Решение № 3554 от 14.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4745/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца „МД К.К.“ ЕООД срещу решение от 10.01.2023 г., постановено по гр.д. №64295/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /със старо наименование„ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ и „Електрохолд продажби“ АД /със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат при солидарна отговорност на ищеца сумата в размер на 25 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност №90478/24.08.2006 г. и споразумение №1/24.08.2006 г. за периода от 02.08.2016 г. до 19.04.2018 г., изразяващо се в претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, поради неправомерно преустановяване на ел. захранване на 02.08.2016 г. в имот, представляващ ателие-офис, находящ се в гр. София, жк. ••••, партер, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №27718/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски в заповедното и исковото производство. В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - постановено при нарушение материалния и процесуалния закон. Сочи, че неправилно и необосновано СРС е приел, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа. Твърди, че ищецът в качеството си на търговско дружество е сключил с тогавашното дружество „Електроразпределение столично“ АД договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност за електрозахранване на обект ателие-офис в гр. София, жк. ••••, собственост на ищеца, който по-късно го е продал на друго търговско дружество и е станал негов наемател. Сочи, че десет години след сключване на договора за продажба на ел. енергия на 02.08.2016 г. електрозахранването е преустановено, като е съставен констативен протокол, в които е отразен електромер с аб. №5433793 и аб. №94307097 както и номер на инсталация. Твърди, че въпреки уведомяването на двете енергийни дружества – ответници за преустановеното ел. захранване същите са отказали да възстановява захранването по съществуващия договор за продажба на ел. енергия. Поддържа, че ответниците следва да носят отговорност по ОУ за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача поради доказани облигационни отношения между страните и доказана преустановена доставка на ел. енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Електрохолд продажби“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски. Във въззивното производство на основание чл.267 ал.2 ГПК служебно е допуснато изслушването на СТЕ. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за наличието на вземане на ищеца спрямо ответниците за неустойка поради неправомерно преустановяване на ел. захранване за периода 02.08.2016 г. -19.04.2018 г. Настоящият състав счита, че нормата на чл.92 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към процесните правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на чл.92 ЗЗД – облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорни задължения на ответниците и уговорена неустойка по ОУ за неизпълнение на задълженията. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като посочената правна квалификация е по чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.82 ЗЗД. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. С постановеното по делото решение СРС, 45 състав, е приел, че по делото е установено наличието на сочената от ищеца облигационна връзка по доставка на ел. енергия за стопански нужди, както и че е налице нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа, т.е. не налице неизпълнение на договорни задължения от страна на ответниците, т.е. произнесъл се е в рамките на определения от страните предмет и съобразно фактическите им твърдения. Настоящият въззивен състав счита, че решението е и правилно като краен резултат поради следните съображения: В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответниците и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение. Съгласно пар.1 т.33а ЗЕ в релевантната и редакция, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. Съгласно чл.117 ал.1 ЗЕ /приложима редакция към процесните отношения/, преносното, съответно разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който освен спазването на останалите изисквания е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл.36 ал.3 ЗЕ. В чл.4 ОУ на ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд продажби“ АД в хода на процеса/ е направено разграничение между потребителите на битова и ел. енергия за стопански нужди. Според цитираните ОУ, продавачът продава на потребителите ел. енергия на цени, определени от действащото законодателство. В чл.4 ал.4 ОУ, за разлика от чл.4 ал.2 ОУ, качеството на потребител на ел. енергия не е определено като равнозначно с качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване, а потребител на електроенергия за стопански нужди е лице, което закупува /тоест е страна по договор/ ел. енергия за обект със стопанско предназначение. В този смисъл, за създаване на облигационното правоотношение с предмет продажба на същата за стопански нужди, не е необходимо страна по договора като потребител и купувач да е собственик или ползвател на имота. В този смисъл с клиента на електрическа енергия за стопански нужди следва да бъде сключен писмен договор за доставка на електрическа енергия с оглед присъединяването на негов стопански обект към електроразпределителната мрежа. От представеното по делото споразумение №1/24.08.2006 г. към договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност №90478/24.08.2006 г. се установява, че ищецът е сключил договор за продажба на ел.енергия с „Електроразпределение Столично“ АД. По силата на чл.1 ал.3 ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд продажби“ АД в хода на процеса/, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ - 059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение №ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ с предишно наименование „Електроразпределение – Столично“ АД. Следователно, по силата на преобразуването и като правоприемник на „Електроразпределение Столично“ АД ответникът „Електрохолд Продажби“ АД е обвързан от сключения договор за продажба на ел. енергия от 24.08.2006 г. Съгласно решение №Р-048 от 24.11.2006 г. на ДКЕВР, „Електроразпределение столично“ АД е преобразувано по реда на чл.262в ал.1 и ал.2 ТЗ чрез отделяне с придобиване като е прекратена и издадената му лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Със същото решение е издадена лицензия за същата тази дейност по обществено снабдяване на „ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд продажби“ АД в хода на процеса/ като правоприемник на „Електроразпределение Столично“ АД. С решения №№Л-135/13.08.2004 г., р-048/29.11.2006 г., р-067/15.10.2007 г. и И1-Л-135/06.06.2011 г. на ДКЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е издадена лицензия за разпределяне на ел. енергия. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в хода на процеса/ е дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на непрекъсната доставка на електрическа енергия до потребителите. Разпределителното предприятие управлява електроразпределителната мрежа /пар.1 т.22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа енергия /пар.1 т.49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т.е. правото за използване на тази мрежа – пар.1 т.15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на пар.1 т.41а ЗЕ – доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл.4 ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в хода на процеса/, всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство и е приело общите условия за продажба на крайния снабдител, може да използва електроразпределителната мрежа за снабдяването на обекта с ел. енергия при тези ОУ /ал.1/, като потребителите на ел. енергия използват електроразпределителната мрежа при условията и параметрите, при които съответният обект е присъединен към мрежата /ал.2/. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът като краен клиент се намира в облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия /чл.98а ЗЕ/, така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът е присъединен и я използва също при публично известни общи условия /чл.104а ЗЕ/. В чл.44 ал.1 ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в хода на процеса/ е предвидена отговорност на ЕРП при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването – в случай, че потребителите останат без ел. енергия по вина на ЕРП повече от 24 ч. след получаване на уведомление от потребителя, ЕРП заплаща неустойка в размер на 30, 00 лв. и по 20, 00 лв. за всеки следващ период от 12 ч. без осигурена ел. енергия. В чл.30 ал.1 ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд продажби“ АД в хода на процеса/ е предвидена отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването – в случай, че потребителите останат без ел. енергия по вина на продавача повече от 24 ч. след получаване на уведомление от потребителя, ЕРП заплаща неустойка в размер на 30, 00 лв. и по 20, 00 лв. за всеки следващ период от 12 ч. без осигурена ел. енергия. Съгласно чл.15 т.4 ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в хода на процеса/, потребителят се задължава да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие. Съгласно констатациите в представения КП за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия №1015329 от 02.08.2016 г., електромерът в процесния имот е неузаконен в масива на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като по този начин консумираната в момента на проверката ел. енергия се отчита от неузаконено СТИ, но не се заплаща. Протоколът е подписан от служител на МВР и има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК за удостоверените с него обстоятелства, в т.ч. относно монтирания на адреса и проверен електромер, неговия фабричен номер, година на монтиране и състояние при проверката. От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че в електронния масив на „Електрохолд Продажби“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ не се установени данни за посочения в описаното по-горе споразумение от 2006 г. фабричен номер на електромера, но в електронния масив на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ има такива данни, както и че за процесния обект преди 2019 г. е съществувал абонатен номер и са извършвани отчети на електромера през 2010 г., 2011 г. и на 01.08.2016 г. Съгласно ТР №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл.122 - 124 ЗЕ/ и в ОУ е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/. По въпроса кой следва да носи отговорност за това е налице трайна практика на ВКС, обобщена в решение №50176 от 19.04.2023 г. по гр.д. № 4349/2021 г., III ГО, доколкото законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия. Преустановяване на ел. захранването е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел. енергия /чл.73 и чл.122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл.122 ал.4 ЗЕ. Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители /чл.123 ал.1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл.123 ал.4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършено. Следователно, „ЧЕЗ Разпределение“ АД преименувано на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в хода на процеса/ може да отговаря, ако само е инициирало преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл.73 и чл.122 ЗЕ, а „ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд продажби“ АД в хода на процеса/ може да отговаря, ако не са налице основанията по чл.123 ал.1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител, но двете дружества не отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната отговорност са различни. Ето защо, следва да се приема, че в случаи като процесния евентуално отговорност може да носи само електроразпределителното предприятие, доколкото се установи, че преустановяването на ел. снабдяването в обекта на ищеца е извършено от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ след демонтаж на електромера в обекта, видно от описания по-горе констативен протокол. Поради изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск срещу ответника „Електрохолд продажби“ ЕАД подлежи на отхвърляне изцяло, като не следва да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права. В хипотезата на нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа или консумиране на електрическа енергия без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване, преносното предприятие или разпределителните предприятия имат право да преустановят присъединяването с електрическа енергия /чл.122 ал.2 т.3 ЗЕ/ без предизвестие, като възстановяването на снабдяването и/или присъединяването на потребителите се извършва от енергийното предприятие след отстраняване на причините, довели до преустановяването им /чл.124 ЗЕ/. По делото не се установява процесният електромер и съответно начинът на присъединяване към датата на описания по-горе констативен протокол да съответства на установените за това правила по Наредба №6/24.06.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, т.е. дори да се приеме, че такъв съществува, той не се явява годно измервателно средство в посочения вече смисъл. Не е установено процесният електромер и начинът на присъединяване да са съгласувани предварително с ответното дружество и да са спазени установените за това правила, т.е. налице е хипотезата по чл.122 ал.2 т.3 ЗЕ за преустановяването на преноса на електрическа енергия от разпределителното предприятие. В този смисъл правомерно е преустановяването на преноса на електрическа енергия от разпределителното предприятие, когато се установи ползване на електрическа енергия без измерването и или макар и да се измерва, то не почива на установените правила. С оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че преустановяването на електрозахранването в процесния имот не представлява нерегламентирано прекъсване от страна на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, поради което и не се дължи предвидената в ОУ неустойка за неизпълнение на това задължение. Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемите на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от по 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното, съдът