Решение № 82 от 9.1.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Предмет на делото е жалбата на О. Ю. Д. – украински гражданин с [ЛНЧ], против заповед № ЗСПД/Д-Е/4869/04.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград, с която е отказано на украинския гражданин В. Д. отпускане на еднократна семейна помощ за ученик, записан в първи клас, по негово заявление с вх. № ЗСПД/Д-Е/4869/22.07.2025 г. Жалбоподателят, действащ в процеса чрез адв. М. В., поддържа, че административният акт е материално незаконосъобразен. Сочи се, че семейството на подателя на заявлението В. Д., включващо неговата съпруга и настоящ жалбоподател О. Д., а също така и техният син С. Д., са чужди граждани, имащи право на дългосрочно пребиване в страната, но и лица, ползващи се от временна закрила към момента на подаване на заявлението и издаването на обжалвания административен акт, поради което правото им на еднократна семейна помощ по чл. 10а от ЗСПД не може да бъде отречена на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, тъй като е неприложима вътрешна норма по арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ спрямо чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 3 и чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. Сочи се, че „децата, ползващи се от временна закрила“, имат право на жизнен стандарт, осигуряван чрез помощта по чл. 10а от ЗСПД и че те не могат да бъдат третирани по–неблагоприятно от „останалите деца“, имащи право на същата, защото това е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград (ДСП), представляван от юрк. Шурдева, оспорва подадената жалба. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 4726/20.10.2025 г. по делото, което продължава да поддържа. Към настоящия момент не се установяват нови обстоятелства, недопускащи решаването на делото по същество. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по заявление-декларация на В. Д. от 22.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл. 10а от ЗСПД. Помощта е заявена от В. Д., в качеството му на украински гражданин и родител на детето С. Д., имащо украинско гражданство и записано за учебната 2025-2026 г. в I клас на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ - Благоевград. Не е спорно и по делото е установено, че настоящия жалбоподател О. Д. е съпруга на заявителя и майка на С. Д., поради което същите за целите на разглежданото заявление имат качеството на семейство по см. на § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗСПД. Заявлението е регистрирано в ДСП - Благоевград с № ЗСПД/Д-Е/4869/22.07.2025 г. Прието е като редовно подадено и същото е разгледано по същество. Установено е по делото и не е спорно, че В. Д. е починал на 03.08.2025 г. На 04.08.2025 г. социален работник А. Н. при ДСП - Благоевград е приела заявлението за неоснователно с мотив, че не са налице условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като „членовете на семейството са граждани на др. държава. Няма сключена спогодба за изплащане на сем. помощи за деца“. Мотивите са съгласувани на 04.08.2025 г. от социален работник Р. К.. На 04.08.2025 г. е издадена сега оспорваната заповед № ЗСПД/Д-Е/4869/04.08.2025 г. на директора на ДСП - Благоевград, с която е отказано отпускането на заявената помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Основанието за отказа отново е съображението за приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и факта, че членовете на семейството са украински граждани и че между Република България и Република Украйна няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. От представената по делото преписка се установява, че към момента на подаване на заявлението и момента на разглеждане на заявлението членовете на семейство Драчук са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ. Не е спорно и че детето С. Д. е записано за учебната 2025-2026 г. в I клас на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ - Благоевград. По делото не са представени доказателства, че към момента на подаване на заявлението и момента на разглеждане на заявлението членовете на семейство Драчук са чуждестранни граждани, имащи право на дългосрочно пребиваване по см. на Закона за чужденците в Република България. Не е спорно и че в ратифицирания Договор между Република България и Република Украйна за социално осигуряване, договарящите страни не са уговорили правила за социално подпомагане. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на заявление декларация заедно с необходимите документи и се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия им адрес. В този смисъл и доколкото настоящият адрес на заявителя е в [населено място], а оспорвана заповед е издадена от директора на ДСП - Благоевград и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете, както и като отчита, че заповедта е издадена в писмена форма, съдът намира, че оспорваният акт е действителен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Производството е протекло при условията на чл. 34в от ППЗСПД като не се установяват нарушения във вр. с правото на защита на заявителя или неизследване от страна на органа на относими факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество. В този смисъл съдът не констатира основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира акта и за материално законосъобразен, респ. не са налице основания по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му. В съответствие с приложимата разпоредба на чл. 3 от ЗСПД, административният орган е приел, че заявителят като чужд гражданин, ползващ се с временна закрила по реда на ЗУБ, не е правоимащо лице по отношение на заявената помощ. Съгласно чл. 3 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат: т. 1 - бременните жени - български граждани; т. 2 - семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; т. 3 - семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; т. 4 - семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗДет.; т. 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормата е ясна, пълна и изрично определяща субектите на правото. С. Д. по см. на § 1, б. „а“ от ДР на ЗСПД не попадат в нито една от хипотезите на нормата, вкл. чл. 3, т. 5, пр. второ - семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това е така, тъй като семейството от една страна не са постоянно пребиваващи в страната чужди граждани, а от друга - помощта по чл. 2, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 10а от ЗСПД не е предвидена в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Правото на процесната помощ като форма на социално подпомагане от страна на държавата не следва и от статута на членовете на семейството като лица с временна закрила във вр. с правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, което предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Посочената норма е обща и непълна, поради липсата на конкретика за вида и формите на социално подпомагане, дължимо на временно закриляните от държавата лица. Същата е общ закон, допълван от специалните правила в нормативните актове, уреждащи достъпа до социално подпомагане на закриляните чужденци на територията на Република България. Такова специално правило в случая е чл. 3 от ЗСПД, който ограничава достъпа до семейни помощи по отношение на чужденците с временна закрила, тъй като не са със статут на постоянно пребиваващи в страната. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, според която чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ изрично ограничава правата на временно закриляните чужденци, предвиждайки, че не могат да се ползват „от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила“. За яснота следва да се посочи на първо място, че международната закрила не включва предоставянето на временна закрила по арг. от чл. 1а от ЗУБ. Съгласно чл. 1а, ал. 1 от ЗУБ, Република България предоставя по реда на този закон международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там. На второ – следва да се посочи, че на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ чужденец, търсещ международна закрила, има право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, по време на производството. Нормата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във вр. с чл. 3, т. 2 от ЗСПД като краен резултат приравнява правата на чужденците, търсещи международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут), на правата на българските граждани за достъп до семейни помощи, но само по време на производството за предоставяне на международна закрила. В този смисъл, нормата на чл. 39, ал. 5 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува, че националният закон не предвижда по принцип достъп до социално подпомагане, вкл. семейни помощи, на чужденците с времена закрила така, както е предвиден за българските граждани или другите чужденци, търсещи международна закрила. Извод в посока, че чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предоставя пълни права на социално подпомагане на получилите временна закрила би бил в смислово несъответствие на първо място с въведеното ограничение по чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, а на второ и с общите правила на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, уреждащи изрично пределите на правата, вкл. на социално подпомагане, на чужденците с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗУБ, чужденците с предоставено убежище или статут на бежанец имат правата на българските граждани, доколкото не са налице ограничения, изрично предвидени със закон. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. С други думи, ЗУБ предвижда и допуска разлики в достъпа до социално подпомагане на чужденците, получили закрила, и не предвижда право на социално подпомагане за получилите временна закрила под формата на семейна помощ като процесната. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че чл. 3, т. 5 от ЗСПД е неприложима вътрешна норма по арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ спрямо чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 3 и чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. Съдът не установява противоречие между чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Директивата предвижда, че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила, като средства за съществуване и медицинско обслужване, в случай че те не разполагат с необходимите средства. Независимо от разпоредбата на параграф 4, помощта, необходима за медицинско обслужване, включва минимално изискващата се помощ при спешни случаи и медицинско обслужване от първа необходимост в случай на болест. Помощта по чл. 2, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 10а от ЗСПД е форма на държавна подкрепа за отглеждане на децата в семейна среда. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗСПД, помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството. Съгласно чл. 10а, ал. 7 от ЗСПД, помощта се възстановява, ако: 1. детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. При така издирения закон съдът намира, че помощта за ученици, записани в първи клас, има за цел да подкрепи всяко семейство, успяло да създаде успешни образователни навици на съответното дете. От тук и извода, че тази помощ няма за цел и не може да се приеме като част от дължимата от обществото грижа „за съществуване и медицинско обслужване“ на лицата, ползващи се с временна закрила. В този смисъл, чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО не може да бъде аргумент за извод, че въвеждане на национално ограничение за достъп на лицата, ползващи се с временна закрила, до социално подпомагане под формата на семейна помощ за ученици, записани в първи клас, е в противоречие със задължението на държавата членка да гарантира достъп до помощи „за съществуване и медицинско обслужване“ на тези лица. Неоснователни са и доводите за противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД спрямо чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията). На първо място, съдът намира, че конвенцията е неприложима, тъй като процесното право на семейна помощ не е лично право на детето, записано като ученик в първи клас, а право на целево предоставяна помощ към лицата, отглеждащи и полагащи грижи за детето. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, помощта се отпуска „на семействата, чиито деца са записани в първи клас“. Съгласно ал. 3, при условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. Съгласно ал. 4, при условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗДет. В този смисъл не пряко децата, а единствено лицата, отглеждащи и полагащи грижи за децата, са потенциални правоимащи на подпомагане чрез еднократната семейна помощ за ученик. На второ място, чл. 27, ал. 1 от Конвенцията предвижда, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно ал. 2, родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 3, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Както бе посочено по – горе, помощта за ученици, записани в съответния клас, има за цел да подкрепи всяко семейство, успяло да създаде успешни образователни навици на съответното дете, и същата няма пряка връзка с гарантиране на „жизнен стандарт“ на съответното дете. Помощта се дължи независимо дали детето има или няма достъп до дължимия му по Конвенцията по принцип „жизнен стандарт“. Оспорваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона по арг. от спорната разпоредба на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като фактическото положение на жалбоподателя и синът й като чужди граждани с временна закрила, не предполага помощта да достигне до семействата на чужди граждани, които не пребивават постоянно, макар да отглеждат децата си в страната. Постоянно пребиваващи по см. на чл. 3, т. 5 от ЗСПД са само лицата по чл. 25 от ЗЧРБ или приравнените на тях лица с предоставен хуманитарен статут на основание чл. 32, ал. 3 от ЗУБ. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването на заповед № ЗСПД/Д-Е/4869/04.08.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Административен съд - Благоевград