Решение № 722 от 14.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6215/2024 г.

Производството е по реда на чл.250, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК. С протоколно определение, постановено на 09.09.2024г. по НОХД № 15526/2023г. по описа на Софийски районен съд –НО, 106 състав, на осн. чл.250, ал.1, т.2 вр. с чл.248, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по делото. Софийски Градски съд е сезиран с протест от представител на СРП, в който се излагат твърдения, че незаконосъобразно първостепенният съд е прекратил наказателното производство като е приел, че деянията, описани в обвинителния акт и квалифицирани като престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК не съставляват престъпление, доколкото приложение намирала разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК. Посочва се, че съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание без провеждането на съдебно следствие и без да уточни, каква е била истината, която подсъдимата е следвало да заяви, нито по какъв начин същата би се уличила в извършването на престъпление. Моли се обжалваното определение да бъде отменено. В разпоредително заседание на 03.05.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е приел, че за изясняване на делото не е необходимо събирането на доказателства. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП по изложените в него мотиви. Моли определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено наказателното производство, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдебното производство. Защитникът на подсъдимата Д. Т. Х. -адв.М., пледира първоинстанционното определение като законосъобразно да бъде потвърдено. Сочи, че е неоправдано едно изначално несъставомерно описано в обвинителния акт деяние да се разглежда на две или три съдебни инстанции. Подсъдимата Д. Т. Х. поддържа заявеното от защитника й, като в последната си дума моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна поради следните съображения: Първоинстанционният съд в разпоредително заседание е преценил, че описаните в обвинителния акт три деяния не съставляват престъпление, доколкото инкриминираните в обвинителния акт факти, касаят установяването на евентуалната връзка на подсъдимата Х. с лицето „С.“, относно твърденията й в процесуалното качество на свидетел, че му е предоставила за ползване наетия от нея апартамент, в който са открити 16 чуждестранни граждани и за което е образувано ДП № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на СРП. Този си свой извод първоинстанционният съд обосновава от материалната разпоредба на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК, приемайки, че в същата е предвидено лично основание за отпадане на наказателната отговорност за лице, което е дало лъжливи показания и което, ако в разпита каже истината, би уличило себе си в извършване на престъпление, като е посочил, че подсъдимата макар да не е упражнила правото си да откаже да даде показания, не носи наказателна отговорност за съзнателното потвърждаване на неистина пред съответния надлежен орган на властта, провел разпитите, отчитайки предполагаемата й съпричастност към подпомагането на чуждите граждани да пребивават в нарушение на закона в наетото от нея жилище. Въззивният съд намира изводът на контролираният съд за незаконосъобразен. Съгласно чл.250, ал.1, т.2 от НПК съдът прекратява производството, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Процесната разпоредба предоставя на първостепенния съд дискреция да не провежда съдебно следствие, да не извършва доказателствена дейност, тъй като посочените в обвинителния акт фактически твърдения дори и да бъдат доказани, то същите не обосновават състав на извършено престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени твърдения, че обвиняемата Х. е била запозната с правата й по чл. 119, чл. 121, и чл. 122 от НПК и въпреки това в качеството й на свидетел по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно е потвърдила неистина пред надлежен орган на властта - мл. разследващ полицай Д.П., като са инкриминирани три деяния, включени в конструкцията на продължавано престъпление: -на 11.01.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта - мл. разследващ полицай Д.П., в разпита си в качеството на свидетел по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила неистина, като заявила: „На 21.12.2021 г. С. ми се обади по телефона, че се е заключил от вътрешната страна на апартамента и не може да си отвори“; -на 24.02.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта - мл. разследващ полицай Д.П., в разпита си в качеството на свидетел по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила неистина, като заявила: „Телефонният номер, на който се чувах със С., е ••••; -на 24.11.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта -разследващ полицай Д.П., в проведена очна ставка между свидетелите Д. Т. Х. и Д.М.Х. Лоранс, в качеството на свидетел по досъдебно производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила неистина като заявила: „Лицето, което стои пред мен аз не го познавам, не знам как се казва, за първи път го виждам...“. Фактическото описание на процесната инкриминирана деятелност е подведена под диспозицията на чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав счита, че посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения са достатъчни да очертаят обективните съставомерни признаци / времето, мястото, изпълнителното деяние и описание на механизма на неговото извършване / на инкриминираната деятелност по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както и участието на подс. Д. Т. Х. в нейното извършване. Между другото и друг въззивен съдебен състав преди това е приел, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Правната норма на чл. 292, ал. 1 НК предвижда, че свидетелят не е длъжен да говори истината, ако би обвинил себе си в престъпление, като практиката на ВКС /виж. Реш. № 13 от 22.02.2016 г. по н. д. № 1657/2015 Г., Н. К., І Н. О. на ВКС; Реш. № 349 от 17.06.2024 г. по н. д. № 391/2024 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС/ е в смисъл, че за да се извърши преценка дали деецът е упражнил правото си да откаже да се свидетелства, включително и срещу себе си, е необходимо да се изследват обстоятелства в няколко насоки: дали фактите, които се установяват от разпита му като свидетел са включени в предмета на доказване по конкретното производство; дали тези факти касаят негово или на негови близки противоправно поведение, носещо характеристиките на престъпление; чрез какви точно конкретизирани по съдържание и обем действия (в хипотезата на "потвърди неистина) или бездействия (в хипотезата на "затаи истина") е осъществено изпълнителното деяние. Отговори на тези въпроси могат да се дадат едва след събиране на доказателства в хода на съдебното следствие, а не както е сторил това първоинстанционният съд по реда на чл.250, ал.1, т.2 от НПК. В конкретния случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват фактически твърдения, от които да следва извод, че ако подс. Д. Т. Х. каже истината, би обвинила себе си в престъпление. Напротив, видно от мотивите на първостепенният съд, същия използва словосъчетанието „установяването на евентуалната връзка на подсъдимата Х. с лицето „С.“, което сочи на предположение от страна на контролирания съд за наличието на обстоятелства, твърдения за каквито липсват в обвинителния акт. С оглед на всичко посочено, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, а делото да бъде върнато на друг съдебен състав на СРС, тъй като настоящият първоинстанционен съдебен състав е взел отношение по съществото на делото. Воден от гореизложеното, Софийски Градски съд