Решение № 34 от 7.10.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 39/2026 г.

Производството по делото е образувано по молба на Б. б. за р. АД, в качеството на кредитор, с правно основание чл. 625, предл.3-то, във връзка с чл. 629, ал. 2 от ТЗ, за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Р. К." АД. Ищецът „Б. б. за р.“ ЕАД, гр.С. твърди, че има качеството на кредитор по изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ - договор за банков кредит N 991 от 17.06.2019г., изменен и допълнен с Анекси NN 1/12.08.2019г., 2/23.06.2020г. и 3/31.03.2021г., като вземанията към 15.06.2026г. са в общ размер от 112 949 174.57 евро и ответникът като търговец и в качеството на кредитополучател по договора не е в състояние да изпълни задълженията си по тях, поради което на основание чл.625, вр. чл.630 от ТЗ са налице предпоставките за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Р. К." АД, ЕИК ••••••••. Предоставеният банков кредит е инвестиционен, в размер на 148 500 000 лв., усвоен изцяло на 25.06.2019г., подлежащ на връщане при условията и в сроковете, уговорени в договора, с краен срок за изпълнение на 17.06.2029г., като по силата на чл.23, ал.1, б „а“ от договора, извън законоустановените случаи, при които би било налице неизпълнение, неплащането, пълно или частично, на която и да е вноска по главницата или лихвата, или друго дължимо плащане по силата на договора, представлява случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, когато съгласно чл. 23, ал. 3, б. "б" от договора б.та има правото, но не е длъжна, без да дава предизвестие на Кредитополучателя или да изчаква определен срок, по свой избор и преценка да обяви кредита за незабавно предсрочно изискуем, да изиска плащане на цялата неизплатена част от главницата и всички натрупани лихви, евентуални лихви за забава, дължими такси и комисиони и други дължими плащания по договора и да пристьпи към служебно събиране на дължимите суми по реда, предвиден в договора и съобразно действащите към този момент законови разпоредби. Поради неизпълнение на поетите задължения, а именно неплащане на падежирали, изискуеми и непогасени вземания за главница, лихва, неустойка, такси и комисиони по договора, б.та с уведомление - покана от 23.05.2024 г. уведомила кредитополучателя за просрочените задължения към 23.05.2024г., в общ размер на 71 841 797.64 лв., с предоставен седемдневен срок от получаването й за погасяването им, в т.ч. и на междувременно падежиралите и дължими до датата на плащане суми, с предупреждение, че в противен случай, на основание чл. 23, ал. 3, б. "б", във връзка с чл. 23, ал. 1, б. "а" от договора ще счита вземанията за изцяло и предсрочно незабавно изискуеми от деня, следващ изтичането на дадения срок, след изтичането на който поради неизпълнение обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, в това число главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и други суми, дължими съгласно договора, считано от 31.05.2024 г. Към 15.06.2026 г. вкл. общият размер на непогасените изискуеми вземания от 112 949 174.57 евро, с левова равностойност 220 909 384.10 лв., удостоверени и с извлечение от сметка на б.та, включва просрочена главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на 22 672 079.05 евро, с левова равностойност 44 342 732.37 лв.; предсрочно изискуема главница към 31.05.2029 г. от 52 990 610.12 евро, с левова равностойност 103 640 625 лв.; просрочени лихви и неустойки за просрочена главница съгласно чл. 4 и чл. 15 от договора за периода от 20.02.2022 г. до 15.06.2026 г. в размер на 18 540 786.36 евро, с левова равностойност 36 262 626.19 лв.; неустойка за просрочени лихви съгласно чл. 15 от договора за периода от 20.01.2024г. до 15.06.2026г. в размер на 4 327 647.27 евро, с левова равностойност 8 464 142.36 лв.; просрочени разсрочени лихви съгласно Анекс N 3/31.03.2021г. в размер на 890 242.34 евро, с левова равностойност 1 741 162.68 лв.; законна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 31.05.2024г. до 15.06.2026г. в размер на 13 478 073.37 евро, с левова равностойност 26 360 820.24 лв. и разходи за управление на търговското предприятие във връзка с вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ под per. N 20220601105655 на ТРРЮЛНЦ за периода от 19.12.2025г. до 15.06.2026 г. в размер на 49 736.06 евро, с левова равностойност 97 275.28 лв. Твърди се още, че за обезпечаване на всяка част и всички вземания на б.та, произтичащи от договора за банков кредит, е учреден особен залог върху търговското предприятие на ответника „Р. К.“ АД с договор за залог с нотариална заверка на подписите peг. N 9223/17.06.2019 г. на нотариус с район PC - С., peг. N 271 на Нотариалната камара, който особен залог е вписан по партидата на „Р. К.“ АД в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ под N 20190624145456 и ред на залога 001. Залогът е подновен съгласно вписване под N 20240423104555 на ТРРЮЛНЦ и на 01.06.2022 г. б.та е вписала пристъпване към изпълнение по реда на чл. 46 от ЗОЗ върху търговското предприятие на ответника като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, с назначаване на управител, вписано по партидата на ответника на 01.06.2022 г. под N 20220601105655. С оглед това, че ответникът като длъжник е спрял плащанията, б.та ищец претендира, че са налице предпоставките по чл.607а, ал.1, вр. чл.608, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, с оглед презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В представен по делото отговор, ответникът чрез неговия изпълнителен директор И. Е. Г. като органен представител по закон оспорва молбата поради процесуална нередовност с оглед необходимост при условията на чл.29, ал.4 от ГПК да му се назначи особен представител поради прекратяване на правомощията на органите на ответника съгласно чл.46, ал.6 от ЗОЗ на основание пристъпване към изпълнение с вписване на управител на предприятието на ответника по партидата му в търговския регистър, назначен от ищеца, с оглед на което молбата за откриване производство по несъстоятелност е нередовно връчена на икономически и дисциплинарно зависим от молителя управител, по което искане съдът се произнесе в хода на делото. Възразява се също, че по партидата в ТР от ищеца по заявление вх. N 20220526105423 е вписано несъществуващо обстоятелство под N 20220601105655, за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ и се претендира на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ съдът да се произнесе в настоящото производство по инцидентен установителен иск против молителя на така вписаното обстоятелство, основан на липсата на законово изискуем по чл.46, ал.5 от ЗОЗ образователен ценз на вписания по назначение от молителя управител по ЗОЗ, по което искане съдът се произнесе в хода на делото и отдели разглеждането на този иск в отделно производство. Възразява се от ответника, че претендираното вземане не е събрано по вина на молителя с оглед надлежно обезпечаване на кредита с особен залог на търговското предприятие на кредитополучателя, и с първи и втори по ред залог по реда на ЗОЗ на търговското предприятие на „П.“ АД, ЕИК •••••••, учредени съответно с договори за особен залог на търговско предприятие от 12.08.2019г., като в активите на това предприятие са договори от 09.07.2018г.- договор за производство и продажба на асфалтобетон, сключен с „К. в.„ АД и от 02.07.2018г. – договор за производство и продажба на ЖП баласт фракция, сключен с „Г.“ АД, по които минимално дължимите суми съответно от 153 387 564 евро и от 150 319 813 евро подлежат на заплащане от възложителите за минимално уговореното количество и без да е направена реална поръчка, достатъчни за обслужване на процесния кредит, но по образувани дела за събиране на тези суми по съдебен ред/т.д. NN 1996 и 1997 от 2022г. по описа на СГС/ молителят направил отказ от иска, т.е. същият не е предприел надлежни действия да събере вземането от дадените му обезпечения, предвид и на известното му обстоятелство, че ответникът е учреден като инвестиционно дружество, което да бъде кредитирано с цел да придобие акциите на „П.“ АД, ЕИК •••••••, което е посочено изрично в чл.2 на процесния договор за банков кредит, като стойността и доходността на последното оценяват кредитния риск и поетата от същото солидарна отговорност с длъжника ответник. Обобщава, че ако производството по несъстоятелност бъде открито, масата на несъстоятелността на ответника практически няма да съдържа активи, различни от тези, които самият молител вече е имал възможност да контролира чрез особените залози и чрез назначения от него управител по ЗОЗ, като чисто икономически в това производство не би се постигнало висока степен на удовлетворяване на кредитора и разноските по същото ще доведат до намаляване на несъществуващата и без това имуществена маса. Така то не би изпълнило основното си предназначение – колективно удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на налично имущество. Възразява се и за погасяване на вземането по давност относно падежиралите вноски по договора за банков кредит, както и за вземанията за лихва и неустойка, претендирани извън приложимия 3-годишен давностен срок. В съдебно заседание ищецът чрез представители по пълномощие поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът не се представлява, оспорва с писмено становище на изпълнителния си директор заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза с оглед източниците, използвани от вещото лице при изследването. Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: С молбата за откриване на производство по несъстоятелност се претендира, че са налице предпоставките на чл.608, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, защото ответникът е неплатежоспособен търговец, който не изпълнява изискуеми задължения във връзка с търговска сделка между страните, по правоотношение по банков кредит, по който е спрял плащанията и приложима е презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото основание са установени по делото. В чл.625 от ТЗ са посочени легитимираните лица, които могат да предявят молба за откриване на производство по несъстоятелност. В случая, молбата изхожда от търговец и с доклада по делото е прието за безспорно, че между страните е сключен договор за банков кредит с N 991 от 17.06.2019г., изменен и допълнен с Анекси NN 1/12.08.2019г., 2/23.06.2020г. и 3/31.03.2021г., по който от ищеца е предоставен на ответника инвестиционен кредит в размер на 148 500 000 лв., усвоен изцяло на 25.06.2019г. Признато е за безспорно, че страните по делото са търговци и това е несъмнено с оглед регистрацията им на търговски дружества в ТРРЮЛНЦ, поради което молбата е подадена от лице, което притежава търговско качество, упражнява по занятие дейност по кредитиране, в т.ч. предоставяне на парични заеми и като такова е легитимирано да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, който наред с това е и кредитор на ответника като длъжник по абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, спрял плащанията по тази сделка. Съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, което е породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване, разваляне или последиците от прекратяването й. Неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ се отнася за лицата, имащи качеството търговец по смисъла на ТЗ, каквото качество е налице за ответника, вписан като търговско акционерно дружество в Търговския регистър на Агенция по вписванията. Налице е и изискуемо задължение по търговска сделка, поради обявената предсрочна изискуемост на банковия кредит и липсата на доказателства, които да опровергават настъпване на предпоставките за това, в т.ч. и поради причината, че волеизявлението на б.та –кредитор е достигнало до вписания в търговския регистър представител на ответника, независимо от притежавания от него образователен ценз. В тази връзка, доколкото не се претендира целия дълг на ответника по договора за банков кредит, сключен с ищеца, да е погасен по давност, възражението на ответника за погасяване на претендирания дълг по банковия кредит относно падежиралите вноски по договора за банков кредит, както и за вземанията за лихва и неустойка, претендирани извън приложимия 3-годишен давностен срок, е неотносимо. Договорът за банков кредит е сключен на 17.06.2019г., усвоен е на 25.06.2019г., не е обслужван надлежно след 20.01.2022г., обявен е за предсрочно изискуем на 23.05.2024г., считано от 31.05.2024г. и съгласно чл.628а от ТЗ и 685а, ал.1, изр. 2-ро от ТЗ давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Следва при това да се извърши преценка и неплатежоспособен ли е ответникът длъжник, като се преценят показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на способността на предприятието със своите краткосрочни вземания да погасява краткосрочните си задължения. По делото е изслушана съдебно –икономическа/счетоводна/ експертиза, за изготвянето на която вещото лице се е запознало с материалите по делото /договор за банков кредит и анекси към него, извлечение от счетоводните книги на ищеца към 15.06.2026г. и уведомление - покана от ищеца до ответника за задължения по договора за банков кредит от 17.06.2019г. до 23.05.2024г., с публикуваните годишни финансови отчети на ответника в ТР към Агенция по вписванията към 2021г., към 2022г., към 2023г., към 2024г. и към 2025г., както и финансов отчет на ответника/междинен/ към 17.06.2026г., получен от счетоводната кантора, обслужваща ответника и предоставен чрез ищеца, който отчет е приложен към заключението на вещото лице. Експертизата установява, че по договора за банков кредит N 991 от 17.06.2019г. и анекс N 3 от 31.03.2021г. първата погасителна вноска за главница, дължима на 20.01.2022г. в размер на 1 546 875 лв., с равностойност 790 904.63 евро, е погасена частично на 21.01.2022г. в размер на 516 642.63 лв., с равностойност 264 155.19 евро, поради което кредитът е в забава от 20.01.2022г. – неплащане на дължимата първа погасителна вноска в пълен размер, с последвала обявена предсрочна изискуемост от 31.05.2024г. Установено е също, че по кредита са направени погашения за задължения за лихви общо в размер на 6 736 369.15 лв., с равностойност 3 444 250.86 евро; за неустойка за просрочени лихви общо в размер на 46 804.51 лв., с равностойност 23 930.77 евро и за комисионни за управление общо в размер на 185 994.46 лв., с равностойност 95 097.46 евро, но общият размер на задълженията по кредита към 31.12.2025г. е 209 337 хил. лв., а към 15.06.2026г. по приложеното от б.та ищец извлечение общият размер на задълженията е 112 949 174.57 евро, с равностойност 220 909 384.10 лв., като дружеството длъжник не е в състояние да изпълнява редовно и в срок задълженията си към „Б. б. за р.“ ЕАД. Към 31.12.2025г. „Р. К.“ АД е кредитополучател по два необезпечени търговски кредити към „Б. М.“ АД, първият с падеж 25.06.2025г., с дължими 578 хил.лв. главница и 81 хил. лв. лихва и вторият с падеж 10.06.2025г., с дължими 10 000 хил.лв. главница и 1 990 хил. лв. лихва, общо задължение 12 649 хил.лв., а към 17.06.2026г. – 5 564 хил. евро, наред с което има задължения към доставчици в размер на 28 хил. лв. и няма публичноправни задължения към Държавата и общините, както и няма задължения по частно държавно вземане. „Р. К.“ АД не осъществява търговска/производствена дейност през анализирания период, реализира приходи единствено от лихви по предоставени заеми в размер на 67 хил. лв. на „К. ф.“ ЕООД, които по размер са многократно по-ниски от размера на задълженията към кредитора ищец и други кредитори, затрудненията към които имат постоянен характер. Началната дата на спирането на плащанията е 22.01.2022г. и е израз на трайно обективно състояние на невъзможността ответникът да погасява задълженията си, без очаквания да осъществява самостоятелна търговска дейност, с оглед целта, с която е създадено дружеството, като дружество-майка, което да координира дружествата от структурата на групата. От обследваните ГФО и междинен финансов отчет към 17.06.2026г. се установява, че към 31.12.2021г. собственият капитал на дружеството е положителна величина - 1 748 хил.лв., след което към 31.12.2022г., към 31.12.2023г., към 31.12.2024г., към 31.12.2025г. и към 17.06.2026г. същият е отрицателна величина, съответно -5310 хил. лв., -20 216 хил.лв., -72 834 хил. лв., -221 878 хил. лв. и -118 462 хил. евро, при което е налице декапитализация. Дружеството не притежава дълготрайни активи и през анализирания период е инвестирал в акции на „П.“, който негов основен актив на стойност 165 000 000 лв. е обезценен с 20 % през 2023г., на 132 000 000 лв.. Тези акции, с цел реализация на обезпеченията по договор за банков кредит N 991 от 17.06.2019г., са продадени на търг през 2024г. на цена от 3 645 440 лв., при което от ответника е отчетена загуба в размер на 128 354 560 лв. При оценка на краткотрайните активи и на краткосрочните пасиви/текущите задължения/, експертизата не е констатирала налични парични средства /в каса и в банкови сметки/ и определя показателите/коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г., към 31.12.2024г., към 31.12.2025г. и към 17.06.2026г. под препоръчителните нормативи, същите са близки до нулеви към първата дата- такива от от 0.05, след което са нулеви, т.е. всички коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица. Изчисленият коефициент на финансовата автономност към посочените дати е 0.01, -0.03, -0.28, -0.35, -1 и - 1, т.е. същият е отрицателен и показва незадоволителна финансова автономност. Със сумата на собствения капитал не могат да се покрият задълженията, при единствени активи от свързаното му дружество „К. ф.“ ЕООД, представляващи вземания от 34 000 евро по предоставени заеми и липса на друго имущество. Коефициентът на задлъжнялост показва, че дружеството използва изцяло привлечен капитал, който също е отрицателна величина към последните пет дати и показва силната му финансова задлъжнялост, в частност затруднения с постоянен характер. Дружеството не е в състояние да изпълнява редовно и в срок задълженията си, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, без да застрашава интересите на кредиторите си. Заключението на икономическата експертиза се възприема от съда, като компетентно и обосновано, с използването на налични не само при ищеца счетоводни данни, но и такива, изходящи от ответника -подадените от самия него отчети в ТРРЮЛНЦ, както и междинен необявен публично финансов отчет към 17.0.2026г., който следва последователно и логически цитираните публично обявени финасови отчети. Въз основа на изложеното се установява, че ищецът има изискуемо вземане от ответника като длъжник по сключената помежду им търговска банкова сделка и ответникът трайно е спрял плащания на изискуемите си парични задължения по нея съгласно чл. 608, ал. 1, т.1, вр. ал.3 от ТЗ поради обективна невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника. Последният не може да погасява задълженията си към кредиторите, затрудненията му не са временни и не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите, като е в състояние на неплатежоспособност. Налице е хипотезата на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, както и на чл.608, ал.3 от същия закон, въвеждаща оборимата презумпция, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спирането на плащанията представлява обективно икономическо състояние на длъжника, който няма възможност да погасява задълженията си към всичките си кредитори. В тежест на длъжника е да установи обективното си икономическо състояние, за да обори оборимата презумпция, което не е сторено. Възраженията му се отнасят до причините, довели до състоянието на неплатежоспособност, а не до възможностите да погасява задълженията към кредиторите си. Състоянието за неплатежоспособност на ответника е трайно, считано от 2022 г. и начална дата на неплатежоспособността е тази определена от заключението на вещото лице -22.01.2022г., от която са спрени плащанията по банковия кредит и длъжникът е изпаднал в забава. Към тази дата длъжникът не е имал краткотрайни /или текущи/ активи, които могат да бъдат превърнати в парични средства или използвани в рамките на една година, в т.ч. и с оглед на обстоятелството, че не длъжникът е предприел действия по осребряването на обезпечение по кредита и то в срок от една година от изпадането му в забава по процесния банков кредит. Това е сторил кредиторът по същия с оглед на реализиране на обезпеченията на кредита, чрез продажбата им на 16.12.2025г., след проведен търг през 2024г., довело до отчитане на нова счетоводна загуба за длъжника. При така установеното и на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ следва да се обяви неплатежоспособността на дружеството „Р. К.“ АД и началната дата на това състояние, да се открие производство по несъстоятелност за същото, да се назначи временен синдик, на който да се определи месечно възнаграждение в размер на 621 евро и да се определи дата на встъпване на синдика, да се наложат обезпечителни мерки – запор и възбрана върху имуществото на дружеството, да се уведомят кредиторите за сроковете за предявяване на вземанията. Следва да се определят първоначални разноски за производството по несъстоятелност, поради липса на парични средства на длъжника /в каса и в банкови сметки/, които могат да бъдат внесени от всяко заинтересовано лице, както и от лицето, инициирало производството по несъстоятелност, а именно сумата в размер на 4 000 евро, вносима в едноседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър, с указание, че при невнасяне на сумата в срок, ще се пристъпи към спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ. На последното са дължими и указания по чл.43, ал.1 от ЗОЗ, а на длъжника са дължими указания по чл.640, ал.1 от ТЗ. Ищецът претендира разноски и има право на такива съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 927.82 евро - 127.82 евро държавна такса по делото и 800 евро възнаграждение на вещо лице, която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника. При тези мотиви, окръжният съд