Решение № 6416 от 20.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 96/2025 г.

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.чл.1 ЗОДОВ.

Образувано е по обективно съединени искове от Ю. Х. М., [ЕГН], чрез адв. Р. П. и адв. С. А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП с обща стойност на претендираните неимуществените вреди от 100 000 / сто хиляди/ лв. в резултат като пряка последица от бездействието на администрацията на Затвора Варна и ЗО „Разделна“ и неизпълнение на задълженията й за безопасни условия на живот, труд и лечение, от които той имал нужда, както следва:

1. За ендокринологични /диабетни / усложнения , свързани с животозастрашаващи състояния, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева;

2. За нефрологични /бъбречни/ усложнения, свързани с животозастрашаващи състояния, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 10 000 лева;

3. За сърдечно-съдови усложнения , свързани с животозасрашаващи прединфарктни състояния, сърдечни болки и страдания претендира обезщетение в размер на 10 000 лева;

4. За урологични усложнения , свързани със животозастрашаващи задръжка на урина, кръвоизливи, спешни състояния, урологични болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева.;

5. За усложнения на язвена болест съпроводени с животозастрашаващи състояния с кръвоизливи, коремни болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева;

6. За нововъзникнали психични болести и състояния, свързани с мъчителни състояния и терзания, безсъние, болки и страдания претендира обезщетение в размер на 20 000 лева.

Претендира се законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че многократно е уведомявал администрацията на Затвора за състоянието си, като администрацията не му е осигурила необходимото лечение и диети, както и не е изпълнила лекарските предписания, поради което заболяванията на ищеца са се усложнили. Конкретно сочи в какво се изразява усложнението за всяко едно от заболяванията. Периодът на претендираните вреди е от влизането в Затвора Варна от 01.07.2022г. до излизането му на 29.07.2024г. В този период не е бил осигурен лекар в затвора всеки работен ден, диетичен режим, подходящ за психичните му заболявания и консултации с психиатър на всеки три месеца. Конкретно сочи, че не са спазени предписанията на лекарите – консултанти от различни болнични заведения общо 7 броя.

1. Твърди, че ендокринологичните заболявания – декомпенсиран захарен диабет ІІ тип, инсулинозависим диабет с диабетна невропатия, са се усложнили – лош контрол на диабета, диабетна полиневропатия, кръвната захар е стигнала с 500 % над нормата до 35.0 ммол/л., диабетна кетоацидоза – усложнение и диабетна вегетопатия.

2. Твърди, че бъбречните заболявания – хроничен обострен пиелонефрит, Уросепсис, Диабетна нефропатия, ХБН І ст. бъбречно каменна болест, като симптоматичната анемия се е усложнила с инфекция от „Клебсиела“, която е станала хронична и засегнала пикочните пътища и бъбреците на ищеца, предизвиквайки усложнения – „Хронична бъбречна недостатъчност“ /ХБН ІІ ст./, Симптоматична анемия, Хематурия, С. Р. – двустранно /+/ - болки в бъбреците, Друга обструктивна и рефлуксна уропатия – усложнение, Вторичен хиперпаратиреоидизъм – усложнение.

3. Твърди, че сърдечно-съдовите му заболявания – хипертонична болест ІІ стадий, умерена степен, сърдечна форма, Артериална хипертония, Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, Исхемична болест на сърцето, Стабилна ангина пекторис, са се усложнили с дислипидемия, Ангина пекторис при усилие, Хипертонична болест ІІІ стадий, умерена степен, сърдечно-бъбречна форма, кръвно налягане до 165/115 mmHg, пулс до 120 уд./мин., хронична изострена левостранна съдова недостатъчност ІІІ ф.к. по NYHA, стабилна ангина пекторис ІІ функ. Клас, артериална хипертония 3 степен.

4. Твърди, че урологичните заболявания – друга стриктура /стеснение/ на уретрата, състояние след операция за стриктура на уретрата, обструктивна уропатия, дизурия, хематурия, хемотампонада – с уретрален катетър, уротелен карционом /тумор/ на пикочния мехур, обструкция на долни пикочни пътища, друг хроничен цистит, са се усложнили – стеноза на шийката на пикочния мехур, хематурия /кръв в урината/.

5. Твърди, че язвената болест е била в ремисия преди да влезе в Затвора Варна и ЗО „Разделна“, като вкъщи е спазвал диета, редовно се е лекувал, правил си е изследвания, консултации с гастроентеролог. В Затвора Варна и ЗО „Разделна“ това заболяване се е усложнило – перфорация и кръвоизливи от язва на дванадесетопръстника и перитонит /състояние опасно за живота/ състояние след операция за язва на дванадесетопръстника, чернодробна недостатъчност.

6. Уточнява, че при влизане в затвора на 01.07.2022 г. е имал пет групи заболявания, които са се усложнили по време на престоя в Затвора Варна, което е предизвикало „Неврологични и психични заболявания“. За това му състояние е бил консултиран с психиатър на 08.09.2022 г., който му поставя диагноза „Емоционално лабилен и волево неустойчив, не вербализира психотична продукция, психично-некритичен“. Твърди, че за тези психични заболявания са му били предписани от психиатър лекарства – Конвулекс – 2х500 мг., Хлопротиксен – 1+1+0+2 т. и бензодиазепинови лекарства. Сочи, че се е наложило да взема успокоителни и сънотворни лекарства, които също не са му били осигурени редовно от затворническата администрация.

Сочи, че на осн. чл.128, ал.3 от ЗИНЗС е издадена Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, където детайлно е посочено по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица изтърпяващи наказанието лишаване от свобода. Твърди, че в следствие на лошите условия в Затвора Варна се появяват усложнения на заболяванията му и спешни състояния, които са наложили по спешност няколко прекъсвания на изтърпяването на наказанието на л.св. на основание чл.447, т.3 от НК за различни срокове. Сочи, че целта на прекъсванията е била лечение на усложненията на урологичните, бъбречните, диабетичните, сърдечно-съдовите, неврологичните и психични заболявания. Твърди, че многократно е уведомявал администрацията на Затвора Варна – устно и писмено, за заболяванията му, за настъпилите усложнения и нови заболявания в следствие на липсата на редовно и правилно лечение, от лошите условия и хигиена в Затвора. Посочва, че за захарния диабет, който е лекувал с 2 инсулина, според медицинските стандарти е било необходимо ежеседмично мерене на кръвната захар, веднъж месечно преглед от общопрактикуващ лекар и веднъж на три месеца изследвания и преглед при ендокринолог, както и редовно да се осигуряват 2 вида инсулин и другите лекарства за предписаното антидиабетно лечение. За хронична бъбречна недостатъчност ІІ ст. с усложнена уроинфекция, ищецът твърди, че са били необходими ежеседмични изследвания, поне веднъж месечно преглед от общопрактикуващ лекар. През процесния период състоянието на ищеца се е влошило с високи нива на урея и креатинин и с тежка инфекция на пикочните пътища, като е бил приет по спешност в клиниката по Нефрология и хемодиализа при МБАЛ „Св. М.“ ЕАД. Излага съображения, че за възстановяване на уринирането, спиране на кървенето и силните болки и страдания, на ищеца е била необходима спешна урологична операция, която е закъсняла около 24 ч., поради бездействието на администрацията на Затвора Варна. Твърди, че при друг спешен случай през 2022 г., М. е бил хоспитализиран с голямо закъснение от 6 часа и през това време е изтърпял много болки и страдания, като болен с животозастрашаващи заболявания при пълна незаинтересованост и бездействие от страна на надзирателите и затворническата администрация на Затвора Варна. Излага съображения, че в ЗО „Разделна“ е бил оставен без необходимите медицински грижи, надзирателите го „лекуват“ „ с каквото е оставил доктора“, като са му казвали „ще търпиш – лекарства и доктор няма“. Посочва, че тази липса на лекарства и лечение, е било опасно за живота му, поради което основателно се е страхувал за живота си. Твърди, че тежките условия, липсата на хигиена, диета, лекар и лекарства в ЗО „Разделна“ и Затвора Варна, са допринесли за влошаване на заболяванията му – усложнения на заболяванията свързани с многобройни болки и страдания от причинените му психотравми, унижения и увреждане на психиката му, изтърпяването на нехуманни условия и липса на адекватни медицински грижи, безсъние накърняване на човешкото му достойнство. Счита, че са налице и трите задължителни елементи от правопораждащия фактически състав на отговорността. Налице е пряка причинно-следствена връзка между проявеното бездействие и усложненията в болестното му състояние. Моли съдът да уважи предявените искове.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. А. и адв. П. подържа претенциите си. Твърди, че приетата по делото СМЕ не би следвало да бъде кредитирана, тъй като липсва констативно-съобразителна част, като заключението е непълно и неточно. Уточнява, че липсва заключение за преживените болки и страдания на ищеца по време на престоя му в затворническото общежитие, а без тях не може да се направи обективна преценка за дължимото обезщетение. Сочи, че вещото лице не притежава съответните специалности за заболяванията на ищеца, за да може да изготви комплексна СМЕ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно с размера на иска и предвид сложния характер на делото, многобройните доказателства и проведени съдебни заседания. Обстойни доводи за основателност на исковете се излагат в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София към Министерство на правосъдието, оспорва исковете като излага съображения за тяхната неоснователност и недоказаност. Твърди, че в исковата молба не се сочат противоправни фактически действия и бездействия от страна на служители на ответника, с които да са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКЗПЧОС. Сочи, че медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в Глава Х на ЗИНЗС – чл.128 и следващите, като се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода. Лишените от свобода се изпращат в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение и се налага лечение на инфекциозни заболявания, са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Позовава се на справка рег. №830/10.02.2025 г. по описа на Затвора Варна, според която ищецът е бил преглеждан 32 пъти от лекар в ЗО „Разделна“, вкл. и извън записванията в книгата за извършване на медицински прегледи. Посочва, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода е бил в прекъсване на наказанието седем пъти, поради здравословни причини. Позовава се на ч.137, ал.1 от ЗИНЗС, според която разпоредба при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други болнични заведения. За ответната страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт С., която оспорва исковите претенции като неоснователни и претендира за отхвърлянето им и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като се позовава на СМЕ и показанията на разпитаните свидетели, излага съображения, че ответника е осигурил необходимата медицинска грижа спрямо Ю. М..

Участващият в процеса прокурор счита, че исковите претенции не са доказани по основание и размер и не следва да се уважават. Пледира, че ищецът е пребивавал в Затвора Варна от юли 2022 г., като е прекарал по-голяма част от изтърпяване на наказанието си с прекъсвания. Сочи, че М. е бил допускан многократно до медицински специалисти, включително и извън пределите на затвора.

Административен съд-Варна след цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, приема следното:

Видно от представени справки рег.№ 830/10.02.2025 г. / л.115/ и рег. № 1470/14.03.2025 г. / л.288-289/ от началника на Затвора в [населено място], Ю. М. е постъпил в затвора на 01.07.2022 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца наложено му с Протокол №49 от 15.03.2018 г. по НОХД №285/2018 г. на Районен съд Добрич при първоначален „Общ режим“. На 15.07.2022 г. е разпределен за доизтърпяване на наказанието си в ЗО „Разделна“ в условията на открит тип. На 29.07.2024 г. л.св. М. е бил освободен от Затвора Варна, поради изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Посочено е, че за процесния период 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. медицинското обслужване в Затворническо общежитие „Разделна“ се обезпечава от доктор А. Б., който по силата на сключен граждански договор, полага медицинска грижа в ЗО „Разделна“ два пъти седмично по четири часа, чрез посещения на доктор П. и г-жа В. Р.- медицински специалисти в медицинския център в Затвора Варна. Посочено е, че при необходимост се осъществяват медицински конвои до Медицински център при Затвора Варна, като при спешни и неотложни случаи, чрез националния номер за спешни повиквания 112.

За периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. М. е заявил желание 25 пъти, като се е записвал в книга образец НО 6 за извършване на медицински прегледи на л.св., която се съхранява във всяка група при постовите надзиратели. М. е посетил 32 пъти медицински кабинет в ЗО „Разделна“, където е бил прегледан от лекар, като е бил преглеждан и извън записванията в книгата на етажа. М. е бил конвоиран три пъти до медицински център в Затвора Варна, където е бил преглеждан. Посочено е, че М. е бил извеждан три пъти във външни болнични заведения, както и че е бил в прекъсване на наложеното му наказание общо седем пъти, като основания за това са били здравословни причини.

В справка рег. №1470/14.03.2025 г. на Началника на Затвора Варна е посочено, че М. се е записвал общо 37 пъти в книгата образец НО-6, като е бил преглеждан общо 54 пъти, като е бил извеждан пет пъти до външни болнични заведения и е хоспитализиран два пъти за провеждане на лечение. От справката се установява, че на М. е било прекъснато с Постановление на Административния ръководител при Окръжна прокуратура Варна изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за период от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. за 3 месеца, от 11.11.2022 г. до 11.12.2022 г. за 1 месец, от 11.12.2022 г. до 11.01.2023 г. за 1 месец, от 13.01.2023 г. до 13.02.2023 г. за 1 месец, от 13.02.2023 г. до 13.03.2023 г. за 1 месец, от 27.07.2023 г. до 26.08.2023 г. за 30 дни, от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. за 10 дни.

Съгласно представена Епикриза / л.25 / с описана анамнеза: „..пациентът постъпва по спешност на лечение в І ВО …от 3 дни с температура, до 39 градуса, отпадналост, ставни и мускулни болки. По повод горните оплаквания търси помощ в СПО, направени ПКИ установени кр. Захар 20 ммол. /л. кетотела /+/, температура до 38 С, насочен за стационарно лечение. Съобщава за високи кръвни захари преди и след нахранване…“. Заключението е за двустранни възпалителни изменения на бъбреците, нефролитиаза в ляво, Рьо графия на бял дроб и сърце – нормално прозрачен белодробен паренхим.

Съгласно епикриза / л.26 / от „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич“ АД, М. е постъпил на 16.11.2018 г. и е бил изписан на 26.11.2018 г., с анамнеза заболял 7 дни преди приемането с отпадналост, влошено самочувствие, безапетитие, гадене, от 5 дни оцветена урина, прегледан в СО, пуснати ФЧП и след консулт с дежурния лекар хоспитализиран в ИО. Като придружаващи заболяване е посочено – Е10.9 Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Окончателната диагноза е В17.2 Остър хепатит Е.

Съгласно епикриза / л. 27-28 / от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД, М. е постъпил на 14.06.2021 г. и е бил изписан на 17.06.2021 г., с анамнеза „постъпва в клиниката с оплакване от затруднено уриниране, парене при уриниране, изтъняване на струята, понякога остра ретенция…“. Като придружаващи заболявания е посочено – R30.0 Дизурия 111.9 Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност Е10.9 инсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Окончателната диагноза е N35.8 Друга стриктура на уретрата.

Съгласно епикриза / л. 29-30 / от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД, М. е постъпил за лечение на 09.05.2022 г. и е бил изписан на 12.05.2022 г., с анамнеза постъпва в клиниката с оплакване от затруднено уриниране на капки. Като придружаващи заболявания е посочено – 111.9 Хипертонично сърце без / застойна / сърдечна недостатъчност Е10.4 инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. Окончателната диагноза е N35.8 Друга стриктура на уретрата.

Съгласно епикриза / л.32-33/ от „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич“ АД, М. е постъпил за лечение на 18.06.2022 г. и е бил изписан на 21.06.2022 г., с анамнеза – постъпва за пореден път по спешност в І ВО, от две седмици световъртеж, неколкократно колабирал, съхнене в устата, консумация на тегло, високи стойности на кръвна захар до 22 ммол/л. с глюкомер, от ден – с макроскопски кървава урина. Отведен в СО, регистрирани хипотония, кръвна захар 16 ммол/л, кетотела 2/+/ в урина. Като придружаващи заболявания е посочено – ЗД тип 1 от 2011 г., на лечение с Тресиба 10Е, Фиасп 3х10Е, с увреждания ДПНП, ДНП, 2013, операция за перитонит, перфорация на язви на дванадесетопръстника АХ с над [възраст] давност, максимални стойности до 220/120 mmHg, сърдечно-бъбречна форма, 2021 г. стационарно отделение. От години БКБ, двустранна нефролитиаза, ХТИН, болест на Марион – оперативно лечение за стеноза на шийката на пикочен мехур, трикратни оперцаии за стриктура на уретрата, последна май 2022 г. обструктивна уропатия, урокултура от май 2022 г. – Клебсиела, чувствителна на Цефепим, Имипенем, Амикации, Сулцеф, ХАИ, токсичен хепатит.

Съгласно епикриза / л.34/ от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, М. е постъпил за лечение на 21.06.2022 г. и е бил изписан на 27.06.2022 г., с анамнеза – постъпва за първи път по спешност – преведен от МБАЛ Добрич. HGB – 43 по повод на макроскопска хематурия и наличие на съсиреци. През 05.2022 г. опериран по повод на стриктура на уретрата. Преди 5 дни започва макроскопската хематурия и наличие на съсиреци, след консулт с уролог се насочва за спешно оперативно лечение. Като придружаващи заболявания е посочено – ХБ ІІ ст. -ІІІ.9. Са везице уринарие – С67.8 ЗД ІІ тип – Е11.9 ИБС – 125.9. ХБН N18.9.

Съгласно епикриза / л.35/ от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД Варна, М. е постъпил за лечение на 21.07.2022 г. и е бил изписан на 26.07.2022 г., с анамнеза – постъпва по спешност с кръвна захар – 35 ммол/л, след диетична грешка. Индикации за постъпва за хоспитализация – декомпенсиран захарен диабет, кръвна захар при постъпването 35.0 ммол/л. Като придружаващи заболявания е посочено – ХБ ІІ .ст., умерена степен, сърдечна форма /І11.9/ ИБС, АП при усилие /І20.8/. ХБН ІІст. /N18.9/ дислипидемия /Е78.2/ състояние след операция по повод стриктура на уретрата.

Съгласно епикриза / л.37-38/ от „МБАЛ – Добрич“ АД, М. е постъпил за лечение на 01.09.2022 г. и е бил изписан на 09.09.2022 г., с анамнеза – постъпва за пореден път на лечение в отделението – от около седмица с обща отпадналост, световъртеж, главоболие на периоди, сухота в устата, често уриниране. Потърсил помощ в спешно отделение, където след проведени параклинични изследвания се разкриват завишени стойности на кръвна захар /20.61/, креатинин /149/. От урината – паваж от еритроцити и левкоцити. По повод клиничните симптоми и параклиничните изследвания пациентът бе консултиран с дежурен лекар. Първо вътрешно отделение, след което е насочен за хоспитализация в отделението.

Съгласно епикриза / л.40/ от Специализирана болница за активно лечение по Кардиология „Кардиолайф“ ООД [населено място], М. е постъпил за лечение на 14.10.2022 г. и е бил изписан на 18.10.2022 г., с анамнеза – постъпва по спешност с оплаквания от задух, придружен със стягане в сърдечната област при минимални физически усилия с акцеперация на оплакванията през последните дни. По повод на тези оплаквания посетил доболничен кардиолог и е насочен към СБАЛК „Кардиолайф“ за диагностично уточняване и лечение. Като придружаващи заболявания е посочено – Е10 Инсулинозависим захарен диабет. G63.2 ДПНП. Диабетна вегепатия. N18.8 Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност. D50.0 Анемичен синдром. ХАИ. N13.8 Друга обструктивна и рефлуксна уропатия. Състояние след операция на стриктура на уретрата. К70.4 Алкохолна чернодробна недостатъчност К26.1 Състояние след операция по повод язва на дванадесетопръстника с перфорация.

Съгласно епикриза / л.42-43/ от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, М. е постъпил за лечение на 27.10.2022 г. и е бил изписан на 01.11.2022 г., с анамнеза – постъпва за първи път в клиниката с оплаквания от често уриниране, съпроводено с дискомфорт при уриниране, тежест и болка в поясната област, отделяне на мътна урина. Споделя за чести подобни епизоди в миналото, с известен захарен диабет тип 1 от преди около 15 г. и чести рецидивиращи уроинфекции. На 18.10.2022 г. е изписан от „Кардиолайф“ Варна, където е пролежал във връзка с обострена левостранна сърдечна недостатъчност. По време на пролежаването си там е установен и серумен кратинин 189…239 мкмол/л. Предвид находките е насочен към нефролог. Като придружаващи заболявания е посочено – /І20.8/ ИБС – АП при усилие ІІ ф.к. /І13.2/ Хипертонична болест ІІІ ст. умерена степен, сърдечна и бъбречна форма, хипертонично сърце, /І50.1/ Хронична левостранна сърдечна недостатъчност ІІ ф.кл. по NYHA /І12.0/ Хипертензивна нефропатия. Алкохолна зависимост.

Съгласно епикриза / л.44/ от СБАЛК „Кардиолайф“ ООД, М. е постъпил за лечение на 11.11.2022 г. и е бил изписан на 15.11.2022 г., с анамнеза – постъпва за втори път в клиниката по спешност с оплаквания от задух, придружен със стягане в сърдечната област при минимални физически усилия с акцелерация на оплакванията днес по-рано преди хоспитализацията. Посочено е, че е доведен с екип на ЦСМП за диагностично уточнение и лечение. Като придружаващи заболявания е посочено – Е10.4 Инсулинозависим захарен диабет. G63.2 ДПНП. Диабетна вегепатия. N18.8 Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност. D50.0 Анемичен синдром. ХАИ. N13.8 Друга обструктивна и рефлуксна уропатия. Състояние след операция на стриктура на уретрата. К70.4 Алкохолна чернодробна недостатъчност. К26.1 Състояние след операция по повод язва на дванадесетопръстника с перфорация.

Съгласно епикриза / л.48/ от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД, М. е постъпил за лечение на 06.12.2022 г. и е бил изписан на 13.12.2022 г., с анамнеза – постъпва с оплакване от болка и тежест в дясна лумбална област и по хода на уретера. Съобщава за промяна в цвета на урината. Налице е и остра ретенция на урината. Постъпва за уточняване и лечение. Като придружаващи заболявания е посочено – Е11.9 Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, 111.9 Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност І25.9 Хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена N18.9 Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена.

Съгласно епикриза / л.50-51/ от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, М. е постъпил за лечение на 05.01.2023 г. и е бил изписан на 11.01.2023 г., с анамнеза – пациентът е в СХК с оплаквания от масивна …без болка с давност от няколко дни. Посетили са СХК в Добрич, където са му направени 2 амп. Дицион, без ефект, ноември 2022 г. му е поставен коронарен стент за който приема Тромбекс. В момента на прегледа уринира кръв с примеси и съсиреци. 2022 г. е опериран по повод стриктура на уретрата. ЕХО БУМ, ДБ – хидронефроза 0-1 ст.ЛБ – без дренажни смущения, П.М. – пълен, с резки очертания наличие на голяма хипоехогенна зона към остиума на уретрата. След консулт с уролог се приема за спешно оперативно лечение. Като придружаващи заболявания е посочено – ХБ ІІст – І11.9.ЗД ІІ тип – Е11.9. ИБС – 125.9. ХБН – N18.9. Анемия секундария – D64.9.

Съгласно епикриза / л.63-67/ от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, М. е постъпил за лечение на 29.06.2023 г. и е бил изписан на 18.07.2023 г., с анамнеза – пациента с данни за обилна мелена от преди 1-2 часа, тахикардичен, хипотоничен, приема ибупрофен, лекува херпес зостер /без документация/. Като придружаващи заболявания е посочено – ХБ, ЗД тип 1. Посочена е окончателна диагноза – остри язви на кардията с кръвоизлив. Хеморагичен шок. Операция – лапаротомия, гастротомия, сутура хемостатика.

Съгласно етапна епикриза / л.74/ от д-р Е. М. К., към 04.08.2023 г. М. е с водеща диагноза ХБН – втора степен, Хр. Калк. Пиелонефрит, Симптоматична анемия и арт. Хипертония, Захарен диабет с неврологични усложнения. Заключението на специалиста е, че е необходимо пациента да спазва режим на хранене и прием на течности, обработка на оперативната рана при стерилни условия, без стрес….

Съгласно Амбулаторен лист /л.31/ издаден от лекар – нефролог /бъбречни болести/ на 16.06.2022г. и в него като анамнеза е вписано: отпаднал с дизурия, чести хипертонични кризи. В амб. л. от 31.01.2023 г. / л.320 / издаден от лекар - нефролог /бъбречни болести/ и в него като анамнеза е вписано: оплаква се от болки при преглъщане, стягане в сърдечната област, болки в корема. В амб. л. от 09.05.2023 г. / л.58 /издаден от лекар - уролог и в него като анамнеза е вписано: касае се за пациент с рецидивиращи стриктури на уретрата и хематурии, хоспит ализиран неколкократно, приема ромбекс. В амб. л. от 19.06.2023 г. / л.330 / издаден от лекар – уролог и в него като анамнеза е вписано: с анамнеза за изтъняване на урината струя от няколко месеца. Интермитентна хематурия, категоризиран с постоянен катетър. Извършени неколкократни УЦС. Установен хроничен цистит /чрез взета биопсия/. Установена стриктура около 3 см. в pars pendula. В амб. л. от 03.08.2023 г. / л. 72 / издаден от лекар – нефролог / бъбречни /болести/ и в него като анамнеза е вписано: оплаква се от болки при преглъщане, стягане в сърдечната област, болки в корема. В амб. л. от 12.09.2023 г. / л. 84/ издаден от лекар – нефролог /бъбречни болести/ и в него като анамнеза е вписано: оплаква се от болки в кръста, стягане в сърдечната област. Болки в корема, оперативна рана със секреция, преди 1 месец с операция на стомаха и дуоденума поради перфорация на язви. Пролежал в ОАИЛ и в ХО Варна, в момента с анемия и отпадналост.

По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза. Съобразно поставените въпроси вещото лице е дало заключение, както следва:

Съобразно представените медицински документи по делото и в досието на ищеца в Затвора Варна преди 01.07.2022 г., вещото лице е установило, че М. не е страдал от психическо заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Преди посочената дата и понастоящем вещото лице е установило, че са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост към алкохол. Установено е от вещото лице, че за периода 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. не се е проявявала симптоматика за психична болест в смисъл на психоза. Има анамнестични данни за лесна раздразнителност и емоционална лабилност, които са характерни за зависимите към алкохол. Вещото лице е установило, че М. многократно е търсил помощ за соматичните си заболявания, но не и за психични оплаквания и съответно не е получавал психиатрична помощ. Преди 01.07.2022 г. и след 29.07.2024 г. той не е бил консултиран от психиатър и не е приемал психотропни медикаменти, съответно няма предписания от лекари. Вещото лице е установило, че преди да постъпи в Затвора Варна, М. е страдал от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост към алкохол. Вещото лице е установило, че алкохолната зависимост датира от години преди 2022 г. и не е причинена от състояние на стрес, безпокойство, чувство на унижение, страдание и психотравми, причинени през период от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г.

В съдебно заседание по изслушване на заключението, вещото лице д-р Б. е отговорила, че престоят на М. в Затвора Варна за процесния период е необичайна ситуация, която е довела до негативни емоции, но те не са отключили психогенно заболяване или в най-тежкия случай една стресова ситуация може да отключи психоза. Вещото лице е посочило, че такива сведения няма, като посочва, че М. е влязъл с едно психично поведенческо разстройство дължащо се на употребата на алкохол, синдром на зависимост, като по време на престоя не е получавал специализирана помощ от доктор П., която работи в затвора. Вещото лице е установило, че по време на престоя в затвора М. не е имал възможност да употребява алкохол и това е довело до едно стабилизиране на неговото състояние и спиране на процеса на уврежданията, които се получават в резултат на системна злоупотреба с алкохол. Вещото лице е изразило становище, че не може да вземе отношение по въпроса за соматичните състояния на М.. Вещото лице е посочило, че не е нужна психиатрична помощ, ако няма заявка от страна на страдащия. Според вещото лице по данни от д-р П. не на всички се прави такъв преглед. Като се позовава на справката на Началника на Затвора Варна, вещото лице е посочило, че М. не е бил консултиран от д-р П., защото не е изявил желание.

По делото е прието заключение на комбинирана съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Съобразно поставените въпроси вещите лица са дали заключение, както следва:

Вещите лица са установили, че като тип ВНД /висша нервна дейност/ М. е със стабилно унаследена нервна система и интровертна към амбравертна насоченост/ т.е. с приоритетни черти и особености от т.нар. флегматичен темпераментов тип личност/ цитирани в хода на анализа на резултатите от въпросника. Вещите лица са установили, че личността не е агресивна като типология, но в определени моменти е възможно да стане по-лесно раздразнителна /нетърпелива/, но и бързо да се успокои. Индексът на агресивност е в норма според вещите лица. Вещите лица са посочили, че са налице анамнестични данни и медицинска документация за хронична алкохолна злоупотреба преди 01.07.2022 г., която е диагностицирана като F10.2 по МКБ – 10 ревизия: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост.

Вещите лица като са се позовали на приложената документация по делото и данните от досието на М. от Затвора Варна преди 01.07.2022 г. са установили, че М. не е страдал от психично заболяване / разстройство/ в тесния смисъл на думата-психоза. Посочили са че са налице данни за хронична алкохолна злоупотреба преди 01.07.2022 г.

Вещите лица са установили, че данни за психо-емоционалното състояние на ищеца по време на процесния период – 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г., са налице само от неговото интервю и свидетелските показания. М. е посочил, че е преживял значим стрес, който е променил коренно начинът му на живот и го е поставил в ситуация на унижение и срив на достойнството и честта му. Според вещите лица стресът е бил продължителен и е довел до дистрес / значително се е влошило здравословното състояние на ищеца/. Според вещите лица описаните оплаквания отговарят на критериите за Разстройство в адаптацията F43.2 / код по МКБ – 10/, допълнително комплицирано със симптомите на абстинентно състояние при синдром на алкохолна зависимост. Вещите лица са посочили, че симптоми като кошмарни сънища, усещане за нереалност, като „различен и чужд“ са характерни за всички състояния свързани с Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията, но липсват критериите за диагноза Посттравматично стресово разстройство. Направен е извод, че прекарани спешни състояния, болки и страдания свързани със соматичните заболявания допълнително са провокирали емоционалната му лабилност, предвид и установената личностна хипохондрична нагласа.

Вещите лица са установили, че при излизането от затвора на 29.07.2024 г., М. е бил потиснат, с чувство на неудобство и срам пред близки и приятели. Този период също е бил стресов за него, тъй като е предстояло адаптиране в среда и хора, които по нов начин вече ще гледат на него и неговата личност.

Вещите лица, като са се позовали на наличните данни, са установили, че М. е търсил многократно помощ за соматичните си заболявания, но не и за психични оплаквания и съответно не е получавал психиатрична помощ. Преди 01.07.2022 г. и след 29.07.2024 г. той не е бил консултиран от психиатър. Посочено е, че по време на хоспитализациите за процесния период има извършена една консултация с психиатър в Клиниката по Нефрология и диализа на УМБАЛ „Св. М.“ /27.10.2022 г. до 01.11.2022 г./, като са назначени психотропни медикаменти за алкохолната абстиненция, но липсват данни от страна на М. за продължителен прием.

Установено е от вещите лица, че не са налице данни М. да е търсил помощ за психични оплаквания и съответно не е получавал в затвора психиатрична помощ. Посочено е от вещите лица, че описаните психични разстройства са от психогенен /реактивен тип и са отзвучали в рамките на няколко месеца, като са останали единични симптоми на хронично тревожно – хиподепресивно състояние кореспондиращо с хипохондричната му личностна нагласа и промените на личността, в следствие системната употреба на алкохол преди престоя в затвора.

Вещите лица са установили, че няма обективни данни, че действията или бездействията на администрацията на Затвора Варна и в ЗО „Разделна“ са станали пряка причина за отключване на стрес и последващ дистрес у ищеца. Описаните психични разстройства, според вещите лица, са от психогенен /реактивен тип и са отзвучали в рамките на няколко месеца, като са останали единични симптоми на хронично тревожно – хиподепресивно състояние, кореспондиращо с хипохондричната му личностова нагласа и промените на личността, в следствие системната употреба на алкохол преди престоя в затвора.

Според вещите лица, описаните от М. преживявания от Затвора Варна и ЗО „Разделна“, е субективно преживяване и не могат да коментират действията или бездействията на затворническата администрация.

В съдебно заседание по изслушване на заключението, вещите лица д-р Т. А. и д-р Р. Г., са отговорили, че психоемоционалното състояние на М. след влизането в общежитието и в Затвора Варна отговаря на състояние, което е характерно при промяната в обичайната ситуация на живот, която води човек и е свързано със значим стрес, т.е. дистрес, тъй като е коренно различно от ежедневието му до момента и това разстройство е разстройство в адаптацията. Обичайно настъпва при резки промени в живота, които са свързани с някаква застрашеност за личността, като може да бъде от всякакво естество. Вещото лице Г. е посочила, че в случая става въпрос за личностно естество за промяна на имиджа му, начин на живот и симптомите, които описва отговарят на разстройството в адаптацията. Вещото лице А. е посочила, че рязкото прекратяване или намаляване на дозата/алкохол/, в случая вероятно прекратяване на приема на алкохол, води до т.нар. абстинентен синдром, който има физически и психически симптоми, които са тревожност, безсъние, невъзможност да се контролира и по някакъв начин разстройството в адаптацията се припокрива с абстинентния синдром, който не е бил усложнен, тъй като няма данни за психотични изживявания и в този момент състоянието на М. е емоционално по-нестабилно. Вещото лице Г. е отговорила, че има единични симптоми на тревожност и хиподепресивност, но те до голяма степен, първо не са достатъчно силово изразени, за да отговорят на критериите за поставяне на диагноза /смесено тревожно депресивно разстройство/ и те са субективни като преживявания и са нормални психологични предвид прекараната психотравматична ситуация.

Вещото лице А. е посочила, че е нормално М. да е преживял болки и страдания в затвора, той има достатъчно заболявания, които допълнително са утежнили емоционалното му състояние, които са обостряли и са свързани с психическото състояние и това е довело до преживяване на болки и страдания.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Х. В. Б.-Д.. Съобразно поставените въпроси вещото лице е дало заключение, както следва:

Вещото лице според епикриза 6360/2022 г. от МБАЛ Добрич от 18-21.06.2022 г., е установило, че М. има придружаващи заболявания – ДПНП на ЗД тип 1 с Диабетна кетоацидоза. Хипертонична болест 2 ст. Умерена степен Сърдечна форма, Исхемична болест на сърцето, Стабилна ангина пекторис. Хроничен туболоинтерстициален нефрит. Съст. След операция за стриктура на уретрата. Хронична бъбречна недостатъчност 1-2 степен. Обструктиван уропатия. Хематурия. Хемотампонада. Според вещото лице в исковата молба се твърди, че всички заболявания са били в начален етап, но посочените данни показват дълга предшестваща еволюция на ЗД, усложнена с многократни кетоацидози. Вещото лице е установило, че ЗД е с давност 2011 г., хроничният пиелонефрит, ХБН 0-1 степен е описан осем години преди 2023 г. /етапна епикриза от 04.08.2023 г. В епикриза 6360/2022 г. от МБАЛ Добрич от 18-21.06.2022 г. се казва, че постъпва за пореден път. Вещото лице е установило, че ХБ е с давност, цитирана в епикриза от 06.2021 г., дизурия, стриктура на уретрата – данни в епикриза от 06.2021 г., 05.2022 г. Вещото лице е посочило, че М. има перфорация на язва през 2023 г., времето на излежаване на присъдата, но са били регистрирани и предишни такива, както и данни за алкохолна консумация като рисков фактор. Според вещото лице ДПНП е от 05.2022 г. Като се е позовал на Справка рег. №830/10.02.2025 г. на Началника на Затвора Варна и на Книга за медицински прегледи на лишените от свобода, вещото лице е установило, че на М. е била осигурявана необходимата медицинска помощ, прегледи и лекарства, които са предписвани.

Вещото лице е установило, че в конкретния случай за заболяванията – захарен диабет, бъбречна недостатъчност, хипертония, язвена болест, най-вероятно е била предписана диета 9. Вещото лице е установило, че на 27.10.2022 г. М. постъпва в УМБАЛ „Св. М.“ като е проведено лечение от 27.10.2022 г. до 01.11.2022 г. Установено е, че М. е дехоспитализиран по собствено желание въпреки разяснените рискове за живота и здравето и неприключване на диагностично-лечебния процес. Като се позовава на епикриза от МБАЛ Добрич, вещото лице посочва, че на 01.09.2022 г. отново постъпва, този път в МБАЛ – Добрич с декомпенсиран ЗД – лош контрол, лабилно протичане. Установено е от вещото лице, че при постъпването е имало данни за хронични урологични проблеми на базата на вродено заболяване. Имало е предшестващи хронични инфекции и носителство на Клебсиела с периодични обостряния. Установено е, че хоспитализацията е реализирана в [населено място] в периода на прекъсване на наказанието и в режим извън условията на затвора/общежитието. Вещото лице е посочило, че е проведено и болнично лечение от 06.12-13.12.2022 г. в УМБАЛ Пловдив – ендоскопски процедури при обструкция на долните пикочни пътища. Проведено е болнично лечение 05.01.2023 г-11.01.2023 г .в МБАЛ „Св. А.“ Варна по същата клинична пътека – ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища. Поводът е масивно кървене на фона на прием на Тромбекс след стентирането на коронарна артерия.

Вещото лице е установило, че в обсъждането на рисковите фактори за сърдечно съдови усложнения в епикризата са посочени само предшестващите хронични заболявания от съдов произход, без посочване на други рискови фактори. Направен е извод, че се касае за хронични заболявания, предшестващи изтърпяване на наказанието с десет години. Захарният диабет, вроденото бъбречно заболяване, усложнено с инфекции и стриктури и т.н. усложняват хода и на сърдечните заболявания и обратно. Режимът на живот на М. е бил свързан със свръхконсумация на алкохол – неблагоприятен рисков фактор за ССЗ.

Вещото лице е установило, че М. е приемал Клопидогрел, на фона на известна язвена болест в ремисия. Посочено е, че има медицински документи по делото за предшестващи периода на излежаването на присъдата, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт. Посочени са рискови фактори за това са и алкохолната свръхконсумация в миналото, алкохолна зависимост, хепатит Е в анамнезата. Вещото лице е установило, че в множеството епикризи се говори за алкохолна консумация 1-1.5 литра концентрация дневно, както е посочено в епикриза от УМБАЛ Св. М. Варна, 39671/2022…и поставена диагноза чернодробна недостатъчност.

Вещото лице е установило, че при постъпването в Затвора, за М. е имало данни за хронични урологични проблеми на базата на вродено заболяване. Хронични инфекции и носителство на Клебсиела с периодични обостряния. Посочено е от вещото лице, че при обостряния на уроинфекцията в ЗО е провеждано болнично лечение, напр. на 27.10.2022 г. М. постъпва в УМБАЛ „Св. М.“ Варна с прояви на хронична бъбречна недостатъчност.

Заключението на вещото лице е, че всички заболявания на М. са имали възникване, история и еволюция преди постъпването в Затвора Варна, съответно ЗО „Разделна“.

В съдебно заседание по изслушване на заключението, вещото лице д-р Б. е отговорила, че е събрала данни от д-р Ш. А., който е обяснил протокола при един новопостъпил изтърпяващ наказание бива разпитван и как се определя неговата диета и как се качва в ел. системата. Позовава се на свидетелските показания на И., според който има индивидуален подход при определяне на диетите, като от ел. системата може да се установи всеки един момент диетата за всеки лишен от свобода. Вещото лице посочва, че от 24 месеца – от 01.07.2022 г. до края на юли 2024 г., М. е пребивавал в общежитието само 1/3 от периода, така че за останалите 2/3 от периода сам си е осигурявал диетата. Вещото лице и анализирал документите, сред които и СПЕ от д-р Б. към делото, Епикриза от Клиниката по нефрология от 27.10.2022 г. до 01.11.2022 г. в която се говори за алкохолна зависимост, а психиатърът информира за голяма давност на алкохолна злоупотреба преминала в зависимост, без да е провеждана психиатрична консултация и лечение. Установило е, че когато става въпрос за хронични заболявания, каквито М. има – сърдечносъдови, бъбречни, гастроентерологични с давност около 10 г. преди постъпване в затвора, не може да се игнорират рисковите фактори за тези заболявания.

Вещото лице е отговорило, че М. е имал достъп до медицинска помощ, съответно се е възползвал от това свое право. Предвид историята на М., вещото лице е установило, че при протичане на диабета, заболяването е такова, че още при постъпването е бил с декомпенсиран захарен диабет и непосредствено преди постъпването в общежитието е имал тежка кетоацитоза с 34 захар, за която той е лежал в МБАЛ Добрич. Направен е извод, че при М. цялата му история и преди затвора, има един лош контрол на диабета, който вещото лице е констатирала при прегледа, когато е бил с кръвна захар над 20 въпреки, че е бил в дома си. Вещото лице е посочило, че другият фактор за лошия контрол на диабета е наличие на хронично бъбречно заболяване, при което на М. се препоръчва стриктен хигиенно-диетичен режим, който не го е имал още преди постъпването в затвора, защото в навечерието на 01.07.2022 г. е лежал с тежка кетоацитоза в МБАЛ Добрич. Вещото лице е отговорило, че М. има вродено заболяване – стеснение стеноза на мехурната шийка, за което е бил опериран преди затвора, но е имал тогава усложнения след операцията. Вещото лице посочва, че стеноза е много болезнено състояние на уретрата, което изисква катетеризиране и други процедури, но той така постъпва в затвора, усложненията се дължат на вроденото заболяване и неговото лечение. Вещото лице посочва, че М. има две много подробни обследвания в „Кардиолайф“ с ехо кардиографии и два прегледа след дехоспитализация, което означава, че е имал 6 прегледа от кардиолог за този период. Вещото лице е установило, че М. има преглед при ендокринолог при когото е диспансеризиран, имал е личен лекар за осем месеца – 35 прегледа, или 4-5 пъти на месец, и три хоспитализации, поради което е направен извод, че обемът на диспансеризацията по Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е надхвърлен. Отговорено е от вещото лице, че всеки болен със заболяванията на М. търпи болки и страдания, като М. е с 85 % инвалидизация. Вещото лице е отговорило, че урологичите усложнения започват от вроденото заболяване на М., след което са процедурите, операции и интервенции, както и Клебсиела, която е още преди да постъпи регистрирана при изследванията. Посочва, че се правят урокултури, за да се установи конкретния причинител, но М. е имал тази бактерия преди престоя в затвора.

За доказване на претендираните вреди съдът е допуснал на ищеца до разпит свидетелите Д. Д. Г., Б. Д. Ю. и И. Л. И..

Свидетелят Д. Г. е посочил, че с Ю. М. са били в една килия, като е забелязал по време на излежаване на присъдите, че М. има множество заболявания – бил е с катетър в помещението, диабет, като е взимал много лекарства. Посочва, че от ЗО „Разделна“ осигуряват единствено нурофен. Посочва, че е виждал М. пребледнял, слаб, не се е хранил. Последният път когато свидетелят му е измерил кръвното е било 40/20, затова му е вдигнал лявата ръка, като при пристигането на медицинско лице, са му казали, че благодарение на неговите усилия, М. е останал жив. Уточнява, че в ЗО „Разделна“ пристига линейка на спешна помощ, но предвид режима, отнема време докато влезе на територията на затвора, съответно медицинско лице окаже първа помощ. Свидетелят си спомня, че М. често е казвал „Трябва ми лекар“, затова когато пристигне лекаря той го е посещавал, а според свидетелят през останалите дни от седмицата той е полагал грижи за него. Сочи, че М. постоянно е уведомявал администрацията на ЗО „Разделна“, че има нужда от лекар. Свидетелят заявява, че в килията М. е сменял катетъра си, като му е помагал за това. Посочва, че диетата на М., въпреки множеството заболявания, е била само една – осигурявали са черен хляб. Свидетелят Г. няма спомен М. да е имал психични отклонения, като последният не му е споделял за опити за самоубийство.

Свидетелят Б. Д. Ю. е посочил, че с М. са били в една килия в ЗО „Разделна“ за периода от м.05.2023 г. до февруари 2024 г. Посочва, че М. по цял ден се е оплаквал/не посочва от какво/, като един ден от седмицата е имало лекар в ЗО „Разделна“. Свидетелят посочва, че администрацията е виждала, че здравословното състояние на М. не е добро, като се е движил е залитал, през нощта е ревял от болки. Посочва, че Д. Г. е помагал на М. за смяна на катетъра в килията, което според Ю. е причина за инфекцията на М.. Посочва, че от бездействието на администрацията, М. е започнал да се подува, пребледнял е, загубил е апетит, здравето му е започнало да се влошава, започнал е все повече да залита, докато се движи. Посочва, че лекарят го е викал и му е давал хапче за глава, а стомахът на М. е бил надут, като след преглед от лекар, състоянието на ищеца не се е подобрявало. Посочва, че има диета за лишените от свобода, но тя е една и съща, а М. има 11 болести. Когато е пристигнал М. в ЗО „Разделна“ и след месец престой е изпаднал в депресивно състояние, като е казвал, че „Ще си тегля въжето“, имало е вечери, когато не може да спи от болки, а лекарят му е давал аналгин. Вечер е спял с кошмари и болки.

Свидетелят И. Л. И. е посочил, че от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. е работил в Затвора Варна, като надзирател, а от 09.2023 г. в ЗО „Разделна“, като инспектор „социални дейности и възпитателна работа“. Заявява, че е познавал Ю., получавал е искания с молба за преглед. Случвало се е да отиде при постовия надзирател и да каже, че има някакви проблеми, той се обажда на свидетеля и са викали М.. Посочва, че е с работно време от 08.00 до 17.00 ч. и не помни да са се обаждали на „Бърза помощ“. Спомня си че М. е бил с катетър, както и че е имал прекъсване на излежаване на наказанието, поради здравословни проблеми. Не си спомня катетърът да е бил сменян от други лишени от свобода, а не от лица без медицинско образование. Посочва, че в ЗО „Разделна“ има няколко диети, които се изписват от лекаря. Свидетелят заявява, че в ЗО „Разделна“ има медицински център, който се посещава от д-р П. и д-р А. Б., медицинска сестра и зъболекар.

Обяснения е дал ищецът по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Според обясненията перфорацията няма нищо общо с Клопидогрел, посочва, че е имал системни усложнения и неудобства от твърда храна. Много често не са му осигурявали диета, като в 90 % от случаите за всякакви оплаквания са давали нурофен. Медикамента е бил даван от старшините, а не от медицинско лице. Посочва, че кръвоизливът се е получил от храна, трудно смилаема и след като се е оттеглил в килията да почива. Посочва, че му е паднало рязко кръвното, наложило му се е да приеме хапчета за спиране на кръвотечението, но са му донесли с изтекъл срок и не ги е изпил. Имало е дежурен лекар, който е дошъл след час и половина, като много пъти е стоял без инсулин. Посочва, че близки са оставяли инсулин на портала, но същият се предава, когато дойде лекар. Посочва, че в затвора не е имало алкохол, не е пил Клопидогрел, защото не е имал и го е приключил. Посочва, че болките са започнали от нурофен, който му е дал старшината, изпаднал е в безсъзнание. Твърди, че катетърът трябва да се сменя на 20 дни, но е имало моменти, когато повече от месец не го е сменял, както и че с вода си е топлил вода, за да го смени. Винаги катетърът е бил сменян от медицински лица. Посочва, че не е било проследявано диабетното му състояние, не е чувал за протоколи и ел. таблици в затвора. Уточнява, че храната е благоприятна за едни заболявания, но е вредна за други, като е невъзможно да предявяваш претенции. Сочи, че най-болезнено е кървенето, т.нар. Клебсиела, като опровергава заключението на вещото лице, че е бил насочен към Пловдив за лечение. Пояснява, че е ходил до там да се лекува по собствено желание, като Клебсиела се е появила поради неадекватни медицински грижи и хигиена, като не са му давали лекарства за нея. Посочва, че лекарствата ги е получавал от близки.

Съобразно дадените указания на ответника за представяне на доказателства установяващи осигуряването на ищеца на необходимата за заболяванията му диета са представени направление за предписана диета № 9, съдържание на диетата, граждански договор с д-р А. Б., медицинска справка, тетрадка др. В справката до съда е посочено, че за периода през 2022 г. до 2023 г. ищецът е получавал диета № 9, но този факт не е документиран, поради продължителното му прекъсване на наказанието.

Административен Съд – Варна, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

В практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход.

В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Н. и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”.

Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода" и от които той претендира неизпълнение, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат разгледани като един иск.

Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност (действия и бездействия), изразяващи се в: неосигуряване на предписани лекарства; неосигуряване на условия за лечение; неосигуряване на хигиенно-диетичен режим; неосигуряване на медицинска грижа и консултации със специалисти.

По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна.

По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в настоящото производство исков период - от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.

По изложените съображения искът е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Първата, необходима за уважаване на иска предпоставка, е установяване наличието на незаконосъобразна административна дейност, която би могла да се изразява в: 1/ издаване на незаконосъобразен административен акт; 2 извършване на незаконосъобразно действие, или 3/ незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие или бездействие може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето, респективно не е предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие, респективно бездействие не може да бъде правно действие.

Втората, необходима за уважаване на иска предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена.

Третата материална предпоставка е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Липсата на която и да е от посочените материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

Предвид установената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на нарушаване на забраните по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца /главно доказване/, а за останалите два елемента /настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението/ съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение . Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода /липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС/, е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване /при опровергаване на презумпция/, т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/22.03.2010 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно ал. 2 на същата норма, лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.

Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, като съгласно чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010 г. приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом (ал. 1), като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването (ал. 2).

Нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. гласи, че амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицинския център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Според ал. 2 на същата разпоредба амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение.

В случая посочените разпоредби са били изпълнени и не е бил препятстван достъпът на М. до лекар докато изтърпява наказание "лишаване от свобода" в ЗО "Разделна" през процесния период. Страните не спорят, че в Затвора в [населено място] има медицински център, а медицинското обслужване в ЗО "Разделна" се осигурява от д-р А. Б. , който полага медицинска грижа два пъти седмично по четири часа. Ищецът е посещавал медицинското лице , като във водения там журнал са отбелязани провежданите прегледи (общо 54 за процесния период), лечения и здравен статус. Видно от събраните доказателства лицето е получавало медицинско обслужване, като няма данни за отказан преглед. Извършвани са прегледи и са предписвани медикаменти с оглед здравословното му състояние. Тези доказателства сочат, че действително ищецът е имал негативни преживявания във връзка със здравословното си състояние по време на исковия период. По делото обаче не се установи ответникът да е поставил в риск живота и здравето му, противно на твърденията в исковата молба или със свои действия или бездействия, които да са незаконосъобразни и против установените правила, да е причинил пряко и непосредствено тези негативни изживявания.

Видно от разпоредбата на чл. 135 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; когато се налага лечение на инфекциозни заболявания; когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

Освен това в чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът не констатира пропуски и/или неглижиране на медицинското обслужване в ЗО "Разделна" спрямо ищеца. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава – профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). Това следва и от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г.

Въз основа на приложените по делото справки от ответника, съдът обосновава извод, че е следено здравословното състояние на М. и е съдействано от органите на ответника изцяло за адекватното му насочване за лечение. Липсват данни, а и не се твърди, да му е било отказвано както лечение, така и посещение при съответен специалист. Напротив, данните показват многобройни, разнообразни и периодично извършвани такива. Прегледите са от специалисти както от затвора, така и извън затворническото общежитие, от което следва, че са полагани нужните грижи от администрацията на ответника за провеждане на навременно и адекватно лечение. Не е налице молба на М., която да не е удовлетворена от администрацията на ответника относно диагностика и лечение. Нещо повече, видно от представената справка рег.№ 830/10.02.2025 г. от началника на Затвора Варна и приложените към нея заповеди за изпълнение на планиран преглед, спрямо М. е приложена разпоредбата на чл. 135 от ЗИНЗС и същият е бил изведен за преглед във външни лечебни заведения на 28.04.2023 г. до 30.06.2023 г. и 06.12.2023 г. От представения регистър на случаите за извеждане на лишените от свобода в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода ( л.292-302 от делото) е видно, че ищецът е извеждан общо 11 пъти до външни лечебни заведения по спешност. Оказването на съдействие за неотложна медицинска помощ при необходимост, се установява и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. И. Л. И.. Същият като надзирател в ЗО „Разделна“ има преки и непосредствени впечатления относно състоянието на ищеца и съдът кредитира показанията му като обективни.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в цитираните по-горе нормативни актове.

По делото е установено, че здравословните проблеми на М. са възникнали преди постъпването му в ЗО „Разделна“. Не са ангажирани обаче доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че здравословните проблеми на ищеца са резултат от несвоевременно предприети мерки от затворническата администрация. Предявеният иск за настъпили вреди в резултат на липсващо и некачествено медицинско обслужване и непоставена навреме диагноза, довели до сериозни здравословни проблеми, съдът намира за изцяло неоснователен. От събраните по делото писмени доказателства, включително и приетото по делото заключение на СМЕ е видно, че на ищеца са извършвани своевременни медицински прегледи, осигурявани са му необходимите медикаменти и са му изписвани допълнителни такива при необходимост. Неколкократно е извеждан и конвоиран до медицински заведения, извършвани са му амбулаторни прегледи, консултации с направления и е пролежавал в болнични заведения, където му е назначавано съответното медикаментозно лечение. Нещо повече от заключенията на приетите съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза безспорно се установява, че липсва причинно-следствена връзка между престоя на М. в ЗО „Разделна“, и неговото здраве, новопоявилите се заболявания и влошаването на съществувалите такива.

В заключение съдът приема, че субективните преценки на ищеца за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че администрацията на ЗО „Разделна“ е бездействала противоправно относно оказването на дължимата спрямо него медицинска грижа.

Медицинската помощ и лечение, извършвани в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, не са административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност", поради което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на исковата претенция в тази част. Безспорно, ищецът е претърпял морални вреди и страдания от евентуално неадекватно лечение, но вреди, които произтичат от неправилно, неадекватно лечение на налично заболяване, не основават отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗИНЗС във вр. със ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ (в този смисъл Решение № 12445 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6ЗЗ8/2016 г.).

В исковата молба се сочи, че ищецът многократно е уведомявал администрацията на Затвора в [населено място] за състоянието си и за нуждата от необходими изследвания, консултации със специалисти и др. Посочените молби се отнасят до прилагане на процедурата съгласно чл.448,ал.1 от НПК за прекъсване на изпълнението на наказанието на основание чл.447, т.3 от НПК. Разпоредбата на чл. 447, т. 3 от НПК предвижда, че изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" или пробация може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му. Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му, като предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора (чл. 448 НПК). Следователно в правомощията на ответната страна – ГД "ИН" и на началника на съответния затвор е единствено да правят предложение за прекъсване на наказанието при установено тежко заболяване на осъдения. Анализът на разпоредбата на чл. 447, т. 3 от НПК сочи, че на началника на затвора е предоставена възможност да направи предложение, но компетентен да прекъсне наказанието е окръжният прокурор по местоизтърпяването му. На ищеца е отказано прекъсване на наказанието именно от компетентния орган, който при анализ на материалите по преписката е обосновавал своето постановление.

Според чл. 84, ал. 3, изр. последно ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 ППЗИНЗС по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. Съгласно тези норми ответникът е задължен по предписание на медицински специалист да осигури диетична храна на съответния лишен от свобода, респ. задържан. В случая в представените от ответника медицински документи е видно, че на 28.07.2022 г. на ищеца е предписано да се осигури диета № 9, с валидност до края на присъдата. Посочената диета е предназначена за страдащи от захарна болест ( диабет), с каквото заболяване е диагностициран ищеца при постъпването му в ЗО „Разделна“. Преценката за вида на диетата, която е подходяща за съответните заболявания се прави от медицинския специалист, и не може да бъде контролирана от администрацията на затвора.

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, а съгласно ал. 3, изр. 2-ро на същия член - по предписание на лекаря болните получават диетична храна. Съгласно чл. 68, ал. 3 ППЗИНЗС по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. Сведенията за необходимостта от диетично хранене като елемент от медико-статистическата информация за лишения от свобода, се прилагат към личното здравно досие на лишения от свобода, което се съхранява в лечебното заведение, а за всеки лишен от свобода се завежда личен здравен картон, който се съхранява в лечебното заведение и се изпраща на съответното място в случаите на превеждане на лицето в друго място за лишаване от свобода (чл. 75 и чл. 76 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода). Чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

В справката за престоя на ищеца в ЗО „Разделна“ се сочи, че по указания на д-р А. Б. на ищеца е предписана диета № 9 ( за диабет) . Посочената диета изисква храната да се приготвя с олио, да се употребява подходящ подсладител вместо захар и типов хляб. И без специфични медицински познания може да бъде казано, че диабетът е състояние, което изисква постоянни грижи и наред с лекарствената терапия, включва и диетично хранене (най-вече избягване на храните, които влошават нарушенията на въглехидратния метаболизъм - продукти с висок гликемичен индекс, като брашно, захар, шоколад, бял ориз, картофи и др. ). Същевременно ГДИН не може да носи отговорност за качеството на медицинското обслужване и бездействие от страна на медицинските специалисти да изпишат определена диета на лишения от свобода, която да съответства на всичките му заболявания, в какъвто смисъл са наведените от ищеца доводи. Задължението на администрацията на ГДИН се свежда до това да осигури на лишения от свобода предписаната от медицинския специалист диета. Именно в тази връзка са дадените от съда указания за представяне на доказателства.

По делото не се установи, че за целия период от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. на ищеца е осигурявана храна, която е съобразена с медицинското му състояние. Ответникът не е ангажирал доказателства относно разработено отделно седмично меню за процесния период по отношение на ищеца. Като доказателство за спазването на предписания диетичен режим от ответника е представена „Тетрадка“ в която фигурира подписа на ищеца за периода от 22.03.2024 г. до 21.07.2024 г. Съдът намира, че представената по делото тетрадка не установява по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че ищецът действително е получавал храна съобразена с предписаната му диета. От съдържанието на документа се установява единствено наличието на подписи на ищеца, положени през определени дни, без обаче да са налице конкретни данни относно вида, количеството и фактическото предоставяне на предписаното диетично хранене.

Самото наличие на подпис в тетрадката не е достатъчно да удостовери реалното получаване на съответна на диетата храна, тъй като документът не съдържа отбелязвания за конкретното меню. Поради това съдът приема, че представената тетрадка не доказва по несъмнен начин релевантния за спора факт, а именно, че ищецът е получавал храна според предписаната му диета, дори и за периода 22.03.2024 г. до 21.07.2024 г. Вещото лице , което е изготвило приетата по делото СМЕ не е дало категоричен отговор на въпроса относно предписаната на ищеца диета, като само е посочило, че „най-вероятно е била диета 9“. Поради това съдът намира, че е налице неизпълнение на общото задължение от страна на ответника при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се създават условия за опазване на физическото здраве на лишените от свобода (арг. чл. 128, ал. 1, изр. 1 ЗИНЗС) ,включително чрез изпълнение на задължението при медицински показания за това на лишения от свобода да бъде осигурена подходяща диетична храна.

Ето защо с бездействието си, въпреки наличието на показания за това, ответникът е поставил ищеца в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в периода от 01.07.2022 г. до 29.07.2024 г. От този период следва да се приспаднат дните, през които наказанието на ищеца е било прекъснато с постановление на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Варна, както следва: от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. за 3 месеца, от 11.11.2022 г. до 11.12.2022 г. за 1 месец, от 11.12.2022 г. до 11.01.2023 г. за 1 месец, от 13.01.2023 г. до 13.02.2023 г. за 1 месец, от 13.02.2023 г. до 13.03.2023 г. за 1 месец, от 27.07.2023 г. до 26.08.2023 г. за 30 дни, от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. за 10 дни, в рамките на заявените искови периоди, което в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС се явява нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по чл. 3, ал. 1 с. з., и с което са му са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, дискомфорт, унижаване на човешкото достойнство.

Съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН само по отношение на задължението за осигуряване на диетична храна в посочените по-горе периоди, които водят до извода, че са създадени предпоставки за увреждане на физическото здраве на лишения от свобода , както и за уронване на човешкото му достойнство. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в ЗО „Разделна“, които се установи да са 507 дни ( периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с приспадане на периода на неговото прекъсване 759 дни - 252 дни) , и при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2535 евро , съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. Ето защо, според този съд, именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Предвид частичната основателността на основната претенция доказана е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 5,11 евро - заплатената държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд – Варна сумата в размер на 1453,06 евро , представляваща заплатено възнаграждение за вещи лица.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Поради изложеното , Административен съд – Варна