Решение № 96 от 8.5.2026 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 1221/2024 г.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът по настоящото дело Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр. София с която е предявил искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Е. А. К. от село ••• , Община Сунгурларе , обл. Бургас с които моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник да му заплати общата сума от 2073, 09 лв. представляваща дължимите се от него неизплатени задължения по договор за паричен заем № 391356 сключен на дата 21.02.2022 г. между Креди Йес ООД гр. Хасково в качеството му на заемодател и Е. А. К. в качеството му на заемател , задълженията по който договор за паричен заем са цедирани в полза на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД , включваща следните суми : 1. Сумата от 930, 85 лв. представляваща дължима и непогасена главница по горепосочения договор , 2. Сумата от 196, 12 лв. представляваща договорна , възнаградителна лихва начислена и дължима се по горепосочения договор за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2023 г. и 3. Сумата от 946,12 лв. представляваща дължима се неустойка по същия договор , ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 930, 85 лв. считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за същите суми в Районен съд Карнобат – 15.10.2024 г. до окончателното им изплащане .Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по настоящото дело, както и тези направени по заповедното производство. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Копия от исковата молба са изпратени на ответника, като съдът му е указал възможността да подаде отговор, както и задължителното съдържание на същия и последиците от неподаването на такъв, както и възможността да ползват правна помощ. В същия преклузивен едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Е. А. К. не е подал писмен отговор в който да вземе становище по така предявените искове. Не представя доказателства. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, както и не се явява и негов упълномощен представител. Същия подържа предявените искове , не ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично , като оспорва така предявените искове като неоснователни .Твърди , че е платил задълженията си по горепосочения договор за паричен заем. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № 1436/16.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1034/2024 г. по описа на РС Карнобат е оставено без уважение заявление с вх. № 5328/15.10.2024 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1 т. 10 от ГПК в полза на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК ••• против Е. А. К. ЕГН •••••••••• за следните суми: 930, 85 лева - главница, 946, 12 лева - неустойка и 196,12 лева - договорна лихва за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, въз основа на запис на заповед от 21.02.2022 г., издаден от Е. А. К. в гр.Карнобат в полза на КРЕДИ ЙЕС ООД, за сумата от 2160 лева, платим на предявяване, предявен за плащане на 22.02.2022 г., обезпечаващ задълженията на Е. А. К. по сключен Договор за паричен заем № 391356 от 21.02.2022 г. с Креди Йес ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024 г. Препис от разпореждането е връчено на заявителя на 29.10.2024 г., като му е указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, че в едномесечен срок, считано от влизане в законна сила на разпореждането може да предяви осъдителен иск относно вземането си срещу длъжника,като довнесе държавна такса по сметка на съда и в същия срок представи доказателства за предявяване на иск. Видно от отбелязването върху разпореждането, същото е влязло в сила на 06.11.2024 г., а исковата молба по настоящото дело е депозирана на 02.12.2024 г., т.е. в предоставения едномесечен срок. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за паричен заем № 391356 към искане № 391356 от 21.02.2022 г., видно от който посоченият договор за заем е сключен между Е. А. К. в качеството на заемател и Креди Йес ООД гр. Хасково – заемодател, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 1000 лв., месечен лихвен процент: 3,330%, размер на погасителната вноска: 102,45 лева, дата на първо плащане 21.03.2022 г., дата на последно плащане 21.02.2023 г. ГПР 48,156 %, брой вноски 12, срок на договора 12 месеца, обща сума за плащане 1229,42 лева. Заемната сума в размер на 1000 лева е усвоена от заемополучателя, което обстоятелство се установява от представеното заверено копие от Договор за паричен заем – съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (заверено копие от които са приети като доказателство по делото) и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 930, 58 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 102, 45 лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 77, 55 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 180 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 2160 лева. На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и ищцовото дружество е сключен Договор за цесия, заверено копие от който е приет като доказателство по делото, ведно с Приложение № 1 към договора, в което са индивидуализирани и процесните вземания. По силата на сключения договор за цесия „Креди Йес“ ООД е цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратил уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Заверено копие от уведомлението е прието като доказателство по делото, ведно с известие за доставяне, от което се установява, че същото е връчено на на ответника на 27.02.2024г., чрез неговата съпруга. С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че вземанията в полза на КРЕДИ ЙЕС ООД по процесния Договор за паричен заем № 391356 към искане № 391356 от 21.02.2022 г., сключен между КРЕДИ ЙЕС ООД и Е. А. К. са валидно прехвърлени в полза на ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД въз основа на представения Договор за продажба на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.. Вземането е надлежно индивидуализирано в представеното приложение № 1 към договора, като е изпълнено задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника за извършената цесия, доколкото уведомлението е извършено от надлежно упълномощено лице, като няма законова пречка това лице да е и самият цесионер. Ето защо прехвърлянето на процесното вземане в полза на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, въз основа на представения от ищеца договор за цесия е породило своето действие спрямо длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД . Към исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника за извършено прехвърляне на вземанията (цесия) от „Креди Йес“ на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по вземанията, прехвърлени по процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г. За основателността на предявения иск обаче е необходимо да бъде изследвано дали сключеният между КРЕДИ ЙЕС ООД и ответника Е. А. К. договор за паричен заем не страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Сключеният между КРЕДИ ЙЕС ООД и ответника договор има характер на договор за потребителски кредит. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор п о чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на които съдът следи и служебно, тъй като са императивни. Ето защо без въведени възражения от ответника за нищожност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК съдът намира , че следва да изследва същия договор за неравноправни клаузи и същите намира , че не са преклудирани, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, недействителноста на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъде разгледана съвместно, доколкото е неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният кандидатства за отпускане на паричен кредит, което предполага и нуждата му от финансови средства. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК , съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР 48,156 %, размера на отпуснатия кредит - 1000 лева, срока на договора от 12 месеца, както и размера на неустойката от 930,58 лева, която е приблизително еднаква на размера на главницата по договора. При служебно изчисляване от съда при следните параметри: размер на отпусната сума по договора за кредит 1000 лева, размер на задължението на кредитополучателя, платимо на 12 месечни вноски по 180 лева, то действително приложимият ГПР възлиза много над 50% , който се явява максимален размер на ГПР към момента на сключването на договора . Самия кредитор в погасителния план на договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т 9 и т. 10 от ЗПК .Отделно следва да се посочи от съда , че с подписването на процесната запис на заповед посочена по- горе , ответникът е обезпечил отпуснатия му заем и поради това , на същия не бива да му се начислява процесната неустойка формирана като сбор от неустойката по чл. 8 от договора и неустойката по чл. 14 от Общите условия към процесния договор за заем. На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1000 лева. От направеното признание в исковата молба се установява, че в изпълнение на поетото от длъжника договорно задължение са постъпили плащания в размер на сумата от 180 лева, които следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита. Така предявеният иск за главница е основателен за сумата от 820 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 930, 85 лева – за главница, както и за 196, 12 лева – договорна лихва и 946, 12 лева – неустойка исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предвид настъпването на правните последници по чл. 23 от ЗПК. По отношение на искането за присъждане на законна лихва, съдът намира, че указанията на съда за предявяване на осъдителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК целят единствено запазване на последиците от заявлението, изразяващи се в платена държавна такса, но фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК не намира приложение към този вид искове. Съгласно общото правило чл. 125 ГПК, искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и от този момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" и чл. 115, б. "ж" ЗЗД /прекъсване и спиране на давността/, както и по чл. 214, ал. 2 ГПК /събиране на изтекли лихви след датата на исковата молба/. Ето защо законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на предявяване на иска. По отношение на разноските: Ищцовото дружество е поискало съдът да му присъди разноски по исковото и по заповедното производство. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът не е направил разноски по делото и не претендира такива. По исковото производство за предявените искове ищцовото дружество е направило съдебни разноски в размер на сумата от 108, 54 лв. за заплатена държавна такса. Отделно ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 440 лв. от които по чл. 25, ал.1 от НЗПП в размер на 360 лв. и по чл. 13, т. 2 от НЗПП в размер на 80 лв. Относно сумата за възнаграждението за юрисконсулт: Съдът намира, че претендирането на възнаграждение на основание чл.13, ал. 2 НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело в размер от 80 лв., което е максималният посочен в наредбата е неоснователно, доколкото тези дейности са част от предявяването на иск и за тях се дължи единствено заплащането по чл. 25, ал.1 от Наредбата, което е за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Разноските за подготовка на документи за завеждане на дело не се дължат отделно, а се включват в осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство по воденото дело, вкл. и предявяване на искова молба. На следващо място, юрисконсултите са лица на трудов договор със заявителя, като техен работодател и част от трудовите им задължения, за които получават и трудово възнаграждение е подготовката на документите за завеждане на делото. В този смисъл претендирането на възнаграждението по чл. 13, ал. 2 НЗПП води до неоснователно обогатяване на заявителя за сметка на потребителя, с недължими парични средства по чл. 13, ал. 2 НЗПП.Заплащането на труда на юрисконсулта се ограничава до посоченото в чл. 25 НЗПП възнаграждение и не включва претендираното такова в размер на 80 лева – за подготовка на документи за завеждане на дело по чл. 13, т. 2 НБПП. Поради горното при преценката за съразмерност на дължимите от ответника разноски, следва да се вземат предвид само тези, претендирани и дължими по чл. 25 от Наредбата, които са в размер на 100 лв., но не и тези по чл. 13, т. 2 от Наредбата, в размер на 80лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха от съда в размер на общата сума от 83, 42 лв. В заповедното производство ищецът е реализирал разноски в размер на 41, 46 лева за държавна такса. По съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 16,59 лева по заповедното производство. Мотивиран от гореизложеното, съдът