Решение № 431 от 4.5.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1939/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът (фирма) твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че на 27.09.2023 г. депозирал пред -заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. -по описа на Р., с искане да бъдела издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника, за сумите, както следвало: 2351.30 лева задължения по общ рамков договор № -, по който били открити два партидни номера -и -от 04.10.2021 г., от които 1324.33 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 637.38 лева -неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 389.59 лева -неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на заявителя във връзка с цитирания договор, както и 313.03 лева -общ сбор от мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. На 26.03.2024 г. на заявителя било връчено разпореждане по ч.гр.д. -по описа на Р., с което бил уведомен, че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Със същата заповед заповедният съд дал указания да предяви иск по чл. 422 ГПК. В законоустановения срок депозирал и молел съда да приемел настоящия му положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. Фактическата обстановка била следната: ищецът бил предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности развивал и съпътстващи търговски дейности. 1. На 04.10.2021 г. между него, в качеството му на мобилен оператор, от една страна, и от друга --, в качеството му на абонат, бил сключен общ рамков договор, който бил идентифициран с негов уникален номер -. Във връзка с така сключения рамков договор били открити на абоната два партидни номера -и -, по който били начислявани задължения на ответника за договорени и ползвани услуги. 2. На 04.10.2021 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер --„Условия на тарифен план за мобилна услуга -(срок от 2 години)”. С подписано приложение било договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план „-”, за телефонен номер -. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години, била 21.99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл. 3 от приложение № 1 от 04.10.2021 г. Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да тече на 04.10.2021 г. и следвало да изтече на 04.10.2023 г. /чл. 6.3. от приложение № 1 от 04.10.2021 г./. Съгласно чл. 7 от приложение № 1 от 04.10.2021 г., ако абонатът прекратял предсрочно своя договор и бил физическо лице, дължал неустойка в размер до три месечни абонаментни вноски без отстъпка. 3. На 04.10.2021 г., във връзка с цитирания рамков договор и приложение 1 от 04.10.2021 г. между -и -бил сключен договор за продажба на изплащане. На основание р. I, чл. 1 и 2 от договора, с неговото подписване купувачът -ответник закупил и станал собственик на апарат -със сериен номер: -. Съгласно р. I, чл. 3 от договора от 04.10.2021 г., закупуването на вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на ответника. В р. II от договор от 04.10.2021 г. за продажба на изплащане към рамков договор № -било изрично уговорена промоционалната цена и начин на изплащане на устройството. Така първа вноска била в размер на 27.50 лева, а остатъкът от 632.49 лева бил разделен на 23 броя месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била лихва в размер на 5 % годишно. Устройството било предадено на купувача с приемопредавателен протокол, в който изрично било посочено, че се предавало във връзка с услуга, предоставена на номер -. 4. На 01.11.2021 г. било подписано към приложение № 1 към рамков договор идентифициран с негов уникален номер --„Цени и условия за ползване на пакет -фиксиран интернет и телевизия (срок -2 г.)”. С подписаното приложение било договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план „-+ -+ -” за телефонен номер -. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години, била 25.99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл. 3 от приложение № 1 от 01.11.2021 г. Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да тече на 01.11.2021 г. и следвало да изтече на 01.11.2023 г. /чл. 8.2. от приложение № 1 от 01.11.2021 г./. Съгласно чл. 9 от приложение № 1 от 01.11.2021 г., ако абонатът прекратал предсрочно своя договор и бил физическо лице, дължал неустойка в размер до три месечни абонаментни вноски без отстъпка. 5. На 27.08.2020 г., във връзка с цитирания рамков договор и приложение 1 от 27.08.2020 г., между страните бил сключен договор за продажба на изплащане. На основание р. I, чл. 1 и 2 от договора, с неговото подписване купувачът -ответник, закупил и станал собственик на апарат -. Съгласно р. I, чл. 3 от договор от 27.08.2020 г. закупуването на вещта при условията на този договор било обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги, предоставени на ответника. В р. II от договор от 27.08.2020 г. за продажба на изплащане към рамков договор № -била изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на устройството. Така първа вноска била в размер на 9.98 лева, а остатъкът от 229.54 лева бил разделен на 23 броя месечни вноски, които се начислявали с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена била лихва в размер на 4.95 % годишно. Устройството било предадено на купувача с приемо - предавателен протокол, в който изрично било посочено, че се предавало във връзка с услуга, която била предоставена на номер -. 6. На 29.12.2021 г. било подписано към приложение № 1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер --„Условия за ползване на тарифен план за мобилен интернет -(срок -2 г.)” /доказателство: приложение № 1 от 29.12.2021 г. към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер --„Условия за ползване на тарифен план за мобилен интернет -(срок -2 г.)”/. С подписаното приложение било договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен план „-” за телефонен номер ••••••••••. Месечната абонаментна такса, уговорена за промоционалния период от две години, била 19.99 лева с ДДС за предоставяне на тарифен план при изрично договорените параметри в чл. 3 от приложение № 1 от 29.12.2021 г. Промоционалната цена била валидна за срок от две години, който започнал да тече на 29.12.2021 г. и следвало да изтече на 29.12.2023 г. /чл. 6.3. от приложение № 1 от 29.12.2021 г./. Съгласно чл. 7 от приложение № 1 от 29.12.2021 г., ако абонатът прекратял предсрочно своя договор и бил физическо лице, дължал неустойка в размер до три месечни абонаментни вноски без отстъпка. Във връзка с ползвани услуги и задължения, възникнали от неизпълнение на договорите, били издадени следните счетоводни документи: фактура № 0440912900/09.12.2021 г. за отчетен период от 07.11.2021 г. до 06.12.2021 г., фактура № 0442426763/10.01.2022 г. за отчетен период от 07.12.2021 г. до 06.01.2022 г., фактура № ••••••••••/09.02.2022 г. за отчетен период от 07.01.2022 г. до 06.02.2022 г., фактура № 0443939785/09.02.2022 г. за отчетен период от 07.01.2022 г. до 06.02.2022 г., фактура № 0445490562/09.03.2022 г. за отчетен период от 07.02.2022 г. до 06.03.2022 г., фактура № 0445532068/09.03.2022 г. за отчетен период от 07.02.2022 г. до 06.03.2022 г., фактура № 0447171319/11.04.2022 г. за отчетен период от 07.03.2022 г. до 06.04.2022 г., фактура № 0447210570/11.04.2022 г. за отчетен период от 07.03.2022 г. до 06.04.2022 г., фактура № 0448670988/09.05.2022 г. за отчетен период от 07.04.2022 г. до 06.05.2022 г., фактура № ••••••••••/09.05.2022 г. за отчетен период от 07.04.2022 г. до 06.05.2022 г., фактура № 0450165214/09.06.2022 г. за отчетен период от 07.05.2022 г. до 06.06.2022 г., фактура № 0450206069/09.06.2022 г. за отчетен период от 07.05.2022 г. до 06.06.2022 г., фактура № 0451679684/11.07.2022 г. за отчетен период от 07.06.2022 г. до 06.07.2022 г., сметка № 0557429284/02.01.2022 г. за обезщетение за обработка на просрочени задължения, сметка № 0558449738/12.05.2022 г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметка № 0558449741/12.05.2022 г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметка № 0558449742/12.05.2022 г. за неустойка за отстъпки от цена на услуги, сметка № 0558449743/12.05.2022 г. за неустойка за отстъпки от цена на устройство, сметка № 0558962720/15.07.2022 г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметка № 0558965338/15.07.2022 г. за неустойка цена на невърнато оборудване, сметка № 0558965340/15.07.2022 г. за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, сметка № 0558965341/15.07.2022 г. за неустойка за отстъпки от цена на услуги. II. Основания, на които се претендирало вземането за главница в размер на 2351.30 лева: 1. Относно сумата от 1324.33 лева, част от общата сума в размер на 2351.30 лева: сумата, както следвало, била формирана, както следвало: по договор с партиден номер -било подписано приложение 1 на 04.10.2021 г. за услуга -с план --, за която дължимата сума за периода 07.11.2021 г. -06.06.2022 г. била в размер на 1033.66 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 145.39 лева била за период на забава 30.12.2021 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер - било подписано приложение 1 на 29.12.2021 г. за услуга -с план -2017, за която дължимата сума за периода 07.12.2021 г. -06.06.2022 г. била в размер на 99.97 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 14.91 лева била за период на забава 31.01.