Решение № 440 от 23.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5553/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 3257/01.03.2023 г. по гр. д. № 53 736/2021 г. по описа на СРС, 175 с-в, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Х.С.“ ООД срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди върху МПС „Дачия Докер“, с рег. № ••••••• от настъпило на 10.10.2020 г., в гр. Ихтиман, застрахователно събитие по застрахователна полица за застраховка Каско № 00500100337016 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 855, 07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до 15.09.2021 г. Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД. Подадена е въззивна жалба вх. № 77150/21.03.2023 г. от ищеца „Х.С.“ ООД против решението. Въззивникът „Х.С.“ ООД сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че легитимиран да предяви иска срещу застрахователя по „Каско“ е лизингодателят „ОББ И.“ ЕАД, а не ищецът. Ищецът излага, че като лизингополучател по договор за финансов лизинг № 0029021/А/27.08.2018 г. след 23.07.2021 г. е собственик на останките от МПС и следователно правоимащ по застраховката „Каско“ да получи обезщетението. Позовава се на твърдени от него допуснати нарушения по доклада на делото в производството пред районния съд, понеже не му било указано, че следва да докаже, че е собственик на МПС или останките от него, както и че не сочи доказателства относно това да е придобил правото на собственост върху лизинговата вещ в срока на действие на застрахователния договор. Наред с това обаче не твърди да е придобил правото на собственост върху лизинговата вещ в срока на действие на застрахователния договор. Напротив, поддържа посоченото и в молба вх. № 247885/15.11.2022 г. на л. 68 от първоинстанционното производство, че е придобил останките от МПС по силата на договор с нот. заверка на подписите от 23.07.2021 г. - след изтичане срока на застраховката, но преди подаване на исковата молба, поради което той единствено като собственик на останките е легитимиран да предяви пряк иск по чл. 405 КЗ срещу застрахователя. С молба, наименована допълнение към въззивна жалба, с вх. № 136137/16.05.2023 г. представя и моли да бъде прието като писмено доказателство нововъзникнал документ – договор за прехвърляне на вземане между „ОББ И.“ ЕАД и въззивника ищец от 03.05.2023 г. Документът е приет като писмено доказателство във въззивното пр-во. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Застрахователно дружество Е.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно в обжалваното решение е прието, че при тотална щета на лизингова вещ / в случая товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № •••••••/ съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ обезщетението се изплаща на лизингодателя, който следва да погаси задълженията по договора за лизинг и да върне остатъка от обезщетението на лизингополучателя- ищеца. Излага, че правото на собственост върху МПС или останките от него са прехвърлени на лизингополучателя след изтичане срока на застрахователния договор, поради което не можело да се приеме, че ищецът като лизингополучател и застраховащ по договора за застраховка е встъпил в правата на застрахования – лизингодателя, по см. на чл. 413, ал. 1 КЗ. В случай че въззивният съд приеме, че ищецът е легитимиран да получи обезщетението, то поддържа другите оспорванията от отговора на исковата молба относно наличието на изключен риск и приспадане от обезщетението на стойността на запазените части. Подаден е отговор на въззивната жалба и от ЗК „Л.И.“ АД - застраховател по ГО на другия водач в ПТП и конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД по искане на „Застрахователно дружество Е.“ АД при твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат. ЗК „Л.И.“ АД моли решението да бъде потвърдено, като сочи, че останките от ПТП са придобити от лизингополучателя ищец след изтичане на срока на застрахователния договор. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Въззивният съд намира, че като неправилно решението следва да бъде отменено и искът да бъде уважен частично по следните доводи. Предявени са преки искове от лизингополучателя по договор за лизинг и правоимащ по договор за застраховка „Каско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г. „Х.С.“ ООД срещу застрахователя по договора за застраховка „Застрахователно дружество Е.“ АД по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, уточнена относно датата на ПТП в първо с.з. от 06.12.2022 г. /л. 181/ и относно качеството си като страна по застрахователния договор в молба вх. № 247885/15.11.2022 г. /л. 68/, че процесното МПС „Дачия Докер“, с рег. № ••••••• е лизингово – предмет на договор за финансов лизинг от № 0029021/А/27.08.2018 г. Лизингополучател по договора е ищецът, а лизингодател е „ОББ И.“ ЕАД. Твърди, че относно МПС е сключен застрахователен договор по застраховка „Автокаско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г., със срок на покритие от 00: 00 ч. на 07.12.2019 г. до 24: 00 ч. на 16.12.2020 г. По застрахователния договор застраховащ е ищецът, застрахован към момента на сключване на договора е лизингодателят „ОББ И.“ ЕАД, а застраховател е ответникът. Излага, че процесното МПС „Дачия Докер“, с рег. № ••••••• е участвало в ПТП на 10.10.2020 г. около 19: 00 ч. в гр. Ихтиман, на кръстовището на ул. „В.Левски“ и „Ст. Караджа“. Процесното МПС е било управлявано Т. К. и при ПТП е пострадало сериозно, като била налице тотална щета. Ищецът твърди, че по силата на договор за прехвърляне на правото на собственост от 23.07.2021 г. с нот. заверка на подписите лизингодателят по договора за лизинг е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху останките от МПС, като по този начин правоимащ по застрахователния договор и легитимиран да получи обезщетение по Каско бил ищецът. Ответникът – застраховател отказал с писма от 02.04.2021 г. и от 11.06.2021 г. да изплати обезщетение. Мотивите за отказа са, че водачът на МПС „Дачия Докер“, с рег. № ••••••• е осуетил провеждането на проверка за наличие на алкохол в кръвта, като при връчен талон за извършване на кръвна проба я е дал със закъснение от дни; освен това при анализ на пробата е отчетен резултат от 0, 16 промила. Ищецът претендира сумата от 19 000 лв. – обезщетение при настъпила тотална щета, което да бъде изплатено нему като собственик на останките на МПС. Твърди, че лизингодателят по договора за лизинг му е прехвърлил правото на собственост върху останките от МПС при липса на претенции, свързани със задълженията на ищеца като лизингополучател по договора за лизинг. Ответникът оспорва иска. Ответникът не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100337016, както и че лимитът на отговорност на застрахователя е 19 084, 50 лева. Не оспорва, че на 13.10.2020 г. е уведомен за настъпило събитие при спазване на сроковете, предвидени в договора. Твърди, че застрахованият автомобил е собственост на лизингодателя „ОББ И.“ ЕАД, поради което ищецът като лизингополучател не бил легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Сочи, че водачът на увреденото МПС бил виновен за настъпването му, като е допуснал груба небрежност при ПТП, неспирайки на знак „Стоп“ и непропускайки другия водач, като в тази връзка се позовава на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 25 ОУ. Излага, че Т. К. не е изпробван за алкохол с дрегер и че му е указано да даде кръвна проба. Излага, че във връзка със запитване до ОД на МВР- София, ответното дружество е било уведомено, че проба е дадена на 13.10.2020 г., което било 3 дни след настъпване на ПТП; били констатирани 0, 16 % промила алкохол в кръвта. Сочи, че претенцията е отказана, поради неизпълнение на водача на застрахованото МПС да извърши в срок изследване за алкохол. С оглед изложеното се твърди, че водачът на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол и не е изпълнил задължението си за своевременно даване на проба алкохол. Позовава се на изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „а“ ОУ, чл. 23, т. 3, б. „б“ ОУ. Излага, че не е положена грижата на добър стопанин и че не са взети мерки за предпазване на МПС от увреждане, а напротив – че водачът го е управлявал след употреба на алкохол. Нарушил е ЗДвП. Не са допуснати нарушения при изготвяне на доклада на делото по см.на чл. 140 ГПК. Докладът е пълен, точен и отразява обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска. На ищеца са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е собственик или лизингополучател по договора за лизинг, с което задължението на съда за разпределяне на доказателствената тежест е изпълнено. В тежест на ищеца е да докаже конкретните факти, въз основа на които твърди да е правоимащ по застрахователния договор. С доклада по делото по чл. 140 ГПК съдът не се произнася по съществото на спора. Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че към дата на ПТП товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ••••••• е застрахован при ответното дружество по имуществена застраховка „Каско“ на МПС; че на 13.10.2020 г. ответникът е уведомен за настъпило застрахователно събитие – ПТП между товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ••••••• и л.а. „Пежо“, модел „308“. Установява се от полицата, че между ищеца като застраховащ и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка „Каско“, по който лизингодателят и собственик на МПС към момента на сключване на договора е застрахован и бенефициер. По договор за застраховка „Автокаско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г. срокът на покритието е от 00: 00 ч. на 07.12.2019 г. до 24: 00 ч. на 16.12.2020 г. Не се спори, че ПТП е настъпило в срока за покритие и съставлява покрит риск, както и че относно пострадалото МПС е налице хипотезата на тотална щета. Спорно по делото е дали ищецът като лизингополучател по договора за лизинг и застраховащ по договора за застраховка е активно легитимиран да предяви прекия иск по чл. 405 КЗ спрямо застрахователя – ответник. Спорно е и кое лице измежду лизингодателя и лизингополучателя /ищеца/ следва да получи застрахователното обезщетение. Настоящият състав намира, че в случая правоимащ по застраховката е именно ищецът и собственик на останките на МПС, който е бил лизингополучател по договор за финансов лизинг от № 0029021/А/27.08.2018 г. Съгласно Решение № 194 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г., I т. о., ТК, което е постановено по приложение на КЗ /отм./, правоприемство по отношение на страна в едно правоотношение е възможно само по време на висящност / съществуване / на последното. Нормата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) не въвежда различно от това общо и логично правило / арг. и от ал. 4 на същата разпоредба /. Поради това при придобиване на вещта след изтичане срока на застрахователния договор, сключен със застрахован - праводателя на приобретателя на вещта, приобретателят не замества праводателя си в застрахователното правоотношение, възникнало между него и застрахователя и прекратено с изтичането на срока. Така при сключен договор за застраховка, по който застраховано лице е лизингодателят, ако вещта бъде придобита от лизингополучателя в срока на действие на договора за застраховка, то лизингополучателят встъпва в правата на праводателя си и става бенефициер по застраховката. Ако обаче лизинговата вещ и предмет на застрахователния договор е придобита от лизингополучателя след изтичане на срока на покритието, то лизингополучателят не встъпва по см. на чл. чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) в правата на лизингодателя като бенефициер по застраховка „Каско“. Това тълкуване е актуално и по действащия КЗ, според който по см. на чл. 413, ал. 1 КЗ ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. В случая обаче ищецът не твърди да е налице придобиване от него на лизинговата вещ в срока на покритието по договора за застраховка. Той сочи, че е настъпил покрит риск в срока на покритието и ищецът в качеството му на лизингополучател е предявил претенция за изплащане на обезщетение. Видно от искане от 13.10.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилите вреди по застрахованото МПС от ищеца, който е посочил, че към подаване на искането собственик на МПС е лизингодателят. По образуваната преписка и щета № 843220 застрахователят е водил кореспонденция с ищеца като лизингополучател. Наред с това застрахователят уведомил лизингодателя с писмо изх. № РК-014-33490/5/23.10.2020 г. на л. 45 за заведената щета и за основния непредставен според застрахователя документ – резултат от кръвна проба на водача на увреденото МПС. Така ищецът не твърди да е встъпил в правата на застрахован поради придобиване на актива в срока на действие на даговора а по см. на чл. 413, ал. 1 КЗ. Ищецът твърди, че след постановения отказ на застрахователя да заплати обезщетение с писмо изх. № РК-014-33490/12/30.06.2021 г. /л. 58/, адресирано до лизингодателя, то последният поради заплащане на всички задължения по договора за лизинг е прехвърлил на лизингополучателя и ищец правото на собственост над останките от МПС. По силата на договор за прехвърляне на правото на собственост от 23.07.2021 г. с нот. заверка на подписите /л. 72 и сл./ лизингодателят по договора за лизинг е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху останките от МПС. Всички задължения по договора за лизинг са били заплатени. Според чл. 384 КЗ при изплащането на обезщетение по застраховка относно лизигово имущество лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя. В хипотеза като настоящата на тотална щета обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. Според ал. 3 на чл. 384 КЗ лизингодателят задържа заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг. След това лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка от обезщетението. Поради това при настъпилата тотална щета на имуществото в резултат на ПТП правоимащ по договора да получи застрахователното обезщетение е в типичния случай лизингодателят. Лизингополучателят по договора за лизинг не разполага с пряк иск срещу застрахователя за обезщетението, защото той не е собственик на вещта. Пряк иск срещу застрахователя е легитимиран да предяви лизингодателят. Лизингополучателят може при бездействие на лизингодателя да предяви косвен иск за изплащане на обезщетението срещу застрахователя, по който като съищец участва лизингодателят, комуто ответникът се осъжда да заплати обезщетение, в случай че искът е основателен. След получаване на обезщетението лизингодателят погасява с него съществуващите задължения по договора за лизинг, след което превежда остатъка от обезщетението на лизингополучателя. Нормите на чл. 384, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ са защитни – те охраняват интереса на лизингодателя, че ще получи репариране на вредите при пълно унищожаване на вещта, поради което застрахователят е задължен да преведе обезщетението нему. Задължението на лизингодателя по чл. 384, ал. 3 КЗ към лизингополучателя е изградено на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, тъй като собственикът вече е обезщетен за стойността на вещта чрез получените вноски по лизинговия договор и чрез плащане на застрахователното обезщетение за останалите неизпълнени задължения на насрещната страна по договора за лизинг. В случая обаче видно от ликвидационната преписка, договора за прехвърляне на правото на собственост от 23.07.2021 г. и приетия в хода на въззивното пр-во договор за прехвърляне на вземане от 03.05.2023 г. то още в хода на водене на кореспонденцията по ликвидационната преписка лизингодателят е получил плащане на всички задължения по договора за лизинг. Поради пълното изпълнение на договора за лизинг и изчерпване на облигационното отношение чрез изпълнение след постановения отказ на застрахователя да заплати обезщетение лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя правото на собственост над останките от МПС. С писмо изх. № РК-014-33490/5/23.10.2020 г. на л. 45 застрахователят е уведомил лизингодателя, че е заведена щета от лизингополучателя относно лизинговата вещ. С писмо изх. № РК-014-33490/8/02.04.2020 г. на л. 50 до лизингодателя и с копие до ищеца - лизингополучател последните са уведомени, че поради непредставяне на резултати от кръвна проба за евентуална консумация на алкохол от водача на увреденото МПС се отказва за се изплати обезщетение. Със съпроводително писмо от 16.04.2021 г. на л. 54 ищецът е представил протокол от кръвна проба. С писмо вх. № РК- 014-33490/10/01.06.2021 г. на л. 55 лизингодателят е изпратил запитване до застрахователя дали щетата е тотална с цел предстоящо „уреждане на взаимоотношенията с лизингополучателя“. С писмо изх. № РК-014- 33490/11/11.06.2021 г. на л. 57 до лизингодателя застрахователят потвърждава отказа си да изплати обезщетение поради късното даване на кръвната проба три дни след ПТП. С писмо изх. № РК-014-33490/12/30.06.2021 г. на л. 58 до лизингодателя застрахователят го уведомява, че щетата е тотална и е отказана за плащане. Така лизингодателят и застрахован по договора за застраховка е узнал, че щетата е тотална и не ще бъде заплатена доброволно от застрахователя поради твърдения за управление на МПС от водач след употреба на алкохол. След оценка на обстоятелствата лизингодателят и застрахован по договора за застраховка, съобразявайки, че не са налице незаплатени задължения по договора за лизинг и същият е точно изпълнен от лизингополучателя, е преценил, че няма правен интерес от водене на дела срещу застрахователя. Поради това с договор с нот. заверка на подписите от 23.07.2021 г. на л. 72 и сл. е прехвърли на ищеца правото на собственост над останките от МПС. Според чл. 1 от договора всички суми по договора за лизинг са издължени, поради което се извършва прехвърлянето на правото на собственост над МПС в състоянието, в което е след ПТП. Така по силата на този договор лизингодателят престава да е собственик на увреденото МПС и за него не съществува интерес да получи застрахователно обезщетение за това имущество, понеже не съществуват неудовлетворени вземания по договора за лизинг. Ако лизингодателят в конкретната хипотеза получи обезщетението, то той би се обогатил неоснователно с него и би дължал незабавното му превеждане и то в пълен размер на лизингопоучателя по вече изпълнения договор за лизинг. Поради това с договора от 23.07.2021 г. лизингодателят се е отказал от правото да си получи обезщетение. Този отказ от правото да получи обезщетение се съдържа и в договор за прехвърляне на вземане от 03.05.2023 г. Договорът от 03.05.2023 г. възпроизвежда част от съдържанието на договора за лизинг. Според чл. 4 от договора от 03.05.2023 г. при постановен отказ на застрахователя да заплати обезщетение лизингополучателят заплаща сума като „икономически вреди“ от 12 931, 58 лв. Според чл. 5 от договора тази сума е заплатена на лизингодателя, именно поради което с договора от 23.07.2021 г. правото на собственост над МПС е прехвърлено на лизингополучателя. С договора за прехвърляне на вземане от 03.05.2023 г. лизингодателят прехвърля на ищеца всичките си вземания по застрахователния договор. Действително, според чл. 1 и чл. 4 от договора от 03.05.2023 г. то прехвърлителното действие относно цедираните вземания настъпва едва след евентуалното уважаване на иска с влязло в сила решение, т.е. действието на договора относно вземането в посочен размер от 19 000 лв. е поставено под условие Следва обаче да се посочи, че по силата на този договор лизингодателят потвърждава вече заявеното в договора от 23.07.2021 г., че поради удовлетворяване на всички негови вземания като кредитор по договора за лизинг за него не съществува интерес да претендира от застрахователя обезщетение по застраховката. Изрично с договора от 03.05.2023 г. /изр. Второ на чл. 1/ лизингодателят заявява, че за него не съществува и не възнамерява да води искове срещу застрахователя. Относно възможността на лизингополучателя да води косвени искове със съищец лизингодателя срещу застрахователя следва да се отбележи, че не съществуват незаплатени задължения по договора за лизинг. Съдът намира с оглед на гореизложеното и предвид уговорките в договори от 23.07.2021 г. и от 03.05.2023 г., че правоимащ по застраховката по конкретния казус, в качеството му на собственик на останките от МПС, се явява именно ищецът. В полицата е уговорена клауза „Пълно каско“. Не се спори, че нанасянето на щети по МПС вследствие на ПТП съставлява покрит риск по застраховката. Относно това дали са налице изключени рискове според ОУ /л. 34/. Според чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „а“ и чл. 23, т. 3, б. „б“ ОУ изключение от застрахователното покритите е нанасяне на вреди по МПС в случай, че водачът му е употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Счита се, че водачът е употребил алкохол и ако откаже да бъде извършена проверка или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта, както и когато е употребил алкохол след настъпване на ПТП, но преди проверката му от компетентните органи. В случая не се установява да е бил осъществен този изключен риск. Установява се от показанията на свид. К.а – партньор на управителя на ищеца, който в този ден е използвал МПС, че свидетелката и Р.К. отишли на рожден ден при приятели в Ихтиман. Свидетелката била в напреднала бременност. Поради това, че Р.К. употребил на тържеството определено количество алкохол, то помолил бащата на свидетелката да управлява процесното МПС и да ги прибере. Т. К. управлявал МПС, като пътници в него били Р.К. и свидетелката – дъщеря на шофьора. На нерегулирано кръстовище настъпило ПТП, като след него най-много увреждания имал шофьорът. Той изявил желание да бъде тестван с дрегер и този начин на тестване бил осъществен по думите на свидетелката. Т. К. след удара се затруднявал обаче да диша. След това го закарали в МБАЛ в Ихтиман, а свидетелката пък отишла на прегледи в София заради бебето. Преди да се качи на колата според свидетелката баща й пил лекарства за кръвно. Не сочи какви. Видно от талон за изследване № 0056120 на л. 156 относно водача Т. К. е приложено изследване с дрегер, но то било безуспешно поради проблеми с дишането на лицето. Видно от лист за преглед от 10.10.2020 г. на л. 133 на тази дата /т.е. в деня на ПТП/ вечерта около 21, 30 часа на водача Т. К. е взета кръвна проба. Шофьорът е декларирал, че страда от белодробна болест, което се установява и от амб. Лист от 12.10.2020 г. на л. 142. Така именно тази взета своевременно кръвна проба е изпратена за анализ в УМАЛ Св. Анна в София и там пристигнала годна на 13.10.2020 г. според протокол от същата дата на л. 155. При изследването й с газхроматографски метод се установило количество етилов алкохол от 0, 16 промила. Според заключението на неоспорената СМЕ на л. 161 и сл. то отразеният резултат от 0, 16 на хиляда е в границите на допустимата техническа грешка при прилагане на съответния метод на изследване. Следователно, при съвкупния анализ на доказателствата, недоказано остана по несъмнен начин от страна на ответника да е налице изключен риск – управление на МПС след употреба на алкохол или пък отказ да се подложи шофьорът на изследване или късно тестване. Според чл. 6, ал. 1, т. 25 ОУ не се заплащат вреди, произлезли от груба небрежност или виновни действия или бездействия. Ответникът твърди в тази връзка, че водачът на процесното МПС не е спрял на знак „Стоп“ при осъществяване на ПТП в гр. Ихтиман, на кръстовището на ул. „В.Левски“ и „Ст. Караджа“. Според чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по- засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия; неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Груба небрежност при управление на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. На преценка подлежат конкретните обстоятелства, като не може да се приеме, че всяко едно ПТП в срока на покритието по Каско е резултат на проявена груба небрежност на водача. В случая не се установява да е било проявено подобно поведение от водача на МПС. Установява се от показанията на свид. М., К.а и П. /водач на другото участвало в ПТП МПС/, че кръстовището, където е настъпило ПТП, е нерегулирано. На него предимство е имал десностоящият, който в случаят е бил свид. П. като водач на л.а. „Пежо“, модел „308“, с рег. № •••••••. Установява се от показанията на свидетелите, че водачът на процесното МПС е спрял на кръстовището и след това е потеглил. Свид. П. дава показания, че е имал ограничена видимост към кръстовището. Видно от постановление от 04.05.2021 г. на л. 148 по пр.пр. № 1251/2020 г. РП Ихтиман е отказала да образува ДП по отношение на водача. Така вина за настъпване на ПТП носи водачът на процесното МПС, който не е пропуснал движещия се по пътя с предимство на нерегулираното кръстовище, но не и при условията на груба небрежност. Не е налице изключен риск по застраховката, която е „Каско“. Според заключението на неоспорената СТЕ, която съдът напълно кредитира /л. 165/, автомобилът към датата на ПТП е бил на 1 година и 10 м. от датата на първоначалната регистрация. Действителната му стойност към датата на ПТП е в размер на 17 770 лв. В следствие на ПТП той е силно увреден, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност; налице е тотална щета. Стойността на запазените части би могла да се оцени процентно или по друг метод, който обаче предполага изходни данни, каквито по делото липсват – период на реализация на частите, кой ще разоборудва МПС, къде ще се съхранява. В случая собственикът на останките и ищец не е навел подобни твърдения и не сочи доказателства. Поради това вещото лице определя стойност на запазените части по първия метод от 4 425 лв., която и съдът възприема. Така дължимото обезщетение е в размер на 13 275 лв. или 0, 75 от действителната стойност на МПС към датата на ПТП. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ срокът за плащане е 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си да представи всички доказателства – чл. 108, ал. 1 КЗ. В ОУ чл. 22 не е предвидено друго. Видно ликвидационната преписка застрахованият е представил на 16.04.2021 г. последните документи. Следователно срокът за плащане е изтекъл на 13.05.2021 г. и от 14.05.2021 г. ответникът е в забава. За периода 14.05.2021 г. – 14.09.2021 г. законната лихва върху главницата от 13 275 лв. е в размер на 457, 25 лв., като ищецът претендира сумата от 855, 07 лв. Искът е основателен за 457, 25 лв. На ищеца се дължат разноски в хода на първоинстанционното пр-во от общо 3 928, 80 лв, от които 2 908, 80 лв. заплатен по банкова сметка хонорар; списък по чл. 80 ГПК на л. 160. Съобразно уважената част от исковете са дължими 2 717, 25 лв. Ответникът е сторил разноски за 510 лв., съдът определя юрк възнаграждение от 200 лв. Според отхвърлената част от иска са дължими 218, 94 лв. За въззивното пр-во на въззивникът е сторил разноски от 405 лв., от които дължими са 280, 10 лв. На въззиваемия се дължат 100 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд