Решение № 1079 от 4.6.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. чл. 284 - 286 от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/. Образувано е въз основа на ИСКОВА МОЛБА от 22.01.2024г. от •• В.П.М., •••, да бъде осъдена ГД“ИН“ /Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ••, за периода от 30.11.2023г. до 31.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /24.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумата. Исковата молба е подадена до Административен Съд – гр. Видин, като е заведена с вх. № 202/24.01.2024г., с приложени писмени доказателства по опис в молбата, като е образувано адм.д. № 65/2024г. по описа на АдмС Видин. В тази първоначална искова молба, наименувана „Жалба“ се твърди, че в периода декември 2023г. – януари 2024г. ответника ГДИН му е нанесъл неимуществени вреди, ••. С Определение № 164/25.01.2024г. по адм.д. № 65/2024г. на Адмс Видин е оставена без движение жалбата на ищеца В.М. до отстраняване на нередовности посочени в акта и внасяне на д.т. от 10 лв. С Определение № 239/06.02.2024г. по същото дело ищеца М. е освободен от заплащането на д.т. по делото до приключването му на всички инстанции, а с Определение № 263-РЗ/09.02.2024г. е назначен на същия процесуален представител – • Н.В.М. •••. Уточнената искова молба е подадена до АдмС Видин от процесуалния представител • Н.В. на 01.03.2024г. и заведена с вх. № 540/ 01.03.2024г. В същата се сочат претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни фактически бездействия на служителите на ГД“ИН“-•• да осигурят на •• В.М.: -необходимите хигиенно-битови условия - ••; -неосигуряване на достъп до адекватни неотложни медицински и дентални грижи, след поискана от •• медицинска и дентална помощ и грижи, както следва: 1.В периода 30.11.2023г.-31.01.2024г. ••; 2.В нарушение на чл.58 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/, в същия период 30.11.2023г.-31.01.2024г., ••; 3.В нарушение на чл.49 ал.1 от ЗЗ в ••, в същия период 30.11.2023г.-31.01.2024г. ••. Сигнализирана била администрацията на •, но му било отказано ••. Счита тези продукти за опасни за човешкото здраве, тъй като липсва етикет с указания и инструкция за употреба, описание на съдържанието, срока на годност и др. Твърди, че това е в груб разрез с разпоредбата на чл.49 ал.1 т.12 от ЗЗ по отношение изискванията във връзка с информацията относно веществата, съдържащи се в козметични продукти, съгласно чл.24 от Регламент /ЕО/ № 1223/2009; 4.Лишен от профилактичен преглед, след ••, което съставлява нарушение на чл.128 ал.1 вр. чл.134 ал.1 т.5 от ЗИНЗС. Отказан профилактичен преглед с флуорограф. В ••. С това не били изпълнени задълженията на ответника, вменени му с чл.140 от ЗИНЗС за провеждане на профилактични, флуорографски и лабораторни изследвания по отношение ищеца В.М.; 5.На 18.01.2024г. •• на ищеца В.М., на видно място, ••, като в разрез с разпоредбата на чл.56 ал.3 от ЗЗЛД отказала да ги премахне. С Определение № 533/01.04.2024г. по адм.дело № 65/2024г. по описа на АдмС Видин и на основание чл.135 ал.2 от АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. Враца. Образувано е настоящето исково адм.дело № 284/2024г. по описа на АдмС Враца. Пред настоящия съд иска се поддържа изцяло от ищеца В.М. лично и чрез процесуалния представител • Н.В., по съображенията изложени в исковата молба. Ответника ГДИН, чрез процесуален представител •• Г.Х., в писмен отговор /приложен на л.124-125 от адм.д. на АдмС Видин/ оспорва иска изцяло, по основания и размер, като неоснователен и недоказан, и иска оставянето му без уважение, за което се излагат доводи. Участващият по делото прокурор при ОП-Враца сочи, че по първоначално предявената искова молба, вредите произтичат от една страна от ••, а от друга страна ••, през месец декември 2023г. и на трето място ••. Поставя въпроса за допустимост на исковите претенции, които са направени по-късно. На първо място прокурора сочи, че исковата претенция е недоказана по отношение на •, които са предоставени и тук не става дума изрично само за вреди, които се предполагат в настоящето производство, а за причинно-следствена връзка и това не би било изяснено, ако носените сутринта • бяха допуснати и сложени тук в съдебната зала. Що се касае за останалите претенции, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове или специализирани болници в местата за лишаване от свобода. Методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения създадени към Министерство на правосъдието, се осъществява от Министъра на здравеопазването. Същото е и по отношение осигуряването на качествена медицинска помощ. В този смисъл намира исковата претенция за неоснователна, а по отношение точка трета и недоказана, поради което моли за отхвърлянето й. Административният съд, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищеца В.П.М. е ••. Съгласно писмо-справка /на л.141 от адм.д. № 65/2024г. на АдмС Видин/, с начало 28.08.1999 г. ••. С Определение по друго дело на ОС-Видин, в сила от 15.03. •••• г. ••. Към 01.04.2024г. ••. Съгласно Медицинска справка /на л.103-104 от адм.д. № 65/2024г. на АдмС Видин/, ищеца ••. В.М. ••. Последно ••. На 16.11.2011г. ••. На 17.01.2018г. ••. По негова жалба, че не се правят флуорографски прегледи, му е било разяснено, че такива не се правят от години. На 09.06.2023г. ••. Освен ••. Няма ••. Официален имунизационен календар за •• няма. Ваксините са по желание и се правят в определен месец /септември, до началото на октомври най-късно/. Към момента на изготвяне на мед.справка /20.03.2024г./ •• няма ••. От Книга за вписвания •• /на л.47-48 от настоящето дело/, е видно, че ищеща В. М. за процесния период 30.11.2023г.-31.01.2024г., е търсил •• – на 30.11.2023г., на 05.12.2023г., на 07.12.2023г., на 12.12.2024г., на 19.12.2024г., на 21.12.2024г., на 28.12.2023г., на 02.01.2024г., на 04.01.2024г., на 09.01.2024г., на 16.01.2024г., на 18.01.2024г., на 23.01.2024г., на 25.01.2024г. и на 30.01.2024г., или общо 15 пъти. За процесния период видно от приложеното •• /л.49-60/ ищеца В.М. е посещавал •• сама два пъти - на 21.11.2023г. и на 23.11.2023г., но за периода октомври 2023г. – април 2024г. има общо 11 посещения. Съгласно справка /л.61/ от ••, за периода 30.11.2023г. до 31.01.2024г. не е имало сключен договор за „Доставка на почистващи препарати и сапуни“. Получена е централна доставка от ГДИН през декември 2023г. хигиенни материали, в т.ч. тоалетен сапун 600 бр., който сапун е раздаван на всички лишени от свобода, същия е бял на цвят, по 75 гр. без опаковка. От писмо-справка /л.62/ се установява, че с оглед замяна на наказанието от •• в ••, в сила от 15.03.•••• г. •• В.М. ••. В ••, в която ••, на вратата ••. Тази мярка е с цел сигурност, ••. Свидетелят Х.А.Х., •• сочи пред съда, че относно •, са получили в края на декември на 2023г.или януари 2024г., същите са били без фабрична опаковка и от тях се получали алергенни реакции. Ищеца В.М. ••. Същия ••. ••. Твърди, че ••. Сочи, че не се извършват ••. Знае, ••. Той има също на вратата. Снимките ••. Свидетелят Б.Я.М., •• твърди, че миналата година, ноември или декември ищеца М. му се оплакал, ••. С месеци и повече ищеца се оплаквал, ••. На профилактични прегледи не са ги викали от •••• г. Искал ••. Сочи, че ••. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е ЧАСТИЧНО ДОПУСТИМ. ДОПУСТИМ е по пунктове от 1 до 3 от допълнителната искова молба, съответстващи на основанията по първоначалната искова молба /жалба/, а именно - относно претендирано обезщетение вследствие: 1. Лечение и •• при оказаната дентална помощ; 2. Неизвършване на имунизация за „Ковид 19“ и 3. Даването на хигиенни препарати, конкретно сапун, който предизвикал токсични или алергични реакции. НЕДОПУСТИМИ се явяват претенциите с основания по пунктове 4 и 5 от допълнителната искова молба, не посочени в първоначалната, а именно – относно: 4. Лишаване от профилактични прегледи •• и 5. Поставена на ••, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, приложима съгласно чл. 144 от АПК и в административния процес, е не-допустимо изменението на основанието на иска. В случая с допълнителната искова молба са въведени две нови основания, непосочени в първоначалната искова молба /жалба/, което е недопустимо и в тази част иска следва да се отхвърли, като недопустим. Иска в допустимата част /а и в недопустимата част/, е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на лица от администрацията на ••, изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско обслужване, в т.ч. и дентално и необходимите хигиенно-битови условия. Съдът намира, че ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София е легитимиран да отговаря по предявения иск. ГДИН е специализирана административна структура, юридическо лице /ЮЛ/ към министъра на правосъдието със седалище в гр. София. Дирекцията упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на •• представлява административна дейност доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложено наказание „•• “ не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения съобразно правното им положение и статут. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла първата алинея с посочване на конкретни хипотези. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск, както в допустимата, така и в недопустимата част, следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” - София се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН. Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразно бездействие/действие на затворническата администрация при ••. На обезщетение подлежат действително настъпили вреди, които са и в пряка причинна връзка с отменен незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Правилата относно медицинското обслужване на лишените от свобода са уредени в глава Х, раздел II от ЗИНЗС, глава III от ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. на осн. чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява съгласно чл.129 от ЗИНЗС в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал.1 са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения, съгласно чл.135 от ЗИНЗС и чл.60 от Наредба № 2/22.03.2010г., когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, като тяхната необходимост се определя от директора на мед. център, който издава медицинско направление и уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Редът затова е регламентиран в чл.135 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС – със заповед на началника на затвора по предложение на директора на лечебното заведение, разкрито към мястото за лишаване от свобода, а при спешни случаи или необходимост от консултативни прегледи – по устно разпореждане на началника на затвора. Ищеца •• В.М. твърди, ••. В Наредба № 2/22.03.2010г., в глава VI-та, по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от служителите на Сектор „МОМЛС“ /Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода/ към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като по аргумент от нормите на чл.66 и сл., администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинските дейности на съответния лекар /медицински специалист/, т.е. налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава – профилактика, диагностика, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, както и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2/22.03.2010г. Съгласно медицинската справка по делото официален имунизационен календар за „Ковид“ ваксини няма. Ваксините са по желание и се правят в определен месец /септември, до началото на октомври най-късно/. Към момента на изготвяне на мед. справка /20.03.2024г./ ••. В конкретния случай, твърдяното действие – ••, не могат да бъда определени, като задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а е действие, което медицинския специалист, може да предприеме / предпише / извърши или не по своя преценка, или за ваксината за ковид по молба на л.св., т.е. по целесъобразност. На следващо място се сочи от ищеца В. М. – също действие, а именно даване на ••. Това сочат и двамата разпитани свидетели по делото, но няма писмени молби от тримата или от други л.св., считано към м. декември на 2023г., т.е. при даване на партидата със • да са имали влошаване на здравословното състояние. В мед. справка също не е посочено за такива оплаквания от страна на ищеца. Правилно в тази насока е становището на прокурора, че исковата претенция е недоказана по отношение на сапуните, които са предоставени и тук не става дума изрично само за вреди, които се предполагат в настоящето производство, а за причинно-следствена връзка и това не би било изяснено, ако носените • бяха допуснати и сложени в съдебната зала. Няма каквито и да е било убедителни доказателства – медицински документи или химическо изследване, че сапуните били вредни или токсични, поради което и съдът не давя вяра на показанията на свидетелите в тази им част. За пълнота следва да се отбележи, че за посоченото от ищеца бездействие на ответника - лишен от профилактичен преглед, след •• и отказан преглед с флуорограф, в мед. справка е посочено, че по негова жалба, че не се правят флуорографски прегледи, му е било разяснено, че такива не се правят от години. На 09.06.2023г. са му правени изследвания ••. Освен ••. Няма ••. Относно защитата на лични данни – ••, следва да се отбележи, че затвора не е публично място, а зона с ограничен достъп и тази мярка е с цел сигурност, както на осъдените, така и на персонала, както се сочи в писмото-справка. Тези обстоятелства също не могат да бъдат определени, като задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а за прегледа е действие, което също медицинския специалист, може да предприеме/предпише или не по своя преценка, т.е. по целесъобразност. Относно защитата на личните данни има специален ред за защита по ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС сочи, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2 от тази разпоредба, за нарушения на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Не се събраха доказателства по делото, че ищеца В.М. ••. Не се доказва от събраните доказателства по делото, че е проявено към ищеца В.М., ••. Не се установи и ищеца да е получил ••, които да са в някаква причинна връзка с твърдените нарушения. От всичко изложено по-горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно действие/бездействие от страна на служители на ••, довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на затвора. Ищецът В. М. е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора. При осъществяване на правно-регламентирана дейност от длъжностните лица •• не се установи същите да са нарушили чл. 3 от ЗИНЗС. Не се доказа накърняване на правото на ищеца В. М., ••, на ••. Това сочи на липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск. С оглед на изложеното, искът на ищеца В.М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ - София за присъждане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни бездействия/действия на администрацията на ••, нарушаващи правата му по ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на дължимо медицинско и хигиенно обслужване, се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, в частта по пунктове 1, 2 и 3 от допълнителната искова молба, и като недопустим, в частта по пунктове 4 и 5, съгласно гореизложеното. С оглед неоснователността на иска за обезщетение в размер на 10 000 лв., неоснователен се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на иска, и същия също следва да се отхвърли. Ответникът ГДИН, чрез пълномощника си, в писмения отговор, не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася за разноските по делото. При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски, а и такива няма направени, същия е освободен от д.т. и се представлява от назначен от съда процесуален представител. Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, съдът