Решение № 603 от 28.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4602/2022 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда от 25.11.2021 г., постановена по НОХД № 1237/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав, подсъдимият Г. Г. В. е признат за виновен в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, ул. „•••••••, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, чрез нанА.не на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д. А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия, без установен личен мотив) – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, подс. Г. Г. В. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез публикуване и обявяване на присъдата на интернет страницата на Столична Община – район „Подуяне“ по местоживеене на подсъдимия. С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. Г. В. е осъден да заплати направените разноски по делото в общ размер на 404, 98 лв., от които 304, 98 лв. – по сметка на СДВР, и 100, 00 лева по сметка на СРС, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда на СРС е депозирана въззивна жалба от адв. П. П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Г. Г. В.. С така депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда (посочена в жалбата като „решение“), се претендира нейната неправилност и незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт на СРС и за постановяване на нов такъв, с който подс. Г. Г. В. да бъде оправдан. В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия Г. Г. В. – адв. П. П. – от САК, отправя искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на искането си излага, че в хода на съдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в конституиране на частен обвинител в производство, протекло по Глава ХХVІІІ от НПК. Намира и, че обвинението спрямо подзащитния му не е било доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, тъй като приетата по делото експертиза не установява с категоричност подсъдимият да е разбирал свойството и значението на извършеното, а в изготвената експертиза спрямо същия е посочено, че се изготвя по повод обвинение за кражба и държане на наркотични вещества, което е различно от процесното. Подсъдимият Г. Г. В., при упражняване правото си на лична защита поддържа становището на защитата си. В последната си дума моли да бъде оправдан. Представителят на СГП предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло. Упълномощеният повереник на частния обвинител Д. А. И. – адв. Н. Д. – от САК, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като намира, че не са налице пороци в обжалвания съдебен акт. Излага, че вещото лице, изготвило приетата от първата инстанция КСППЕ, е било разпитано при повторното разглеждане на делото пред Районния съд и е отговорило на всички поставени му въпроси. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява авторството и виновността на подсъдимото лице по отношение на деянието. Частния обвинител Д. А. И., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба. ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на свидетелите Д. А. И. (л. 17, л. 23 – 24 и л. 29 от досъдебното производство); А. С.Н. (л. 25 и л. 77 от досъдебното производство); Е.Н. Д. (л. 26 и л. 72 от досъдебното производство); С.Д.В. (л. 27 – 28 и л. 81 от досъдебното производство); протоколи за разпознаване на лица от 19.04.2018 г. и от 08.01.2019 г. ведно с фотоалбуми към тях (л. 30 – 31, л. 78 – 80 и л. 82 – 84 от досъдебното производство); писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София, изх. № РД44-1685/03.04.2018 г., ведно със заверени преписи от ИЗ № 9762/2018 г. по отношение на Д. А. И. и рентгенови снимки на същия (л. 33 – 39 и 46 – 57 от досъдебното производство); справка за съдимост на подс. В. (л. 61 от досъдебното производство и л. 11 от съдебното производство пред СРС), както и заключенията на назначените и изготвени Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на Д. А. И. (л. 40 – 44 от досъдебното производство) и Комплексна Съдебно-психиатрична и Съдебно-психологична експертиза (КСППЕ) по отношение на подс. Г. Г. В. (л. 63 – 66 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и разясненията на вещите лица, изготвили КСППЕ по отношение на подсъдимото лице, снети в о.с.з. на 25.11.2021 г. При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; доверил се е и на писмените доказателствени средства, които е преценил за кореспондиращи с гласните доказателствени средства; кредитирал е с доверие и назначените и изготвени експертизи. Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Въз основа на така събрания доказателствен материал, Съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият Г. Г. В. – ЕГН – ••••••••••, е роден на 28.07.2000 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, жител и живущ в гр. София, ж.