Решение № 226 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 209/2026 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №3 от 08.01.2026 г.,постановено по т.д.№62/2025 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,е осъдена Община Свиленград,Булстат 000903825, гр.Свиленград, бул.“България“ №32 да заплати на „Европът 2005“ ООД, ЕИК126658138, гр.Хасково,ул.“Козлодуй“ №14 вх.“Б“ ет.5,както следва: 1.сумата от 5351,26 евро /10 466.16 лева/ лихва за забава за периода от 03.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху главницата по фактура №2992/03.07.2024 г., в размер на 378 679.07 лева издадена по договор от 05.01.2024 г. между страните; 2.сумата от 4178,24 евро/ 8 171.93 лева/ лихва за забава за периода от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху 283 080.83 лева,съставляващи част от главницата по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между страните в размер общо на 378 666 лева; 3.сумата от 4052,25 евро /7925.52 лева/ лихва за забава за периода от 15.10.2024 г. до 21.05.2025 г. върху главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между страните в размер общо на 378 666 лева; 4.сумата от 629,12 евро / 1230.45 лева/ лихва за забава за периода от 22.05.2025 г./образуването на настоящото дело/ до окончателното изплащане на главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г.,издадена по договор от 05.01.2024 г. между страните в размер общо на 378 666 лева. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Европът 2005“ ООД, ЕИК126658138, гр.Хасково,ул.“Козлодуй“ №14 вх.“Б“ ет.5 осъдителен иск против Община Свиленград,Булстат 000903825, гр.Свиленград, бул.“България“ №32 за изплащане на сумата от 48871,92 евро/ 95 585.17 лв./ с вкл. ДДС, дължима по фактура № 2994 от 19.07.2024 г. издадена по договор от 05.01.2024 г. между страните. На следващо място,с горното решение е осъдено Министерство на регионалното развитие и благоустройството,Булстат 831661388,да заплати на Община Свиленград,Булстат 000903825, гр.Свиленград, бул.“България“ №32 на основание чл.219 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД сумите,които последната е осъдена да заплати на „Европът 2005“ ООД, ЕИК 126658138, гр.Хасково, ул.“Козлодуй“ №14 вх.“Б“ ет.5 по основната искова претенция по делото,както следва: 1.сумата от 5351,26 евро /10 466.16 лева/ присъдена в полза на Община Свиленград лихва за забава за периода от 03.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху главницата по фактура №2992/03.07.2024 г., в размер на 378 679.07 лева издадена по договор от 05.1.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково; 2.сумата от 4178,24 евро/ 8 171.93 лева/ лихва за забава за периода от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху 283 080.83 лева,съставляващи част от главницата по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково в размер общо на 378 666 лева; 3.сумата от 4052,25 евро /7925.52 лева/ лихва за забава за периода от 15.10.2024 г. до 21.05.2025 г. върху главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД- Хасково в размер общо на 378 666 лева; 4.сумата от 629,12 евро / 1230.45 лева/ лихва за забава за периода от 22.05.2025 г. /образуването на първоинстанционното дело/ до окончателното изплащане на главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г.,издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково в размер общо на 378 666 лева. С решението на ОС-Хасково от 08.01.2026 г. е отхвърлен предявеният на основание чл.219 от ГПК вр. с чл.266 от ЗЗД от Община Свиленград,Булстат 000903825, гр.Свиленград, бул. “България“ №32 против Министерството на регионалното развитие и благоустройството,Булстат 831661388 осъдителен иск за изплащане на сумата от 48871,92 евро/ 95 585.17 лв./ с вкл. ДДС, дължима по фактура № 2994 от 19.07.2024 г. издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД. Освен това,с горното решение е осъдена Община Свиленград,Булстат 000903825, гр.Свиленград, бул.“България“ №32 да заплати на „Европът 2005“ ООД, ЕИК126658138, гр.Хасково,ул.“Козлодуй“ №14 вх.“Б“ ет.5 разноски по делото в размер общо на 4086,06 евро / 7 991.63 лева/,а на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,Булстат 831661388 е осъдена да заплати сумата 127,82 евро/ 250 лева/ разноски по делото. И на следващо място,с горното решение е осъдено Министерството на регионалното развитие и благоустройството,Булстат 831661388 да заплати на Община Свиленград 609,49 евро /1192.06 лева/ разноски по делото. Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,подадена чрез упълномощения главен юрисконсулт Д. К.,против частта на решение №3 от 08.01.2026 г.,постановено по т.д.№62/2025 г. по описа на Окръжен съд- Хасково,с която същото министерство е осъдено да заплати на Община Свиленград,на основание чл.219 от ГПК,вр. с чл.86 от ЗЗД сумите,които последната е осъдена да заплати на „Европът 2005“ООД,по основната искова претенция по делото,както следва: 1.сумата от 5351,26 евро /10 466.16 лева/ присъдена в полза на Община Свиленград лихва за забава за периода от 03.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху главницата по фактура №2992/03.07.2024 г., в размер на 378 679.07 лева издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково; 2.сумата от 4178,24 евро/ 8 171.93 лева/ лихва за забава за периода от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху 283 080.83 лева,съставляващи част от главницата по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково в размер общо на 378 666 лева; 3.сумата от 4052,25 евро /7925.52 лева/ лихва за забава за периода от 15.10.2024 г. до 21.05.2025 г. върху главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г., издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД- Хасково в размер общо на 378 666 лева; 4.сумата от 629,12 евро / 1230.45 лева/ лихва за забава за периода от 22.05.2025 г./образуването на първоинстанционното дело/ до окончателното изплащане на главницата от 95 585.17 лева,неизплатена част по фактура №2994/19.07.2024 г.,издадена по договор от 05.01.2024 г. между Община Свиленград и „Европът 2005“ ООД-Хасково в размер общо на 378 666 лева. Решението се обжалва от МРРБ и в частта,с която е осъдено същото да заплати на Община Свиленград разноски по делото в размер на 609,49 евро /1192,06 лв./. Във въззивната жалба е изложено становището,че решението в обжалваната част е недопустимо,респективно е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Поддържа се аргумента,че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил доводите,посочени в отговора на обратния иск за недопустимост на производството по отношение на МРРБ,както и тези за евентуална неоснователност на обратния иск.Посочено е,че сключеното между Община Свиленград и Министъра на регионалното развитие и благоустройството споразумение №РД-02-30-491/28.03.2024 г.,изменено с допълнително споразумение №1 с №РД-02-30-491 (1)/24.09.2024 г.,има за предмет безвъзмездно предоставяне на общините на средства от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и е сключено в изпълнение на чл.107,ал.1 от ЗДБРБ за 2024 г. за реализиране на Инвестиционна програма за общински проекти,с прогнозен размер и обхват съгласно приложение №3 към закона.Твърди се в тази връзка,че посочената разпоредба изрично предвижда сключването на споразумения,включително и на процесното,което според жалбоподателя е основание за извод,че разглежданото споразумение представлява административен договор по смисъла на чл.19а и сл. АПК,а не облигационен договор по смисъла на чл.8 ЗЗД.В тази връзка е посочено още,че съгласно чл.19ж АПК споровете относно действителността, изпълнението,изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд.С оглед на това жалбоподателят счита,че първоинстанционният съд е решил въпрос,който е подведомствен на друг съд и поради това е постановил недопустимо решение,което следва да бъде обезсилено,а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния съд /респективно на гражданския съд/ по правилата на родовата и местната подсъдност. Ако въззивният съд приеме,че производството е допустимо,жалбоподателят моли да бъдат взети предвид изложените от него доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.В тази насока са развити аргументи,че за общината не е съществувала пречка да плати дължимите суми към изпълнителя по договора за обществена поръчка със собствени средства,какъвто извод,според жалбоподателя,следва от нормата на чл.113,ал.4,т.3 от ЗДБРБ за 2025 г.,обн. ДВ,бр.26 от 27.03.1015 г.,в сила от 01.01.2025 г.,защото с тази норма е отменена забраната за плащане от общината със собствени средства,която забрана е съществувала в ЗДБРБ за предходната 2024 г. /чл.107,ал.5,т.4 от същия закон/.