Решение № 1740 от 17.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, образувано по жалба на „Совтранс Ауто“ ЕООД срещу въвод във владение на недвижим имот, извършен на 28.03.2025г. по изп.д. №20238380401999 на ЧСИ с рег. №838. Възраженията в жалбата са, че въводът е извършен в нарушение на чл. 523 ГПК, тъй като жалбоподателят е придобил собствеността и владението върху имота преди образуването на в.гр.д. №1534/2021г. на САС, по което е постановено изпълняваното решение за предаване на владението на недвижимия имот от длъжника „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) на взискателя К. С. Д., както и в нарушение на чл. 650-651 ТЗ, тъй като към датата на въвода имотът е бил запечатан в изпълнение на акт на съда по несъстоятелността на „Тома Строй“ ЕООД, който не е отменен по реда на чл. 402 ГПК. Взискателят К. С. Д. оспорва жалбата. Длъжникът „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) дава становище, че жалбата е основателна. Установява се от документите по процесното изпълнително дело, че същото е образувано по изпълнителен лист от 14.07.2022г., издаден въз основа на решение от 23.03.2022г. по в.гр.д. №1534/2021г. на САС, с което „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е осъдено да предаде на К. С. Д. владението върху процесния недвижим имот с идентификатор 68134.1001.441.1.4. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 523 ГПК решението е задължително и подлежи на изпълнение и срещу приобретателите на недвижимия имот, придобили собствеността върху имота след предявяване и вписване на исковете, по които е постановено, като от документите по изпълнителното дело се установява, че исковете са предявени с искова молба на К. С. Д. срещу „Тома Строй“ ЕООД, която е подадена на 18.06.2018г. и вписана на 13.07.2018г. Според твърденията в жалбата „Совтранс Ауто“ ЕООД е придобило собствеността и владението върху процесния недвижим имот въз основа на договор, сключен с „Тома Строй“ ЕООД на 19.11.2018г., тоест преди датата на образуването на въззивното дело пред САС, по което е постановено изпълняваното решение, но след датата на завеждането на първоинстанционното дело, по което са предявени исковете, уважени с решението на САС, а именно последната дата е от значение за противопоставимостта на изпълняваното решение по отношение на приобретателя на имота в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Изложеното е достатъчно жалбата на „Совтранс Ауто“ ЕООД да се приеме за неоснователна, тъй като по аргумент от чл. 523 ГПК, а и съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК, право на жалба срещу въвод във владение на недвижим имоти имат само лицата, придобили владението върху имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява, а според твърденията в самата жалба дружеството е придобило собствеността, респективно владението върху процесния имот в последващ момент. Втората група възражения на жалбоподателя, мотивирани с обстоятелството, че към датата на извършване на процесния въвод не е отменен акт на съда по несъстоятелността на длъжника „Тома Строй“ ЕООД за запечатване на процесния имот по реда на чл. 650-651 ТЗ, поначало нямат отношение към основателността на подадената жалба, тъй като действията и актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съда по реда на чл. 435 – 438 ГПК, са изрично и изчерпателно регламентирани, като цитираните разпоредби изрично и изчерпателно регламентират и субектите с право на жалба срещу отделните актове и действия, които подлежат на обжалване, но също и основанията, поради което обжалваните актове и действия подлежат на отмяна. Разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ТЗ, която предвижда правото на жалба на трето за изпълнително производство лице срещу извършен въвод във владение на недвижим имот, регламентира като единствено основание за отмяна на въвода по подадена от третото лице жалба нарушаването на правата на това лице, предвидени в чл. 523 ГПК във връзка с установено владение върху имота, не и нарушения на други разпоредби, регламентирани в защита на права и законни интереси на други лица, включително и в частност разпоредбите на чл. 650-651 ТЗ, които се твърди, че са нарушени в случая. Следва да се отбележи обаче, че запечатването на имущество на дружество в несъстоятелност по реда на чл. 650-651 ТЗ поначало е предвидено с оглед запазването на това имущество и за осигуряване на осребряването му в производството по несъстоятелност на длъжника, поради което при всички случаи последиците от запечатването отпадат с продажбата на имуществото от синдика на дружеството в несъстоятелност, но по-съществено в случая е, че според твърденията на самия жалбоподател процесният имот е бил запечатан въз основа на акт на съда по несъстоятелността на „Тома Строй“ ЕООД още преди сключването на договора за прехвърляне на имота от „Тома Строй“ ЕООД на „Совтранс Ауто“ ЕООД, като продължава да е запечатан и към датата на извършване на обжалвания въвод, което пък от своя страна означава, че жалбоподателят въобще не е въвеждан във владение на имота към датата на въвода. Това представлява допълнително и самостоятелно основание за отхвърляне на подадената жалба от „Совтранс Ауто“ ЕООД, доколкото правото на жалба срещу въвод във владение на недвижим имот разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК предоставя именно и само на третите лица с установено владение върху имота към датата на въвода, а с подадената от „Совтранс Ауто“ ЕООД жалба, освен че не са ангажирани конкретни твърдения и доказателства за установена фактическа власт от „Совтранс Ауто“ ЕООД върху процесния имот след сключване на договора за продажба на имота от 19.11.2018г., се съдържат твърдения за обстоятелства относно продължителността на запечатването на имота, които опровергават подобен извод. По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, което съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя основателност на претенцията на взискателя К. С. Д. за присъждане на разноските, които е направила за адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбата. Така мотивиран, Софийски градски съд