Решение № 2460 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11967/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя му Й.М.Р. срещу Наказателно постановление № 776227-F769134/27.06.202 4 г., издадено от С.С.П. – Заместник - директор на ТД на НАП - София, с което на дружество „•••“ ЕООД на основание чл. 82, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 1 Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са наложени общо 112 броя имуществени санкции, всяка в размер на по 20,00 /двадесет/ лева, всяка за нарушение на чл. 73, ал. 4 във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ . В жалбата от управителя на „•••“ ЕООД – Й. Р. се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока и в жалбата на дружеството се навеждат твърдения за неправилно определена дата на нарушението, като вместо обективираната в НП дата - 05.03.2024 г. санкционираното лице посочва друга, а именно 06.03.2024 г. Като порок на атакуваното постановление се сочи неправилното квалифициране на нарушението, доколкото за 112 от 114-те лица, за които е подадена справката, данните са напълно коректни и подадени в срок. Във връзка с това жалбоподателят счита за неправилно неприемането на информацията относно изплатените през 2023 г. доходи на тези 112 лица. Поставя се акцент върху това, че при подаването на процесната справка, последната, при наличието на вменената нередовност, въобще не е следвало да се приема, предвид липсата на посочения недостатък /грешна буква в собственото име на едно от лицата/ сред изброените нередовности в чл. 102, ал. 3 ДОПК. Алтернативно се излагат доводи за третиране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се подчертава липсата на аргументация във връзка с неприлагането на указания институт. В тази насока в жалбата си „•••“ ЕООД се позовава на Разяснение № 20-00-116 от 14.06.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържащо критериите при определяне на маловажност на административното нарушение при неподадена в срок справка. Предвид това, че основната част от подлежащите на декларираните по този ред доходи представляват печалби от хазартни игри и не подлежат на облагане, в жалбата се изтъква липсата на вредоносен резултат. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството – жалбоподател „•••“ ЕООД се представлява от адв. М. П. от САК, редовно упълномощена, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление на основанията, посочени в жалбата. Въззиваемата страна – Заместник – директор на ТД на НАП – София се представлява от юрисконсулт С. Е., редовно упълномощен, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Дружество „•••“ ЕООД е юридическо лице, регистрирано в Република България, с ЕИК •••, представлявано от управителя му Й.М.Р.. За дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД в качеството му на данъчно задължено лице по Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и платец на доход било възникнало задължение по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за изготвяне на справка по образец за изплатените доходи на физически лица през 2023 г. Дружеството – жалбоподател направило опит да подаде справката за изплатени доходи на физическите лица през 2023 г. по електронен път на 26.02.2024 г. Същата обаче била отхвърлена поради невалидно попълнени данни – липсвала буква при изписване собственото име на едно от лицата и съответно личен номер на друго лице чужденец /нидерландски гражданин/. По повод отхвърлянето на подадената по електронен път справка, дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД било уведомено със съобщение с изх.номер 22000243424719/27.02.2024 г., изпратено на електронния адрес, посочен от дружеството за получаване на електронни изявления на органите на НАП, при подаване на заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен подпис на упълномощено лице. В съобщението било указано, че в 7 – дневен срок от датата на получаване на съобщението следва да бъде подадена нова справка с коректно попълнени данни съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ДОПК. В указания срок от санкционираното дружество не постъпила нова справка. Коригирана справка за изплатените доходи на физическите лица през 2023 г. била подадена близо два месеца по-късно - на 26.04.2024 г. в ТД на НАП София, офис „Младост“, касаеща 112 на брой лица – служители в дружествотожалбоподател. Свидетелката А. Т., заемаща длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, офис „Младост“ при извършената проверка констатирала, че справката е подадена след срока по чл. 73, ал. 4 ЗДДФЛ /последна актуална редакция с ДВ., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, а именно след 28.02.2024 г. В тази връзка и свид. Т. счела, че като не е подало справка за изплатени доходи на физическите лица през 2023 г. в 7 – дневен срок от получаване на съобщението за отказ, дружество „•••“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 73, ал. 4 във вр. чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ , поради което съставила на дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F769134/22.05.2024 г. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и бил предявен на упълномощено лице - представител на дружеството-жалбоподател. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било подадено възражение срещу акта. След преценка за неоснователност на така депозираното възражение от Заместник - директор на ТД на НАП София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 776227-F769134/27.06.2024 г., с което на основание чл. 82, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗДДФЛ на дружество „•••“ ЕООД са наложени общо - 112 имуществени санкции – за всяко едно от лицата, посочени в справката, всяка от които санкции в размер на по 20, 00 /двадесет/ лева. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни - показанията на актосъставителя А. Т. и свидетелят Н. И., в качеството й на главен счетоводител на счетоводната къща, обслужваща санкционираното дружество и всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира депозираните от свидетелите А. Т. и Н. И. показания за достоверни, надеждни и добросъвестно изложени. Като взе предвид процесуалната им роля /едната свидетелка, подкрепяща административнонаказателното обвинение, а другата опровергаваща го/, е напълно обосновано и разбираемо показанията на двете свидетелки да са разнопосочни и диаметрално противоположни. От гласните доказателствени средства, депозирани от свид. Т. се извлича информация относно реда, по който е установено процесното, вменено за извършено на дружеството нарушение, а от показанията на свид. И. се установява предмета на дейност на санкционираното дружество, начина му на работа и организация при ежегодното подаване на процесната, изискуема по закон, справка, както и конкретно възникналата проблемна ситуация към момента на подаване на справката за въпросната 2023 година. Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, в които не се наблюдават съществени противоречия. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, непротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът намира, че не следва да излага. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, съдът намира за процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, в предвидения за това преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – аргумент от чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери в цялост законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата – арг. чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. При извършване на проверка за законосъобразност съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно разпоредбите на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ. Последното е изводимо и от представените Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП и пълномощно № РД-04-29/31.01.2022 година. И двата процесуални документа са издадени при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. И двата основни документа отговарят на изискванията за редовност, всички изискуеми от закона реквизити, включително описание нарушението, на обстоятелствата, при които е било извършено и посочване на съответстващата му правна квалификация. Съдът намира, че при съставяне на АУАН са спазени и изискванията н а чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението, подписан е от актосъставителя, свидетеля, предявен е за запознаване на упълномощено лице на дружеството - въззивник. Настоящият съдебен състав обаче намира посочената в атакувания санкционен акт дата на нарушението – 05.03.2024 г. за неправилно определена и несъответстваща на действителната дата на осъществяване на конкретния състав на всяко от нарушенията на ЗДДФЛ, за което е ангажирана отговорността на „•••“ ЕООД. В тази насока следва да се отбележи, че предвид деня на получаване на съобщението за отхвърляне на подадената от санкционираното дружество справка за изплатени доходи и удържани здравноосигурителни вноски – 27.02.2024 г. и предоставения със същото съобщение 7-дневен срок за отстраняване на регистрираните нередовности, намери, че така указания срок е изтекъл реално в 24:00 часа на 05.03.2024 г., съответно дружеството-жалбоподател се намира в нарушение от следващия ден, т.е. от 06.03.2024 г. Основание за изложеното настоящият съдебен състав намира в разпоредбата на чл. 22, ал. 6 ДОПК, която разпоредба по съдържание не се откроява по никакъв начин от общите правила за изчисляване на срокове в други производства. Съгласно посочената норма „срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден“. В противовес на цитираната норма и утвърдените правила за броене на срокове, наказващият орган е започнал изчисляването на предоставения 7-дневен срок от деня на получаване на съобщението от страна на дружеството-жалбоподател, вместо от следващия ден – 28.02.2024 г. Простата аритметика в настоящия случай показва, че срокът за отстраняване на указаните в съобщението нередовности е изтекъл в края на деня /в 24:00 часа/ на 05.03.2024 г., съответно, че санкционираното дружество е консумирало вменения му състав на нарушения на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ на 06.03.2024 г., както правилно е отбелязано в жалбата. Именно поради горните съображения, с неправилното определяне на датата на нарушението, се засяга съществено процесуалното право на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице „•••“ ЕООД, в съдържанието на което право се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което му се вменява за извършено и да организира защитата си спрямо така зададените параметри на обвинението, което от своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока настоящата съдебна инстанция счита, че посоченият недостатък не би могъл да бъде коригиран. По изложените съображения съдът намира, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и предвид липата на изрично направено искане за присъждане на разноски от страна на „•••“ ЕООД, съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , Софийски районен съд,