РЕШЕНИЕ

№ 1079

гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20221100900734 по описа за 2022 година Ищецът „Д.Г.•••“ ООД твърди, че между него и ответника „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е сключена имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на валидност от 18.07.2020 г. до 17.07.2021 г. Твърди, че в срока на действие на застрахователната полица, на 28.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в ресторант „Чевермето“, находящ се в гр. Несебър /предмет на застрахованото имущество е търговският обект и намиращите се в него машини, съоръжения и стоково-материални запаси/. Ответното дружество е уведомено за щетата, за което е образувана щета, по която е платена сума в размер на 315791.68 лева, която според ищецът е недостатъчна да покрие действително нанесените от застрахователното събитие щети, които според него възлизат на сумата от 490000 лева. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 111220021017119 в размер на 145 667 лева, представляващо частичен иск от главница в размер на 174208 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2508.71 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г. Претендира направените в производството разноски. В молба от 14.07.2022 г. е посочена банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „ДЗИ – О.з.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на описаното в исковата молба застрахователно правоотношение, както и обстоятелството, че настъпилото събитие е покрит риск по процесната застраховка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение от 315791.68 лева, във връзка с така настъпилото събитие, е изпълнил изцяло задълженията си по процесната застрахователна полица. Така изплатеното застрахователно обезщетение за група имущество „сгради“ е определено на база установените и отразени в описите на увредено и унищожено имущество видове работи за възстановяване, като при остойностяването на вредите са ползвани актуални цени на строително-монтажните работи, взети от справочник на „Стройексперт“ към датата на събитието и действителната стойност е определена на база окрупнена цена за изграждане на кв.м. с приложена обезценка предвид възрастта и вида на сградите. По отношение на група „МСО“ е налице тотална щета на оборудването, като застрахователното обезщетение за тях е определено на база на действителната стойност на унищожените активи, вземайки предвид годината на закупуване, техническите характеристики, експлоатационната годност и живот, след отчитане на физическото, технологично и функционално износване. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключена застрахователна полица „Комфорт за бизнеса“ № 111220021017119 от 14.07.2020 г. за имуществено застраховане “пожар и други опасности” на ресторант, находящ се в гр. Несебър, ул. ••••, в това число търговски обект и намиращите се в него машини, съоръжения и оборудване, както и стоково- материални запаси, за застрахователни суми, определени на база действителната стойност на имуществото, както следва 410 000 за търговския обект; 40 000 лева за машини, съоръжения и оборудване и 40 000 лева за стоково-материални запаси. Посочено е, че по полицата подлежат на обезщетяване и други разходи, необходими за ограничаване на вредите от настъпилото застрахователно събитие и/или отстраняване на последиците от него, които са в общ размер до 5 процента от застрахователната сума, но не повече от 50 000 лева. Полицата е сключена при условията на пропорционално обезщетяване, като уговореният с нея срок на застрахователно покритие е от 18.07.2020 г. до 17.07.2021 г. В срока на действие на застрахователния договор, на 28.04.2021 г. настъпва покрит от застраховката риск – пожар. Въз основа на подадено уведомление за настъпилата щета, застрахователят образува преписка по щета № 11122132103395/2021 г, по която изплаща на 17.02.2022 г. на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 315791.68 лева.

С писмо с изх. 0-92-3886/22.03.2022 г. застрахователят разяснява на застрахованото лице, че платеното застрахователно обезщетение по щетата в размер на 315791.68 лева е определено въз основа на констатациите от извършения оглед на увреденото и/или унищожено имущество и параметрите на застрахователната полица. Посочено е, че за група имущество „сгради“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 247351.66 лева, при претендирано от застрахованото лице такова от 274789.09 лева; за група „машини, съоръжения и оборудване“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 16961 лева, определено при условията на тотална щета, при претендирано от застрахованото лице такова от 73628.88 лева; за група „стоково-материални запаси“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 40000 лева, съобразено с максималната застрахователна сума уговорена за това имущество с полицата, при претендирано от застрахованото лице такова от 130577.79 лева; за група „други разходи“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12658.92 лева. От определеното като дължимо застрахователно обезщетение е приспадната стойността на получената по фактура за предаден скрап сума в размер на 1179.90 лева.

Ответникът не е изпълнил възложеното му от съда по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК задължение да представи преписката по щета № 11122132103395/2021 г., съответно неизпълнението на това задължение ще бъде преценено от Съда, съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК – арг. от чл. 190, ал. 2 от ГПК.

От заключението по съдебно-оценителната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и от уточненията, направени при изслушването на вещото лице О. П. по реда на чл. 200 от ГПК в съдебното заседание от 14.06.2023 г., се установява, че след анализ на представените по делото писмени доказателства /вкл. представените от ищеца аналитични регистри от счетоводството му – оборотни ведомости/ и предоставените за изготвяне на заключението от ответника документи /вкл. възложения от застрахователя предварителния доклад за установените щети, изготвен от „О К.К.Е.Е.Б.“ ЕООД и приложения към него снимков материал, които не са представени като доказателства по делото/, вещото лице заключава, че действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.04.2021 г. възлиза на 540558.30 лева, както следва: търговски обект – 370700 лева; машини, съоръжения и оборудване –39280.51 лева и стоково-материалните запаси 130577.79 лева. Изводите относно степента на увреждане на търговския обект вещото лице прави въз основа на вписаните констатации в изготвения предварителен доклад за установени щети от наетия от застрахователя външен експерт „О К.К.Е.Е.Б.я“ ЕООД, както и изготвения снимков материал към този доклад. По отношение на сградите в този доклад са описани щети, които обосновават извод, че е увредена изцяло дървената конструкция, всички инсталации, довършителните обработки на масивните постройки, облицовки, настилки, дограми и т.н., като единствено част от стоманобетоновата конструкция на постройките е налице. От изготвените към доклада снимки вещото лице констатира, че тези конструкции са обгорели, но не са съборени и евентуално биха могли да се обследват, след което да се прецени от инженер- конструктор доколко е годна останалата след пожара конструкция да изпълнява своите носещи функции. Такъв документ за обследване не е представен, съответно вещото лице не може да се произнесе дали е запазена носимо-способността на стоманобетоновата конструкция. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за възможността останалите след пожара обгорели стени да се използват по предназначение, след извършване на ремонт /вещото лице заявява, че дървената покривна конструкция на сградите е напълно унищожена от пожара/, то Съдът намира, че направения от вещото лице в заключението извод, че не е налице тотална щета по отношение на търговския обект е единствено фактическа констатация, която не съответства на възприетата в чл. 10.1 от ОУ хипотеза на тотална щета /в случай че разходите за извършване на ремонт превишават възстановителната/действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие/, тъй като липсват представени по делото документи, от които вещото лице да определи някаква конкретна стойност, която да е необходима за възстановяване на тази стоманено-бетонна конструкция. Машините, съоръженията и оборудването, както и стоково-материалните запаси са унищожени и за тях е налице „тотална щета“.

По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор – чл. 394 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по имуществено застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

От представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на сключената застрахователна полица „Комфорт за бизнеса“ № 111220021017119 от 14.07.2020 г., в срока на застрахователно покритие на което е настъпило застрахователно събитие пожар. Настъпването на застрахователното събитие и обстоятелството, че това е станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор не е спорно между страните, като същото се установява и от представеното постановление, изготвено от прокурор от ТО-Несебър към РП-Бургас и удостоверение, издадено от РУ- Несебър на ОДМВР-Бургас, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила. По образуваната във връзка с това застрахователно събитие щета застрахователят е определил действителната стойност на нанесените от събитието щети в размер на общо 304312.66 лева, като е приел, че от дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде приспадна стойността на получената по фактура за предаден скрап сума в размер на 1179.90 лева, а също така следва да се изплатят и дължимите, съгласно условията на застраховката, разходи необходими за ограничаване на вредите от настъпилото застрахователно събитие и/или отстраняване на последиците от него в размер на 12658.92 лева, поради което е изплатил на застрахованото лице на 17.02.2022 г. застрахователно обезщетение в размер на общо 315791.68 лева.

Спорно между страните се явява обстоятелството дали с изплащането на това застрахователно обезщетение застрахователят е изпълнил изцяло поетото с договора за застраховка задължение, съответно какъв е характерът на нанесените на застрахованите вещи вреди и какъв е техният размер.

При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда, определена към датата на събитието, но не по-голяма от уговорената в договора застрахователна сума. С процесния застрахователен договор, страните са уговорили действителна, а не възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея. От изслушаното заключение на вещото лице П. се установява, че стойността на дължимото от застрахователя обезщетение за нанесените от процесното застрахователно събитие щети възлиза на 449980.51 лева. По отношение действителната стойност на нанесените щети на търговската сграда, съгласно вече изложените мотиви относно кредитирането на заключението в тази част и отчитайки поведението на ответника по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК, Съдът приема, че в случая е налице тотална щета по отношение на търговския обект и дължимото застрахователно обезщетение за него следва да се определи по реда т. 10.1.1. от ОУ /действителната стойност на увреденото или унищоженото имущество непосредствено преди настъпването на вредата/.

При така установената стойност за отстраняване на щетите в размер на 449980.51 лева, която попада в рамките на уговорената с договора застрахователна сума за недвижимото и движимото имущество, следва да се приеме, че ответникът дължи на застрахованото лице обезщетение от общо 449980.51 лева и следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между тази сума и заплатеното от него обезщетение в размер на 303132.76 лева /146847.75 лева/, от която сума следва да се прихване приспадната сума получена като скрап от 1179.90 лева и се получава оставаща като дължима на застрахованото лице сума в размер на 145667.85 лева. От платената от застрахователя общо сума от 315791.68 лева не трябва да се отчита сумата от 12658.92 лева, платена за възстановяване на други разходи на застрахования, тъй като предмет на спора между страните е единствено размера на дължимото обезщетение за нанесените на застрахованото имущество от пожара щети.

Предвид изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало предявеният частичен иск за сумата от 145 667 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен за претендирания от ищеца размер.

По иска с правна квалификация чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. На основание чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада и процесната /по приложение I, раздел II, буква „А“, т. 8/, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното обезщетение е предвиден и в приложимите към процесната застрахователна полица общи условия /т.10.12 от ОУ/. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и при прилагане на неблагоприятните последици от неизпълнението на ответника на възложеното му задължение по чл. 190 от ГПК да представи преписката по щетата, Съдът приема, че към датата на плащане на част от дължимото застрахователното обезщетение по процесната щета – 17.02.2022 г. предвиденият в закона и ОУ 15-дневен срок е изтекъл, съответно застрахователят е следвало да извърши плащане на тази дата на цялото дължимо по щетата застрахователно обезщетение и е изпаднал в забава от 17.02.2022 г. на задължението си да заплати остатъка от дължимото застрахователно обезщетение от 145 667 лева За периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г. законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото главно вземане от 145667 лева, по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 2508.71 лева.

Предвид изложеното, акцесорният иск за лихвата следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на производството ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В изчисляването на дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените такива за заплатена държавна такса в размер на 5927.03 лева /това е размерът на дължимата от ищеца по исковете държавна такса/; за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 800 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лева.

Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 9500 лева за исковото производство не се явява прекомерно с оглед размера на предявените искове и характера и сложността на делото /включително и при съобразяване, че част от включените в предмета на доказване факти са приети за безспорни между страните/, продължителността на производството и броя на проведените открити съдебни заседания и извършените от упълномощения представител на ищеца процесуални действия. Предвид така възприетата фактическа и правна сложност на делото и като взе предвид средния размер на уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със сходна цена на иска като настоящето, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат в претендирания и заплатен от ищеца размер от 9500 лева.

С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на общо 16227.03 лева.

Мотивиран от горното, Съдът