Наред с това се поддържа във въззивната жалба,че МРРБ само администрира Инвестиционната програма за общински проекти,включени в Приложение №3 към ЗДБРБ за 2024 г. и 2025 г. и министерството е е могло да извърши законосъобразно плащане /с целеви бюджетни средства/ едва след приемане на ЗДБРБ за 2025 г. /обн. в ДВ,бр.26 от 27.03.2025 г./ и двете посочени в жалбата министерски постановления-ПМС №59 и ПМС №60,влезли в законна сила на 20.05.2025 г. Освен това,в процесната въззивна жалба е изложен аргумента,че споразумението за финансиране между минестъра на РРБ и общината не представлява солидарно или съвместно задължение към изпълнителя,а общината в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП носи самостоятелна отговорност за сключения от нея договор с изпълнителя,като задължението й да му заплати дължимото възнаграждение е самостоятелно такова,независимо от начина на финансиране на проекта.В тази връзка,според жалбоподателя,невъзможността общината да разплаща поети задължения е обективно организационно-икономическо основание за временно преустановяване на строително-монтажните работи и Община Свиленград в качеството си на добросъвестен възложител е могла да се възползва от предоставената от закона възможност да преустанови временно строителството чрез съставяне на акт образец №10,съгласно чл.10,ал.1 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. С цел предотвратяване на неблагоприятни последици от продължаване на дейностите. В жалбата се поддържа още,че в диспозитива на своето решение,съдът неправилно е определил лихвата за забава,която МРРБ следва да заплати на Община Свиленград за периода от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г.Твърди се в тази връзка,че в обжалваното решение съдът е определил същата лихва върху сумата от 283 080,83 лева,съставляващи част от главницата по фактура №2994/19.07.2024 г.,издадена по договор от 05.01.2024 г. Между Община Свиленград и “Европът 2005”ООД,в размер общо на 378 666 лева,като е изчислил,че възлиза на 4178,24 евро /8171,93 лева/.Жалбоподателят обаче смята,че за посочения период от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г.,изчислена върху сумата от 283 080,83 лева /частично погасено задължение по фактура №2994/19.07.2024 г.,погасено на 15.10.2024 г./,законната лихва е 5109,12 лева /3123,54 евро/.Вместо това съдът определил сумата от 4178,24 евро,представляваща лихва за забава за същия период,пресметната върху главницата по посочената фактура в размер общо на 378 666 лева. И въз основа на горните съображения,жалбоподателят МРРБ моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение в обжалваната му част,респективно да бъде отменено същото решение в обжалваната му част или алтернативно да бъде изменено решението в частта,с която МРРБ е осъдено да заплати на Община Свиленград сумата от 4178,24 евро-лихва за забава за периода от 19.08.2024 г. до 14.10.2024 г. върху 283 080,83 лв. главница,съставляващи част от главницата по фактура №2994/19.07.2024 г.,издадена по договор от 05.01.2024 г.,сключен между Община Свиленград и “Европът 2005”ООД,в размер общо на 378 666 лв.Поискано е да се присъди в полза на БРРБ юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции,както и направените разноски. В законния срок от въззиваемата Община Свиленград,чрез кмета на общината-арх. А. К.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложеното становището,че същата жалба е неоснователна,а обжалваното първоинстанционно решение е правилно,законосъобразно и съобразено с установената съдебна практика.В отговора са развити и конкретни аргументи за обосноваване на това становище.Поискано е в полза на Община Свиленград да бъдат присъдени всички направени по делото разноски,включително юрисконсултско възнаграждение. Препис от въззивната жалба е връчен и на “Европът 2005”ООД,ЕИК 126658138-ищец по първоначалните /а не по обратните/ искове,но в законния срок от дружеството не е подаден писмен отговор на жалбата и не е взето становище по нея. От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция. Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство-от ответника по обратните искове,имащ правен интерес да обжалва конкретното съдебно решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд извършва служебна проверка по допустимостта на решението в обжалваната му част,а наред с това,в случая следва да прецени и поддържаното от жалбоподателя възражение за недопустимост на решението в атакуваната му част.Жалбоподателят счита,че решението е недопустимо,тъй като споразумение №РД-02-30-491/28.03.2024 г.,сключено между Община Свиленград и МРРБ,на което е основана претенцията по предявения от общината срещу министерството обратен иск,представлява административен договор по смисъла на чл.19а и сл. от АПК,а не облигационен договор по смисъла на чл.8 от ЗЗД,поради което и с оглед разпоредбата на чл.19ж от АПК,спора,свързан с изпълнението на този договор,не е подведомствен на съда,който се е произнесъл по обратния иск,а следва да се разреши от компетентния административен съд.По тези съображения жалбоподателят поддържа възражението,че като е решил въпрос,който е подведомствен на друг съд,първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение,което следва да бъде обезсилено. Горното възражение на жалбоподателя е основателно.Действително,претенциите по обратния иск на Община Свиленград срещу МРРБ са основани на твърдения за забавеното изпълнение от страна на министерството /като ответник по обратния иск/ относно задълженията му за финансиране на общината,произтичащи от сключено помежду им споразумение №РД-02-30-491/28.03.2024 г.Това споразумение,приложено към първоинстанционното дело в заверено копие,е сключено между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Община Свиленград на основание чл.107,ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и е с предмет предоставяне на финансова подкрепа на същата община до посочения в споразумението размер с цел цялостната реализация на проект “Рехабилитация на бул. “България от о.т. 920 до о.т. 495,в гр.Свиленград”,който проект е включен като приоритетен такъв в Инвестиционната програма за общински проекти съгласно Приложение №3 към чл.107,ал.13 от посочения по-горе закон.Съдът счита,че това споразумението,сключването на което е изрично предвидено в чл.107,ал.1 от същия закон,е административен договор по смисъла на чл.19а,ал.1 от АПК,тъй като притежава основните характеристики на административните договори:едната страна /МРРБ/ е административен орган по смисъла на §1,т.1 от ДР на АПК,а и съдържанието на договора /цялото или основна част/ е определено предварително едностранно от органа.Освен това,основната цел на сключването и изпълнението на споразумението,на предвидената с него финансова подкрепа,е защита на значим обществен интерес,на положителен резултат,от който ще се ползва част от обществото /най-вече населението в Община Свиленград/.Споразуменията от вида на процесното се сключват в изпълнение на държавната политика в по Инвестиционна програма за общински проекти съгласно Приложение №3 към чл.107,ал.13 от ЗДБРБ за 2024 г.,както се отрази по-горе,и охраняват определени обществени интереси. Предвид изложеното,съдът преценява споразумението,на което са основани претенциите по обратния иск,като административен договор по чл.19а от АПК,а съгласно чл.19ж,ал.1 и ал.2 АПК,споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на такъв договор се решават от компетентния административен съд.Налага се извод,че гражданският съд не е компетентен да разгледа и се произнесе по спора,касаещ предявения обратен иск. От страна на Община Свиленград-ищец по обратния иск е изразено становище във връзка с възражението на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част,че предмет на обратния иск не е спор по смисъла на чл.19ж от АПК,а със същия иск общината търси регресна отговорност от МРРБ за сумите,които е осъдена да плати на “Европът 2005”ООД,като тези суми са лихви за забава,произтичащи от неизпълнение на парично задължение-облигационно отношение.Излага и довода,че обратен иск по чл.219 ГПК е допустим тагава,когато съществува пряка връзка между основанието на главния иск и регресното правоотношение между главния ответник и привлеченото трето лице-помагач,която пряка връзка произтича от материалното право.Сочи,че в конкретния случай,макар и Споразумението да има публичноправен елемент,то поражда и облигационни последици между Община Свиленград и МРРБ по отношение на финансирането на проекта,както и че забавата на МРРБ да преведе целевите средства,въпреки надлежно подадените искания от Общината,пряко обуславя забавата на Общината към изпълнителя.Това,според Общиа Свиленград,обуславя и правния й интерес от предявяване на обратния иск.Наред с това,общината се позовава и на решение №60105 от 03.08.2021 г. по т.д.№994/2020 г. на ВКС,II т.о.,изразявайки позицията,че с това решение е прието,че договорите за безвъзмездна финансова помощ или сходни споразумения,сключени преди или извън приложното поле на ЗУСЕСИФ,са гражданско правни и споровете по тях са подсъдни на гражданските съдилища. Настоящият състав не споделя горните аргументи на въззиваемата страна-Община Свиленград.Всъщност,аргументите на общината се отнасят основно до обосноваване на правен интерес от предявяването на обратния иск и пряката му връзка с първоначалните предявени по делото искове.Но дори и да има такава пряка връзка между обратния иск и първоначалните и дори общината като ответник по първоначалните искове да има интерес да търси регресна отговорност от МРРБ на база сключеното помежду им споразумение,то това не рефлектира върху преценката дали гражданският или административният съд разполага с компетентност да се произнесе по обратния иск с оглед на неговия предмет и материалноправното основание,от което произтича претенцията по същия иск.А материалноправното основание на обратния иск е споразумението от 28.03.2024 г.,сключено между МРРБ и Община Свиленград,което и последната не само не оспорва,но сама сочи като основание да търси исковите суми по обратния иск от посоченото министерство-ответник по този иск,позовавайки се на забавено изпълнение от министерството на задължението му за финансова помощ,произтичащо от споразумението.Що се отнася до цитираното по-горе решение на ВКС,на което се позовава общината,то с него е прието,че гражданските /а не административни/ съдилища са компетентни да разглеждат спорове по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ “Земеделие”,сключени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г.,а не както неправилно тълкува общината-че изобщо договорите за безвъзмездна финансова помощ или сходни споразумения,сключени преди или извън приложното поле на ЗУСЕСИФ,са гражданскоправни и споровете по тях са подсъдни на гражданските съдилища.Обобщено казано,съдът намира,че цитираното от общината решение на ВКС не е относимо към процесния случай. На база гореизложеното въззивният съд формира краен извод,че първоинстанционното решение е недопустимо в обжалваната му част,тъй като спорът,по който съдът се е произнесъл с тази част на решението,не е подсъден на гражданския съд,а разглеждането и решаването му е от компетентността на административния съд.По допустимостта на първоинстанционното решение в частта,с която съдът се е произнесъл по съществото на другата претенция по обратния иск,а именно-по претенцията за изплащане на Община Свиленград от МРРБ на сумата от 48871,92 евро /95 585,17 лв./ с вкл. ДДС,като е отхвърлил тази претенция,настоящият съд няма да се произнася,тъй като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и съответно на това е влязло в законна сила.Следва да се има предвид,че дори в посочената част решението да е недопустимо,то е действително и поражда всички предвидени от закона правни последици,след като е влязло в законна сила. Предвид гореизложеното,като краен резултат въззивният съд приема,че предявения обратен иск за обезщетение за забава,по който съдът се е произнесъл с обжалваната част на първоинстанционното решение,е подлежал на разглеждане от административен съд и като го е разгледал,ОС-Хасково е постановил недопустим съдебен акт в посочената част,който следва да се обезсили в тази му част,а заедно с това да се прекрати производството,образувано по реда на ГПК пред гражданския съд по този иск и делото да се изпрати по компетентност на Административен съд-Хасково след влизане в сила на настоящото решение-чл.270,ал.3,изр.2 от ГПК.В тази насока настоящият съд съобразява и разясненията,дадени в Тълкувателно постановление №1 от 29.09.2016 г. по тълк. дело №1/2015 г. на ВАС-ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС,имащи задължителен за съдилищата характер,според които спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело,е спор за подсъдност,а не за подведомственост и съдебният акт,постановен от съд,който не е компетентен по правилата на подведомствеността,разпределящи делата между граждански и административните съдилища,е недопустим. С оглед обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част,с която съдът се е произнесъл по акцесорния обратен иск на Община Свиленград срещу МРРБ за заплащане на обезщетение за забава /като е уважил този иск/,същото решение следва да се обезсили и в частта,с която МРРБ е осъдено да заплати на Община Свиленград разноски в размер на 609,49 евро /1192,06 лв./ съобразно уважената част от иска.Тези разноски са присъдени именно поради уважаване на обратния акцесорен иск за лихви за забава,предявен от общината срещу министерството,а в тази част решението е недопустимо,съответно следва да бъде обезсилено и относно разноските,присъдени поради уважаването на недопустимо разгледания иск. При липса на произнасяне от Апелативен съд-Пловдив с настоящото решение по съществото на спора,разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд