Решение № 3788 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14541/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р К.Д., д.м., срещу Л. В. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 741,37 евро, с левова равностойност от 1450 лв., представляваща стойността на предоставената медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой в периода 28.09.2024 г. – 07.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, които задължения са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гражданско дело № 10933/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, както и направените разноски в заповедното и в настоящето производство. Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност. В исковата молба се твърди, че на 28.09.2024 г., в 12,00 ч. Л. С. е посетила Отделение по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, с оплаквания за висока температура, парене и болка при уриниране, повръщане и болки в дясна лумбална област. След извършен преглед от дежурен лекар било установено, че се налага незабавното хоспитализиране на пациентката в Отделение по нефрология. Същият ден тя била приета за болнично лечение след подписването на „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“ с диагнозата „•••“ по Клинична пътека •••. Посочва се, че след проведено лечение ответницата била изписана на 07.10.2024 г. в подобрено общо състояние, като е издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП •••. Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение ответницата е била неосигурена по смисъла на ЗЗО, като не била възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата. Поради това ищецът счита, че на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО ответницата следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ след неговата хоспитализация по клиничната пътека в размер на 1450 лв./ 741,37 евро, съгласно действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение. В тази насока била и разпоредбата на чл. 52 ЗЗО. Ответницата не била възстановил здравноосигурителните си права до изписването и не била заплатила дължимите суми, въпреки изпратената й покана. Поради това УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД депозирало и заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, въз основа на което било образувано гражданско дело № 10933/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив и издадена такава заповед. Последната била връчена на Л. С. при условията на чл. 47, ал. 7 вр. ал. 5 ГПК, което обосновавало интереса на ищеца от предявяването на иска по чл. 422 ГПК. Въз основа на изложеното моли съдът да постанови решение, с което признава за установено, че в полза на ищеца ответницата дължи посочените по-горе суми. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. С., ЕГН ••••••••••, чрез особения представител адв. И. И., с който се оспорва иска като неоснователен, без да се излагат конкретни възражение в тази насока. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на предявените искове : Видно от приложеното ч.гр.д. № 10933/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр.с., образувано по депозирано от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 5084/17.06.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим. По основателността на предявените искове: За основателността на заявената искова претенция ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи постъпване на пациента по спешност в лечебното заведение, необходимост от хоспитализация – наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека, оказване на медицинска помощ и услуги чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации, обстоятелството, че към момента на приемането му и до изписването му от болницата ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, респ. не е бил осигурен по смисъла на ЗЗО. Ищецът следваше да докаже и размера на исковата си претенция чрез установяване стойността на твърдените за осъществени манипулации по действащия за този период ценоразпис на лечебното заведение, а ответницата при установяване на горните обстоятелства – да докаже, че е платила претендираната сума. От представената медицинска документация, в това число История на заболяването № •••/2024 г. и представените с исковата молба листове за преглед на пациент, както от 26.09.2024 г., така и от процесната дата 28.09.2024 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от дата 28.09.2024 г. и декларация за информирано съгласие, се установява по безспорен начин, че ответницата е постъпила в Отделение по нефрология при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив на твърдяната дата, поради наличие на влошено състояние с диагноза „•••“. Следователно установява се от представените доказателства, че на дата 28.09.2024 г. ответницата е постъпила при лечебното заведение – ищец по делото, и че състоянието й е налагало хоспитализация по посочената в исковата молба Клинична пътека •••. Поставянето на посочената по-горе диагноза е една от индикациите за хоспитализация, посочени в Клинична пътека ••• съгласно Приложение № 17 от Националния рамков договор за медицински дейност от 2023-2025 г., приложим към процесния период. Съгласно съставената в хода на лечението История на заболяването и представените медицински документи за извършени манипулации и проведено лечение, по време на престоя й в болницата на ответницата, в качеството й на пациент, са извършени редица лабораторни и клинични изследвания, видно от представените лабораторни резултати. Направена е кардиограма. Снета е анамнеза и са извършени последващи контролни прегледи. Всичко това е видно още и от епикризата на ответницата (л.9), където е обобщена извършената медицинска дейност. В тази насока относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, следва да се отбележи, че епикризата представлява официален писмен документ, изготвен от длъжностно лица, в кръга на службата му и удостоверяващ факти с правно значение, респ. има обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи заплащане на съответните услуги. Всички предоставени медицински услуги по клиничната пътека са надлежно отразени и съответстват на посочените в Сметка на пациента Л. С. от болничното заведение (л.19). Това се потвърждава и от представения „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед № 89 от 05.02.2015 г. на Изпълнителния директор на болницата, в редакция към 2024 г., в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени. Установи се по делото, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период ответницата е била здравнонеосигурена, което се доказва от постъпилата по делото справка от НАП (л. 79), съгласно която Л. С. и била с прекъснати здравноосигурителни права за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2026 г., вкл., респ. и по време на болничния си престой от 05.09.2022 г. – 09.09.2022 г., и не е възстановила своите права до момента. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно ал. 3 на същия член здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Следователно през времето, през което конкретно лице е здравнонеосигурено, същото дължи заплащане на лечебното заведение за предоставените от служителите на последното медицинска помощ и услуги. В конкретния случай следва да се отбележи и че ответницата изрично се е съгласила да бъде хоспитализирана, както и с условията, при които ще заплати своето лечение. Установи се по делото и че състоянието й е изисквало хоспитализация, поради което и тя е бил настанена за лечение в болницата. Предвид изложеното в настоящата хипотеза не намира приложение чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЗ, доколкото съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Т.е. след хоспитализацията на неосигурените пациенти, разходите по лечението на тези пациенти са за тяхна сметка. По настоящото дело се претендира именно стойността на указаната болнична помощ с оглед на хоспитализацията на ответницата, видно от представената сметка на пациента. С оглед на горното и доколкото ответницата не доказа да е заплатила оказаната й медицинска помощ, а е била неосигурена, то тя следва да плати стойността й, на основание чл. 109, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗО, която стойност е определена в действащия ценоразпис на УМБАЛ. По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица. Относно разноските: При настоящия изход на спора право на разноски има ищецът по силата на чл.78, ал.1 ГПК, съобразно представения списък. В полза на същия ще се присъдят сторените разноски пред първата инстанция, а именно общо 247,39 евро съдебно-деловодни разноски и 230 евро разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и дължимите разноски в заповедното производство в размер на 14,83 евро за държавна такса, доколкото на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Така мотивиран, съдът