Решение № 66 от 7.4.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 448/2025 г.

дело № 20253001000448 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от И. Л. Ч., ЕГН ••••••••••, от гр.Шумен, представлявана от процесуалния представител адв.Д. (за когото от първоинстанционния съд е надлежно извършена проверка по см. на чл.27, ал.3 от Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите), срещу решение № 260011/15.12.2024г., постановено по т.д.№84/2019г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от И. Л. Ч. против чуждестранно застрахователно дружество ЗАО„МАКС“, ОГРН 1027739099629, със седалище и адрес на управление гр.Москва, Руска федерация, искове за присъждане на: 1) сумата от 5 022 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 2) сумата от 135 208 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2016г. в Русия, в гр.Санкт- Петербург, по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №ХХХХХХХХХ – ВАМ, който в нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата, при управление на л.а. с несъобразена скорост, блъснал спрелия пред него на светофар мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ХХХХХХХ, собственост на И. Л. Ч., управляван от РПЧ, който в резултат на силния удар се ударил в предно стоящ л.а. „Шкода“, рег. №ХХХХХХХХ, собственост на ИЯИ от гр.Шумен, от което ищцата И. Л. Ч. /пътник на мотоциклета/ претърпяла следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, корем, гръбначен стълб и таз, закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на главния мозък, вътрешна травма на корема с увреждания, разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво, закрита травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци в поле L-1-L-3 с изместване на костните фрагменти, кръвоизлив в коремната кухина, закрита травма на таза, затворена фрактура на срамна кост вляво, ведно с мораторната лихва върху сумите, считано от датата на ПТП 13.08.2016г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето. Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване на съдебната практиката на ВКС и на съдилищата в РБ по сходни казуси. Оплакването на въззивника се свежда до неправилно определено от съда приложимо материално право, като същият счита за приложимо в настоящия случай правото не на Руската федерация, а националното право на РБългария, по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я ( Рим II). Въззивникът се позовава на приложимост на дерогиращата клауза на чл.4, §3 от Регламент Рим II (отклоняваща формула на привързване), съгласно която, когато от всички факти и обстоятелствата (относно личните и териториални връзки на спорното деликтно правоотношение с различни държави - съобраЖ.е 18 от встъпителната част на Регламента) следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в пар.1 или 2, то се прилага именно правото на тази друга държава. В случая, държавата по мястото на настъпване на увреждането е Руската федерация, но явно по - тясно свързана с деликта е България –тъй като от гледна точка на страните увреденото лице има лична връзка – гражданство, и териториална връзка - обичайно местопребиваване, с България. С оглед характера на спора, въззивникът счита, че връзката с увреденото лице е определяща, излагайки подробни съобраЖ.я за това. Излага съобраЖ.я за допълнително засилване връзката на деликта с България с оглед продължилото на територията на България лечение на пострадалата поради настъпили усложнения. Сочените неимуществени вреди – болки и страдания, ищцата е продължила да търпи и на територията на РБ, където се е установила непосредствено след произшествието и където живее до предявяване на иска. Според съдържанието на деликтното правоотношение, ищецът се е намирал на мястото на деликта инцидентно (гр.Санкт Петербург) като част от траекторията на двиЖ.е по време на международно пътуване. Ищцата не е пребивавала в Русия- държавата на увреждането, като непосредствено след напускане на лечебното заведение в гр.Санкт Петербург, където е била приета по спешност след ПТП, се е върнала в България – на 08.09.2016г. Позовава се на съдебната практика по прилоЖ.е на Регламент 864/2007г. (Регламент Рим II). Счита, че липсва основание за приложимост на правото на РФ, а вместо това спорът по делото следва да се разреши при прилагане на относимото национално материално право към настъпилото непозволено увреждане. На следващо място, считайки исковете за доказани по основание и размер, излага съобраЖ.я за степента на вредите във физически и психо-емоционален аспект. По отношение на претенциите за имуществени вреди и тяхното отхвърляне, намира изводите на съда за необосновани, доколкото на съда са били представени доказателства за извършените разходи (глоби, превоз и др.), които са в тясна връзка с процесното ПТП. Въз основа на изложеното въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо това осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати претендираните суми за обезвреда на пострадалата, както следва: за имуществени вреди в размер на 135 208 лв., ведно със законна лихва, считано от изтичане на срока по чл.497, ал.1, т,1 КЗ – 25.05.2018г., до окончателното й изплащане; за имуществени вреди в размер на 5 022 лв., ведно със законна лихва, считано от 07.08.2018г. до окончателното й изплащане. В срока за писмен отговор от насрещната страна не е постъпило становище на ЗАО Макс, Москва. Такова е постъпило по-късно, като с него се оспорва поддържат въведените вече / с отговора на исковата молба/ оспорвания компетентността на българския съд, приложимото право и основателността на исковете. Едновременно с това се претендира и възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Депозираният отговор изх.№А-63-05/169 от 11.07.2024г. е постъпил във ВнАС след изтичане на указания срок, но от прилоЖ.те книжа във връзка с извършената съдебна поръчка, от които се удостоверява, че препис от въззивната жалба е бил връчен на ЗАО МАКС на 03.07.2024г. /вж. писмо за изпълнение на поръчката и разписка на районен съд - гр.Москва, разписка на л.54/, отговор на въззивна жалба изх.№ А-63-05/169 от 11.07.2024г. се явява своевременно изготвен. Времето за връщане на изпълнената съдебна поръчка не може да бъде вменено в тежест на страната. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по евентуално направеното искане за възстановяване/продължаване/ на срока по чл.263 ГПК. Този извод следва с пълна сила и при отчитане на процедурата по връчване на съдебни книжа по Хагската конвенция и упражняване правото на отговор, вкл. извършване на легализиран превод и заверка „Апостил“ съгл. Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (1961г.). Поради изложеното, постъпилото становище от застрахователя следва да бъде връчено на въззивника ведно със съобщението за насрочване на делото. Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез упълномощения от него адв.Н.Д. от АК-Шумен. Въпреки своевременното уведомяване за въззивното производство и наличието на упълномощен процесуален представител по спора, ответното дружество ЗАО МАКС не изпраща представител в открито съдебно заседание и не депозира допълнително становище по жалбата. Съобщение до дружеството е било изпратено освен по реда на съдебната поръчка и чрез Спорът е образуван по искова молба на И. Л. Ч. от гр.Шумен, чрез адв.Н.Д.,с която са били предявени срещу ЗАО МАКС, ОГРН 1027739099629, гр.Москва, Руска федерация, обективно кумулативно предявени искове за осъждане на застрахователя да заплати на ищцата, пострадала при ПТП на 13.08.2016г. в гр.Санкт Петербург, Московски район, РФ, обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, в размер както следва: 135 208 лева – неимуществени вреди /равняващи се към момента на 69 130.75 евро/ и 5 022 лева /равняващи се на 2 567.71 евро/ – разходи за съхраняване и пренасяне на превозното средство, с което е настъпило ПТП – мотоциклет Сузуки рег.№Х ХХХХ Х, ведно със законните лихви върху сумата от 135 208 лева, считано от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето, а върху имуществените вреди, считано от 07.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 13.08.2016г. л.а.Фолксваген Джета с рег.№ХХХХХХХХХ, управляван от ВАМ, не спазва правилата за двиЖ.е и се блъска в стоящия на червен сигнал на светофарната уредба мотоциклет Сузуки, собственост на Ч., управляван от съпруга й РПЧ, а последният от своя страна се удря в стоящия пред него л.а.Шкода рег.№ХХХХХХХХ, собственост на И И от гр.Шумен. При произшествието за ищцата И. Л. Ч. /на 43 години/, пътник на мотоциклета, настъпват следните увреждания: съчетана травма глава – корем – гръбначен стълб и таз; закрита черепно-мозъчна травма; сътресение на главния мозък; вътрешна травма на корема с разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво; стабилна закрита травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци и изместване на костни фрагменти L1-L3; кръвоизлив в коремна кухина; закрита травма на таза и затворена фрактура на срамна кост вляво. Пострадалата е откарана в Спешна помощ в Университетска болница И.И.Джанелидзе, Клиника за съчетани травми в гр.Санкт Петербург, където е била хоспитализирана за лечение и операция, изписана на 08.09.2016г., с препоръки за наблюдение от травматолог, невролог, придвижване с патерици с умерено натоварване на ляв долен крайник за около месец. След завръщането си в РБ, на 09.09.16г. ищцата постъпила в МБАЛ Шумен ЕАД поради болки при двиЖ.е и покой, където се потвърждава закрито счупване на пубиса. Проведено било отново оперативно лечение, последвано от петдневен престой, допълнителни рехабилитационни процедури. Окончателно ищцата била изписана на 20.09.16г., с последващо назначено долекуване чрез физиотерапия. Твърди се, че след незабавното хоспитализиране на ищцата в Университетска болница „И.И.Джанелидзе“, гр.Санкт Петербург, на ищцата е било проведено оперативно лечение, вливания и антибиотично лечение, като същата е пролежала в клиниката до 08.09.2016г. На 09.09.16г. същата е постъпила в МБАЛ Шумен във връзка с болките в таза, където отново е било проведена операция, последвана от леглови режим и продължителна рехабилитация в същото болнично заведение. В този период И. изпитвала силни болки в кръста и дясната ингвинална област и се придвижвала с патерици. Изписана била на 20.09.16г. в задоволително състояние, но с назначени допълнителни рехабилитации. В исковата молба е посочен следният механизъм на настъпилото произшествие: на 13.08.2016г. водачът В М, движейки се по Московски проспект в посока ул.Фрунзе в гр.С.Петербург е връхлетял върху преждедвижещия се мотоциклет Сузуки, управляван от водача Р Ч, който бил спрял на червен светофар. Ударът изхвърлил мотоциклета към предходен също спрял автомобил Шкода, управляван от И И като в резултат на удара пострадала значително пътничката на мотоциклета И. Ч.. Твърди се, че произшествието е предизвикано по вина на водача на л.а. Фолксваген Джета – В М поради двиЖ.ето му с превишена скорост и при отклоняване на вниманието. Твърди се, че последният имал към този момент валидно сключена застраховка на гражданската му отговорност при ответното дружество ЗАО Макс, гр.Москва по застрахователна полица №ЕЕЕ 0376558281. Твърди се, че по образуваното наказателно производство срещу М е била предоставена възможност на Ч. да предяви граждански иск за понесените имуществени и неимуществени вреди. Твърди се признаване на вината от страна на деликвента и образуване на дело №1-75/2017г. пред Санкт-Петербургския военен гарнизонен съд, прекратено на основание чл.208 от НК на РФ поради командироване на деликвента М за военни действия по море. Поради това се твърди, че последният не може да участва реално в наказателното производство. Твърди се подадена застрахователна претенция пред ЗАО Макс и образувана щета, по която на пострадалата са изплатени две суми: 225 200 рубли, равняващи се на 6 351 лева за имуществени вреди и 170 000 рубли, равняващи се на 4 792 лева – за неимуществените вреди. Твърди се, че тези суми са напълно неадекватни на действително претърпените от ищцата вреди – имуществени и неимуществени, резултат от произшествието на 13.08.2016г. Твърди се, че ищцата продължава и към датата на завеждане на иска /през 2019г./ да търпи болки в травмираните области, особено в мястото на счупване на таза, световъртеж, умора, загуба на сън, безпокойство, а невъзможността за двиЖ.е и необходимостта от ползване на помощни средства е била в продълЖ.е на повече от три месеца. Тези последици са довели до негативно отраЖ.е върху целия живот на ищцата, тъй като ежедневието й е придружено от болка в гръбнака и таза, виене на свят, нарушение на съня и чувство на непълноценност, тъй като била понижена и на работното си място като детска учителка. Психиката й също пазела спомен за преживения шок и страдание. По отношение на имуществените вреди ищцата твърди, че се наложило мотоциклета, нейна собственост, да остане в посолството на РБ в Русия по време на цялото наказателно производство, за което понесла две глоби за престой в размер на: 133 906 рубли /3 809 лева/ и в размер на 1 500 рубли /40 лева/, заплатени от нея както и разноските за транспортирането на мотоциклета до РБ в размер на 1 173 лева - съгл.фактура №4… 79/05.06.2018г., издадена от Булгартранс ООД. Поради изложеното, ищцата претендира от ответното дружество неимуществени вреди в размер на още 135 208 лева, ведно със законните лихви, считано от 25.05.2018г.; сумата от 5 022 лева, ведно със законните лихви от 07.08.2018г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето. В срока за отговор на исковата молба, който съдът приема, че не е просрочен, ответното застрахователно дружество е депозирало становището си по делото с молба вх. №А-63-05/175 от 01.02.2021г. чрез упълномощеното лице Н Д /на л.90 по делото на ОС- Шумен/. На първо място страната е направила отвод за некомпетентност на българския съд като е оспорила доводите за юрисдикцията му в исковата молба. Депозирано е и отделно възраЖ.е срещу компетентността на съда в РБ да разгледа спора. На следващо място, ответникът счита, че ако българският съд е компетентен да разгледа спора, то приложимо към него е материалното право на Руската федерация, което се лимитира като относими нормативни актове и подзаконови такива по отношение на гражданската отговорност на водачите на превозни средства – Граждански кодекс на Руската федерация; Федерален закон от 25.04.2002г. №4—ФЗ за задължителна застраховка ГО на собствениците на превозни средства и др., извадки от които са прилоЖ. по делото на руски език и в превод на л.354 и сл. по делото на ШОС. По този начин страната е изразила становището си по спора както и е представила доказателства за приложимото по предмета материално право на РФ. Съдът, въз основа на твърденията и възраЖ.ята на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е предмет на обжалване изцяло, доколкото са отхвърлени изцяло двата обективно кумулативно предявени иска за обезщетяване на понесени от ищцата имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Между страните не е спорно, а и от представените по делото, вкл. с превод на български език, заверени копия от писмени доказателства, изготвени в голяма част в Руската федерация, където е настъпило произшествието, се установява, че на 13.08.2016г. в Русия, гр.Санкт Петербург, Московски район е настъпило ПТП при участието на: МПС Фолксваген Джета с рег.№ХХХХХХХХХ, управляван от деликвента ВАМ, който в нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата /превишена скорост и отклоняване на вниманието, неспазване на необходимата дистанция/ е блъснал спрелият на червен светофар мотоциклет /участник 2/ Сузуки с рег.№Н 1626В, управляван от РПЧ, собственост на И. Л. Ч., която също пътувала на превозното средство като пътник, а в резултат на удара мотоциклетът се ударил в предходно стоящ на червен светофар л.а.Шкода с рег.№Х ХХХХ ХХ, управлявана от ИЯИ, от гр.Шумен. Като последица от ПТП са настъпили имуществени и неимуществени вреди за превозното средство – мотоциклет Сузуки както и на пътничката И. Ч.. Не се спори между страните, че за виновен за процесното ПТП е признат водачът на превозното средство Фолксваген Джета ВАМ, руски гражданин. /ответникът изрично признава това обстоятелство/ Не е спорно също, че между последния и ответното застрахователно дружество е била налична към този момент валидна застраховка на гражданската отговорност на водачите на превозни средства по полица №ХХХ0057079612, с покритие към датата на настъпване на деликта. Не се спори от ответника и, че е получил по пощата заявление – претенция на ищцата И. Ч. за изплащане на застрахователно обезщетение като допълнително са били изпратени още писмени доказателства – на 12.01.2018г. По пощата е била получена и претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за причинените вреди на собственото й превозно средство – мотоциклет Сузуки, ведно с допълнително представени доказателства на 19.01.18г. Не се спори, че в резултат на сезирането извънсъдебно на ищцата ответното дружество е изплатило обезщетения, както следва: на 17.01.2018г. са платени 170 000 рубли, обезщетение за вреда, причинена на здравето на ищцата в резултат на ПТП на 13.08.2016г., изчислени съгласно Правилата за изчисляване размера на застрахователното обезщетение в случай на причинена вреда на здравето на пострадалия, одобрени с Постановление на правителството на Русия №1164/15.11.2012г.; на 23.01.2018г. на ищцата са преведени и 225 200 рубли, представляващи застрахователно обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП от 13.08.2016г. на мотоциклета Сузуки, при отчитане на запазените части от същия, амортизации и стойността на необходимите за възстановяване средства. По делото са приобщени, въпреки изключително забавения и труден ред за връчване на книжа по реда на Хагската конвенция /КОНВЕНЦИЯ за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела/, както становище по исковата молба, така и становище на ответното дружество по въззивната жалба срещу решението на ОС -Шумен. /по делото е представена разписка за връчване на упълномощен представител на ответника А.М /л.48/, най -рано на 11.12.2020г. - на преписите от исковата молба, като подадените отговори съдът приема, че са в срок по арг. от чл.15 и чл.16 от Конвенцията /1965г./ и не е налице процесуална пречка за постановяване на акт по същество на спора. По делото са приобщени /на руски език и в превод на български език/ приложимите към предмета на спора вътрешноправни норми на Руската федерация, които именно са били прилоЖ. от първоинстанционния съд при разрешаване на спора. На страните е било указано приложимото материално право като всяка от тях е могла да съдейства на съда за установяване на неговото съдържание и правоприлагане съгласно чл.43 КМЧП. Въз основа на обжалването, във въззивното производство съставът на апелативен съд следва да даде разрешение на два основни спорни въпроса: относно приложимото към предмета материално право и обусловеният от това размер на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Очевидно е, че между страните не съществува спор относно конкретните факти по делото. Спорът между страните е с международен елемент, предвид обстоятелствата, че ищцата е български гражданин, а ответникът чуждестранно застрахователно дружество, регистрирано в Руска федерация, на територията на която е настъпило ПТП и са претърпени преките вреди от същото. Освен това деликвентът също е руски гражданин и застрахователният договор, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач, също е сключен в Русия с руско застрахователно дружество. При тези данни, доколкото Руската федерация не е държава членка на ЕС, нормите на общностното право са неприложими при определяне международната компетентност, съответно некомпетентност, на българските съдилища за разглеждане на възникналия спор между страни с международен елемент. Същевременно липсват други международноправни уредби, обвързващи двете държави и уреждащи съответния случай, предвид което на осн. чл.3, ал.1 от КМЧП при установяване компетентността на българските съдилища следва да намерят прилоЖ.е субсидиарните разпоредби на КМЧП и съответните общи норми от Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран през 1975г. Поради установения личен критерий- българско гражданство на ищеца, съгласно общата норма на чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП и при липса на обосновани твърдения, съответно доказване на изключителна компетентност на руските съдилища по повдигнатия спор, българският съд се явява международно компетентен да разгледа спора, без паралелната компетентност на руския съд да изключва тази на българския. Според общата разпоредба на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. На осн. чл.105, ал. 1 от КМЧП, задълЖ.ята /т. е. отговорностите/, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди, а на осн. чл.116 от КМЧП, правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задълЖ.ето, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в случая и в двете хипотези това е правото по чл.105, ал. 1 от КМЧП/. Според посочените разпоредби приложимо при разглеждане спора между страните е руското материално право, защото непосредствена по смисъла на цитираната разпоредба е претърпяната от ищцата вреда вследствие на ПТП, настъпила на територията на Руската федерация. В съответствие с изискването на чл.43 от КМЧП по делото е установено съдържанието на относимото към предмета на делото материално право на Руската федерация. ВъзраЖ.ето на ответното дружество за липса на компетентност на българския съд да разреши спора между български гражданин, увреден при ПТП и руско застрахователно дружество, е неоснователно. Съгласно чл.4, т.2 от КМЧП, международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България или когато ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Съгласно чл.18 от Кодекса, компетентността на българските съдилища по дела за права от непозволено увреждане освен в случаите по чл.4 е налице и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България. Именно с оглед на изложеното, както правилно е приела и първата инстанция в обхвата на дължимия служебен контрол, българският съд е компетентен да разгледа предявените искове за обезщетяване на вреди от деликт, предявени срещу застраховател на гражданската отговорност на деликвент в чужда държава, която не е член на ЕС. Определението на първата инстанция във връзка с приетата международна компетентност не е било обжалвано съгласно чл.28, ал.3 от КМЧП. Поради изложеното, посочените в исковата молба и във въззивната жалба доводи на ищеца за съответно прилоЖ.е към избора на приложимо право на разпоредби от Регламент /ЕО/ 1215/2012г. и производните, вкл. Регламент №864/2007 /Рим II/, са неоснователни. Както компетентността, така и приложимото право, са определими въз основа на КМЧП, като вътрешен източник на международно частно право и съобразно двустранния договор, обвързващ Република България и Руската федерация с разпоредби относно компетентността по този вид дела. /Решение № 56 от 18.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1409/2018 г., I т. о., ТК/ От друга страна, преценката за наличие на международна компетентност на българския съд е различна от преценката за допустимост на прекия иск спрямо застрахователя на деликвента, тъй като съгл. чл.116 КМЧП, правото на увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задълЖ.ето, произтичащо от извъндоговорното отношение/деликта/, освен ако увреденото лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в процесния случай то е същото/, а правото, приложимо към задълЖ.ето се определя по Глава ХІ - чл. 105 КМЧП. Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП, задълЖ.ята, произтичащи от непозволено увреждане се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Не са налице в случая изключенията, предвидени в ал.2 на разпоредбата, а освен това съдът намира, че не се установява по-тясна връзка с българската държава, за да се приложи материалното право на РБ /съотв. чл.432 и др. от КЗ/. Напротив, в случая произшествието е настъпило в Русия, с деликвент руски гражданин и при наличие на застрахователен договор, сключен в Русия с руско застрахователно дружество, което обуславя по-тясна връзка именно с държавата по местонастъпване на вредите. Всичко това обуславя, както е приел и ОС -Шумен, че прилоЖ.е в случая намира руското материално право, уреждащо претенциите към застраховател на ГО /ОСАГО/. В тази връзка ответникът с отговор на исковата молба е направил възраЖ.е за неспазване на процедурата за предявяване на искове срещу застрахователя, която обаче не се поддържа с отговора към въззивната жалба. Независимо от това, с оглед липсата на спор за изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице от чуждия застраховател въз основа на подадената от увреденото лице извънсъдебна претенция /вж. отговор на искова молба в превод на български език на л.373-374; л.90 и сл.; л.219 и сл. от делото на СГС/, съдът намира предявените искове за допустимо упражнени след сезиране на застрахователя на ОСАГО. От прилоЖ.те писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява безспорно, че преди предявяване на иска ищцата е сезирала чрез упълномощен от нея адвокат Н.Д., ЗАО МАКС с искане за изплащане на застрахователно обезщетение както за неимуществените, така и за имуществени вреди. Съгласно статия 16 от Федерален закон №40-ФЗ/25.04.2002г., преди да подаде иск срещу застрахователя, съдържащ претенция за обезщетение по застрахователна сметка, жертвата е задължена да подаде заявление към застрахователя с молба, съдържаща иск за застрахователно обезщетение или директно обезщетение на загуби, с прилоЖ.те документи, предвидени от правилата на задължителното застраховане. Застрахователят сам цитира разпоредби от Гражданския му кодекс, предвиждаща сезиране на съда след изпълнение на иска или друга съдебна процедура за разрешаване на спора, ако това е предвидено от федерален закон за тази категория спорове. Доколкото по делото се установява, че предварително е проведено рекламационно производство пред застрахователя и едва след това са предявени настоящите искове, съдът намира, че изискванията на чуждия процесуален ред са били спазени. В отговора по въззивната жалба, въззиваемата страна ЗАО МАКС не поддържа това оплакване за недопустимост на иска. Направените възраЖ.я срещу неспазване на реда за предварително сезиране на специализиран орган съгласно ФЗ №123/2018г. за финансовия омбудсман при решаване на потребителски спорове, съдът намира за неоснователни, доколкото цитираният Федерален закон е приет след процесното произшествие и след заявяване на претенцията пред застрахователя /04.06.2018г./. Съгласно чл.105 от КМЧП, задълЖ.ята, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди, доколкото не са налице изключенията в същата разпоредба и не е налице споразумение на страните относно приложимото право съгласно чл.113 от КМЧП. Съгласно чл.116, правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задълЖ.ето, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор. Въз основа на изложеното, прилоЖ.е към спора, както правилно е приел и първата инстанция, намира руското материално право. Както бе посочено по-горе същото е издирено, приложено в превод на български език по делото. На това право изрично се е позовала и ответната страна при заявяване на защитата си, поддържана и в настоящата инстанция. По въпроса за приложимото право, с доводи за приложимост на българското право, се позовава въззивникът като обосновава прилоЖ.ето му с Регламент №864/2007 на ЕП и на Съвета от 11.07.2007г. Цитираният регламент подхожда по аналогичен на визирания в КМЧП начин към въпроса за приложимо право при разрешаване на спорове с международен елемент. В случай на непозволено увреждане с международен елемент, какъвто е разглежданият, приложимото материално право се определя по принципите, предвидени в Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я ("Рим II"). По общото правило на чл.4, пар.1 от същия, релевантният критерий за привързване е мястото на настъпване на пряката вреда. Приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт (в този смисъл са т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело C-350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22, т. 27 от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на СЕС). Този критерий е възприет при издирване на относимото материално право и в казуалната практика на касацията - решение № 50174/20.03.2023 г. по т. д. № 2137/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50116/07.10.2022 г. по т. д. № 2366/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50025/10.02.2025 г. по т. д. № 1444/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/12.03.2025 г. по т. д. № 772/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о. Изключение от цитираното правило е предвидено в чл.16 от Регламента, според който не се ограничава прилагането на правни норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задълЖ.е право. Тълкуване на изключението е дадено от СЕС с решение от 05.09.2024 г. по дело С- 86/23, съгласно което, когато разглежданото правно полоЖ.е има достатъчно тясна връзка с държавата -членка на сезирания съд – въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на националната разпоредба и националният съд констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава -членка, с оглед преследваната цел за защита на съществен обществен интерес, който не може да бъде постигнат чрез прилагане на определеното съгласно чл.4 от регламента право, може да се отклони от уредения в чл.4 приложим правен ред. /съгласно цит.решение на СЕС по преюдициално запитване, Член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я („РимII"), трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не може да се счита за „особена повелителна норма" по смисъла на този член, освен ако — когато разглежданото правно полоЖ.е има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд — въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този регламент / Обхватът на определеното по чл.4 от Регламента приложимо право към извъндоговорни задълЖ.я е предвиден в чл.15 от същия, в частност: основание и граници на отговорността, освобождаване от отговорност, размер на вредите и на търсеното обезщетение, възможност за прехвърляне на правото на обезвреда, лица, които имат право на обезщетение за претърпените от тях вреди, отговорност за причинени от другиго вреди, погасителна давност за такива задълЖ.я. Макар общностното право да не намира прилоЖ.е към процесния спор, аналогичично разрешение е дадено и в КМЧП, видно от разпоредбите на чл.45 и чл.46 от Кодекса, които предвиждат съобразяване от съда наличието на противоречие на чуждото право с обществения ред в РБ или наличие на повелителни норми от вътрешното право, които следва да бъдат прилоЖ. при отчитане тяхното естество и техния предмет както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане. Съдът намира, че в случая не се установяват основанията по чл.46, ал.2 КМЧП, които да изключат съответната стълкновителна норма и да доведат до прилагане на българското материално право, в частност разпоредбата на чл.52 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът съобразява, че претендирането на морални вреди според руското право не е изключено, но претенцията следва да бъде насочена към деликвента, каквито указания са били дадени на ищцата по образуваното наказателно производство в РФ. Освен това, ответното дружество е извършило извънсъдебно обезщетяване на част от търпените от ищцата вреди върху здравето и имуществото й. Въз основа на изложеното, не се установява явна несъвместимост на разпоредбите от чуждото право с обществения и правов ред на сезирания съд. Съобразно становището на ответното дружество, не се оспорват правопораждащите отговорността на застрахователя факти, а именно: че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховане Гражданската отговорност /ОСАГО/ на виновното за ПТП лице -ВАМ, чието противоправно поведение е установено и не е се оспорва, ведно с действие по време на застраховката към 13.08.2016г.; че от застрахователното събитие са налице настъпили за ищцата И. Л. Ч. вреди; че последното лице е подало застрахователна претенция пред дружеството като последното е изплатило на пострадалата суми за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди в размер на: 170 000 рубли за неимуществени вреди и 225 200 рубли, обезщетение за понесените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за съхранение и превоз на увредения мотоциклет, собственост на И. Ч.. Според ответника, не е налице основание за присъждане на по-големи от изплатените вече на ищцата суми. Съгласно чл.43 и чл.44 КМЧП, първоинстанционният съд е издирил служебно приложимото към спора право на Руската федерация относно иска на пострадало при ПТП лице спрямо застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента причинил вредата. Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, страните са били уведомени за преценката на съда относно приложимото право като са могли да окажат съдействие на съдебния орган чрез ангажиране на доказателства за установяване на правото и неговото правоприлагане в чуждата държава/вкл. ищецът/. Такива доказателства не са били ангажирани от ищеца -въззивник. Процедурата за определяне и изчисляване на застрахователни обезщетения по задължителна застраховка Гражданска отговорност на собствениците на превозни средства в Руската федерация, са установени във Федералния закон №40-ФЗ за задължителното застраховане, наричан по-долу Закон за ОСАГО/ от 25.04.2002г.; Наредба на Централната банка на РФ от 19.09.2014г. №431-П за правилата за задължителното застраховане по застраховките ГО и Правилата за изчисляване размера на застрахователното обезщетение в случай на причиняване на вреда на здравето на пострадалия, одобрени с Постановление на правителството на РФ №1164/15.11.2012г. В чл.7 от Закона за ОСАГО, застрахователната сума, в рамките на която застрахователят при настъпване на всяко едно събитие се задължава да изплати обезщетение на пострадалия за причинена вреда е: -по отношение обезщетенията за вреда, причинена на живота или здравето на всеки пострадал – 500 000 рубли; - по отношение на обезщетенията за щети, причинени на имуществото на всеки пострадал - 400 000 рубли. Общата сума на застрахователното плащане, съгласно чл.12, т.5, общата сума на застрахователното плащане не може да надвишава застрахователната сума по чл.7, б.а от ФЗ №40-ФЗ. Правилата за изчисляване размера на застрахователното обезщетение в случаите на причинена вреда на здравето на пострадалия са одобрени с Постановление №1164/15.11.2012г., като тези правила определят реда за изчисляване размера на обезщетението като установяват следните стандарти: определяне размера на обезщетението /застрахователното плащане/ в случай на причинена вреда на здравето на пострадалия въз основа степента и естеството на увреждането. Съгласно чл.12, т.2 от ФЗ №40-ФЗ, застрахователното плащане, дължимо на пострадалия за причиняване на вреда на здравето му вследствие на пътнотранспортно произшествие, се извършва съгласно този Федерален закон като възнаграждение на разходи, свързани с възстановяване на здравето на пострадалия и загубени доходи (доходи) във връзка с причиняване на вреда на здравето вследствие на пътнотранспортно произшествие. Застрахователното обезщетение за нанасяне на вреда на здравето чрез възстановяване на необходимите разходи за възстановяване на здравето на жертвата се извършва от застрахователя въз основа на документи, издадени от упълномощени полицейски служители, потвърждаващи факта на пътнотранспортното произшествие, както и медицински документи, представени от медицински организации, които са оказали медицинска помощ на пострадалия във връзка със застрахования събитие, посочващи характера и степента на увреждане на здравето жертва. Размерът на застрахователното плащане по отношение на възстановяване на необходимите разходи за възстановяване на здравето на жертвата се определя съгласно стандартите и по ред, установен от правителството на Руската федерация, в зависимост от характера и степента на щети на здравето на жертвата в рамките на застрахователната сума, определена с чл.7, б.а на този Федерален закон. Съгласно чл.12 от цитирания вече ФЗ, жертвата има право да предяви пред застрахователя иск за обезщетение за вреди, причинени на неговия живот, здраве или имущество при използване на превозно средство, в рамките на застрахователната сума, установена с този Федерален закон /чл.7, б.б от същия/, като подаде пред застрахователя заявление за обезщетение или директно обезщетение на загуби и документи, предвидени в правилата за задължително застраховане. Въз основа на извършения от съда анализ на правната уредба относно определяне на обхвата и размера на застрахователните обезщетения по ОСАГО, настоящият състав намира, че предявеният от ищцата И. Чобанова иск за неимуществени вреди – претърпени в резултат на уврежданията при ПТП на 13.08.2016г., се явява неоснователен, тъй като приложимото право не предвижда обезщетяване на този вид вреди от застрахователите на гражданската отговорност на водачите на превозни средства. Съобразно предвиждането на ФЗ №40/2002г., обезщетяват се единствено разходи, свързани с възстановяване на здравето на пострадалия и загубени доходи (доходи) във връзка с причиняване на вреда на здравето вследствие на пътнотранспортно произшествие както и щети по имуществото на пострадалото лице. В излоЖ.я по-горе смисъл не е налице симетрия с предвижданията в българския застрахователен закон, който в чл.493 от КЗ предвижда задълЖ.е на застрахователя на ГО да покрие неимуществените и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт ведно с вредите, причинени на чуждо превозно средство, а така и лихвите съгласно чл.429, ал.2 КЗ. По отношение на неимуществените вреди българското законодателство предвижда прилагане на общия принцип за определянето им по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Основанието на претендираните от ищцата неимуществени вреди съставляват обаче не разходи, сторени от нея във връзка с получените при ПТП телесни увреждания, а преживените във връзка с последните душевни и емоционални страдания, т.е. същите са заявени за обезщетяване не като разходи, а именно като морално негативно отраЖ.е върху живота и личността на ищцата. Съобразно приложимия ФЗ-40/2002г. застрахователите на ГО в РФ не обезщетяват морални вреди, а искът си по отношение на последните ищецът е могъл да предяви срещу деликвента, каквито насоки са му били дадени като потърпевш в наказателното производство по отношение на В.М. Освен посоченото ограничение, размерът на обезщетението при увреждане на здравето е лимитирано и от чл.7, б.а от същия ФЗ №40/2002г., който предвижда, че определеният размер е в рамките на сумите по цитираната разпоредба, т.е. до размера от 500 хиляди рубли. Не е спорно, че застрахователят в случая е изплатил на ищцата обезщетение по този ред в размер на 170 000 рубли през 2018г. В случая, с оглед диапазонът на обезщетяваните от застрахователите вреди, не е необходимо съдът да преизчислява платеното съобразно курсът на рублата към лева, тъй като обезщетените вреди са напълно различни от предявените по съдебен ред. Последните, както бе посочено по-горе, не намират покритие при преки искове срещу застрахователите на ГО на водачите на превозни средства съобразно Федералния закон на Руската федерация. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства, от които да се установят понесени от него други вреди от вида на посочените в чл.12 от ФЗ, които да не са били обезщетени от ответното дружество. Независимо от излоЖ.те от ищеца обстоятелства за признаването му като потърпевш от процесното ПТП както и виновността на водача ВАМ, съответно възможността за предявяване на иск срещу деликвента за заплащане на понесените имуществени и неимуществени /морални/ вреди /вж. на л.126-130, л.187 и сл. от делото на СГС/ в по-голям размер, не са наведени твърдения относно предявяването на такъв иск и резултат от временно преустановеното наказателно производство спрямо привлечения като обвиняем деликвент. /аналогичен чл.45 ЗЗД/ Към прилоЖ.те от ищеца доказателства не е било присъединено и подаденото пред застрахователя заявление за изплащане на неимуществени вреди, от което съдът да прецени техният характер, вид и размер. Реципрочно, застрахователят също не е посочил какви точно вреди е претендирал ищецът с подадената застрахователна претенция, по която е изплатена сумата от 170 000 рубли. Въпреки това, тъй като не е повдиган пред въззивния съд изрично този въпрос, съдът намира, че дължи произнасяне по същество по допустим пряк иск срещу застрахователя. По отношение на претенцията за имуществени вреди: Ищцата претендира освен морални вреди, така и разходите, сторени от нея за престоя, съхранението и репатрирането на увредения при ПТП мотоциклет, нейна собственост, от Русия до РБ. Страните не спорят относно фактите по делото, които касаят увреденото имущество. Не се спори, че на ищцата е било изплатено през 2018г. обезщетение за нанесени щети по имуществото й от страна на застрахователя, въз основа на подадена от нея претенция, в размер на 225 200 рубли, равняващи се към този момент на 6 351 лева – платени на 23.01.2018г. Според ответника, това обезщетение обхваща действителната стойност на увреденото имущество, след приспадане на амортизация и запазените части, съобразно извършена по следственото дело техническа и оценителна експертиза /също прилоЖ. към делото/ В настоящия спор ищцата претендира друг вид разходи, за които не са налице данни дали са били включени в подадената пред ЗАО МАКС претенция от 2017г. Видно от датата на изплатеното обезщетение за щетите по мотоциклета - на 23.01.2018г., спрямо разходооправдателните документи на ищцата за сторени от нея и претендирани по делото разноски, последните са извършени допълнително и не са били обхванати от заявеното извънсъдебно заплатено. Ищцата претендира с иска допълнително сумата от 5 022 лева, която представлява заплатени от нея две глоби за продължителен престой на мотоциклета на паркинг в посолството на РБ в гр.Петербург, двете в размер на 3 849 лева както и разходи за репатриране/връщане/ на увреденото превозно средство в РБ – гр.Шумен, в размер на 1 173 лева. По повод възраЖ.ето на ответното дружество с отговора на исковата молба за неспазване реда за заявяване на претенцията за вреди, съдът намира, че от прилоЖ.те писмени доказателства се установява, че напротив, ищцата е заявила пред застрахователя чрез процесуалния си представител адв.Д. искане за покриване на част от тези вреди, /така л.235 и сл., СГС/ на 30.11.2017г. /по отношение платените две глоби/ Видно от приложеното в превод Постановление за частично удовлетворяване на ходатайство от 31.05.2018г. /на л.250 и сл., СГС/, в наказателното производство е отказано удовлетворяване искането на И. Ч. за сторените от нея разходи за престоя на мотоциклета над предвидения в законодателството на РФ срок, в размер на 133 906.98 рубли, тъй като съдът е приел, че увреденото имущество – мотоциклет Сузуки, не е било иззето от ищеца, поради което и не е налице основание за задържането му на територията на РФ, съответно за плащането на митническите такси като процесуални разноски по наказателното дело, а освен това застрахователят не е бил конституиран като страна по това дело. Няма данни за обжалването на това постановление и не са въведени такива твърдения от ищеца. Не се установява тези разноски да имат връзка с конкретното ПТП. За сторените разноски са представени по делото писмени доказателства – операционна бележка от 01.03.2018г. за извършено в полза на Финансова служба на Русия плащане на сумата от 133 906.98 рубли, митнически такси /л.257 и сл./, ведно със сметка №322 за дължими митнически такси от 28.12.2017г., постановление от 04.07.2018г. за налагане на административно наказание – глоба по адм.дело №10206000-3176/2017г. на Федералната митническа/финансова/ служба, гр.Виборг, в размер на 1 500 рубли ведно с операционна бележка от 07.08.2018г. за заплащането им по сметка на финансовия орган. /л.268, СГС/ Представени са и доказателства за заплащане на разноски за преместване на увредения мотоциклет от Петербург, Русия в РБ, гр.Шумен – товарителница на Булгартранс ООД от 29.05.2018г. с данни за доставка на 05.06.2018г.; фактура №4…79/05.06.2018г. за заплатени 1 173.50 лева разноски за превоза; касов бон за заплащането им на дружеството - превозвач. Съгласно чл.12 от цитирания вече ФЗ №4-/2002г. на РФ, жертвата има право да представи пред застрахователя иск за обезщетение за вреди, причинени на неговия живот, здраве или имущество при използване на превозно средство, в рамките на застрахователната сума, установена с този Федерален закон, като подаде пред застрахователя заявление за обезщетение или директно обезщетение на загуби и документи, предвидени в правилата за задължително застраховане. Съществено е, че обезщетяването на имуществените вреди, както и тези върху живота и здравето, е много по-ограничено отколкото в ЕС, а освен това е лимитирано по размер в чл.7, б.б от Федералния закон до сумата от 400 000 рубли. Следва да се държи сметка, че застрахователят вече е изплатил на ищцата сумата от 225 200 рубли за увредения мотоциклет, представляващи равностойността на необходимите средства за възстановяването му, след приспадане на запазените части. С оглед посочения в отговора на застрахователя начин за изчисляване на обезщетението /на л.370 и сл. от делото на ШОС/, очевидно в него не е включена сума за репатрирането му до България, още повече, че този разход е извършен по-късно от ищцата – през май 2018г. /а обезщетението е заплатено през януари 2018 година/ Обичайно, застрахователите на ГО /ОСАГО/ покриват разходи за ремонт и привеждане на увреденото имущество в състояние отпреди ПТП, но не покриват други вреди -санкции и глоби, налоЖ. на ищеца. Поради изложеното, предявеният иск за обезщетяване на увреденото имущество със сумата от допълнително 133 906 рубли, равняващи се на 3 809 лева както и сумата от 1500 рубли, равняващи се на 40 лева, е неоснователен, доколкото не представлява пряка вреда от ПТП. Размерът на разходите е конкретизиран в чл.12, т.18 от ФЗ №40 като съдът констатира, че именно тази сума е била изплатена на ощетеното лице - в случай на пълна загуба на имуществото на жертвата– в размер на действителната стойност на имуществото към деня на настъпването на застрахователното събитие минус стойността на използваемите баланси. Общата загуба се разбира като случаи, в които ремонтът на повреденото имущество е невъзможен или разходите за ремонт на повреденото имущество са равни на стойността на имота към датата на настъпване на застрахования инцидент или надвишават определената стойност. Обезщетяването на разходи за репатриране на увредено превозно средство не е абсолютно, а само при установяване, че увреждането е пряко обусловено от процесното застрахователно събитие и е било наложително. Съдът намира, че в настоящия случай ищецът е доказал тази си претенция. Увреждането на процесното ПС е настъпило именно при ПТП на 13.08.2016г. като ответното застрахователно дружество е заплатило на ищцата разходите за възстановяване на мотоциклета след техническа експертиза за установяване стойността на мотора към датата на увреждането, запазените части и необходимите суми за отремонтирането му до състояние отпреди произшествието. На ищцата е изплатена сума, изчислена съобразно чл.12, т.18 от ФЗ №40 в рамките на предвидения в чл.7, б.б лимит от 400 000 рубли. По отношение на разходите за репатриране на автомобила съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.6 вр.чл.7 от ФЗ №40/2002г., същите биха подлежали на обезщетяване като пряка вреда от увреждането на мотоциклета, доколкото е установено, че вещта е била силно увредена и не е могла да бъде прибрана на ход в РБ. Доказателство за това са изготвените от застрахователя експертизи за стойността на превозното средство и за необходимите за възстановяването му суми. Същевременно, непосредствено преди транспортирането на превозното средство, е било висящо наказателно производство, в което ищцата е била известена, че може да предяви исковете си за вреди срещу деликвента, т.е. налице е била необходимост от престой на мотоциклета на паркинг в консулството на РБ в гр.Сакт Петербург. Пак в чл.12, т.10 и сл. от приложимия ФЗ №40 е предвиден и оглед на увреденото имущество от страна на застрахователя, което ясно показва, че престоят на мотоциклета в мястото на настъпване на вредите, е бил желателен. Съгласно ФЗ №40/2002г., уреждащ ангажиране отговорността на застрахователите по ОСАГО, застрахователят е изготвил техническа експертиза за състоянието на увреденото имущество. От прилоЖ.те писмени доказателства се установява, че превозното средство е било съхранявано на паркинг в гр.Петербург до преустановяване действията по наказателното дело – Постановление за частично удовлетворяване на ходатайство от 31.05.2018г. /л.245 и сл./ Този период съвпада по дати с документите, придружаващи репатрираното имущество /л.270/. Същевременно, към този момент застрахователят е вече изплатил останалите имуществени вреди, представляващи възстановителна стойност на превозното средство – през м.01.2018г. като останалите разходи са били предмет на заявяване в наказателното производство. По делото не са налице данни за резултата от предприетото наказателно дело по отношение деликвента В М, но не са налице и данни за заплащане на претендираните сега разходи. /застрахователят ясно е дефинирал характера и вида на заплатените имуществени вреди в отговора си/ Тези обстоятелства не са били спорни, а в отговора на исковата молба ответникът не въвежда конкретни възраЖ.я срещу тези разходи на ищеца. Същевременно, извършените от ищцата разходи са установени с прилоЖ. към исковата молба неоспорени писмени доказателства. /на л.270 и сл., СГС/ Застрахователят не оспорва обстоятелството, че мотоциклетът не е могъл да бъде транспортиран до България на собствен ход поради увреденото му състояние. Оспорва необходимостта от престоя му в РФ. Мотоциклетът е с българска регистрация, собственост на български гражданин. От изготвеното Удостоверение за пътно-транспортно произшествие на 13.08.2016г. се установява, че същият е бил с изцяло деформирано купе. Не са налице данни и твърдения за отремонтирането му на място. Поради изложеното, съдът намира, че се установява пряка обусловеност на извършения разход от настъпилото при ПТП увреждане на мотоциклета. Доколкото максимално определената сума за обезщетяване вреди на имущество на пострадалия не е била изчерпана /лимитирана от чл.7, б.б от ФЗ №40/2002г./, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 1 173 лева, с равностойност към настоящия момент на 599.75 евро, разноски за репатриране на мотоциклета до РБ. Макар тази сума да не е била заявяване пред застрахователя /за което липсват доказателства, а е налице общо възраЖ.е за неспазване на предвидения във ФЗ №40/2002г. рекламационен ред/, съдът приема, че с оглед заявяване на претенцията с исковата молба през юни 2019г., преписи от която са връчени на ответника най -рано към 11.12.2020г. /вж. л.32, ШОС/, необходимостта от ново сезиране на застрахователя предвид висящността на спора и преустановяване на наказателното производство в Русия, е изчерпана и противоречи на всяка житейска логика. С оглед на изложеното, в тази част съдът намира предявения иск за основателен. По отношение на претендираните законни лихви върху размера на имуществените вреди, считано от 07.08.2018г., съдът намира искането за неоснователно за посочената начална дата, доколкото ответникът не е бил уведомен със застрахователна претенция за тези разходи. Ищецът не е представил доказателства за заявяване на тази щета. В позитивното право, обективирано във ФЗ №40/2002г. не се предвижда изплащане от застрахователя на законни лихви за забавено плащане, но е налице сходна уредба с българското право в чл.12, т.21, предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 1% на ден за забавено плащане на обезщетения по този закон. Налице е основание за прилагане еквивалента на българската законна лихва чужда правна норма по аргумент от чл.39, ал.2 и ал.3 от КМЧП. Поради което съдът при отчитане, че забава е налице най-рано от момента на поканата, следва да присъди предвидената във ФЗ неустойка за забава, считано един месец след връчване на ответното дружество на преписите от исковата молба, т.е. един месец след 11.12.2020г. – 11.01.21г. до окончателното изплащане на сумата съгласно чл.12, т.21 от ФЗ №40/2002г. Съгласно посочената разпоредба от федералния закон, „в рамките на 20 календарни дни, с изключение на неработещи празници, и в случая, предвиден в параграф 15.3 на тази статия, 30 календарни дни, с изключение на неработещи празници, от датата на приемане за разглеждане на заявлението на жертвата за застрахователно обезщетение или директно обезщетение на загуби и документите, предвидени в правилата Задължителна застраховка – застрахователят е длъжен да направи застрахователно плащане на пострадалия…В случай на неспазване на срока на застрахователното плащане или срока на издаване на пострадалия на направление за ремонт на превозното средство, застрахователят трябва да плати на пострадалия за всеки ден на забавяне глоба (глоба) в размер на един процент от размера на застрахователното обезщетение, определено съгласно този Федерален закон, за вида щета, нанесена на всяка жертва“. С оглед на изложеното, в полза на ищеца, върху размера на определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1173 лева, следва да бъде присъдено и плащане на глоба в посочения по-горе размер, считано от 11.01.2021г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето. В заключение, съдът намира предявените искове за неоснователни, с изключение претенцията за заплащане на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за репатриране на увреденото превозно средство/мотоциклет Сузуки/, ведно с неустойката за забавено плащане. В останалата част правните изводи на съдилищата съвпадат и решението следва да бъде потвърдено. Разноски не се претендират. Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимите за производството държавни такси съобразно уважената част от претенциите съгласно чл.78, ал.6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт на РБ, по сметка на първата и въззивна инстанция. Съобразно изложеното, съдът