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -била начислена такса за събиране на дължими суми, дължимата сума за периода 07.02.2022 г. -06.03.2022 г. била в размер на 31.78 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 4.52 лева била за период на забава 04.04.2022 г. - 29.08.2023 г. По договор с партиден номер -било подписано приложение 1 на 01.11.2021 г. за услуга -с план -+ -+ --, за която дължимата сума за периода 07.01.2022 г. -06.07.2022 г. била в размер на 102.74 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 13.69 лева била за период на забава 02.03.2022 г. - 29.08.2023 г. По договор с партиден номер -било подписано приложение 1 на 01.11.2021 г. за услуга -с план -+ -+ --, за която дължимата сума за периода 07.01.2022 г. -06.07.2022 г. била в размер на 48.78 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 6.37 лева била за период на забава 02.03.2022 г. - 29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за такса за събиране на дължими суми дължимата сума за периода 07.04.2022 г. -06.05.2022 г. била в размер на 7.40 лева. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 0.94 лева била за период на забава 04.06.2022 г. -29.08.2023 г. Посочените суми били начислени за месечно текущо потребление на предоставени услуги и се дължали на основание сключените рамков договор идентифициран с негов уникален номер -и приложенията към него. Сумите не били заплатени в срока за доброволно плащане, посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед и настоящата искова молба. 2. Относно сумата от 637.38 лева, която била част от общата сума в размер на 2351.30 лева: сумата била формирана както следвало: -по договор за продажба на изплащане от 04.10.2021г., по силата на който към услуга с номер -, било закупено на изплащане устройство -, дължимата сума за период 07.11.2021 г. - 06.06.2022 г. била 577.50 лева. Върху нея била начислена лихва в размер на 72.91 лева за период на забава 30.12.2021 г. -29.08.2023 г. Посочените суми във фактурите представлявали начислени дължими месечни вноски, представляващи цена на устройство, и се дължали на основание сключените рамков договор, идентифициран с негов уникален номер -, и договор за продажба на изплащане от 04.10.2021 г. Същите се дължали на основание р. II и сл. от договор за продажба на изплащане от 04.11.2021 г. Посочените суми представлявали суми, дължими до края на договора, станали изискуеми поради неплащане на поредни вноски и след издаване на фактурата, на основание р. IV чл. 12.3 от договор за продажба на изплащане от 25.01.2021 г. По договор за продажба на изплащане от 27.08.2020 г., по силата на който към услуга с номер -било закупено на изплащане устройство --, дължимата сума за период 07.01.2022 г. -06.07.2022 г. била 59.88 лева. Върху нея била начислена лихва в размер на 7.77 лева за период на забава 02.03.2022 г. -29.08.2023 г. Посочените суми във фактурите представлявали начислени дължими месечни вноски, представляващи цена на устройство, и се дължали на основание сключените рамков договор, идентифициран с негов уникален номер -, и договор за продажба на изплащане от 27.08.2020 г. Същите се дължали на основание р. II и сл. от договор за продажба на изплащане от 27.08.2020 г. Посочените суми представлявали суми, дължими до края на договора, станали изискуеми поради неплащане на поредни вноски и след издаване на фактурата, на основание р. IV чл. 12.3 от договор за продажба на изплащане от 27.08.2020 г. Сумите не били заплатени в срока за доброволно плащане, посочен за всяка фактура, както и към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед и исковата молба. 3. Относно сумата от 389.59 лева, част от общата сума в размер на 2351.30 лева: сумата била формирана, както следвало: по договор с партиден номер -, за услуга -, била начислена неустойка, която представлявала 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 64.98 лева. Дължимата мораторна лихва била 8.54 лева за период на забава 13.05.2022 г. - 29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга -била начислена неустойка, която представлявала отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 58.53 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 7.69 лева за период на забава 13.05.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга - била начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство - , по която неплатената сума била в размер на 17.75 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 2.33 лева за период на забава 13.05.2022 г. - 29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга -била начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 49.98 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 6.57 лева за период на забава 13.05.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -, за услуга била начислена неустойка, която представлявала обезщетение за обработка на просрочени задължения, по която неплатената сума била в размер на 2 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 0.34 лева за период на забава 03.01.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга -, била начислена неустойка, която представлявала неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 21 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 2.39 лева за период на забава 16.07.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга -била начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 100 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 10.11 лева за период на забава 30.08.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер -за услуга -била начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 48.96 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 5.56 лева за период на забава 16.07.2022 г. -29.08.2023 г. По договор с партиден номер - за услуга -била начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума била в размер на 26.39 лева. Дължимата мораторна лихва била в размер на 3 лева за период на забава 16.07.2022 г. -29.08.2023 г. Сумите се дължали поради настъпило неизпълнение на задължения на ответника да заплаща цена месечно потребени мобилни и интернет услуги, както и цена на устройство. Сумите били начислени на основание сключените рамков договор, идентифициран с негов уникален номер № -, приложение № 1 към рамков договор, идентифициран с негов уникален номер -, договори за продажба на изплащане, както и общите условия на мобилния оператор. Начислени били за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида № -с партиден номер -. Договорът бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, съгласно който: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“. Размерът на неустойките бил посочен в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите, които гласели: „Ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента. Относно начислените такси: Присъщата функция на оператора била да предоставя надлежно мобилни услуги, устройства за комуникация и други, срещу ежемесечно, редовно и в срок извършено плащане на съответната цена. Това бил основният предмет на дейност упражнявана от дружеството. Ищецът не бил колекторско дружество, чиято основна функция била да събира просрочени задължения, поради което за него се изисквало ангажиране на допълнителен технически и човешки ресурс с оглед организиране, проследяване и събиране на забавените плащания. В този смисъл таксата за събиране на дължими суми била въз основа на факта, че тази дейност не била част от присъщата му функция и била уговорена в чл. 27.1 от общите условия (ОУ) за взаимоотношения между ищеца и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на същия. Когато абонатът бил физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължал на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Неустойката за отстъпка от цена на устройство се изчислявала спрямо отстъпката, която била предоставена и била пропорционална на оставащия срок до края на договора. Неустойките били компенсаторни и не били начислени за определен период. В договор за продажба на изплащане от 27.08.2020 г. било уговорено, че цената на вещта, когато се заплащала в брой и изцяло, била 293.32 лева. Отстъпката, направена във връзка с подписания договор за цената на закупеното устройство, била 53.80 лева. ІІІ. Основания, на които се претендирало вземането в размер на 313.03 лева натрупани лихви: Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му. Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 313.03 лева, представляваща мораторна лихва за забава, формирана за период от 30.12.2021 г. -29.08.2023 г., и била уточнена съответно с размер и период за всяко едно от вземанията описани по-горе. До настоящия момент горепосочената сума не била заплатена от ответника. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2351.30 лева, от които: за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2022 г. на обща стойност 415.15 лева, от които: 158.92 лева неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, 59.88 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 196.35 лева за неустойка, поради предсрочно прекратяване на рамков договор № -; за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.12.2021 г. до 29.06.2022 г. на обща стойност 1936.15 лева, от които: 1165.41 лева неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, 577.50 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 193.24 лева за неустойка, поради предсрочно прекратяване на рамков договор № -с 313.03 лева мораторна лихва, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всяка една от фактурите, до датата предхождащата, датата на депозиране на заявлението, т.е. за периода от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 3906 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производства разноски. Ответникът -, чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за нередовност на исковата молба и отхвърляне на предявените с нея искове, като неоснователни, изцяло или частично, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, и в хода на делото по същество. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: За процесните вземания ищецът е подал на 27.09.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното частно гражданско дело № 3906 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 28.09.2023 г. е издадена исканата от него заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а връчителят е събрал данни по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това на 30.04.2024 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 27.09.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника по делото (чл. 422, ал. 1 ГПК). На 19.06.2020 г. страните са сключили в писмена форма, при представените от пълномощника на ищеца общи условия, договор № -за електронни съобщителни услуги, с анекс от 04.10.2021 г. към него, към който договор с анекс след това са подписвали и представените с исковата молба приложения от 01.10.2021 г., от 04.10.2021 г. и от 29.12.2021 г. (л. 17-42 и 165- 208). По силата им ищецът се задължил да предоставя на ответника уговорените в тях електронни съобщителни и други негови услуги, чрез една или няколко негови електронни съобщителни мрежи, при условията на договора с анекса и приложенията към него и общите му условия, а ответникът се задължил да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избраните от него тарифни планове, съгласно издадена от ищеца фактура, в срок до 15 дни от издаването й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл. 3.1-3.4 от договора и чл. 26.4 и 26.5 от ОУ на договора). От представените от ищеца, с приложенията към тях, фактури №№ ••••••••••/09.02.2022 г. (л. 45 и 216-217), № 0445490562/09.03.2022 г. (л. 47 и 221-222), № 0447171319/11.04.2022 г. (л. 49 и 226-227), № 0448670988/09.05.2022 г. (л. 51 и 231-232), № 0450165214/09.06.2022 г. (л. 53 и 236-237), и № 0451679684/11.07.2022 г. (л. 55 и 241-242), се установява още, че в изпълнение на този договор за електронни съобщителни услуги, анекса и приложение № 1/01.10.2021 г. към него (за уговорено в последното ползване на пакет -фискиран интернет и телевизия, и посочените в т. 3.5 от същото други услуги, извън този пакет – л. 26-33), с партиден номер -, ищецът е предоставил по същите фактури, посочените в тях електронни съобщителни услуги на ответника, на обща стойност 151.54 лева с ДДС, които няма данни последният да му е заплатил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Вярно е, че общата стойност на тези фактури е 158.92 лева, поради включване във фактура № 0448670988/09.05.2022 г. и на 6.15 лева без, и 7.38 лева с ДДС, за начислената в същата фактура от ищеца на ответника такса за събиране на дължими суми (л. 51 и 231-232), която е уговорена в чл. 27.1 от общите условия на договора (л. 180). Но също така е вярно, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото задължава ответникът -потребител, при забавено изпълнение на неговото парично задължение, да заплати, освен законната лихва за всеки ден забава в плащането му, и това необосновано високо обезщетение/такса/неустойка, която уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца, и ответника, обуславящо нейната неравноправност. А тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл. 27.1 от общите условия на договора, същата клауза е и нищожна (чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП). Поради това ищецът не е имал право да начислява същата такса, въз основа на нея, в процесната фактура № 0448670988/09.05.2022 г. Поради това съдът намери, че по същата ответникът му дължи само сумата от 28.96 лева по този договор/приложение към него, без тази такса от 7.38 лева с ДДС. Ето защо съдът намери, че по тези фактури по този им договор, ответникът дължи на ищеца само сумата от 151.54 лева с ДДС, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 77.48 евро. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт (Р 1064-2003-I). Вярно е също така, че от представената с молбата от 12.12.2025 г. на пълномощника на ищеца справка от системата му за датата на прекратяване на достъпа на ответника до предоставените услуги за този партиден номер -е видно още, че достъпът на ответника само до ползваната телевизия е спрян от ищеца на 09.03.2022 г. и прекратен след това на 15.07.2022 г. (л. 243). Но също така е вярно от една страна, че спирането му от ищеца на 09.03.2022 г. е сторено на основание уговореното в чл. 26.5, изр. 2 от общите условия на договора -поради неплащане от ответника на падежа 01.03.2022 г. на паричните му задължения от 27.97 лева по издадената му от ищеца процесна фактура № ••••••••••/09.02.2022 г. (л. 180 и 216). Възраженията и доводите на особеният представител на ответника, че тази клауза от общите условия на договора, също била неравноправна по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което и нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП, са неоснователни, доколкото същата е ясна и разбираема, и е част от основния предмет на този договор в частта му за плащане от ответника в 15-дневен срок от издаване на фактурата от ищеца на посочената в нея сума (чл. 26.5, изр. 1 от ОУ). А такива клаузи не могат да се преценяват като неравноправни, ако са уговорени ясно и разбираемо, какъвто е случая (чл. 145, ал. 2 ЗЗП). От друга страна е вярно, че ищецът е спрял на 09.03.2022 г. само достъпа на ответника до ползването на уговорената в приложението от 01.10.2021 г. към договора телевизия, но не и достъпа му до останалите уговорени в същото приложение услуги -интернет и посочените в т. 3.5 от последното други услуги (л. 243). А видно от издадените след това спиране на 09.03.2022 г. на достъпа му до уговорената в приложението телевизия последващи фактури №№ 0447171319/11.04.2022 г. (л. 49 и 226-227), № 0448670988/09.05.2022 г. (л. 51 и 231-232), № 0450165214/09.06.2022 г. (л. 53 и 236-237), и № 0451679684/11.07.2022 г. (л. 55 и 241-242), в същите ищецът му е начислявал за плащане само останалите уговорени в това приложение и потребени други услуги за месеца, достъпа му за ползване на които не е бил спрян, както и уговорената в същото приложение към договора месечна абонаментна такса, която съгласно чл. 22.2 от общите условия се предплаща ежемесечно, и не спира да се начислява в случаите на спиране на достъпа на абоната до съответната мрежа на ищеца (чл. 22.2.1 от общите условия). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на особения на представител на ответника в отговора му, съдът намери за установено от тези фактури, че в изпълнение на горепосоченото приложение към договора за електронни съобщителни услуги, ищецът е предоставил на ответника посочените в тях електронни съобщителни услуги на обща стойност 151.54 лева с ДДС, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 77.48 евро, които ответникът няма данни да му е платил до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпване на посочения във всяка от тези фактури падеж/срок за плащането й, до изтичането на който е следвало да му ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получил същите фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми парични задължения по същите фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същият обаче не е възразил и представил по делото доказателства да ги е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери, че ответникът не е платил същите си парични задължения към ищеца в размер на общо 77.48 евро за предоставените му електронни съобщителни услуги по това приложение към договора им и горепосочените фактури. Поради това остава да му ги дължи. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска изпълнението му, заедно с обезщетение за забавата, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, за тази част от общо 77.48 евро от главницата, със законната лихва върху същата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване на съдебното дирене претендираното с тази част от иска за главница вземане на ищеца в размер на 77.48 евро за неплатени му електронни съобщителни услуги по това приложение към договора им с партиден номер -и горепосочените фактури, заедно със законната лихва за забава в плащането му от подаване на заявлението в съда на 27.09.2023 г. до изплащането му (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, като основателен, същият иск за главница следва да се уважи в тази му част до същата сума от 77.48 евро, със законната лихва върху нея от подаване на заявлението в съда до изплащането й, и отхвърли, като неоснователен, в останалата му част, над тази сума, до претендираната поголяма от 158.92 лева/81.25 евро и законната лихва върху тази отхвърлена част от подаване на заявлението в съда до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Понеже денят за плащане на всяка от горепосочените фактури е определен в същите съответно -на 01.03.2022 г. за 27.97 лева/14.30 евро по фактура № ••••••••••/09.02.2022 г., на 03.04.2022 г. за 28.96 лева/14.81 евро по фактура № 0445490562/09.03.2022 г., на 06.05.2022 г. за 28.96 лева/14.81 евро по фактура № 0447171319/11.04.2022 г., на 03.06.2022 г. за 28.96 лева/14.81 евро по фактура № 0448670988/09.05.2022 г., на 29.06.2022 г. за 28.96 лева/14.81 евро по фактура № 0450165214/09.06.2022 г., и на 05.08.2022 г. за 7.73 лева/3.95 евро по фактура № 0451679684/11.07.2022 г., до изтичането на които ответникът е следвало да ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получил тези фактури, а по делото се установи, че не ги е платил до приключване на съдебното дирене, на следващите дни, след тези падежи, е изпаднал и в забава да заплати тези вземания съответно на 02.03.2022 г., на 04.04.2022 г., на 07.05.2022 г., на 04.06.2022 г., на 30.06.2022 г., и на 06.08.2022 г. (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава той дължи на ищеца мораторни лихви за забава в плащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Съдът сам изчисли тези лихви в размер на законната лихва върху дължимите горепосочени суми по всяка от процесните фактури, от посоченият ден за забава в плащането им, до посочената от ищеца дата в исковата му молба – 26.09.2023 г. (чл. 162 ГПК). След това изчисление, съдът намери, че ответникът му дължи 2.49 евро мораторна лихва за забавата си от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 14.30 евро по фактура № ••••••••••/09.02.2022 г., 2.44 евро мораторна лихва за забавата си от 04.04.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 14.81 евро по фактура № 0445490562/09.03.2022 г., 2.31 евро мораторна лихва за забавата си от 07.05.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 14.81 евро по фактура № 0447171319/11.04.2022 г., 2.19 евро мораторна лихва за забавата си от 04.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 14.81 евро по фактура № 0448670988/09.05.2022 г., 2.09 евро мораторна лихва за забавата си от 30.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 14.81 евро по фактура № 0450165214/09.06.2022 г., и 0.52 евро мораторна лихва за забавата си от 06.08.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 3.95 евро по фактура № 0451679684/11.07.2022 г. Или за забавата си да му плати тези суми в общ размер от 151.54 евро по тези фактури, за общия исков период от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., ответникът дължи на ищеца общо 12.04 евро мораторни лихви, до който размер и период и акцесорното вземане на ищеца за същите лихви е възникнало и съществува, и искът му за съществуването му по делото следва да се уважи в тази му част, като основателен (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). От представените от ищеца, с приложенията към тях, останали процесни фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г. (л. 43 и 209-211), № 0442426763/10.01.2022 г. (л. 44 и 212-214), № 0443939785/09.02.2022 г. (л. 46 и 218-220), № 0445532068/09.03.2022 г. (л. 48 и 223-225), № 0447210570/11.04.2022 г. (л. 50 и 228-230), № ••••••••••/09.05.2022 г. (л. 52 и 233-235), и № 0450206069/09.06.2022 г. (л. 54 и 238-240), се установява още, че в изпълнение на горепосочения договор от 19.06.2020 г. за електронни съобщителни услуги, анекса и приложение № 1/04.10.2021 г. към него (за ползване на мобилна гласова услуга по тарифен план и мобилен интернет с предпочетен номер -– л. 17-21), и приложение № 1 от 29.12.2021 г. към него (за ползване на тарифен план за мобилен интернет с предпочетен номер •••••••••• – л. 34-36), с партиден номер -, ищецът е предоставил по същите фактури, посочените в тях електронни съобщителни услуги на ответника, на обща стойност 1113.63 лева с ДДС, които няма данни последният да му е платил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Вярно е, че общата стойност на тези фактури е 1165.41 лева с ДДС, поради включване във фактура № 0445532068/09.03.2022 г. и на 26.48 лева без, и 31.78 лева с ДДС на начислената в нея от ищеца на ответника обща такса и услуга за събиране на дължими суми (л. 48 и 223-225), която е уговорена в чл. 27.1 от общите условия на договора (л. 180). Но също така е вярно, че тази клауза, както се посочи и по-горе, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото задължава ответникът -потребител, при забавено изпълнение на неговото парично задължение, да заплати, освен законната лихва за всеки ден забава в плащането му, и това необосновано високо обезщетение/такса/неустойка, която уговорка е във вреда на ответния потребител, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите и тези на ищеца права и задължения по договора, обуславяйки нейната неравноправност, а тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл. 27.1 от общите условия на договора, същата клауза е и нищожна (чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП). Поради това ищецът не е имал право да начислява въз основа на нея в процесната фактура № 0445532068/09.03.2022 г. и тази горепосочена такса за събиране на дължими суми. Поради това, съдът намери, че по същата фактура ответникът му дължи само сумата от 186.58 лева с ДДС по този договор/приложения към него, без тази такса от 31.78 лева с ДДС. Ето защо, съдът намери, че по тези фактури по този им договор с приложения към него, ответникът дължи на ищеца само сумата от 1113.63 лева с ДДС, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 579.62 евро. Вярно е, както се посочи и по-горе, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт (Р 1064-2003-I). Вярно е също така, че от представената с молбата от 12.12.2025 г. на пълномощника на ищеца справка от системата му за датата на прекратяване на достъпа на ответника до предоставените услуги за този партиден номер -, е видно още, че достъпът му само за безжичните данни е спрян на 04.01.2022 г. и прекратен след това на 12.05.2022 г. (л. 244). Но също така е вярно от една страна, че спирането му от ищеца на 04.01.2022 г. е сторено на основание уговореното в чл. 26.5, изр. 2 от общите условия на договора му с ответника -поради неплащане от последния на падежа 29.12.2021 г. на паричните му задължения от 51.38 лева по издадената му от ищеца фактура № 0440912900/09.12.2021 г. (л. 43 и 209). А както се посочи и по-горе, възраженията и доводите на особения представител на ответника, че тази клауза от общите условия на договора, била неравноправна по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което и нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗП, са неоснователни, доколкото същата клауза е ясна и разбираема, и е част от основния предмет на този договор за плащане от ответника в 15-дневен срок от издаване на фактурата от ищеца на посочената в нея сума (чл. 26.5, изр. 1 от ОУ). А такива клаузи не могат да се преценяват като неравноправни, ако са уговорени ясно и разбираемо, какъвто е случая (чл. 145, ал. 2 ЗЗП). От друга страна е вярно, че ищецът е спрял на 04.01.2022 г. само достъпа на ответника до ползването на безжичните данни, но не и достъпа му до останалите уговорени в горепосочените приложения мобилни услуги (л. 244). А видно от издадените след това спиране на достъпа му последващи процесни фактури № 0442426763/10.01.2022 г. (л. 44 и 212- 214), № 0443939785/09.02.2022 г. (л. 46 и 218-220), № 0445532068/09.03.2022 г. (л. 48 и 223-225), № 0447210570/11.04.2022 г. (л. 50 и 228-230), № ••••••••••/09.05.2022 г. (л. 52 и 233-235), и № 0450206069/09.06.2022 г. (л. 54 и 238-240), ищецът е начислявал за плащане в същите на ответника само останалите неспрени и потребени услуги, и уговорените в приложенията към договора месечни абонаментни такси, които съгласно чл. 22.2 от общите условия се предплащат ежемесечно и не спират да се начисляват в случаите на спиране на достъпа на абоната до съответната мрежа на ищеца (чл. 22.2.1 от общите условия). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на особения представител на ответника в отговора му, съдът намери за установено от тези фактури, че в изпълнение на горепосочените приложения към договора им за електронни съобщителни услуги, ищецът е предоставил на ответника посочените в тях електронни съобщителни услуги на обща стойност 1113.63 лева с ДДС, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 579.62 евро. И последните ответникът няма данни да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпване на посочения във всяка и от горепосочените фактури падеж/срок за плащането й, до изтичането на който е следвало да му ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получил същите фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно и без забава своите насрещни изискуеми парични задължения по същите фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същият обаче не е възразил и представил по делото доказателства да ги е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери, че ответникът не е платил същите си парични задължения на ищеца в размер на общо 579.62 евро за предоставените му електронни съобщителни услуги по тези приложения към договора им и горепосочените фактури. Поради това остава да му ги дължи. Това му неизпълнение също е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска и неговото изпълнение, заедно с обезщетение за забавата, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тази част от главница от общо 579.62 евро, със законната лихва върху същата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, съдът намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване на съдебното дирене и претендираното с тази част от иска за главница на ищеца вземане в общ размер на 579.62 евро за неплатени му електронни съобщителни услуги по тези приложения към договора им с партиден номер - и горепосочените фактури, заедно със законната лихва за забава в плащането му от подаване на заявлението в съда на 27.09.2023 г. до изплащането му (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, като основателен, същият иск и в тази му част следва да се уважи до същата сума от 579.62 евро, със законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащането й, и отхвърли, като неоснователен, в останалата му част, над тази сума, до претендираната по-голяма от 1165.41 лева/595.86 евро, и законна лихва върху тази отхвърлена негова част от подаване на заявлението в съда до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Понеже денят за плащане на всяка и от горепосочените процесни фактури е определен съответно на 29.12.2021 г. за 51.38 лева/26.27 евро по фактура № 0440912900/09.12.2021 г., на 30.01.2022 г. за 213.60 лева/109.21 евро по фактура № 0442426763/10.01.2022 г., на 01.03.2022 г. за 185.87 лева/95.03 евро по фактура № 0443939785/09.02.2022 г., на 03.04.2022 г. за 186.58 лева/95.40 евро по фактура № 0445532068/09.03.2022 г., на 06.05.2022 г. за 191.98 лева/98.16 евро по фактура № 0447210570/11.04.2022 г., на 03.06.2022 г. за 191.98 лева/98.16 евро по фактура № ••••••••••/09.05.2022 г., и на 29.06.2022 г. за 112.24 лева/57.39 евро по фактура № 0450206069/09.06.2022 г., до изтичането на които ответникът е следвало да ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получил тези фактури, а по делото се установи, че не ги е платил до приключване на съдебното дирене, на следващите дни след тези падежи е изпаднал и в забава да заплати тези вземания съответно на 30.12.2021 г., на 31.01.2022 г., на 02.03.2022 г., на 04.04.2022 г., на 07.05.2022 г., на 04.06.2022 г. и на 30.06.2022 г. (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава ответникът дължи на ищеца мораторни лихви за забава в плащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Съдът сам изчисли и тези лихви в размер на законната лихва върху дължимите горепосочени суми по всяка от тези процесни фактури, от посоченият ден за забава в плащането й, до посочената от ищеца дата в исковата му молба – 26.09.2023 г. (чл. 162 ГПК). След това изчисление, съдът намери, че ответникът дължи на ищеца 5.03 евро мораторна лихва за забавата си от 30.12.2021 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 26.27 евро по фактура № 0440912900/09.12.2021 г., 19.94 евро мораторна лихва за забавата си от 31.01.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 109.21 евро по фактура № 0442426763/10.01.2022 г., 16.56 евро мораторна лихва за забавата си от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 95.03 евро по фактура № 0443939785/09.02.2022 г., 15.75 евро мораторна лихва за забавата си от 04.04.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 95.40 евро по фактура № 0445532068/09.03.2022 г., 15.30 евро мораторна лихва за забавата си от 07.05.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 98.16 евро по фактура № 0447210570/11.04.2022 г., 14.54 евро мораторна лихва за забавата си от 04.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 98.16 евро по фактура № ••••••••••/09.05.2022 г., и 8.08 евро мораторна лихва за забавата си от 30.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 57.39 евро по фактура № 0450206069/09.06.2022 г. Или за забавата си да му плати тези суми в общ размер от 579.62 евро по тези фактури, за общия исков период от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., ответникът дължи на ищеца общо 95.20 евро мораторна лихва, до който размер и период и вземането на ищеца за същата част от тази лихва е възникнало и съществува, и искът му за съществуването й по делото следва да се уважи, като основателен (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). На 27.08.2020 г. страните са сключили и представения договор за продажба на изплащане № -, по който ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост и му предал, с приемо-предавателен протокол от същата дата, закупения телевизор Philips 32PHT4203, а ответникът се задължил да му плати цената му – разсрочено, на 24 месечни вноски, първата от които от 9.98 лева, платима при предаването му, а останалите 23 месечни вноски, с уговорените лихви към всяка от тях, в размери, посочени в договора -в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани от ищеца по договора за услуги (л. 37-41). В чл. 12.3 от този договор за продажба на изплащане е уговорено още, че се прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от купувача, в който случай, всички суми, дължими до края на срока му, стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях, и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения в нея срок, а последната се издава на датата, която е определена за издаване на месечните таксуващи фактури по договора, след изтичане на 125 дни от спиране достъпа на купувача до мрежата, съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от тази дата, а прекратяването му не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми (л. 38). От подписите на страните под горепосочения приемо – предавателен протокол към този договор е видно още, че ищецът е изпълнил на датата на сключването му своето задължение по него, и прехвърлил собствеността и предал на ответника владението върху продадената му с него горепосочена движима вещ, посочена в същия протокол (л. 41). При това положение ответникът носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно парично задължение по същия договор, да плати на ищеца разсрочените месечни вноски от цената му, в сроковете за плащането им по месечните таксуващи фактури (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ответникът обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил начислената му от ищеца сума от общо 59.88 лева във всяка от шестте процесни фактури №№ ••••••••••/09.02.2022 г. (л. 45 и 216-217), № 0445490562/09.03.2022 г. (л. 47 и 221-222), № 0447171319/11.04.2022 г. (л. 49 и 226-227), № 0448670988/09.05.2022 г. (л. 51 и 231-232), № 0450165214/09.06.2022 г. (л. 53 и 236-237), и № 0451679684/11.07.2022 г. (л. 55 и 241-242), представляваща дължимите месечни вноски от цената на горепосочената движима вещ по този договор за продажбата й на изплащане, сключен от страните, или начислените по този договор във всяка от тези фактури шест последователни последни месечни вноски от цената й, в общ размер от 59.88 лева. Това му неизпълнение също е виновно, защото по делото няма данни и то да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Въпреки че цената на продадената му с този договор на изплащане горепосочена движима вещ е общо 239.52 лева, а тези неплатени от него шест вноски от същата от общо 59.88 лева, са повече от 1/5 или 47.90 лева от същата му цена, ищецът няма данни да е развалил този договор по посочения в исковата му молба ред на чл. 12.3 от същия договор. Не само защото до издаване на последната процесна фактура № 0451679684/11.07.2022 г., с която е начислена последната неплатена от ответника вноска от цената по този договор, не са изтекли 125 дни от спиране на 09.03.2022 г. на достъпа му до мрежата на ищеца, съгласно свързания договор за услуги с партиден номер -(л. 243). Но и защото няма данни ищецът да е издавал и посочената за това му прекратяване в чл. 12.3 от същия договор за продажба фактура, от датата на която той се счита прекратен/развален съгласно чл. 12.3 от него. Поради това ищецът има право да иска изпълнението на неплатените му вноски от цената му от 59.88 лева, превалутирани на 30.62 евро, по горепосочените процесни шест фактури, заедно с обезщетение за забавата в плащането им, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта и за тяхното изпълнение по чл. 410 ГПК, за същата част от общо 30.62 евро от главницата, със законната лихва върху същата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, съдът намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване на съдебното дирене, претендираното и с тази част от иска за главница вземане в общ размер на 30.62 евро за неплатени по процесните шест фактури №№ ••••••••••/09.02.2022 г., № 0445490562/09.03.2022 г., № 0447171319/11.04.2022 г., № 0448670988/09.05.2022 г., № 0450165214/09.06.2022 г. и № 0451679684/11.07.2022 г., вноски от цената по този договор за продажба на изплащане, заедно със законната лихва за забава в плащането им, от подаване на заявлението в съда на 27.09.2023 г., до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, като основателен, същият иск следва да се уважи до същата сума от 30.62 евро, със законната лихва и върху нея от подаване на заявлението в съда до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Понеже денят за плащане на тези вноски по всяка от горепосочените фактури е определен в същите съответно на 01.03.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № ••••••••••/09.02.2022 г., на 03.04.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № 0445490562/09.03.2022 г., на 06.05.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № 0447171319/11.04.2022 г., на 03.06.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № 0448670988/09.05.2022 г., на 29.06.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № 0450165214/09.06.2022 г., и на 05.08.2022 г. за 9.98 лева/5.10 евро по фактура № 0451679684/11.07.2022 г., до изтичането на които ответникът е следвало да ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получил тези фактури, а по делото се установи, че не ги е платил до приключване на съдебното дирене, на следващите дни след тези падежи е изпаднал и в забава да заплати тези вземания съответно на 02.03.2022 г., на 04.04.2022 г., на 07.05.2022 г., на 04.06.2022 г., на 30.06.2022 г., и на 06.08.2022 г. (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава същият дължи на ищеца мораторни лихви за забава в плащането им (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Съдът сам изчисли и тези лихви в размер на законната лихва върху дължимите горепосочени суми/вноски по всяка от процесните фактури, от посоченият ден за забава в плащането й, до посочената от ищеца дата в исковата му молба – 26.09.2023 г. (чл. 162 ГПК). След това изчисление намери, че ответникът дължи на ищеца 0.89 евро мораторна лихва за забавата си от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № ••••••••••/09.02.2022 г., 0.84 евро мораторна лихва за забавата си от 04.04.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № 0445490562/09.03.2022 г., 0.79 евро мораторна лихва за забавата си от 07.05.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № 0447171319/11.04.2022 г., 0.76 евро мораторна лихва за забавата си от 04.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № 0448670988/09.05.2022 г., 0.72 евро мораторна лихва за забавата си от 30.06.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № 0450165214/09.06.2022 г., и 0.67 евро мораторна лихва за забавата си от 06.08.2022 г. до 26.09.2023 г. да му плати сумата от 5.10 евро по фактура № 0451679684/11.07.2022 г. Или за забавата си да му плати тези суми в общ размер от 30.62 евро по тези фактури, за общия исков период от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., ответникът дължи на ищеца общо 4.67 евро мораторна лихва, до който размер и период и вземането на ищеца за същата лихва е възникнало и съществува, и искът му за съществуването му в тази му част по делото следва да се уважи, като основателен (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД). На 04.10.2021 г. страните са сключили и представения договор за продажба на изплащане № -, по който ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост и му предал, с приемо-предавателен протокол от същата дата, закупения апарат -+-, а ответникът се задължил да му плати цената му – разсрочено, на 24 месечни вноски, първата от които в размер на 27.50 лева, платима при предаването му, а останалите 23 месечни вноски, с уговорените лихви към всяка от тях, в размери, посочени в договора -в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани от ищеца по договора за услуги (л. 22-25). В чл. 12.3 и от този договор за продажба на изплащане е уговорено, че се прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от купувача, в който случай, всички суми, дължими до края на срока му, стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях, и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения в нея срок, а тя се издава на датата, която е определена за издаване на месечните таксуващи фактури по договора, след изтичане на 125 дни от спиране достъпа на купувача до мрежата, съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от същата дата, а прекратяването му не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми (л. 23). От подписите на страните под горепосочения приемо – предавателен протокол от 04.10.2021 г. към тези договор, е видно още, че ищецът е изпълнил на датата на сключването му своето задължение по него, и прехвърлил собствеността и предал на ответника владението върху продадения му с него горепосочен апарат/движима вещ, посочен/а в същия протокол (л. 23). При това положение, ответникът носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно парично задължение по същия договор, да плати на ищеца разсрочените месечни вноски от цената му, в сроковете за плащането им по месечните таксуващи фактури (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ответникът обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил начислената му от ищеца сума от общо 165 лева във всяка от първите шест процесни фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г. (л. 43 и 209-211), № 0442426763/10.01.2022 г. (л. 44 и 212-214), № 0443939785/09.02.2022 г. (л. 46 и 218-220), № 0445532068/09.03.2022 г. (л. 48 и 223-225), № 0447210570/11.04.2022 г. (л. 50 и 228-230), и № ••••••••••/09.05.2022 г. (л. 52 и 233-235), представляваща дължимите месечни вноски от цената на горепосочената движима вещ по този договор за продажба на изплащане, сключен от страните, или начислените по същия договор във всяка от тези фактури шест последователни месечни вноски от цената, в общ размер от 165 лева (л. 43-52). И това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради неплащане на горепосочените шест последователни разсрочени месечни вноски от цената по този договор за продажба на изплащане обаче, начислени му в първите шест горепосочени процесни фактури, ищецът е развалил този договор на основание чл. 12.3 от него, с издаването на представената по делото седма процесна фактура № 0450206069/09.06.2022 г., с която е начислил на ответника за плащане, като предсрочно изискуеми, оставащите неплатени по същия договор петнадесет разсрочени вноски от цената му в общ размер от 412.50 лева (л. 54 и 238-240), поради виновното неплащане от ответника на горепосочените шест последователни месечни вноски от цената по този договор, в първите шест процесни фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г., № 0442426763/10.01.2022 г., № 0443939785/09.02.2022 г., № 0445532068/09.03.2022 г., № 0447210570/11.04.2022 г., и № ••••••••••/09.05.2022 г. (чл. 12.3, изр. 4 от договора). Вярно е, че в чл. 12.3 от договора е посочено, че същият се прекратява, а не разваля с издаването на тази фактура. Но също така е вярно, че едностранното прекратяване от изправната страна, включително и автоматично, на договора, поради виновното му неизпълнение от другата страна, е всъщност разваляне на този договор, независимо, че в него е посочено родовото понятие „прекратяване“, а не видовото -„разваляне“ на същия договор (в този смисъл Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Вярно е също така, че в чл. 12.3 от този договор е уговорено едностранното му разваляне от ищеца с издаване на същата фактура при неплащане само на две последователни месечни вноски от цената му, а според императивните норми на чл. 206, ал. 1 ЗЗД и чл. 335, ал. 2 ТЗ, макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Но също така е вярно, че към датата на волеизявлението на ищеца за разваляне на този процесен договор, съвпадащо с издаването на седмата процесна фактура № 0450206069/09.06.2022 г., ответникът не му е платил шест последователни вноски от цената му, фактурирани му за плащане по предходните издадени от ищеца шест процесни фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г., № 0442426763/10.01.2022 г., № 0443939785/09.02.2022 г., № 0445532068/09.03.2022 г., № 0447210570/11.04.2022 г., и № ••••••••••/09.05.2022 г. А те надвишават 1/5 от цената на вещта по същия договор. Поради това с издаването на 09.06.2022 г. на седмата процесна фактура № 0450206069/09.06.2022 г., ищецът е упражнил потестативното си право да развали, съгласно уговореното в чл. 12.3 от него, същият договор, поради виновното неплащане от ответника на предходните шест последователни месечни погасителни вноски от цената му (в този смисъл и Р 441-2008-II т.о.). Според нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обаче, развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, които са само тези, при които и двете престации се разменят продължително време или периодично (така и Р 88-2013-IV г.о.). А по процесния договор за продажба на изплащане от 04.10.2021 г., престацията/задължението на ищеца – продавач да прехвърли собствеността и предаде владението на продадената с него горепосочена движима вещ/мобилен апарат, не е продължително, нито периодично, а е настъпило със сключването на този договор (Р 441-2008-II т.о.). Поради това развалянето му от ищеца с издаването на 09.06.2022 г. на процесната фактура № 0450206069/09.06.2022 г., поради виновното му неизпълнение от ответника, има обратно действие (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, Р 128-2013-I т.о.). Това означава, че всяка от страните по него следва да върне на другата всичко, което е получила по този договор, защото с обратно действие е отпаднало с развалянето му основанието/причината/каузата, която е оправдавала получаването му (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). С прекъсването с обратно действие с развалянето й на облигационната връзка между страните по този договор за продажба на изплащане, са отпаднали със същото обратно действие и задълженията им по него (Р 206-2010-II т.о., Р 47-2011-II т.о., Р 82-2015-II т.о.). Поради това ищецът, който е продавач по същия договор, не може да претендира сега основателно неплатените му по него до развалянето му вноски от ответника, в общ размер от 165 лева по шестте процесни фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г., № 0442426763/10.01.2022 г., № 0443939785/09.02.2022 г., № 0445532068/09.03.2022 г., № 0447210570/11.04.2022 г., и № ••••••••••/09.05.2022 г., нито обявените преди това му разваляне за предсрочно изискуеми такива от 412.50 лева с издадената седма процесна фактура № 0450206069/09.06.2022 г., с издаването на която е и развалил този договор, защото това представлява искане по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на тези парични задължения на ответника по същия развален от ищеца с обратно действие договор за продажба на изплащане. А при развалянето му с такова обратно действие, което следва от чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, продавачът има право само на обезщетение от купувача за ползването на вещта, което има характер на наем, за периода, през който е бил лишен от същата до развалянето на договора, респективно връщането й, защото с развалянето отпада с обратна сила и прехвърлянето на собствеността и владението върху същата вещ, и тя подлежи на връщане от купувача (чл. 335, ал. 3 ТЗ, чл. 206, ал. 2 и 3 ЗЗД, така и Р 156-2010-II т.о. и Опр. 480-2009-II т.о.). Поради това предявените от ищеца сега по делото с иска му за главница по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи и тези начислени му в процесните фактури №№ 0440912900/09.12.2021 г., № 0442426763/10.01.2022 г., № 0443939785/09.02.2022 г., № 0445532068/09.03.2022 г., № 0447210570/11.04.2022 г., № ••••••••••/09.05.2022 г., и № 0450206069/09.06.2022 г. – вземания, за неплатени вноски от общо 577.50 лева, превалутирани на 295.27 евро, от цената по този договор за продажба на изплащане от 04.10.2021 г., с претендираните мораторни лихви за забава в плащането им за исковия период от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., и законна лихва върху горепосочената част от главница, от заявлението до изплащането й, са недоказани още в своето основание (чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). С развалянето от ищеца на този договор за продажба на изплащане, поради виновното му неизпълнение от ответника, е отпаднал с обратно действие същият договор и тези поети с него парични задължения от ответника (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). А в този случай ищецът няма право да иска изпълнението им/плащането на тези неплатени му от същия до развалянето му вноски от цената по този договор, включително и обявените от ищеца преди това за предсрочно изискуеми такива със същата горепосочена седма фактура, с която е развален от него, заедно със законната лихва за забава в плащането им, защото същият е развалил този договор с обратно действие. Поради това ответникът не му дължи изпълнение на същия договор съгласно чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а само връщане на получената по него движима горепосочена вещ, заедно с обезщетение за ползването й/наем от получаването й до развалянето (така и Р 156-2010-II т.о. и Опр. 480- 2009-II т.о.). Не съществуването на такова обезщетение/наем за ползването на тази вещ от ответника до развалянето на този им договор за продажба на изплащане обаче, ищецът претендира с тази част от иска му по чл. 422, ал. 1 ГПК за главница. А той не може да бъде уважен на друго основание, защото това би нарушило диспозитивното начало в процеса, и няма да е налице идентичност между предмета на заповедното и настоящото производство по същия му иск в тази му част (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Поради това в същата той следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, без преди това да бъдат обсъждани и останалите предпоставки за уважаването му, и неговия размер, защото това се явява безпредметно. Този извод не търпи промяна от противната уговорка в чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане от 04.10.2021 г., в която е уговорена дължимост на неплатените от ответника вноски по същия с настъпил падеж до прекратяването/развалянето му, включително и обявените за предсрочно изискуеми такива, защото в тази й част същата клауза е нищожна, поради противоречието й с императивните норми на чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 206, ал. 2 ЗЗД (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Неоснователен се явява и следва поради това да се отхвърли изцяло и предявеният от ищеца в тази му част иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на негово вземане за общо 389.59 лева, превалутирани на 199.19 евро - неустойки, по представените сметки №№ 0557429284/02.01.2022 г., № 0558449738/12.05.2022 г., № 0558449741/12.05.2022 г., № 0558449742/12.05.2022 г., № 0558449743/12.05.2022 г., № 0558962720/15.07.2022 г. № 0558965338/15.07.2022 г., № 0558965340/15.07.2022 г. и № 0558965341/15.07.2022 г., за предсрочно прекратяване от ищеца, по вина на ответника, на договора им с № -/19.06.2020 г. за електронни съобщителни услуги, анекса от 04.10.2021 г. и приложения №№ 1/01.10.2021 г., № 1/04.10.2021 г. и № 1/29.12.2021 г. към него (л. 56-64). Вярно е, че по делото се установи с оглед изложеното, че в анекса и приложенията към този договор страните са уговорили срок на действието им/ползване на услугите по тях, от 24 месеца. Вярно е също така, че в тези приложения страните са уговорили още, че в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян, или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен, по инициатива или по вина на абоната, преди изтичане на срока за ползване, определен за съответния абонамент, абонатът дължи на оператора нестойка в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, но в тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове/ценови пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент, а в приложението за ползване на пакетната услуга, фиксирания интернет и мобилна гласова услуга, е уговорено още, че ако при прекратяване на договора за услугата в същото приложение или в останалите случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната, не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия му ценоразпис, а в случая на ответникът е начислено/а и обезщетение/неустойка за обработка на просрочените му задължения по сметка № 0557429284/02.01.2022 г. Вярно е също така, че по делото се установи, че ответникът не е изпълнил виновно паричните си задължения да плати общо 657.10 евро от предоставените му от ищеца електронни съобщителни услуги по договора им за такива, анекса и приложенията към него, начислени му за плащане в процесните горепосочени фактури №№ ••••••••••/09.02.2022 г., № 0445490562/09.03.2022 г., № 0447171319/11.04.2022 г., № 0448670988/09.05.2022 г., № 0450165214/09.06.2022 г., № 0451679684/11.07.2022 г., № 0440912900/09.12.2021 г., № 0442426763/10.01.2022 г., № 0443939785/09.02.2022 г., № 0445532068/09.03.2022 г., № 0447210570/11.04.2022 г., № ••••••••••/09.05.2022 г., и № 0450206069/09.06.2022 г. Вярно е, че в чл. 54.12 от общите условия на същия им договор е уговорено, че той се счита за едностранно прекратен от ищеца в случай, че забавата в плащането на дължими от абоната/потребителя/ответника суми е продължила повече от 124 дни (л. 193). А забавата на ответникът в плащането на дължимите суми по първата процесна фактура с № 0440912900/09.12.2021 г., и падеж 29.12.2021 г., е продължила повече от 124 дни, изтекли от 30.12.2021 г. до 02.05.2022 г. А забавата му да му плати дължимите суми по тази фактура, е продължила и след това, до приключване на съдебното дирене. Поради това следва да се приеме, че ищецът е прекратил/развалил едностранно и предсрочно, на това основание по чл. 54.12 от ОУ, този сключен с ответника договор за електронни съобщителни услуги, анекса и приложенията към него, поради продължилата повече от 124 дни забава в плащането на дължимите от същия горепосочени суми по същия договор, на 12.05.2022 г., на която дата му е начислил с издадените на същата дата горепосочени сметки, процесните неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер от 389.59 лева, превалутирани на 199.19 евро. Възраженията и доводите за противното на особения представител на ответника в отговора му, че ищецът не бил развалил договора с приложенията към него, защото не бил спазил реда по чл. 87 ЗЗД за развалянето му, са неоснователни, защото нормата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна, а не императивна. Поради това намира приложение само ако страните не са уговорили друго, какъвто е случая (в този смисъл и Р 931-2010- III г.о.). При него в чл. 54.12 от общите условия на договора е уговорено, че той се счита за едностранно прекратен от ищеца в случай, че забавата в плащането на дължими от абоната/потребителя/ответника суми е продължила повече от 124 дни, какъвто е случая (л. 193). Въпреки това искът на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК в тази му част, за съществуване на тези неустоечни вземания, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, защото клаузите, в които са уговорени, са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. Поради това вземане на ищеца за същите неустойки не е възникнало и поради това несъществува към датата на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). И уговореното в чл. 54.12 от общите условия автоматично прекратяване на действието на процесния договор за електронни съобщителни услуги с анекса и приложенията към него, поради виновното му неизпълнение от ответника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същия договор с анекса и приложенията към него. С оглед характера на уговорените в него насрещни престации -за продължително изпълнение на ищеца (предоставяне на електронни съобщителни услуги) и за периодично изпълнение на ответника (ежемесечното им заплащане), това разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Според ВКС е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното му неизпълнение или уговорена, начислена и/или претендирана неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за неустойка при предсрочно разваляне, от мобилния оператор, по вина на абоната, на договора им за електронни съобщителни услуги, с приложенията към него, в размер на всички или на някои неплатени по същия след развалянето му месечни абонаментни такси, до края на срока му на действие, или за няколко месеца след развалянето му, плюс възстановяване на част от стойност на отстъпки от абонаменти планове и пазарни цени на крайни устройства (закупени или предоставени на лизинг/изплащане), съответстващи на оставащия срок на съответния абонамент, плюс обезщетение в размер на невърнати оборудвания при развалянето, и обезщетение за обработка на просрочени задължения, излиза извън посочените функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя електронни съобщителни услуги и крайни устройства за ползването им (тъй като при развалянето се дължи връщането им), което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. А справедливостта по дефиниция е мяра за съответствие. Поради това изисква еквивалентност на насрещните престации, каквато в случая няма. Само аргумент за това е и нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която урежда отговорност за нарушен негативен интерес, при която обезщетението няма компесаторен (развалянето – б.р.) характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193- 2016-I т.о.). Според същата норма, при разваляне на договора, кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето му (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Поради това и законодателят е определил неустойката като отнапред уговорено в договора обезщетение (само – б.р.) за вредите от неизпълнението му, а не и от развалянето му, което е още един аргумент, че тя не може да се уговаря за вреди от разваляне на договор (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). А именно за вредите от предсрочното разваляне от ищеца в случая на процесния договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, поради виновното им неизпълнение от ответника, са уговорени, начислени и претендират процесните неустойки. Този им компенсиращ (развалянето – б.р.) характер, признава по същество в исковата си молба и ищецът, сочейки в същата, че именно поради едностранното прекратяване на сочения от него, като рамков договор № -, по вина на ответника, при условията на чл. 54.12 от ОУ, са начислени процесните неустойки (л. 9-11). Поради това те категорично имат само компенсаторен това им разваляне от ищеца характер. Не само защото са уговорени именно при предсрочно прекратяване/разваляне от ищеца, по вина на ответника, на този им договор и приложенията към него. Но и защото очевидно компенсират само вредите от това му разваляне от ищеца, а не от неизпълнението на ответника на паричните му задължения по същия договор с приложения към него, което е винаги забавено (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). А тези неустойки очевидно не са уговорени за компенсиране на тази му забава в плащането. Поради това е без правно значение дали част от тях са уговорени в размер само на три или на всички оставащи до края на срока на договора и приложенията към него месечни абонаменти такси, плюс възстановяване на част от стойност на отстъпки от абонаменти планове и пазарни цени на крайни устройства (закупени или предоставени на лизинг/изплащане), съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, плюс обезщетение в размер на невърнатото оборудване при развалянето, и за обработка на просрочени задължения, защото това е относимо само към прекомерността, но не и към валидността на тези неустойки, поради противоречието им с добрите нрави. Защото нищожността им на това основание не зависи от размера на уговорената/претендирана/начислена в тях неустойка, а от самата уговорка за такава в договора и приложенията към него, която компенсира вредите от предсрочното му разваляне от ищеца, защото тя с оглед изложеното противоречи на справедливостта (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно правоотношение обстоятелства, съдът намери, че посочените договорни неустойки излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния договор, анекса и приложения към него, създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора-ищец, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този смисъл Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Поради това предявеният от ищеца, против ответника, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тази му част, за съществуване на тези неустоечни вземания, заедно с акцесорния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в същата му част, за съществуване на негово вземане и за мораторна лихва за забава в плащането им от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., както и акцесорното му искане за признаване съществуване на негово вземане и за законна лихва за забава в плащането на същите неустойки, от подаване на заявлението му в съда до изплащането им, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни, а за лихвите – и защото възникването и съществуването на вземането за такива е обусловено/акцесорно/зависимо от уважаване на иска за неустойки, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото. При тези установени по делото обстоятелства, предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се уважат частично до горепосочените им, превалутирани в евро по чл. 11-13 ЗВЕРБ размери, така, както са присъдени със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 687.72 евро за главница, от която: -за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2022 г., на обща стойност 108.10 евро, от които: 77.48 евро неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, 30.62 евро неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, -за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.12.2021 г. до 29.06.2022 г., на стойност 579.62 евро неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, със 111.91 евро мораторна лихва, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всяка една от фактурите, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, т.е. за периода от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., и законна лихва върху главницата от 27.09.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1881/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заповедното частно гражданско дело № 3906 по описа за 2023 г. на С. районен съд, като се отхвърлят, като неоснователни, предявените от ищеца, против ответника, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва за забава в плащането й, в останалата им част, над сумата от 687.72 евро до претендираната 1202.20 евро за главница, от която: - за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.02.2022 г. до 29.08.2022 г., на обща стойност над 108.10 евро до претендираните 212.26 евро, от които: над 77.48 евро до претендираните 81.25 евро неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, 100.39 евро за неустойка, поради предсрочно прекратяване на рамков договор № -, -за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, за задължения за периода от 09.12.2021 г. до 29.06.2022 г., на обща стойност над 579.62 евро до претендираните 989.94 евро, от които: над 579.62 евро до претендираните 595.86 евро неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги, 295.27 евро неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 98.80 евро за неустойка, поради предсрочно прекратяване на рамков договор № -, с над 111.91 евро до претендираните 160.05 евро мораторна лихва, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всяка една от фактурите, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, т.е. за периода от 02.03.2022 г. до 26.09.2023 г., и законна лихва върху тази отхвърлена част от главницата от 27.09.2023 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1881/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в заповедното частно гражданско дело № 3906 по описа за 2023 г. на С. районен съд. При този изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото, в общ размер от 144.85 евро (от които 27.25 евро внесена за производството държавна такса и 117.60 евро внесено възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника), както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 27.25 евро, изчерпващи се с внесена в същия размер от ищеца държавна такса за същото производство, следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело, или съответно сумите от 85.03 евро и от 15.20 евро (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). Съдът не включва в сторените от ищеца разноски за настоящото и заповедно производства, поради което не му ги и присъжда, съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело, и претендираните от същия адвокатски възнаграждения от 679.72 лева за защитата му в исковото, и от 519.86 лева за защитата му в заповедното производства, защото същите уговорени от ищеца и представляващото го в тези производства адвокатското дружество адвокатски възнаграждения съответно от 679.72 лева за защитата му в исковото производство по договора им за правна защита и съдействие от 06.06.2024 г., и от 519.86 лева за защитата му в заповедното производство по договора им за правна защита и съдействие от 01.09.2023 г., са заплатени не от ищеца, а от третото лице -, без по делото да е представено пълномощно, от което да е видно, същото трето лице да е действало, при плащането им, от името и за сметка на ищеца, като негов пълномощник (л. 73-76 от настоящото дело и л. 39-43 от заповедното ч.гр.д. № 3906/2023 г. на СтРС). А само заплатените от ищеца такси и разноски за тези производства, могат да му бъдат присъдени, като сторени по делото разноски, а случая очевидно не е такъв (чл. 78, ал. 1 ГПК, в този смисъл и т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК, и Опр. 99-2010-I г.о.). Поради това съдът не се произнася и по възражението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на тези адвокатски възнаграждения. При този изход на делото и ответникът има право да иска да му се присъдят сторени разноски в настоящото и заповедното производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете по настоящото дело, но в същите производства няма данни той да е сторил такива, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което разноски не му се присъждат с настоящото решение и с оглед на диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). Воден от горните мотиви, С. районен съд