Решение № 732 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на Е. С. П. от •••, чрез адв. К. П. от ВТАК срещу Експертно решение № 92063 от зас. № 98/20.08.2025г. на специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90714 от 21.02.2025г. към МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“, гр. Сливен и определя 44% ТНР. В жалбата се твърди липса на компетентност на специализирания състав на НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗДР във вр. с чл. 3, ал. 1 от НМЕ. Отделно от това, настоява, че решението е неподписано, поради което и същото се явява нищожно. Алтернативно счита спорното решение за незаконосъобразно, поради погрешно определен процент ТНР. Същият е неправилно възприет, поради обстоятелството, че ЕР не е изследвала и анализирала представените писмени документи към жалбата, като последните са напълно игнорирани. Пълната липса на мотиви /доклад/ и на проведено обсъждане относно ТНР са в противоречие с чл. 101а, ал. 4 от ЗЗ. В заключение отбелязва, че решението на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, така и на специалното изискване по чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза. С тези доводи се иска обявяване на спорното решение за нищожно, алтернативно незаконосъобразно и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно действителното фактическо положение, с указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание оспорващият, чрез адв. П., поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Моли да се вземе предвид заключението на вещото лице и да бъде определен 79 % ТНР. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата, Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Нервни, Очни и Сърдечносъдови болести, гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15, не изпраща представител в открито заседание. В молба - становище вх. № 596/26.01.2026 г., чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Д., заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Твърди формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспореното решение, като излага съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендира адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни – ТП на НОИ гр. Велико Търново, гр. Велико Търново, пл. Център № 2, „Агенция за хора с увреждания” гр. София, ул. Софроний Врачански № 104-106; РД ”Социално подпомагане” гр. Велико Търново, пл. Център № 2, МБАЛ – Д-р И. С. – Сливен, редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представители, не ангажират становище по спора. Заинтересованата страна - НВУ – В. Левски, гр. Велико Търново, депозира становище с вх. № 5443/17.11.2025 г., с което изразява позиция за редовност и допустимост на подадената жалба. Поради строго специфичната материя, преценката за основателност на същата, предоставя на съда. Няма доказателствени искания и не сочи нови доказателства. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано във връзка освидетелстване на Е. С. П. и изготвено медицинско направление за ТЕЛК по повод наличието на заболяване •••. Приложени са епикризи от лекари – специалисти, амбулаторни листи от проведени прегледи, както и медицински документи от проведени изследвания, съдържащи се в медицинското досие. Е. С. П. работи като преподавател в ••• През м. февруари 2020 г. Е. П. е оперирана за •••. Следоперативно се възстановява бавно. Персестират периодично болки в•••. ••• С ЕР на ТЕЛК № 90714 от зас. 30/21.02.2025 г. към МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“, гр. Сливен са определени 42% ТНР и датата на инвалидизиране 11.11.2020 г. за срок от три години. Епикризата е осъществена по документи по повод преосвидетелстване на определени 40% ТНР към 11.11.2020г. Горното Експертно решение на ТЕЛК от 21.02.2025г. на МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“, гр. Сливен е било оспорено по административен ред от Е. С. П., като същата е заведена вх. № 041771/17.05.2025 г. от МЗ – НЕЛК-1. Като краен резултат с обжалваното експертно решение на НЕЛК, за лицето Е. С. П. е определена ТНР 44% и е определена дата на инвалидизиране 01.02.2025 г. г., със същия срок от 3 г. Решението на НЕЛК е връчено на Е. П. на 24.09.2025 г., видно от приложената на л. 90 от делото обратна разписка. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е подадена директно до съда от Е. С. П. на 06.10.2025 , видно от даденият и входящ номер. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспореното експертно решение, вкл. медицинското експертно досие на Е. С. П., съдържащо обсъдените по-горе документи. По искане на жалбоподателката е изслушана съдебно медицинска експертиза, по която вещото лице специалист по Нервни болести в „Центомед – 2000“ ЕООД дава заключение, че основното заболяване на Е. П. е „••• Основното заболяване на жалбоподателката датира от есента на 2019 г., като е провеждала стационарно лечение в •••. Въпреки това е оперирана през ••• Определен е краен процент на ТНР от 79 %, от които 75 % за G99.2 и 4 % от придружаващите заболявания, които се изчисляват като 20 % от сбора им. При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОПЕРКМЕ/ – в случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 2 от Правилника, като е отменил решението на ТЕЛК и се е произнесъл с ново решение. Отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Противно на доводите на жалбоподателя, обжалваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - специализиран състав по неврологични, очни болести и сърдечно съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза "Увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия". Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл. 18, ал.2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профила на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл. 54а от ПУОРОМЕРКМЕ. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК. Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 от АПК/, така и на специалното изискване по от чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза. Оспореното решение е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 90714 от заседание 30/21.02.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. Спорният въпрос по делото е - какъв е действителният процент на ТНР на освидетелстваната, чието разрешаване е определящо за извода относно правилното приложение от административния орган на материалния закон. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР с Експертно решение № 92063 от заседание № 98/20.08.2025 г. специализиран състав на НЕЛК по Нервни, Очни блести и ССЗ, не съответства на здравословното състояние на Е. С. П.. Вещото лице констатирало, че степента на увреждане при жалбоподателката е •••Определен е краен процент на ТНР от 79 %, от които 75 % за G99.2 и 4 % от придружаващите заболявания, които се изчисляват като 20 % от сбора им. Същевременно в съдебно заседание експерта уточнява, че в случая се касае за •••••• Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е надлежно сторено. Не са отчетени съществуващи още към момента на издаване на оспореното ЕР на индиции за засягане на ••• Експертизата, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно дадена, сочи наличието измежду медицинските документи на извършвана ••• Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решението на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК ЕР № 90714 от заседание 30/21.02.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ и е определен ТНР 44% се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл. 62 от НМЕ, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата на Е. С. П. и съответно - за незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт - Експертно решение № 92063 от зас. № 98/20.08.2025г. на специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ на НЕЛК, с която е отменено ЕР на ТЕЛК № 90714 от 21.02.2025г. към МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“, гр. Сливен и определя 44% ТНР, поради което същото следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията, налична в медицинското експертно досие, а при необходимост – и преглед на освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното състояние на Е. П. към датата на освидетелстването, да се определи общ процент на трайно намалена работоспособност съобразно отправните точки по приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Е. С. П. следва да бъде заплатена сумата от 669,79 евро, представляващи – ДТ в размер на 5,11 евро, депозит за вещо лице в размер на 281,21 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 383,47 евро /адв. пълномощно на л. 135 от делото/. Предвид фактическата и правна сложност на делото, вкл. извършените в две заседания процесуални действия, не се установява твърдяната прекомерност, поради което възражението на ответника в този смисъл, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав