Решение № 4197 от 1.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9158/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез юрк. Н., срещу решение № 10768/05.06.2024г., постановено по гр.д. № 70406/2022г. по описа на СРС, 74-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1 032.16 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад бонус каско“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № •••••••••, причинени при ПТП, настъпило на 28.06.2018г. в гр. София по вина на водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. № •••••••••, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното плащане, и сумата 314.55 лева – обезщетение за забава за периода от 22.12.2019г. до 22.12.2022г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Неправилно и в несъответствие с доказателствата съдът приел, че ответникът бил застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач. Отговорността на застрахователя била функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента, а в случая липсвал валиден договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите към датата на ПТП – 28.06.2018г. Позовава се на представена по делото справка от сайта на ГФ и обстоятелството, че застрахователната полица изрично било упоменато, че същата ще бъде прекратена, ако до 1 месец от началото на валидността й застрахованият не подаде информация за български регистрационни номера на автомобила. Ето защо прекратяването настъпило на 19.06.2018г. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. Я., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. СРС се обосновал и изложил подробни мотиви относно наличието на застраховка ГО, покриваща отговорността на делинкветна Б.. По делото била представена неоспорена застрахователна полица, а и ответникът не представил доказателства за прекратяването й. Позовава се на съдебна практика в т.ч. Решение на СЕС по дело С-287/16. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивния съд. Третото лице-помагач на страната на ответника Р. Н. Б. не заявява становище по жалбата. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното: Страните по делото не са формирали спор и от представената по делото застрахователна полица № BG/30/8001438923 за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите се установява, че на 14.05.2018г. между ТЛП Р. Н. Б. и ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в законовоустановената писмена форма и със съдържанието на чл. 345, ал. 1 КЗ, била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС марка „Деу“ с рама № SUPTF48CDXW080069, сив цвят, без регистрация. Страните по задължителната застраховка договорили едногодишен период на покритие на застраховката - от 17.05.2018г. до 16.05.2019г. По делото не е спорно, че застрахованият заплатил на ответника-застраховател, а последният приел плащането на първа вноска от разсрочената застрахователна премия, предвид на което и сключената полица била отразена в регистъра в Информационния център към Гаранционния фонд. Видно от представената по делото справка от ГФ, по отношение на така регистрираната полица № BG/30/8001438923 за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за автомобил с рама SUPTF48CDXW080069, с период на покритие от 17.05.2018г. до 16.05.2019г., било вписано настъпило на 16.06.2018г. в 0.00 часа прекратяване. В случая уговорката за прекратяване на договора е част от съдържанието на полицата. Съгласно уговореното прекратяването настъпва автоматично на следващия ден в случай, че до 1 месец от началото на валидността на полицата, застрахованият не представи на застрахователя данни за български номера. С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД релевирал възражение, че преди настъпването на процесното ПТП на 28.06.2018г., а именно на 18.06.2018г. същата полица била прекратена поради непредставяне от страна на застрахования на доказателства, че регистрирал МПС с български регистрационни номера. Застрахователят е този, който е задължен да положи дължимата грижа и да обезпечи сключването на застрахователен договор с покритие съобразно нормативно установените изисквания. Застрахователят не е оспорил действителността на договора за едногодишен период. Напротив - приел е плащане на първата вноска и е обявил полицата в Информационния център на Гаранционен фонд, като такава, сключена за едногодишен период, определил застрахователната премия на база едногодишен период на действие на полицата. Предвид нормата на чл. 485, ал. 1 КЗ в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основания по чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365. Нормата е от императивен порядък и е установена изцяло в обществен интерес - защита на третите увредени лица, разполагащи при настъпване на застрахователното събитие с пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Според разглежданата законова регламентация единствено възможните последици в отношенията застрахован- застраховател в хипотезата на проявена недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл. 485, ал. 3 КЗ (вж. мотиви по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК). С арг. от по-силното основание, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при проявена добросъвестност – в случая на коректно обявяване от застрахования, че автомобилът е без регистрация. Нещо повече - основен индивидуализиращ белег на всяко МПС е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство - номер на рама, който в случая е обявен в полицата, предвид съмнение относно индивидуализацията на автомобила не е налице. Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер. Останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. По разноските: При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 643.27 лева. Възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно и редуцира възнаграждението до сумата 480 лева с ДДС. Последвана сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена на въззиваемия. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд