Решение № 67 от 26.2.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 899/2024 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 846 по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от „Тефик“ ЕООД, с ЕИК: 112644826, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С.“ № 1, против ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210 и адрес на управление общ. Велинград, местност „Селище“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3-то от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 8901, 98 лв., представляваща внесена от ищцовото дружество гаранция за изпълнение на договор № Д-23- 119-4 от 30.12.2022 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 01.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Осъдено е дружеството „Тефик“ ЕООД, с ЕИК: 112644826, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С.“ № 1, да заплати на ТП Държавно горско стопанство „Селище“, с ЕИК: 216195800210 и адрес на управление общ. Велинград, местност „Селище“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото. В срок така постановеното решение е обжалвано от „Тефик“ ЕООД. Молят решението да бъде отменено и предявеният иск – уважен. За да стигне до извода, че ответника се е освободил от задължението да върне внесения жалбоподателя депозит, първоинстанционният съд приел, че дружеството-ищец не е изпълнило свои задължения произтичащи от сключен между страните договор за покупко- продажба на дървесина. Поради това, ответникът правомерно развалил едностранно договора, а с оглед клаузата на чл. 23 ал. I т.3 във връзка с чл. 25 и 26 от договора имал и правото да задържи внесения депозит. Считат, че ответникът не е развалил надлежно договора, защото не е доказал, че волеизявлението за прекратяване е достигнало до жалбоподателя. Освен това обективно не било възникнало основание за разваляне на договора, тъй като нямало виновно неизпълнение. В защитата си срещу предявения иск ответникът се позовал на клауза на чл.23 ал. І т.3 във връзка чл. 25 и 26 от договора за продажба на дървесина и въпросът за нейната евентуална нищожност се явявал преюдициален по отношение предмета делото. Съдът следвало да се произнесе по нейната правна валидност. Считат, че въззивният съд следва да поправи този пропуск и съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ОСТТК на ВКС служебно да обяви клаузата за нищожна в мотивите на решението си. С тази клауза било уговорено, че всеки отказ на купувача да приеме и/ или заплати и/ или транспортира налична на склад дървесина предмет на договора, представлява основание продавача едностранно да прекрати договора и да задържи / присвои / внесената гаранция. Тези уговори противоречали на императивни правила на закона, защото купувачът не може да бъде задължен във всички случаи да приеме стоката. Обратно, съгласно чл. 324 от ТЗ купувачът има право да я прегледа и ако намери недостатъци в количеството и качеството да уведоми продавача - при приемането / чл. 324 ТЗ /, съответно след приемането / чл.194 ал.1 ЗЗД /. Освен това, клаузата давала възможност кредитора да прекрати едностранно договора и без да дава срок за изпълнение, което противоречало на императивната разпоредба на чл.87ал.133Д според която при виновно неизпълнение кредитора е длъжен да даде „подходящ, , срок за изпълнение едва след изтичането на който изявлението за прекратяване /разваляне /на договора поражда правни последици. В крайна сметка действието на договора за продажба на дървесина било преустановено не с разваляне поради неизпъление, а с изтичането на уговорения срок - 31.08.2023г., след който ответника е следвало да върне дадената му парична гаранция. В писмената защита се развиват допълнителни съображения, че жалбоподателят не е приел дървесината с цитирания протокол от 3.07.2023 година, както и, че не е налице неизпълнение на договора, каквото се подържа от ответника.Задължението за плащане на дървесината възниквало след приемането и, а като се имало предвид състоянието на пътищата, то се касаело за неизпълнение на задължение от страна на ответника или за забава на кредитора. В срок е постъпил писмен отговор от ТП ДГС „Селище“. Намират решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Излагат съображения за неоснователност на исковете. Съгласно чл.14, т.1 от договора, сключен между страните, продавача бил длъжен да предостави на Купувача договорените прогнозни количества дървесина по тримесечия и минимални количества, съгласно определеният график, а купувача е задължен да заплати изцяло добитите количества дървесина, налични на временен склад и да организира транспортирането им, на основание чл.16 т.3 и 4 от договора. Това свое основно задължение като страна по договора купувачът не изпълнил. ТП ДГС “Селище” с писмо с Изх.№23-571/07.07.2023г. уведомили купувача да предприеме необходимите действия съгласно своите задължения по договора, като заплати приетата с протокол налична на склад дървесина и в 10 /десет/ дневен срок да организирате транспортирането й, но не били предприети никакви действия. Според Раздел III. „Преминаване на собствеността“, чл.10 от договора „Дървесината се предава на купувача с подписване на приемо-предавателен протокол от страните по договора, като същата преминава под охраната на купувача от този момент. С подписване на приемо-предавателен протокол се прехвърля и риска от похабяване на дървесината върху и за сметка на купувача“. С подписването на приемо-предавателен протокол от купувача или от негов упълномощен представител, той се съгласява с количеството и качеството на дървесината, подробно описана в протокола и правото му на възражения било преклудирано. С писмо с Изх.№23-535/30.06.2023г. ищеца бил уведомен, че считано от 30.06.2023г. пътят до временния склад на обект №2306 е достъпен и е обективно възможно транспортирането на наличната дървесина. На 03.07.2023г. в присъствието на служители ТП ДГС “Селище" заедно е представители на „Тефик“ ЕООД безпроблемно са достигнали до временния склад на обекта и то без специализирани автомобили. На мястото на временния склад (поляна) поради метеорологичните условия и в следствие на това, че със специализирана техника на ищеца са извършвани многократни движения за обръщане посоката на автомобила, са се образували коловози, които са влошили състоянието на пътя и на самата почва. Но това не е било пречка за своевременното транспортиране на наличната дървесина, тъй като метеорологичните условия се подобрили. Неизпълнението на договора се дължало не на обективни или метеорологичните условия, а на умишлено и неоснователно възпрепятстване на изпълнението им от ищеца поради високите цени, на които е сключен договора и лични отношения. На купувача било дадено необходимото време/срок за заплащане и транспортиране на дървесината от обекта, съгласно договора, но той не проявил никаква инициатива, като дори не направил плащане. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал. 1 от Договор №Д-23-119-4 от 30.12.2022г. - „Продавачът може да задържи гаранцията за изпълнение на договора при неизпълнение на което и да е от задълженията по настоящия договор от страна на Купувача“. Ищцовото дружество „Тефик“ ЕООД не изпълнило своите задължения по договора, въпреки че му е изпратено писмо и е уведомен за срока, в който трябва да изпълни своите задължения, а именно - заплати изцяло всички добити договорени асортименти и количества дървесина от обекта, приети с протокол и налични на временен склад, организира транспортирането на заплатената дървесина в 10-дневен срок, считан от датата на подписване на приемо-предавателен протокол. ТП ДГС “Селище“ не дължало връщане на внесената като гаранция сума. Дървеният материал предмет на договора е бързо разваляща се вещ и е уязвим от метеорологичните фактори. При временното преустановяване и в последствие забавяне на транспортирането на наличните на склад количества, те се похабявали и изгубвали част от пазарната си стойност. Страните били уговорили и начин и адрес за кореспонденция, поради което жалбоподателят не можел да оспорва получаването на писмата до него. С неизпълнението на договора жалбоподателя увредил ТП на ДГС. ТП ДГС “Селище” с Уведомление с Изх.№23-587/18.07.2023г. прекратило едностранно Договор №Д-23-119-4 от 30.12.2022г. за покупко- продажба на дървесина със „Тефик“ ЕООД, като е задържал внесената от него гаранция за изпълнение, служеща за обезпечаване на изпълнението на задълженията на купувача по договора. Молят решението да бъде потвърдено. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното: В исковата си молба против ТП ДГС „Селище“ ищецът „Тефик“ ЕООД твърди, че след проведен електронен търг по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /ДВ, бр.96 от 06.12.2011 г./Наредбата/, между страните бил сключен Договор № Д-23-119-4/ 30.12.2022г. за покупко - продажба на прогнозни количества дървесина. Съгласно договора, ответника /продавач/ се задължил да добие, маркира и извози до временен склад дървесина намираща се в Обект №2306 с прогнозно количество 683 куб.м., описана по видове в чл. 7 от договора с прогнозна стойност 178 039.50 лв. без ДДС, съответно да прехвърли собствеността върху дървесината на купувача, като му издаде превозен билет. Ищецът от своя страна, най - общо се задължил да заплаща дървесината и да я вдигне и извози в определен срок след плащане. Договорът е сключен с краен срок 31.08.2023г. В изпълнение на уговореното в чл.24 от договора, ищецът предоставил „ гаранция за изпълнение на договора”, в размер на сумата 4 301.98 лв. която с надлежен документ от 22.12.2022г. превел по банкова сметка на ответника. Договорът бил изпълняван ритмично и от двете страни до м. май 2023г., като обемът на закупената дървесина достигал около 223 куб.м. От края на м. май до началото на м. юли 2023г. поради количеството валежи почвата и горските пътища в района не позволявали добив съгласно установените стандарти за качество и складиране, а от друга страна не позволявали безопасното (за хора и транспортна техника) извозване на дървесина до републиканската пътна мрежа. Съгласно уговореното в чл. 14 т.5 от договора, задължение на продавача било да осигури на купувача достъп с подходяща техника за товарене и транспортиране от временния склад. Поддържането в изправност на горските пътища по които да бъде достигната и вдигната дървесината от временен склад било задължение на ответника. В потвърждение с писмо изх. № 23-449/02.06.2023г. на ДГС, по изложените причини било преустановено транспортирането на дървесина от обект № 2306. В края на м. юни 2023г. служителите на ответника изразили становище, че транспортирането е вече възможно и поканили ищеца на 03.07.2023г. да вдигне добита дървесина. При огледа на дървесината на място и при запознаване със състоянието на горските пътища, ищецът отказал да приеме и да заплати предложената му складирана дървесина, като изложил възраженията си писмено до ДГС и жалба до M3. Това дало повод на ответната страна да преустанови по - нататъшните отношения с него, въпреки, че около 18.07.2023г. горските пътища се подсушили и станали достъпни за тежка транспортна техника. В периода след 03.07.2023г. до 31.08.2023г. когато крайния срок на договора е изтекъл, ответника не бил предлагал на ищеца никаква дървесина, с обяснението че договора бил едностранно прекратен считано от 18.07.2023г., в каквато насока не бил връчен писмен документ. Считат, че ответникът не е имал основания да прекрати едностранно договора (в случай, че такова изявление действително е направено), защото предложената на 03.07.2023г. дървесина не е била „одобрена” по смисъла чл.324 от ТЗ, обратно, направено било възражение за недостатъци на стоката. Освен това, ответника не изпълнил и задължението си чл. 14 т.5 от договора да осигури възможен и технически безопасен достъп за транспортиране на дървесината. Без изпълнение на това задължение ищецът не могъл да изпълни насрещните си задължения - да приеме, заплати и транспортира стоката. Налице била ” забава на кредитора” при която законът го освобождавал от последиците на неизпълнението Следователно, 10-дневният срок в който дружеството е следвало да заплати и извози дървесината започнал да тече не от 03.07.2023г., а приблизително от 18.07.2023г. - момент в който ответника твърди да е прекратил едностранно договора. Считат, че договора не е прекратен едностранно, поради неизпълнение от страна на ищеца, а поради изтичане на срока. След прекратяването му ответникът нямал основание да задържи дължи връщане на предоставената парична гаранция от 4 301.98 лв. Молят да бъде осъдено ТП ДГС „Селище“ на основание чл.55 ал.1, предложение трето от ЗЗД заплати на „ Тефик „ЕООД сумата 4301.98 лв. внесена като парична гаранция по Договор № Д-23-119-4/ 30.12.2022г. за покупко- продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В срок е постъпил писмен отговор от ТП ДГС „Селище“. Ответника оспорва основателността на иска. Не оспорва, че между страните и сключен договор след проведена процедура, открита на основание чл. чл. 2, т. 2 и 74а, ал. 1, във връзка с чл. 74, ал. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти - електронен търг с тайно наддаване за продажба на прогнозни количества дървесина от горски територии - държавна собственост в териториалния обхват на дейност на ТП „ДГС -Селище” Договорът № Д-23-119-4/30.12.2022г. бил за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, включени в обект № 2306, съставляващ отдели/подотдели 89 „г“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“, държавна горска територия (ДГТ), в общ размер прогнозни количества - 683 куб.м, по дървесни видове, асортименти и категории дървесина. Продавачът се задължава да прехвърли на Купувача собствеността върху реално добита и извозена на временен склад дървесина, а Купувачът се задължава да транспортира същата по начина и в срока определени с договора, както и да заплати нейната цена. Посочените количества дървесина за обекта били прогнозни. Купувачът се задължавал да закупи цялото добито на склад количество дървесина от обекта. Договорът е сключен първоначално със срок на действие 31.08.2023г. Въз основа на сключения договор, от обект №2306 били приети с приемо- предавателен протокол, заплатени и извозени, както следва: общо 220, 16 куб.м от предвидените по договора 683 куб.м.- прогнозни минимални количества дървесина, до прекратяването му към 18.07.2023г. с Уведомление с Изх.№23-587/18.07.2023г. на основание чл. 23, ал.1, т.3 от него. Във връзка с получено писмо с Вх.№ 23-656/01.06.2023г. от ищеца относно лошите метеорологични условия и недостъпност в отделите част от обект №2306 бил изпратен отговор с Изх.№23-449/02.06.2023г. с уведомление, че временно се преустановява транспортирането. След подобрение на метеорологичните условия на Купувача - ищец - „ТЕФИК“ ЕООД било изпратено уведомление с Изх.№ 23-535/30.06.2023г. за достъпност до отделите 89 „г“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“ част от обект №2306, считано от 30.06.2023г. През периода на действие на договора комуникацията с Купувача се извършвала Съгласно чл. 27, ал. 1 от Договор №Д-23-119-4/30.12.2022г. - на адреса посочен в точка 2 от същият текст - електронна поща - zad@abv.bg и същият е бил своевременно уведомяван писмено за състоянието на пътищата и наличната на склад дървесина в процесиите отдели, както и по телефона от служителите към П-ри ГСУ при ТП ДГС „Селище“. При временното преустановяване и в последствие забавяне на транспортирането на наличните на склад материали, те са се похабили и са изгубили част от пазарната си стойност. През същият период, за който ищецът твърди, че обектът е недостъпен в съседни отдели било извършвано приемане и транспортиране на дървен материал от складове водещи до същите основни горски пътища. Противно на твърденията в исковата молба, че от 03.07.2023г. на Купувача не е предлагана никаква дървесина бил наличен приемо- предавателен протокол за предаване на наличните количества на склад дървесина. Ищецът не изпълнил задълженията си по чл.16 т.4 от договора към 13.07.2023г., поради което и Продавача на основание чл. 23, ал.1, т.3 от Договора го е прекратил, чрез надлежно изпратено писмено уведомление на Купувача на 18.07.2023г. с Писмо с Изх.№ 23-587/18.07.2023г. Купувачът е бил наясно със забавянето си по договора, предвид подадено от него Писмо peг. индекс Вх.№23-656/01.06.2023г. за невъзможността му за достъп до отделите. През периода на временно преустановяване на транспортирането и забавяне на изпълнението в обект №2306, ищецът неколкократно е публикувал в интернет пространството - социалната мрежа Фейсбук и група „Горските-БГ“ публикации с цел уронване престижа и доброто име на ТП ДГС „Селище Молят иска да бъде отхвърлен, претендират юрисконсултско възнаграждение. В първото по делото заседание е допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска от 4301, 09 лева на сумата от 8901, 98 лева. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: С Определение № 314 от 10.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен Договор № Д-23-119-4/ 30.12.2022г. за покупко - продажба на прогнозни количества дървесина. Този договор, приет като доказателство по делото е сключен след провеждане на електронен търг с наддаване. Съгласно договора продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху реално добита и извозена на временен склад дървесина, а купувачът се задължава да транспортира същата по начина и в срока определени с договора, както и да заплати нейната цена.Уговорено е мястото на добиване на дървесината и количеството и, което е прогнозно. Крайния срок на договора е 31.08.2023 година. Уговорени между страните са цените и начина на плащане. Страните са уговорили в чл.10, че дървесината се предава на купувача с подписване на приемо- предавателен протокол от страните по договора, като преминава под охраната на купувача от този момент, това е и момента на прехвърляне на риска от похабявяне на дървесината. Сред уговорените права на продавача е и правото да спре транспортирането на дървесината от временен склад при лоши метеорологични условия, както и при форсмажорни обстоятелства. А сред задълженията му е и задължението да осигури на купувача достъп с подходяща техника за товарене и транспортиране на предаданета на склад дървесина.На това задължение кореспондира и право на купувача. Сред задълженията на купувача освен да извърши плащане е и да организира транспортирането на заплатената дървесина в 10-дневен срок, считан от датата на подписване на приемо-предавателен протокол, по пътища, водещи до общинската и републиканската пътна мрежа по начин, който не уврежда горските и полските пътища, като не преминава през земеделски територии, независимо от начина им на трайно ползване. Купувачът е бил задължен при сключване на договора да представи гаранция за изпълнение в размер на 5% от достигнатата себестойност на обекта. Уговорено е в чл.25 от договора, че продавачът може да задържи гаранцията, при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора, което не освобождава от заплащане на неустойки. Тази клауза според ищеца е недействителна, като доводи за това са изложени едва в писмената защита.Страната се позовава на приетото в ТР № 1 от 27.04.2022 година на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи още тук, чу в това ТР е прието, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. В чл.26 пък е уговорено, че гаранцията се възстановява в 10 дневен срок след заплащане на дължимите суми за дървесината и транспортирането и. Уговорен е още и начин и адреси за връчване на съобщенията и уведомленията. Тези уговорки, постигнати в сключения между страните договор, съдът възпроизведе, тъй като намира, че те са относимите към спора. Доводите в жалбата, на които съдът е длъжен да отговори се изразяват в следното – договорът не е прекратен едностранно, тъй като изявлението за прекратяването му не е стигнало до другата страна; не са били налице условията за едностранното му прекратяване, тъй като не е налице неизпълнение от страна на ищеца. Съображенията са развити в писмената защита по делото, като се подържа, че ищецът не е приел предложената му на 03.07.2023г. дървесина поради недостатъци на същата и поради непригодност /недостъпност/ на временния горски път за извозване на дървесината с транспортна техника, поради което ответника не е имал основание да прекрати договора, съответно да задържи гаранцията. По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, изготвена по искане на ищеца. Експертът е установил, че ищецът е внесъл гаранция за участие в търга в размер на 4600 лева.Връщането на тази сума се е дължало след сключване на договора, но също според него ищецът е дължал гаранция за изпълнение на договора в размер 5% от стойността на договора или 8901, 98 лева.На 22.12.2022 година ищецът е довнесъл сума, която заедно с гаранцията за участие, която не му е върната е равна на дължимата гаранция за изпълнение. Представено е уведомление изх.№23-449/02.06.2023г., на директора на ответното дружество, изпратено на ищцовото на същата дата на посочения в чл. 27. ал. 2, т. 2 от процесния договор имейл адрес.В него в отговор на писмо с Вх.№ 23-656/01.06.2023г., изпратено от ищеца, той се уведомява, че временно на основание чл. 13, ал.2 от договора се преустановява транспортирането на дървесина от обект №2306, подотдели 89 „б“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“. С уведомление изх.№ 23-535/30.06.2023г., на директора на ответното дружество, отново на имейл адреса на ищеца, му е съобщено, че обект № 2306, подотдели 89 „г“, 96„в“, 96 „г“, 100 „а“, е достъпен за транспортиране на наличната дървесина, считано от 30.06.2023 г.. Ищецът не е изложил доводи относно връчването на тези уведомления. Приет като доказателство е и предавателно-приемателен протокол № 3 от 03.07.2023 г. за отдел 100 „а“ (л.88 от делото), подписан и от двете страни, от който е видно, че ответникът е предал на ищеца общо 36, 16 куб.м. дървесина. В същият е отбелязано ръкописно „с особено мнение, ще входирам предложение“. Представено е възражение от ищеца, но както правилно е отбелязал първоинстанционния съд в него няма конкретика- не е посочено кога е направен огледът на складирана дървесината, по отношение качеството на която се възразява, нито кога същата му е предложена за изкупуване, липсва и посочване на количеството дървесина, което е било предложено, както и мястото, на което същата е била складирана.Не става ясно и какви са недостатъците и.не са изложени конкретни доводи и в хода на процеса. Не е ясно и дали това възражение е получено от ответника, по един от начините за кореспонденция между страните, уговорени в чл. 27. ал. 2, т. 1 от процесния договор. С уведомление Изх.№ 23-587/18.07.2023г., на директора на ответното дружество, изпратено на ищеца отново на имейл адрес, се установява, че ответникът е отправил до ищцовото дружество волеизявление за едностранно прекратяване на сключения помежду им договор, поради неизпълнение от страна на Купувача на задълженията му по чл. 16, т.3 и т.4 от Договора, а именно да заплати и транспортира наличната от обекта и приета с предавателно- приемателен протокол № 3 от 03.07.2023 г. дървесина. В същото е посочено, че на основание чл. 23, ал.1, т.3 от договора внесената от ищцовото дружество гаранция за изпълнение ще бъде задържана. Видно е от данните по делото, че представителят на дружеството – ищеца е подавал жалби до директора на ЮЦДП Смолян.Последния му е отговорил като е уточнил, че те не са страна по договора. В писмото е описана кореспонденцията между страните и жалбите и възраженията подавани от ответника.Става ясно, че между страните е сключен и друг договор, както и се потвърждава приетото от първоинстанционния съд, че възражение относно изпълнението на договора, предмет на този иск, реално не е подадено до ответника. Ответникът е ангажирал гласни доказателства. Показания са депозирани от св.Константин Ч., който е експерт в ЮЦДП Смолян и в това си качество е вършил проверки именно по сигнали на представителя на ищцовото дружество. В показанията си свидетелят изразява становището си относно желание на фирми, сключили такива договори за прекратяването им, поради икономически причини. В конкретния обект на договора с ищеца били извършвани проверки заради негови оплаквания че дървесината не е подредена, според изискванията в договора на рампите, че не отговаря на качеството, което е по спецификацията приложение към договора, както и че няма достъп до обекта. Извършени били две проверки – към момента на спиране на транспортирането, поради лошите пътища и след подаване на жалба до Министъра.Установено било, че отклонение в качеството и състоянието на дървесината –няма. Този свидетел потвърждава това, което е отразено в цитираното писмо на Директора ЮЦДП, а именно –въпреки, че ищецът твърдял за недостатъци именно относими към предмета на конкретния договор, приложените възражения, касаели обект, предмет на друг договор. Свидетелят Байрактар е присъствал при приемането на дървесината и сочи, че именно собственика на фирмата е бил там и е подписал протокола с „особено мнение“, но не е формулирал възраженията си. Според този свидетел дървесината е отговаряла на уговореното в договора и е била складирана по съответния начин. Ищцовото дружество въпреки поканата не я транспортирало, като счита, че дървесината би се похабила за около година, а не за месец или два. Ищецът също е ангажирал гласни доказателства. Свидетелят А. работи като горски инспектор в РДГ Пазарджик. През м.юли 2023 г. бил подаден сигнал на тел.112, от собственика на ищцовото дружество, че от складове, които той бил спечелил на търг има взиман материал и има някакво движение. Поради този сигнал посетили на място и им било казано, че материала е пренареждан на лонгони. Този свидетел депозира показания по принцип за действията при непроходима пътища и показанията му като цяло не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора. Свидетелят Ч. също преди призоваването му като свидетел работил като горски инспектор. Този свидетел се е отзовавал на сигнали заедно със св.А. и не може да конкретизира за кой точно отдел са правени проверки. Сочи, че през м.юни и м.юли били лоши условията за да се качи товарен автомобил. Видно е от представения констативен протокол, съставен именно от тези лица, че той е с дата 27.07.2023 година. Още тук следва да се посочи, че доводите на ищеца в исковата молба се основават на забава на кредитора, тоест – на неизпълнение на задълженията от страна на ответника да осигури достъп и възможност за транспортиране на дървесината, както и на твърдението, че на 3.07.2023 година ответникът поканил ищеца да вдигне дървесината, тъй като транспортирането и било вече възможно.Ищецът отказал, като изложил писмено възраженията си. Както вече съдът посочи, няма доказателства по делото за изложени конкретни възражения, които да са отправени до ищеца.Доколкото са правени такива, те касаят друг отдел. Нещо повече- от експертизата на в.л.Белев относимото към спора от заключението е, че не е възможно дървесината да „натръпне“ за такъв кратък период от добиването и до настъпване на възможността за извозването и. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за неоснователен. За да обоснове претенцията си в исковата молба ищецът се позовава само на следните два довода- договорът не е развален едностранно, тъй като не е налице виновно неизпълнение от ищеца и, че не е достигнало надлежно волеизявление до него за това.Причината за неизпълнението било неизпълнение от страна на ответника да осигури достъп до складираната дървесина за извозването и, като се сочи и, че складираната дървесина не е приета, поради наличие на възражение, без да се излагат обстоятелства за същността му. За доказване на тези твърдения са и направените доказателствени искания, като според ищеца договорът не е развален едностранно, а е прекратен поради изтичане на срока му и затова няма основания за задържане на гаранцията. Освен тези доводи за първи път във в писмената защита се излага довода, че дружеството е поканено да приеме дървесината, но не и горския път – аргумент от чл.16 от договора, като се подържа, че е направена рекламация по смисъла на чл.10 от договора. Едва в писмената защита, съответно въввъззивната жалба се развива тезата за нищожност на клаузата на чл.25 от договора заради противоречие със закона – чл.324 от ТЗ и чл.194 от ЗЗД. При установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае именно за търговска сделка, поради което и следва да намери приложение чл.324 от ТЗ. От доказателствата по делото не е установено ищецът да е уведомил незабавно продавача за недостатъци на стоката.Видно е от доказателствата по делото, че представителят на ищеца е подписал приемо-предавателния протокол, като в него е отбелязал „с особено мнение, ще направя предложение /не възражение/“. От доказателствата по делото не се установява такова възражение да е направено и то да е стигнало до ответника. От друга страна от доказателствата по делото не се установи основателност на такива възражения. Установено е по делото, че волеизявлението на ответника за разваляне на договора е достигнало до ищеца. Действително съдът не е изложил доводи по повод развитите за първи път във въззивната жалба съображения относно нищожност на клауза от сключения между страните договор. Според цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. Доводите на жалбоподателя са, че с тази клауза било уговорено, че всеки отказ на купувача да приеме и/ или заплати и/ или транспортира налична на склад дървесина предмет на договора, представлява основание продавача едностранно да прекрати договора и да задържи / присвои / внесената гаранция. Тези уговори противоречали на императивни правила на закона, защото купувачът не може да бъде задължен във всички случаи да приеме стоката. Обратно, съгласно чл. 324 от ТЗ купувачът има право да я прегледа и ако намери недостатъци в количеството и качеството да уведоми продавача - при приемането / чл. 324 ТЗ /, съответно след приемането / чл.194 ал.1 ЗЗД /. Този довод е напълно несъстоятелен. Уговорката между страните е, че при неизпълнение на задължения продавачът може да задържи гаранцията. Очевидно е, при прилагане нормата на чл.20 от ЗЗД, че се касае за виновно неизпълнение.Това следва от природата на сумата, внасяна като гаранция. Освен това, клаузата давала възможност кредитора да прекрати едностранно договора и без да дава срок за изпълнение, което противоречало на императивната разпоредба на чл.87ал.1 33Д според която при виновно неизпълнение кредитора е длъжен да даде „подходящ, , срок за изпълнение едва след изтичането на който може да предприеме едностранни действия. От съдържанието на клаузата такива изводи не могат да се направят.Тя урежда единствено и само основанията за задържане на гаранцията. Отговор на правния въпрос се дава с решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г. о., в което се приема, че двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Ищецът не твърди да е предприел действия по изпълнение на договора след като е получил едностранното изявление на ответника за развалянето му, за да заявява претенция дали задълженията са изпълнени в обективно подходящ с оглед обстоятелствата срок и да се обсъжда дали е настъпил ефекта от развалянето му. Поради изложеното, като препраща при условията на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски, които съобразно нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, съдът определя на 100 лева. Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд