Решение № 4823 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1203/2024 г.

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Мебели Уника“ ЕООД – гр. Септември, чрез пълномощника – адв. М., срещу Решение № 350/26.09.2024г., постановено по НАХД № 1051/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2400218/27.06.2024г., издадено от директора на Д“ИТ“ – гр. Пазарджик / НП /, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл. чл.413, ал.2 от КТ, и за нарушение по чл.52 ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.15/2006г.), вр. т.27 от Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024 година на министъра на ТСП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ, претендират се разноски. В съдебно заседание касатора – редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, въз основа наведените в същата основания. Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представено писмено моли съдът да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски. Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Установена е следната фактическа обстановка: Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда на 03.04.2024 г. в обект на контрол, представляващ „Цех за производство на мебели“, намиращ се е поземлен имот с идентификатор 66439.4.28, местност „Тус тепе“, в землището на с. Симеоновец, и извършващ дейност, декларирана пред НАП, НСИ КИД 2008 с код: 31.09- „Производство на други мебели“, не е застраховало за своя сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително застраховане за риск „Трудова злополука“, в това число заварените да престират труд на 03.04.2024 г. по време на проверката, извършена на място в обекта на контрол - [населено място], М. Г. и В. Ч., всички на длъжност „машинен оператор“. МСТП със Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023 г. е определило коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024 г. Работещите в дружеството-касатор извършват икономическа дейност - Производство на други мебели с код по КИД 31.09, за който е определен коефициент на трудов травматизъм 0.88 и е по-висок от средния коефициент за страната - 0.63. Нарушението било констатирано на 12.04.2024 г. при преглед на фирмената документация в Д“ИТ“ – гр. Пазарджик. На същата дата била представена застрахователна полица №0142/9/24/120/000007 за застраховка за риск „Трудова злополука“, с дата на влизане в сила 00: 00 часа на 04.04.2024 г. За така установеното нарушение по чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.15/06г.), вр. т.27 Заповед № РД-06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024г., св. А. / гл. инспектор в Д „ИТ”- гр.Пазарджик/ съставила АУАН срещу дружеството – касатор. Въз основана така съставения АУАН е издадено обжалваното пред РС – гр. Пазарджик НП. Правилно е възприетото от РС- гр. Пазарджик, че установеното фактическо положение осъществява състава на административно нарушение по чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.15/06г.), вр. т.27 от Заповед № РД-06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024г. / Заповедта/. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ „Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет“. С тази разпоредба е предвидено задължение за работодателя, каквото качество несъмнено притежава дружеството-касатор спрямо лицата [населено място], М. Г. и В. Ч., да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет. Такъв акт на Министерски съвет е Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука “ приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г. /обн ДВ бр. 15 от 2006 г. / - Наредбата. При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Правилно въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което е санкциониран касационния жалбоподател. Както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които последното е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на касатора административно нарушение, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Спазени са и изискванията на чл. 40 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на дружеството – касатор, относно различните изписвания на съответните точки от Заповедта. Недвусмислено, видно от събраните по делото доказателства, се касае до икономическа дейност – производство на мебели, за която е определена над средния за страната коефициент на трудов травматизъм. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая е налице. В жалбата се релевират доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, които съдът намира за неоснователни. На първо място, следва да бъде посочено, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това разрешение е постановено в ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС, съгласно което специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В случая не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. Разпоредбата на чл. 415в от КТ урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези, описани в чл. 413, ал. 2 от КТ. В чл. 415в от КТ са предвидени две кумулативно изискуеми се предпоставки, за да може нарушение на трудовото законодателство да бъде прието за маловажно: да е отстранено веднага след установяването му по надлежния ред; и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници или служители. Липсата на което и да е от визираните условия води до неприложимост на чл. 415 в, ал. 1 КТ. По несъмнен начин е установено обстоятелството, че в деня, следващ проверката работодателят е представил изискуемата застраховка по отношение на посочените лица. Видно от данните по делото – справка от информационната система на ИА“ГИТ“ и тримата работника полагат труд по силата на безсрочни трудови договори. Задължителната застраховка е сключена повече от три месеца, след започване прилагането на Заповед № РД-06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024г. В случая работодателят има задължение да застрахова работниците, което е предвидено с цел да осигури безопасните условия на труд, а с неизпълнение на това задължение работодателят поставя работниците в необоснован риск, в случай на събитие, увреждащо здравето на работника, което не би могло да бъде обезщетено при липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука“. Следователно в случая разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да намери приложение, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за това. Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав