Решение № 17 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН . Постъпила е жалба против Наказателно постановление № •••••/24.10.2025 г. на директора Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на Г. В. Г., ЕГН •••••••••• с адрес •••••••••••, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, е наложена глоба в размер на 500.00 лв. /255,65 евро/, а на основание чл. 273 ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението - 3,8 пространствени куб.м. дърва от дървесни видове дъб, полски ясен и бряст са отнети в полза на държавата. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г. Г. не се явява. В докладвана в откритото съдебно заседание молба заявява, че поддържа жалбата, излага съображения за отмяна на наказателното постановление. За въззиваемата страна, редовно призована, се явява юрисконсулт Н. Т., която взема становище по жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На •••••••• г. жалбоподателя Г. В. Г. транспортирал с товарен автомобил марка „••••••••“, модел „••••••• ••“, цвят •••••••••, с рег. № •••••••••• 3,8 пространствени кубика дърва за горене от дъб, полски ясен и бряст, немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка. Нарушението било извършено на •••••••• г. на главен път на влизане в гр. •••••••, посока с. ••••••••••, ул. „ ••••••••••“, гр. •••••••. След като приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, актосъставителят съставил АУАН № •••••/2025 г. /по регистър/, сер. ЮИДП - 30/2021 г. №•••••• от •••••••• г. в присъствие на нарушителя. При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП № •••••/24.10.2025 г. на директора Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Съгласно показанията на разпитаните свидетели по делото, на процесната дата жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ – Раднево, които са установили, че в товарния автомобил имало натоварени дърва, за което докладвали на оперативен дежурен. Било им разпоредено да останат на мястото до пристигане на техни колеги от РДГ и от „Вътрешна сигурност“. След пристигане на мястото на нарушението на служители на Регионална Дирекция по горите гр. Стара Загора, след извършена проверка същите установили, че в МПС – то има около 3 пространствени кубика дърва, които нямат марка и за които нарушителят Г. не представил превозен билет. Нарушителят им обяснил, че ги е взел от ••••• от гр. •••••••••. След известно време на служителите била предоставена фактура за процесните дърва, но часът на издаване на касовия бон към нея бил с час, по – късен от часа, в който нарушителят бил спрян за проверка. По делото като писмени доказателства са представени и приети - Разписка за отговорно пазене на вещи с № ••••• от ••••••••г.; разписка с рег. № ДП-54/2020 от ••••••••г.; фактура № •••••••••• от ••••••••г.; фискален бон от ••••••••г; квитанция към приходен касов ордер № •••••••; протокол за предаване по чл. 159 от НПК от ••••••••г.; заповед №РД49-171/23.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите, налагайки на посоченото основание наказание – глоба в размер на 500 лв., постановено било и отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Г. У., И. Г. и Х. Х.. Съобразно установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: В процесуален аспект, настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са "съществени" и да са нарушили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия. Спазени са императивните изисквания на ЗАНН при тяхното съставяне и същите съдържат всички задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и констатирано, както и нарушените законови и санкционни норми. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие м/у обстоятелствената част на АУАН с обстоятелствената част на НП. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП, е конкретизирано коя точно от забраните, въздигнати от законодателя като нарушение, е извършена от жалбоподателя. От обективна страна по делото, безспорно се установи, че при извършена проверка на •••••••• г. на главен път на влизане в гр. •••••••, посока от с. ••••••••••, на ул. „••••••••••“ лицето Г. В. Г. е превозвал 3,8 пространствени кубика дърва за горене от дъб, полски ясен и бряст, която е немаркирана с контролна горска марка. Съгласно чл. 204 от ЗГ, на маркировка с КГМ подлежат определените за сеч дървета, което се извършва от лица, притежаващи специален лиценз. Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите се забраняват покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. Физическо лице, което не се съобрази с посочените разпоредби или с подзаконовите актове по прилагане на ЗГ и сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, се санкционира на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание. В случая се касае за "транспортиране" на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка и без да е издаден документ, доказващ законния произход, а именно превозен билет. Съгласно Наредба № 1 от 2012 година за контрола и опазването на горските територи /чл. 63 - чл. 64/, преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с контролна горска марка, като: при едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът й; при дребната строителна дървесина, дървесината за ••••••ична преработка и дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 см. Маркирането по ал. 1 се извършва преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорта. Съгласно разпоредбата на чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 89 от 2019 г.) Забранява се маркирането на дървесина с КГМ или общинска марка, когато е добита без издадено позволително или разрешително за сеч, при условие че издаването на такива се изисква по закон, с изключение на случаите по чл. 15а, ал. 2. А съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.2 от наредбата Задържана и/или отнета дървесина, продадена или предоставена по реда на чл. 273 ЗГ или върната на собственика, се транспортира с превозен билет, издаден въз основа на фактура, заповед за безвъзмездно предоставяне, прокурорско постановление или съдебно решение. От гореизложеното следва, че транспортираната от жалбоподателя дървесина е подлежала на маркиране с КГМ. Горното обоснова извод за осъществено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. От представените по делото доказателства е видно, че съгласно издадена от ЮИДП ДП ТП на ДГС гр. ••••••••• като доставчик фактура №•••••••••• от •••••••• г. за покупка на 6,49 пространствени кубични метра конфискувана дървесина на стойност 262,84 евро, са получени от Г. В. Г.. Видно от квитанция към приходен касов ордер № •••••••, издадена от ЮИПД ДП ТПДГС гр. •••••••••, сумата от 262,84 евро, е заплатена от лицето Г. В. Г. за дърва по ф-ра № •••••••••• от •••••••• г. Съгласно разписка рег. № ДП-54/2020 от •••••••• г., издадена от РУ – ••••••••• при ОД на МВР гр. Сливен, на 26.09.2026 г. И.Г. И. – ••••• „••••••••“ при ОД на МВР – Сливен, след съгласуване с наблюдаващ прокурор от РП – Сливен, е предал на Г. В. Г. следните вещи по ДП № 54/2020 г. по описа на РУ – ••••••••• за разпореждане, както следва: 6,49 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесни видове полски бряст и летен дъб. От приложената по делото разписка, серия ЮИДП № ••••••• за отговорно пазене на вещи от •••••••• г. лицето Г. В. Г. на длъжност ••••• „••••“ •••••• е удостоверил, че е получил за отговорно пазене от Г. А. У. – •••••• при ТП ДГС гр. Стара Загора 3,80 простр. куб.м.дърва за горене от дъб, полски ясен и бряст и товарен автомобил „•••••••• •••• •••“ с рег. № ••••••••••. В настоящия случай от значение е начинът, по който наказаното лице е добило фактическа власт върху транспортирания дървен материал. От показанията на актосъставителя Г. А. У., се установява, че във връзка с получен сигнал от дежурния на РУ – Раднево, за спрян за проверка микробус „••••••••” в началото на гр. •••••••, са установили нарушението, за което съставили АУАН. Нарушителят им обяснил, че взел дървата от „•••••“ в гр. •••••••••, който щял да донесе фактура за дървата и такава действително била представена в хода на проверката. При измерване на дървесината установили, че количеството е по – малко от това, което е посочено в платежните документи, тъй като явно щял да прави втори курс и съставили акта за действително установеното количество. От представените по делото писмени доказателства, се установява, че Г. В. Г. е получил посоченото в НП количество дърва от ••••• „••••••••“ при ОД на МВР гр. Сливен след съгласуване с наблюдаващия прокурор от РП – Сливен на •••••••• г. Представени са и платежни документи за заплащането им - фактура № •••••••••• от •••••••• г. и квитанция към приходен касов ордер № •••••••, издадена от ЮИПД ДП ТПДГС гр. •••••••••. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.д. № 1/2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, " маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид". Предвид формалния характер на извършеното административно нарушение вредни последици не са настъпили. Нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, тъй като видно от посоченото в обжалваното наказателно постановление количеството и себестойността на транспортираната дървесна маса е 3,8 куб.пр.м., а стойността им около 135 €, отчитайки размера на минимална работна заплата – съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. последната е била 1077 лева /550,66 €/. От друга страна по делото няма данни процесните дърва за огрев да са добити от жалбоподателя, в резултат, например на сеч на дървета от държавния горски фонд, като напротив по делото са представени доказателства, установяващи произхода на превозваната дървесина, която е била закупена от ДП ТПДГС гр. •••••••••, които писмени доказателства са били представени и на служителите извършили проверката. По делото не бяха ангажирани и доказателства, които да обосновават извод у съда, че жалбоподателят е със завишена степен на обществена опасност, което да завишава на свой ред степента на обществена опасност на конкретното деяние. По делото няма данни жалбоподателят Г. да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и за други или подобни нарушения по Закона за горите, поради което настоящия съдебен състав приема, че наложеното административно наказание е несъразмерно тежко с оглед тежестта на нарушението, за което е санкциониран и личността на нарушителя, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено поради наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От друга страна, в Закона за горите липсва норма, която да изключва приложението на института на маловажния случай, каквито норми има в други закони, поради което и всеки един конкретен случай подлежи на самостоятелно изследване и преценка дали се явява маловажен с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В случая, като не го е квалифицирал като такъв, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С обжалвания административен акт са били отнети, на основание чл. 273, ал.1 ЗГ, вещите, предмет на нарушението - 3,80 простр. куб.м.дърва за горене от дъб, полски ясен и бряст, оставени на отговорно пазене на Г. В. Г. с разписка за отговорно пазене сериен № •••••/•••••••• г . От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че същите действително са били транспортирани без превозен билет и без маркировка с КГМ, факт, който не се оспорва и от защитата на жалбоподателя. Затова според изричната норма на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежат на отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост са. В този смисъл съдът не констатира несъответствия със закона. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. Г. адвокатски хонорар в размер на сумата от 204,52 евро. С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя Г. В. Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204,52 евро. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя Г. В. Г., е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ и следва да бъде отменено, а в останалата част относно отнетите в полза на държавата вещи предмет на нарушението следва да се потвърди, поради което на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът