Решение № 53 от 21.4.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 46/2023 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. И. Д., чрез упълномощен защитник - адв. М. В. от Адвокатска колегия гр. Велико Търново за отмяна Решение №215/24.11.2022г. по ВНОХД №509/2022г., на ПОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения че искането за възобновяване на въззивното производство е неоснователно и немотивирано. Въззивният акт - решението на Окръжен съд - Плевен е законосъобразно и е добре мотивирано, като съставът на съда се е постарал да направи анализ на всички, а не само на част от свидетелските показания, а така също и на всички останали относими към предмета на доказване доказателства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Мотивите добре обосновават тезата на съда. Осъденото лице иска да бъде оправдано или делото да се върне за ново разглеждане. Процесуалния представител адв. М. В. излага съображения за възобновяване на производството и връщане за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните: С присъда №41/29.06.2021г. по НОХД№1612/2020г. ПРС е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2017 г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, причинил на П. И. П. от същото село тежка телесна повреда, довела до постоянна слепота с дясното око – престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК във вр.чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание, за срок от три години. На основание чл.45 ал.1 вр.чл.51 ал.1 ЗЗД ОСЪЖДА И. И. Д. да заплати на П. И. П. сумата в размер на 538, 20 лв., представляваща обезщетение за причинените вследствие на деянието по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 13.08.2017 г., до окончателното й изплащане. На основание чл.45 ал.1 вр.чл.52 ЗЗД ОСЪЖДА И. И. Д. да заплати на П. И. П. сумата в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените вследствие на деянието по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 13.08.2017г., до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските и дължимата държавна такса. С решение №47/09.03.2022г. ПОС по ВНОХД№682/21г. е постановил: ИЗМЕНЯ присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г. на РС-Плевен, като увеличава размера на определения изпитателен срок от 3 на 5 години. Потвърждава присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г. на РС-Плевен, в останалата й част като правилна и законосъобразна. С Решение №81/23.06.2022г. ВТАС по Наказателно дело за възобновяване №157/2022 г. е постановил: Възобновява ВНОХД № 682/2021год. по описа на Окръжен съд гр.Плевен. ОТМЕНЯ решение № 47/09.03.2022год., постановено по ВНОХД № 682/2021год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Плевен от стадия на съдебно заседание. С решение №215/24.11.2022г. ПОС по ВНОХД№509/2022г. е постановил: ИЗМЕНЯ присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г. на Районен съд Плевен, като увеличава размера на определения изпитателен срок от 3 на 5 години. Потвърждава присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г. на Районен съд Плевен, в останалата й част като правилна и законосъобразна. Налице са и предходни произнасяния с присъда на ПРС и решения на ПОС, но те не са предмет на разглеждане в настоящото производство. За да постанови присъдата си ПРС е изложил следните съображения: ПРС е приел съответната фактическа обстановка, като съществената част от нея, в която се изразява деянието се свежда до това, че ….П. понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не успял, тъй като именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля, И. Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо изтичане на очното съдържимо. П. П. успял да събере сили и бързо се отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в близко находящия се дом на св.A. M. и П. М.. Оттам, в 10: 17 часа сигнализирал за случая посредством ЕЕН112, като заявил спешна нужда от медицинска помощ. ….. Свидетелят Р. констатирал, че дясната очна ябълка липсва, но останал с убеждението, че пострадалият все още не е наясно с този факт; приканил го да затвори лявото си око и да провери дали вижда, при което П. отговорил отрицателно. За да приеме фактическата обстановка ПРС се е позовал на събрания доказателствен материал и изключително подробно е обсъдил същия, спазвайки изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Обсъдени са свидетелските показания в съвкупност, обсъдени са възникналите противоречия между тях и съдът е посочил защо не приема част от тях. Даден е задълбочен отговор на всички възражения на защитата на осъдения, включително и относно авторството на деянието. За да постанови решение № 215/24.11.2022 г. по ВНОХД№509/22г. ПОС е изложил следните съображения: Производството пред въззивна инстанция е четвърто по ред. Пострадалият П. П. е бил конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец в предходно първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД№2902/2018г. Делото не е било връщано от предходните въззивни съдебни състави и първоинстанционни такива за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел наличие на вече конституирани страни, които да участват в съдебното производство по НОХД №1612/2021г. на РС Плевен. Становището на съда е обективирано и достатъчно мотивирано в определение на Пл.РС във връзка с проведено разпоредително заседание на 03.02.2021г. Делото е разгледано по реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените в определението на съда свидетели - А. Г. М., П. И. П., М. К. К., Н. Д. К., И. М. Н., М. И. Ц., Т. А. Р.. Показанията на свидетелите, за които е било постигнато това съгласие са били прочетени, съобразно чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК. За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият И. Д. и пострадалият -свидетелят П. И. П. се познават. В продължение на няколко години преди процесната дата -13.08.2017г., техните отношения силно са се влошили. Повод за това бил възникналия спор за незаконен строеж между семейството на свидетелите. От едната страна били А. и П. М., а другата - сестрата на подсъдимия. Пострадалият П. се застъпил за семейство М.. На 22.04.2017г. между И. Д. и П. П. се породил конфликт. Бутайки велосипеда си пострадалият П. преминал покрай дома на Д., находящ се в с.Горна Митрополия, ••••••, бутайки велосипеда си, като бил забелязан от намиращите се в близост И. Д. и неговият баща – И. Д. Г.. В резултат на това подсъдимият извикал по адрес на П. „Боклук, ще те смачкам“, като дори се опитал да удари с ръце свидетеля. Свидетелят П. се опитвал да се защити с лява ръка, защото с дясната бутал велосипеда си. Така създаденият конфликт бил потушен от случайно намиращия се наблизо свидетел – Н. Д. К.. Въпреки, намесата на същия, подсъдимият все пак успял бързо да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в областта на седалището. За въпросния инцидент св. П. П. не сигнализирал полицейските органи. Надявал се, че конфликтната ситуация няма да се повтори занапред. Отрицателното отношение на подсъдимия обаче продължило спрямо П. П.. На 13.08.2017г. около 10: 00 –10: 10ч. пострадалият П. П. отново се придвижвал, бутайки велосипеда си, покрай дома на подсъдимия Д. на ••••••••. Наблизо подсъдимият И. Д. товарел скрап с фадрома, а св. М. К., който му помагал, се намирал в дворното място, където се съхранявали металните отпадъци. За да се отдалечи от района и да избегне евентуална конфликтна ситуация пострадалият П. ускорил ход. Междувременно обаче, подсъдимият вече го бил забелязал и приближавал към П., отзад, управлявайки фадромата. В същото време подсъдимият Д. извикал към свидетеля „Ей боклук ще те смачкам“. П. П. се уплашил и се насочил с велосипеда си към находящи се напред и вляво дървета, за да се прикрие. По това време, именно отпред и вляво бил нападнат от страна на И. Г., който започнал да вика и да размахва ръце към П.. Пострадалият П. опитал да се предпази с лявата си ръка, тъй като с дясната бутал велосипеда си. По същото време е чул, че отзад, фадромата спира. При така създалата се обстановка, П. понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не успял, тъй като именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля, подсъдимият И. Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо изтичане на очното съдържимо. Пострадалият П. успял да събере сили и бързо да се отдалечи от местопрестъплението, като се скрил в близко находящия се дом на свидетелите A. M. и П. М.. От техния дом в 10: 17ч. сигнализирал за случая посредством тел.112. Заявил, че има спешна нужда от медицинска помощ. Пред съответния дежурен служител изразил предположение, че му е „изкарано“ окото. В 10: 32ч. дъщерята на П. П. –Миляна Маджарова подала втори сигнал на тел.112. На мястото на инцидента бил изпратен медицински екип в състав - свидетелите Т. А. Р. /лекар/ и М. И. Ц. / водач на служебен автомобил/. Св. Р. констатирал, че дясната очна ябълка липсва, но останал с убеждението, че пострадалият все още не е наясно с този факт, в резултат на което го приканил да затвори лявото си око и да провери дали вижда. П. отговорил отрицателно. Пострадалият бил транспортиран до СПО при УМБАЛ „Д-Р Георги Странски“ ЕАД-Плевен, а впоследствие, П. бил приет по спешност в Клиника по очни болести - Плевен. Предвид вече настъпилото изтичане на очното съдържимо обаче, оперативната интервенция, извършена на същия ден, се свела до хирургично отстраняване на увредената очна ябълка и зашиване на разкъсания клепач. С Постановление от 25.09.2017г. било образувано досъдебно производство №Д- 1855/2017г. по описа на Районна прокуратура Плевен, в хода на което, към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, бил привлечен И. И. Д.. Първоинстанционният съд приел така изложената фактическа обстановка за установена и доказана, като се съобразил с показания на свидетелите А. Г. М., П. И. П., Н. Д. К., Т. А. Р., И. М. Н. - дадени в досъдебното производство и прочетени при условията на чл.283 от НПК /л.45 - 47, л.51 - 53, л.57 - 58, л.62, л.68 от ДП/, П. Г. М., дадени в хода на съдебното следствие. Същите кореспондират помежду си, както по отношение на фактите и обстоятелствата на инцидентите дати 22.04 и на 13.08.2017г., така и спрямо подсъдимия и свидетеля П., а също така и по отношение на физическото състояние на последния след инцидента на 13.08.2017г.; оказаната медицинска помощ на пострадалия непосредствено след този инцидент; начинът, по който претърпяното телесно увреждане се е отразило на пострадалия в неговото ежедневие. Първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като се е позовал и на преписи на Епикриза ИЗ 29120, издадена от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Д-Р Георги Странски“ ЕАД и СМУ №505/2017г. на д-р Данчо Деков /л. 19-20, л.49 от ДП/; Протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум /л.63 - 66 от ДП/; заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.72 - 75 от ДП/, от което се установява, че на П. И. П. е причинена разкъсно- контузна рана на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око, с последващо изтичане на очното съдържание, като уврежданията са резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, в т.ч. - възможно и невъоръжена ръка. Съдът е посочил характера на увреждането, а именно, че в резултат на травмата, на П. П. е причинена постоянна слепота с дясното око. Обсъдил е и уточненията на вещото лице в хода на съдебното следствие, а именно, че не се изключва възможността, както с юмрук, така и с пръсти да е осъществен натиска върху очната ябълка, който е причинил повишено очно налягане и нейното спукване; че е възможно натискът да е извършен с върха на палеца, първа малка става на палеца, средните стави на всички пръсти, залавното място между пръстите и дланта, изпъкванията в областта на залавните места, т.нар. „кокалчета“; че не е необходимо тъпият предмет да хлътва много навътре, защото еластичността на очната ябълка е ограничена и при натиск се повишава нейното вътрешно налягане и настъпва спукване, което дори не е задължително да е на мястото на удара или на мястото на притискане. РС подробно е обсъдил и казаното от вещото лице, че не е възможно да се даде заключение дали ударът е бил фронтален или страничен, но категорично отбелязва, че при падане върху широка плоска повърхност, не е възможно да се получи спукване на очната ябълка, без да има тежки травми в областта на костите, които изграждат орбитата или съседните кости; последното би наложило да има рани по скулите, носа, челото, а за да се стигне до очната ябълка е наложително да се получи счупване с хлътване на тези кости, които са по-изпъкнали от нея и относително я защитават. Посочил е и заключението на вещото лице, че с оглед изтичане на очното съдържимо, не е било възможно окото на пострадалия да бъде „спасено“, както и че при някои случаи на изтичане на очното съдържание, при оставане на известно количество клетки от същото, би могла да се запази някаква, изключително ниска зрителна острота, даваща възможност на лицето да различава единствено тъмно от светло, приравняваща се на практическа слепота, тъй като не дава никаква възможност на лицето да се ориентира в околното пространство. Обсъдил е и отговора на вещото лице, че предмети като например звънец на велосипед и неговата дръжка, поради по-голямата контактуваща повърхност не биха били в състояние да причинят процесната травма, както и че в случая, слепотата на дясното око е настъпила практически непосредствено след нанасянето на травмата. Веднага след травмирането на окото е имало кръвотечение, а самото изтичане на очното съдържимо би могло и да продължи минути, но от медицинска гледна точка, това е ирелевантно, тъй като на този етап, окото не може да бъде „спасено“. Районният съд е приел, че експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в неговата правилност, поради което, го е кредитирал изцяло. Позовал се е на справката от ЦСМП-Плевен, ведно с извлечение от Книга за повиквания на ФСМП-Долна Митрополия, извадка от НС 112, У.Ф.257/13.08.2017г., препис от Фиш за спешна медицинска помощ, както и на заключението по съдебно-техническата експертиза. Позовал се и на справка от „РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112- МОНТАНА“ и компакт-диск, предоставен от„РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-МОНТАНА“, на който са налице два аудиофайла, съдържащи сигнали за процесния инцидент. Извършено е текстуално пресъздаване на съдържанието на аудиозаписите, постъпили съответно от лице, представило се като П. П. и Милена Маджарова /дъщеря на П. П./. Съдът е кредитирал изцяло заключението по техническата експертиза, като обосновано и непораждащо съмнение в неговата правилност. РС е взел предвид и представените документи /вносни бележки, касови бележки фактури/, удостоверяващи разходи в общ размер на 538, 20лв., във връзка с проведено от страна на П. И. П. лечение, резултат от причинената му травма на дясно око; характеристични данни за пострадалия; характеристични данни за подсъдимия; справка за съдимост на пострадалия и справка за съдимост на подсъдимия. Въззивният съд посочва, че споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК. Във връзка с възраженията на подсъдимия относно авторството на деянието, ПОС посочва, че те не се подкрепят от събрания доказателствен материал. По същество се пледира да не се кредитират показанията на пострадалия П. П., както и на свидетелите, за които първоинстанционния съд е приел, че са в подкрепа на обвинителната теза, както и заключението по СМЕ. С оглед авторството на деянието, посочва ПОС, РС обстойно и задълбочено е анализирал гласните доказателствени средства и заключението по назначената СМЕ. Спазени са и изискванията на чл. 305, ал., изр.2 от НПК. Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал задълбочено противоречията между гласните доказателствени средства, като е изложил съображенията си защо е дал вяра на едни, а други отхвърлил. Приетите от РС гласни доказателствени средства са анализирани и разделени условно в три групи. Първа група включва показанията на свидетелите П. И. П., А. Г. М., П. Г. М., Н. Д. К., Т. А. Р., И. М. Н.. Втора група включва обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. К. К., Й. М. Й., В. И. Н.. В третата група съдът е анализирал показанията на двамата полицейски служители и свидетеля М. И. Ц. – водач на служебен автомобил на ЦСМП- ПЛЕВЕН. Въззивният съд приема, че изводите на Пл.РС във връзка с третата група свидетели са правилни и законосъобразни. Показанията на полицейските служители К. М. К. и И. Т. И., са били във връзка с извършената предварителна проверка, която като резултат има извънпроцесуален характер. Дадените от тях показания, за това какво е споделяно пред тях при проведените беседи, не следва да се ползват с правно значение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са ниско информативни и не допринасят за разкриване на обективната истина. На следващо място съдът е приел, посочва ПОС, че показанията на свидетеля М. И. Ц., също са ниско информативни, но те кореспондират с обстоятелството, че при транспортирането на пострадалия според този свидетел, същият е бил с травма на окото. В тази насока е и обстоятелството, че екипът е бил извикан във връзка със станал побой. Съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, първоинстанцинният съд е анализирал подробно и задълбочено показанията на първите две групи свидетели. По отношение на първата група съдът е приел, че същите са с обвинителен характер, поддържащи обвинителната теза. Спрямо втората група - обясненията на подсъдимия и свидетелите М. К. К., Й. М. Й. и В. И. Н., съдът е приел, че са с оправдателен характер. Районният съд е започнал първо с анализ на свидетелските показания, съдържащи информация пряко за станалото на 13.08.2017г. Правилно и обосновано, посочва ПОС, съдът не е кредитирал свидетелските показания на М. К. К., дадени в досъдебното производство. Същият е син на съпругата на подсъдимия – А. С. Д.а от връзка, предхождаща брака й с подсъдимия И. Д. и се намира в близки отношения с подсъдимия. Налице са противоречия между твърденията му, че не е присъствал на инкриминираната дата и между показанията на пострадалия П. П. и на свидетеля Нешев, независимо, че именно той - свидетелят М. К. е твърдял, че не е помагал на подсъдимия -негов доведен баща. В подкрепа на това несъответствие е и протоколът от проведеното разпознаване на лица. Изводът на съда за неистинност на показанията на този свидетел са правилни и обосновани. Окръжният съд приема, че правилно първоинстанционният съд е приел за недостоверни и показанията на свидетеля Й. Й.. Същите не способстват за надеждното изясняване обстоятелствата на случая и разкриване на обективната истина. За да достигне до извода, че тези показания са тенденциозни съдът е анализирал съдържанието им като отношение и към пострадалия П. П.. На следващо място свидетелят Й. не е и пряк очевидец. Неотносима е и пунктуалността относно скоростта на машината –„фадрома“, тъй като това представлява субективна преценка на свидетеля. Подкрепят се и изводите на съда, че показанията на свидетеля Й., са и в следствие на създадено отпреди негативно отношение към пострадалия П.. В тях се съдържат и неаргументирани внушения за злонамереност към подсъдимия. Правилно и обосновано са кредитирани и показанията на свидетелката В. И. Н., относно показанията за личността на подсъдимия. Същите кореспондират с приетата от съда като писмено доказателство, характеристика за подсъдимия. Обстойно са анализирани и обясненията на подсъдимия, които по същество са твърдения за неприсъствие и несъпричастност към приетата от съда фактология по авторството на деянието. Правилно районният съд ги е приел за защитна позиция, недоказани и повлияни от личното му отрицателно отношение към частния обвинител П. П.. Показанията на свидетелите М. К. и Й. Й., както и обясненията на подсъдимия И. Д. са в противовес с показанията на групата свидетели -П. И. П., А. Г. М., П. Г. М., Н. Д. К., Т. А. Р. и И. М. Н.. Съдът обосновано е приел, че показанията на свидетелите в подкрепа на обвинителната теза са в синхрон помежду си и както пряко, така и косвено, способстват за установяване на приетата от съда фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че съдът е посочил, че показанията на пострадалия - свидетеля П. П., също съдържат характеристика до някаква степен на лична ангажираност или заинтересованост от случая. Същият е страна в процеса и за него е налице пряк и личен интерес от изхода на делото. На следващо място, посочва ПОС, е видно от съдържанието на показанията му и от показанията на свидетелите А. и П. М., които са в близки отношения със свидетеля П., че не са налице внушения за лично участие на подсъдимия в случилото се на инкриминираната дата. В първоначалните си показания свидетелят П. е заявил, че не е видял /не е имал възможност, време да види/ този, който му е нанесъл удара. Показанията му са коректни и достоверни във връзка със заключението му, кой е авторът на престъплението, от гледна точка на разположението на лицата, находящи се на местопрестъплението - в пространството, тяхното придвижване и поведение, до момента на нанасяне на удара. Правилен е изводът на съдът, че въпреки личната си заинтересованост, пострадалият П. не е избрал директно да посочи, че е видял как подсъдимият И. Д. му е нанесъл удара. Именно тези показания подсъдимият използва неоснователно в своя защита. Съдът правилно е анализирал показанията на пострадалия П., като е приел същите за логични и последователни в следствие на буквално възприетото от фактическа страна от него при инцидента. Въззивният съд подкрепя извода на съда, че същите са лишени от агресивност и лична тенденция. В показанията на П. П. липсват опити за внушения по отношение на подсъдимия, въпреки, че подсъдимият е бил в лоши отношения, както с него, така и със семейството му. Правилно и обосновано съдът е приел, че и показанията на свидетелите A. M. и П. М., не разкриват тенденциозност, недобросъвестност и опити за изкривяване на действителната фактическа обстановка. На следващо място, посочва ПОС, съдът е анализирал заключението по СМЕ, като е достигнал също до логични и обосновани изводи. Неоснователни са възраженията на защитата и подсъдимия за непълнота или някаква необоснованост на тази експертиза, посочва ПОС. Същата е изготвена от компетентно вещо лице и не възникват съмнения за неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност. В нея ясно е описан механизмът на получаване на телесната повреда, причинена на пострадалия П. П.. Същата кореспондира с показанията на пострадалия. Относима е и цитираната съдебна практика, посочва ПОС, във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото. Категорични са показанията и на пристигналият на мястото на инцидента свидетел -д-р Теодор Решовски, от чиито показания се установява, че пострадалият е намерен без дясна очна ябълка. В резултат на удара е била разкъсана очната ябълка и изтичането на очното съдържимо е било неминуемо. Мотивите на първоинстанционния съд относно възраженията на защитника на подсъдимия срещу обжалваната присъда, се споделят от ПОС, който посочва в тази връзка, че не следва да се преповтарят. РС е дал конкретно обоснован отговор във връзка със заключението и по техническата експертиза. Използването на отделни думи от защитата, като аргумент за противоречиивост и наличие на недоказаност, както за авторството на престъплението, така и по механизма му, са несъстоятелни и несъобразени с целия доказатествен материал. Въззивният съд във връзка с възраженията на защитата за липса на доказателства за авторство на престъплението от подсъдимия посочва показанията на пострадалия П. П. дадени по досъдебното производство, на л.45-47. Подробни и логични са показанията на пострадалия П. П. за случилото се на улицата на инкриминираната дата. Видно от тези показания е, че преди да му бъде нанесен ударът насреща добре е виждал бащата на подсъдимия -И.. Бил е с колело. В това време чул че машината „фадрома“, управлявана от подсъдимия спира зад него. Извърта се надясно и в същото време усеща нанасяне на удара. На конкретния въпрос имало ли е и трето лице, П. е отговорил утвърдително, че това е бил помощник на подсъдимия, но този помощник се е намирал на около двадесет метра от инцидента и не го познава. Показанията са изцяло достоверни и в тяхна подкрепа са показанията на свидетеля М., който непосредствено е възприел пострадалия. Свидетелят М. лично е видял П. да се държи за окото и по ръката му да се стича кръв. Важно е да се отбележи, посочва ПОС, че показанията на свидетеля М. и разказаното му от пострадалия П., се припокрива със самите показания на П.. Не са налице никакви противоречия от момента на удара до разказа пред свидетеля М.. Не са налице и противоречия между показанията на П. и този на свидетеля М.. По същото време на местопроизшествието се намират две лица - бащата на подсъдимия -И. и сина му –подсъдимият И. Д.. Показанията на П. са категорични, че той вижда насреща си бащата на подсъдимия, а удара му е нанесен отзад от лицето което не вижда. Третото споменавано лице е на около 20 метра от местопроизшествието. Безспорно е при това положение според ПОС, че ударът отзад е нанесен от подсъдимия И. Д.. Лично П. не го е видял, т.к. същият няма как да го вижда зад себе си. Нанесеният му удар идва в гръб и същият е нанесен от подсъдимия. Не би могло да се направи друг логичен извод, посочва ПОС. Обясненията на подсъдимия за отсъствие от произшествието са оборени от показанията на свидетеля М.. Според показанията му на л.51-53 от ДП на 13.08.2017г. е видял как подсъдимият изкарва „фадромата“ от дома си. Именно тези гласни доказателствени средства, както и заключението по СМЕ, са напълно достатъчни, да се направи извод за авторство на престъплението от страна на подсъдимия. В този смисъл, посочва ПОС, възраженията на защита извън контекста на тези доказателства са несъстоятелни и неоснователни. При това положение не може да се приеме, че друг е ударил П., но подсъдимият го прикрива. При така установената и доказана фактическа обстановка се налага правният извод, приет и от първоинстанционния съд, а именно, че подсъдимият И. Д. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Правилно РС е приел, че от обективна страна е налице причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат -причиненото на пострадалия увреждане, представляващо тежка телесна повреда. Още ПОС подкрепя извода на РС, че деянието е извършено от субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. В достатъчна степен първоинстанционният съд е обосновал този си извод. Налице е причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и престъпния резултат. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици /причиняване на пълна и невъзстановима загуба на зрителната функция на дясното око на пострадалия/ и е целял тяхното настъпване. Мотив за извършване на престъплението от подсъдимия са именно предходните лоши взаимоотношения с пострадалия П. П.. В тази насока е и посочената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и случилото се на 22.04.2017г. Не са налице съмнения относно вида на умисъла, посочва ПОС. Възраженията на защитата относно възможен друг вид умисъл са несъстоятелни. Не би могло да се направи извод, за престъпление извършено при форма на вината „непредпазливост“. ПОС е изложил подробни съображения относно вида и размера на наказанието и гражданската част на присъда, които не е нужно да се коментират, тъй като искането за възобновяване ограничава произнасянето на настоящата инстанция до основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК- нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. При горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията в искането за възобновяване е следния: По първото оплакване. Въпреки, че производството по настоящето дело е четвърто под ред пред въззивната инстанция -Плевенския окръжен съд, възраженията на подсъдимия, свързани с противоречия в показанията на пострадалия относно авторството на деянието и механизма на причиняване на увреждането не са отстранени. Последният състав на Окръжният съд също демонстрира предубеждение, мотивирайки се с това, че делото е върнато за ново разглеждане от ВТАС само за процесуално нарушение-грешно полагане на подписи от предходния състав, като приема фактическата обстановка от първата инстанция, която обсъжда до стр.68, а на следващите страници /69/ обсъжда въпросите свързани с наказанието, гражданския иск и разноските по делото. Атакуваното съдебно решение реално няма собствени мотиви, защото липсва отговор на доводите в жалбата и в съдебно заседание. Съдебният акт е сведен до препис на мотивите на първата инстанция и на отменения при предходното възобновяване съдебен акт-решение № 47/9.03.2022 год. на II Пак.състав по ВНОХД № 682/2021 год. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване на правото на защита и опорочава съдебния акт и води до неговата отмяна. Доказателствената съвкупност е противоречива, липсват преки доказателства за авторството на деянието и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Вярно е, че обосноваността на съдебния акт не може да бъде основание за касационна проверка, съответно за възобновяване на наказателно производство, но когато обосноваността на съдебния акт е свързана с липсата на мотиви, липса на отговори и доводи на съществени възражения се нарушава друго процесуално правило, водещо до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Според първоначалните показания на пострадалия П. удара му е нанесен не от подсъдимия, а от негов работник- факт установен и полицейския служител извършил предварителната проверка, за него той не е споменал и пред лекарите, оказали му медицинска помощ. Във връзка с това общо оплакване следва да се посочи, че ПОС подробно се спрял, както е видно от цитираните по-горе мотиви, на авторството на деянието и механизма на причиняване на увреждането. Това оплакване, доколкото се разбира е свързано с липса на мотиви относно изразеното становище от пострадалия при комуникацията си със св.Костадинов, че трето лице го е ударило. Това, евентуално твърдяно противоречие от защитата на осъдения, е изключително подробно обсъдено от първото инстанция и е обсъдено и от ПОС, който посочва, че „На конкретния въпрос имало ли е и трето лице, П. е отговорил утвърдително, че това е бил помощник на подсъдимия, но този помощник се е намирал на около двадесет метра от инцидента и не го познава.“ На следващо място не може да се сподели твърдението, че атакуваното съдебно решение реално няма собствени мотиви, защото липсва отговор на доводите в жалбата и в съдебно заседание. Видно е от посочените по-горе съображения на ПОС, че същият е дал подробен отговор на всички съществени възражения свързани с авторството на деянието и наличните противоречия на доказателствения материал. Твърдението че са препис на мотивите на първата инстанция и на предходните съдебни състави няма как да се приемат защото изложените такива съответстват на последното разглеждане на делото във въззивния съд. Дори и да има съвпадение в обсъждането на доказателствата и анализа на атакувания съдебен акт, това не води до извод за механичен препис, а до аналогично виждане по съответния въпрос. Оплакването е неоснователно. По второто оплакване. Подсъдимият е убеден, че липсата на обективност се дължи на непознаване на обстоятелствата по делото след като никой от съдиите не е отбелязан в контролния лист да е вземал делото от канцеларията на съда за запознаване. Делото е постъпило в канцеларията на съда след отменително решение на ВТАС на 12.07.2022 год. когато е избран нов докладчик, а на 15.07.2022 год. е постановено Определение по чл. 327 ал.1 и сл.от НПК. Направения в тази насока отвод на съдебния състав е отхвърлен без убедителни мотиви. Съдът обаче потвърждава това убеждение на подсъдимия, като обявява веднага, че счита делото за ’’изяснено" от фактическа страна и ще се произнесе в срок без да се произнесе след тайно съвещание по искането на подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан, каквото го задължава чл. 300 от НПК. По този начин той демонстрира, че не взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, за което го задължава чл. 14 ал.1. от НПК. Ако делото, което е с фактическа сложност не е било предмет на запознаване от всички членове на състава по причина, че е постъпило по време на съдебната ваканция няма как да бъде изградено и вътрешно убеждение в отделните му членове при кратката процедура в ОСЗ. В случая са нарушени и основни начала в наказателния процес-за вземането на решения по вътрешно убеждение-чл. 14 ал.1 от НПК, по чл. 317 във вр.с чл.300 от НПК при направено в последната дума на подсъдимия с доводи в жалбата, присъстващи през целия процес искане да бъде признат за невинен и оправдан в съдебния протокол няма данни за оттегляне на състава за тайно съвещание. Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че относно отбелязванията в „контролния лист“ за вземане на делото, оплакването е напълно неоснователно. Да се твърди, че съдът не се е запознал с делото, при положение, че е изготвил съдебен акт на четиринадесет страници е неприемливо. На следващо място е повече от очевидно, че съдът е изложил подробни и съществени мотиви, които няма как да се реализират без надлежно запознаване с делото. На следващо място ако с оплакването се твърди, че съдиите са длъжни да попълват контролен лист по смисъла на чл.78 ал.1 от ПАС, при запознаване с делата, то следва да се отбележи, че тази разпоредба има за адресати страните, техните представители и адвокатите. Съдиите не са длъжни да попълват такъв контролен лист. Ако се твърди, че не е попълнен „картон заместител“ по чл.84 ал.1 от ПАС, който се прилага при изнасяне на делото от деловодството, то съгласно Приложение №6 към тази разпоредба съдиите също не фигурират сред задължените лица. Изричното изброяване на графа 3 е - качество на страна- пълномощник, адвокат и вещо лице. Относно следващото оплакване, че в съдебния протокол не е отразено оттегляне на тайно съвещание по смисъла на чл.300, вр. чл.317 от НПК. Съдът, видно то протокола за съдебно заседание е посочил, че счита делото за изяснено и обявява делото за решаване в законния срок. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че ПОС в случая не е постановил присъда, а решение и това означава, че чл.300 от НПК не се прилага. Това е така защото по своята форма и съдържание, постановеният на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл.338 от НПК изменителен и потвърдителен съдебен акт, не носи характеристиките на нова присъда. Този вид съдебен акт е предвиден при упражняване на въззивните правомощия по чл. 336 от НПК, поради което при неговото произнасяне са неотносими визираните в чл. 300- чл. 305 от НПК процесуални правила, в чийто обхват е изискването за оттегляне на съдебния състав на тайно съвещание, преди обявяването му. В тази насока Решение № 309 от 5.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 309/2015 г., III н. о., НК; Решение № 394 от 30.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 394/2009 г., III н. о., НК и Решение № 52 от 23.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 56/2018 г., II н. о., НК. Несъмнена е съдебната практика на ВКС на РБ относно приложението на чл.300 от НПК, като съществено правило, но само при постановяване на нова присъда, а не и при вземане на решение какъв съдебен акт да се постанови. Няма и изрична разпоредба, която да изисква от въззивната инстанция да се оттегля на тайно съвещание при решаване на въпроса дали ще постановява присъда или решение. При липсата на изрична разпоредба няма как да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение. Оплакването е неоснователно. По третото оплакване. Относно оплакването, че няма обяснение как бащата на подсъдимия- И. Г., който тогава е бил с мозъчен инсулт е нападнал пострадалия. Относно действията на бащата на подсъдимия и участието му в събитията на процесната дата ПРС е изложил изключително подробни съображения, които са коментирани и от ПОС на база показанията на свидетелите. Относно оплакването, че няма отговор на възраженията как пострадалият тикайки велосипеда си след като вече е с увредено око се е добрал до дома св.М. в продължение на 100- 150 метра и в каква посока е тръгнал първоначално-нагоре или надолу. Не е ясно каква е логиката и същността на това възражение, но то е свързано с обстоятелства след деянието и настъпване на увреждането. От показанията на свидетелите, обсъдени от първата и втора а инстанция става ясно, че пострадалия веднага е започнал да търси помощ, обадил се е на 112 и т.н. Относно оплакването, че не е ясно как го е ударил подсъдимият отзад, при условие че не може да слезе от "Фадромата", която е без спирачки, по наклон и кофата и не е забита върху пътя за да спре движението и. Твърдението, че фадромата няма спирачки е на свидетеля Й., показанията на който са изключително подробно обсъдени от първата инстанция. Освен това ПОС също е изложил съображения относно показанията на този свидетел. ПОС посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел за недостоверни и показанията на свидетеля Й. Й.. Същите не способстват за надеждното изясняване обстоятелствата на случая и разкриване на обективната истина. За да достигне до извода, че тези показания са тенденциозни съдът е анализирал съдържанието им като отношение и към пострадалия П. П.. На следващо място свидетелят Й. не е и пряк очевидец. Неотносима е и пунктуалността относно скоростта на машината –„фадрома“, тъй като това представлява субективна преценка на свидетеля. Подкрепят се и изводите на съда, че показанията на свидетеля Й., са и в следствие на създадено отпреди негативно отношение към пострадалия П.. Относно следващата част от оплакването, че не е изяснено възможно ли е при падане, тикайки велосипеда да получи нараняването на окото при удар на същото в ръкохватка. Това оплакване също подробно е коментирано от първата инстанция и е залегнало в мотивите на ПОС. В тази насока ПОС посочва, че ПРС е обсъдил отговора на вещото лице, че предмети като например звънец на велосипед и неговата дръжка, поради по-голямата контактуваща повърхност не биха били в състояние да причинят процесната травма, както и че в случая, слепотата на дясното око е настъпила практически непосредствено след нанасянето на травмата. Относно оплакването, че на досъдебното производство тези показания са променени по обясними материални причини за получаване на обезщетение от подсъдимия, който има успешен бизнес. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че подсъдимия може да има материален интерес от получаване на обезщетение, но няма причина да се приеме, че е заявен срещу лице, което не му е причинило увреждането. И двете инстанции подробно са обсъдили възможно най-обективно представените показания на пострадалия, въпреки нанесеното му тежко увреждане, довело до слепота с едното око. На фона на горното оплакването е неоснователно. По четвъртото оплакване. В случая въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си за цялостна проверка на присъдата по смисъла на чл. 314 от НПК, при спазване на основните принципи, закрепени в чл.13, чл. 14, ал.1 и чл. 107 ал.3 и ал.5 от НПК, в нарушение на чл. 339 ал.2 от НПК не е дала отговор защо не кредитира показанията на групата свидетели от страна на осъдения и неговите обяснения, които са доказателствено средство и не са опровергани. Липсват и мотиви защо не приема доводите, изложени във въззивната жалба и за проверка на твърденията му, че от технична гледна точка няма как да спре "фадромата", която е натоварена и се движи по наклон, да отиде и да удари пострадалия. Изложените съображения във връзка с първото, второто и третото оплакване дават отговор на поставените оплаквания в четвъртото оплакване. Само следва да се добави, че няма никакво основание да се приеме, че както първата, така и втората инстанция не са анализирали надлежно доказателствения материал. Не е вярно заключението, че въззивния съд не е дал отговор на оплакванията в жалбата. ПОС подробно се е спрял на всички съществени моменти, свързани с правилността на първоинстанрционния съдебен акт, съставомерността на деянието и авторството. По петото оплакване. Това оплакване се свежда до това, че по делото не е извършван оглед на местопроизшествие, констатиране на следи от кръв, както се твърди от свидетелите /обилно кръвотечение/, оглед на велосипеда, следствен експеримент за проверка достоверността на показанията на пострадалия или обясненията на подсъдимия, което го е лишило от възможността да се защитава с обективно установени факти относно механизма за настъпване на вредоносния резултат. За ангажиране на наказателната отговорност е дадена вяра изцяло на показанията на пострадалия, въпреки тяхната противоречивост. Относно извършването на оглед следва де са има предвид, че това процесуално действие, така или иначе няма как да се извърши при евентуална отмяна на атакувания съдебен акт. Относно твърдението за липса на следствен експеримент за проверка достоверността на показанията на пострадалия или обясненията на подсъдимия следва да се има предвид, че това оплакване е твърде общо, за да може да се даде конкретен отговор от настоящата инстанция. Относно оплакването, че за ангажиране на наказателната отговорност е дадена вяра изцяло на показанията на пострадалия, въпреки тяхната противоречивост следва да се посочи, че не е вярно, че присъдата и решението са постановени само въз основа на показанията на пострадалия. Първоинстанционният съд е изложил изключително подробни мотиви, обсъдил е целия доказателствен материал, обсъдил е достоверността на доказателствените източници, наличните противоречия и е направил съответните изводи. ПОС е обсъдил всички доказателства, включително и противоречивите и е изложил мотиви защо приема жалбата на осъдения за неоснователна. На база гореизложеното искането за възобновяване на производството по ВНОХД№№509/2022г., по описа на ПОС е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК, Великотърновският апелативен съд