Решение № 7872 от 9.9.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 714/2026 г.

Административен съд - Бургас09.09.2026 г.докладчик Даниела Драгнева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Бургас с [ЕИК], с адрес гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д. Н. Н., против решение № РД-02-14-765/16.03.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ОСЪЖДА Община Бургас с [ЕИК], с адрес гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д. Н. Н., да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 17-19 разноски по делото в размер на 230,00 евро (двеста и тридесет евро). РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: �

Мотиви

Производството е по реда на чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на Община Бургас с [ЕИК] и адрес гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д. Н. Н. против решение № РД-02-14-765/16.03.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на програма „Развитие на регионите“ 2021 -2027 г., с което е определена финансова корекция в размер на 655 803,28 евро с ДДС, представляваща 10 % от безвъзмездната финансова помощ по договор № 93-ОП24-78(1)/12.12.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „СМК-Студентски кампус Бургас“, като е посочено и че следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Прави искане да се прогласи решението за нищожно, алтернативно да се отмени, като незаконосъобразно и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Ръководител на Управляващия орган на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за основателност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

На основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с постъпило проектно предложение в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ (ИСУН) № BG16FFPR003-1.001-0056 „Изграждане на иновативен, високотехнологичен, академичен център за интегриране на съвременни образователни и технологични инициативи, насърчаващ растежа на знанието и икономическия напредък“, одобрено от ръководителя на Управляващия орган на ПРР 2021-2027 г. с решение № РД-02-14-1710/19.08.2025 г. (чл.45, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ) е дадено съгласие Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. (ПРР) – Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие”, представлявано от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на ПРР, да подпише административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Община Бургас (Бенефициент) по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.

Между Управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. (ПРР) – Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” и Община Бургас, като бенефициент е сключен административен договор № РД-02-29-1035/29.08.2025 г. /№ от ИСУН - BG16FFPR003-1.001 – 0056 – С01/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. на регионите“ 2021-2027 г., по процедура чрез директно предоставяне на БФП BG16FFPR003-1.001 „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини – основни центрове на растеж“. Предмет на договора е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер до 13 000 000,00 лева (тринадесет милиона лева), по процедура BG16FFPR003-1.001 „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини – основни центрове на растеж“ по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за изпълнение на проектно предложение BG16FFPR003-1.001-0056 „Изграждане на иновативен, високотехнологичен, академичен център за интегриране на съвременни образователни и технологични инициативи, насърчаващ растежа на знанието и икономическия напредък“. Общата стойност на допустимите разходи по проектното предложение е в размер на 37 001 240,85 лева и се разпределя на разходи в размер на 13 000 000,00 лева безвъзмездна финансова помощ от ПРР в режим „непомощ“ и разходи в размер на 24 001 240,85 лева, представляващи собствен принос на бенефициента.

Въз връзка със сключения договор и на основание чл.132 от ЗОП, Община Бургас е провела открита процедура, без обособени позиции, с предмет Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) за изграждане на обект: „Иновационен студентски и научен кампус в УПИ VII-3941 кв.24, по ПУП-ПУР, в разширението на строителните граници на гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.2.3941 по КККР на гр.Бургас, с предвидено в имота проектиране и изграждане на следните обекти: Сграда ЗОХ (Ресторант/бар/кафене) с индикативна разгъната застроена площ (РЗП) 1 815,00 кв.м.; Сграда за жилищно настаняване на студенти с индикативна РЗП 7 200,00 кв.м.; Спортен център с индикативна РЗП 2 160,00 кв.м.; Сграда за жилищно настаняване на преподаватели, изследователи и гост лектори с индикативна РЗП 7800,00 кв.м.; Сграда Библиотека, вкл. дигитална, с индикативна РЗП 1 155,00 кв.м.; Сграда за учебна и научноизследователска дейност с индикативна РЗП 7 400,00 кв.м. Процедурата е открита с решение по чл.22, ал.1 от ЗОП изх.№93-ОП24-78/09.08.2024 г. на зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, длъжностно лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, съгласно заповед № 3842/13.11.2023 г. на кмета на Община Бургас. Решението за откриване на процедурата и обявлението на обществената поръчка са публикувани в Регистъра на обществените поръчки под уникален номер 00797-2024-0066.

В резултат от проведената процедура между Община Бургас и ДЗЗД „СМК-Студентски кампус Бургас“, с участници в обединението: ,,СМК-Монтажи“ АД, ,,Даскон“ ООД, ,,Атрим“ ЕООД, ,,Ека Студио“ ЕООД и „Л-550" ЕООД, на основание чл.112, във вр. чл.114 от ЗОП е сключен договор № 93-ОП24-78(1)/12.12.2024 г. за изграждане на обект „Иновационен студентски и научен кампус“ в УПИ VII-3941, кв.24, по ПУП-ПУР, в разширението на строителните граници на гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.2.3941 по КККР на гр.Бургас, на стойност 35 690 223,69 евро (69 804 010,20 лева) без ДДС.

Във връзка с осъществяването на контрол за законосъобразност на откритата процедура по ЗОП и сключения договор№ 93-ОП24-78(1)/12.12.2024 г. с изпълнител „СМК-Студентски кампус Бургас“, в Регистъра на сигнали и нередности в ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие”, МРРБ на Република България е регистриран сигнал № 5.

С писмо изх.№ 99-00-6-300/03.02.2026 г. Община Бургас е уведомена по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ за констатирано нарушение с финансов ефект, представляващо „нередност“ по смисъла на чл.2, т.31 от Регламент /ЕС/ № 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета. На бенефициента е даден двуседмичен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В така определения срок е депозирано възражение № 99-00-6-300/18.02.2026 г., с което по същество се оспорва констатациите на УО на ПРР.

С решение № РД-02-14-765/16.03.2026 г. на ръководителя на УО на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. на Община Бургас, на основание чл.73, ал.1, т.9, във връзка с чл.69, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ и чл.142, ал.1 от АПК, както и чл.2, параграф 31 от Регламент (ЕС) № 2021/1060 е определена финансова корекция в размер на 655 803,28 евро с ДДС, представляваща 10 % от безвъзмездната финансова помощ по договор № 93-ОП24-78(1)/12.12.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „СМК-Студентски кампус Бургас“, като е посочено и че следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане, за установена нередност по т.11, буква „а“: „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“, към Приложение № 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности). Нарушенията са под номерация т.1.1, т. 1.2, т.1.3, т.1.4 и т.1.5, описани подробно в Раздел I. Фактическа обстановка, т.1. Описание на нарушенията на решението, както следва:

  • т.1.1 - нарушение на чл.48, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП – Предметът на обществената поръчка не осигурява спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция, равен достъп и недопускане на дискриминация.

УО е преценил, че предметът на обществената поръчка, посочен в обявлението за ОП и документацията за участие и заложените изисквания в техническите спецификации не осигуряват спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция, равен достъп и недопускане на дискриминация, предвид това, че в техническото задание за проектиране, раздел 2 „Основни изисквания“, т.3.6. Интегрирана Система за сграден мениджмънт/BMS са посочени изисквания за конкретен стандарт (SQL, ITU-T H.265, EN 50130-4, IEEE 802.3af, EN 12094-1, EN 60268-16: 2011, EN 54 и др.) и не са добавени думите „или еквивалентно/и“.

  • т.1.2 - нарушение на чл.59, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП и във вр. с чл.61, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗОП - Незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия оборот.

УО е коментирал заложения от възложителя критерий за подбор, участникът в обществената поръчка трябва да е реализирал минимален общ оборот за последните три приключили финансови години, в зависимост от датата, на която участникът е създаден или е започнал дейността си - в размер за всяка от дейностите, както следва:

  • Услуги по архитектурно и инженерно проектиране – оборот в размер на 1 300 000 лева – за дейност № 1;
  • За строително-монтажни и строително-ремонтни работи – оборот в размер на 69 000 000 лева – за дейност № 2.

Ако участникът е консорциум, е изискано да се предоставят отделни данни за оборота за отделните дружества за всяка съответна област.

УО е преценил, че изискването е неясно поставено и така формулирано касае специфичен оборот, а нормата на чл.61, ал.2 от ЗОП регламентира максималния размер на „минималния общ оборот“. Посочено е, че възложителят е заложил специфичен оборот, надвишаващ прогнозната стойност на поръчката, а по арг. от чл.59, ал.2 от ЗОП поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Съответно това стеснява кръга на участниците, които могат да оферират по процедурата, като дава необосновано предимство на ограничен кръг големи икономически оператори; необосновано ограничава участието на широк кръг стопански субекти; възпрепятства реалната конкуренция в нарушение на императивната норма на чл.2, ал.2 ЗОП. Освен това липсва каквато и да е аргументация на изискваните стойности, които трябва да бъдат пряко обосновани от специфичните параметри на поръчката, а в случая изпълнението на СМР е поетапно и не предполага едновременно разходване на средства в подобен мащаб. За това нарушение УО е приел още, че дори изискването да се отнася за общ оборот, а не за специфичен, това също е незаконосъобразно, тъй като участникът трябва да има отделен оборот за дейност проектиране и отделен оборот за СМР, при липсата на законово основание за разделяне на оборота по дейности. Коментирана е и разпоредбата на чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП, която допуска поставянето на изискване за минимален оборот (общ), включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката (специфичен), но не и изкуствено разпределяне по поддейности, особено когато поръчката е една и не е разделена на обособени позиции. Посочено е, че по този начин възложителят е въвел два отделни оборота, като третира отделните дейности „Проектиране“ и „СМР“ като самостоятелни поръчки. Това не съответства на структурата на процедурата, която не е разделена на обособени позиции, а и двете дейности не се изпълняват успоредно, а последователно, което не следва логиката на изпълнението, не е мотивирано и не е пропорционално.

  • т.1.3 - нарушение на чл.59, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП - незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия опит в изпълнението на сходни дейности.

УО е коментирал нарушението в контекста на поставени от възложителя минимални изисквания за наличие на технически и професионален капацитет към участниците, както следва:

  • Участниците да имат опит в изпълнение на дейности, идентични или сходни с предмета на поръчката, а именно: „Проектиране, идентично или сходно с предмета на настоящата обществена поръчка, изпълнено през последните 5 (пет) години, считано от датата на подаване на офертата“. В решението е прието, че процедирайки по този начин, възложителят е стеснил дейностите, попадащи в обхвата на поръчката до „сгради с обществено предназначение“, което ограничава проектирането на жилищни или смесени сгради, чието технологично съдържание е идентично, както и изключва неоправдано широк кръг проектантски фирми, които притежават релевантен опит. Посочено е, че под „дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“ следва да се разбира: изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически инвестиционен проект“ и/или „Работен инвестиционен проект“ за сграда/и с обществено предназначение, която/или поне 1, от които да представлява строеж II (Втора) категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., включително прилежаща инфраструктура. Изречение второ от условието също е намерено за неясно от УО, а именно дали се изисква опит по отношение на една сграда с РЗП 24 000 кв.м или възложителят приема участникът да докаже опит по отношение на няколко сгради, чиято РЗП сумарно образува 24 000 кв.м. За ограничително е счетено и условието за опит в проектирането в такъв голям обем на заложената площ, предвид, че самата поръчка включва няколко отделни сгради, които не представляват един общ масивен строеж с РЗП 24 000 кв.м., а участникът може да има опит с по-малки по обем сгради и това да не рефлектира върху неговата компетентност и възможност да изпълни поръчката.
  • Участниците да имат опит в изпълнение на дейности, идентични или сходни с предмета на поръчката, а именно: „Строителство с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, изпълнени през последните 5 (пет) години, считано от датата на подаване на офертата“. Посочено е, че под „дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“ следва да се разбира „изпълнение на строително-монтажни работи по строителство на нова сграда и/или реконструкция и/или основен ремонт на сграда/и с обществено предназначение и/или жилищни сгради, която/или поне 1, от които да представлява строеж II (Втора) категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., включително прилежаща инфраструктура. УО е счел, че възложителят е стеснил дейностите, попадащи в обхвата на поръчката до „сгради с обществено предназначение или жилищни сгради“, а видът на сградата, по отношение на която е придобит опита, не е от значение за качеството на изпълнение. Изречение второ от условието също е намерено за неясно от УО, а именно дали се изисква опит по отношение на една сграда с РЗП 24 000 кв.м. или възложителят приема участникът да докаже опит по отношение на няколко сгради, чиято РЗП сумарно образува 24 000 кв.м., което според УО би довело до напълно различни последици относно допустимостта на конкретни участници, поради което неяснотата е счетена за съществена. За ограничително е счетено и условието за опит в строителството в такъв голям обем на заложената площ, предвид, че самата поръчка включва няколко отделни сгради, които не представляват един общ масивен строеж с РЗП 24 000 кв.м., а участникът може да има опит с по-малки по обем сгради и това да не рефлектира върху неговата компетентност и възможност да изпълни поръчката.

В обобщение е прието, че двете кумулативни изисквания за сходна дейност и опит в проектирането и строителството нарушават чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП, тъй като са непропорционални спрямо предмета и обема на поръчката, твърде утежняващи и ограничаващи, необосновано ограничават конкуренцията, стесняват кръга на потенциалните участници. Акцентирано е, че за участие в процедурата е подадена само една оферта, а единственият участник е обединение от 5 икономически оператора.

  • т.1.4. - нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП - незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия екип експерти - проектанти.

УО е обсъдил поставените изисквания към: а.) ръководител на проектантския екип; б.) водещ проектант по част „Архитектура“; в.) водещ проектант по част „Конструктивна“; г.) водещ проектант по част „Електро“; д.) водещ проектант по част „ВиК“; е.) водещ проектант по част „ОВиК”; ж.) водещ проектант по част „Технология“. Счел е, че кумулирането на общ и специфичен опит по отношение на експертите е неоснователно завишено, тъй като опитът се удостоверява най-обективно чрез конкретен брой изпълнени дейности (в случая изготвяне на проекти), а не с брой години заемана длъжност. Отбелязано е, че освен това възложителят е заложил и специфичен опит, който сам по себе си е достатъчен, за да удостовери опита на експерта в изпълнението на сходни дейности. Отново са коментирани и кумулативните изисквания към опита на екипа, засягащи вида на сградата, категорията строеж, в която попада, както и постигнато РЗП, което според УО значително стеснява кръга от потенциалните участници в процедурата, тъй като заложените изисквания са твърде утежняващи и ограничаващи, предвид заложената необходимост експертите да притежават опит със сгради с обществено предназначение - за специфичен опит и сгради за обществено обслужване и/или жилищни сгради - за общ професионален опит. Коментирано е още и изискването за специфичен опит, придобит при проектиране или изпълнение на обекти с конкретна минимална разгъната застроена площ (РЗП) – 24 000 кв.м. за ръководителя на екипа и 7 800 кв.м. за отделните проектанти, което условие е намерено за двуяко, с риск да бъде изтълкувано погрешно от участниците, респективно да има разубеждаващ ефект за тях, като се има предвид, че не става категорично ясно дали се изисква опит по отношение на една сграда с РЗП 24 000/7 800 кв.м или възложителят приема участникът да докаже опит по отношение на няколко сгради, чиято РЗП сумарно образува 24 000/7 800 кв.м.

  • т.1.5. - нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, на чл.70, ал.5, изр. първо от ЗОП и чл.70, ал.7, т.2 от ЗОП - незаконосъобразна методика за оценка.

УО е обсъдил формулата за оценка по показател „Структура и капацитет на участника“ (СК), с определен максимален брой от 15 точки, сбор от точките по формула СК = РЕ (ръководител екип – експерт с висше образование, степен „магистър” или еквивалент) + ГИ (главен инженер – висше образование, степен „магистър“ с квалификация „строителен инженер“, специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ или „Промишлено и гражданско строителство“ или еквивалента специалност) + ТР (технически ръководител - експерт с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“ или със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура“, „Строителство“ и „Техника“ или еквивалентно. Отбелязан е заложеният за РЕ, ГИ и ТР специфичен професионален опит - всеки от експертите да е бил на подобна ръководна позиция при изпълнение на функциите на ръководител екип/при изпълнение на строителство на нова сграда/и и/или основен ремонт и/или реконструкция на съществуваща/и сграда/и с обществено предназначение и/или жилищна сграда, която/или поне 1, от които да представлява строеж II категория или обект с еквивалентни характеристики, с точки конкретно посочени и забележка - всички посочени обекти да бъдат изпълнени и без съвместимост между функциите на членовете на ръководния екип.

Относно методиката е коментиран и показателят „План за изпълнение на дейностите, предмет на поръчката” (ПИД) с максимален брой точки 35, който следва да отговаря на изискванията на възложителя, посочени в документацията по обществената поръчка и да съдържа Част A: Методология на изпълнението, Част B: Технически доклади (B1: Технически доклад за проектиране; В1.1. Доклад за архитектурен проект с глави: а.функционално представяне и съответствие с функционалния план; б.интериорен дизайн; в.вертикална планировка и ландшафт – визуализация, описание и технически спецификации на различните външни площи на проекта (пътища, паркинги, градини и др.); Част C: организация на работите (C1: Организация на изпълнителя - С.1.1. Обща схема за организация изпълнението на договора, вкл. на комуникацията и координацията между заинтересованите страни, между основните участници в процеса и техните роли, С.1.2. Организационна схема на подизпълнителите и доставчиците, С.1.3. Екип за управление, организация и изпълнение на строителството с наличие най-малко на следните експерти: 1.РЕ;.2.ГИ; 3.ТР, 4.Експерт по количествено-стойностно проучване и отчитане; 5.Експерт за контрол върху качеството на изпълнение на строителството; С.1.4. Техническо оборудване - механизацията и съоръженията, с които ще се изпълнява строителството - представянето трябва да включва списък на основната механизация и съоръжения на участника за осъществяване на проекта в необходимия срок.; C2: План-график за изпълнение на проекта; C3: Мобилизация и управление на обекта (С3.1. Планиране на терена по време на строителството, С.3.2. Управление на трафика, С.3.3. Сигурност на обекта и планиране при извънредни ситуации – проектът трябва да включва описание на това как участникът разбира сигурността на обекта, както и специфичното за обекта планиране на извънредни ситуации в случай на пожар и други природни бедствия, както и при сериозни аварии, определените сигнали за сигурност и алтернативен авариен достъп до обекта).

Методиката за оценка на офертите е счетена за незаконосъобразна досежно следните показатели:

  • Структура и капацитет на участника (СК) относно предвиждането за РЕ да има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, без да е посочена областта на образованието, което изискване е необосновано завишено и в противоречие на чл.2, ал.2 от ЗОП, доколкото за изпълнението на функциите на ръководител на екипа няма нормативни изисквания, поради което и залагането на по-високата образователна степен на висшето образование – магистър, се явява несъответстващо на обема и сложността на поръчката. Посочено е, че възложителят е поставил изискване за „специфичен професионален опит“ и е предвидил да оценява опита на експерта съобразно броя на обектите, спрямо които същият е заемал ръководна длъжност, поради което допълнителното изискване този експерт да има по-високата образователна степен на висшето образование според УО се явява прекомерно.
  • Условията за присъждане на точки за специфичния професионален опит на РЕ и ТР са счетени от УО за противоречиви условия, като в рамките на един и същ оценителен показател са въведени две различни и несъвпадащи формулировки относно вида на сградите, за които се признава релевантен опит - от една страна опит, придобит при изпълнение на: „…строителство на нова сграда/и и/или основен ремонт и/или реконструкция на съществуваща/и сграда/и с обществено предназначение и/или жилищна сграда, която/или поне 1, от които да представлява строеж II категория“ , а от друга страна при описване на начина на присъждане на точките е предвидено оценяване само на опит при: „…строителство на нова сграда/и и/или основен ремонт и/или реконструкция на съществуваща/и сграда/и с обществено предназначение, която/или поне 1, от които да представлява строеж II категория.“
  • Изключена възможност за признаване на специфичния професионален опит на ГИ, придобит извън сгради с обществено предназначение, предвид обхвата на релевантния професионален опит, който следва да бъде зачетен при оценяване на РЕ и ТР, придобит при изпълнение на сгради с обществено предназначение или жилищни сгради. УО е отбелязал, че макар предметът на ОП действително да касае изграждане на сграда за обществено обслужване, видът на сградата, по отношение на която е придобит професионалният опит, не е определящ за качеството на изпълнение на дейностите, които ще се извършват от съответните експерти. По своята същност функциите и отговорностите на експертите „Ръководител екип“, „Технически ръководител“ и „Главен инженер“ са идентични независимо от функционалното предназначение на сградата, доколкото се касае за строежи от една и съща категория.
  • По отношение на показателя „План за изпълнение на дейностите” (ПИД), който е с максимален брой точки от 35, УО е обсъдил формулираните в методиката три отделни надграждащи елемента, разписването на всеки от които носи допълнително по 10 т. Счетено е, че възложителят не е степенувал по значимост надграждащите елементи и по начина, по който е формулирал методиката, за него е без значение кой точно елемент от надграждащите ще бъде включен в офертата, което ще възпрепятства оценителната комисия да сравни и оцени преимуществото, което една оферта има спрямо друга оферта, тъй като това може да се направи само спрямо съдържание, което обхваща едни и същи параметри.

УО е обобщил, че методиката не отговаря на изискванията на чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП и в тази й част е изготвена самоцелно, без да се държи сметка за конкретното предложение на участниците. Коментирани са и допълнителни изисквания към техническото предложение на участниците, намерени от УО за неотносими, а подходът на възложителя за оценка на офертите в противоречие с изискванията на чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, тъй като с така утвърдената методика нивото на изпълнение на офертите не може да бъде оценено, както и не могат да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения, а разписаните критерии са субективно оценими и неясни. Съответно участниците са лишени от информация какво съдържание трябва да има техническото предложение, за да получат съответния максимален брой точки. Освен това така разписаните условия не представят необходимите обективни критерии, въз основа на които помощният орган да оцени и спрямо които да съпостави съответното техническо предложение, което създава условия за неравно третиране на участниците, както и неяснота относно начина на подготовка на техническите им предложения.

Установените нарушения по т.1.1 (чл.48, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП), т.1.2 (чл.59, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП и във вр. с чл.61, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗОП), т.1.3 (чл.59, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП), т.1.4 (чл.59, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП), т.1.5 (чл.70, ал.5, изр. първо и трето и чл.70, ал.7, т.1, 2 и 3, б.„а“ от ЗОП) са класифицирани от УО като нередности по т.11, буква „а“: „Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците,“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. (в сила от 31.03.2017 г.) - налице е използване на критерии за възлагане, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция - получена е само една оферта. Поради спецификата на разглежданите нарушения, които влияят на нивото на конкуренция в поръчката и обективната невъзможност да се определи точен размер на причинената вреда, УО е използвал пропорционален метод. При спазване на принципа за некумулиране на финансови корекции, съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба за посочване на нередности, при констатирани два или повече случаи на нередност, посочени в Приложение № 1, съответно Приложение № 1а, УО е определил една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях - в конкретния случай общата финансова корекция е определена в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор № 93-ОП24-78(1)/12.12.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „СМК - Студентски кампус Бургас“.

Решение на ръководителя на УО е връчено на жалбоподателя на 16.03.2026 г., видно от разпечатка от кореспонденцията от програмата ИСУН и е обжалвано с жалба рег.№ 11-00-1246/30.03.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на УО, одобрил проекта.

Съгласно чл.9 ал.5, изр.второ и трето от ЗУСЕФСУ, ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на УО по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Съгласно чл.25 от Закона за администрацията, министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство (респективно ръководи администрацията му).

Съгласно чл.28, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и на управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз, Структурните и инвестиционните фондове и Европейските фондове при споделено управление.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, който се явява ръководител на Управляващия орган на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., с оглед цитираните разпоредби.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на решението.

Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал.1, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.

Видно от представената на оптичен носител административна преписка Община Бургас е уведомена, че са установени пет нарушения с финансов ефект, съставляващи „нередности“ по смисъла на чл.2, т.31 от Регламент (ЕС) № 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета, засягащи едни и същи допустими разходи и е предложено налагане на обща финансова корекция в размер на 10 %. В съответствие с изискванията на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ е определен двуседмичен срок за представяне на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В определения срок е постъпило писмено възражение с вх.№ 99-00-6-300/18.02.2026 г., като в срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ е издадено обжалваното решение, в което възраженията на жалбоподателя са подробно разгледани от административния орган.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, при наличието на предвидените материалноправни предпоставки, като то е мотивирано с оглед изложените в него фактически и правни основания.

Съгласно чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно ал.2, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал.1, т.9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет.

За да е приложима хипотеза на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, е необходимо да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: първо – нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента и второ да има или да би могла да има за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Наличието на тези две предпоставки следва да бъдат установени от административния орган.

Разпоредбата на чл.2, §31 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година дава определение на понятието „нередност“, а именно - всяко нарушение на приложимото право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в този бюджет.

По силата на законовата делегация на чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ, е приета Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата).

В Наредбата се посочват конкретните случаи на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и които представляват основания за извършване на финансова корекция.

Административният орган е приел, че в случая са налице пет нарушения, всяко от които представлява нередност по т.11, буква „а“: „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“, към Приложение № 1 от Наредбата. В решението нарушенията са под номерация т.1.1, т.1.2, т.1.3, т.1.4 и т.1.5 и са описани подробно в Раздел I. Фактическа обстановка, т.1. Описание на нарушенията.

По т.1.1 от решението - нарушение на чл.48, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП.

Първото прието за извършено нарушение е на нормите на чл.48, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, което представлява нередност по т.11, буква „а“: „Използване на основание за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Това нарушение е прието за извършено, като е изискан конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продукта или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство без да са добавени думите „или еквивалент“. Използвани са технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е само една оферта.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Съгласно чл.48, ал.2 от ЗОП възложителят определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение по ал.1, т.2 следва да е допълнено с думите „или еквивалентно/и“.

В случая, в обявеното техническо задание за проектиране, раздел 2 „Основни изисквания“, в т.3.6. са въведени изискванията за Интегрирана Система за сграден мениджмънт/BMS, която да осъществява контрол, визуализиране на състоянието на съоръженията и тяхното управление в т.ч. енергиен мениджмънт, контрол на достъпа, видеонаблюдение, пожароизвестяване и пожарогасене, за гласово оповестяване. От възложителя е предвидено: системата да работи с SQL база данни, като поддържа автоматично архивиране на базата със събитията, с цел оптимизиране на системата и осигуряване на безпроблемна и лека работа на сървъра, без това да носи загуба или труден достъп до базата с данни; системата за видеонаблюдение да осигурява компресия на видеоизображението съгласно ITU-T H.265; Стандарти: EN 50130-4 за камерите за видеонаблюдение; централизирано захранване на камерите (PoE) по стандарта IEEE 802.3af на системата за видеонаблюдение; изисквания към пожароизвестителна централа да има възможност за инсталиране на модул сертифициран по EN12094-1 с поне 1 гасителна зона за включване на гасителна система; да се направят измервания по отношение на разбираемостта на речта и генерираното ниво на звука. Тестовете да се извършват по метода STIPA, в съответствие с указанията на CEN/TS 54-32 техническа спецификация, EN 60268-16: 2011.

Видно от изложеното възложителят е заложил в техническата спецификация конкретни международни и европейски стандарти без да добави задължителната фраза „или еквивалент“ на тях. Всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение следва да е допълнено с думите „или еквивалентно/и“, като законът не поставя изискване да се извършва проверка дали има или не еквивалент на посочения стандарт, тъй като разпоредбата е императивна. Техническите спецификации не могат да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, тъй като това би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или продукти.

В случая правнозначимият факт е неспазването на императивното правило, разписано в чл.48, ал.2 от ЗОП, което изисква осигуряването на възможност за участие с еквивалентни решения, което от своя страна осигурява равен достъп и за други участници, опериращи с еквиваленти. Прегледът на документацията за участие и техническото задание за проектиране сочи, че липсва и общ текст, който да обезпечава задължението по чл.48, ал.2 от ЗОП, като само в част 1.3 -Част Електроинсталации, възложителят изрично е предвидил възможност за еквивалент на посочените стандарти касаещ осветителната инсталация. В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че се касае за формален пропуск, а липсата на буквално изписване на „еквивалент“ не е ограничаващо конкуренцията, доколкото не насочва към конкретен производител, марка или патент. Законодателят не е оставил възможност за преценка на възложителя за еквивалентите, а посочването на конкретен стандарт ограничава конкуренцията, дори без да се цитира марка. В случая възложителят е предвидил интегрираната система за сграден мениджмънт/BMS и нейните подсистеми да бъдат сертифицирани по точно определен стандарт, което стеснява технологичният пазар и спира всички възможни участници, които предлагат различни по-модерни, по-евтини или международни алтернативи. Основната цел на израза „или еквивалентно/и“ посочен в чл.48, ал.2 от ЗОП е да даде право и възможност на кандидатите да предложат различно техническо решение, стига то да постига същия търсен резултат. Липсата на това посочване на този текст води до оценяване на офертите по „буквално съответствие“, съответно кандидат, предложил по-висок или различен международен стандарт, следва да бъде отстранен, защото офертата му не съответства на буквата на заданието. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 8240/21.07.2026 г. постановено по адм.д.№ 5936/2026 г., решение № 437/15.01.2024 г. постановено по адм.д.№ 8072/2023 г., решение № 7298/16.05.2019 г. постановено по адм.д.№ 2451/2019 г., решение № 8438/21.06.2018 г. постановено по адм.д.№ 2948/2018 г. и др. До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на цитираното от жалбоподателя решение на ВАС № 7447 от 2025 г. (решение № 7447/07.07.2025 г. постановено по адм.д.№ 1304/2025 г.), тъй като то не касае констатирано нарушение на чл.48, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП.

С оглед на изложеното правилни са изводите на УО, че в случая е допуснато нарушение на чл.48, ал.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗОП предвид залагане на изискване, което не осигурява спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция, равен достъп и недопускане на дискриминация.

Правилно в обжалваното решение е прието, че това нарушение представлява нередност по смисъла на т.11, б.“а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности - Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации,

които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като е изискан конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство, без да са добавени думите „или еквивалент“.

За така установената нередност е предвиден размер на финансовата корекция 10 на сто върху разходите по договора, който размер е посочен и в обжалваното решение.

По т.1.2 от решението - нарушение на чл.59, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП и във вр. с чл.61, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗОП - Незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия оборот.

Второто прието за извършено нарушение е на нормите на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП, което представлява нередност по т.11, буква „а“: „Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Това нарушение е прието за извършено, като е въведен следния критерий: - Участникът в обществената поръчка да е реализирал минимален общ оборот за последните три приключили финансови години, в зависимост от датата, на която участникът е създаден или е започнал дейността си – в размер за всяка от дейностите, както следва: * услуги по архитектурно и инженерно проектиране – оборот в размер на 1 300 000 лева – за дейност № 1 и * за строително-монтажни и строително-ремонтни работи – оборот в размер на 69 000 000 лева - за дейност № 2. От УО е прието, че са използвани критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е само една оферта.

Съгласно чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.

Съгласно чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят изискването за последните три приключили финансови години да са реализирали минимален общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти. Съгласно ал.2 изискваният от възложителите минимален общ оборот по ал.1, т.1 трябва да е съобразен със стойността, обема и срока за изпълнение на обществената поръчка и не може да надхвърля двукратния размер на нейната прогнозна стойност, освен ако това не е обосновано с естеството на строителството, услугите или доставките. В случай, че възложителят изисква оборот, който надхвърля максимално допустимия, той мотивира това в обявлението.

Видно от изложеното в разпоредбата на чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП са предвидени два вида оборот - минимален общ оборот или минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката.

Съгласно §2, т.66 от ДР на ЗОП „Годишен общ оборот“ е сумата от нетните приходи от продажби по смисъла на Закона за счетоводството, а съгласно т.67 – „Оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката“ е сума, равна на частта от нетните приходи от продажби, реализирана от дейности, попадащи в обхвата на обществената поръчка.

В случая в обявената обществена поръчка макар и да се говори за минимален общ оборот фактически такъв не е определен по смисъла на даденото от законодателя легално определение в §2, т.66 от ДР на ЗОП, а е определен минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, по смисъла на §2, т.67 от ДР на ЗОП, предвид обвързването на изисквания се оборот с част от отделните дейности включени в обществена поръчка. По този начин, освен че евентуалните кандидати се въвеждат в заблуждение, какъв точно оборот е необходимо да притежават, но и не е изпълнено законовото изискване да се определи минимален общ оборот, в който да е включен изисквания се минимален оборот в сферата на обществената поръчка.

На следващо място, безспорно обявената обществената поръчка не е разделена на обособени позиции, а представлява една обща поръчка. Същевременно, възложителят е поставил като критерий за подбор реализиране на минимален общ оборот за последните три години, който фактически представлява оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, за всяка от дейностите, а именно: за дейност № 1 - Услуги по архитектурно и инженерно проектиране – оборот в размер на 1 300 000 лева и за дейност № 2 - Строително-монтажни и строително-ремонтни работи – оборот в размер на 69 000 000 лева.

Видно от изложеното, в случая въпреки, че борави с понятието „общ оборот“, възложителят го е раздробил на отделни обороти за всяка отделна дейност в поръчката, като процедирайки по този начин от участника се изисква да отговаря едновременно на две отделни суми за оборот, а именно оборот за проектиране в размер на 1 300 000 лева и оборот за строително-монтажни и строително-ремонтни работи в размер на 69 000 000 лева, което завишава критериите за подбор и ограничава достъпа на кандидати.

Обществената поръчка е с обща прогнозна стойност в размер на 69 804 166 лв. без ДДС, като математически, заложените суми (общо 70 300 000 лева) не надхвърлят законов праг от двукратния размер на тази стойност, предвиден в чл.61, ал.2 от ЗОП, но въпреки това, след като поръчката не е разделена на обособени позиции, възложителят трябва да определи един общ оборот. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЗОП не налага изрична забрана за разделяне на оборота по дейности, когато предметът на поръчката включва различни видове такива (в случая проектиране и СМР) при условие, че изискването е мотивирано. Наличието на мотиви е задължително законово условие единствено в случаите, когато изискваният общ оборот надхвърля двукратния размер на прогнозната стойност, съгласно чл.61, ал.2, изр.второ от ЗОП. Съответно мотивите служат за обосноваване на по-високия праг, но те не въвеждат правно основание за самото раздробяване на оборота по дейности. Освен това наличието на мотиви не може да заобиколи критериите за подбор, в частност изброените от законодателя минимален общ оборот/минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката. В допълнение следва да се има и предвид и че видно от обявената поръчка тя има за предмет „Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) за изграждане на обект ….“, като изискваният минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката е разделен на две от дейностите - проектиране и СМР, но не и за дейността по авторски надзор, като не става ясно защо не е въведено изискване за оборот и в тази сфера.

На следващо място, след като в случая предметът на обществената поръчка е инженеринг, който включа отделни дейности, то специфичният оборот в сферата на поръчката е въведен за да покрива общата икономическа стабилност на кандидата за целия договор и не следва да се разделя по специфични видове поддейности (проектиране, СМР и т.н.). Ако обществената поръчка е разделена на обособени позиции (позиция 1 за проектиране и позиция 2 за строителство), то тогава възложителят ще има възможност да определи минимален общ или специфичен оборот за всяка позиция отделно, съобразно нейната прогнозна стойност, но в случая не е налице тази хипотеза. Процедирайки по този начин възложителят е ограничил конкуренцията и изключил участници, които имат огромен общ оборот, но не отговарят на предвиденото математическо разделение на изисквания специфичен оборот. На практика по този начин са създадени „скрити“ обособени позиции, тъй като участникът следва да бъде едновременно голям проектант и мащабен строител, без да му се даде право да кандидатства само за една от дейностите. Също така, по този начин се ограничава и конкуренцията, като се нарушава равнопоставеността на стопанските субекти, които биха желали да се включат и се стига до създаване на необосновано предимство и/или необосновано ограничаване на участието им в обществената поръчка. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 1216/06.02.2023 г. постановено по адм.д.№ 7371/2022 г., решение № 8567/14.07.2021 г. постановено по адм.д.№ 5690/2021 г. и др.

С оглед на изложеното правилни са изводите на УО, че в случая е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП, свързан с изисквания оборот на участниците в процедурата.

Правилно в обжалваното решение е прието, че това нарушение представлява нередност по смисъла на т.11, б.“а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности - Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации,

които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като е налице използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е една оферта.

За така установената нередност е предвиден размер на финансовата корекция 10 на сто върху разходите по договора, който размер е посочен и в обжалваното решение.

По т.1.3 от решението - нарушение на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП - Незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия опит в изпълнението на сходни дейности.

Третото прието за извършено нарушение е на нормите на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, което представлява нередност по т.11, буква „а“: „Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Това нарушение е прието за извършено, като е въведен критерий за подбор, свързан с изискуемия опит в изпълнение на сходни дейности. От УО е прието, че са използвани критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е само една оферта.

По същество на това нарушение УО е коментирал поставено от възложителя изискване, участниците да имат опит в изпълнение на дейности идентични или сходни с предмета на поръчката, а именно: - Проектиране, идентично или сходно с предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните 5 години, считано от датата на подаване на офертата. Под „дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“, е посочено, че следва да се разбира: изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически инвестиционен проект“ и/или „Работен инвестиционен проект“ за сграда/и с обществено предназначение, която/или поне 1, от които да представлява строеж ІІ категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., вкл. прилежащата инфраструктура, като възложителят ще приеме и обекти с еквивалентни характеристики, отговарящи на посочените изисквания. – Строителство с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката изпълнени през последните 5 години, считано от датата на подаване на офертата. Под „дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“, е посочено, че следва да се разбира „изпълнение на строително-монтажни работи по строителство на нова сграда и/или реконструкция и/или основен ремонт на сграда/и с обществено предназначение или жилищни сгради, която/или поне 1, от които да представлява строеж ІІ категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., вкл. прилежащата инфраструктура, като възложителят ще приеме и обекти с еквивалентни характеристики, отговарящи на посочените изисквания.

Нормата на чл.2, ал.2 ЗОП забранява на възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съответно, съгласно чл.59, ал.2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и които трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

С оглед така цитираните правни норми, дали включването на спорното изискване представлява нарушение ще зависи на първо място от това доколко то е свързано с предмета на поръчката, на второ място – дали то е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и на трето – дали се явява обосновано и пропорционално с оглед предмета на поръчката.

В изложения смисъл е т.1 от диспозитива на решение от 31.03.2022 г. по дело C-195/21, в което СЕС приема, че чл.58, § 1 и § 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В т.48 от мотивите към решението се приема, че в съответствие с чл.58, § 1, втора алинея от тази директива възлагащият орган може да налага на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите, посочени в чл.58, § 2, 3 и 4 от Директивата, отнасящи се съответно до годността за упражняване на професионалната дейност, до икономическото и финансовото състояние, както и до техническите и професионалните способности. По-нататък посочените изисквания трябва да са ограничени само до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Освен това всички тези изисквания трябва да са пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него. В т.50 изрично се приема, че възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени собствените си нужди, поради което законодателят на Съюза му е предоставил широко право на преценка при определянето на критериите за подбор, както личи по-специално от многократната употреба на глагола „мога“ в чл.58 от Директива 2014/24. Така, в съответствие с § 1 на този член, възлагащият орган разполага с известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални на предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. По-конкретно съгласно § 4 от посочения член възлагащият орган преценява свободно изискванията за участие, които от негова гледна точка са необходими, за да се гарантира по-специално изпълнението на поръчката със стандарт за качество, който той счита за подходящ.

В случая, с изискването участникът за последните 5 години от датата на подаване на офертата да е изпълнил дейности (проектиране и строителство) с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката, възложителят е преценил, че по този начин ще обезпечи качествено и бързо изпълнение на поръчката, която е със специфичен предмет. Същевременно обаче, с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, както и с нейния обхват, подробно очертан в техническата й спецификация, съдът счита, че посоченото изискване ограничава конкуренцията. Видно е, че възложителят кумулативно е натрупал критерии за предмет, категория и обем на сградата, като е ограничил опита на участниците до „сгради с обществено предназначение“ (при проектирането), която или една които да представлява строеж II категория, с обща разгърната застроена площ минимум 24 000 кв.м., вкл. прилежаща инфраструктура. Действително в текста възложителят е отбелязал и приемането на обекти с еквивалентни характеристики, но въпреки това въведените кумулативни изисквания - обществено предназначение + II категория +  24 000 кв.м РЗП, нарушават принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Изключването на жилищни и смесени сгради със същия мащаб и категория въвежда необосновано ограничение, което не е продиктувано от спецификата на изпълнението, още повече, че самата поръчка включва сгради с различно предназначение - сгради за жилищно настаняване, за учебна и изследователска дейност, библиотека, за спорт, за ресторант. Принципно, целта на този критерий за подбор е да установи техническия капацитет, ресурсите и опита на конкретния участник, а формулиран по този начин, критерият свива потенциалните участници, което на практика елиминира състезателния характер на процедурата. В тази връзка УО е коментирал и факта, че в процедурата е подадена оферта само от един кандидат, при това обединение от общо пет дружества. В решение № 7241/18.07.2022 г. постановено по адм. д. № 1265/2022 г., Върховен административен съд изрично подчертава, че когато изброените от възложителя сходни дейности са прекалено конкретизирани и съдържат широк брой кумулативни изисквания, това води до ограничаване на кръга от потенциални участници и е в разрез с чл.2 от ЗОП. Същевременно, както правилно е посочил и УО, съгласно чл.137 от ЗУТ строежите в българското законодателство се разделят на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не спрямо начина, по който ще бъдат използвани след завършването им. В този смисъл в решение № 13170/17.12.2025 г. постановено по адм.д.№ 8750/2025 г., ВАС приема, че макар да им бива отредено различно предназначение впоследствие, сградите за обществено ползване и жилищните сгради попадат в една и съща категория в зависимост от параметрите, заложени от специалния ЗУТ. Ето защо и доколкото видно от заложените за изпълнение дейности, същите не се отличават със специфика, която да характеризира единствено сградите с обществено предназначение, стесняването на изискуемия опит и професионална експертиза на изпълнителя и неговия екип единствено до такъв в сферата на СМР по отношение на сгради за обществено ползване, противоречи на ограниченията, предвидени в чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая не е ограничен видът на сградите (с обществено предназначение) при поставяне на изискванията за технически и професионален капацитет на участниците, тъй като изрично в условието са вписани само сгради с обществено предназначение, по отношение на дейност № 1. Същевременно не е необходимо да бъде извършвано тълкуване на волята на възложителя, тъй като ако се имаше в предвид и сгради с жилищно, смесено предназначение и производствените сгради, то това би било посочено изрично, както е сторено при посочване на изискванията за опит, касаещи дейност № 2, където е предвидено „сграда/и с обществено предназначение и/или жилищни сгради“. В случая е процедирано по различен начин при определяне на изискванията за опит по отношение на двете дейности и логичният извод е, че ако възложителя е имал предвид и опит по отношение на сгради с жилищно или друго предназначение по отношение на дейност № 1, то би го посочил, както е сторил при дейност № 2.

На следващо място, в изискването за опит е посочен следния текст „Под „дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“ следва да се разбира: изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически инвестиционен проект“ и/или „Работен инвестиционен проект“ за сграда/и с обществено предназначение, която/или поне 1, от които да представлява строеж ІІ (Втора) категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., вкл.прилежаща инфраструктура.“. Съгласно така формулираното изискване за опит, при граматическо тълкуване на волята на възложителя, с оглед нейното формулиране, е поне една от сградите да отговаря на изброените условия, а именно да е строеж ІІ категория, с обща разгъната застроена площ минимум 24 000 кв.м., вкл.прилежаща инфраструктура. Тези условия са изброени веднага след специфичното изискване за наличието на поне една сграда, която да отговаря на тях и са отделени със запетая, поради което те се явяват кумулативни по отношение точно на тази сграда, а не както се твърди в сезиращата жалба, че категорията се отнася до тази сграда, а площта се отнася до всички сгради проектирани от участника. Тълкуване на жалбоподателя е базирано единствено на посочената дума „сграда/и“, която според него допуска множественост и следователно се отнася до всички проектирани сгради. Това тълкуване на се споделя от съда, тъй като в самото изречение след думата „сграда/и“ е посочен текста „която/или поне 1, от които да представлява …“, който текст въвежда изискване поне една от проектираните сгради да отговаря на условията, като не се ограничава възможността и повече от тези сгради да отговарят на тях, но не се въвежда общо изискване спрямо площта на всички сгради. Също така, ако възложителят е имал предвид, че само категорията строеж се отнася до тази една сграда не е следвало да посочва другото изискване, като част от изброяването. В този смисъл изискването за такъв голям обем на проектираната площ, безспорно е ограничително, тъй като съобразно извършеното от съда тълкуване на това изискване то води до ограничаване на голям брой потенциални участници, които не са проектирали строеж с разгъната застроена площ от 24 000 кв.м.

Видно от изложеното в случая съда тълкува по различен начин процесното изискване, от това което е имал предвид възложителя, според процесуалния представител на жалбоподателя, поради което правилно е прието в обжалваното решение и че е налице неяснота в условията даваща възможност те да бъдат тълкувани по различен начин, както от самите участници, така и от възложителя.

С оглед на изложеното правилни са изводите на УО, че в случая е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, свързан с изисквания опит на участниците в процедурата в изпълнение на сходни дейности.

Правилно в обжалваното решение е прието, че това нарушение представлява нередност по смисъла на т.11, б.“а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности - Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като е налице използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е една оферта.

За така установената нередност е предвиден размер на финансовата корекция 10 на сто върху разходите по договора, който размер е посочен и в обжалваното решение.

По т.1.4 от решението - нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП във вр. чл.59, ал.2 от ЗОП - Незаконосъобразен критерий за подбор, свързан с изискуемия опит на екипа за проектиране.

Четвъртото прието за извършено нарушение е на нормите на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, което представлява нередност по т.11, буква „а“: „Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Това нарушение е прието за извършено, като е въведен критерий за подбор, свързан с изискуемия екип експерти - проектанти. От УО е прието, че са използвани критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е само една оферта.

Установеното от УО нарушение касае въведено изискване за всеки от експертите да има: - общ професионален опит минимум 5 години в проектиране на сгради за обществено обслужване и/или жилищни сгради, като в допълнение е постановено и изискване за специфичен опит в проектиране на съответната част на нова сграда и/или основен ремонт и/или реконструкция на съществуваща сграда с обществено предназначение, която или поне 1, от които да представлява строеж II категория, с обща разгърната застроена площ минимум 7 800 кв.м. вкл. прилежаща инфраструктура, а за ръководителя на екипа завишена квадратура на сградата от 24 000 кв.м.

Спорът между страните е досежно необходимостта от кумулиране на изискванията за общ и специфичен опит, което УО счита за необосновано завишен критерий за подбор, а жалбоподателят намира за нужно предвид мащабния и комплексен обект, като възразява, че изискване само за брой години без конкретни проекти може да бъде недостатъчно, но когато е комбинирано със специфичен опит, се постига баланс между измеримост и пропорционалност.

Съдът приема доводите на жалбоподателя за оперативната самостоятелност на възложителя да поставя критерии за подбор към участниците, като определя и изисквания към експертите от екипа им съобразно предмета на поръчката, нейната специфика и потребности. В случая поставеното изискване за специфичен опит е относимо към предмета на поръчката и цели избор на екип експерти, които имат компетентност, придобита в резултат на специфичен опит чрез участие в аналогично проектиране. Съответно чрез залагането на поставените изисквания за специфичен опит възложителят обезпечава нуждите, съответстващи на спецификата на поръчката. Проблемът констатиран от органа в случая касае кумулативното наслагване на няколко изисквания към един експерт, свързани със специфичния опит на същия ведно с поставеното изискване за минимален общ професионален опит. Това кумулативното натрупване на 4 условия за всеки един от експертите (образование, правоспособност, общ опит и специфичен опис) е непропорционално. Освен това както правилно е отбелязал УО, хипотетично проектант с 3 години опит може да е участвал в подобни мащабни проекти, но изискването за общ пет годишен професионален опит го дисквалифицира от подбора. В този смисъл кумулативно заложеното изискване за пет години общ професионален опит, ведно с поставеното изискване за специфичен опит стеснява необосновано кръга на участниците. Процедирайки по този начин възложителя ограничава участието на лица, които биха могли да предложат експерти с изискуемия специфичен опит, допринасящ за качественото изпълнение на поръчката, ако тези експерти имат по-малък от изискуемия пет годишен общ професионален стаж. Наслагването на поставените изисквания има за резултат необосновано ограничаване на допустимите кандидати, тъй като лица, разполагащи в екипа си с експерти, които имат специфичен опит, които обаче не разполагат с изискуемия 5-годишен професионален опит, биха били отстранени, предвид че опитът се удостоверява най-обективно чрез конкретен брой изпълнени дейности, в случая проектиране, а не с брой години заемана длъжност.

Правилно е прието в обжалваното решение, че изискващия се специфичен опит в проектирането само на сгради с обществено ползване се явява стесняване на дейностите, по отношение на които експертите следва да притежават опит. В този смисъл, по отношение на общия професионален опит се допуска опит в проектиране на сгради за обществено обслужване и/или жилищни сгради, а за специфичния опит само за сгради с обществено предназначение. Както беше посочено вече сградите за обществено ползване и жилищните сгради попадат в една и съща категория в зависимост от параметрите, заложени от ЗУТ, макар и да имат различно предназначение. Ето защо, с посочването само на опит в проектирането на сгради с обществено предназначение, фактически се въвежда необосновано ограничение по отношение на използваните от изпълнителя експерти, което противоречи на ограниченията, предвидени в чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП. В този смисъл, ако възложителят е имал в предвид и опит в проектирането на други сгради, щеше да го посочи изрично, както е сторил по отношение на изискващия се общ професионален опит в проектирането на сгради за обществено обслужване и/или жилищни сгради.

Ограничително се явява и изискването за специфичен опит поне една от проектираните сгради с обществено предназначение да представлява строеж II категория, с обща разгърната застроена площ минимум 7 800 кв.м. вкл. прилежаща инфраструктура, а за ръководителя на екипа с РЗП минимум 24 000 кв.м. В сезиращата съда жалба по отношение на това нарушение е налице препращане към възраженията относно третото нарушение.

Съгласно така формулираното изискване за опит, при граматическо тълкуване на волята на възложителя, с оглед нейното формулиране, е поне една от сградите да отговоря на изброените условия, а именно да е строеж ІІ категория, с обща разгъната застроена площ минимум 7 800 кв.м. (24 000 кв.м.), вкл.прилежаща инфраструктура. Тези условия са изброени веднага след специфичното изискване за наличието на поне една сграда която да отговаря на тях и са отделени със запетая, поради което те се явяват кумулативни по отношение точно на тази сграда. Тълкуването на жалбоподателя е базирано единствено на посочената дума „сграда/и“, която според него допуска множественост и следователно се отнася до всички проектирани сгради. Това тълкуване на се споделя от съда, тъй като в самото изречение след думата „сграда/и“ е посочен текста „която/или поне 1, от които да представлява …“, които текст въвежда изискване поне една от проектираните сгради да отговаря на условията, като не се ограничава възможността и повече от тези сгради да отговарят на тях, но не се въвежда общо изискване спрямо площта на всички сгради. Също така, ако възложителят е имал предвид, че само категорията строеж се отнася до тази една сграда не е следвало да посочва другото изискване, като част от изброяването. В този смисъл изискването за такъв голям обем на проектирана площ, безспорно е ограничително, тъй като съобразно извършеното от съда тълкуване на това изискване то води до ограничаване на голям брой потенциални участници, които не разполагат с експерти, които са проектирали строеж с разгъната застроена площ от 7 800 кв.м. (24 000 кв.м.).

Видно от изложеното, в случая съдът тълкува по различен начин процесното изискване, от това, което е имал предвид възложителят, според процесуалния му представител, поради което правилно е прието в обжалваното решение и че е налице неяснота в условията, която дава възможност те да бъдат тълкувани по различен начин, както от самите участници, така и от възложителя.

С оглед на изложеното правилни са изводите на УО, че в случая е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, свързан с изисквания опит на екипа за проектиране.

Правилно в обжалваното решение е прието, че това нарушение представлява нередност по смисъла на т.11, б.“а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности - Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации,

които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като е налице използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т.10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е една оферта.

За така установената нередност е предвиден размер на финансовата корекция 10 на сто върху разходите по договора, който размер е посочен и в обжалваното решение.

По т.1.5 от решението – нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, на чл.70, ал.5, изр.първо от ЗОП и чл.70, ал.7, т.2 от ЗОП - Незаконосъобразна методика за оценка.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, която съгласно ал.2 се определя въз основа на един от следните критерии за възлагане: 1.най-ниска цена; 2.ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; 3.оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка.

Съгласно чл.70, ал.5 от ЗОП показателите, включени в критериите по ал.2, т.2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката, като могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.

Съгласно чл.70, ал.7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1.да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2.да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3.да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка, като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията.

В случая възложителят е определил като критерий за оценка на офертите „икономически най-изгодна оферта” - „оптимално съотношение качество/цена” , като комплексната оценка (КО) на всеки участник се получава като сума от оценките на офертата по 4 показатели, както следва:

1.Показател „Структура и капацитет на участника” (СК) с максимален брой точки 15;

2.Показател „План за изпълнение на дейностите, предмет на поръчката“ (ПИД) с максимален брой точки 35;

3.Показател „Срок за изпълнение на поръчката“ - СИ = СП + ССМР с максимален брой точки 10, от които: (СП) с относителна тежест в комплексната оценка – 5 % (0,05), или максимален брой точки 5; (ССМР) с относителна тежест в комплексната оценка – 5 % (0,05), или максимален брой точки 5

4.Показател „Цена” (Ц) = ЦП + ЦСМР + ЦАН с максимален брой точки 40, от които: ЦП - Цена за проектиране с относителна тежест в комплексната оценка – 5 % (0,05), или максимален брой точки 5; ЦСМР - Цена за извършването на СМР с относителна тежест в комплексната оценка – 30 % (0,30), или максимален брой точки 30; ЦАН - Цена за авторски надзор с относителна тежест в комплексната оценка – 5 % (0,05), или максимален брой точки 5

Съответно комплексната оценка на офертите се формира по следната формула: КО = СК + ПИД + СИ +Ц.

УО е установил незаконосъобразност по отношение на показателите „Структура и капацитет на участника“ (СК) и „План за изпълнение на дейностите, предмет на поръчката” (ПИД)

По т.1.5.1 - показател „Структура и капацитет на участника“ (СК):

На първо място УО е приел, че изискването за експерта Ръководител екип да е „магистър“ е необосновано завишено, тъй като за изпълнение на тези функции няма нормативни изисквания и то се явява несъответстващо на обема и сложността на поръчката. Прието е, че поставеното изискване е самоцелно, тъй като не е посочена конкретната област на образованието, като може да е и юрист, и фармацевт, и психолог. Възложителят е поставил изискване за специфичен професионален опит, като ръководител на екип при изпълнение на строителство на сгради с обществено предназначение и/или жилищна сграда, която/или поне 1, от които да представлява строеж ІІ категория, като по този начин е предвидено да се оценява опита на експерта съобразно обектите, спрямо които същият е заемал ръководна длъжност и допълнителното изискване този експерт да има по-високата образователна степен на висше образование се явява прекомерно.

Правилни са изводите за прекомерно въведено изискване в показател СК, за висше образование на ръководителя на екип, предвид изискуемата образователно-квалификационна степен „магистър“, след като за този експерт е заложено изискване за „специфичен професионален опит“ и точките в оценката по този показател се присъждат именно за специфичния опит, съобразно броя на обектите (*за 1 обект - 1 точка; *за 2 обекта – 3 точки; *за 3 и повече обекта - 5 точки). С включения в методиката показател „Структура и капацитет на участника“ (СК) се оценява професионалната компетентност на предложените експерти, като за всички се изисква специфичен професионален опит. За ръководния състав, в частност за Ръководител екип (РЕ) необосновано се изисква наличие на магистърска степен на висше образование, при все, че не е посочено конкретно образователно направление, което според съда води до неясен подбор в оценката и ограничава участието на потенциални участници, които биха ангажирали за ръководители на обект физически лица, притежаващи висше образование, професионален опит по съответната специалност и специфичен опит, но които са с образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Жалбоподателят посочва, че по отношение на позицията „ръководител екип“ не съществуват нормативни изисквания, като е очевидно, че изискуемият специфичен опит на ръководна длъжност при изпълнение на строителни обекти, не би могъл да бъде придобит от експерт без образование в областта на съответните направления по архитектура и строителство в област на висше образование „Технически науки“. Съгласно §2, т.41 от ДР на ЗОП „професионална компетентност“ представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Видно от легалната дефиниция, понятието „професионална компетентност“ включва както знания, получени чрез образование и допълнителна квалификация, така и умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения, поради което изводът дали определено лице е професионално компетентно да осъществява дадена дейност може да се направи не само чрез завършеното образование, но и чрез натрупания опит. Видно от характера на изпълняваните дейности, относим за доказване на качеството на изпълнението им е по-скоро заложеният специфичен професионален опит на ръководителя на екип, доколкото и този опит би могъл да бъде придобит от лице, притежаващо висше образование по коментираната от възложителя специалност, при все, че същата се предполага и не е посочена конкретно, но с образователно-квалификационна степен „бакалавър“. След като опитът на експерта се доказва чрез реално ръководени строежи, съответно ще се оценява съобразно броя на обекта/обектите, спрямо които същият е заемал ръководна длъжност, който/или поне 1 от които представлява строеж II категория, то въведената от възложителя като изискуема образователно-квалификационна степен „магистър” по отношение на посочения експерт, се явява напълно необоснована, още повече, че не се основава нито на специална нормативна уредба, нито произтича от заложените в техническата документация изисквания от гледна точка на задълженията и отговорностите, които се предвижда да му бъдат вменени, поради което създава предпоставки за дискриминационно третиране на потенциалните участници и за неравно третиране.

На следващо място правилно УО в показател „СК“ е констатирал досежно присъждането на точки за специфичния професионален опит на експертите (РЕ, ТР, ГИ), че в рамките на този оценителен показател са въведени две различни и несъвпадащи формулировки относно вида на сградите, за които се признава релевантен опит, предвид веднъж посоченото „с обществено предназначение и/или жилищна сграда, която/или поне 1, от които да представлява строеж II категория“, а от друга страна при описване на начина на присъждане на точките, където е предвидено оценяване само на опит при: съществуваща/и сграда/и „с обществено предназначение, която/или поне 1, от които да представлява строеж II категория“. Освен това, видно от показател „СК“ възложителят неправилно е заложил, че за длъжностите ръководител екип и технически ръководител опитът, придобит при строителството на жилищни сгради от II категория е напълно релевантен и доказва капацитет за изпълнение на поръчката, а в същото време за главния инженер същият този специфичен професионален опит за жилищни сгради е изключен от оценката, като за този експерт относим е само опита, придобит при сгради с обществено предназначение. В случая е налице неравно третиране на експертите в рамките на един и същ екип и въвеждане на необосновано ограничително условие за част от тях. В тази връзка в жалбата се сочи, че предвид характера на сградите – обект на процедурата, точки се присъждат само за специфичен опит, придобит при строителството на сгради с обществено предназначение. Методиката за оценка трябва да бъде ясна, точна и недвусмислена, като участниците трябва да знаят предварително как точно ще бъдат оценявани. В случая за един и същ показател „СК“ са въведени два коренно различни обхвата на релевантния опит, предвид посочването както „обществени“, така и „жилищни“ сгради, а в скалата за точкуване са посочени само „обществените“. Наличието на противоречиви формулировки в рамките на един и същ показател дава възможност за различно тълкуване на обхвата на изисквания опит, съответно различен подход и третиране на офертите от страна на оценителната комисия. Съгласно чл.70, ал.7, т.2 и 3 от ЗОП начинът за определяне на оценката по всеки показател трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. В случая правилно е прието от административния орган, че това изискване на закона не е изпълнено.

По т.1.5.2 показател „План за изпълнение на дейностите, предмет на поръчката” (ПИД). За този показател е предвиден максимален брой точки 35.

По отношение на този показател УО е приел, че в методиката за оценка възложителят е разписал като „надграждащи“ три отделни елемента на минималните изисквания, съгласно които техническото предложение на участника получава допълнително до 30 точки, т.е за всеки елемент по 10 точки, както следва:

1.Ако участникът е осигурил възможности и права на работниците и служителите, конкретно посочени, с цел подобряване на демографските характеристики на община Бургас (- обучение и включване на безработни лица при изпълнението на дейностите, предмет на обществената поръчка; осигуряване на работни места за стажанти директно в рамките на своята работна сила (създава повече места за чиракуване и придобиване на трудов стаж за младежи по време на образованието им); възлагане на конкретната работа на подизпълнители - социални предприятия, в които най-малко 50 % от служителите са класифицирани като хора с увреждания или хора в неравностойно положение (например дълготрайно безработни лица); (прилагане или въвеждане най-малко едно или повече допълнителни права за пълноценна трудова и социална реализация, включващи: въвеждане на облекчения при връщане на работа след майчинство/бащинство (намалено работно време, включване в квалификационни и преквалификационни курсове и др.); въвеждане на отпуск за лица, полагащи грижи, отнасящ се до работници, които лично полагат грижи или подпомагат роднина или лице, което живее в същото домакинство като работника. Работещите лица, полагащи грижи, могат да ползват пет дни годишно; прилагат гъвкави схеми на работа (намалено работно време, гъвкаво работно време и гъвкавост на работното място) за всички работещи родители на деца до най-малко осемгодишна възраст и за всички лица, полагащи грижи).

2.Ако при изпълнението на дейностите, включени в предмета на поръчката, участникът е използвал Система за информационно моделиране на сградата (СИМ/BIM) за управление на процесите в проектирането и строителството. За целта участникът следва да представи План за изпълнение на проекта в СИМ/BIM среда, който да отговаря на изискванията, посочени в Техническо задание за проектиране (Приложение 1), в Насоките към участниците за използване на система за информационно моделиране на сградата (Приложение 7), както и в Концептуалния проект (Приложение 2) и съответните проекти към тях, неразделна част от Документацията за обществена поръчка.

3.Ако участникът е предложил използване на екологични естествени и/или рециклирани строителни материали, които са с отрицателен въглероден отпечатък или въглеродно-неутрални материали, щадящи климата, устойчиви практики по време на строителството, с които осигурява изискуемите от възложителя качество и устойчивост.

УО е приел тези надграждащи елементи за нестепенувани по значимост. Обосновал е извод, че след като възложителят им е придал равна тежест и при липса на значение кой точно елемент от надграждащите ще бъде включен в офертата, то това ще възпрепятства оценителната комисия да сравни и оцени преимуществото на една оферта пред друга.

Жалбоподателят възразява, че ЗОП не изисква възложителят да задава различна тежест за различните надграждащи елементи, когато те са от един и същи вид, предвид, че в случая подобряват качеството на изпълнението. Посочва още, че надграждащите елементи са предварително определени като равностойни, което е допустимо по арг. от чл.2 и чл.70 от ЗОП.

Съдът намира, че с този подход на възложителя, разписаните надграждащи критерии създават условия за субективно и неравно третиране на участниците, като тезата на жалбоподателя, че сходният характер на показателите изключва необходимостта от тяхното степенуване, не може да бъде споделена. Правилни са изводите на УО, че на практика надграждащите елементи са без състезателна функция, препятстват определянето на икономически най-изгодната оферта по обективни критерии и не гарантират реална конкуренция. В този смисъл, ако един участник надгради минималните изисквания за техническото предложение единствено с изпълнение на надграждащ Елемент 1 (социално-демографски мерки), а друг участник надгради единствено с Елемент 2 (внедряване на BIM модел за управление на процесите), то и двамата биха получили идентичен брой точки. В същото време за изпълнението на строежа внедряването на BIM модел, като високотехнологичен инженерен инструмент за управление на инвестиционното проектиране и строителството, който гарантира прецизност и по-високо качество на строежа и има значително техническо преимущество, същевременно „подобряването на демографските характеристики на общината“ е социално-икономическа политика, която няма никаква технологична или функционална връзка с изпълнението на строителния обект. Формулирана по този начин методиката приравнява по значение и присъжда идентичен брой точки за коренно несъпоставими критерии, което поставя оценителната комисия в обективна невъзможност примерно да отчете и отрази реалното техническо преимущество на офертата, предвижда по-високо технологично качество на изпълнение на СМР. Методиката за оценка трябва да съдържа точни и ясни правила, които не само да посочват броя точки, но и да гарантират, че по-високият брой точки се присъжда за предложение, което обективно носи по-голяма полза за възложителя. Показателите за оценка трябва да бъдат пряко свързани с предмета на обществената поръчка и да са структурирани така, че да гарантират реално състезание. В този смисъл присъждането на еднакъв брой точки за елементи с коренно различен принос към предмета на поръчката блокира сравнителната функция на комисията, а когато се приравняват по добавена стойност дейности, които имат напълно различно отражение върху качеството на крайното изпълнение, комисията се поставя в невъзможност да избере икономически най-изгодната оферта. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в решение № 12426/13.12.2023 г., постановено по адм.д.№ 6139/2023 г., решение № 7270/19.07.2022 г., постановено по адм.д.№ 1906/2022 г., решение № 5929/21.05.2020 г., постановено по адм.д.№ 12027/2019 г. и др.

С оглед на изложеното правилни са изводите на УО, че в случая е допуснато нарушение на чл.70, ал.5, изр.първо и трето и чл.70, ал.7 от ЗОП.

Правилно в обжалваното решение е прието, че това нарушение представлява нередност по смисъла на т.11, б.“а“ от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности - Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като е налице използване на критерии за възлагане, които не са дискриминационни по смисъла на т.10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като в поръчката не е налице минимално ниво на конкуренция – получена е една оферта.

За така установената нередност е предвиден размер на финансовата корекция 10 на сто върху разходите по договора, който размер е посочен и в обжалваното решение.

В случая, поради спецификата на разглежданите нарушения, не е възможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, тъй като нарушенията водят до накърняване на основните принципи, регламентирани в чл.2 на ЗОП, тоест финансовото им отражение не е и не може да бъде конкретно определено, но е определяемо по реда на чл.72, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Ето защо, при определяне на размера на финансовата корекция, органът правилно е използвал пропорционалния подход, предвид характера на нарушенията и невъзможността да бъде определено конкретно финансово отражение. Размерът на наложената финансова корекция правилно е определен и съобразно изискванията на чл.72, ал.4 от ЗУСЕФСУ, съгласно който при констатирани два или повече случаи на нередност по чл.70, ал.1, т.9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл.73, ал.1. За установените пет нередности правилно е определена корекция в размер на 10 % върху разходите по договора. В случая неправомерният разход правилно е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнителя в размер на 6 558 032,82 евро с ДДС, като финансовата корекция е изчислена в размер на 655 803,28 евро с ДДС, представляващи 10 % от безвъзмездната финансова помощ по договор № 93-ОП24-78(1)/BG16FFPR003-1.001-0056-C01-S-01 ОТ 13.12.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „СМК-Студентски кампус Бургас“, като следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане.

С оглед на изложеното жалбата на Община Бургас против решение № РД-02-14-765/16.03.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 230 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Цитирани разпоредби

62