Решение № 226 от 11.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 856/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 35 от 23.06.2025 г. по т.д. № 32/ 2023 г. на Окръжен съд- гр. Видин „СКМ груп“ АД - гр. Видин е осъдено да заплати на „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София на основание чл. 79 от Закона за железопътния превоз, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 37 172.80 лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/ 31.12.2022 г., издадени по договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари от 5.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 17.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата ; искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен : за сумата 7 269.82 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактури № 22832/ 30.11.2022 г., № 22991/ 30.12.2022 г., № 22993/ 31.12.2022 г., № 22994/ 31.12.2022 г., № 22995/ 31.12.2022 г., № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/ 31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. и за сумата 26 428.95 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактурите, посочени в т.14 от заключението на вещото лице Р. А. Г. (л.243-261).

Срещу решението в частта, с която исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлена, е подадена въззивна жалба от „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила,

нарушения на материалния закон и необоснованост.

Съдът неправилно тълкувал съдържанието на договора, като пропуснал обстоятелството, сделката е търговска и е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, и без да има доказателства направил предположението, че вероятно някои от превозите са извършени със забава, поради което на превозвача не се дължало обезщетение в размер на законната лихва за забавата. Ответникът не представил възражения по чл. 3.7 от договора, за да установи, че е възразявал по повод стойността на фактурите или извършените превози. Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „СКМ груп“ АД - гр. Видин я оспорва като неоснователна.

В настоящия случай чл.86, ал.1 от ЗЗД бил неприложим, тъй като страните по договора уговорили лихвата за забава да се заплаща от товародателя при задействане на клаузата на т.3.11 от договора, съгласно която лихвата по т.3.10. се начислява за всяко тримесечие, като БЖК издава дебитно извлечение/нота (дебитно известие) към кР. на всяко тримесечие и го изпраща на клиента, а клиента заплаща лихвата в срок от 7 дни от датата на получаване на документа. Безспорно било установено от неоспореното заключение на експертизата, че ищецът не е издавал и изпращал дебитни известия на ответника. Обратно на твърденията на въззивника договорения в т.3.7 и т.3.3 начин за възражения на клиента срещу всички издадени фактури, не можело да се противопостави на липсата на дебитни известия по т.3.11, тъй като уреждал различен аспект на търговските взаимоотношения между дружества.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция по чл. 79 от ЗЖП, вр. с чл. 79 от ЗЗД е уважена, е подадена въззивна жалба от „СКМ груп“ АД - гр. Видин, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът не направил разграничение между доказателствата, свързани с претенциите по договора и книжата по други извършени услуги, отнасящи се до маневри със скрап, извън предмета на делото. Констатирал, от една страна, че ищецът не е имал задължение да осъществява маневрена дейност, тъй като нямало такъв договор, но едновременно с това приел, че

-3-

имало договор за маневри поради разпоредбата на чл.278 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г., като в нарушение на чл. 164. ал. 1. т.3 от ГПК кредитирал и показанията на свидетелите, макар че автоматично уреждане на договорни отношения при извършване на маневрени дейности не било предвидено в нито един нормативен акт.

Изводът на съда, че ищецът с спрял маневрите в процесния период поради непоставянето на фургони от ответника бил необоснован, тъй като договора не съдържал задължение за осигуряване на фургон за персонала на превозвача. Съдът неправилно приел, че възражението за прихващане е неоснователно и недоказано. Напълно игнорирал извършеното от ответника плащане на друго дружество за осъществените маневри в процесния период, които е следвало да бъдат извършени от ищеца. Не кореспондирал с доказателствата извода на съда, че липсва увреждане в имуществената сфера на ответника с платената сума.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София я оспорва като неоснователна. Несъстоятелно било възражението, че маневрената дейност е била включена в предмета на договора. От доказателствата се установявало, че ответникът е поискал допълнително извършването на тази услуга и че тя не е била уговорена предварително. Ответникът бил уведомен, че ищецът ще изпълнява тази услуга и през зимния период само ако ответника постави на своята територия фургон за служителите на ищеца, но това не било изпълнено.

Възражението, че ищецът е представил документи, които са извън предмета на делото било направено за първи път с въззивната жалба и затова било преклудирано. Представените от ответника доказателства били неотносими за спора и не доказвали твърденията му, защото нямало правна и икономическа логика едно дружество да е извършило маневрена услуга, а друго дружество да получи плащането. Освен това маневрените услуги били извършени на по-ниска цена и затова за ответника било по-изгодно, отколкото да плати за маневри, извършени от ищеца. Възражението за прихващане било недоказано.Твърденията за претърпени загуби били неотносими към спора и не били подкрепени с доказателства. Представените от ответника документи за извършени маневри от „БДЖ пътнически превози“ ЕООД били неверни, което се установило от заключението на втората допълнителна счетоводна експертиза.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба ищецът „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София твърдял, че на 5.01.2022 г. сключил договор, по силата на който ответникът „СКМ Груп“ АД - гр. Видин му възложил организирането и извършването на железопътни превози на товари, като освен предвидените в договора дейности в писмо от 25.08.2022 г. поискал да му извършва и маневрената дейност. В писмо изх. № 433/ 30.09.2022 . ищецът заявил, че ако ответникът желае да бъде изпълнявана маневрената дейност и през зимния период трябва след месец октомври да бъде осигурен фургон на персонала на ищеца, който да е поставен на територията на ответника. След като такъв фургон не бил поставен, ищецът уведомил ответника, че ще изпълнява маневра само до 15.11.2022 г., и че след тази дата ще може да предоставя маневра само след договаряне на условията за 2023 г. С писмо с изх. № 555/ 22.12.2022 г. уведомил ответника, че считано от 22.12.2022 г. преустановява извършването на маневрата в гара Видин, като в последващо писмо с изх. № 561/ 22.12.2022 г. потвърдил, че ще продължи да изпълнява задълженията си по договора до 31.12.2022 г. В писмо с вх. № 19/12.01.2023 г. ответникът уведомил ищеца, че не признава и връща фактури с № 22993 и № 22994, тъй като транспортът не е бил осъществен и фактура с № 22996, защото маневрената дейност е била преустановена.

Освен по тези фактури ответникът имал просрочени задължения по издадени в периода от 20.11.2022 г. до 16.01.2023 г. 26 фактури на обща стойност 314 726.43 лева. Той извършил плащания по част от тях и към 17.10.2023 г. останали неплатени сумите по 7 фактури на обща стойност 84 191.80 лева, от която сума била приспадната сумата по кредитно известие № 23046/ 16.01.2023 г. - 8 585.44 лева и общия размер на задължението бил 75 606.36 лева. На 25.10.2023 г. заплатил и сумата 38 433.56 лева, с които били погасени задълженията по 5 фактури в общ размер 36 575.19 лева, и за част от главницата от 38 021.34 лева по фактура № 22996/ 31.12.2022 г. в размер на сумата 1 858.37 лева, като останало неплатено задължение по тази фактура в размер на 36 162.97 лева. Изцяло неплатено останало и задължението по фактура № 23013/ 31.12.2022 г. в размер на 9 595.27 лева. От сбора на двата неплатени остатъка била извадена сумата по кредитно известие № 23046 - 8 585.44 лева и задължението по двете фактури било в общ размер 37 172.80 лева. Ответникът дължал и всички лихви,които до момента не били погасени.

При така изложените фактически твърдения молбата към съда била да осъди ответника да му заплати, както следва : 1) на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЖТ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 37 172.80 лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/

-5-

31.12.2022 г., издадени по договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари от 5.01.2022 г., ведно със законната считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата ; 2) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7 269.82 лева, представляваща общия размер на незаплатени лихви върху сумите на главниците по фактури № 22832/ 30.11.2022 г.; № 22991/ 30.12.2022 г.; № 22993/ 31.12.2022 г.; № 22994/ 31.12.2022 г.; № 22995/31.12.2022 г.; № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. ; 3) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 26 428.95 лева, представляваща незаплатени лихви за забавено плащане на главниците по фактури, издадени в периода от 6.10.2021 г. до 29.12.2022 г.

В писмения отговор ответникът „СКМ груп“ АД - гр. Видин оспорил исковете като

неоснователни. Посочил, че в изпълнение на договора ищецът одобрил Инструкция за експлоатация на индустриалния клон на „СКМ ГРУП“ ЕАД в жп гара Видин пътническа, с която се уреждали условията за извършване на маневрени дейности. В кР. на месец ноември 2022 г. изпратил на ответника оферта за сключването на договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари през 2023 г. Поради завишените цени на предложените услуги ответникът отказал да сключи нов договор и в навечерието на коледно-новогодишните празници ищецът тенденциозно преустановил маневрените дейности по действащия договор, като с писмо от 22.12.2022 г. изрично заявил, че считано от 25.12.2022 г. прекратява извършването на маневра в гара Видин. Маневрената дейност била част от поетите от ищеца ангажименти, без които цялостното изпълнение на договора не можело да бъде осъществено. Несключването на нов договор за 2023 г. не било законно основание за преустановяване на изпълнението на задълженията по действащия договор, а опит за принудително продължаване на търговските взаимоотношения. В договора от 5.01.2022 г. нямало задължение за ответника да осигури фургон за персонала на превозвача, затова и нямало неизпълнение от негова страна.

Неизпълнението на поетите от ищеца ангажименти за периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. и късно отправеното уведомление довело до значителни загуби за ответника. Той не изпълнил ангажиментите си към „Еликсир Прахово“ ДОО и „Аурубис България“ АД, от което загубите му надхвърляли сумата 50 000 евро. Принуден бил да организира маневри при условията на екстремност и да наеме спешно нов лицензиран железопътен превозвач „БДЖ Товарни превози“ ЕООД в навечерието на Коледа, като за извънредните услуги в периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. му платил сумата 37 172.80 лева с платежно нареждане от 7.04.2023 г.

Предвид понесените реални вреди от неизпълнението на ищеца, с платежно нареждане от 25.10.2023 г. ответникът му превел остатъка от формално дължимата сума по договора 38 433.56 лева, като прихванал сумата 37 172.80 лева.

При изложените факти бил налице фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД, поради което ответникът заявил възражение за прихващане на претендираната с иска по чл. 79 от ЗЖТ сума 37 172.80 лева до нейния пълен размер, с размера на понесената от него загуба от неизпълнението на задължението на ищеца, съизмерваща се с платената сума на трето лице за извършването на маневрени дейности.

Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите 7 269.82 лева и 26 428.95 лева неоснователни. В т.3.10 от договора било уговорено обезщетение за забава на плащанията в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден от датата на просрочието до окончателното й заплащане, която обаче съгласно т.3.11 се начислявала за всяко тримесечие, като ищецът издава дебитно извлечение към кР. на всяко тримесечие и го изпраща на клиента, който заплаща дължимата лихва в срок от 7 дни от датата на получаване на документа. Съгласно чл.115, ал.2 от ЗДДС дебитното известие се издава задължително не покъсно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство - най-късно до 5-то число на месеца, следващ тримесечието. Ищецът нито бил издавал, нито бил уведомявал ответника за дебитни известия, с което правото му по чл.3.10 от договора било преклудирано. Предвид изрично уредения ред, свързан със срока по чл.115. ал.2 от ЗДДС общата разпоредба на чл.86. ал.1 от ЗЗД била неприложима.

Фактът, че при множеството малки закъснения в плащанията, свързани с множество забавяния в изпълнението на услугите, изпълнението на договора не било преустановено сочел, че конфликтът между страните е възникнал по повод неприемането на офертата за сключване на нов договор за 2023 г.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна. В допълнителна искова молба ищецът уточнил, че неформален договор за превоз на товари бил сключен между страните още през м. септември 2021 г. - ищецът изпращал оферти, ответникът ги потвърждавал, превозите били извършвани, ищецът издавал фактури а ответника ги плащал. Не било вярно твърдението, че маневрената услуга е била включена в предмета на договора от 5.01.2022 г. Тя била отделен, допълнително възложен вид дейност, което се установявало безспорно от това, че били издавани отделни фактури за железопътните превози и за маневрените услуги. Инструкцията за експлоатация на индустриалния

-7-

клон на „СКМ Груп“ АД в жп гара Видин Пътническа била издадена със значително покъсна дата от 5.01.2022 г. и не във връзка с изпълнението на договора, а за допълнително възложената маневрена дейност. Не били верни твърденията във връзка с повишаването на цените за железопътния превоз. Тези цени се определяли съобразно таксите и услугите, които железопътните превозвачи заплащат за ползването на железопътната инфраструктура и когато управителят на железопътната инфраструктура повишал събираните от него такси за достъп и ползване и за ел. енергия, железопътните превозвачи трябвало също да повишат цените, на които предоставят услугите си. Договорът не съдържал изрично изискване ответникът да осигурява фургони на служителите на ищеца за извършването на маневрената услуга именно защото самата маневрена услуга не била включена в предмета на договора. Неоснователни и недоказани били твърденията за претърпени вреди - ответникът, който по занятие извършвал търговска дейност е трябвало по-добре да прецени как да организира дейността си. Твърдението за извършени маневри от „БДЖ“ АД се опровергавало от представените от ответника документи, които не били подписани от законния представител на дружеството, нито от негов упълномощен представител от гр. Видин, а освен това „БДЖ - пътнически превози“ ЕООД нямало лиценз за извършване на товарни превози и не можело да извършва каквито и да било услуги, включително маневрени, във връзка с товарни превози. Очевидно с представените от ответника документи се прикривали други отношения и наличието на симулативна сделка.

Платената на 25.10.2023 г. сума от 38 433.56 лева не била платена добросъвестно, по свое желание, а след налагане на запори върху банковите му сметки от ищеца. Дори сумата от 37 172.80 лева да била реално заплатена през м. март 2023 г., тя е била заплатена за нещо друго, а не за извършена от трето лице услуга. Ищецът не бил причинил никакви вреди на ответника и нямало никаква причинно-следствена връзка с неговото поведение, дори и да имало платени на някого суми.

Не бил осъществен фактическият състав на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД - ищецът не дължал никакви суми на ответника и той нямал право да извършва прихващане. Освен това възражението за прихващане не било конкретизирано - не ставало ясно от сбора на какви суми и точно за какви услуги е формирана сумата от 37 172.80 лева.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът изтъкнал, че ищецът не е представил отделен договор, регламентиращ маневрената дейност, а издаваните фактури не съставлявали доказателство за сключване на два отделни договора, тъй като фактурите за железопътни

превози на товари били ежедневни, а маневрената дейност се осчетоводявала веднъж месечно като стойността се калкулирала на базата на броя маневри, обема на работата и цената на горивото за съответния период. Подчертал отново, че истинската причина за възникване на настоящия спор бил отказа на ответника да сключи нов договор за 2023 г. В случай, че непоставянето на фургони е било причината за преустановяване на изпълнението на маневрената дейност, ищецът следвало да го направи още през първия студен месец - октомври 2022 г., а не на 25.12.2022 г., при положение, че е извършвал маневрена дейност през останалите студени месеци - октомври, ноември и почти целия декември на 2022 г. Оспорил като несъстоятелно твърдението, че сделката между ответника и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за извършване на маневрена дейност в периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г., е симулативна, като изтъкнал, че е лишено от правна и формална логика твърдението, че платената след налагането на запор върху банковите сметки сума от 38 433.56 лева представлява доказателство за сключена прикрита сделка относно сумата 37 172.80 лева.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. В договор, сключен в гр. София на 5.01.2022 г., „Българска железопътна компания“ ЕАД, като превозвач, се задължило да извършва срещу заплащане по възлагане от клиента организирането и извършването на железопътни превози на товари, предоставени от клиента.

Във връзка със запитване на ответника за извършване на маневрени услуги в индустриалния клон на „СКМ Груп“ ЕАД в жп гара Видин Пътническа ищецът предложил оферта № ДР-2- 38-В/ 16.03.2022 г. с валидност от 16.03.2022 г. до 30.06.2022 г.

Във връзка с прилагането на оферта № ДР-2-75А / 29.03.2022 г. ищецът уведомил ответника, че в периода от 29.03.2022 г. ще извършва само маневрени услуги, а меренето на вагоните в жп гара Видин Пътническа ще се извършва от служител на „БДЖ ТП“ и сумата във фактурата ще включва цена за композиране и цена за маневра за сумарно 5 км. В Инструкция за експлоатация на индустриалния клон на „СКМ Груп“ ЕАД в жп гара Видин Пътническа от 27.04.2022 г., одобрена от „БЖК“ ЕАД и съгласувана със „СКМ Груп“ ЕАД, с Национална компания „Железопътна инфраструктура и с Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ били определени правилата за експлоатация на железопътната мрежа на индустриалния клон на „СКМ Груп“ ЕАД.

В писмо с вх. № 301/ 25.08.2022 г. ответникът заявил, че желае извършването на маневрената дейност в ЖП възел Видин да продължи и

-9-

през месец септември. В писмо с изх. № 381/ 25.08.2022 г. ищецът го уведомил, че ще продължи извършването на маневрената дейност и през месец септември. В писмо с вх. № 342/ 30.09.2022 г. ответникът заявил, че желае извършването на маневрената дейност в ЖП възел Видин да продължи и през месец октомври. В писмо с изх. № 433/ 25.08.2022 г. ищецът го уведомил, че ще продължи извършването на маневрената дейност и през месец октомври, като в случай, че ответникът има желание извършването на маневрената дейност да продължи и през зимния период след месец октомври 2022 г. трябва да осигури фургон за персонала на „БЖК“ ЕАД, поставен на територията на неговото предприятие. В писмо с изх. № 483/ 31.10.2022 г. ищецът обявил, че неосигуряването на фургон, съгласно уговорката, го поставя в невъзможност да извършва услугата в следващите месеци и че ще осигури маневра само до 15.11.2022 г., като след тази дата ще предостави маневрена услуга само след договаряне на условията на взаимоотношенията за 2023 г.

В писмо с изх. № 555/ 22.12.2022 г. ищецът уведомил ответника, че считано от 25.12.2022 г. прекратява извършването на маневрата в гара Видин. В отговор с вх. № 565/ 22.12.2022 г. ответникът заявил, че според условията на договора ищецът е задължен да извърши за него услуги, включително и маневрени, до 31.12.2022 г. Неизпълнението на тези задължения за периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. и късно отправеното уведомление щяло да доведе до значителни загуби за ответника, надхвърлящи сумата 50 000 евро, без в тази сума да се включват претенциите на неговите търговски партньори, които щели да бъдат „регресирани“ срещу ищеца. В писмо с изх. № 561/ 22.12.2022 г. ищецът заявил, че маневрената услуга е била изпълнявана от 15.11.2022 г. до момента в интерес на водените предварителни разговори за договаряне на условията за 2023 г. и тъй като постигането на такава договореност било малко вероятно в оставащите два работни дни до кР. на годината, ответникът вече бил информиран с писмо с изх. № 555/ 22.12.2022 г., че ищецът спира само маневрената дейност, считано от 25.12.2022 г. и не счита това свое действие за нарушение на договора.

В писмо с вх. № 19/ 12.01.2023 г. ответникът заявил, че не признава и връща фактури „22993 и 22994 - транспорта не е осъществен , 22996 - маневрената дейност е преустановена“. В писмо с изх. № 28/ 16.01.2023 г. ищецът посочил, че няма основателна причина за отказа да бъдат признати фактурите.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивните жалби като

процесуално допустими - подадени са в установения в закона срок от всяка една от страните по делото, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по отношение на основателността им приема следното.

Главната искова претенция е с правно основание чл. 79 от Закона за железопътния превоз, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Страните не спорят, че са били обвързани във валидно правоотношение, произтичащо от договор за железопътен превоз на товари, чиято правна регламентация е в Закона за железопътния превоз. Спорът е пренесен пред настоящата инстанция във връзка с възражението на ответника - възложител (клиент) по договора от 5.01.2022 г., че не дължи претендираната от ищеца - превозвач по договора, сума за извършването на маневрена услуга в гара Видин, тъй като тази услуга била включена в задълженията на превозвача. Според нормативната уредба на договора за железопътен превоз на товари в чл. 79 и сл. от ЗЖП, превозвачът има задължението да приеме товара за превоз в отправната гара, като оформи и подпечата с датния си печат превозния документ и предаде на изпращача (товародателя) екземпляр от него, да превози товара до определеното местоназначение (получаващата гара) и да го предаде на получателя му. Законът не предвижда никакви други задължения за превозвача, а такива не са били уговорени и в договора между страните, в чийто чл. 1 неговия предмет е формулиран така : 1) организиране и осъществяване на железопътни превози на товари предоставени от клиента и 2) извършване на всички допълнителни дейности, които са необходими за осъществяване на превозите, които включват, но не се ограничават със следните дейности : следене за безопасността на превозите на натоварените и празните вагони ; потвърждаване и проследяване на транспорта и на вагонния парк ; предаване и получаване на пълните или празни вагони и на документите, свързани с товара ; изясняване и решаване на търговските и технически проблеми ; изясняване на железопътни инциденти, случили се на инфраструктурата, в т.ч. действията необходими за отстраняването на последиците от инцидента ; осигуряване на необходимото оборудване за извършване на дейността ; отчитане на транспорта и централизирано издаване на счетоводни документи ; осигуряване на необходимия

квалифициран персонал и локомотивна тяга за предоставяне на услугите.

Тази формулировка не се нуждае от тълкуване, тъй като ясно и недвусмислено определя, че всички изброени допълнителни дейности

• 11 -

произтичат или са свързани само с главното и единствено задължение на превозвача - да приеме товара от изпращача в отправната гара, да го превози до получаващата гара, където да го предаде на получателя, като приемането се удостоверява с подпис на негов представител в превозния документ (товарителницата).

Според изричното предписание в чл. 88, ал. 1 от ЗЖП превозвачът и изпращачът трябва да уговорят чие задължение е натоварването и разтоварването на стоката, като при липса на такава уговорка за вагонните пратки натоварването се извършва от изпращача, а разтоварването - от получателя след доставката. В случая не се твърди, а и не се установява да е имало уговорка в друг смисъл между изпращача и получателя, което означава, че ответникът е трябвало да организира и извърши разтоварването на стоката (олеум сярна киселина) за своя сметка. Несъмнено тъкмо в изпълнение на това свое задължение той е поискал извършването на маневрената услуга от своя превозвач - ищеца и приел условията в предложената оферта № ДР-2-75А / 29.03.2022 г.

Същността на тези маневрени услуги, които представляват един последователен и непрекъснат процес по организацията и осъществяването на разтоварването на стоката, се изяснява много добре от показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание на 29.05.2024 г. Свидетелят М. П., който работел като локомотивен машинист в „БЖК“ ЕАД от м. февруари 2022 г. обяснил, че цялата дейност се извършвала от маневрена бригада, съставена от него в качеството на машинист и още трима служители - маневрист, отговарящ за осъществяването на цялата маневра и двама маневрени стрелочници, които прикачвали и откачвали вагоните и обръщали стрелките. Ответникът използвал един коловоз за извършване на товаро - разтоварна дейност. Пристигналата в пътническа гара Видин влакова композиция била съставена от около 22-24 вагона цистерни с киселина и влизала на този коловоз, на който е определено. Машинистът вземал с маневрен локомотив осем пълни вагона и ги подавал в района на „СКМ Груп“ ЕАД, а останалите вагони прегарирал на първи коловоз на гара Видин, който бил определен специално за тази цел - причината била, че в индустриалния клон на ответника можело да се гарират едновременно само осем вагона. След източването на вагоните - цистерни в камиони - цистерни откарвал празните вагони в гара Видин пътническа, след което вземал нови осем вагона и ги откарвал в района на ответника и така се действало докато приключи разтоварването, което се извършвало като едновременно се разтоварвали две цистерни на две помпи. Пълният влак идвал сутринта около 7:30-8:00 часа, а празния влак трябвало да бъде освободен същия ден около 18:00 часа. В 95% от случаите в рамките на работния ден успявали да прелеят сярната киселина, а в останалите приблизително 5% изниквали някакви проблеми с документите в митницата, което налагало забавяне, а понякога забавянето се дължало и на липсата на свободни камиони - цистерни, които трябвало да се осигурят от ответника. Ищецът осигурявал 24-часово обслужване на клона, всяка седмица - от понеделник до събота включително, а понякога се налагало и в неделя, главно поради проблеми с границата. Тази маневрена бригада се занимавала единствено с изпълнение на посочените по-горе дейности. За периода, през който той работил като машинист не е имало фургон за служителите.

В съответствие с изложените съждения следва извода, че описаните маневрени услуги не са „допълнителни дейности, които са необходими за осъществяване на превозите“, включени в предмета на договора от 5.01.2022 г., което означава, че за тях ответникът дължи плащане като за отделна услуга, извършена извън поетите от ищеца задължения във връзка с превоза на товарите.

Извършването на маневрените услуги в периода от кР. на месец март 2022 г. до 25.12.2022 г. не се оспорва от ответника. Във връзка с тяхното изпълнение през м. декември 2022 г. ищецът издал фактура № 23013/ 31.12.2022 г. за сумата 7 996.06 лева, без включен ДДС/ 9 595.27 лева, с включен ДДС, с посочено основание „изразходвано дизелово гориво на локомотив 810743 през м. декември 2022 г. по т.2 на оферта ДР-2-38-В/ 16.03.2022 г.“ и фактура № 22996/ 31.12.2022 г. за сумата 31 684.45 лева, без включен ДДС/ 38021.34 лева, с включен ДДС, с посочено основание „маневрени услуги през м.декември 2022 г. до/ от инд. клон на „СКМ Груп“ в гара Видин пътническа по т.1 на оферта ДР-2-38-В/ 16.03.2022 г.“ . След заявения в писмо с вх. № 19/ 12.01.2023 г. отказ на ответника да плати сумите ищецът сторнирал стойността на неизпълнената за периода 26.12.2022 г. - 31.12.2022 г. услуга, като издал кредитно известие № 23046/ 16.01.2023 г. за сумата 7 154.53 лева, без включен ДДС/ 8 585.44 лева, с включен ДДС, с посочено основание „маневрени услуги през м.декември 2022 г. до/ от инд. клон на „СКМ Груп“ в гара Видин пътническа по т.1 на оферта ДР-2-38-В/ 16.03.2022 г.“

Според приетото в съдебното заседание на 29.05.2024 г. неоспорено от страните заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. Г. част от сумата по фактура № 22996/ 31.12.2022 г. в размер на 1 858.37 лева е била платена на 25.10.2023 г., с което е останала за плащане сумата 36 162.97 лева. Сумата по фактура № 23013/ 31.12.2022г. не била платена и общия размер на задължението бил 45 758.24 лева. След приспадане на сумата по кредитното известие остатъчния размер на задължението бил 37 172.80 лева.

• 13 -

Следователно заявената на основание чл. 79 от ЗЖП, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД претенция по главния иск е основателна за сумата 37 172.80 лева.

Неоснователността на заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане на посочената сума до нейния пълен размер с вземане на ответника за същия размер, представляващо обезщетение за вреда, изразяваща се в извършени от него разходи за „организиране на маневри при условията на екстремност“, произтича от следното. Задължителна предпоставка за извършването на прихващане в хипотезата на чл. 103 от ЗЗД е наличието на насрещно вземане, което е изискуемо и ликвидно. В случая ответникът основава твърдяното свое вземане на виновно неизпълнение от ищеца на задължението му по договора от 5.01.2022 г. да извършва маневрена дейност. В изложението по- горе беше обстоятелствено изяснено, че извършваните от ищеца маневрени услуги не са „допълнителни дейности, които са необходими за осъществяване на превозите“ и затова не са включени в предмета на договора от 5.01.2022 г. Липсата на правопораждащия факт, на който е основана претенцията на ответника - виновно неизпълнение на задължение, поето от ищеца по въпросния договор, което да е в причинна връзка с направените от ответника разходи по организирането на разтоварването на превозената от ищеца стока, обуславя извода, че в полза на ответника не е възникнало активно вземане, с което да бъде погасено насрещното вземане на ищеца. При това положение не е нужно да бъде обсъждан въпроса дали такива разходи са били действително извършени и какъв е техния размер. В съответствие с изложеното съдът приема, че подадената от ответника по делото въззивната жалба, е неоснователна, поради което решението в обжалваната част, по отношение на иска с правно основание чл. 79 от ЗЖП, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде потвърдено.

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са заявени две самостоятелни претенции. Първата от тях е за сумата 7 269.82 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактури № 22832/ 30.11.2022 г., № 22991/ 30.12.2022 г., № 22993/ 31.12.2022 г., № 22994/ 31.12.2022 г., № 22995/ 31.12.2022 г., № 22996/ 31.12.2022 г. и № 23013/ 31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. Втората е за сумата 26 428.95 лева, представляваща общия размер на лихвите за забава върху сумите на главниците по множество фактури, издадени в периода от 6.10.2021 г. до 29.12.2022 г. и изброени в „лихвен лист“ в обстоятелствената част на исковата молба (т.І, л.6 - 9)

Страните по договора са търговци и на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ между тях лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В чл.3.10 от договора те уговорили, че при закъснение в плащанията клиентът дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху дължимата (незаплатена) сума за всеки просрочен ден от датата на просрочието до окончателното й заплащане, като в чл.3.11 се съгласили, че лихвата по чл.3.10 се начислява за всяко тримесечие, като „БЖК“ ЕАД издава дебитно извлечение (дебитно известие) към кР. на всяко тримесечие и го изпраща на клиента, а дължимата лихва се заплаща в срок от 7 дни от датата на получаване на документа.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, а според принципното положение, застъпено в практиката на касационната инстанция, съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили начина, по който ще се начислява и срока, в който трябва да се плати дължимата лихва за забава на плащанията на сумите по главниците на издадените от ищеца фактури. (в този смисъл Решение № 742 от 13.12.2024г. по гр. д. № 413/2024 г. на ВКС, IV г. о.)

При ясната и ненуждаеща се тълкуване уговорка в цитираните разпоредби от договора, единствения възможен извод е, че задължителна предпоставка за възникване на задължението на клиента да заплати законната лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден от датата на просрочието, е издаването от превозвача на дебитно известие към кР. на всяко тримесечие. От заключението на експертизата се установява, че ищецът не е издавал дебитни известия за лихви за забава към кР. на всяко тримесечие до месец март 2023 г., поради което такива не са били получавани от ответника, затова и уговорения седемдневен срок за плащане не е започнал да тече, а това означава, че до деня на подаването на исковата молба в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забавата за плащане на сумите по главниците на издадените от него фактури.

Тази констатация обуславя извода за неоснователност на двете претенции, заявени на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът приема, че подадената от ищеца по делото въззивната жалба е неоснователна и решението в обжалваната част, по отношение на този иск, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски на страните не следва да бъдат присъждани.

Ищецът „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София е подал частна жалба срещу определение № 90 от 2.09.2025 г. по същото дело, с

• 15 -

което е оставена без уважение подадената от него молба с вх. № 2505/ 16.07.2025 г. за изменение на решение №35 от 23.06.2025 г. в частта разноските. Твърденията са, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Неправилно съдът отказал да присъди направените от него разноски за нощувки. Искането било направено своевременно - със списък по чл. 80 от ГПК, представен в последното открито съдебно заседание по делото, като били представени и доказателства за извършването им - фактури и касови бонове. Разноските за пътуване и за нощувки били част от разноските по производството. Нямало логика да бъдат заплащани депозити за явяване на свидетели за покриване на пътните им разходи, а да не се покриват пътните разходи на самите страни по делото. Ищецът нямал вина, че ответникът е регистриран в друг град и че законът определя подсъдност по адреса на ответника. За да упражни правото си на защита, той бил принуден да пътува и след като ответникът с поведението си бил дал повод за предявяването на исковете, той трябвало да понесе тежестта и на тези разноски. Правилната съдебна практика била да се присъждат разноски за пътуване и за нощувки, когато по делото са представени доказателства, че такива са направени.

Молбата е определението да бъде отменено и бъде постановено друго определение, с което ответникът да бъде осъден да заплати разноските за пътуване и за нощувки. В писмения отговор ответникът по частната жалба „СКМ Груп“ АД - гр. Видин я оспорва като неоснователна. Изтъква, че според константната съдебна практика отговорността за разноски е деликтна, но не подлежат на обезщетяване разходите за пътни разноски за явяването на страните пред съда, командировъчни пари, суми за хотел и др. Молбата към съда е да потвърди обжалваното определение.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на доводите на страните приема, че е неоснователна.

Съобразно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството, а разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 от ГПК. Разходите по воденето на делото са заплатените от страната суми, които са непосредствено свързани със съдебното производство и са направени за обезпечаване на предоставените й процесуални права, с оглед защитата на нейния конкретен правен интерес. Такива за разходите за попълване на делото с доказателства - депозити за експертиза, за разпит на свидетели, за осигуряване на преводач или тълковник, както и тези за назначаване на особен представител, за превод на документи, за пощенски разходи във връзка с призоваване или изпращане на съобщения.

Извън кръга на примерно изброените разходи са всички останали, включително и тези, които са свързани с осигуряването на личното участие на процесуалния представител в откритите съдебни заседания по делото. Единствено на автономната преценка на страната е

предоставен избора на адвокат, когото да упълномощи да я представлява по делото, като в тази преценка е включено и предвиждането за заплащане и на допълнителни разходи, които неизбежно ще направи в случай, че избраният от нея пълномощник няма кантора в населеното място, в което предстои да бъде разгледано делото с оглед правилата на местната подсъдност.

В съответствие с изложеното и поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на въззивната инстанция с този на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

-