Решение № 173 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 631/2026 г.

Производството е по реда на чл. 530-541 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на М. Я. А. с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). С молбата се иска да бъде допусната промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя, като същите бъдат променени от „М. Я. А.” на „М.Я.К.”. В молбата се излагат доводи, че молителят е роден на •••••••••• г. в гр. С., с имената М. Я. А.. В молбата се сочи, че при раждането на молителя родителите му избрали името ••••, но при записването на имената и съставянето на акта за раждане била допусната правописна грешка и името било отразено като „М.”. Сочи се, че името •••• (Mert) било от турски произход и означава „смел”, „храбър”, „здрав”, „силен”, „заслужаващ доверие” или „човек, който държи на думата си”. Името се изписвало единствено и само по този начин, а име „М.” с буква „я” изобщо не съществувало. По тази причина молителят от малък започнал да се представя с името •••• и всички негови познати и роднини го наричали с това име. Истинското име на молителя предизвиквало учудване, като много пъти бил изпадал в ненужни обяснения относно разликата в имената. В молбата още се сочи, че родът на молителя по бащина линия принадлежал към турския етнос и роднините му, както и самият молител, изповядвали религията на исляма. Молителят посочва, че дядо му по бащина линия се казвал А.Ю.К., като името •••••••••• /••••••••••/ произлизало от името на легендарен герой на тюркския епос и символизирало смелост и борба срещу несправедливостта. Тази фамилия не била предадена от дядото на молителя на неговите деца, включително и на бащата на молителя, като всички били с фамилно име ••••. По този начин фамилията ••••••••••, която била носена от предшествениците на молитела – изчезнала. В молбата са изложени доводи, че фамилното име определя принадлежността на дадено лице към определено семейство, род, корени и родословие. То служи като социален знак за родствена връзка, предаван от поколение на поколение. Решението на молителя да промени фамилното си име било обусловено от желанието да възстанови, запази и преде името ••••••••••, което било символ на рода на молителя по бащина линия и носело дълбок и стойностен смисъл. Във връзка с промяната на фамилното име на молителя, същият искал да промени и бащиното си име с премахване на наставката ,,ов”, тъй като фамилното име също било без тази наставка, а и така образувани имената повече отговаряли на традицията на турския етнос. Община С. не изразява становище по молбата. Районна прокуратура – Габрово, изразява становище в о.с.з., че са налице важни обстоятелства, които да обуславят промяната на имената на молителя. Районен съд - С., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото препис от акт за раждане, съставен от община С., въз основа на който е издадено удостоверение за раждане, съставено от община С., се установява, че молителят е роден на •••••••••• г. в гр. С., като негови родители са Ш.С.Ю. и Я.А.Ю.. От справка, с вх. № 3136 от 28.05.2026 г., от Областна дирекция на МВР – Габрово се установява, че молителят няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи, а видно от справката за съдимост – молителят не е осъждана в Република България. От показанията на разпитания по делото свидетел – С.И.А., които съдът кредитира, при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че молителят е известен навсякъде с името ••••, а майката на детето на молителя иска той да е с турска фамилия. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР „промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това”. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14 от ЗГР фамилното име се образува от фамилното или бащиното име на бащата. В практиката си Върховният касационен съд на Република България приема, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Нормите относно начина на образуване на бащиното и фамилното име са императивни. Бащиното и фамилно име на едно лице, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност, е възможно да бъдат променени само при наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната, или когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. В решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК, се приемат за важни обстоятелства промяна в името и фамилията на бащата, известност в обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с имена, различни от бащиното и фамилното име. По настоящото дело се установи, че молителят е известен с името ••••, а промяната на бащиното и фамилното му, ще е съобразена с етническите и религиозни традиции на молителя. Съдът намира, че исканата промяна в имената на молителя не би се отразила и на публичната му идентификация. Действително, името е основен идентифициращ белег на лицето /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР/ и по тази причина законът се ръководи от принципа за неговата стабилност. От друга страна обаче, единният граждански номер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗГР е уникален административен идентификатор на физическите лица /чл. 11, ал. 1 от ЗГР/. Промяната на името не е основание за промяна и на този номер, поради което единният граждански номер запазва значението си за идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта, информацията за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ възможност за тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав приема, че не е обществено оправдано ограничаване на молителя да промени собственото, бащиното и фамилното си име при наличие на посочените по-горе, установени по делото, важни обстоятелства за това. Предвид изложеното съдът намира, че молбата, с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за промяна на фамилното име на молителя, е основателна и като такава следва да бъде уважена. Така мотивиран, съдът