Решение № 1049 от 13.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3419/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК). С решение № 5927/01.10.2025 г. по гр.д. № 20241100112740 по описа на Софийски градски съд, ГК, І-22 състав са уважени предявени от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД искове като на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗТТ е прието за установено извършено от М. Т. И. нарушение на задължението да не ползва търговска тайна, собственост на „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, а именно: указания за работа - електронен документ, предаден на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019г. и база данни на „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД с клиенти и условия на сключени с тях договори - електронен документ и на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЗТТ, М. Т. И. е осъден да преустанови използването на търговската тайна, собственост на „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЗТТ е задължен да унищожи (изтрие) указания за работа – електронен документ, предаден по силата на договор за обучение от 29.11.2019 г. и база данни на „Нетинс Инушрънс Брокерс“ ООД с клиенти и условия за сключени с тях договори – електронен документ, намиращ се на негови ел. устройства и/или за използвана от него облачна услуга за съхранение на данни. С решението са отхвърлени искове с указана квалификация съответно: по чл. 92 ЗЗД за сумата 10 000 лв. – неустойка по 7.2.1 от договор за обучение от 22.11.2019 г., по чл. 45 ЗЗД за сумата от 35016,35 лв. – обезщетение за вреди, които надхвърлят размера на уговорената неустойка, по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЗТТ за сумата 45016,35 лв. – обезщетение за вреди от неправомерно използване на търговска тайна за периода от 14.03.2024 г. – 14.04.2024 г., по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЗТТ досежно указания за работа – документ на хартия, предаден на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019 г., по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗТТ досежно указания за работа – документ на хартия, предаден на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019 г., по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЗТТ – относно указания за работа – документ на хартия, предаден по силата на договор за обучение от 29.11.2019 г. В тежест на „НЕТИНС ИНУРЪНС БРОКЕРС“ ООД са възложени разноски в размер на 463,63 лв. Решението е обжалвано в отхвърлителната му част от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД, наричано впоследствие въззивник или ищец. Изразява се несъгласие с възприетия от решаващия съд трудовоправен характер на отношението между страните като се поддържа приложимият към договора закон да е ЗЗД. Навежда се довод, че договорът за обучение няма връзка с трудовата функция, а има самостоятелен предмет, допускащ и неустоечната клауза. Застъпва се и теза, че дори и договорът да се третира като трудов, допуснатото нарушение е умишлено и остава извън трудовата функция, обуславящо пълна имуществена отговорност по чл. 212 КТ, съответно приложимост и на 92 ЗЗД. Изразено е становище, че ответникът е свободен да прекрати трудовото си правоотношение и да започне работа при конкурент, но дължи конфиденциалност по отношение на поверената му търговска тайна и не приема възприетия от съда временен характер на защитата. Твърди се, отклоняването на клиенти на въззивника да е довело до пропускане на сигурни постъпления, съставляващи процент от събирани по договорите застрахователни премии. Намира това за вреда като смята за ирелевантен крайния резултат от дейността – дали е довела до формирана печалба. Застъпва се теза, че задължението за запазване на търговската тайна не отпада с прекратяване на трудовия договор, а неизпълнението оправдава както търсената в случая неустойка, така и обезщетяване на превишаващите я вреди от 35 016,35 лв. Иска се решението да бъде отменено, а исковете – уважени. В отговор М. Т. И. чрез адв. И. оспорва жалбата изцяло като позовавайки се на практика на ВКС намира клаузата за неустойка за нищожна, а останалите отхвърлени искове – за недоказани в изискуемата степен. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. Т., поддържа жалбата. Навежда довод за установено нарушение на търговска тайна с първоинстанционното решение и за доказани със съдебно-счетоводна експертиза вреди за ищеца, изводими от установеното нарушение. Смята сключения договор за обучение за граждански по своя характер, обуславящ и възможност за договаряне на неустойка. Евентуално поддържа претенция за обезщетение на основание Закона за защита на търговската тайна. Претендират се разноски като е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки. Процесуалният представител на въззиваемия – адв. В., намира за недоказано ответникът да е ползвал или да е карал някого да се присъедини към него, напускайки предишния му работодател. При служебната проверка не се установява порок в обжалваното решение, обуславящо неговата нищожност, съответно недопустимост в обжалваната част. Досежно правилността на обжалваното решение въззивният съд е овластен служебно да проконтролира за евентуално протИ.речие на формираните правни изводи на императивна норма, съответно съблюдаването на изрично възложен на съда конкретен интерес. Извън тези рамки въззивният съд е ограничен до очертаните с въззивната жалба основания. Въззивникът оспорва възприетата от първоинстанционния съд квалификация на правоотношението, произтичащо от договор за обучение, сключен на 29.11.2019 г. Това налага изследване на обстоятелствата, очертаващи взаимоотношението между страните. На 19.07.2019 г. писмено е изразено съгласие, че ищецът в качеството си на работодател наема ответника за извършване на работа в гр. София на длъжността „отчетник и оценка на риска и застр КОД 43122008 със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Отразено е връчване на длъжностна характеристика, каквато е представена и по делото. Договорен е размер на месечно брутно възнаграждение и работно време. На 29.11.2019 г. е подписан и договор за обучение, според който ищецът като обучаващ се задължава да предостави на ответника, наричан в договора обучаван, обучение за извършване на дейност чрез системата IBSтм, като застрахователен брокер, във връзка с бъдещо сключване на трудов договор по силата на който обучаваният ще работи за обучаващия. В рамките на договора обучаващият ще предостави на обучавания практически и теоретични знания за посочената дейност, както и ще го обучи на дейностите по управление на маркетинг, позициониране и продажби на конкретен бранд на обучаващия. Обучаващият се задължава да изгради и поддържа офис за извършване на дейността, предлагана от обучаващия под търговското наименование и марката, прилагайки търговските методи на дейност, указания за работа през срока на договора (т. 5.3) и стандартите на качеството, които включват отличителен дизайн, поддържания асортимент от услуги, продукти, търговски наименования и марки, брандинг, постоянни стандарти за предлагане на услугите на обучаващия, за съхранение на документация, отчетност, организация и търговски опит за управление и администриране на офиса, специален софтуерен продукт за регистриране и отчитане на дейността, ценообразуване, структура, организация, инструкции, методики за заплащане, етични норми на поведение към клиентите, както и други, определени от обучаващия. Според договора ищецът ще съдейства с критерии за избор на подходящо помещение, което подлежи на одобрение и консултации по договора за наем, в което единствено да извършва дейността (т. 4.21); цялостна методика за упражняване на дейността; 5-дневно специализирано обучение, контрол и консултации относно технологичните и търговските аспекти на дейността, рекламни табели и носители на брандинга на офиса, рекламни и промоционални материали, фирмено облекло и консултации по организирането на локалната реклама; тестван в практиката софтуер за управление на дейността и обучение за работа с него; периодични обучения; контрол на дейността. Ответникът се е задължил да използва запазените марки по договореното предназначение и да не предприема, нито да подпомага действия, засягащи интелектуалната и индустриална собственост на ищеца; да се въздържа да извършва друга търговска дейност в офиса или пред него; да предоставя цялата изисквана документация от ищеца; да съгласува и координира локалната реклама; да присъства на организираните от ищеца обучения за усъвършенстване или повишаване на квалификацията. Посочено е, че обучаващият за своя сметка следва да поддържа състоянието и външния вид на офиса, отговарящ на имиджа и стандартите на обучаващия, да поеме стойността на сключени от ищеца застраховки за кражба, земетресение, пожар, наводнение, отговорност на Обучавания, необходими за дейността. Съгласно т. 4.18 всяка информация, отнасяща се до дейността и операциите на обучаващия, включително съдържанието на договора и на указанията за работа се считат за поверителна конфиденциална информация с изключение на тази от публичен характер. Обучаваният се съгласява да пази нейния поверителен характер като няма право да разкрива или оповестява изцяло или частично конфиденциална информация на трета страна, както и до 5 години след прекратяване на договора да разкрива на трети лица информация за клиентите на обучаващия, инструкциите и съветите, които е получавал от обучаващия. Съгласно т. 4.19 обучаваният няма право за срок от 5 години след прекратяване на договора да контактува с клиенти на обучаващия като се опитва да ги привлече за клиенти на себе си, на трето лице. Съгласно т. 5.3 указанията за работа, както и копието, което обучаваният е получил, са собственост на обучаващия и след приключване на договорните отношения обучаваният е длъжен да върне на обучаващия копието на указанията за работа, както и че няма право да прави копия на електронен, хартиен или друг носител, а при загубата им следва незабавно да уведоми обучаващия, в който случай ще дължи неустойка от 2000 лв. Съгласно т. 7.2.1 за всяко нарушение на т. 4.18 или т. 4.19 (относими към твърдяното неизпълнение в процеса), е предвидена неустойка от 10 000 лв. На 29.11.2019 г. в допълнително споразумение писмено е изразено съгласие, че ищецът наема ответника на първоначална длъжност – регионален застрахователен координатор при определено работно време, месечно възнаграждение и детайлизирани задължения в длъжностна характеристика. От приложената длъжностна характеристика с дата 29.11.2019 г. се цитира Указание за работа като приложение № 1, но не По делото не се спори, че на 13.03.2024 г. ответникът писмено е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ищеца. На 12.04.2019 г. на ответника е връчена Заповед за прекратяване на трудов договор № 76/12.04.2024 г. По делото не се спори, че на 24.04.2024 г. ответникът е изпратил електронно писмо, наименовано Ползи за клиенти и партньори, съдържащо информация, че се присъединява към екипа на застрахователен брокер „Брокер Инс“ ООД с информация за неговата позиция на пазара на услуги и финансов резултат. Указано е, че клиентите могат да имат още по-добро застрахователно обслужване, съдействие при щети и ползи от съвместната работа. От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 14.03.2024 г. – 04.11.2024 г. обемът на приходите на ищеца от офис „Галакси“ спрямо същия период на предходната година е намалял с 51127,86 лв. От неподновени или предсрочно прекратени застраховки, съответно със сменен обслужващ брокер ищецът не е реализирал приход от комисиони в размер на 3132,56 лв., а от неподновени застраховки след изтичане на срока им при допускане, че биха били подновени при същите условия като пропуснат се сочи приход от 47 995,30 лв. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД Законът допуска по принцип страните по договор да договорят правила, при които да бъде определен размерът на обезщетение при неизпълнение на конкретно задължение. Специалният закон – Кодекс на труда установява специфични правила, третиращи договор за предоставяне на работна сила. Това налага определяне същността на процесния договор за обучение. Настоящият състав приема, че съдържанието на правоотношението не произтича от наименованието на договора, а от утвърдените от него права и насрещни задължения. Договорът за обучение от 29.11.2019 г. не третира предоставяне на работна сила за определено време, но предвижданото обучение осигурява надлежно изпълнение на задължения, изводими от измененото с допълнителното споразумение от същата дата трудово правоотношение – договорена различна длъжност при специфични условия и поети от ищеца задължения за обучение за работа с информационните му системи. Договорът детайлизира и задължения, относими към организация на работата, предмет и на допълнителното споразумение. Принципно утвърдената свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е относима към правоотношение, основано на равнопоставеност, при което договорът е средство за реализация на насрещни интереси на страните. При трудовото правоотношение служителят предоставя работната си сила за определеното в договора време, като се подчинява на създадената от работодателя организация за изпълнение на възложената трудова функция. Това поражда организационна зависимост и обуславя специфичната, по правило императивно уредена и кодифицирана регулация на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 230 от Кодекса на труда (КТ) работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. След като страните определят обучението за необходимо за упражняване на новоопределената длъжност, налице е припокриване на предмета на договора от 29.11.2019 г. в частта за обучение с регламентирано от специалния закон правоотношение. Затова и макар да не възпроизвежда типичното за този договор съдържание, процесният не обосновава самостоятелно правоотношение под режима на общия закон – Законът за задълженията и договорите. Дори хипотетично да се приеме, че рамката на чл. 230 КТ е факултативна и работодателят може да избере и друга юридическа форма, за да регламентира обучението на свой служител, самостоятелният му предмет бива ограничен до специфичния за обучението интерес – придобиване на конкретни знания и/или умения. В тази връзка и специалният закон утвърждава рамките на отговорност при неудовлетворяване на този специфичен интерес – чл. 232, ал. 3 КТ. Икономическият интерес на работодателя обаче е предмет на самия трудов договор. Затова и както обхвата на задълженията на служителя за опазването му, така и отговорността при неговото засягане подлежат на регулация от императивните правила на Глава десета „Имуществена отговорност и други видове обезщетения“, раздел ІІ „Имуществена отговорност на работника или служителя“. Тези правила не допускат абстрактно определен размер на обезщетение, каквато възможност произтича от чл. 92 ЗЗД. При тези съображения настоящият състав споделя достигнатия и от първоинстанционния съд извод, че неустоечната клауза по т. 7.2.1. от Договор за обучение от 29.11.2019 г. протИ.речи на закона, обуславящо и нейната нищожност. Невъзможността страните да договорят неустойка изключва приложението на чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД, на което правило съответства предявената от ищеца претенция за сумата от 35016,35 лв., неправилно подведена от първоинстанционния съд под нормата на чл. 45 ЗЗД. Ето защо обжалваното решение и в тази част следва да бъде потвърдено, но при указание за приложимия закон към предявеното право. По иска с правно основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) Ищецът твърди принадлежаща му търговска тайна да е била използвана от ответника в отклонение от поето задължение за конфиденциалност. Законът предвижда възможност за притежателя на търговска тайна да бъде обезщетен от нарушителя на тайната за претърпени вреди или пропуснати ползи. Това предполага да бъде установено в процеса 1) наличие на търговска тайна, 2) използване на покрита от тайната информация от ответника, 3) неправомерност 4) претърпяна вреда – загуба (намаление на патримониума) и/или пропусната полза (неусвоена облага) и предвидените от чл. 18, ал. 1 ЗЗТТ елементи: 5) пряка и непосредствена връзка между използването и вредата и 6) знание у нарушителя, че участва в неправомерно използване на търговска тайна. Необжалваното решение установява нарушение на търговската марка от страна на ответника, но първоинстанционният съд е приел за недоказана вреда в периода на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 3 търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. След като утвърждаващият правото закон не лимитира защитата нито в рамките на договора, нито във времето, няма възможност такова ограничение да бъде налагано по тълкувателен път. При действие на договора интересите на притежателя и неговия служител по правило се припокриват. Прекратеният договор е показателен за разнопосочност на интересите, което и създава реална предпоставка за засягане на защитеното право. Затова и именно в тази хипотеза защитата се явява наложителна. Влязлото в сила решение определя три от петте указани елемента на фактическия състав на имуществена отговорност при нарушение на търговска тайна. Отчетеното от ищеца намаление на постъпленията през изследвания от вещото лице период позволява извод за пропуснат доход, но не се установява това да е пряка и непосредствена последица от установеното нарушение. Изискуемата степен на обусловеност предполага закономерност на вредата от конкретното нарушение. В случая не се спори, а и препратеното на ищеца електронно писмо позволява извод, че ответникът е уведомил клиенти на ищеца за започната работа при конкурент на ищеца на застрахователния пазар. Представените на клиентите по-добри условия създават предпоставки и за отказ от услугите на ищеца. Това поведение обаче само по себе си не е достатъчно, за да доведе до отлив на клиенти. Единствено от тях зависи чии услуги да ползват. Брокерът не реализира застрахователна услуга, а съдейства за това. Спецификата на тази дейност определя като ключово доверието у клиентите качеството на услугите, подпомагащи възникването и развитието на застрахователното правоотношение. Това придава и особено значение на човека, който фактически осъществява контакта с хората. Показателно в тази насока е представеното с отговора електронно писмо, изходящо от името на „СИ КОНСУЛТ 2005“ ЕООД. Авторът отдава предпочитание към ответника независимо от застрахователния брокер, от чието име действа той (срв. л. 99 от хартиения образ на първоинстанционното производство). При все че преосмисляне на договорните отношения с ищеца може да бъде обяснено с разпространената от ответника информация, възможността за самостоятелна преценка от клиента дали да заложи на човека, на чието съдействие разчита или да се довери на другиго, посочен от застрахователния брокер опосредява причинно-следствената връзка. Това изключва изискуемата от чл. 18, ал. 1 ЗЗТТ степен на обусловеност. При отчитане на тези съображения и предвид невъзможността за извод за конкретната причина за прекратените или неподновени договори за услуги, съответно предпочетена услуга чрез последвалия работодател на ответника, претенцията за пропуснати ползи от загуба на клиенти е недоказана в своето основание. Поради припокриване на крайните изводи решението досежно отхвърления евентуален иск по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЗТТ следва да бъде потвърдено. Досежно иска по чл. 10, ал. 1 ЗЗТТ Общият текст предвижда възможност за установяване факта на нарушение на търговска тайна. Този иск е самостоятелен по отношение на диференцираните осъдителни искове. Настоящият състав е сезиран единствено с жалба срещу решението в отхвърлителната му част – досежно указанията за работа – документ на хартия. Предвид легалната дефиниция на понятието търговска тайна защитена е самата информация. В контекста на установителния иск без значение остава материалният носител на тази информация. Съществено е дали защитената информация е използвана неправомерно. Цитираният в исковата молба документ позволява представа за съдържанието на тази информация. Указания за работа предполагат създадена от работодателя организация, което е относимо към ноу-хау по смисъла на чл. 3 ЗЗТТ. Същевременно обаче нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗТТ изрично предписва изключение от защитата на натрупан от служител опит при работодател. Опитът се опира на представа за начина на осъществяване на конкретна дейност, съществен елемент от което е и създадената от работодателя организация. При това обстоятелство указанията за работа не разкриват защитена от специалния закон информация, а това изключва нарушението. Ето защо въззивната жалба и в тази й част е неоснователна, но се налага както указание за приложимия в случая закон, така и уточнение на съдържанието на отречения факт. Досежно иска по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗТТ Предвид законоустановеното изключение от защита досежно възползването от натрупан опит, няма основание ответникът да бъде ограничаван да ползва знанието, изводимо от създадена от ответника организация на работния процес. Материалният носител създава предпоставки за разкриване на ноу-хау – структируране на работния процес, което вече е недопустимо. С оглед нормата на чл. 6, ал. 1 ГПК обаче съдът е обвързан от поисканата в случая защита – да преустанови използването на търговска тайна, а не да забрани разпространяването на такава. Ето защо жалбата е неоснователна и в частта срещу така отхвърления иск. Досежно иска по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЗТТ Този самостоятелен иск третира непосредствено материалния носител на информация, а така предвидената защита цели да предотврати разпространяването й. За разлика от натрупаните знания и умения, отразяващи натрупания от служителя опит, включително и досежно организацията на работния процес, фактическата власт върху материалния носител на информацията предпоставя възможност за нейното разпространение. Затова и титулярът на търговската тайна може да се протИ.постави включително и задължавайки фактическия приносител на материалния носител да го унищожи. Договорът за обучение в т. 5.3. отразява изявление на ответника, че е получил копие от Указания за работа при задължение да го върне при приключване на договорните отношения. В процеса не се твърди, а и не се установява това задължение да е било изпълнено. Не се установява обаче документът да е във фактическата власт на ответника. Възлагайки определено задължение съдът дължи да се увери, че изпълнението му е и обективно възможно. Обективно неизпълнимо задължение не постига целения от закона ефект, а същевременно открива възможност за неоправдана принуда. Съдебният изпълнител дължи да осигури изпълнение без да преразглежда признатата от съда възможност в тази насока, предвещаващо и неограничена принуда. Затова и при търсеното в случая унищожаване на документ предпоставка за възлагане на такова задължение е упражнявана фактическа власт върху материалния носител. По тези съображения настоящият състав приема, че получаването на документ на хартиен носител, отразяващ указанията за работа, не е достатъчно за възлагане на исканото действие. Ищецът дължи да докаже, че ответникът разполага с този документ. Обективните пречки пред титуляра на търговска тайна да докаже реалното притежание на документа, не препятстват ефективната защита. Предвидената възможност за налагане забрана за разкриване на тази тайна – чл. 10, ал. 1, т. 2, предл. второ, алтернатива втора ЗЗТТ, обезпечава очертания вече легитимен интерес за ищеца. Такава обаче в случая не се търси, а съдът е ограничен от заявеното искане защита. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част. По разноските във въззивното производство При установения изход от спора въззивникът няма право на разноски. Необосновано провокираното въззивно производство ангажира въззивника да възмезди привлечения в процеса въззиваем за сторените разноски. Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, І граждански състав