Решение № 187 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4087/2025 г.

Районен съд - Варна17.02.2026 г.докладчик Мария Бончева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 11-01-910 / 25.04.2025г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция- Варна, с което на В. Д. В. е наложено в пункт първи административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН, в пункт втори административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН, в пункт трети административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН и в пункт четвърти административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН. ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН. Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК. След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Мотиви

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. Д. В., против Наказателно Постановление № 11-01-910 / 25.04.2025г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция- Варна, с което на В. Д. В. е наложено в пункт първи административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН, в пункт втори административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН, в пункт трети административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН и в пункт четвърти административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗАНН. В жалбата се оспорва фактическата обстановка. По същество се иска наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, въз.В. не се явява, но се представлява, като процесуалният му представител поддържа жалбата. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД, гр. Варна / ВиК - Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества на ВОС под партиден №18 по ф.д. №8218/1991 г., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. "Прилеп" № 33 и предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., 50.98% от които са собственост на държавата чрез „Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят, като последният организира и ръководи дейността представлява дружеството. И В периода от 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. дружеството се управлява и представлява от В. Д. В.. Съгласно чл. 20 от дружествения договор на „ВиК - Варна" ООД Общото събрание има правомощията по чл. 137, ал.1 от Търговския закон, в т.ч. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. по смисъла на Предвид гореизложеното дружеството е организация от публичния сектор чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор ЗФУКПС/ /ДВ бр. 13/12.02.2019 г./, а управителят му с ръководител по смисъла на §1, т. 8 от ДР на същия закон. Съобразно чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, в горното качество В. Д. В. е издал Заповед № ВД-30-1/22.02.2019 г., с която е въвел Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол / Вътрешни правила по СФУК/ във „ВиК - Варна" ООД. При извършена проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност при изпълнение на договор № 28- 2020/ 14.08.2020 г. с предмет: „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от В и К ООД, гр. Варна" се установи, че посоченият договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на проведена открита процедура по ЗОП. За „ВиК - Варна" ООД договорът е подписан от В. Д. В.. Същият е подписал и нареждания за плащане на общо 465047,78 лв. задължения по издадените по договора фактури за периода 01.01.2023-30.01. 2023 г. При проверка се установило, че част от посочените задължения са за дейности, които са отчетени и платени по различни от договорените цени и условия. В качеството на Ръководител на организация от публичния сектор управителят и на „В К Варна" ООД е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и за разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 8 от същия закон той с отговорен и за изграждането, състоянието и подобряването на контролна среда, включваща организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване. С чл. 13, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/2019 г.) е регламентирано задължението на всички нива в организацията и на всички етапи да се прилагат контролни дейности, като един от задължителните елементи е прилагането на процедури за предварителен контрол за законосъобразност чл. 13, ал. 3, т. 3 от същия закон. Съгласно т. IV.1 от издадените на основание чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС указания на Министъра на финансите ( Заповед №3МФ 184/ 06.03.2020 г.) обект на предварителния контрол за законосъобразност е „процесът на възлагане на обществени поръчки - предварителен контрол на действията и решенията на възложителя, от вземането на решение за открИ.е на обществената поръчка, до решенията за приемане на изпълнението и извършването на плащания". Последният етап от извършването на предварителния контрол е писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на дадено действие или решение. Мнението се мотивира/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист) за извършване на предварителния контрол". В чл. 14 и 15 на утвърдените от В. В. вътрешни правила по СФУК са дадени дефиниции на контролни дейности и процедури по разрешаване, одобряване и оторизиране, но не са конкретизирани длъжностни лица, които ги осъществяват. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 на същите Вътрешните правила „Решението за извършване на определено действие, дейност, процес или процедура в Дружеството се взема от Управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилника за документооборота на Дружеството, заповеди, длъжностни характеристики и други нормативни актове (Правилници, Инструкции)", като „Одобрението е утвърждаване или заверка на определени транзакции, данни, документи с което се приключват или валидират процеси, действия, предложения и последиците от тях. Утвърждаването или заверката се извършва от Управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилниците за организацията, дейността и вътрешния ред в Дружеството, както и длъжностните им характеристики". Управителят може да делегира конкретни правомощия на друго длъжностно лице от Дружеството за определен срок или постоянно, когато това не противоречи на нормативен или вътрешен акт на „ВиК - Варна" ООД, като „делегирането не освобождава от отговорност ръководителите по ал. 1 за изпълнението на делегираните правомощия"- чл. 15, ал. 3 на Вътрешните правила. Последното е регламентирано и в чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 20 и чл. 22 на вътрешните правила по СФУК е регламентирано, че предварителният контрол се извършва „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано със разпореждане с активи (включително поемането на задължения извършването на разход) и в съответствие с вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол", но при проверка се установи, че такива не са утвърдени. Със Заповед №ЗД-213/02.10.2018 г. на управителят на ВиК Варна" ООД са приети и през проверявания период в дружеството са действали Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки / Вътрешни правила по 30П/. В чл. 54, ал. 4 на същите правила е регламентирано, че „Във фазата на провеждане и изпълнение на ОП, с осъществяване на контрол се цели установяване спазването на закона и тези Правила. Според чл. 55 от Вътрешните правила по ЗОП „Контролните функции се осъществяват, съгласно чл. 6 и 7", но в цитираните членове не са конкретизирани процедури или документи за предварителен контрол и длъжностни лица, които ги осъществяват. На инспекцията бяха представени контролни листи № 1, 2, 3, 4 и 5 за документиран контрол относно планирането, открИ.ето, провеждането на процедурата и сключване на договора за обществената поръчка, но не и за такъв при извършване на разходите / плащанията по договора. Липсата на приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС по отношение на плащанията по договора се удостоверява и от писмо изх. № ВП-3172/20.11.2024 г. на „В и К Варна" ООД. Без да е приложена процедура за предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС В. В. е извършил разходи по договор № 28- 2020/14.08.2020 г. на стойност 465047,78 лева. Отговорността му като ръководител на организация от публичния сектор да осигури контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска е регламентирана в чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/2019 г.). От гореизложеното е видно, че В. В.: 1. На 20.01.2023 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 174 729,13 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност: на 2. На 20.01.2023 г., чрез подписване на нареждане за плашане е извършил разход стойност 129 222,71 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 3. На 23.01.2023 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 102 388,87 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност: 4. На 23.01.2023 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 58 707,07 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. С всяко едно от деянията е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/2019 г.). Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление НП № № 11-01-910/25.04.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София , съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове предвидени в чл. 34 ал. 2 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Изпълнителното деяние на процесното нарушение ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП. В НП са цитирани официалните документи, въз основа на които е съставен същия на основание чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, поради което са неоснователни доводите за допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор ЗФУКПС/ /ДВ бр. 13/12.02.2019 г./, а управителят му е ръководител по смисъла на §1, т. 8 от ДР на същия закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал. 2, т. 1 – т. 5 задачи. Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл. 4 организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори. Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителя на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл. 17 от ЗДФИ. Тези изисквания касаят специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл. 4 ЗДФИ. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 осигурят контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като най-малко следва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра на финансите. Дефиниция за "предварителен контрол за законосъобразност" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗФУКПС. Посочената законова рамка задължава ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 8 от същия закон той е отговорен и за изграждането, състоянието и подобряването на контролна среда, включваща организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване. С чл. 13, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/2019 г.) е регламентирано задължението на всички нива в организацията и на всички етапи да се прилагат контролни дейности, като един от задължителните елементи е прилагането на процедури за предварителен контрол за законосъобразност - чл. 13, ал. 3, т. 3 от същия закон. Съгласно т. IV. 1 от издадените на основание чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС указания на Министъра на финансите ( Заповед №ЗМФ 184/ 06.03.2020 г.) обект на предварителния контрол за законосъобразност е „процесът на възлагане на обществени поръчки - предварителен контрол на действията и решенията на възложителя, от вземането на решение за открИ.е на обществената поръчка, до решенията за приемане на изпълнението и извършването на плащания". Последният етап от извършването на предварителния контрол е „писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на дадено действие или решение. Мнението се мотивира/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист) за извършване на предварителния контрол". В качеството на ръководител на организация от публичния сектор управителят на „В и К Варна" ООД е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност - чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и за разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол -чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС. Според чл. 55 от Вътрешните правила по ЗОП, действащи в дружествотожалбоподател, контролните функции се осъществяват, съгласно чл. 6 и чл. 7, но в цитираните членове не са конкретизирани процедури или документи за предварителен контрол и длъжностни лица, които ги осъществяват. В чл. 14 и чл. 5 на утвърдените от В. В. вътрешни правила по СФУК са дадени дефиниции на контролни дейности и процедури по разрешаване, одобряване и оторизиране, но не са конкретизирани длъжностни лица, които ги осъществяват. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 на същите Вътрешните правила „Решението за извършване на определено действие, дейност, процес или процедура в Дружеството се взема от управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилника за документооборота на Дружеството, заповеди, длъжностни характеристики и други нормативни актове (Правилници, Инструкции)", като „Одобрението е утвърждаване или заверка на определени транзакции, данни, документи с което се приключват или валидират процеси, действия, предложения и последиците от тях. Утвърждаването или заверката се извършва от Управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилниците за организацията, дейността и вътрешния ред в Дружеството, както и длъжностните им характеристики". Управителят може да делегира конкретни правомощия на друго длъжностно лице от Дружеството за определен срок или постоянно, когато това не противоречи на нормативен или вътрешен акт на „В и К - Варна" ООД, като „делегирането не освобождава от отговорност ръководителите по ал. 1 за изпълнението на делегираните правомощия" - чл. 15, ал. 3 на Вътрешните правила. Последното е регламентирано и в чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 20 и чл. 22 на вътрешните правила по СФУК е регламентирано, че предварителният контрол се извършва „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано със разпореждане с активи (включително поемането на задължения и извършването на разход) и „в съответствие с вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол", но при проверка се установи, че такива не са утвърдени. Видно от приобщените по делото доказателства в т.ч. от приложеното към АНП писмо с изх. № ВП – 2225-1/22.08.2024 г.на „В и К Варна“ ООД и копие от контролни листи № 1,2,3,4 и 5 в случая политиката на предварителен контрол, макар да е била въведена, същата не е изпълнена, тъй като не е било обективирано писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на сключеното допълнително споразумение, чрез излагане на мотиви/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист за извършване на предварителния контрол. Ръководителят е бил длъжен да възложи на съответно длъжностно лице осъществяване на предварителен контрол, а именно – да изиска съставяне на контролен лист, в който да се заяви становището на съответното длъжностно лице относно законосъобразността на всеки един от договорите. От материалите по делото е видно, че не е осъществено възлагане от ръководителя на дружеството жалбоподател на друго длъжностно лице на осъществяването на предварителен контрол. Такова възлагане не е извършено, както чрез приетите вътрешни правила, така и въз основа на изричен акт. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 , във вр. с чл. 3 ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС, което е такова на просто извършване и не изисква настъпването на вредоносен резултат. Съгласно приложената с НП санкционна разпоредба на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, в редакцията действаща към датата на издаване на процесното НП, виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол се наказват с глоба от 200 до 2000 лева за нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансовостопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. С оглед на това и на установеното по делото, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, уреждащ финансовостопанската и отчетната дейност - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ. В случая е неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран, тъй като няма основание да се приеме с арг. от чл. 93, т. 9 НК, че нарушението разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения на изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор. Нарушаването на изискването за задължителна контролна дейност "предварителен контрол за законосъобразност" е самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност, без да е необходимо настъпването на друг конкретен резултат от нарушението, тъй като предварителният контрол за законосъобразност е основен способ за осигуряване целите на ЗФУКПС. Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че неправилно е определен субектът на административното нарушение, доколкото въззивникът към момента на издаване на НП не осъществява функциите на „управител“ на „В и К Варна“ООД. По делото няма спор, че жалбоподателят е заемал посочената длъжност към момента на извършване на нарушението, който е релевантен за определяне на лицето, което е било длъжно да съобрази поведението си с нормата на чл. 13 ал. 3 т.3 от ЗФУКПС. Като не е сторил това, жалбоподателят е осъществил виновно деянието, описано в НП при форма на вината непредпазливост, доколкото е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на конкретния общественоопасен резултат. Не се споделят от съда и аргументите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон. Съдът намира за основателни доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че ЗФУКС попада в приложното поле на чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ, доколкото в чл. 1 от същия е посочено че в обхвата на закона е осъществяването на финансово управление и контрол в организации от публичния сектор, а съгласно чл. 6 ал. 1 от нормативния акт, ръководителите на тези организации са длъжни да ги управляват законосъобразно. Наказанията са правилно определени, справедливи са и ще изпълнят зелите на чл.12 от ЗАНН. Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на АДФИ гр.София да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро /80лева/. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

49