Решение № 6445 от 15.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3108/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 20067439/15.11.2022 г. постановено по гр. д. № 20345/2020 г. на СРС, ГО, 57 състав е осъдена «ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА»АД с ЕИК: ••••••• със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. ••••••• да заплати на «Т.» ООД с ЕИК: ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.••••••• и със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••, бл••••••• - адв. Т., както следва:

• на основание чл.91 ал.1 и ал.2 от ЗПУПС сумата от 22 679, 00 лв. /двадесет и две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева/, представляваща неизплатена и дължима сума за неточно изпълнена платежа операция чрез интернет банкиране на 09.04.2020г. с уникален идентификатор на референция FT•••••••, ведно със законната лихва за забава считано от 28.05.2020г. до окончателното й изплащане;

• на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 314, 99 лв., /триста и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 22 679, 00 лв. за периода 09.04.2020г. - 28.05.2020г.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника Д. Т. И./ което при допусната очевидна фактическа грешка не е посочено в диспозитива на постановеното решение/.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника с излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая следва да бъде ангажирана отговорността на банката като доставчик на платежни услуги, тъй като е установено точност на изпълнение на платежната операция и точност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Доводите на ищеца за неразрешена платежна операция са останали недоказани в производството. Извършената платежна операция е наредена от платеца и последния е дал изрично съгласие за изпълнението й. Както е установено от приетата и неоспорена СТЕ през целия период от момента на съставяне до момента на подписване на процесното платежно нареждане, достъпът до Интернет банкирането е бил осъществяван само от потребителя, легитимиращ се от името на ищеца, след въвеждане коректни потребителски идентификатори (потребителско име и парола), като при подписване на платежното нареждане по предварително уговорените ред и начин за Банката е било налице обективирано недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Не се касае за неоторизиран достъп до системата, нито се касае за недадено съгласие за паричната операция, тъй като както изрично е изтъкнал експерта, независимо от това дали е ползвана готова бланка и какви промени са извършвани във всеки един момент до подписването на платежното нареждане от потребителя - Г.С.Т., който е управител на ищцовото дружество чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп, и чрез следните инструменти: въвеждане на уникално генериран еднократен код/парола, който се получава от клиента по различни начини, един от които е чрез sms на номера на мобилния телефон на клиента, предоставен от него /както е в настоящия случай/, като при извършване на платежни операции е необходимо допълнително въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола, получен по начините, по които се получава и първия код за вход в системата, той е могъл и е бил длъжен да провери съдържанието на документа, който подписва.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в посочената обжалвана част и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца «Т.» ООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са нарушени процесуални правила, приложен е правилно материалния закон, същото е обосновано, чрез събраните доказателства. С оглед това е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна Д. Т. И. не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Във връзка с оплакванията за неправилност на решението съобразно доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

За да уважи предявените искове по чл.91 ал.1 и ал.2 от ЗПУПС и чл.86 ал.1 от ЗЗД, съдът е приел, че платежната операция- изходящ кредитен превод в размер на 50000.00 лв. с уникален идентификатор FT•••••••, с който превод е заверена сметката на третото лице помагач - Д. Т. И. изпълнена от името на ищеца чрез интернет банкиране на 09.04.2020г. не е изпълнена точно и надлежно по вина на ответника като доставчик на платежни услуги, поради това че последният не е положил грижата на добрия търговец, да предостави защитена и сигурна система за извършване на платежни операции, чрез интернет банкиране, както и че не е изпълнил точно задължението си незабавно да предприеме мерки за предотвратяване настъпването на вреди от изпълнение на неточна платежна операция /независимо дали е манипулация от трето за страните лице или въртрешна-техническа намеса/.

Решението е неправилно.

С доклада по делото изготвен от първата инстанция са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване /чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК/ обстоятелствата, че между страните е налице договор за разплащателна сметка от 13.02.2008г., по силата на който дружеството ищец има достъп за извършване на платежни операции от сметката през систематата за онлайн банкиране на ответника. Съответно, че на 09.04.2020г. от сметката на ищеца през ситемата за онлайн банкиране на Банката е нареден изходящ кредитен превод в размер на 50000.00 лв. с уникален идентификатор FT•••••••, с който превод е заверена сметката на третото лице помагач - Д. Т. И. с IBAN: •••••••.

Страните спорят дали заявката за превод с попълване на реквизитите на платежното нареждане чрез системата за онлайн банкиране попълнено от представител на ищеца и получено в банката за изпълнение е именно с индивидуализиращата сметка IBAN: ••••••• и титуляр третото лице помагач Д. Т. И. или наредителят е въвел данни към друго лице - „Г.Ф." със сметка IBAN: BG••••••• и съответно налице ли е отговорност на банката за възстановяване на паричните суми, постъпили в резултат на горния превод в сметката на третото лице помагач.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, които настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че:

1. Съдържанието на подадения от ищеца електронен платежен документ с реф.

№ FT••••••• от 09.04.2020 г. от 12.09 ч. е с получател с IBAN ••••••• и посочено име на получателя - „Г.Ф."ЕООД със сума на трансакцията 50000.00 лв. /установено в самата система за онлайн банкиране/;

2. При постъпване на искане за превод в системата за онлайн банкиране на ОББ АД, документът получава два идентификационни номера. Уникалният номер на документа (Order_id) се генерира от системата за онлайн банкиране, а референтният номер FT••••••• се генерира от счетоводно-информационната система на банката, когато от системата за онлайн банкиране преводът постъпи за изпълнение в нея. Клиентът вижда само FT номера;

3. Не е установено в системата банковата сметка на получателя в подадения от ищеца електронен платежен документ с реф. № FT••••••• от 09.04.2020 г. да е била променена след получаване на платежното нареждане в системата;

4. Потвърждаване на плащането се извършва от наредителя чрез използване на два независими елемента за потвърждението. Първият елемент е парола за вход в системата за онлайн банкиране, а вторият е въвеждането на еднократен уникален динамичен код, който системата изпраща на посочен от наредителя мобилен телефонен номер;

5. Технологията по обработка от ответника на електронния платежен документ и хронологията на извършените от клиента действия са описани от експерта в СТЕ. Дадена е констатация, че при изследването на обработка на електронен платежен документ с реф. № FT••••••• от 09.04.2020 г. няма данни за разминаване между обработката на документа и данните в електронното съобщение за потвърждаване на същия;

6. При изследване в системата на ответника от експерта е установено, че водещо при изпълнението на платежното нареждане е IBAN номерът на сметката на получателя. Титулярят на банкова сметка не се генерира автоматично;

7. В банковата система не е отчетено разминаване между посочения от ищеца получател и титуляря на банкова сметка с IBAN •••••••. В системата е постъпило за изпълнение преводно нареждане с посочените реквизити като водещ за системата е IBAN номера на сметката, като на база на данните в преводното нареждане за сума, IBAN на получателя и валута на превода (три елемента), се генерира и уникален еднократен код, който се изпраща на мобилния телефон на получателя за целите на разрешаване на платежната операция;

8. Представените от ищеца разпечатки от онлайн банкирането на ОББ представляват екранни снимки поставени в програмата за текстообработка на Майкрософт MS Word. Те не представляват оригиналните файлове във формата за запазване на екранни снимки, който да позволява идентифициране на дата и часа на тяхното създаване, съответно модифициране, ако има такова. Представеният от ищеца по делото формат не е годен за изследване от експерта и не може да бъде потвърдена неговата достоверност;

9. При прилагането на най-малко два независими елемента за установяване на идентичността на платеца се гарантира, че дори злонамерено трето лице да се сдобие с някой от елементите (например с паролата за вход в онлайн банкирането), то няма да е възможно да извърши плащане без да има и втория елемент - например еднократния код, изпратен на мобилния телефон на платеца. В случая плащането е извършено посредством предоставянето на двата елемента от страна на платеца;

10. Съгласно посоченото в Общите условия за платежни услуги за бизнес клиенти, (Приложение към отговора на исковата молба по делото), чл.7.3.1. и чл.7.3.2., при вход в системата за онлайн банкиране, клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход в онлайн банкиране и въвежда уникално генериран еднократен код/парола: а) получен/а чрез SMS на номера на мобилния телефон на Клиента, предоставен съгласно т.7.2.1 или b) генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ или с) генериран от мобилно приложение за операционни системи iOS и Android. При извършване на нареждания за платежни операции е необходимо допълнително въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола: а) получен/а чрез SMS на номера на мобилен телефон на Клиента, предоставен съгласно т. 7.2.1 или б) генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ или с) генериран от мобилно приложение за операционни системи iOS и Android.

Видно от посоченото, за вход и извършване на платежни операции през системата за онлайн банкиране, Банката прилага елементът „знание" потребителско име и парола за вход, известни само на клиента/потребителя и елементът „притежание" - манифестиран чрез въвеждането на код, изпратен на притежаван от клиента мобилен телефон, или на предоставен му хардуерен токън, или чрез мобилно приложение, инсталирано отново на мобилния телефон на клиента. При извършването на платежни операции се въвежда и допълнителен уникално генериран динамичен код/парола, извлечен от сумата на операцията, IBAN номера на сметката на получателя и валутата на операцията;

11. За извършването на платежна операция през системата за онлайн банкиране на банката е необходимо допълнително въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола: а) получен/а чрез SMS на номера на мобилен телефон на клиента, или б) генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ или с) генериран от мобилно приложение за операционни системи iOS и Android. Освен удовлетворяването на фактора „притежание" този код отговаря на изискванията по чл. 5 от Делегирания Регламент 2018/389 за динамично свързване, като по-конкретно а) наредителят е осведомен за стойността на платежната операция и относно получателя; б) кодът, генериран за установяване на идентичността, е специфичен за стойността на платежната операция и за получателя, посочен от платеца при инициирането на операцията; в) кодът за установяване на идентичността, приет от банката, съответства на първоначалната стойност на платежната операция и на идентичността на получателя, посочен от платеца; г) всяка промяна в стойността или получателя на плащането води до анулиране на генерирания код за установяване на идентичността.

С оглед това, според експерта по СТЕ, по отношение на процесния превод, банката е изпълнила изискването за генериране на променливи елементи, свързващи операцията с конкретна сума и получател. Изпратеното на мобилния телефон на клиента текстово съобщение на 09.04.2020г. в 12: 09ч. е със следния текст: Plastane kam IBAN ••••••• za suma 50000.00 BGN parolata е: XXXXXXXXXX, data: 09/04/2020 12: 09: 09.- Наредителят е осведомен за стойността на платежната операция и относно получателя. Кодът/паролата са генерирани на база конкретните параметри на нареждането - IBAN номер на получателя, сума на операцията и валута на операцията;

12. Считано от 14.09.2019 г. ОББ АД прилага следните изключения по членове 10-20 на Глава III „Освобождавания от задълбочено установяване на идентичността на клиента" от Регламент (ЕС) 2018/389:

• Преводи към доверени бенефициери: когато платецът инициира платежна операция и получателят е включен в списък на доверени бенефициери, създаден преди това от платеца (чл.15 от Делегиран регламент 2018/389);

• Кредитни преводи между сметки, държани от едно и също физическо или юридическо лице в ОББ (чл.13 от Делегиран регламент 2018/389);

13. При извършеното изследване експертът установява, че ОББ АД е приложила ЗУИ по отношение на платежната операция с идентификатор FT••••••• от 09.04.2020 г. Операцията е разрешена след вход в онлайн банкирането с потребителско име и парола и въвеждането на уникален еднократен код, генериран на база сума на превода, IBAN на получателя и валута на превода, изпратен на мобилния телефон на законния представител на "Т." ООД, подаден в банката;

14. След потвърждаване от страна на клиента (потребителя) на преводно нареждане в онлайн банкиране, плащането се подава в реално време към счетоводната система за обработка, при което се извършва автоматично осчетоводяване на движението по сметката. Всички процеси са автоматизирани, като системата не допуска промяна в данните на нареждането, в т.ч. извършено от страна на служител на банката;

15. Преводното нареждане за платежната операция с идентификатор FT••••••• от 09.04.2020г. е изпълнено на базата на предварително съставен образец/шаблон;

16. При извършване на плащането се визуализира екрана таблица където наредителят следва да въведе уникално генерираният динамичен код за потвърждаване на плащането. В таблицата фигурират данните на превода и могат да се проследят: IBAN на получателя, сума на превода и валута на превода.

Установява се от приложените писмени документи, както и заключението по СТЕ прието пред първата инстанция, че на 09.04.2020г. клиентът - ищец чрез представителя му Г.С.Т. работи от IP82.118.251.119, същия се логва в 12: 05ч. в 12: 06 ч. сменя профила си и влиза в профила на фирма „Т."ООД, в 12: 06 прави извлечение по сметка ••••••• за периода 09.04.2020г. - 09.04.2020г.; започва левов превод в 12: 08ч., попълват се данни за декларация за произход на средствата н 12: 08ч., след което се съставя платежното нареждане, със следните реквизити на същото: получател „Г.Ф.", основание - фактура № 935644/20.01.2020г., сума - 50 000 лв., сметка на получателя: BG •••••••. Установено е, че титуляр на посочената банкова сметка BG ••••••• е Д. Т. И. – подпомагаща страна в процеса, а не „Г.Ф." ЕООД.

Установява се, че два часа след процесната платежна операция ищеца е подал сигнал до банката- ответник, с който е заявил пред доставчика на платежни услуги, че тази операция е неправилно изпълнена и е поискано блокиране на превода и възстановяване на сумата. При получаване на сигнала банката е изискала връщане на сумата по платежната операция, като част от нея в размер на 14000 евро е възстановена обратно на дружеството – ищец. Останалата сума по извършения банков превод не е била налична, тъй като е била изтеглена от Д. Т. И.- подпомагаща страна в процеса, на чието име е банковата сметка BG •••••••, по която е извършен превода на посочената сума.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС "Когато платежно нареждане е подадено директно от платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на платежната операция, освен ако докаже пред платеца или пред доставчика на платежни услуги на получателя, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил сумата по платежната операция". Посочената разпоредба предвижда, че банката не носи отговорност пред платеца (своя клиент), ако докаже, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил наредената сума. Т.е. банката следва да докаже, че банката на получателя на плащането е получила процесната сума - в случая, че сумата е постъпила по сметка с BG ••••••• в ОББ АД посочена в платежното нареждане. Посоченото обстоятелство съдът намира за установено по делото чрез събраните пред първата инстанция писмени документи и констатациите на експерта по СТЕ.

Поддържаните от ищеца доводи, че платежното нареждане е с реквизит друга банкова сметка, т.е. IBAN: BG•••••••, който е посочен в разпечатка на екранна снимка приложена на л.8 и л.9 от делото на първата инстанция, съдът намира за недоказани и съответно неоснователни. Както е посочил експерта в изготвената СТЕ, предоставените от ищеца разпечатки от онлайн банкирането на ООБ на л.8 и л.9 от делото на СРС, сочещи попълване на реквизит банкова сметка IBAN: BG••••••• представляват екранни снимки поставени в програмата за текстообработка на Майкрософт MS Word. Същите не представляват оригиналните файлове във формата за запазване на екранни снимки, който да позволява идентифициране на дата и часа на тяхното създаване, съответно модифициране, ако има такова. Представеният формат не е годен за изследване и не може да бъде потвърдена неговата достоверност. Съответно, при извършване на изследване в системата на ответника е установена технологията и хронологията на обработка на платежния документ, със записи налични в системата, които не са били променени след подаването им от платеца. В изготвеното от платеца – ищец платежно нареждане е била посочена банкова сметка ••••••• в ОББ АД, която не е била променена впоследствие от платеца, банката или трети лица. Титуляр на посочената в платежното нареждане банкова сметка обаче е друго лице – Д. Т. И., а не „Г.Ф." ЕООД, посочен като получател в платежното нареждане.

В съответствие с разпоредбата на т. 9.10. от Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти: "В случай на оспорена платежна операция от страна на Клиента, същият носи отговорността да докаже, че извършването й не е разрешено от Клиента и/или че същата е била неточно изпълнена от Банката" Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорът има силата на закон за лицата, които са го сключили, следователно това правило обвързва ищеца в настоящото производство. Същото правило е в съответствие и с чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, съгласно който платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил и е дал съгласие за извършването й. А при оспорване на платежната операция платецът (ищецът) трябва да докаже, че не е я наредил и че не е дал съгласието си да бъде извършена.

Съдът намира, че сочените от ищеца обстоятелства, не обосновава извод за неразрешена платежна операция, т.е. такава, за която ищецът не е дал съгласието си да бъде извършена.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 13 на БНБ от 18.08.2016 г за прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, в тежест на клиента на банката е да посочи пълно и точно IBAN-a в платежното нареждане.

На основание чл. 8 от Наредба № 13 на БНБ, единственото задължение на банката е за проверка на валидността на контролните числа на IBAN-a на наредителя и получателя на плащането, посочени в платежното нареждане. Посоченото задължение е изпълнено, след като платежното нареждане е обработено, изпълнено и плащането е постъпило по валидна и съществуваща банкова сметка. Както се посочва и в правната литература, за банката не е предвидено задължение да проверява имената на титулярите на посочените в платежното нареждане сметки. Подобно задължение не е предвидено нито в ЗПУПС, в Наредба № 13 на БНБ, Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г., нито в Указание на БНБ за изпълнение на кредитен превод и директен дебит в левове, когато доставчиците на платежни услуги са банки. Отделно от това, ответникът заявява, че не разполага и не може да разполага с информация относно имената или наименованието на лицето получател на дадено плащане и обективно не може да провери това обстоятелство.

Съгласно чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен е уникалния идентификатор; банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платецът съставя платежно нареждане за кредитен превод със съдържание съгласно изискванията на чл. 15 и носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне.

В съответствие с горепосочените разпоредби, съгласно т. 9.14. от Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти: "Банката не носи отговорност за възстановяване на сумата по платежна операция при валиден, но неточно посочен уникален идентификатор - международен номер на банкова сметка IBAN от страна на Клиента-наредител. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорът има силата на закон за лицата, които са го сключили.

С оглед на горепосочената правна уредба, както се възприема и в правната теория "При неточно посочване на IBAN в платежното нареждане не е налице неточно изпълнение на платежна операция. Когато платежната операция е изпълнена в съответствие с посочения в нареждането IBAN както от банката на наредителя, така и от банката на получателя, не са налице условия за извършване на служебен коригиращ превод, банката не носи отговорност за неправилното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор.

С чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, като при установяване на идентичността на платеца по чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

В случая съдът намира за установено, че банката, като доставчик на платежната услуга е доказала всички факти касаещи автентичността на операцията и изправността на системата. Доводите на въззивника в посочения смисъл, съдът намира за основателни.

Както бе посочено, съгласно чл. 70, ал. 1 и, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи, където е дадено легално определение на понятието "разрешена платежна операция", същата представлява платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а ако платец ът не е наредил или не е дал изрично съгласие за изпълнени е, то платежната операция е неразрешена.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи съгласието за изпълнение на платежната операция или поредица от платежни операции се дава по ред и по начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. В чл. 75 от ЗПУПС са посочени задълженията на ползвателя на платежния инструмент, а именно: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и ползване; незабавно след узнаването да уведоми доставчика на платежните услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент; да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент.

Съдът като обсъди доводите на страните, намира, че безспорно в случая не е налице неразрешена платежна операция, тъй като както се установи от СТЕ през целия период от момента на съставяне до момента на подписване на процесното платежно нареждане, достъпът до Интернет банкирането е бил осъществяван само от потребителя, легитимиращ се от името на ищеца, след въвеждане коректни потребителски идентификатори (потребителско име и парола), като при подписване на плотежното нареждане по предварително уговорените ред и начин за Банката е било налице обективирано недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Не се касае за неоторизиран достъп до системата, нито се касае за недадено съгласие за паричната операция, тъй като както изрично изтъква и експерта, независимо от това дали е ползвана готова бланка и какви промени са извършвани във всеки един момент до подписването на платежното нареждане от управителя на ищцовото дружество чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп, и чрез въвеждане на еднократен уникален динамичен код, който системата е изпратила на посочен от наредителя мобилен телефонен номер, той е могъл и е бил длъжен да провери съдържанието на документа, който подписва. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че платежната операция е неразрешена, тъй като не се твърди и не се установи да е налице липса на съгласие. Твърденията на ищеца, че банката получава платежното нареждане още при потвърждаването на съдържанието му, а при подписването им управителят не е могъл да установи, че IBAN ••••••• е на лице различно от получателя, не може да бъде споделено, тъй като и експертът установи, че във всеки един етап на опериране със системата има възможност за т.нар. "преглед". В случая водещо за изпълнение на платежното нареждане по отношение на получателя е посочения реквизит IBAN съдържащ се в посочения уникален идентификатор.

Следва да се има предвид и че съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 от ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която "Уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка". Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 от ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като в, ал. 4 е посочено, че в случаите по, ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция. Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в съответствие с въведения от платеца IBAN, изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, винаги се смята за точно изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN най-съществената информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на превода. Следователно при получаване на платежното нареждане, изхождащи от лица с оторизиран достъп до системата и с попълнени от тях и данни, за ответната банка не е било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и да не изпълни нареждането.

Безспорно се установи, че нареждането е изпълнено същия ден, сумата е постъпила по посочената в платежното нареждане разплащателна сметка. За допуснатата грешка от платеца, банката е уведомена и веднага са предприети действия за връщане на част от сумата в размер на 14000 евро, тъй като останалата не е била налична и обратен превод не е имало възможност да бъде осъществен. Следователно не е налице и хипотезата на чл. 90, ал. 4 от ЗПУПС, на която се позовава ищеца. Не може да се приеме за установено, че както твърди ищеца банката не е предприела необходимите действия за да гарантира сигурна електронна среда, в която да се изпълняват платежни нареждания, респ. не се установява, че не е положена дължимата грижа за евентуално възстановяване на средствата.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно и предявените искове отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1103.58 лв., както следва: за възнаграждение за СТЕ – 325.00 лв.; за държавна такса за СГС – 478.58 лв. за възнаграждение за юрисконсулт по 150.00 лв. и за двете инстанции.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд