Решение № 13 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Павликени по дело № 22/2026 г.

наказателно дело № 20264140200022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № •••7/03.02.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР, гр. В. Т., РУ, гр. П. на З. Й. М., ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „••• за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, а на основание Наредба № 13- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Недоволен от това НП е останал М., който в депозираната чрез адв. Д., •••АК жалба навежда подробни съображения за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че жалбоподателят не бил уведомяван за прекратяване на регистрацията. Твърди, че автомобилът бил с поставени регистрационни табели, поради което не би могъл да предположи, че регистрацията му била служебно прекратена. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно пР.ана, не изпраща представител и не заема становище по жалбата. В придружителното рисмо, с което е изпратена жалбата и административнонаказателната преписка заявява възражение за прекомерност на претендираните от М. разноски.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.01.2026 г., в 08:55 часа в гр. П. на ул. „•••“ в посока към кръстовището с ул. "•••. М. управлявал МПС – лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, негова собственост, като бил спрян за проверка от контролните органи и при направена справка от тях с техническо средство РСОД и потвърждение от дежурния при РУ, гр. П. се установило, че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 28.10.2025 г. За констатираното нарушение при проверката св. Ц. Р. на длъжност младши автоконтрольор при РУ съставил на място Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № ••• за това, че „на 11.01.2026 г., около 08:55 ч. В Обл. В. Т., общ. П., ГР. П., УЛ. ••• При следните обстоятелства: В посока на движение към кръстовището с ул. "•••", М. управлява лек автомобил марка ••• модел ••• с регистрационен номер ••• лична собственост, като след извършена проверка с РСОД и ОД към РУ П. се установи, че към момента на извършване на проверката автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДВП поради не сключена задължителна за страната застраховка грахданска отговорност на автомобилистите от 28.10.2025 г. Водачът е сам в автомобила.

с което виновно е нарушил/а

1. чл. 140, ал. 1 пр. 1 УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД.. от ЗДвП“

АУАН е връчен на нарушителя на 11.01.2026 г., което е удостоверено с неговия подпис на акта. Както при връчването, така и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са заявени писмени възражения. Още на същия ден, след сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите регистрацията на автомобила била служебно възстановена.

Поради съмнение за извършване на престъпление с Мотивирана резолюция №••• на Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ, гр.П. от 12.01.2026 г. административнонаказателното производство по горния акт за установяване на административно нарушение било прекратено и материалите по същото били изпратени на Районна прокуратура, гр. В. Т., ТО – П. за становище по образуване на досъдебно производство. Съответно било образувано бързо производство № •••/2026 г. по описа на РУ – П. (пр. пр. № •••/2026 г. по описа на РП - В. Т.) и с постановление от 21.01.2026 г. наблюдаващият прокурор на основание чл. 199, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 9, ал. 2 от НК го прекратил, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на РУ, гр. П. за преценка на основанията за ангажиране административнонаказателната отговорност на М..

Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено оспореното в настоящото производство наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнети посочените 10 контролни точки . Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Р. и А.. Те възприели, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, след като регистрацията му е била служебно прекратена, както и че същият не е знаел това обстоятелство. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Обжалваното наказателно постановление отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна заповед.

Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, респективно прекратил образуваното такова, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не оказват влияние върху наказателното постановление.

В случая НП е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е точната нарушена норма, както и санкционната такава.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки за да бъдат допуснати моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. В редакцията към датата на служебното прекратяване на регистрацията – 28.10.2025 г., разпоредбата не предвижда задължение да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Тук е мястото да се изясни, че в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Следователно при управление на МПС в този случай се приема, че същото не е регистрирано по надлежния ред. Следващата се санкционна норма за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се съдържа в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал горепосочения лек автомобил, поради което е имал качеството водач на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване в гр. П. и към датата на проверката – 11.01.2026 г., е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация. Следователно формално извършеното запълва признаците от обективна страна на състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Но административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва, че за да е виновно деянието, трябва деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл; или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира знание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо. В тази връзка от събраните доказателства се установява, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било оборудвано с регистрационни табели, поставени на съответното място. Регистрацията е била променяна в недълъг период от време преди заличаването й и няма как изначално да се предполага, че жалбоподателят е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация на деня на проверката.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в случая няма доказателства жалбоподателят, като собственик на автомобила да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, т. е. на фактическо обстоятелство, включващо се в състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост (така Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС). Действително към датата на деянието вече не е предвидено в законовия текст задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Следователно подзаконовият нормативен акт възлага задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, посочен в регистъра. С оглед спецификите на процедурата за прекратяване на регистрацията при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът намира, че законодателното изменение на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДВП, при което вече не е включено изискване да се уведомява собственикът на пътното превозно средство, не обуславя автоматично наличие на виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация. Този извод следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с тази по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Тъй като служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП не е скрепено с точно определен срок, не може да се очаква от водачите да предположат, че регистрацията е прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Ето защо съдът счита, че при липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. както той, така и ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП нито е можел да предвиди, а още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

По тези съображения съдът приема, че обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени във вина на жалбоподателя, особено като се има предвид реда на извършване на този вид служебна дерегистрация – чрез впиване в информационните масиви на КАТ. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация, като разбира се не може да се вменява задължение преди всяко управление да проверява в масивите на КАТ дали случайно регистрацията не е прекратена служебно, още повече, че физическите лица нямат свободен достъп до данните за тях в КАТ. Поради това съдът приема, че незнанието на това фактическо обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Необходимо да се докаже, че водачът знае за прекратената регистрация на автомобила. Необходимо е във всеки конкретен случай от АНО да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Поради това съдът приема, че жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да има знание за факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Тъй като жалбоподателят не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост, извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение.

По изложените по-горе съображения и доколкото деянието е несъставомерно от субективна страна, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. В настоящото производство жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. В случая не следва да бъде уважавано възражението за прекомерност, тъй като от една страна не е мотивирано, както изисква разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, а платеното такова е в минимален размер съгласно Наредба № 1 ОТ 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на ОД на МВР, гр. В.Т.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът