Решение № 2818 от 31.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 14447/2021 г.

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК. Образувано е по въззивната жалба, подадена от И. Н. К., чрез адв. И. Ц. ищец пред СРС срещу решение №20173130, постановено на 17.08.2021 г. от СРС, Второ гражданско отделение 164 състав по гр. дело № 29474 по описа за 2020 г., като със същото решение са отхвърлени претенциите на ищеца по чл. 448, ал. 1-3 вр. чл. 459 КЗ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна Застрахователна компания „У.Ж.“ АД в законоустановения срок е депозирал отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата и съответно постановяване на решение. Фактическата обстановка била правилно установена. Сочи, че не са посочени конкретни основания. Претендира разноски. По допустимостта на въззивната жалба: За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 31.08.2021 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка. Въззивната жалба е подадена на 14.09.2021 г. Следователно същата е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. С първоинстанционното решение, което се обжалва искове по 448, ал. 1-3, вр. чл. 459 КЗ не са били уважени. Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. Въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес: Между страните по делото не е имало спор, че са обвързани от валидно сключен застрахователен договор, съгл. полица № 790018090009 от 08.07.2009 г., със срок на валидност - 01.07.2009 г. - 01.07.2034 г., в периода на действие на който договор, ищеца е претърпял два инцидента, представляващи покрит от застраховката риск /съгласно Клауза „А“ – допълнителна застраховка „Злополука“/ за които ответника е заплатил обезщетения в размери съответно от 255, 65 евро /левова равностойност 500 лв./ и 409, 03 евро /левова равностойност 800 лв./. Съгласно т. 1 от полицата по Клауза „А“, която е била представена от ищеца, същата е приложима само заедно с Общите условия за застраховка „Живот“ или Общите условия за детски и женитбени застраховки и като част от валидна застрахователна полица. С т. 3 от тази полица е било уговорено, че освен рисковете по основната застраховка по тази допълнителна клауза се покриват също и допълнителни рискове, сред които съгл. т. 3.3. е временна загуба на трудоспособност от злополука. В зависимост от продължителността на нетрудоспособността застрахователят изплаща определен процент от застрахователната сума по допълнителната застраховка „Злополука“ в размери, съответно от 3 % от застрахователната сума при временна нетрудоспособност от 21 дни до 40 дни; 5 % при временна нетрудоспособност в рамките на 41 дни до 60 дни и 10 % от застрахователната сума при нетрудоспособност за период над 60 дни. Видно от представените от ответника ЗК „У.Ж.“ АД, Специални условия на допълнителна застраховка „Злополука“ – клауза „А“ приложими за всички договори, които се сключват след 01.07.2009 г., съгл. т. 3.3. застрахователят е определил максимум при изплащане на процент от застрахователната сума по допълнителната застраховка в зависимост от продължителността на временната нетрудоспособност, съответно за период над 20 дни – 3 % от застрахователната сума, но не повече от 300 валутни единици; при период над 30 дни – 5 % от застрахователната сума, но не повече от 500 валутни единици и при период над 40 дни - 8 процента от застрахователната сума с максимум до 800 валутни единици. От представеното от ищеца копие от оригинала на сключената между страните Застрахователна полица № 790018090009, се установило, че застрахования ищец, с подписа си е удостоверил, че при подписването на полицата, от страна на застрахователя са му били предоставени: информация за потребителите на застрахователни услуги, Общите условия за спестовна застраховка „Живот“ в сила от 01.02.2009 г., и Специалните условия на Тарифа ВМ – 1, Специални условия, клаузи и добавъци, с които се е запознал предварително и ги е приел. От своя страна, въпреки възраженията си, ищеца не е представил по делото други специални условия, относими към Клауза „А“ допълнителна застраховка „Злополука“, които да са различни от приетите такива, представени от ответника. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното: Съгласно чл. 448 КЗ, който се прилага при определяна на обезщетението по застраховка "Злополука" - при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. При настъпване на застрахователно събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето, което има право да получи застрахователната сума. Съгласно чл. 459, ал. 1 КЗ договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука, като в ал. 2 е дадена легална дефиниция на това, какво е злополука - всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното. Спорно по делото е до какъв размер следва да отговаря застрахователя – до доброволно изплатения или в претендирания от ищеца такъв. С оглед приетите по делото писмени доказателства, които са били преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел, че безспорно се установява, че между страните е сключена застраховка „Живот“, с допълнителна клауза „Злополука“ и покритие срещу временна нетрудоспособност, с уговорена по допълнителната клауза застрахователна сума от 35 000 лв. Установило се е също, че дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е поставено в зависимост от продължителността на временната нетрудоспособност, която в случая при първата злополука претърпяна от ищеца е период от 40 дни, а при втората злополука – период от 60 дни, както и че съгласно Специалните условия по допълнителна застраховка „Злополука“, връчени и приети от ищеца, дължимите обезщетения са ограничени със специален максимум, в рамките на който са били изплатени и определените от застрахователя обезщетения, съответно в размер на 500 лв. по първата злополука и в размер на 800 лв. по втората. Разпоредбата на чл. 448, ал. 1 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. В тази връзка и съобразно уговорките между страните по сключения между тях договор, обективиран в застрахователната полица, съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен риск, а именно - временна загуба на трудоспособността в резултат на двете злополуки от 11.11.2014 г. и 31.12.2014 г. Злополуката, съгласно легалната дефиниция в чл. 459, ал. 2 от КЗ, е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното, като съответно по делото доказателства, обосноваващи противното, не са ангажирани. Доброволно извънсъдебно изплатеното обезщетение от страна на ответника сочи, че последния не оспорва факта на настъпване на злополуките, както и времето, в което ищеца е бил в състояние на временна нетрудоспособност. По делото не се е твърдяло и не се установява наличието на изключен риск, съгласно КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 449, ал. 1 от КЗ застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, само когато: нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта са в резултат на извършване от застрахованото лице на престъпление от общ характер; смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда; и/или нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта на застрахованото лице настъпи при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. При това положение не може да се ангажира отговорността на застрахователя. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските: При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за разноските. Пред въззивната инстанция: При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за производството пред въззивната инстанция. В полза на въззиваемата страна разноски се следват - 100 лв. за юриск. възнаграждение. Водим от горното, Софийският градски съд