Решение № 238 от 23.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 341, ал. 1 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпили въззивни жалби от адв. С. К., защитник на осъдения Б. В. П. и от осъдения Б. П. чрез защитника му адв. С. К. срещу Определение от 23.09.2025г. по ЧНД №12356/2025г. по опис на СРС, с което на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са наложени найтежки накзания по осъжданията му в две кумулативни групи:

Първа група: по НОХД № 75/2016г. по описа на Окръжен съд Хасково, НОХД № 1606/2016г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 3224/2015г. по описа на Софийски Градски съд, НОХД № 480/2016г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 2406/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив, НОХД № 247/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, НОХД № 201/2016г. по описа на Софийски Градски съд, НОХД № 4257/2016г. по описа на Софийски Районен съди по НОХД № 6077/2017г. по описа на Софийски Градски съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.

На осн. чл. 24 от НК е увеличен размерът на така наложеното общо наказание с една втора - с една година и шест месеца, което общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Присъединено е изцяло на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК наказанието „парична глоба“ в размер на 5600 лв., наложено по НОХД №6077/2017г. по опис на СГС.

Втора група: по НОХД № 15895/2022г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, НОХД № 14614/2022г. по описа на Софийски Районен съд и НОХД № 3235/2023г. по описа на Софийски Градски съд, НОХД № 8404/2022г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 10204/2023г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 14 197/2020г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 8991/2025г. по описа на Софийски Районен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

На осн. чл. 24 от НК е увеличен размерът на така наложеното общо наказание с една втора – с една година, което общо наказание от три години да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Присъединено е изцяло на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК наказанието „парична глоба“ в размер на 1480 лв., наложено по НОХД №3235/2017г. по опис на СГС.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК районният съд е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказания лишаване от свобода и ограничения на свободното си придвижване по реда на ЗМВР и на НПК.

Във въззивната жалба на служебния защитник адв. С. К. се обжалват частите на определението, с които е приложено увеличение на размерите на наложените общи наказания на осн. чл. 24 от НК, като жалбоподателката намира това решение за неправилно и незаконосъобразно, както и ненужно за постигане на целите на наказанието. Отбелязва, че подзащитният е в затруднено материално, социално и семейно положение, а увеличението на наказанията би довело до влошаване на социалния му статус. Същото би довело и до родителско отчуждение в отношенията с децата му, а също и до сериозни емоционални и психологически проблеми при изграждането им като личности. Иска се да се отмени решението на районния съд в оспорената му част и да се постанови ново, без прилагане на чл. 24 от НК.

С жалбата на осъдения П., подадена чрез адв. К., също се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт в обжалваната му част, касаеща приложението на чл. 24 от НК. Като основен довод, касаещ първата кумулативна група, се излага обстоятелството, че към момента на групиране на наказанията, наложеното общо наказание с определение от 03.11.2023г. по НОХД №3235/2023г. по опис на СГС, 23 състав, Н.О. вече е било изтърпяно на 16.08.2025г. Защитата счита, че подходът на съда неправомерно утежнявал положението на осъденото лице, като поддържа, че приложимостта на правилата, касаещи налагане на общо наказание измежду наложени по различни дела касаела само изпълняеми наказания. Изтъква и обстоятелството, че по първите седем осъждания деянията били извършени при условията на чл. 26 от НК, а процесуалното разпокъсване на производствата водело до неправомерно утежняване на положението на подсъдимия. Счита, че неправилно районният съд се е позовал на доклади по изпълнение на наказанията, доколкото оценката за необходимост от корекция следвало да се базира на актуалното състояние и поведение на осъдения. В тази връзка отбелязва пропуск на съда да отчете наличните поощрения при изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо подсъдимия. Обобщава, че така увеличеното общо наказание по първата кумулативна група противоречало на принципа на справедливостта. Относно увеличението на наказанието за втората кумулативна група, счита същото за необосновано и постановено при липса на съществуваща необходимост от засилване на наказателната репресия, тъй като наложеното общо наказание било достатъчно по вид и размер за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Иска се да бъде отменено оспореното определение в частите му, касаещи приложението на чл. 24 от НК.

В постъпило допълнение към въззивните жалби от осъдения П. се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното определение от 23.09.2025г., като осъденият е изложил доводи, свързани с приложимост при споразумението на правилата по чл. 23 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. К. е поддържала изложеното във въззивната си жалба. Изтъква, че увеличението на общото наказание е извършено без съответно искане от представителя на СРП, с което се нарушавал принципа на справедливостта. Увеличението не отчитало нуждата на подзащитния да полага грижи за трите му деца и игнорирало положителните характеристики за личността му.

Осъденият е поддържал изцяло изложеното от защитника си. Твърди, че е осъзнал направените в миналото грешки и е изразил съжаления за тях. Отбелязва, че работи в ЗО Кремиковци като електротехник и изпълнява длъжността „отговорник ред и дисциплина“ на територията на пета група. Потвърждава ангажимента си към полагане на родителски грижи към три деца. Посочва, че в стремежа си към поправяне активно участвал в курсове „Умение за мислене“ и „Склоняване към толерантност“ в мястото на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а също и отбелязва, че е получавал поощрения.

Пред съда прокурорът е оспорил жалбите и намира, че районният съд правилно е увеличил на осн. чл. 24 от НК наложените общи наказания. Оспорва тезата на защитника за наличие на условията по чл. 26 от НК, съобразявайки съдебната практика и разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК. Посочва, че първата кумулативна група се отличавала с многобройност на престъпленията извършени в продължителен период от време, а също и разнородност на засегнатите обществени отношения с престъпления по чл. 244 от НК, 249 от НК и чл. 194 от НК, с което обосновава тезата си за правилна преценка на първия съд относно изпълнение на целите по чл. 36 от НК с увеличаване с максималния допустим размер на наложеното общо наказание. Приема за правилна оценката на районния съд за обществената опасност на личността на осъдения и на извършените от него престъпни деяния, а също и относно извършените по време на изпълнение на наказанията в пенитенциарното заведение дисциплинарни нарушения, като данни за личността на осъдения. Счита за неоснователно възражението за невъзможност за прилагане на чл. 24 от НК, предвид изпълнението на едно от наказанията в кумулативната група. Предлага в частта относно режима на изпълнение на наказанието лишаване от свобода по първата кумулативна група, съдебното определение да бъде изменено, като бъде определен общ първоначален режим на изпълнение на наказанието, след като осъденият към момента на извършване на деянията не е търпял наказание лишаване от свобода. Счита, че и по отношение на втората кумулативна група, рецидивна спрямо първата, правилно съдът е групирал наказанията, отчитайки високата степен на обществена опасност на дееца и деянията, тяхната разнородност, продължителност и обстоятелството, че изтъкнатите от защитника и осъдения положителни данни за личността на последния, не са му попречили да извърши престъпленията от втората кумулативна група.

В последната си дума осъденият иска да му бъде даден шанс да се докаже в положителна светлина като личност.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивните жалби‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Б. В. П. е осъждан, както следва:

1. по НОХД № 75/2016г. по описа на Окръжен съд Хасково, в сила от 27.05.2016г. за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК,

извършено на 23.06.2015г., с наложено наказание „лишаване от свобода“

за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години;

2. по НОХД № 1606/2016г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 20.06.2016г. за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, извършено на 23.01.2015г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1

(една) година и 4 (четири) месеца , чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години;

3. по НОХД № 3224/2015г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 27.06.2016г. за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, извършено на 29.10.2014г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, чието ефективно изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години;

4. по НОХД № 480/2016г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 06.07.2016г. за престъпление по чл.318, ал.1 от НК, извършено на 06.07.2016г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, чието ефективно изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години;

5. по НОХД № 2406/2016г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от 08.09.2016г. за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, извършено на 19.05.2015г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години;

6. по НОХД № 247/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в сила от 07.10.2016г. за престъпление по чл. 244, ал.1 от НК, извършено на 06.07.2014г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (пет) години;

7. по НОХД № 201/2016г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 14.10.2016г. за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, извършено на 06.06.2014г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години;

8. по НОХД № 4257/2016г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 11.05.2016г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено в периода от 16.02.2015г. до 17.02.2015г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години;

9. по НОХД № 6077/2017г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 26.02.2019г., за престъпление по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 18.09.2015г., по което са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години, и наказание парична „глоба“ в размер на 5600.00 лева, която да бъде заплатена в полза на държавата;

10. по НОХД № 15 895/2022г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 13.02.2023г. за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, извършено на 22.03.2020г., с наложено наказание парична „глоба“ в размер на 1000.00 лева, която да бъде заплатена в полза на Държавата.

11. по НОХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 03.04.2023г. за престъпления по чл.195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.194, ал. 1 от НК, извършени на 29.08.2018г., с наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 23, ал. 1 от НК за срок от 1 (една) година, което да бъде изтърпяно ефективно.

12. по НОХД № 14 614/2022г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 05.04.2023г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 07.03.2022г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. С определение от 05.04.2023г., в сила от 21.04.2023г. на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години по НОХД №6077/2017г. по опис на СГС.

13. по НОХД № 3235/2023г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 03.11.2023г. за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, довършено на 16.02.2020г., са наложени две наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, което да бъде изтърпяно ефективно, и наказание парична „глоба“ в размер на 1480.00 лева;

14. по НОХД № 8404/2022г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 22.11.2023г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 04.02.2022г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

15. по НОХД № 10204/2023г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 12.12.2023г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, довършено на 21.02.2022г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

16. по НОХД № 14 197/2020г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 31.01.2024г. за две престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършени на 28.12.2018г., за които е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, което да бъде изтърпяно ефективно.

17. по НОХД № 8991/2025г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 29.07.2025г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, извършено на 23.02.2022г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

По отношение на осъждането по НОХД №6757/2010г. по опис на СРС, със съдебен акт, влязъл в сила на 16.11.2010г. и наложено наказание „обществено порицание“ е настъпила реабилитация.

С определение от 03.11.2023г. по НОХД № 3235/2023г. по описа на Софийски градски съд, в сила от 11.11.2023г. на осн. чл. 25, ал. 1 ,във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо наказание за осъжданията две кумулативни групи: по НОХД № 75/2016г. по описа на Окръжен съд Хасково, НОХД № 1606/2016г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 3224/2015г. по описа на Софийски Градски съд, НОХД № 480/2016г. по описа на Софийски Районен съд, НОХД № 2406/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив, НОХД № 247/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, НОХД № 201/2016г. по описа на Софийски Градски съд, НОХД № 4257/2016г. по описа на Софийски Районен съди по НОХД № 6077/2017г. по описа на Софийски Градски съд, като е наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Присъединено е изцяло на осн. чл. 23, ал. 3 от НК наказанието „глоба“ в размер на 5600 лв., наложено по НОХД №6077/2017г. по опис на СГС. По втората кумулативна група по НОХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, НОХД № 14614/2022г. по описа на Софийски Районен съд и НОХД № 3235/2023г. по описа на Софийски Градски съд е наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изпълнено при първоначален строг режим. Присъединено е изцяло на осн. чл. 23, ал. 3 от НК наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв., наложено по НОХД №5895/2022г. по опис на СГС, както и глобата в размер на 1480 лв., наложена по НОХД №3235/2023г. по опис на СГС. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №247/2016г. по опис на ОС Стара Загора лишаване от свобода за срок от три години, изпълнимо при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието.

Въззивният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намери, че районният съд е приложил правилно закона във връзка с групирането на наказанията на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК относно определените две кумулативни групи, при събрани в пълнота данни за съдебното минало на осъденото лице и личността му. За всяка от двете кумулативни групи е вярна преценката, че престъпленията, за които са наложени наказанията, са извършени преди влизането в сила на съдебен акт, касаещ което и да е от тях, съответно относно първата група престъпленията са извършени преди 26.02.2019г., когато е влязъл в сила съдебния акт по осъждането по НОХД № 6077/2017г. по описа на Софийски градски съд, а относно втората кумулативна група са извършени преди най-рано влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 15 895/2022г. по описа на Софийски районен съд на 13.02.2023г..

Коректна е преценката по отношение на осъжданията по НОХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд Пловдив и по НОХД № 14 197/2020г. по описа на Софийски районен съд с включването им във втората кумулативна група, макар изпълнителните им деяния, съответно от 29.08.2018г. и от 28.12.2018г., да са извършени преди влизане в сила на съдебния акт по № НОХД № 6077/2017г. по описа на Софийски градски съд на 26.02.2019г., тъй като в противен случай би се формирала трета кумулативна група в противоречие с най-добрия интерес на осъденото лице.

Верни са изводите на първия съд и относно необходимостта от присъединяване, съгласно чл. 23, ал. 3 от НК, на наказанието „глоба“ в размер на 5600 лв., наложено по НОХД №6077/2017г. по опис на СГС, към общото най-тежщо наказание, наложено по първата кумулативна група, съответно наказанието „глоба“ в размер на 1480 лв., наложено по НОХД №3235/2017г. по опис на СГС към наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода по втората кумулативна група, което и според въззивния съд е необходимо, за да се постигне необходимото диференцирано въздействие върху осъденото лице в изпълнение на целите на чл. 36, ал. 1 от НК.

В съответствие с материалния закон е решението на първия съд относно приспадането на времето, през което осъденият е изтърпял изцяло или отчасти наказания лишаване от свобода в рамките на осъжданията по кумулативните групи, съгласно чл. 25, ал. 2 от НК, както и приспадането на периодите от време по задържанията на осъденото лице, според разпоредбата на съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

Правилно е определен и първоначалния режим на изпълнение на наложените общи най-тежки наказания за двете кумулативни групи, съобразно с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, в която част изводите на въззивния съд и контролираната инстанция напълно съвпадат.

Въззивният съдебен състав не споделя становището, изразено в съдебно заседание от представителя на Софийска градска прокуратура, че режимът на изтърпяване следва да е строг само относно наказанието, наложено по отношение на втората група осъждания. В това отношение съдът взима предвид променения подход при определяне на първоначалния режим на изпълнение на наказанията с изменението на ЗИНЗС от бр. 13/2017г. на ДВ, при който се разширява приложното поле за определяне на първоначален общ режим. Съгласно мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на ЗИНЗС (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС) „Той ще се налага и на осъдени, които са рецидивисти по смисъла на наказателното право, но са с пониска степен на обществена опасност, без да са пенитенциарни рецидивисти – не са осъдени, след като вече са търпели наказание лишаване от свобода. Предлаганият максимален сбор от двете наказания, които следва да се изтърпяват отделно, цели да обхване именно осъдени с по-нисък размер на наказанията както за отложеното по чл. 66 от НК, така и за извършеното в изпитателния срок престъпление.“ Предвид изложеното, в случаите когато е надвишен максималния двугодишен сбор от двете наказания, обществената опасност на рецидивистите е по-висока и по своето естество налага да се определи съответен на същата строг режим и за двете наказания. В това отношение в разпоредбите на раздел III от глава VIII, част I I от ЗИНЗС са изоставили критерия „осъждане за първи път“, според предходната редакция на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС /изм. ДВ бр. 13/2017г./, като относим към определяне на първоначалния режим на изпълнение на наказанието според чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС /отм. ДВ бр. 13/2017г./

Така според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС „строг“ режим за изтърпяване на наказанието се определя при умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Същественият критерий в хипотезата на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС , при която се налага „строг“ режим, е по-високата степен на обществена опасност на пенитенциарния субект, а не на конкретното деяние, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, което да обоснове налагане на първоначален по-тежък режим само на наложеното за същото наказание.

Относно оспорената част на съдебното определение, касаеща преценката на основанията за приложение на чл. 24 от НПК, изводите на първия съд за необходимостта от увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода също се споделят частично от въззивния съд само относно втората кумулативна група, а също и в по-нисък от определения от районния съд размер. Районният съд, макар да е отчел значението на института на чл. 24 от НК, като коректив на ефективността на личната и генерална превенция, е подценил при преценката си обстоятелства, като изтърпяното изцяло наказание по първата кумулативна група към момента на решаване на въпроса по чл. 24 от НК, обществената опасност на престъпленията в кумулативната група и чистото съдебно минало на осъдения към момента на извършване на всяко едно от тях. Неправилни са доводите на защитника за съчетаване на престъпните деяния по част от осъжданията, като едно продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, с оглед ограничителната разпоредба на чл. 26, ал. 6 от НК за престъпленията, извършени след внасяне на обвинителния акт в съда и за такива, извършени преди този процесуален момент, но невключени в него.

Въззивният съд не е съгласен с оценката на първия съд за младежката престъпност в първата кумулативна група, като отегчаващо обстоятелство, доколкото в тази по-ранна възраст личността, правосъзнанието и възгледите на младия човек все още не са затвърдени по сигурен начин. Отделно от това, не е изследван генезиса на престъпните нагласи в младежка възраст на осъденото лице и доколко същият не се основава на обективни фактори, свързани със семейна или социална среда, трудно преодолими в младежка възраст. Формираните чрез негативните фактори, влияещи отрицателно върху личността на осъденото лице криминогенни нагласи на осъдения подлежат на корекция посредством държавната принуда със средствата на наказателноправната репресия. В тази връзка настоящият съдебен състав отчете, че макар осъденият да е извършил голям брой - девет престъпления в първата кумулативна група, то те са извършени преди спрямо него да е упражнявана такава наказателноправна корекция. Нещо повече, увеличението на общото наказание е извършено след изтърпяване на най-тежкото наказание в кумулативната група, което съдът намира, че няма търсения потенциал за допълнителен превъзпитателен ефект с оглед целите на наказанието.

Предвид изложеното, а също и доколкото решаването на въпроса за прилагане на увеличението на наложеното общо най-тежко наказание е свързано с обществената опасност на дееца и на извършените престъпления в обсъжданата съвкупност, въззивният съд не намери последните за обуславящи по-подължително корекционно въздействие върху осъдения. Макар всички престъпления в кумулативната група да са тежки по своя характер, според чл. 93, т. 7 от НК и за преобладаващата част от тях да са налагани наказания лишаване от свобода с продължителност над една година до три години, въззивният съд отчете, че обществената опасност на престъпленията не е висока, тъй като са налагани наказания по-близо до и в размер на предвидения на съответните престъпни състави минимум им, а подсъдимият е бил с чисто съдебно минало към момента на извършването им, което независимо от немалкия брой на осъжданията, от което следва неприложимост, според настоящия съдебен състав, на института по чл. 24 от НК за първата кумулативна група.

Относно втората кумулативна група са налице осем осъждания, а именно шест при рецидивна престъпност – повторност по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК и едно при обикновен рецидив по чл. 249, ал. 1 от НК, с оглед предходните осъждания по този престъпен състав. Едно от осъжданията не касае тежко престъпление – по НОХД № 15 895/2022г. по описа на Софийски районен съд, по което дело е налице осъждане за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК. Извършването на деянията по тази кумулативна група след осъжданията по първата поставя под съмнение възпитателния и поправителен ефект от предходните осъждания. Наред с това е налице немалък брой осъждания, което е показателно за принципно правилния подход на първия съд с прилагане на увеличение по чл. 24 от НК относно втората кумулативна група. По отношение на необходимия за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК размер на увеличаване на наказанието, настоящият съдебен състав счита, че първият съд отново е надценил обществената опасност на личността на осъдения и извършените престъпления, за да увеличи в максимално допустима степен определеното общо наказание с една втора. Макар да се касае за рецидивна престъпност, същата е при по-леката форма на повторност относно извършените кражби, а относно престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, рецидивът не представлява съставомерно обстоятелство. Не е отчетено също и обстоятелството, че се касае за престъпления с относително невисока степен на обществена опасност, изводима от размерите на наложените наказания лишаване от свобода в размер на и около предвидения минимум в съответните престъпни състави.

Неправилно са надценени и данните за дисциплинарните нарушения, извършени от осъдения по време на изпълнение на наказанията лишаване от свобода. Наличието им е показателно за динамиката на развитието на корекционния процес в течение на изпълнение на наказанието, а изпълнението до край на наложеното наказание е показателно за изпълнен докрай корекционен процес, съответно оценката, дали са постигнати целите на наказанието, би могла да се извърши въз основа на поведението на осъденото лице след този момент, както правилно посочва защитника.

Поради изложеното изводите на първия съд за увеличаване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода относно втората кумулативна група с максимално допустимия размер от 1/2, а именно с една година, са необосновани и неправилни. За изпълнение на целите на наказанието, с оглед личната и генерална превенция и най-вече за превъзпитаването на осъденото лице, въззивният съд намери, че е достатъчно прилагането на по-премерена наказателно-правна принуда с увеличаване на размера на наложеното наказание на осн. чл. 24 от НК с четири месеца.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се измени относно частите му, касаещи приложението на чл. 24 от НК за наложените на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК общи наказания, като отмени увеличението на осн. чл. 24 от НК с една втора на наложеното общо наказание за първата кумулативна група лишаване от свобода за срок от три години и измени размера на увеличението на осн. чл. 24 от НК, като намали същото от една година на четири месеца, по отношение на наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години за втората кумулативна група.

Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 341, ал. 1 от НПК и чл. 334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал. 1 т. 1 от НПК, СГС, НО, I въззивен състав