Решение № 2989 от 2.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 946/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на „М. Т.“ О., с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Петрич, [улица], представлявано от управителя Б. С., подадена чрез адв. А. С., против Решение № 108/29.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 828/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се и доводи за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Касационната жалба се поддържа и в приложена по делото молба, подадена чрез адвокат С.. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д. „Инспекция по труда“ – Благоевград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Портокалска, оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна и моли обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. А. съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 01-2300357/04.09.2023 г. на Директора на Д. „Инспекция по труда” - Благоевград, с което на „М. Т.“ О., за нарушение на чл.30а, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ППЗТМТМ/, във вр. с чл.8, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. с чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че визираното в АУАН и НП нарушение е доказано по безспорен начин, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така съдът е обосновал извода си, че имуществената отговорност на дружеството-касатор, законосъобразно е била ангажирана. Изложил е и мотиви за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, а изводите му за доказаност на нарушението, както и за процесуална законосъобразност на НП, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 30а, ал.1 от ППЗТМТМ - "За регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от началото на заетостта: 1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5; 2. документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11; 3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) копие от документи, удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на трета държава при условията и по реда на Закона за българите, живеещи извън Република България ". Отговорността на дружеството - работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран за неспазване нормата на чл.30а, ал.1 от ППЗТМТМ е необходимо да се установи по несъмнен начин, че лицето е гражданин на трета държава, кога този гражданин е започнал работа в процесното дружество, както и че в 7 – дневен срок от началото на трудовата заетост работодателят не е уведомил Агенцията по заетостта. В случая безспорно е установено, че при извършената на 30.06.2023 г. проверка по документи, лицето М. Я., роден на [дата]., е гражданин на Република Северна Македония, който е имал сключен трудов договор с „М. Т.“ О. и е постъпил на работа на 14.11.2022 г. и в седмодневен срок от тази дата работодателят не е уведомил Агенцията по заетостта. Декларацията е постъпила в Агенцията по заетостта на 27.07.2023 г. /л.20 от първоинстанционното дело/. Обстоятелството, че същия е полагал труд за дружеството се потвърждава от молба с вх. № 23093835/04.08.2023 г. на управителя Б. С., който сам потвърждава, че веднага след постъпването му на работа е командировал Я. с товарен автомобил, собственост на дружеството в изпълнение на трудовите му задължения. Районният съд е направил цялостен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е достигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като е изложил и подробни съображения за тяхното кредитиране, след надлежна преценка за тяхната относимост и последователност, и след съпоставяне с останалите доказателства по делото, които настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря. Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя извода на районния съд за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство, а изложените в жалбата доводи в обратна насока са неоснователни. Обоснована от доказателствата по делото е и преценката на районния съд, че в производството по реализиране на отговорността на дружеството, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението, е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.30а, ал.1 от ППЗТМТМ, във вр. с чл.8, ал.3 от ЗТМТМ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Правилни и обосновани са изводите на РС досежно неприложимостта на института „маловажност“ касателно процесното неизпълнение. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, в същото време нарушението е формално и не изисква настъпването на други общественоопасни последици, а с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици. Ето защо като е потвърдил процесното НП, Районен съд – Петрич е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба за настоящата инстанция е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, който размер се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото и обема на осъществената защита. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, А. съд – Благоевград