Решение № 14766 от 29.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 861/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалбата на М. А. Д. чрез пълномощник адв. П. Й. против мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“, Столична община по заявление за достъп до обществена информация вх. №РКС25-СВ01-1/06.01.2025 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушаване на изискванията за форма. Сочи се, че при наличие на постъпило заявление за достъп до обществена информация, задълженият субект е длъжен да издаде съответния акт, с който предоставя достъп до исканата информация или отказва по съответните мотиви. Твърди се, че мълчаливия отказ е недопустим и подлежи на отмяна само на това основание. Претендира се отмяна на оспорения мълчалив отказ. По делото е приложено решение № РКС25-РИ09-4/22.01.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, с което е постановен отказ по депозирано от М. А. Д. заявление за достъп до обществена информация рег. №РКС25-СВ01-1/08.01.2025 г. ( рег. №СОА25-СВ01-5/06.01.2025 г. на СО). С разпореждане [номер]/07.02.2025 г. оспорващата е задължена изрично да заяви дали поддържа жалбата си против мълчалив отказ. На 19.02.2025 г. по делото е депозирано становище от пълномощникът на оспорващото, в което липсва нарочно изявление относно предмета на оспорване, въпреки разпореждането на съда в тази насока. Независимо от това, на основание чл. 172, ал. 3 от АПК с определение № 6001/20.02.2025 г. е прието, че производството по делото следва да продължи по жалбата на М. А. Д. чрез пълномощник адв. П. Й. против решение № РКС25-РИ09-4/22.01.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Й., който изтъква, че тресената информация се съхранява при ответника, доколкото съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ДОПК ведомостите за заплати се съхраняват при всеки административен орган. Посочва се, че информацията, до която е заявен достъп, не се отнася до конкретно лице, а до длъжности. Подробни съображения по съществото на спора излага и в депозирани по делото писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да предостави в пълен обем търсената информация. Претендира разноски. Ответната страна – Кметът на район „Красно село“, Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, след като се запозна със събраните и приети по делото писмени доказателства и след като изслуша становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е образувано по искане вх. № РКС25-СВ01-1/06.01.2025 г., подадено от М. А. Д., в което е заявен достъп до следната информация: 1./ На служители на кои длъжности е изплащано допълнително възнаграждение през последните 3 години; 2./ На какво основание е изплащано допълнително трудово възнаграждение по т. 1? и т. 3/ По чие разпореждане е изплащано допълнително трудово възнаграждение по т. 1?. С оспореното в настоящото съдебно производство решение кметът на район „Красно село“, Столична община е отказал предоставяне на търсената информация по съображения, че исканата информация не попада в обхвата на понятието „обществена информация“, доколкото не съдържа сведения относно обществения живот и е ирелевантна за преценката на дейността на задължения субект (районната общинска администрация), тъй като се отнася до трудовата дейност на служителите. Изтъкнато е, че допълнителните трудови възнаграждения са нормативно установени и са строго регламентирани от закона, като тяхното изплащане се осъществява само и единствено при наличието на съответните предпоставки, регламентирани от нормативните актове и предвиден за това бюджет. Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от лице, инициатор на административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, в законоустановеният срок, срещу акт, в частта му с която е постановен отказ, подлежащ на оспорване по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В предварителен порядък за пълнота на проверката по чл. 168 от АПК, следва да се отбележи, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган кмета на район „Красно село“, Столична община - „задължен субект” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, регламентира, че всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Легалното определение дадено в чл. 11 от ЗДОИ дефинира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Несъмнено, търсената информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с обществения живот в Република България. Според трайната съдебна практика понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение (от лицата, които искат предоставяне на тази информация) относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица. Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 от ЗДОИ е характерът на исканата информация. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена. В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9- чл. 11 от ЗДОИ. Несподелими са мотивите на административния орган относно характера на търсената информация. Освен свързана със трудовата дейност на служителите, информацията, по отношение на която е заявен достъп е свързана с разходването на бюджетни средства, което от своя страна е свързано с обществения живот на страна. В тази връзка следва да се отбележи, че формулировката на въпроса по т. 1 от заявлението дава основание за квалифициране на търсената информация като обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като същата се отнася не до полученото трудово възнаграждение на конкретен служител/ли, а до конкретна длъжност в системата на районната администрация. Тази информация ще даде възможност на търсещия я да си състави мнение относно начина на функциониране и отчетност на общинската администрация при разходването на бюджетни средства. Ето защо водещо при определяне на характера на тази информация не е това, че тя е свързана с трудовата дейност предвид факта, че възнаграждението е основен елемент от трудовото правоотношение, а това, че се отнася до размера и начина на разходване на бюджетни средства. Данните за трудовите възнаграждения на служителите се съхраняват в съответните ведомости за заплати. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК тези ведомости се съхраняват 50 години. В този смисъл е и чл.12, а.1, т.1 от Закона за счетоводството. Следователно, търсената информация е налична и следва да бъде предоставена от ответника във вида, в който се съхранява. По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическо основание за отказ по този закон, при наличие на изпълнена процедура по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.). Нарушаването на така установената в закона форма и съдържание на произнасянето на задължения по закона субект по отправено до него искане за достъп до обществена информация представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. В настоящия случай, в оспорения административен акт е посочено единствено, че информацията се отнася до трудовата дейност на служителите. Липсва посочване на коя от императивно изброените в ЗДОИ /чл. 37/ хипотези на отказ изпълва така формулираното фактическо основание. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от с. з. - когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и/или съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи; достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая, административният орган не е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Липсата на мотиви в тази насока възпрепятстват упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения отказ. Не на последно място, отказът е незаконосъобразен и доколкото липсват данни административният орган да е извършил дължимата се по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ преценка за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес. Визираната норма постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. В настоящия казус, следва да се приеме, че доколкото чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно разходването на бюджетни средства, е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Установяването на тези факти е насочено именно към повишаване на прозрачността и отчетността на органа. В случая липсват каквито и да е мотиви налице ли е или не надделяващ обществен интерес. Преценката за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4, ЗДОИ, поради което и същата е в тежест на административния орган, съобразно принципа за служебното начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата, съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от съдържанието на оспорения отказ кметът на район „Красено село“, Стона община не е изложил мотиви в тази насока. По изложените съображения, оспореният отказ за достъп до обществена информация следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при спазване на изискването за форма и излагане на конкретни фактически и правни основания. При новото произнасяне, ответникът следва да съобрази и разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане на пълномощника на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лева. Пълномощникът на оспорващия претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, предоставени на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Това искане следва да бъде уважено, като на адв. П. В. Й. се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК от АПК Административен съд София-град, Второ отделение, 56-ти състав,