к. „•••••••. Приел е, че на 14.03.2018 г., в гр. София, частният обвинител (ЧО) Д. А. И. бил на курс по немски език в „Гьоте институт“, намиращ се в гр. София, ул. „•••••••. След приключване на курса, около 20.30 часа, ЧО И. излязъл от сградата на института и тръгнал по улицата, когато пред входа на института минал покрай св. Е. Д. и подс. Г. Г. В., непълнолетен към горепосочената дата. В момента на разминаването между последните двама и ЧО И., подс. В., без да е бил провокиран или предизвикан по какъвто и да е начин от ЧО И., както и без наличие на конкретен предхождащ личен мотив във взаимоотношенията помежду им, нанесъл удар с юмрук, който попаднал в лявото око и носа на ЧО И.. От удара последният залитнал и паднал върху платното за движение на ул. „Г. Бенковски“. Подсъдимият В. се навел над него и отново, без да е провокиран, нанесъл втори удар с ръка в дясната част на лицето на ЧО И.. Нападението било непосредствено възприето от св. А. С.Н., който в този момент също излизал от „Гьоте институт“ и се движил на пет метра пред пострадалия. Същият чул шум от падане на човешко тяло на земята, обърнал се и възприел втория удар на подс. В., нанесен в лицето на падналия ЧО И.. Ударите били възприети също от св. Е. Д., приятелка на подсъдимия и съученичка на св. Н., както и от св. С.В., който видял как ЧО И. лежи на пътното платно, а подсъдимият стои на непосредствена близост до него. След като понесъл ударите в главата си, ЧО И. се уплашил и побягнал в посока бул. „Дондуков“, а св. Н. попитал стоящия на тротоара подс. В. „Какво се случи?“, но последният не му отговорил. Същия ден след инцидента ЧО И. посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ. От направената му рентгенова снимка на носа било констатирано, че има счупени кости на носа. Това наложило ЧО И. да бъде хоспитализиран и опериран на следващия ден. На 19.04.2018 г. в сградата на 05 РУ – СДВР било проведено разпознаване на живо, при което ЧО Д. А. И. разпознал подс. В. като лицето, което на 14.03.2018 г. му нанесло побой. При друго разпознаване на живо от 08.01.2019 г., св. Н. разпознал подс. В. като лицето, ударило ЧО И.. При трето разпознаване на живо, проведено на 08.01.2019 г., св. Велков разпознал подс. В. като лицето, което възприел надвесено над ЧО И.. Въз основа на заключението на назначената и изготвена СМЕ, първият съд е приел за установено, че в резултат на така нанесените му от подс. В. удари в лицето, на ЧО Д. И. били причинени следните телесни увреждания: счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна; като тези травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и „болка и страдание“. Въз основа на заключението на назначената и изготвена КСППЕ, Районният съд е приел за установено, че въпреки, че подс. Г. В. към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като липсвало наличието на разстройство на личността (психопатия). Съдът е посочил, че в с.з. вещите лица са уточнили, че знаят, че делото срещу подс. В. е за причиняване на телесна повреда, като посочването в началото на експертизата им на друг номер на досъдебно производство, свързан с разпространение на наркотични вещества, било техническа грешка. Вещите лица са уточнили и, че подсъдимият е отказал при психиатрично-психологичната експертиза споделянето на всякаква информация, свързана с процесния случай. При така установената фактическа обстановка, Съдът е приел, от правна страна, че с деянието си, подс. Г. Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на 14.03.2018 г., в гр. София, ул. „•••••••, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, чрез нанА.не на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д. А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на носа; хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия, без установен личен мотив). Преценил е, че подсъдимият е извършил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл. Ето защо е признал подсъдимия Г. Г. В. за виновен в осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание – „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез публикуване и обявяване на присъдата на интернет страницата на Столична Община – район „Подуяне“, по местоживеене на подсъдимия. Произнесъл се е и по сторените по делото разноски. Настоящият въззивен състав, след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт констатира, че при постановяването му първоинстанционният съдебен състав е допуснал отстраними съществени процесуални нарушения, които налагат по същество отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съответния първоинстанционен съд – СРС. Съображенията в тази връзка са следните. На първо място, в съдебното производство по делото, в нарушение на императивните законови изисквания по чл. 376, ал. 4 от НПК, е взел участие, в качеството си на частен обвинител пострадалият Д. А. И.. Със свое разпореждане от 13.04.2021 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 7-ми състав, е насрочил открито разпоредително заседание по НОХД № 1237/2021 г. по описа на същия съд, на 20.05.2021 г., като същото е проведено на 21.09.2021 г. С протоколно определение от 21.09.2021 г., постановено в хода на откритото разпоредително заседание, Съдът е конституирал Д. А. И. като частен обвинител срещу Г. Г. В., и е преминал незабавно към производство по реда на Глава ХХVІІІ от НПК (вж. л. 26 от съдебното производство по НОХД № 1237/2021 г. по описа на СРС). В състоялото се на 25.11.2021 г. съдебно заседание по делото, в хода на което е проведено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения, конституираният в качеството му на частен обвинител Д. А. И. е бил представляван от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв. Д.. Същият е взел участие и в хода на съдебното следствие, и в хода на съдебните прения. Същевременно, с определението си, постановено в хода на откритото разпоредително заседание, проведено на 21.09.2021 г., на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК, Съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“. Съгласно чл. 376, ал. 4 от НПК, по тези дела не участва частен обвинител. Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на императивната разпоредба на закона – чл. 376, ал. 4 от НПК, Съдът е допуснал за участие в производството частен обвинител, който е бил представляван в хода на съдебното производство от упълномощен повереник. Последният е правил изявления в хода на съдебното следствие и е участвал в съдебните прения. Нарушена е, следователно, императивна правна забрана за участие, в качеството му на страна, със съответстващите й процесуални права, на лицето по чл. 253, т. 3, пр. 2 от НПК. В хода на съдебното производство пред първия съд недопустимо е взело участие лице, което не е имало процесуална легитимация за това. На второ място, нарушено е правото на защита на подс. В. в производството пред първия съд. Видно от материалите по НОХД № 1237/2021 г., подс. В. е бил призован за участие в откритото разпоредително заседание, насрочено на 20.05.2021 г., с призовка от 23.04.2021 г., която не е била връчена на подсъдимия, като на същата е направена отметка, че адресът, посочен в призовката е бил посетен на 13.05.2021 г., но никой не е отворил и не се е отзовал на съобщенията, а на 17.05.2021 г. абонатът е изключил телефона си (вж. л. 15 от съдебното производство по НОХД № 1237/2021 г.). Последващи опити за призоваване на подсъдимия В. и за установяване на актуалното му местонахождение, не са извършвани. Подсъдимият В. не е взел участие в съдебното заседание по делото, проведено на 20.05.2021 г., в хода на което действително не е бил даден ход на разпоредителното заседание. На съдебното заседание е взел участие адв. П., който първият съд е приел, че е редовно упълномощен от подсъдимия (вж. л. 22 от съдебното производство пред СРС). За разпоредителното заседание, проведено на 21.09.2021 г., подс. В. не се е явил и не е взел участие, като първият съд е приел, че подсъдимият е редовно уведомен за откритото разпоредително заседание чрез адв. П., поради което е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимото лице (л. 25 от НОХД № 1237/2021 г.). За откритото съдебно заседание, насрочено за 25.11.2021 г. В. е бил призован чрез адв. П.. В съдебно заседание подс. В. не се е явил, но Съдът отново е приел, че уведомяването му за участие в производството е било редовно, доколкото е извършено чрез адв. П.. Същевременно, видно от отразеното в пълномощно от 09.06.2018 г. (л. 22 от досъдебното производство), обв. В. е упълномощил адв. П. П. – от САК, да го представлява и защитава само по досъдебно производство № 621/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, като завежда и води делото до окончателното му свършване в досъдебна фаза. По делото – нито по НОХД № 5126/2019 г., нито по НОХД № 1237/2021 г. – и двете по описа на СРС, не е приложено пълномощно за участие на адв. П. П. – от САК, в съдебната фаза на производството, поради което следва да се приеме, че същият не е бил надлежно упълномощен да представлява подс. В. пред СРС. В конкретния по делото случай разпоредбата на чл. 93, ал. 5 от НПК, съгласно която пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго, не може да намери приложение, тъй като упълномощителят – обвиняемият към онзи момент В., и упълномощеният – адв. П. П. – от САК, изрично са уговорили пълномощното от 09.06.2018 г. да важи само за досъдебната фаза на производството. Предвид изложеното следва да се приеме, че в съдебното производство по делото е взело участие лице, което няма качеството на страна по делото, по смисъла на чл. 253, т. 2, пр. 2 от НПК, доколкото адв. П. П. – от САК, не е бил надлежно упълномощен да осъществява процесуалното представителство на подсъдимото лице пред Съда – по реда на чл. 93, ал. 1 от НПК. Това е самостоятелно основание да се приеме, че е налице предпоставка за отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Същевременно, приемайки, че адв. П. е бил надлежно упълномощен да представлява подсъдимият в производството, Съдът е лишил последният от възможността да упражни лично процесуалните си права в хода на съдебната фаза производството, която заема централно място в наказателния процес (арг. от чл. 7, ал. 1 от НПК), включително и правото на защита, тъй като не е бил надлежно призован, нито надлежно призован за участие в производството. На подсъдимото лице не е бил връчен внесения за разглеждане в СРС обвинителен акт и не му е била дадена възможност да изрази становище по въпросите по чл. 248 от НПК, както и да упражни правото си на защита по повдигнатото обвинение. Нарушението е особено съществено, доколкото е довело до лишаване на подсъдимото лице от възможност да упражни лично правата си в производството пред СРС, в т.ч. и правото си на защита по повдигнатото обвинение. Въззивният съд констатира и порок при обективиране на вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд по отношение на доказателствената съвкупност, който поставя в невъзможност страните по делото и контролиращата съдебна инстанция да установят действителната воля на решаващия първоинстанционен съд. По-конкретно, в мотивната част на атакувания съдебен акт, решаващият първоинстанционен съд излага, че изцяло кредитира заключението на назначената и приета като доказателство по делото КСППЕ по отношение на подс. В., като е приел, че същата е относима към предмета на доказване и правилна. Съдът действително констатира, че „… на първата страница от писменото заключение на вещите лица (в средата) е налице текст, който сочи, че се касае за ДП ЗМ 187/2016 г. по описа на 05 РУП-СДВР, образувано по повод, че осв. без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество (7 бр. топчета марихуана)…“, но приема, че „… се касае именно за техническа грешка на принципа „копи-пейст“, която по никакъв начин не влияе на валидността и правилността на експертното заключение.“ Въз основа на същото, Съдът е приел, че „…въпреки, че подс. Г. В. към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като липсвало наличието на разстройство на личността (психопатия)“. Едновременно с това, при обсъждане на изводите си от правна страна, по отношение на субективната съставомерност на деянието, първият съд сочи: „Дори и без експертно заключение, за Съда е без съмнение, че подсъдимият при осъществяване на престъпното си намерение не е действал поради лекомислие или увлечение, най-малкото, доколкото деянието е извършено в края на непълнолетието му (същият е навършил 18 години четири месеца след това), поради което възрастово е бил достатъчно зрял, за да осмисли стореното. Фактите по делото сочат, че същият е действал целенасочено и безкритично.“ Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице вътрешно противоречие в мотивната част на така постановената присъда по отношение на това, дали Съдът кредитира заключението на КСППЕ, или не, респективно – неяснота, въз основа на какви доказателства по делото приема, че подсъдимият, макар и непълнолетен към датата на извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Подобно противоречие всякога следва да се приравняви на липса на мотиви, тъй като е непреодолимо. Казаното без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят правата си, с оглед нея. В тази връзка практиката на върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност – на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно право е сериозно засегнато, защото поради противоречивостта на мотивите те не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – да изградят адекватна процесуална позиция (вж. решение № 350/2010 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 344/2014 г. на І-во н. о. на ВКС, решение № 192/2014 г. на І-во н. о. на ВКС). В същата невъзможност е поставена и въззивната инстанция, тъй като противоречивите мотиви не позволяват на същата да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната воля на първия съд (решение № 66/2013 г. на ІІ- ро н. о. на ВКС). В тази връзка, както и с оглед безусловното право на страните в процеса да бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай, досежно приетото относно възможността на подсъдимото лице да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, това е невъзможно, поради посочената противоречивост на мотивите. От това се извежда и ограниченото право на подсъдимия да разбере точно, ясно и безпротиворечиво пределите на наказателно – осъдителната част на присъдата, респективно същият е поставен в невъзможност да реализира защита срещу неприемливи за него аргументи. Това е в грубо нарушение на закона и съставлява „абсолютно”, съществено и отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК (решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС). Нарушението е неотстранимо в хода на производството пред настоящата инстанция, тъй като произнА.нето по този въпрос едва от въззивния съд, ще препятства възможността подсъдимия В. да упражни правото си на двуинстанционен съдебен контрол върху волята на Съда. Изложеното по-горе обуславя единствено възможния извод, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, са допуснати неотстраними от настоящата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, предопределили незаконосъобразността и на крайния съдебен акт. Това налага цялостната отмяна на атакувания съдебен акт, на основание по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при СРС. Предвид наличието на горепосочените отменителни основания, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт. Подобно становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите си относно виновността и отговорността на подсъдимия, свободно, въз основа на вътрешното си убеждение и закона. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, Съдът: