Решение № 592 от 7.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Елитагро“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], представлявано от управителя Т. А. И. и по пълномощие от адв. Х. И. Ж., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/ за кампания 2023 с изх. № 02-230-2600/5082 от 02.09.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Излагат се съображения за липса на мотиви, изразяваща се в неяснота въз основа на какви проверки и какви данни, установени от тях, са формирани фактическите изводи на органа, обосновали отказа за финансово подпомагане. Сочи се и материална незаконосъобразност на оспорения акт поради обстоятелството, че становището на БАБХ, цитирано в уведомителното писмо, съдържа констатации, че животновъдният обект отговаря на всички изисквания на приложимото законодателство. Навежда се твърдение, че таблицата към това становище на БАБХ, е в пълно противоречие с текстовата му част, а самите данни са възпроизведени напълно невярно в сравнение с отразените такива в констативния протокол за извършената проверка от органите на БАБХ. Представят се доказателства в тази насока. Навеждат се възражения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2023. Иска се присъждане на деловодни разноски за заплатената държавна такса за оспорване.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/, представляван по пълномощие от юрисконсулт Ц. П., оспорва жалбата, като развива съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, с позоваване на обстоятелството, че жалбоподателят сам е представил на ДФЗ становището на БАБХ, за което се твърди, че в табличната му част съдържа неверни данни. Счита се, че именно с оглед данните от таблицата към това становище, актът е материалнозаконосъобразен, като се твърди, че комисията на БАБХ, извършила проверката, е установила именно, че животните населяват два обора и правилно е дала единствено техните данни за площ. Счита се също така, че при изчисляване на необходимата за брой животно площ, съгласно приложимата нормативна уредба, не се допуска площта на дворното място да компенсира площта на помещенията или обратно. Иска се отхвърляне на жалбата. Иска се присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, по преценката за допустимостта и основателността на жалбата, счете следното:

Жалбата е подадена в срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на жалбоподателя на 03.09.2025г., а жалбата е подадена на 17.09.2025г. от надлежна страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

„Елитагро“ ООД, [ЕИК] е подало заявление с УИН: 23/030723/21756. за кампания 2023г. за финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/ за кампания 2023 с изх. № 02-230-2600/5082 от 02.09.2025г. е отказано исканото финансово подпомагане, както следва: по дейност ХЖ – АМР 2 – 3583, 22 лева; по дейност ХЖ – АМР 1 – 11905, 54 лева.

Оспореното уведомително писмо е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който е компетентният административен орган съгласно чл. 20а, ал. 2 вр. чл. 1а, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол, респективно представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В таблица 1 на оспореното уведомително писмо са посочени дейностите, подлежащи на финансово подпомагане, исканите суми, суми на намаленията, които са в размер на исканите суми и оторизирана сума, която е в размер 0 лева. След таблица 1 са налице пояснения по колони за съдържанието на всяка една. Пояснено е, както следва: в колона 2 са посочени заявените животни по дадена дейност в подаденото заявление за кампания 2023 – 394 броя и по двете дейности; в колона 3 са посочени заявените животни по колона 2, преобразувани в животински единици съгласно § 1 от ДР на Наредба № 4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни – 59, 1 и по двете дейности; в колона 5 са посочени заявените животни, допустими за калкулация /ЖЕ/, с пояснението, че съставляват заявените животни в колона 3, намиращи се в животновъден обект, който в резултат на извършените проверки е приет, че отговаря на условията за допустимост по съответната дейност. В колона 5 и за двете заявени дейности е отбелязано „0“.

След пояснения към таблица 1 е инкорпорирано уведомление към подпомагания земеделски производител, съгласно което „разликата в броя животни между колона 3 „Заявени животни /ЖЕ/“ и колона 5 „Заявени животни, допустими за калкулация /ЖЕ/“ се дължи следното: …“. Следва констатация, че животновъдният обект 2167-0027 е недопустим за подпомагане по дейност ХЖ-АМР 1 и за заявените животни в него се отказва подпомагане на основание чл. 107, т. 8, б. а от НАРЕДБА № 10 от 27.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г., наричана по-долу Наредба № 10. Посочено е, че за ЖО при извършена административна проверка на дата 22.06.2023г. е установено неспазването на изискванията на чл. 72, ал. 3 от Наредба № 10. Следват таблица 9 и 10 и пояснения към тях, от които се установява, че въз основа данните от Становище на БАБХ необходимата площ за ДПЖ – помещения е с 68, 03 по-малка от необходимата. Установява се, че е взета предвид съгласно данните от Становището на БАБХ площ на помещенията, в които се отглеждат животните – 391 кв. м, на дворното място – 1080 кв. м. Въз основа на това в колона 17 на таблица 10 е прието, че ЖО не съответства на нормативните изисквания по Наредба № 10. На следващо място, отново в таблици 9 и 10 са материализирани резултатите от административна проверка на 22.07.2023г., като при нея отново са взети предвид данните от Становището на БАБХ относно ЖО и това е изрично посочено в поясненията към таблица 10. В резултат на проверката отново е прието, че площта на ползваните помещения е по-малка от необходимата – с 85, 04 кв. м. На трето място, отново в таблици 9 и 10 са материализирани резултатите от административна проверка на 05.09.2023г., като при нея, както и предходните проверки, са взети предвид данните от Становището на БАБХ относно ЖО и това е изрично посочено в поясненията към таблица 10. В резултат на проверката отново е прието, че площта на ползваните помещения е по-малка от необходимата, но с 88, 87 кв. м.

На следващо място е посочено, че ЖО 2167-0027 е недопустим за подпомагане по дейност ХЖ- АМР 2 и за заявените животни в него се отказва подпомагане поради това, че при извършена административна проверка на дата 22.06.2023г. е установено неспазване на минималните изисквания за площ за ЖО, заложени в приложения № 2 и № 3 на Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти /наричана по-долу Наредба № 44/, съгласно изискванията на чл. 73, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 и е посочено, че поради това се отказва финансово подпомагане на основание чл. 107, т. 8, б. „б“ от Наредба № 10. Следват таблици 11 и 12, в които съответно са посочени животните по категории и брой от категория и съобразно данните от Становището на БАБХ и цитираните изисквания на Наредба № 44, че необходимата площ за ДПЖ /помещение/ е по-малка със 7, 9 кв. м от необходимата /колона 11 и колона 15/, като отбелязването е направено с отрицателен знак преди цифрата „7, 9“. В поясненията към таблица 12 изрично е посочено, че са взети предвид данните за размера на площите – помещения и двор от Становището на БАБХ. В колона 17 от таблица 12 е вписана констатацията, че ЖО не съответства на нормативните изисквания по Наредба № 10. В поясненията към колона 17 е посочено, че констатацията по нея се формира на база стойностите в колони 11, 12, 15 и 16, като в случай на отрицателна стойност в някоя от тези колони, се счита, че изискването не е спазено. Следват таблици 11 и 12, в които по аналогичен начин на предходните са отразени резултатите от административните проверки на 22.07.2023г. и 05.09.2023г., като е посочено, че при тази на 22.07.2023г. разликата между осигурената и необходимата площ за ДПЖ /помещение/ е 22, 6 кв. м /колони 11 и 15/, а при тази на 05.09.2023г. е 25, 9 кв. м /колони 11 и 15/, като отбелязванията отново са направени с отрицателен знак. В колона 17 от таблици 12 и за двете проверки е вписана констатацията, че ЖО не съответства на нормативните изисквания по Наредба № 10. Аналогично на гореизложеното, в поясненията към колони 17 е посочено, че констатациите по тях се формират на база стойностите в колони 11, 12, 15 и 16, като в случай на отрицателна стойност в някоя от тези колони, се счита, че изискването не е спазено.

При гореизложеното обобщено пресъздаване съдържанието на оспореното уведомително писмо, Съдът счита за напълно неоснователни оплакванията на жалбоподателя за нарушена форма. Противно на твърдяното в жалбата, в акта са посочени извършените административни проверки, съответно на кои дати и установените данни при същите относно категориите и броя от всяка категория на отглежданите животни. Посочено е и са взети предвид констатациите относно размера на площта на помещенията и дворното място на ЖО от Становището на БАБХ. Извършени са отделни изчисления предвид констатациите от всяка една от проверките на 22.06.2023г., 22.07.2023г. и 05.09.2023г. и същите са изложени в табличен вид с подробни пояснения. Налице е посочване на неспазените изисквания, както и на причините, поради които е прието, че са налице несъответствия, включително и в какво конкретно се състоят несъответствията, респективно правните разпоредби, които уреждат неспазените изисквания и правното основание за отказаното финансово подпомагане. Оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл са изцяло неоснователни. Оспореното уведомително писмо не е опорочено по см. на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на акта, Съдът счита следното:

Съгласно чл. 107, т. 8, б. „а“ от Наредба № 10, Държавен фонд "Земеделие" отказва финансово подпомагане по съответната интервенция или операция по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 или дейност по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 9, когато е констатирано, че земеделският стопанин е заявил интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 9 и не е спазил някои от разпоредбите и условията, приложими към всички заявени животни по съответната дейност по раздел X. Съгласно чл. 72, ал. 3, Раздел X „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ от Наредба № 10, за всички животни от допустимите категории, отглеждани в заявен животновъден обект, в който се изпълнява дейност по ал. 1, т. 1, буква "а", земеделските стопани осигуряват не по-малко от 15 на сто над минималния задължителен стандарт за свободна подова площ (условия за настаняване на животните) съгласно приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Съгласно чл. 72, ал. 4 от Наредба № 10, в съответствие с чл. 23 от ЗПЗП БАБХ предоставя на ДФЗ данни и информация за спазването на изискванията на ЗВД за животновъдните обекти, стопанисвани от бенефициентите, и осигурената площ в животновъдните обекти по ал. 1. Съгласно чл. 74, ал. 1 и 2 от Наредба № 10, когато земеделският стопанин заяви за подпомагане дейностите по чл. 72, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", към заявлението за подпомагане предоставя на ДФЗ становище, издадено от директора на съответната областна дирекция по местонахождение на животновъдния обект на БАБХ, в което се съдържа информация най-малко за:

1. наличието на сграда/помещение, в която/което се отглеждат заявените животни по дейностите по чл. 72, ал. 1, т. 1, букви "а" или "б";

2. животновъдния обект, че отговаря на изискванията на Наредба № 44 от 2006 г.;

3. съответните животни, отглеждани в животновъдния обект, са осигурени параметри за вътрешното разпределение на помещенията за отглеждане на животните (в метри) съгласно таблица 1.2 от приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 2006 г.;

4. действителните размери на площта на помещението и двора на животновъдния обект, с които се изпълняват задълженията за спазване на нормите за използваема площ за едно животно в животновъдния обект;

5. информация за броя и вида на отглежданите животни по категории;

6. спазване на задълженията по чл. 118, ал. 5 от ЗВД.

Становището е по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с изпълнителния директор на ДФЗ.

По-горе се прие за установено, че уведомителното писмо е издадено въз основа извършени административни проверки на 22.06.2023г., 22.07.2023г. и 05.09.2023г., резултатите от които са приложени и приети като доказателства по делото, както и Становище № 36/24.08.2023г. на ОБДХ – София - област.

Въз основа констатациите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че изчисленията на административния орган, на които е основал акта си, съответстват на данните от цитираните административни проверки и Становище № 36/24.08.2023г., като последното съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Наредба № 10 е представено на ДФЗ от земеделския стопанин и съставлява екземпляр, издаден от БАБХ по утвърдения образец /вж. придружително писмо вх. № 02-230-2600/4318/29.08.2023г. на л. 141 от делото/.

Видно от съдържанието на Становище № 36/24.08.2023г., ЖО отговаря на всички изисквания на националното и европейско законодателство за всички отглеждани в него животни; като собственикът/ползвателят на ЖО спазва всички изисквания, допринасящи за хуманното отношение към отглеждане на животните съгласно Наредба № 10, като за съответните животни са осигурени параметри за вътрешно разпределение на помещенията за отглеждане на животните /в кв. метри съгласно Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и Приложение № към чл. 10, т. 1, б. „а“ от Наредба № 44; ЖО отговаря на изискванията съгласно Наредба № 44; В Становището е изведено, че собственикът на ЖО спазва законоустановените изисквания по интервенцията, като осигурява посочените в Таблица 1 площи. Следва Таблица 1 към становището, за която е посочено, че отразява измерени на място действителни размери на площта на помещението и двора, с които се изпълняват задълженията за спазване на нормите за използваема площ на едно животно в ЖО.

При изследване на поставената задача, вещото лице е изискало от БАБХ и ДФЗ необходими за целта документи. При това е констатирало и отразило в заключението си, че Становище № 36/24.08.2023г. е издадено въз основа извършена проверка от служители на ОДБХ – София - област, извършена въз основа цитирани заповеди на директора ОДБХ – София - област. Резултатите от същата са материализирани в Констативен протокол от 23.08.2023г. Вещото лице е пресъздало в заключението си измерените площи на помещенията и двора на ЖО и въз основа на това е констатирало, че е налице голямо разминаване между отразените такива в Констативния протокол /приложение № 2.4 към експертизата –л. 257, 258 от делото/ от проверката на 23.08.2023г. и табличната част на Становище на БАБХ № 36/24.08.2023г. Съгласно заключението по приетата експертиза, в Констативен протокол от 23.08.2023г., назначената комисия е констатирала 394 броя животни, настанени в четири оборни сгради със следните площи – помещение 1 с площ 460 кв. м и дворно място към нея 540 кв. м; помещение 2 с площ от 470 кв. м и дворно място 540 кв. м; помещение 3 с площ 470 кв. м и дворно място от 540 кв. м; помещение 4 с площ от 564 кв. м и дворно място 352 кв. м. Общо измерената площ на помещенията е 1964 кв. м, а на дворното място към тях – 1972 кв. м.

Сравнителният анализ между текстовата, съответно табличната част на Становище № 36/24.08.2023г. и данните от експертизата за констатациите на назначената комисия в Констативен протокол от 23.08.2023г. сочи от една страна смислово - логическо несъответствие между цялата текстова част на становището и данните в табличната му част. От друга страна е налице съществено разминаване между последните и установените параметри на площите в Констативния протокол. Въз основа изчисленията и направените въз основа на тях заключения на вещото лице, Съдът формира изводът, че текстовата част на Становището съответства смислово – логически на данните от Констативния протокол.

В о.с.з. на 10.02.2026г. е прието като доказателство писмо № 1221/24.11.2025г. на директора на ОДБХ – София - област /л. 276, 277 от делото/ в отговор на заявление с вх. 7138/17.11.2025г. /представено по-рано като доказателство по делото – л. 175/, с което се иска да бъде проверено за вярност в табличната му част Становище № 36/24.08.2023г. и евентуалното му коригиране, съответно издаване на ново становище. В писмо № 1221/24.11.2025г. директорът на ОДБХ – София - област сочи, че преди издаване на Становище № 36/24.08.2023г. е извършена проверка, при която е съставен Констативен протокол от 23.08.2023г. Сочи се, че в становището поради техническа грешка не са описани реалните площи на помещенията в обекта, тъй като не са взети предвид всички налични сгради, което е довело до издаване на становище с по-малко описана квадратура на помещенията. Сочи се от директора на ОДБХ – София – област, че по повод подаденото от жалбоподателя заявление с вх. 7138/17.11.2025г. е извършена нова проверка на данните и констатациите на комисията и е издадено ново Становище с № 26/21.11.2025г., отразяващо реалното състояние на обекта. Към писмото е приложено новото Становище № 26/21.11.2025г.

При така проследената хронология на извършените от ДФЗ, съответно ОБДХ проверки и резултатите от тях, респективно писмо № 1221/24.11.2025г. на директора на ОДБХ – София - област, Съдът формира изводът, че при издаване на оспореното уведомително писмо административният орган е използвал погрешно /поради техническа грешка съгласно твърдението в писмото на директора на ОБДХ/ пренесени от Констативния протокол от 23.08.2023г. в Становище № 36/24.08.2023г. данни за размера на помещенията в животновъдния обект, като действителните /видно от Констативния протокол от 23.08.2023г., пресъздадени от вещото лице в експертизата/ са около шест пъти по-големи. За наличието на допуснатата техническа грешка в Становище № 36/24.08.2023г. косвено свидетелство е и пълното противоречие между текстовата и табличната му част. Неоснователно е възражението на ответника, че комисията на ОДБХ правилно е взела предвид само двете помещения, в които към момента на проверката са се помещавали животните и не е било налице основание да съобрази площта на всички останали сгради в ЖО. Това твърдение се опровергава от една страна от твърдението и обяснението на директора на ОБДХ в разгледаното по-горе писмо, както и от съдържанието на Констативен протокол от 23.08.2023г. /пресъздадено в констатациите на вещото лице/. Съгласно същия, в ЖО има оборен комплекс от четири оборни сгради, с посочена квадратура на помещенията и дворното място към тях. Във всеки един от четирите обора има по две поилки, представляващи отрязани ПВЦ тръби по 10 м, както и дървени хранилки по 20 броя. Налице е и отделен хамбар за фураж. Тези данни категорично сочат, че и четирите оборни сгради са оборудвани и се използват за отглеждане на животните, описани са от комисията като част от наличната площ на съществуващите помещения за реално ползване при отглеждане на животните и са взети предвид от нея именно при формиране на изводите й в Становище № 36/24.08.2023г. Сочат и допуснатата техническа грешка при пресъздаване на данните от проверката в табличната част на становището, изрично потвърдена като такава от директора на ОБДХ – София - област. Този извод се обосновава и от съдържанието на новото Становище № 26/21.11.2025г. Неоснователно е възражението на ответника, че Становище № 26/21.11.2025г. е издадено въз основа на данни към м. 11, 2025г. и е неотносимо към момента на издаване на оспорения акт. Съгласно посоченото от директора ОДБХ – София - област в писмо № 1221/24.11.2025г., Становище № 26/21.11.2025г. е издадено въз основа на данните от извършената на 23.08.2023г. проверка и съставлява корекция на Становище № 36/24.08.2023г.

Следва изводът, че оспореното уведомително писмо е издадено въз основа на неистинни данни, поради което направените въз основа на тях изчисления и следващите фактически и правни изводи на изпълнителния директор на ДФЗ са в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта им.

Следва отмяна на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2023 година при вземане предвид на действителните данни за площ на помещенията и дворното място на ЖО съгласно констатациите на ОБДХ в първоначалното – текстовата част и коригиращото го становище – текстова и таблична част.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените за производството разноски, от които е поискана и следва да бъде присъдена заплатената държавна такса за оспорване в размер на 25, 56 евро /50 лева/.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 АПК, СЪДЪТ