Решение № 186 от 23.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 31/2023 г.

С ПРИСЪДА № 26 от 09.11.2022 г. по НОХД № 336/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ К. А. Л. с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че за времето от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г. (при условията на продължавано чрез две деяния престъпление) в гр. •••, ж.к. „•••“ (върху метален прозорец за мазе и в кухина под тераса на бл. 23; в беседка между бл. 22 и бл. 25) е държал без надлежно разрешение и с цел разпространението им високорискови наркотични вещества – общо 4, 6 грама коноп на обща стойност 18, 40 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за една година и шест месеца при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и не му е било наложено по-лекото наказание глоба, предвидено наред с лишаването от свобода. Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника адв. А. А.-Т., с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Защитникът твърди, че практически липсват мотиви за присъдата – тъй като те са буквален препис на обвинителния акт, включително и на анализа на доказателствата в него, като липсва анализ от съда на доказателствата и е невъзможно да се провери възражението на защитника за невиновност на подсъдимия; защитникът смята, че съждения на съда, възпроизвеждащи обвинителния акт, означават липсата на валиден съдебен акт. Същевременно защитникът твърди, че обвинителният акт е неясен и объркан поради непосочването на действията или бездействията, с които подсъдимият е осъществил състава на престъплението. Защитникът намира още присъдата за необоснована поради недоказаност на обвинението по безспорен начин – тъй като това било сторено само въз основа на показанията на свидетелката К., която се намира в силно влошени отношения с подсъдимия, а той дори не е присъствал на огледа на местопроизшествие. Защитникът смята още, че наказанието е несправедливо завишено, тъй като подсъдимият е реабилитиран и стойността на престъплението е ниска. Беше проведено въззивно съдебно следствие чрез повторен разпит на свидетели по делото (ВНОХД, л. 59-60) относно външен вид на изготвяните от подсъдимия дозирани опаковки марихуана и други значими за правилното решаване на делото обстоятелства. След приключване на въззивното съдебно следствие, във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата е надлежно обоснована със собствен анализ от страна на първоинстанционния съд на събраните доказателства и на установената фактическа обстановка, като материалният закон е бил приложен правилно спрямо нея, а наказанието е справедливо. Защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, поддържаше изложеното във въззивната жалба становище и обоснованите с него искания или за оневиняване и оправдаване на подсъдимия, или за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното относно становището на защитника за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия: САС смята, че е недопустимо възражението на защитника, направено едва във въззивната жалба, че обвинителният акт (ОА) е неясен и объркан поради непосочване на действията или бездействията, с които подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което ограничава правото му на защита. Такова възражение срещу качеството на обвинителния акт не е правено в разпоредителното заседание от защитника или подсъдимия (НОХД, л. 99), а напротив – заявено е изрично от тях, че в хода на досъдебното производство (ДП) не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия; същевременно първоинстанционният съд служебно не е установил наличието на такива нарушения (НОХД, л. 99 гръб). Поради това възражението на защитника за неяснота на обвинителния акт, направено едва във въззивната жалба, е недопустимо съобразно чл. 248, ал. 3 от НПК. Същевременно, ако беше допустимо, това възражение би било неоснователно: В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че свидетелката П. К. е възприемала лично и непосредствено, че подсъдимият от юни 2021 г. до ноември 2021 г. разпространявал марихуана в беседка в •••, ж.к. „•••“ в близост до бл. 23, като я продавал на различни лица, както и че укривал марихуаната на различни места, откъдето вземал необходимото количество непосредствено преди конкретната продажба. Освен това свидетелката К. показала на 03.11.2021 г. на двама полицейски служители два такива тайника до бл. 23, където била намерена и иззета при оглед на местопроизшествие марихуана. Също така на 22.11.2021 г. други двама полицейски служители лично възприели подсъдимия и друг човек в тази беседка, като подсъдимият бил приведен над масичката в беседката и ронел нещо; при възприемането на приближаващите полицаи подсъдимият разпилял част от веществото в тревата наоколо, а останалото количество било иззето при оглед на местопроизшествие, в протокола за който подсъдимият лично написал, че канабисът е негов. Поради това държавното обвинение е инкриминирало поведението на подсъдимия като държане на съответните дати и места без надлежно разрешение на високорисково наркотично вещество (марихуана с посочени количества, процентно съдържание на ТХК и стойност) с цел разпространението му (с позоваване на свидетелските показания на П. К., К. П., К. П., Д. Н., И. Т. и К. С.). Прегледът на тези твърдени факти и посочени доказателствени средства в ОА налага извод, че държавното обвинение ясно е заявило с какви действия подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение пред съд с ОА. Предвид изложеното, освен че е недопустимо възражението на защитника за нарушаване на процесуални права на подсъдимия чрез качеството на ОА, ако беше допустимо, това възражение би било неоснователно. Сравнението на обстоятелствената част на ОА и мотивите за присъдата установява, че е произволно и необосновано твърдението на защитника, че мотивите са буквален препис на обвинителния акт. Както структурата на изложението, така и съдържанието и изказът на мотивите за присъдата установяват, че те не са буквален препис на обвинителния акт, а са самостоятелно от страна на ОС изложение по доказателствата, фактите и правото. Същевременно, съдържанието на мотивите е близко до съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт – обяснимо със заетото от съда становище за доказаност на обвинителната теза, изложено от съда хронологично (съобразно инкриминираната в обвинителния акт фактическа деятелност на подсъдимия), а също и последователно и изчерпателно (съобразно наличните доказателствени средства за всяко от двете деяния). Становището на съда за установеност на твърдените от прокуратурата факти, когато е надлежно обосновано чрез посочване на съответните доказателствени средства по вид и съдържание – каквито съображения в случая са надлежно изложени от съда, категорично не е липса на доказателствен анализ от страна на съда, а е изпълнение на възложеното от закона на съда правомощие по установяване на правно значимите факти. Поради това е необосновано твърдението на защитника, че присъдата страда от липса на мотиви. Предвид това въззивният съд намери, че не са налице твърдените от защитника съществени нарушения на процесуални правила с отражение върху правата на подсъдимия в насока на ограничаването им, като служебно въззивният съд не намери да са налице други, непосочени от защитника такива нарушения – поради което няма основания за отмяна на присъдата по този повод и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Предвид това въззивният съд провери по-нататък обосноваността, законосъобразността и справедливостта на обжалваната присъда. За преценка на обосноваността на присъдата, производна на съдържанието на доказателствените средства и представляваща становище на първоинстанционния съд по обосноваността на държавното обвинение, въззивният състав проучи самостоятелно доказателствените източници по делото, събрани в хода на първоинстанционно и въззивно съдебно следствие. При това беше извършен анализ на съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно и синтез на съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно, при което въззивният състав оформи самостоятелни изводи относно доказаните правнозначими факти и приложимото спрямо тях право, почти изцяло съвпадащи с тези на първоинстанционния съд. САС намери за установени следните факти по делото във връзка с първото деяние от продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК: На 03.11.2021 г. във връзка с проверка на оперативен сигнал – че подсъдимият и тогавашната му приятелка свидетелката П. К. държат и разпространяват наркотични вещества в гр. Петрич, свидетелите-полицаи от РУМВР – Петрич Г. Б. и А. С. (НОХД, л. 189 гръб-190 и л. 190 гръб-192) провели беседа със свидетелката П. К.. Не открили забранени вещества нито у нея самата, нито в дома й. При беседата с нея обаче тя им казала, че знае къде извън жилището му подсъдимият Л. държи марихуаната, която продава. Придружени от свидетелката К. и насочвани от нея, полицаите Б. и С. отишли в ж.к. „•••“ (наричан още кв. „Биляна“) в гр. Петрич, в близост до бл. 32, в който живее подсъдимият Л.. В междублоковото пространство в този район има беседка, в близост до която и в близост до блока на подсъдимия Л., на две посочени от свидетелката К. места до бл. 23 били открити две опаковки с марихуана, възприети пряко и непосредствено от двамата полицейски служители Г. Б. и А. С., отразени в огледния протокол и описани в него като иззети; освен двамата полицаи Б. и С., изрично вписани като присъствали на огледа в протокола за това действие, на огледа и на намирането и изземването на двете опаковки с марихуана присъствала и посочилата ги П. К. (въпреки че присъствието й не е отразено изрично в протокола за оглед, то е установено чрез нейните и на двамата полицаи показания). На първото място – върху метален прозорец за мазе в бл. 23, било открито обгорено найлоново пакетче, съдържащо марихуана с установено на място бруто тегло 1, 24 грама, която реагирала като такава още на полевия наркотест (ДП, т. 1, л. 4-7 вр. 8-9 вр. л. 11). На второто място - в кухина под терасата на първи жилищен етаж на бл. 23, била намерена и друга опаковка с по-голямо количество марихуана, поставена в сгънат отрязък от списание, която претеглена на място била с бруто тегло 5, 06 грама и също реагирала на полевия наркотест като такава (ДП, т. 1, л. 4-7 вр. л. 10). При експертното дактилоскопно изследване на двете опаковки, иззети при огледа на 03.11.2021 г., по тях не са открити годни за сравнително изследване дактилоскопни следи (комплексна ФХЕ и ДктЕ - ДП, т. 1, л. 102-103). Чрез физикохимичното изследване на съдържанието на двете иззети при огледа опаковки при същата експертиза е установено, че в обгореното найлоново пликче има марихуана с нето тегло 1, 03 грама със съдържание на ТХК 3, 8 %, а в сгънатия отрязък от списание има също марихуана, с нето тегло 2, 83 грама и със съдържание на ТХК 8, 1 %. Свидетелката К. е заявила (НОХД, л. 193-195), че е била приятелка на подсъдимия от юни 2021 г. до полицейската акция през ноември 2021 г., през който близо шестмесечен период имала лични възприятия, че неработещият подсъдим се издържа от продажба на марихуана: продавал почти ежедневно по време на този почти шестмесечен период в беседката близо до бл. 23 в ж.к. „Цар Самуил“ в Петрич, която била в близост и до бл. 32, в който живее подсъдимият, като клиентите идвали направо в тази беседка, взимали си от подсъдимия дозираната от него марихуана, давали му парите и си тръгвали. Според досъдебните показания пред съдия на К. (ВНОХД, л. 59 гръб вр. ДП, т. 1, л. 13-16), подсъдимият продавал на ден средно на около 15 клиенти. Освен това свидетелката К. лично възприемала как подсъдимият отива от беседката до близкия тайник до бл. 23, взема оттам марихуаната, връща се в беседката и я продава на поредния клиент. Докато била във връзка с подсъдимия, свидетелката К. също пушела марихуана, предоставена й от подсъдимия, без тя самата да плаща. Също така двукратно свидетелката К. посредничила на подсъдимия за предоставяне на държана от него марихуана на друго лице: свидетелката К. взела дозите от подсъдимия и ги предала на своя съученичка, свидетелката В. Й.. Налице е противоречие между показанията на свидетелката К. от една страна и от друга страна – свидетелката Й., относно това дали получената от Й. чрез К. марихуана е била продадена или подарена на Й.: К. твърди, че взела парите от съученичката си и ги предала на подсъдимия, а Й. твърди двукратно пред съд, че не е заплащала двукратно получената от нея чрез К. марихуана (НОХД, л. 202-203 и ВНОХД, л. 60 гръб). САС намира противоречието за несъществено: от значение за делото предвид предмета му е установяване на разпространение на наркотици или държането им с цел за това, като е без съществено значение дали във всеки отделен случай разпространението е възмездно или не. За несъществена САС намира и разликата в показанията на П. К. относно името на съученичката й, на която е предала марихуана от осигуряваната от подсъдимия – което е В. (Й.), предвид съдържанието на показанията Й. (НОХД, л. 202-203 вр. ДП, т. 1, л. 38-41 – прочетени в с.з. досъдебни показания пред съдия). В. Й. е заявила пред съда, че се е случвало да пуши марихуана в беседката в ж.к. „•••“ в •••, в голяма компания от около 20 човека, от които познавала К. С.; Й. е заявила още пред съда, че няколко пъти през септември 2021 г. (един-два пъти според показанията й пред съда или два-три пъти според досъдебните показания пред съдия) получила марихуана от П. К., за която марихуана К. казала на Й., че я намира на беседката в ж.к. „•••“. Т.е. Й. свидетелства за много ограничен брой пъти на получаване на наркотици, от едно и също лице, които са били за нейна собствена лична употреба; тези обстоятелства – ограничен брой на събитията и лична обвързаност на Й. с тях, са основателна житейска причина показанията на Й. да са категорични и ясни. От своя страна, П. К. е заявила по НОХД, че името на съученичката, на която двукратно е дала от марихуаната на подсъдимия, е Р., а на ДП пред съдия К. е заявила, че е предоставяла от марихуаната на подсъдимия на своя съученичка – без да посочи името й, а веднага след това е заявила и че в началото клиентка на подсъдимия била В. М. (по делото не е установявано и разпитвано лице с такова име и фамИ.). Показанията пред съда на свидетелката К. са дадени почти година след показанията й на ДП пред съдия, а за близо шестмесечния период на пряко възприемане от страна на К. на действия на подсъдимия по разпространение на наркотици тя е виждала както продажби, така и безвъзмездно предоставяне, включително – за общо пушене в компания; тези действия са били свързани всяко от тях с редица различни лица. Предвид това вътрешното за показанията на К. несъответствие между твърденията й на ДП пред съдия и тези пред ОС относно името на съученичката й е обяснима както с изминалото време от събитията до показанията на К. по НОХД, така и с честото възприемане от страна на К. на многократни и еднотипни действия по разпространение на марихуана от страна на подсъдимия с епизодично участие и на К., което често възприемане на близки по съдържание факти само по себе си е разумна причина за объркване и несигурност за отделни конкретни случаи, които са били изолирани - относно това на кое конкретно лице и как е била предоставяна марихуаната (възмездно или безвъзмездно). Предвид обаче съответствието на показанията на П. К. с тези на В. Й. за основните значими факти – че К. е предавала на В. Й. марихуана, свързана с беседката в ж.к. „•••“ (доколкото е знаела Й.) и взета от подсъдимия (като твърди предалата ги К.), е налице установеност на тези факти. Освен действия по пряко или опосредено (чрез самата нея) разпространение на наркотици от страна на подсъдимия, свидетелката К. е имала и преки възприятия за неговата дейност по подготовка за продажба: при опаковката на еднократните дози марихуана, готови за продажба, той поставял дозата в прозрачно найлоново пликче, което след това нагрявал със запалка, при което то се обгаряло и свивало на топче; тези действия на подсъдимия са били непосредствено възприемани от свидетелката К. многократно (ВНОХД, л. 59 гръб вр. ДП, т. 1, л. 13-16). За такъв външен вид на опаковките с готова доза марихуана, купувани от подсъдимия, и конкретно – за следи от обгаряне на пликчето, говори и свидетелят К. П. (ВНОХД, л. 60), а други свидетели описват опаковката като найлоново пликче с формата на топче. Този собствен характерен почерк относно външния вид на дозираната и продавана от подсъдимия марихуана, описан от свидетелите К. и П., е в пълно съответствие с външния вид на тази от двете намерени и иззети при огледа опаковки с марихуана, която е била дозирана за продажба – обгорял найлонов плик със суха зелена тревиста маса с бруто тегло 1, 24 грама (ДП, т. 1, л. 4-7 вр. л. 8-9 вр. л. 11). Във връзка с разпространението на наркотици от страна на подсъдимия преди огледа на 03.11.2021 г., по делото освен показанията на П. К. са налице показания и на още няколко свидетели. Свидетелят К. П. (НОХД, л. 197 гръб-199 вр ДП, т. 1, л. 22-25 - четени досъдебни показания пред съдия, поддържани в с.з.) първоначално е заявил в съдебно заседание, че пушил марихуана през 2021 г., но е взимал не от подсъдимия, а от друг човек, като само веднъж през август 2021 г. на игрището в ж.к. „•••“ (наричан още кв. „Биляна“) си купил пакетче марихуана за 10 лв. от подсъдимия. Заявил е още, че показанията му във връзка с подсъдимия му били диктувани от полицаи, различни от разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, като съдията му диктувал и свидетелят казвал „да“. След това са били прочетени досъдебните му показания пред съдия, дадени на 04.11.2021 г., т.е. в деня непосредствено след полицейската акция на 03.11.2021 г., в които е заявил, че си купувал от подсъдимия два или три пъти през август-септември 2021 г. в беседката доза марихуана от един грам за 10 лв., увита в найлоново пликче, като по същия начин от подсъдимия си купували и К. С. и И. Т.. След прочитането на тези досъдебни показания свидетелят П. е заявил, че ги поддържа и прочетеното е вярно, но дал първоначалните си изявления пред ОС, защото събитията били отдавна и бил забравил. Изследването на досъдебните показания пред съдия на свидетеля П. установява, че те са вътрешно безпротиворечиви, последователни и логични, като сравнението им с показанията на свидетелката К. и на други свидетели по делото, а също и с резултатите от огледа на тайниците до бл. 23 установява еднопосочност на съдържанието на цялата доказателствена съвкупност. Същевременно провеждането на досъдебния разпит на свидетеля П. пред съдия е максималната възможна и предвидена от закона гаранция за тяхната достоверност и неповлияност в някаква насока, като липсват каквито и да било данни съдията (или някой друг) да е диктувал на свидетеля, поради което това първоначално изявление на свидетеля П. пред първоинстанционния съд според САС е изцяло произволно и необосновано. Освен това основните факти са устойчиво заявени от свидетеля и на ДП пред съдия, и пред първоинстанционния ОС – че свидетелят П. си е купувал от подсъдимия марихуана в пакетче за 10 лв., като обяснимо с изминалото време между възприятията и показанията за тях е съобщаването на повече подробности по време на разпита на ДП пред съдия, проведен в деня непосредствено след полицейската акция на 03.11.2021 г. По този начин показанията на свидетеля пред ОС и досъдебните му показания пред съдия са едни спрямо други в съотношение на допълване и конкретизиране на показанията пред съда чрез показанията на ДП пред съдия: на ДП свидетелят е посочил по-голям брой покупки на марихуана от подсъдимия (две или три спрямо една, заявена пред ОС); на ДП свидетелят е посочил закупуване на марихуана през август и септември спрямо посочен само август пред ОС; устойчиво на ДП и пред ОС свидетелят посочва мястото – беседката в ж.к. „•••“, а също и вида на опаковката и цената на марихуаната – в найлоново пликче, за 10 лв.; само на ДП свидетелят е посочил закупуването по същия начин на марихуана от подсъдимия от страна на още двама души, също свидетели по делото – К. С. и И. Т.. Поради надлежното приобщаване на досъдебните показания пред съдия на свидетеля П. към доказателствената маса по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез прочитането им от ОС, поради депозирането им във време, близко до твърдените в тях събития, поради вътрешните им посочени по-горе характеристики, а също и поради съотношението им с показанията на свидетеля пред ОС (на допълване и конкретизиране) и с останалите доказателствени източници (на съответствие), следва да се приемат за достоверни показанията на свидетеля П. на ДП пред съдия, поради което те имат значение на оформящи цялостната картина, включително – за детайли, на значимите възприятия на този свидетел за инкриминирана дейност на подсъдимия. Свидетелят К. П. (НОХД, л. 199-200 вр. ДП, т. 1, л. 26-29 – четени досъдебни показания пред съдия, поддържани в с.з.; ВНОХД, л. 60) първоначално пред ОС е заявил, че познава подсъдимия, но не си е купувал марихуана от него и не го е виждал да продава такава. След това са били прочетени досъдебните показания пред съдия на свидетеля П., в които е заявил, че няколко пъти в беседката си купил от подсъдимия марихуана на топче по един грам за 10 лв.; срещите си двамата уговаряли чрез съобщения по Месинджър, като при продажбата подсъдимият вадел марихуаната от себе си, предавал я лично на свидетеля П., а той лично предавал парите на подсъдимия. След прочитането на тези досъдебни показания пред съдия, свидетелят П. е заявил, че прочетеното е вярно, а първоначално заявеното пред ОС е различно, защото не си спомня много добре, тъй като събитията били отдавна. Изследването на досъдебните показания пред съдия на свидетеля П. установява, че те са вътрешно безпротиворечиви, последователни и логични, а съпоставката им с показанията на други свидетели и с обективно установеното при огледа на тайниците до бл. 23 установява еднопосочност в съдържанието на тази доказателствена съвкупност. Предвид тези вътрешни характеристики на досъдебните показания пред съдия на този свидетел, предвид съотнасянето им по съдържание с останалата доказателствена съвкупност и предвид депозирането им във време, много близко до периода, за който се отнасят, въззивният състав намира именно досъдебните показания пред съдия на този свидетел за достоверните и пълни негови изявления във връзка с твърдените от прокуратурата факти, инкриминирани спрямо подсъдимия. Допълнително пред въззивния съд свидетелят П. уточни външния вид на купуваните от него дозирани опаковки с марихуана – в найлоново пликче, като топче, със следи като да е нагрявано, които му показания са в съответствие с даденото от П. К. описание и с външния вид на иззетата при огледа дозирана опаковка. Свидетелят Д. Н. (НОХД, л. 200-201 вр. ДП, т. 1, л. 30-33 – четени досъдебни показания пред съдия) първоначално пред ОС е заявил, че през 2020 г. два или три пъти в квартална градинка в Петрич, ж.к. „Цар Самуил“ си купил от подсъдимия марихуана за 10 лв., която подсъдимият изсипвал в ръката му. На ДП пред съдия е заявил, че в продължение на две-три години (спрямо разпита му) по седем-осем пъти на месец в беседката в ж.к. „•••“ в ••• си купувал марихуана от подсъдимия – топче от един грам за 10 лв., като виждал как подсъдимият отива да я вземе от някой от близките тайници, за каквито използвал храсти, дупки и малки прозорчета на първия етаж на съседни блокове. Досъдебните показания на свидетеля Н. са дадени пред съдия, което е максималната законово предвидена гаранция за осигуряване на условия за достоверно свидетелстване; тези показания са дадени на 04.11.2021 г. – в деня непосредствено след полицейската акция и също така в непосредствена близост във времето с периода, за който се отнасят; вътрешно те са последователни и без съществени противоречия, а съпоставени със съдържанието относно изложените в тях факти с показанията на останалите свидетели – в съответствие с тях. Предвид еднопосочността на досъдебните показания пред съдия на Д. Н. с изявленията на редица други свидетели относно същите факти, както и предвид характеристиките на досъдебните му показания пред съдия, въззивният съд намери, че именно те са пълните му достоверни изявления относно значимите обстоятелства. Свидетелят И. Т. (НОХД, л. 195-197 вр. ДП, т. 1, л. 34-37 – прочетени досъдебни показания пред съдия) първоначално пред съда е заявил, че пушел марихуана, като това ставало в беседката в ж.к. „•••“ с други хора, включително – с подсъдимия, но не знаел откъде идвала тревата; само веднъж си взел марихуана от подсъдимия, но без да му я плаща. След това са били прочетени досъдебните му показания пред съдия, в които е заявил, че от около година и половина преди разпита му на ДП на 04.11.2021 г. пуши марихуана, като по седем-осем пъти на месец си я купува от подсъдимия: най-често се срещат в беседката в ж.к. „•••“, където подсъдимият вади марихуаната от джоба си – топче от един грам за 10 лв., предава я лично на свидетеля, а той лично предава парите на подсъдимия. След прочитането на тези досъдебни показания пред съдия свидетелят Т. е заявил, че не ги поддържа, защото писал, каквото му казали – но без да му казват детайли, и защото бил изплашен - тъй като бил задържан от полицаите без причина. От една страна, липсва конкретика в твърденията на свидетеля Т. относно това кой е насочвал досъдебните му показания и липсва посочване на убедителна сериозна причина за мотивиране на свидетеля да даде досъдебни показания, уличаващи именно подсъдимия в тежко престъпление. От друга страна, в досъдебните показания на този свидетел са налице характерни детайли относно времето, мястото, вида на опаковката и цената на закупувания от подсъдимия наркотик, като същевременно с това им съдържание досъдебните показания на свидетеля Т. са били депозирани в ситуацията на максималната възможна осигуреност на достоверност и неповлияност на показанията – пред съдия. Освен това за тези значими и определящи конкретната житейска ситуация факти – време, място, характеристики на закупувания наркотик и продаващото го лице, тези досъдебни показания на свидетеля Т. са в пълно съответствие с показанията по тези въпроси на няколко други свидетели по делото. Предвид това се обуславя извод, че дадените на ДП пред съдия от свидетеля Т. показания са достоверни, а изявлението му в съдебно заседание, че те са били манипулирани, е неубедително. Поради това въззивният състав намери относно тези досъдебни показания пред съдия на свидетеля Т., че те са достоверните му изявления относно твърдените в тях факти и че не е достоверно твърдението на свидетеля пред ОС, че само веднъж си взел марихуана от подсъдимия, без да му я плаща. Свидетелят К. С. (НОХД, л. 203 гръб-204 вр. ДП, т. 1, л. 42-45) първоначално пред ОС е заявил, че познава подсъдимия, във връзка с когото бил разпитван в РУМВР-Петрич, но друго не помни; като отговор на поставени му въпроси е заявил, че само веднъж си купил една готова цигара с марихуана за 5 лв. от подсъдимия, но имало случаи, когато в ж.к. „Цар Самуил“ пушел марихуана, без да я плаща, заедно с други хора - К., И. Т., П. К. и подсъдимия. След това са били прочетени досъдебните му показания пред съдия, в които е заявил, че през октомври 2021 г. в една от беседките в ж.к. „•••“ в ••• си купил един грам марихуана за 10 лв. от подсъдимия. След прочитането е заявил, че поддържа досъдебните си показания пред съдия, с изключение на твърдението за цената на цигарата – платил 5 лв., а не 10 лв. както е отразено в протокола за досъдебния му разпит. Съпоставени, показанията на свидетеля С. от ДП пред съдия и пред първоинстанционния съд обуславят извод за липса на противоречия между тях, които да са именно съществени. Предвид това е налице устойчивост във времето в изявленията на този свидетел във връзка с действия на подсъдимия с марихуана, а предвид и съотношението на съответствие между показанията на този свидетел и показанията на други свидетели и резултатите от огледа на тайниците в бл. 23, се обуславя извод, че и чрез показанията на свидетеля С. се установява, че преди ноември 2021 г. подсъдимият е разпространявал марихуана в ж.к. „Цар Самуил“ в Петрич. Предвид показанията на дотук посочените свидетели, се обуславя извод за безспорна установеност по делото, че за продължителен период от време преди огледа на 03.11.2021 г. подсъдимият е разпространявал ежедневно наркотик от определен вид – марихуана, с характерна опаковка, на едно и също място – беседка между блоковете в ж.к. „Цар Самуил“ в Петрич близко до жилищния блок на подсъдимия, като разпространението й е било както чрез продажбата й на дози, така и чрез предоставянето й за общо пушене от компания; дозите и по-големите количества подсъдимият държал извън дома си на ползвани като тайници места до жилищните блокове в близост до беседката. Във връзка с изричното възражение на защитника срещу доказателствена стойност в полза на обвинителната теза на показанията на П. К., въззивният състав намира следното: При преценка на качеството на показанията на свидетелката К. САС намери, че липсват обективни белези те да са повлияни от нейни лоши отношения с подсъдимия - както твърди защитникът. По делото липсват данни за влошени отношения между подсъдимия и свидетелката К., а са налице твърдения, че съществувалите до полицейската акция на 03.11.2021 г. отношения между свидетелката и подсъдимия били прекратени след акцията – което е различно от влошени отношения. Изследването на показанията на тази свидетелка установява, че те са последователни, логични и без съществени вътрешни противоречия. Същевременно са налице както обективни факти за тяхната проверка – установеното при огледа на двата тайника до бл. 23, така и съответстващи им по съдържание други свидетелски показания относно разпространителската дейност на подсъдимия като период, място, вид наркотично вещество и външен вид на дозираната опаковка. Предвид изложеното, въззивният състав намира - както е сторил това и първоинстанционният съд, че показанията на свидетелката К. са достоверни в цялост и поради това - достоверно доказателствено средство за твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Доказателствената тежест на показанията на свидетелката К. освен с безспорност на твърдените от нея факти се характеризира и със значимост в целия обем доказателствена маса - предвид съдържанието им и предвид факта, че са резултат на преки и продължителни във времето нейни лични възприятия за поведението на подсъдимия; поради това тези показания имат основно значение в доказателствения набор по делото за обосноваване на обвинителната теза, като същевременно далеч не са единствен източник на доказателства за релевантните факти. В заключение относно първото деяние от продължаваното престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, въззивният състав намери за безспорно доказано по делото, че именно подсъдимият е държал иззетите при огледа две опаковки с марихуана. Обективно те са открити на места, посочени от свидетелката К. като такива, на които подсъдимият държи марихуана за продажба, което тя лично възприемала почти ежедневно в продължение на около шест месеца от юни 2021 г. до времето на полицейската акция на 03.11.2021 г. Като друго обективно обстоятелство е налице удобна близост на мястото на двата тайника както до жилището на подсъдимия, така и до мястото на продажби – беседката. Следващо обективно обстоятелство е установеният характерен почерк на подсъдимия чрез особения вид на опаковките, съдържащи готова за продажба доза – обгорено и свито на топче найлоново пликче, именно какъвто външен вид има иззетото при огледа обгорено найлоново пликче с готова за продажба доза от 1, 03 грама (ДП, т. 1, л. 5 вр. л. 9 - обект № 1 на снимка № 5, вр. л. 11), като същевременно са налице и твърдения на свидетели-купувачи, че теглото на купуваната от подсъдимия доза е била около един грам, за 10 лв. Въззивният състав намира за безспорно установена и целта на държането от страна на подсъдимия на марихуаната в обгорено найлоново пликче (на прозореца на мазе в бл. 23) и в сгънат отрязък от списание (в кухина под терасата на бл. 23) – разпространение, предвид съвкупното значение на следните обстоятелства: Теглото на марихуаната в пликчето съответства на посочената от свидетелите готова за продажба доза. Събрани са свидетелските показания на П. К. за взимане именно от тези тайници на готови дози марихуана и продаването им от подсъдимия в беседката, в продължение на период от около шест месеца преди намирането им при огледа на 03.11.2021 г. Събрани са показания от П. К. още и че за този период тя пушела марихуана, предоставена й от подсъдимия, което макар и не продажба, е пак разпространение от страна на подсъдимия, чрез предоставянето на марихуаната на друго лице за пряка употреба; също така имало и случаи на предоставяне от подсъдимия на марихуана за общо пушене от компания в беседката. Събрани са и показанията на свидетелите К. П., К. П., Д. Н., И. Т. и К. С., че всеки от тях си купувал - веднъж или неколкократно в продължителен период от време преди полицейската акция на 03.11.2021 г., марихуана с доза от около един грам от подсъдимия, в беседката до бл. 23 в ж.к. „Цар Самуил“ в Петрич, в непосредствена близост до която се намират двата тайника с марихуана, иззета при огледа на 03.11.2021 г. Съдържанието на доказателствената съвкупност относно инкриминираната марихуана, иззета при огледа - свидетелски показания, резултат от оглед, физикохимична част на експертиза - всички разгледани съвкупно и на фона на горепосочените обективни обстоятелства, обуславят според въззивния състав неоснователност на твърдението на защитника във въззивната жалба за ограниченост на доказателствената база за това деяние само до показанията на свидетелката К.. Тези показания безспорно имат значителна доказателствена тежест, но наред с тях са събрани както други свидетелски показания, така и е проведен оглед, като съпоставката на отделните доказателствени средства от тази разнородна доказателствена съвкупност установява еднопосочност на доказателствената информация от всички тях. Провеждането на огледа в присъствието на свидетелката К., но в отсъствието на подсъдимия не може да се определи като нарушение на неговите права, както твърди защитникът, тъй като за да се повдигне обвинение на конкретно лице за конкретно престъпление, разследващите органи първо следва да обезпечат съобразно чл. 219, ал. 1 от НПК достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на конкретно престъпление. Съобразно конкретиката на случая, събирането на тези изискуеми от чл. 219, ал. 1 от НПК доказателства се е изразило в провеждането на оглед и разпити на свидетели пред съдия (от РС-Петрич, тъй като първоначално ДП № 415/2021 г. на РУМВР-Петрич е било образувано на 03.11.2021 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, подсъдно като първоинстанционно производство на РС). Предвид това процесуалната активност на разследващите органи и поредността на извършените от тях действия – първо оглед и разпити на свидетели, е поведение съобразно предписанията на процесуалния закон, а не нарушаване на правата на подсъдимия. Съобразно събраните чрез разпитите на свидетелите данни – за авторство именно от подсъдимия на държането на иззетите при огледа наркотици и за разпространение на наркотици от страна на подсъдимия, е била своевременно променена правната квалификация на разследваното по това ДП деяние – от такова по чл. 354а, ал. 3 от НК (ДП, т. 1, л. 1) в такова по чл. 354а, ал. 1 от НК (ДП, т. 1, л. 81-83 вр. л. 86-88). Междувременно, след огледа и разпитите на свидетелите, но преди на подсъдимия да бъде повдигнато обвинение (и) за държането на двете опаковки с марихуана в тайниците до бл. 23, за което е било образувано ДП № 415/2021 г. на РУМВР- Петрич, той е дал повод за разследване на второ деяние, за което е било образувано на 22.11.2021 г. друго ДП - № 442/2021 г. на РУ-МВР-Петрич (ДП, т. 2), в хода на което му е било повдигнато обвинение за това второ деяние, след което това второ ДП е било обединено с първото по време на образуване ДП № 415/2021 г. (ДП, т. 1, л. 89-92); след обединяването на двете дела и практически при окончателното повдигане на обвинение на ДП, е било повдигнато обвинението на подсъдимия и за първото деяние, свързано с тайниците до беседката. По този начин са спазени процесуалните изисквания за първично събиране на доказателства за извършването на определено престъпление от конкретно лице спрямо повдигането на обвинение и това придържане към предписаната процедура от страна на разследващите органи е проява на тяхна законосъобразна дейност, а не на ограничаване на правата на подсъдимия на ДП. В заключение относно първото от двете деяния от продължаваното престъпление, в извършването на което е обвинен подсъдимият, въз основа на събраните доказателства въззивният състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е приел за доказано държането именно от страна на подсъдимия на 03.11.2021 г. в гр. •••, ж.к. „•••“, в два тайника до бл. 23 на марихуана в две опаковки – найлоново обгорено топче с 1, 03 грама марихуана с 3, 8 % ТХК на стойност 4, 12 лв. и сгънат отрязък от списание с 2, 83 грама марихуана с 8, 1 % ТХК на стойност 11, 32 лв. (цената е определена съобразно ПМС), като целта на това държане е била именно разпространението на това високорисково наркотично вещество. Във връзка с второто деяние от продължаваното престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, въззивният състав намери следното относно неговата доказаност: На 22/23.11.2021 г. в тъмната част от денонощието преди полунощ свидетелите автопатрулни полицаи Е. К., А. С. и Д. Г. (НОХД, л. 192-193, л. 240 гръб-241 и л. 241 гръб- 242) правели обход на ж.к. „•••“ в ••• и рутинно проверявали междублоковите пространства и беседките в тях, тъй като имали информация, че много деца се събират там за употреба на наркотици. Полицаите К. и С. се приближили от две различни страни към беседката, посочена в проведения във връзка с това деяние оглед като намираща се в близост до бл. 22 (ДП, т. 2, л. 5-8 вр. л. 21-23) или още като намираща се до бл. 23 в показанията на полицай Е. К. (НОХД, л. 192-193). Свидетелите Е. К. и А. С. видели на светлините от близката спортна площадка двама души в беседката, единият от които стоял прав до масичката в беседката и светейки си с телефон, вършел нещо върху нея (описание на полицай А. С.), като ронел или навивал нещо, намиращо се върху масата (описание на полицай Е. К.), а при виждането на приближаващите полицаи този човек разпилял с ръка в тревата наоколо част от намиращото се върху масичката; друга част останала на масичката, тъй като човекът бил избутан от нея от полицаите, което предотвратило пълното разпиляване на веществото, от което на масичката останали две съцветия суха трева; този човек бил установен веднага на място като самоличност, а именно - подсъдимият. Приближаването на полицаите към беседката не могло да остане незабелязано от двамата души вътре в нея, тъй като мястото било открито и се виждало. Останалата върху масичката част от суха тревиста маса била запазена от полицаите до идването на дежурната група за оглед. До нейното пристигане била установена по лична карта самоличността на правия човек до масичката – подсъдимият, а другият седящ на пейка човек бил установен като свидетеля И. Т.. Полицай Д. Г. (НОХД, л. 241 гръб-242) дошъл по-късно в беседката, тъй като паркирал полицейската кола и не видял разпиляването на част от тревистата маса от страна на подсъдимия; четвъртият полицай К. Ц. не е разпитван по делото поради продължителен отпуск по болест (НОХД, л. 237.) След идването на дежурната група бил извършен оглед на местопроизшествие (ДП, т. 2, л. 5-8 вр. 21-23), при който сухата тревиста маса – две съцветия, реагирала като марихуана при полеви наркотест; последващото й експертно изследване чрез ФХЕ (ДП, т. 1, л. 107-108) установило, че двете съцветия са марихуана, имат нето тегло 0, 74 грама и съдържат 10, 7 % ТХК. В протокола за оглед в съответната му част за обяснения подсъдимият саморъчно записал, че канабисът е за негова лична употреба и се опитал да го изхвърли при приближаването на полицаите (ДП, т. 2, л. 8). Към този случай освен показанията на тримата полицейски служители се отнася и част от показанията на И. Т. (НОХД, л. 195-197 вр. ВНОХД, л. 60 гръб), в които той твърди, че докато бил с подсъдимия в беседката, били заварени от полицаи, като на масата имало марихуана, която трябвало да се срони и да се свие на цигара; при приближаването на полицаите подсъдимият се опитал да я изхвърли, но не успял, тъй като полицаите били почти стигнали до тях; към приближаването на полицаите подсъдимият нищо не правел с тревата – свидетелят Т. не бил видял подсъдимия да рони и свива тревата. Във въззивното съдебно следствие свидетелят Т. заяви изрично, че той също е възнамерявал да пуши от цигарата, чието свиване предстояло от подсъдимия. Съвкупното разглеждане на показанията на полицаите Е. К. и А. С. – от една страна, и от друга страна – на свидетеля И. Т. пред ОС и пред въззивния съд, обуславя извод за доказаност на определени действия на подсъдимия с поставената върху масичката в беседката марихуана на съцветия, а именно, че подсъдимият я ронел, в което й именно състояние тя би била готова за свиване на цигара за пушене. Действията на подсъдимия по ронене на съцветията марихуана са установени безспорно и само чрез показанията на двамата полицаи К. и А., които са го видели да извършва тези действия при приближаването им към беседката, като масичката била осветена както от телефон (на подсъдимия), така и от лампите на близкото игрище, а разстоянието между тях и подсъдимия при възприемането на действията му по ронене на тревата било около 10 метра. Показанията на всеки от тези двама свидетели се характеризират с вътрешна последователност, логичност и безпротиворечивост, а в съвкупност те са в пълно съответствие едни с други и в съотношение на допълване – което обуславя извод за тяхната достоверност. Твърдението на свидетеля Т. – само пред ОС, че не е видял подсъдимия да рони тревата, от една страна само по себе си не е в състояние да обори категоричните твърдения на двамата полицейски служители по въпроса, а от друга страна е обяснимо с нежеланието на свидетеля да прави в съдебна зала и в присъствието на подсъдимия твърдения, уличаващи подсъдимия в престъпление. Пред ОС свидетелят Т. е заявил, че нямал отношение към тази марихуана, а просто пушели заедно с подсъдимия, като за тази марихуана казали в обясненията в полицията, че им (на двамата – подсъдимия и Т.) била за лична употреба. Твърдението пред ОС на свидетеля Т. според въззивния състав – както и според първоинстанционния ОС, следва да се приеме като доказващо възнамеряваното от подсъдимия и свидетеля Т. общо изпушване от тях на ронения от подсъдимия канабис, като твърдяната от свидетеля Т. липса на негово отношение към марихуаната следва да се разбира в смисъл на необвързаност на свидетеля с осигуряването и подготовката на марихуаната за пушене. В подкрепа на такъв извод са и показанията на Т., че се е случвало на беседката да пуши заедно с подсъдимия и с други хора (НОХД, л. 195 долу), показанията на свидетелката К. – че свидетелят Т. бил един от компанията в беседката, когато общо пушели осигурена от подсъдимия марихуана (НОХД, л. 193 долу), а също и показанията на свидетеля П., че е пушил марихуана общо с И. Т. и К. С.. Същевременно и във въззивното съдебно следствие свидетелят Т. изрично заяви, че е възнамерявал да пуши общо с подсъдимия марихуаната, която подсъдимият ронел към момента на идването на полицаите в беседката. Предвид това е установена и относно държането от страна на подсъдимия на тази марихуана на 22.11.2021 г. целта на това държане - разпространението й от подсъдимия, не чрез продажба, а чрез безвъзмездно предоставяне за употреба на част от нея на И. Т.. Поради това въззивният състав намери, че е налице обоснованост на присъдата и относно второто деяние на 22.11.2021 г. с доказателствен комплекс по делото от свидетелски показания на полицейски служители и на И. Т., оглед на местопроизшествие и свързана с него експертиза, която е установила, че иззетото при огледа във връзка с това деяние от беседката вещество е марихуана – две съцветия (като остатък от цялото количество преди разпиляването на част от него), имащи нето тегло 0, 74 грама, съдържащи 10, 7 % ТХК и на стойност 2, 96 лв. (съобразно ПМС). При всяко от тези две деяния е налице едно и също отношение на подсъдимия към извършваното от него: той е осъзнавал естеството на държаното от него вещество – марихуана, т.е. високорисково наркотично вещество, както и забранеността от закона на държането му; осъзнавал е и целта на извършваното от него самия държане – разпространението му, било чрез продажба на някого от свидетелите по делото, било чрез безвъзмездно предоставяне за обща употреба (пушене). По самото си естество държането е пряко умишлено действие, а в случая са налице и изрични обективни белези за това: подсъдимият сам е поставял марихуаната в тайници; сам е избрал мястото им - близки едновременно до местоживеенето му и до мястото на разпространение, което е удобство както за разпространение, така и за наблюдение и запазване на владението върху държаната в тайниците марихуана; подсъдимият сам е разпределял различните количества – готови дози или по-големи количества за последващо дозиране; подсъдимият сам е дозирал, опаковал и нагрявал опаковките с еднократните дозировки. Поради това е установен пряк умисъл от страна на подсъдимия да държи инкриминираните количества марихуана, като същевременно е установена и нарочната цел на това държане – разпространение на държания наркотик. В заключение, въззивният състав намери обжалваната присъда за обоснована относно приемането за доказано извършването от подсъдимия на всяко от двете инкриминирани деяния (всяко от тях - продължено) чрез убедителен по съдържание доказателствен комплекс за всяко едно от тях. Марихуаната е определена като наркотично вещество, и то – високорисково, чрез включването й в Списък І към чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКВНВП, изброяващ растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, които са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, като съобразно чл. 30 от ЗКВНВП редица действия с нея, между които и съхраняването, използването и притежаването й са изрично забранени; липсва разрешение за подсъдимия да извършва което и да било от тези действия с процесната марихуана. Предвид изложеното е доказано по делото извършването от страна на подсъдимия на престъпление именно по 354а, ал. 1 от НК чрез всяко от двете инкриминирани деяния. Налице е обвързаност на тези две деяния (всяко от тях – продължено) по държане като оформящи продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК: те осъществяват всяко от тях поотделно състава на едно и също престъпление, тъй като представляват всяко от тях държане на различни конкретни обекти - все високорисково наркотично вещество (марихуана в случая), все с цел разпространение и все без надлежно разрешение; извършени са през непродължителен период от време – от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г., на две различни, но много близки места в ж.к. „•••“ в гр. •••; извършени са при еднородност на вината и второто се явява продължение на първото и от обективна, и от субективна страна. Поради това фактическата деятелност на подсъдимия правилно е била определена като престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. освен обоснована, обжалваната присъда е и законосъобразна предвид правилното приложение на закона чрез съответно квалифициране на престъплението. Във връзка със справедливостта на присъдата въззивният състав намери следното: За престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК се предвижда налагане в комплекс на лишаване от свобода - от две до осем години, и на глоба - от 5 000 лв. до 20 000 лв. С присъдата първоинстанционният съд при определяне на наказанието е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за лишаването от свобода, определяйки го за една година и шест месеца, и е приложил чл. 55, ал. 3 от НК, като не е наложил второто предвидено в санкционния комплекс наказание – глобата. По делото липсва протест, поради което дейността на въззивния съд конкретно относно вида и размера на наказанието може да се изрази или в потвърждаване на произнасянето на ОС по въпроса, или – само ако са налице условията за това, в намаляване на това от двете предвидени наказания, което е наложено от ОС - лишаване от свобода, и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК (за което изрично настоява защитникът). ОС е приел, че подсъдимият Л. е осъждан само по последната, десета присъда по НОХД № 176/2019 г. на РС – Петрич, а за всички негови предходни девет осъждания е настъпила реабилитация на основание чл. 88а от НК (НОХД, л. 253 и л. 256 гръб-257). Настоящият състав не споделя този извод - предвид това, че ОС е преценявал времето на извършване само на престъплението по настоящото дело спрямо сроковете съгласно чл. 88а вр. чл. 82, ал. 1 от НК, изчислявани за десетте осъждания, и предвид данните от справката за съдимост на подсъдимия (НОХД, л. 64-74), преписите от бюлетините за съдимост, определения за споразумения и определения за групиране на наказания (НОХД, л. 75-90) и данните от затвори, прокуратура и НАП за изтърпяване на наказания (НОХД, л. 91- 94 и л. 39), които обуславят следните изводи: За първото осъждане на подсъдимия Л. по НОХД № 699/2001 г. не е възможна реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК – тъй като в 3-годишния изпитателен срок по това първо осъждане (от 01.08.2001 г. до 01.08.2004 г.) той е извършил нови четири престъпления – тези по второ, трето, четвърто и пето осъждане, извършени съответно на 17.03.2004 г., 19.04.-22.04.2002 г., 11.12.2003 г. и 30.06.2002 г.; предвид това първоначално отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение на наказанието лишаване от свобода за една година е било приведено в ефективно изпълнение (с произнасяне по трето и четвърто осъждане). За първото осъждане на подсъдимия обаче е налице хипотеза за реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК: той е бил осъден на лишаване от свобода до три години (на една година), като в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание, посочено като изтърпяно на 20.05.2006 г. (НОХД, л. 91), т.е. за времето от 20.05.2006 г. до 20.05.2009 г. той не е извършил ново престъпление. Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитация по право за някое от следващите девет осъждания на подсъдимия не е възможна. Наказанията по второ, трето, четвърто и пето осъждане са изтърпени след групирането им по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като изпълнението на наказанието е приключило на 14.10.2006 г.; наказанието е било една година лишаване от свобода. Предвид това и съобразно чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, за да настъпи реабилитация по чл. 88а от НК за тези осъждания, е следвало за времето от 14.10.2006 г. до 14.10.2011 г. подсъдимият да не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. Той обаче е извършил такова – с присъдата по шестото осъждане е признат за виновен в извършването на 06.05.2010 г. на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 от НК, което е умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода (и е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим). Следователно за второ, трето, четвърто и пето осъждания на подсъдимия не е възможна реабилитация по чл. 88а от НК. За тях е възможна реабилитация по чл. 87 от НК, но такава засега не е постановявана от съд. Поради това към настоящия момент са налице основания подсъдимият да бъде считан за осъждан съобразно второ, трето, четвърто и пето осъждания. За шестото осъждане на подсъдимия също не е възможна реабилитация по чл. 88а от НК: наказанието за него – четири месеца лишаване от свобода, е изтърпяно на 22.06.2011 г. и съобразно чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е следвало в срока от 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г. подсъдимият да не е извършвал ново умишлено и наказуемо с лишаване от свобода престъпление от общ характер, но той е извършил такова: с присъдата по деветото осъждане той е признат за виновен в извършването на 11.04.2014 г. на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, което е умишлено престъпление от общ характер и се наказва с лишаване от свобода и глоба (били са наложени седем месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, и глоба от 2 000 лв.). За това осъждане не е възможна и съдебна реабилитация по чл. 87 от НК: за да се иска такава, е следвало в тригодишния срок от изтърпяване на наказанието, т.е. за времето от 22.06.2011 г. до 22.06.2014 г., подсъдимият да не е извършвал друго наказуемо с лишаване от свобода престъпление, но с присъдата по деветото осъждане той е признат за виновен в извършването на 11.04.2014 г. на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода (и глоба). Поради това е налице основание подсъдимият да бъде считан за осъждан съобразно шестата му присъда. С присъдата по седмото осъждане на подсъдимия е наложена глоба, която не е била събрана в срока на изпълнителното дело, което е прекратено на 04.04.2022 г. по давност, изчислявана от НАП по реда на ДОПК (НОХД, л. 39). Съобразно НК обаче абсолютната давност за принудителното събиране на тази глоба предвид чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 01.03.2014 г. (присъдата е влязла в сила на 01.03.2011 г.). При отброяване от датата 01.03.2014 г. на две години съобразно чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, което е времето от 01.03.2014 г. до 01.03.2016 г., се установява, че в този период е извършено на 11.04.2014 г. умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода (и глоба) – по деветото осъждане, което означава невъзможна реабилитация по чл. 88а от НК за седмото осъждане. Във връзка с преценка за възможна реабилитация по чл. 87 от НК, се установява, че в тригодишния срок по чл. 87 от НК, броен от изтичане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК, т.е. от 01.03.2014 г. до 01.03.2017 г., е извършено на 11.04.2014 г. наказуемо с лишаване от свобода престъпление (по деветото осъждане). Следователно липсват условия за каквато и да е реабилитация за това седмо осъждане, макар да е невъзможно принудителното изпълнение на наказанието глоба. За осмото осъждане е възможна реабилитация по чл. 88а от НК: С влязлата в сила на 02.05.2012 г. присъда по това осъждане на подсъдимия е наложено наказание глоба, което не е изпълнено (към датата на писмото на НАП – 07.06.2022 г.; НОХД, л. 39). Съобразно НК обаче абсолютната (3-годишна от влизане на присъдата в сила) давност за изпълнение на това наказание чрез принудително събиране на глобата съобразно чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 02.05.2015 г. При отброяване от тази дата с оглед чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК на две години, т.е. от 02.05.2015 г. до 02.05.2017 г., се установява, че в този срок подсъдимият не е извършвал ново престъпление. За деветото осъждане на подсъдимия е възможна реабилитация по чл. 88а от НК: наказанието от седем месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 11.11.2014 г. и за да настъпи реабилитация по чл. 88а от НК е следвало съобразно чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК в 5- годишния срок от 11.11.2014 г. до 11.11.2019 г. той да не е извършвал ново умишлено и наказуемо с лишаване от свобода престъпление от общ характер; с присъдата по десетото осъждане той е признат за виновен в извършването на 22.02.2019 г. на ново умишлено престъпление от общ характер – по чл. 354, ал. 5 от НК, но то не е наказуемо с лишаване от свобода, а с глоба. За десетото осъждане все още не са настъпили условия за реабилитация по чл. 88а от НК: С влязлата в сила на 20.03.2019 г. присъда е наложено наказание глоба, което към момента на писмото от НАП - 07.06.2022 г., не е изпълнено (НОХД, л. 39). Съобразно чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК, тригодишната (от влизане на присъдата в сила) абсолютна давност за изпълнение на това наказание е изтекла на 20.03.2022 г. За преценка възможна ли е реабилитация по чл. 88а от НК за това осъждане, следва да се изчака съобразно чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК изтичането на две години от 20.03.2022 г. до 20.03.2024 г., т.е. към момента няма основание подсъдимият да се счита реабилитиран за това осъждане (процесното продължавано престъпление е извършено преди началото на срока по чл. 88а от НК). В заключение настоящият състав намира, че към момента са налице основания подсъдимият да се счита за осъждан по второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо и десето осъждания, от които второто и четвъртото са за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, а седмото и десетото са за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. ОС обаче е приел при определяне на наказанието, че подсъдимият е осъждан само веднъж, съобразно десетата постановена спрямо него присъда по НОХД № 176/2019 г. Предвид липсата на протест във връзка с размера и начина на определяне на наказанието, настоящият състав следва да се ограничи относно самостоятелна тежест на предходни осъждания само до приетото от ОС, като при определяне на наказанието отчита като самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство относителната тежест само на едно предходно осъждане на подсъдимия, последното. Останалите шест предходни осъждания, за които в действителност няма условия за реабилитация, но за които ОС е приел, че за тях подсъдимият е реабилитиран, следва да се отчетат като лоши характеристични данни за подсъдимия - наред с трите осъждания, за които е реабилитиран и наред с останалите характеристични данни. Десетото поредно осъждане на подсъдимия е самостоятелно отегчаващо отговорността му обстоятелство, в случая със значителна тежест предвид това, че осъждането е било за престъпление със същия предмет – по чл. 354а (ал. 5) от НК. Като други отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат: наличието на две деяния в състав на продължавано престъпление; опитът да се заличат следите от престъплението при второто деяние; изключително лошите характеристични данни за подсъдимия предвид: свидетелските показания за продажба или предоставяне на марихуана в продължителен период от време преди престъплението на множество различни лица, всички в млада незряла възраст (между 18 и 21 годишни), а някои – дори все още непълнолетни към това разпространение (П. К. и Д. Н.), докато самият подсъдим е бил в зряла и трудоспособна възраст (на 39 години към престъплението); превръщане на тази деятелност в начин за издръжка; предходни други девет осъждания, за три от които е реабилитиран и четири от които са били за престъпление по чл. 354а (ал. 1 или ал. 5) от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и въвличането и използването от страна на подсъдимия на свидетелката П. К., тогава все още 17-годишна, в дейността по разпространение на наркотици, при това – на лица в нейния възрастов диапазон. Всички тези отегчаващи отговорността обстоятелства в съвкупност определят по- висока от обичайната степен на обществена опасност на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са налице единствено малкото общо количество наркотик, предмет на продължаваното престъпление, и ниската му обща за продължаваното престъпление стойност (18, 40 лв.) – но с не особено висока относителна тежест както предвид тяхното естество и брой, така и предвид естеството и броя на отегчаващите отговорността фактори, посочени по-горе, особено предвид продължителното разпространяване на наркотици сред много на брой и много млади на възраст хора. При съпоставяне на относителната тежест на посочените противовесни обстоятелства в обща съвкупност, САС намери, че съотношението им е на превес на тежестта на отегчаващите спрямо тази на смекчаващите отговорността обстоятелства. На такова съотношение по принцип съответства определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, с размер над средата на законово предвидения диапазон, т.е. наказание лишаване от свобода за повече от пет години и глоба повече от 12 500 лв. ОС обаче е приел, че в случая следва да приложи чл. 55 от НК, тъй като е счел, че и най-малките предвидени наказания (две години лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв.) са несъразмерно тежки – преценено от ОС само спрямо количеството и стойността на инкриминирания наркотик. По делото липсва протест с искане за определяне на по-тежко наказание, поради което становището на въззивния съд, че реално са налице условия за определяне на по-тежко наказание е без практическо измерение в насока на отегчаване на наказанието. Изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства обаче обуславят категоричен извод, че липсват основания за още по-голяма снизходителност спрямо подсъдимия от проявената от ОС чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, т.е. че няма основания за намаляване на продължителността на определеното от ОС лишаване от свобода. Поради това така отмереното от ОС наказание лишаване от свобода следва да се приеме за справедливо и неподлежащо на намаляване. Предвид наличието на предходни осъждания, всички – за престъпления от общ характер и по пет от които (от тези, за които няма реабилитация) подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода и го е търпял ефективно, в случая е недопустимо от закона прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК чрез отлагане под условие на изпълнението на наложеното по настоящото дело лишаване от свобода – за което настоява, но без основание, защитникът. Поради това е законосъобразно произнасянето на ОС наложеното лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, макар че ОС се е позовал за неприлагане на чл. 66, ал. 1 от НК само на невъзможност за поправяне на дееца поради изключително негативните му характеристични данни предвид системното и продължително двегодишно разпространение на наркотици; настоящият състав споделя изцяло това становище на ОС за личността на подсъдимия като конкретна причина за невъзможност за постигане на целите на наказанието без ефективното му изтърпяване, като тази невъзможност сама по себе си е достатъчно основание за изключване приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Определянето на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца е правилно: то е по-малко от пет години; наложено е за умишлено престъпление, но от изтърпяването на 11.11.2014 г. на последното предходно наказание лишаване от свобода досега са изтекли повече от пет години; престъплението по настоящото дело не е извършено в изпитателен срок на условно осъждане. Предвид това и съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, от страна на ОС правилно е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В присъдата няма произнасяне относно веществените доказателства и разноските; такова произнасяне от първоинстанционния съд е възможно съобразно чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с нарочно отделно от присъдата определение, за което е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Предвид това не следва настоящият въззивен състав да се произнася първично по тези въпроси, с каквото произнасяне би изместил ОС като първа инстанция по тях и би нарушил принципа за инстанционност. В заключение, въззивният съд намери, че цялостната проверка на обжалваната присъда води до извод за нейната обоснованост, законосъобразност и справедливост, т.е. за цялостната й правилност, а подадената срещу нея въззивна жалба е неоснователна. Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД