Решение № 328 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 971/2026 г.

наказателно дело № 20262120200971 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на П. Г. П. ЕГН ••••••••••, чрез адв.А. Б.

против Електронен фиш серия Г №0078443 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС,издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 127,82 евро /249,99 лева.

В жалбата е поставен акцент върху оплакване за съществено процесуално нарушение,

т.к. жалбоподателят е бил санкциониран за същото по вид нарушение- чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ и един ден по-късно след датата на настоящото деяние – на 24.08.2025 г. с НП №25-03389-000447/06.10.2025 г., което не е обжалвано,влязло е в сила и жалбоподателят е платил наложената с него глоба. Изложени са общотеоретични постановки за нарушаване принципа на “ne bis in idem” и тезисни съждения за наличието на допуснато едно „продължено нарушение“ чрез бездействие, осъществяващо състава на нарушението непрекъснато през определен период от време.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2025 г. в 10, 18 часа в гр. Бургас,ПП I-9 км.241+117 до магазин „Е.“ в посока от П Към кв.В., автоматизирано техническо средство/система ПСКС АRH CAM S1 заснела движението на лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег. •••• собственост на П. Г. П.. Нарушението било квалифицирано по см. на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1,т.1,вр.чл.461,т.1 КЗ и на същото правно основание на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 172,82 евро /249,99 лв./

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, чийто обективен прочит обосновава логически последователна система от факти. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /датата на връчване на ЕФ е 09.03.2026г., а датата на депозиране на жалбата е 20.03.2026 г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От всички събрани доказателства се установява по непротиворечив начин, че към процесната дата - 23.08.2025 г. лек автомобил с рег. •••• не е бил спрян от движение, но въпреки това по отношение на него не е сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Това е видно от справка вх.№13161/26.03.2026г. от Гаранционен фонд , съгл.която застраховката „ГО“ е била прекратена на 15.08.2025 г. и възстановена на 25.08.2025г.

От наличната по делото справка от АИС Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас /л.25/ е видно,че автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег. №•••• е собственост на жалбоподателя П. Г. П..

В случая с лимитирания със жалбата логически минимум, оплакванията са фокусирани в тезата за процесуална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради нарушаване принципа ne bis in idem с оглед съставомерната специфика и правна същност на нарушението на „продължено“ нарушение.

Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните

работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително постеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол.

Субсумиращото се по чл.638,ал.4, вр.чл.638,ал.1,т.1 вр. чл.461, т.1 КЗ деяние е форма на безрезултатно нарушение, която има строго определени обективни специфики. Най-общо, касае се за нарушение, чието изпълнително деяние винаги включва бездействие, свързано с неизпълнение на конкретно определено правно задължение за сключване задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,което е заснето от АТСС в хода на управление на МПС и което задължение по арг. на чл.483,ал.1,т.1 КЗ лежи върху собственика на МПС-с лимитирана разнородна правосубектност физическо лице, ЮЛ или ЕТ. Ето защо съдът констатира,че не са допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, обуславящи фундаментално засягане правото на защита още с образуване на административно-наказателното производство или форма на неяснотата по въпроса за вида, естеството и начина на извършване /чрез бездействие/ на конкретното деяние, субекта на административно-наказателна отговорност и вида на наказанието.

С административнонаказателната преписка са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на преносимата система за видеоконтрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, които доказват, че към датата на установяване на нарушението, използваното автоматизирано техническо средство е било годно за употреба.

Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съобразно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и снимка на разположение на техническото средство съгласно изискването на чл.10,ал.3 от Наредбата.

По приложението на материалния закон:

Спазен е регламентираният в чл.647,ал.3 КЗ (в относимата към датата на деянието по – благоприятна редакция Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) специален ред за установяване на нарушението и санкциониране на нарушителя. Според правната уредба, вложена в чл.647,ал.3 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“

С актуалната редакция на чл.647,ал.3 КЗ (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) изрично е нормиран видът на автоматизирани технически средства или системи, които могат да заснемат управление на превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – а именно по смисъла на § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата или технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. В случая процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера комуникации тип ARH CAM S1 отговаря на легално дефинираното в пар.6, т.65, б.“б“ ЗДвП понятие, съгласно което: "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Прочитът на чл.647,ал.3 КЗ показва,че законодателят е скрепил фактическото установяване на нарушение по чл.483,ал.1,т.1 КЗ спрямо неговия субект- собственик на МПС, единствено и само с указания способ, а именно чрез издаване на ЕФ - когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на това МПС, същевременно при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тази законодателна концепция намира отражение и в обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е обусловен от преценка на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. Нарушението е квалифицирано по материалноправната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , според която договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;

Неизпълнението на това императивно задължение е несъмнено доказано чрез обсъдената писмена доказателствена съвкупност.

Общият санкционен текст на чл.638,ал.1 КЗ изрично предвижда,че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:

1. глоба от 250 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично определя специфичния начин на установяване на процесното нарушение по чл.483,ал.1,т.1 КЗ, предвиждайки,че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.647,ал.3 КЗ и чл.638,ал.4 КЗ следва извод, че с конкретното фактическо описание на деянието в електронния фиш "е установено управление на МПС....... ", се обхваща не елемент от изпълнителното деяние на нарушението, а се предоставя сведение за начина на установяване на нарушението. Изпълнителното деяние в случая е бездействието на собственика на автомобила да сключи договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този извод следва и от граматическото и систематичното тълкуване на отделните алинеи на чл. 638 от КЗ .

С посочения нормотворчески подход субектът на административно-наказателна отговорност по отношение на нарушението по чл. 638, ал. 1 от КЗ е стриктно ограничен до фигурата на собственика на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Чрез посочената формулировка в чл.647,ал.3 изр.последно КЗ законодателят е дал израз на волята си, че за налагане на административно наказание за неизпълнение на задължението по чл.483,ал.1,т.1 КЗ правноирелевантна е фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, т.к. последиците от неизпълнение на задължението по чл.483,ал.1,т.1 КЗ следва да се понесат от единствения възможен субект- собственика на това МПС. Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установявани с автоматизирано техническо средство или система (в този смисъл Решение № 1268/08.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1207/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 348/04.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 188/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение№ 78/27.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3420/2019 г. на XVI състав на Административен съд – Варна; Решение № 1344/23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1725/2020 г. на II състав на Административен съд – Варна и др.). Що се касае за въведеното възражение, основаващо се на правни трактовки, въвеждащи алюзия в настоящото дело със същността и значението на продължаваното и/или продължено престъпление, предвид санкционирането на жалбоподателя на осн. чл.638,ал.1,т.1,вр.чл.461,ал.1,т.1 КЗ за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 КЗ, установено при управление на същото МПС на 24.08.2025г. в гр.Пловдив, на ул. „Недко Каблешков до номер 4“, съдът намира следното:

ЗАНН не урежда института на "продължавано" или "продължено" административно нарушение, и е недопустимо в административно-наказателното производство по аналогия да се прилага този институт на материалното наказателното право. Действително съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 НК е дефинирана усложнена конструкция на единното продължавано престъпление, съгл. която: „Когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.“ В доктрината се приема,че "продължено престъпление" е това,което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние.

Независимо от класифицирането им към аргументите, предназначени да установят правоизключващото отговорността основание по чл.63,ал.3,т.1 ЗАНН, съдът намира,че с така поставения правен проблем се цели по аналогия да се запълни липсата на изрична административно-наказателна норма. Не е допустимо по аналогия да се запълва съществуващата липса на изрична административно - наказателна норма с общия дух на закона /НК/, с обичая или с нормите на справедливостта. Така формулираното защитно аргументативно средство цели размиване на границите между приложимия в случая материален закон –чл.18 ЗАНН с доктринерни идеи, насочени към нормотворчество по повод прилагането на закона, което влиза в остро противоречие с принципа на чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 НК за законоустановеност на престъплението, респективно нарушението и неговата наказуемост, а също и с изричната забрана да се въвежда наказателна отговорност по пътя на тълкуването на закона, установена от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Отправеният от жалбоподателя въпрос изисква теоретично изясняване на същността на залегналия в чл.5,ал.3 КРБ принцип, но с оглед строгата прагматична целева насоченост на настоящото изложение и аудиторията, за която то е предназначено, пространните разсъждения биха били неудачни.

Най-общо може да се каже, че като отправна точка при изясняване на неприложимостта по аналогия на всеки институт на материалното и процесуално наказателно право са ограничителните корективни общи разпоредби на чл.11 и чл.84 ЗАНН, които изрично регламентират приложението на отделни правила на НК и НПК единствено за неуредените в ЗАНН случаи – напр. по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита.

А гаранция за правилно приложение на материалния закон /ЗАНН/при реализиране на административно-наказателната отговорност- в случая за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ , е разпоредбата на чл.18,ал.1 ЗАНН според която: „Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“

Нормата на чл.18,ал.1,алт.2 ЗАНН показва, че се касае основно за обстоятелства и факти, които макар и да притежават идентичност по критерия вид на нарушението, начин, механизъм на изпълнение, /в т.ч. и траещо във времето бездействие по отношение дадено правно задължение/, тези обстоятелства представляват части от събитието на две самостоятелно /отделно извършени нарушения. Ето защо абстрактната законова формулировка на чл. 18 ЗАНН добива конкретно съдържание в рамките на всеки отделен административно- наказателен процес, в случая приключилия с НП№25-3389-000447/06.10.2025г. на ОДМВР-Пловдив и с обжалвания пред настоящата инстанция ЕФ. Нормативното съдържание и специална приложимост на правилото на чл.18, ал.1 ЗАНН е невъзможно да бъде елиминирано отнапред с прилагането по аналогия на общия дух на закона /НК/ в ущърб на точното съдържание и действителен обхват на законодателната воля, заложена в чл.18 ЗАНН. А към настоящия момент не е налице произнасяне по съвместно т.д. 2/2023 г. на ВАС и ВКС.

Във връзка с възможността за прилагане на принципа ne bis in idem, залегнал в ЕКЗПЧ и Хартата за основните права на Европейския съюз и приетото "Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава". Принципът ne bis in idem е залегнал и в българския наказателен процес в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. първо от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), която разпоредба разширява обхвата на забраната за повторно осъждане, предвиждайки задължение да не се образува наказателно производство, а образуваното да се прекрати тогава, когато спрямо същото лице за същото престъпление е налице незавършило наказателно производство. Когато разглежда наличието на елемента idem /идентичност/, практиката на ЕСПЧ последователно е посочва, че нарушението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството. Тези постановки са доразвити в тълкувателната практика на ВКС, според която от водещо значение е фактическата идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, като се изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка и решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Предвид така изложеното, както и че между нарушението, предмет на процесния ЕФ и НП№25-3389-000447/06.10.2025г. на ОДМВР-Пловдив от обективна страна е налице сходство само по отношение на заснетото МПС – собственост на жалбоподателя и относно липсата на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", като по отношение на останалите елементи – време и място на извършване на нарушението, както и начин, по който последното е установено, са налице различия, настоящият състав на съда приема, че не е налице пълна идентичност между деяния по настоящия ЕФ и цит.НП, с което не е налице и нарушаване на принципа "ne bis in idem". Изцяло в т.см. е и практиката на касационната инстанция по напълно идентичен от правна страна казус в Решение № 545 от 23.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 423/2023 г. Решение № 582 от 3.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 266/2022 г. Решение № 855 от 27.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 688/2022 г.: „настоящият състав приема, че сочените от касатора нарушения извършени на различни дати, представляват отделни деяния, всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също административно нарушение, и следва да бъде приложено правилото на чл. 18 ЗАНН, че за всяко едно нарушение в определен период се налага отделно наказание.“

Следва да се посочи, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай.

Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ . Посредством сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" водачът на МПС прехвърля върху застрахователя задължението за изплащане на дължимото при настъпване на застрахователното събитие обезщетение. Целта на застраховката "Гражданска отговорност" е да бъдат изплатени от застрахователя обезщетенията за вредите от непозволено увреждане, причинени при управление на моторното превозно средство. При липса на застрахователен договор тази отговорност не е обезпечена,а застрахователни събития с разнородни по каузален характер вреди, могат да възникнат във всеки момент от управлението на МПС.

С оглед формалния характер и изначално заложената в законния състав на чл.638,ал.4, вр.ал.1,т.1,вр.чл.461,т.1 КЗ липса на вредни последици, която не се съчетава с изключителни по своя характер или многобройни смекчаващи обстоятелства, не е изключена степента на засягане на охраняваните обществени отношения.Напротив,изявената степен на обществена опасност на нарушението по чл.638,ал.4, вр.ал.1,т.1,вр.чл.483,ал.1,т.1 КЗ, е типична и съответстваща на нормираната със състава на нарушението, което не обуславя извод за липса на маловажност по см. на чл.28 ЗАНН.

Предвид гореизложеното процесният ЕФ, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът