Решение № 41 от 6.7.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 33/2026 г.

С определение рег. №149 от 05.02.2026 г. по ЧНД №1696/2026 г. Бургаският окръжен съд определил на осъдената Е. Г. С. на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца по повод престъпленията – предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ и по НОХД № 1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, като определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Със същото определение на основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал от общото наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца периодите, през които осъдената С. е била предварително задържана по смисъла на чл.59 от НК и е изтърпявала наказание лишаване от свобода по посочените наказателни дела, както следва:

• 02.02.2024 г. – 18.07.2024 г. - предварително задържане във ФРГ;

• 19.07.2024 г. – 27.01.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ;

• 28.01.2025 г. – 22.05.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ;

• времето след 22.05.2025 г. до фактическото предаване на Е. Г. С. от германските власти на органите в Република България.

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца наказанието глоба в размер на 500 лева, наложено по НОХД № 1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Оставил без уважение искането на прокурора за увеличаване на основание чл.24 от НК на общото наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца.

Постановил на основание чл.25, ал.4 вр. чл.68, ал.1 от НК определеното на осъдената Е. Г. С. общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца по ЧНД №5499/2021 г. на Районен съд – Бургас да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Постановил остатъкът от наказанието лишаване от свобода от 3 години, 4 месеца и 22 дни по признатото и прието за изпълнение в Република България с Решение № 226/20.10.2025 г. по ЧНД № 585/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и наложено с решение №334/2023г. на Апелативен съд – Тесалоники (гр. Солун), Република Гърция, да се изтърпи отделно от осъдената Е. Г. С., като при изтърпяването му да се приспадне времето, през което С. е изтърпявала наказание лишаване от свобода в Република Гърция по решение №334/2023г. на Апелативен съд – Тесалоники (гр. Солун), Република Гърция и времето, през което С. е била задържана в Република Гърция от 07.07.2022 г. до 15.02.2023 г.

Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на осъдената Е. Г. С. с оплаквания за издаването на съдебния акт от некомпетентен съд и такива за незаконосъобразност на акта. Частната жалба не съдържа аргументи в подкрепа на релевирания довод за постановяване на определението от твърдяния за некомпетентен Окръжен съд – Бургас, вместо от компетентния съд - Окръжен съд – Сливен. Защитникът акцентира на оплакването за незаконосъобразност на тази част от съдебното определение, с която е постановено признатият и приет за изпълнение в България с решение по ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд – Сливен остатък от 3 години и 4 месеца от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената с решение №334 от 15.02.2023 г. на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченото решение на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция, е влязло в сила на 15.02.2023 г., тъй като същото подлежи на обжалване и според твърдението на подзащитната му С., същата го е обжалвала, поради което е невъзможно въпросното решение на гръцкия съд да е влязло в сила на датата на неговото постановяване. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение на Окръжен съд – Бургас поради липса на компетентност на този съд или да отмени тази част от определението, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от 3 години и 4 месеца от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената с решение №334 от 15.02.2023 г. на Апелативен съд – Тесалоники, Република Гърция, и да определи на осъдената общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като включи в съвкупността от наказания и въпросното наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че счита частната жалба на защитника на осъдената С. за частично основателна. Оспори оплакването, че първоинстанционното определение е постановено от некомпетентен съд. В тази връзка подчерта, че съдебната практика, установена в голям брой определения на ВКС, част от които цитира, приема, че от значение за определяне на подсъдността на производството за определяне на общо наказание по чл.306, ал.1, т.1 от НПК е датата на влизане в сила на последния осъдителен съдебен акт. Изтъкна, че в случая съгласно въпросната съдебна практика това е решението по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поради което именно този съд е компетентният в случая и направеното възражение за издаването на обжалваното определение от некомпетентен съд се явява неоснователно. Съобразявайки представените от защитника във въззивното производство писмени доказателства, установяващи, че осъждането на С. в Република Гърция е влязло в сила на 22.11.2024 г., приема, че първоинстанционното определение в частта му, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, наложено на осъдената от гръцкия съд, е незаконосъобразно и следва да се отмени. Счита, че това наказание следва да се кумулира с останалите две наказания лишаване от свобода, групирани от първата инстанция, като именно това наказание от четири години лишаване от свобода се оказва най-тежкото и следва да се определи като общо наказание. Обръща внимание, че в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК най-тежкото наказание е наложеното такова в пълния му размер, а не неговият остатък, поради което е неправилно да се съобразява остатъкът от наказанието лишаване от свобода, наложено от гръцкия съд и приет за изпълнение в България в размер на 3 години и 4 месеца, както претендира защитникът. Заяви, че съдът неправилно е приспаднал периода от 07.07.2022 г. до 15.02.2023 г., през който осъдената С. е била задържана под стража в Република Гърция, тъй като този период е бил отчетен при определяне на търпимия остатък в размер на 3 години, 4 месеца и 22 дни. Предлага въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като определи на осъдената С. по трите наказателни дела общо наказание четири години лишаване от свобода и приспадне от същото времето на предварителните арести и времето, през което осъдената е изтърпявала наказание лишаване от свобода.

Упълномощеният защитник на осъдената Е. Г. С. заяви, че поддържа частната жалба и се солидаризира изцяло с изложеното от прокурора становище за изменение на първоинстанционното определение, като се отмени тази негова част, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдената С. от гръцкия съд и на същата да се определи по трите наказателни дела едно общо наказание от четири години лишаване от свобода.

Осъдената Е. Г. С. се присъедини към пледоарията и исканията на своя защитник. Заяви, че много съжалява за извършените от нея престъпления и си е взела поука от стореното.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от защитника на осъдената, който има право да оспорва постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е частично основателна.

Бургаският окръжен съд не е изследвал всички относими към делото обстоятелства, не е извършил всички процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно изясняване на фактите по делото, поради което и част от релевантните по спора обстоятелства са останали неизяснени.

Въззивната инстанция, анализирайки събраните от първата такава доказателствени материали и приобщавайки представените от защитника на осъдената като писмени доказателства документи - извлечение от Решение № 431/2026 на Тричленен Апелативен съд по тежки престъпления - Солун от 16.03.2026 г. и електронно отбелязване на протокол за подаване на молба за отмяна (чл. 435 НПК) на решение на Апелативен съд – Солун, № по регистър: 8/2026 г., както и материалите, съдържащи се в служебно изисканите от съда дела – ЧНД № 500/2025 г. и ЧНД № 585/2025 г., двете по описа на Окръжен съд – Сливен, направи следните констатации:

1. Със споразумение за решаване на делото, одобрено с определение № 260027/09.02.2021 г. по НОХД № 1970/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 09.02.2021 г ., осъдената С. е призната за виновна за извършено на 01.04.2020 г. престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което й наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

2. Със споразумение за решаване на делото, одобрено с определение № 429/03.12.2021 г. по НОХД № 4422/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 03.12.2021 г., осъдената С. е призната за виновна за извършено в периода 07.06.2020 г. – 08.06.202 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 вр. чл.26 от НК, за което й наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С определение № 608/01.04.2022 г. по ЧНД № 5499/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 19.04.2022 г ., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, на осъдената С. е определено общо наказание за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №1970/2020 г. по описа на Районен съд – Русе и по НОХД № 4422/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, който би изтекъл на 19.04.2025 г.

3. С присъда от 11.07.2024 г., в сила от 19.07.2024 г., по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, осъдената С. е призната за виновна в извършване в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. на престъпление кражба, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Със същата присъда осъдената С. е призната за виновна в извършване в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. на престъпление използване на платежен инструмент и данни от него без съгласие на титуляра, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

С решение № 87/22.05.2025 г. по ЧНД № 945/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, влязло в сила на 06.06.2025г., е призната и приета за изпълнение в Република България присъдата от 11.07.2024 г. по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ, като е прието, че извършените от осъдената С. в периода от 26.10.2023 г. до 02.02.2024 г. престъпления съответстват на кражба по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от българския НК и на използване на платежен инструмент и данни от него без съгласие на титуляра по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от българския НК. Със същото решение Окръжен съд – Русе е приспаднал от срока на наложеното на осъдената С. наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода времето, през което тя е била задържана под стража и е изтърпявала наказание лишаване от свобода, както следва:

• 02.02.2024 г. – 18.07.2024 г. - предварително задържане във ФРГ;

• 19.07.2024 г. – 27.01.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ;

• 28.01.2025 г. – 22.05.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ;

• времето след 22.05.2025 г. до фактическото предаване на Е. Г. С. от германските власти на органите в Република България.

4. С решение №334/15.02.2023 г. на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – Тесалоники (Солун), Република Гърция, на осъдената С. за извършени на 01.06.2022 г. и на 06.07.2022 г. кражби в съучастие е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. По повод въззивна жалба с №70/15.02.2024 г. на осъдената С. срещу посоченото

първоинстанционно решение, с решение №2096/22.11.2024 г. на Тричленния апелативен съд по тежки престъпления – Солун въззивната жалба е отхвърлена като неоснователна, поради което първоинстанционното осъдително решение от 15.02.2023 г. е влязло в сила на 22.11.2024 г.

С решение рег. №226/20.10.2025 г., в сила от 28.10.2025 г., по ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд – Сливен е приет за изпълнение остатъкът от подлежащото за изтърпяване наказание в размер на три години, четири месеца и 22 дни. Със същото решение е прието, че престъпленията, извършени от осъдената С. на 01.06.2022 г. и 06.07.2022 г. в Република Гърция съответстват на кражба по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.26, ал.1 от българския НК.

5. Със споразумение за решаване на делото, одобрено с определение №57/25.09.2025 г. по НОХД №1336/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 25.09.2025 г., осъдената С. е призната за виновна за извършено в периода 18.05.2020 г. - 07.06.2020 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим. Със същото одобрено от съда споразумение осъдената С. е призната за виновна и за извършено в периода 21.05.2020 г. - 04.06.2020 г. престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което са й наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим и наказание глоба в размер на 500 лева.

Въз основа на изложените фактически констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

Обжалваното определение за определяне на общо наказание на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е постановено от компетентен съд. Съгласно трайно установената съдебна практика подсъдността на производството за определяне на общо наказание по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК се определя от датата на влизане в сила на последния осъдителен съдебен акт, решаващ въпросите за отговорността на осъденото лице и неговото наказание. Несъмнено в случая това е определение №57/25.09.2025 г. по НОХД №1336/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 25.09.2025 г., с което е одобрено постигнатото между осъдената С. и прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас споразумение за решаване на делото за извършените от С. две престъпления, съответно по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за които са й наложени еднакви по размер наказания лишаване от свобода – три години, а за второто престъпление и наказание глоба в размер на 500 лева.

Подсъдността на производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК не се определя от датата на влизане в сила на решението по Глава 36, раздел II „Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд“ от НПК, нито от датата на влизане в сила на решението по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, в които решения се преценява единствено наличието на предпоставките дали да бъде приета и приведена в изпълнение в Република България влязлата в сила присъда, решение или друг съдебен акт на държава членка на Европейския съюз. В случая такъв характер има решение рег. №226/20.10.2025 г., в сила от 28.10.2025 г., по ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е приет за изпълнение остатъкът от подлежащото за изтърпяване наказание в размер на три години, четири месеца и 22 дни от наложеното на осъдената С. с влязло в сила на 22.11.2024 г. решение на Апелативния съд – Солун, Република Гърция, наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Дори когато последният влязъл в сила осъдителен съдебен акт, решаващ въпросите за отговорността на осъденото лице и неговото наказание, е акт на съд на чужда държава, компетентността на производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК отново се определя от националния съд съгласно българското законодателство, т. е. това е българският съд, чийто осъдителен акт последен е влязъл в сила, без значение дали е районен или окръжен съд.

С оглед на изложеното следва да се заключи, че в казуса Окръжен съд – Бургас, който е постановил определение №57/25.09.2025 г. по НОХД №1336/2022 г., влязло в сила на 25.09.2025 г., е компетентният съд за разглеждане и решаване на настоящото производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Следователно възражението на защитника на осъдената за липса на компетентност на Окръжен съд – Бургас да разгледа спора е неоснователно и искането му за отмяна на първоинстанционното определение на това

основание не може да бъде удовлетворено.

Основателно е оплакването за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта му, с която на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдената С. за извършените от нея престъпления предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия и НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд - Бургас е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, както и в частта му, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от три години, четири месеца и 22 дни от наложеното на осъдената С. с влязло в сила на 22.11.2024 г. решение на Апелативния съд – Солун, Република Гърция, наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Налице са предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдената Е. С. общо наказание за извършените от нея престъпления, за които е осъдена с влязла в сила присъда, с влязло в сила решение и одобрено от съда споразумение по трите наказателни дела, съответно на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ, на Апелативния съд – Солун, Република Гърция и Окръжен съд – Бургас.

Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния едно общо наказание.

В казуса осъдената Е. С. е извършила общо пет престъпления – предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, по решение №334/15.02.2023 г. на Едноличен апелативен съд по тежки престъпления – Солун, потвърдено с решение №2096 от 22.11.2024 г. на Тричленен апелативен съд по тежки престъпления – Солун, Република Гърция, и по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Осъдената Е. С. е извършила престъпленията - предмет на разглеждане по указаните три наказателни дела - преди да е осъдена с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тези деяния. С оглед на това в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23 – чл.25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдената и за определяне на едно общо наказание за описаните по-горе пет престъпления, извършени в условията на реална съвкупност в периода от 18.05.2020 г. до 02.02.2024 г.

Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото, на осъдената С. за извършените от нея пет престъпления - предмет на разглеждане по упоменатите наказателни дела, съответно на Окръжен съд – Хайделберг, Апелативен съд – Солун и Окръжен съд – Бургас и включени във формираната съвкупност, следва да се определи общо наказание четири години лишаване от свобода, тъй като за всичките пет деяния от процесната съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери, както следва:

• две наказания лишаване от свобода с размер от по три години и шест месеца по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия;

• едно наказание лишаване от свобода с размер от четири години по решение на Едноличен апелативен съд по тежки престъпления – Солун, потвърдено с решение на Тричленен апелативен съд по тежки престъпления – Солун, Република Гърция;

• две наказания лишаване от свобода с размер от по три години по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Очевидно най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от четири години лишаване от свобода, каквото е наложено на осъдената С. за престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.26, ал.1 от българския НК, разгледано от Едноличен и Тричленен апелативен съд – Солун, Република Гърция, поради което именно това наказание следва да се определи като общо наказание за петте деяния от формираното множество.

В съгласие с нормата на чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода следва да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 500 лева, наложено на осъдената С. по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

В унисон с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне от срока на общото наказание от четири години лишаване от свобода изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдената за престъпленията, включени в образуваната съвкупност, както и времето, през което осъдената е била с взета спрямо нея мярка за неотклонение задържане под стража по което и да е от трите наказателни дела, чиито наказания се кумулират, както следва:

-07.07.2022 г. - 15.02.2023 г. - предварително задържане в Република Гърция;

• 02.02.2024 г. – 18.07.2024 г. - предварително задържане във Федерална Република Германия;

• 19.07.2024 г. – 27.01.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във Федерална Република Германия;

• 28.01.2025 г. – 22.05.2025 г. - изтърпяване на наказание лишаване от свобода във Федерална Република Германия;

• времето след 22.05.2025 г. до фактическото предаване на Е. Г. С. от германските власти на органите в Република България;

-времето, през което осъдената С. е изтърпявала в Република България наказание лишаване от свобода по което и да е от наказанията лишаване от свобода, включени в новообразуваната съвкупност.

Съобразно чл.25 ал.4 от НК съдът следва да се произнесе и по въпроса за изпълнението на посоченото общо наказание от четири години лишаване от свобода. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС това наказание би следвало да се изтърпи от осъдената при първоначален строг режим, тъй като то се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условното осъждане по ЧНД №5499/2021 г. на Районен съд - Бургас, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В случая сборът от двете наказания лишаване от свобода, измерващ се с четири години и десет месеца лишаване от свобода, значително надвишава изискуемите две години и обуславя постановяването на първоначален строг режим за изпълнение на определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода. Тъй като с атакуваното първоинстанционно определение е постановен първоначален общ режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, срещу която незаконосъобразна част на акта не е подаден въззивен протест от прокурора, липсва изискуемото условие по чл.337 ал.2 т.1 от НПК и въззивната инстанция, предвид забрана за утежняване положението на жалбоподателя – осъдено лице във въззивното производство, не може да коригира въпросната част на акта.

Идентични с горните съображения мотивират въззивният състав да не обсъди и да не се произнесе по прилагането на правната норма на чл.24 от НК, която предписва възможност в подобна хипотеза, когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание да не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на прокурора за увеличаване на основание чл.24 от НК на общото наказание лишаване от свобода на осъдената С.. Неподаването на въззивен протест от прокурора срещу тази част на съдебния акт лишава въззивната инстанция от възможността да упражни правомощието си по чл.24 от НК и да увеличи определеното на осъдената общо наказание лишаване от свобода, защото така би се нарушила забраната на reformation in peius.

Изложените по-горе аргументи, с които въззивният съд мотивира решението си за формираната съвкупност от пет престъпления – предмет на разглеждане от трите различни съдилища, съответно Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, Апелативен съд – Солун, Република Гърция и Окръжен съд – Бургас, и за определяне за тези пет деяния, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години, обуславят извод за незаконосъобразност на първоинстанционното определение в частта му, с която на осъдената С. е определено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца за четирите престъпления – предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия и по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас и е приспаднато от това наказание времето, през което осъдената е била с предварително задържане и е изтърпявала наказание лишаване от свобода по първото цитирано дело.

Незаконосъобразно е също определението и в частта му, с която е постановено отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода с размер три години, четири месеца и 22 дни като част от наказанието четири години лишаване от свобода, наложено на осъдената С. с решение №334/15.02.2023 г. на Едноличен апелативен съд - Солун и потвърдено с решение №2096/22.11.2024 г. на Тричленен апелативен съд – Солун,

Република Гърция, влязло в сила на 22.11.2024 г.

Упоменатата незаконосъобразност на посочените части от първоинстанционния съдебен акт се дължи на липсата на процесуална активност от страна на първия съд, който не е събрал нарочни доказателства, установяващи категорично датата на влизане в сила на осъдителното решение на Едноличен апелативен съд - Солун, Република Гърция.

Видно от изпратеното заверено копие на решение №334/15.02.2023 г. на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – Солун, Република Гърция, на гръцки език и в официален превод на български език, това решение подлежи на обжалване (л.69 гръб от ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд – Сливен). Следователно, абсурдно е да се приеме, че посоченото обжалваемо решение е влязло в сила в деня на неговото постановяване – 15.02.2023 г. Дори срещу този съдебен акт да не е депозирана жалба, логично е същият да е влязъл в сила след изтичане на законоустановения срок за неговото обжалване, което предполага различна и по-късна дата от тази на неговото постановяване (15.02.2023 г.) Поради непроявена процесуална активност от първоинстанционния съд и при липсата на доказателства касателно датата на влизане в сила на въпросното решение на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – Солун, първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че същото е влязло в сила в деня на неговото постановяване – 15.02.2023 г. Този необоснован извод е имал за последица неправилния отказ на съда да уважи искането на прокурора за групиране в една съвкупност на престъпленията, респективно наложените за тях наказания по трите наказателни дела на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, Апелативен съд – Солун, Република Гърция и Окръжен съд – Бургас. Същият необоснован извод е довел и до необоснованото решение на съда да постанови отделно изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено от Апелативен съд – Солун, от който остатък съвсем неправилно повторно е приспаднал времето на предварителното задържане на осъдената в Гърция – 07.07.2022 г. – 15.02.2023 г., който е бил отчетен при определяне на търпимия остатък от наказанието, измерващ се с три години, четири месеца и 22 дни.

Както вече се отбеляза, срещу въпросното решение №334/15.02.2023 г. на Едноличния апелативен съд по тежки престъпления – Солун, Република

Гърция, осъдената С. е подала в срок въззивна жалба с №70/15.02.2024 г., която с решение №2096/22.11.2024 г. на Тричленния апелативен съд по тежки престъпления – Солун, Република Гърция, е отхвърлена като неоснователна. С оглед на това първоинстанционното осъдително решение от 15.02.2023 г. е влязло в сила на 22.11.2024 г.

Законосъобразно е първоинстанционното определение в частта му, с която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието десет месеца лишаване от свобода, определено като общо наказание на осъдената С. с влязло в сила на 19.04.2022 г. определение по ЧНД №5499/2021 г. на Районен съд – Бургас и същото е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК от изтърпяване за изпитателен срок от три години. В казуса са изпълнени предписанията на законовия текст на чл.68, ал.1 от НК, който регламентира, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В случая упоменатият тригодишен изпитателен срок щеше да изтече на 19.04.2025 г., но не е бил изтекъл към периода на извършване на престъпленията – предмет на разглеждане по наказателните дела на Окръжен съд – Хайделберг, Федерална Република Германия, Апелативен съд – Солун, Република Гърция и Окръжен съд – Бургас.

При пълно съблюдаване на разпоредбите на чл.25, ал.4 и чл.68, ал.1 от НК първата инстанция правилно активирала отложеното наказание, като е постановила осъдената С. да изтърпи ефективно това наказание от десет месеца лишаване от свобода, определено като общо наказание по ЧНД №5499/2021 г. на Районен съд – Бургас.

Формираната от въззивната инстанция и обсъдена по-горе нова съвкупност, различна от тази на първата инстанция, не налага интервенция в атакувания съдебен акт в частта му, касаеща активиране на отложеното от изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. Макар и неправилно, поради противоречие с чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, да е постановен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание лишаване от свобода, въззивният съд не може да го коригира с по-тежкия режим на изтърпяване – строг, тъй като не е подаден въззивен протест на прокурора срещу тази част на съдебния акт и утежняването положението на осъдената – жалбоподател е недопустимо.

В заключение, въззивният съд следва да измени атакуваното определение, както следва:

да отмени частта му, с която на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдената С. е наложено едно общо наказание по признатата и приета за изпълнение в Република България с Решение № 87/ 22.05.2025 г. по ЧНД № 945/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе присъда от 11.07.2024 г. на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ по дело №1 KLs 260 Js 1452/24, и по НОХД № 1336/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим;

да отмени частта му, с която на основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната от осъдената С. част от наказанието лишаване от свобода по признатата и приета за изпълнение в Република България с Решение № 87/22.05.2025 г. по ЧНД № 945/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе присъда от 11.07.2024 г. на Окръжен съд - Хайделберг, ФРГ по дело №1 KLs 260 Js 1452/24, както и предварителното задържане по смисъла на чл.59 от НК, включително приспаданията, постановени с Решение № 87/22.05.2025 г. по ЧНД № 945/2024 г. на Окръжен съд – Русе, а именно:

• 02.02.2024 г. – 18.07.2024 г. (предварително задържане във ФРГ);

• 19.07.2024 г. – 27.01.2025 г. (изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ);

• 28.01.2025 г. – 22.05.2025 г. (изтърпяване на наказание лишаване от свобода във ФРГ);

• времето след 22.05.2025 г. до фактическото предаване от германските власти на Е. Г. С. в Република България;

да отмени частта му, с която на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено към общото наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца наказанието глоба в размер на 500 лева, наложено по НОХД № 1336/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас;

да отмени частта му, с която е постановено остатъкът от наказанието лишаване от свобода от 3 години, 4 месеца и 22 дни по признатото и прието за изпълнение в Република България с Решение № 226/20.10.2025 г. по ЧНД № 585/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен решение №334/2023 г. на Апелативен съд Тесалоники - гр. Солун, Република Гърция, да се изтърпи отделно от Е. Г. С., като при изтърпяването му да се приспадне времето, през което С. е изтърпявала наказание лишаване от свобода в Република Гърция по решение №334/2023хг. на Апелативен съд - Тесалоники (гр. Солун), Република Гърция, в сила от 15.02.2023 г., както и времето, през което С. е била задържана в Република Гърция от 07.07.2022 г. до 15.02.2023 г. по това дело, съгласно Решение №226 от 20.10.2025 г. по ЧНД №585/2025 г. на Окръжен съд - Сливен;

да определи на осъдената С. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години за престъпленията, извършени от нея и предмет на разглеждане по дело №1 KLs 260 Js 1452/24 на Окръжен съд – Хайделберг, ФРГ, на решение

№334/15.02.2023 г. на Едноличен апелативен съд по тежки престъпления – Солун, потвърдено с решение №2096/22.11.2024 г. на Тричленен апелативен съд – Солун по тежки престъпления, Република Гърция, и по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас;

да определи на осъдената С. на основание чл.25, ал.4 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното й общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години;

да присъедини на основание чл.23, ал.1 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години наказанието глоба в размер на 500 лева, равностойни на 255,65 евро, наложено но осъдена С. по НОХД №1336/2022 г. на Окръжен съд – Бургас;

да приспадне на основание чл.25, ал.2 и чл.59 от НК от общото наказание лишаване от свобода за срок от четири години времето, през което осъдената С. е била с мярка за неотклонение задържане под стража и е изтърпявала наказание лишаване от свобода по което и да е от указаните по-горе наказателни дела.

В останалите му части, в които първоинстанционното определение не подлежи на изменение, същото следва да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд