Решение № 7225 от 30.11.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 4660/2022 г.

Производството е по чл.156 от ДОПК вр.с л.19 от ДОПК. Образувано е по жалба на И. Т. Т. ЕГН [ЕГН] от@@3@[жк][жилищен адрес] срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-22221417006967-091-001 от 25.10.2021г., с който РА по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Ем Стейт“ЕООД ЕИК[ЕИК] за периода от 01.10 до 31.12.2014. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ – са установени задължения за лицето в размер на 760 077, 25лв. главница и 519 151, 01лв. лихва или общо 1 279 228, 26лв.. По изложените в жалбата съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на РА се моли- жалбата да се уважи като се отмени РА. На първо място се подчертава, че се касае за особен вид отговорност на управителя на ТД по чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което се изисква поведение на управителя, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен по закон да заяви и това да е довело до невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Визира се, че това укриване следва да е умишлено и жалбоподателят да е съзнавал и допускал последиците от поведението си. В изложения конспект се подчертава, че няма причинна връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на вземането, защото самото задължение за ТД не е възникнало, доколкото неправилно ревизиращият екип е определил сумата като доход на Grayblock L., о-в А.. Това е заем, който подлежи на връщане и той не може да се дефинира като доход за заемателя. Подчертава се, че чуждестранното ЮЛ не е изпълнило задължението си за връщане на заемната сума, но това не променяу качестното на заемодателя „ЕМ Стейт“ЕООД. О. на сумата като несъбираем заем –не прави тази сума източник на доход по смисъла на чл.195, ал.1 от ЗКПО, съответно от което да възникне задължение за внасянето на данъка. Допълва се, че влезлия в сила РА по отношение на „Ем Стейт“ЕООД РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г.обвързва само за размера на данъка, но не е и относно останалите елементи от ФС на чл.19, ал.1 от ДОПК. В този смисъл е недоказан субективния елемент на пряк умисъл у оспорващия да укрие факти и обстоятелства и така да избегне плащането на данъчното задължение. Оспорва се и изложеното в РД към РА на „Ем Стейт“ ЕООД /заб.РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г./ за това, че е спорно дали към момента на слючване на договора за заем 01.06.2009г. дружеството Grayblock L., о-в А.- съществува в правния мир. В този аспект има позоваване на удостоверение от търговския регистър на о-в А., че още на 08.12.2008г. дружеството е започнало действия по преустановяването на дейността си. Въз основа на това се прави извода, че 6 години по-късно, когато е отписано вземането от „Ем Стейт“ЕООД като несъбираемо-дружеството в действителност не съществува. Визира се, че липсва всякаква житейска и правна логика от „Ем Естейт“ЕООД да се изисква да продължава да отразява счетоводно взамане, което не може да се върне. С оглед изложеното се посдчертава, че поведението както на ТД, така и на неговия управител И. Т. – не може да се третира като такова за избягване на данъчното облагане. Има и позоваване на ч.37, ал.1 т.6 от ЗКПО, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от отписване на вземанията –се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи заличаването на длъжника.На база на изложеното –се твърди, че законодателят поволява на кредитора при заличаване на длъжника –да отпише вземането. В тази връзка се твърди, че Т., след като е станал управител на „Ем Естейт“ЕООД и се е консултирал със счетоводител, е приел, че не е коректно да се води като актив в баланса този несъбираем заем, поради което липсва субективния елемент по чл.19, ал.1 от ДОПК. Допълва се, че не е наличен и един от обективните факти по чл.19, ал.1 от ДОПК- причинна връзка- а именно поведението на управителя да е такова, че да е едиствената причина да не се събере вземането. На следващо място се твърди, че приходната администрация не е събрала и данни дали „Ем Естейт“ЕООД може да покрие задълженията си –не е ясно какво е негово имуществено състояние. На последно място се визира, че дружеството е обявено в несъстоятелност /с решение №72 от 11.01.2016г. по т.д.1724/2015г. на СГС и има назначен синдик, който е следвал да оспори РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г., което не е направил. Във връзка с несъстоятелността и началната дата на неплатежоспособността 25.06.2014г. се твърди, че още преди ревизията дружеството е било във влошено финансово състояние и вписването на Т. като управитело т 18.07.2014г. не може да се приеме, че действията му имат отношение към несъбирането на дълга. С оглед на изложените доводи се моли да се уважи жалбата и да се отмени РА, който е мълчаливо потвърден. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Т., преупълномощен от адв.Ф.. Претендират се разноски. Ответната страна- чрез юрк.В. -оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрк.възнаграждение. Представя писмени бележки. Видно от същите отговорността на Т. е ангажирана за установени безспорно задължения на „Ем Естейт“ЕООД, който е управител на дружеството от 01.082014г. до 13.12.2017г., когато са прекратени правомощията му с решение №2372 от 13.12.2017г. на СГС. Подчертава се, че ревизията и задълженията за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. са установени с влязъл в сила РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Посочено е, че към 31.12.2014г. „Ем Естейт“ЕООД е отчело отписване на несъбираемото вземане в размер на 760 772, 52лв. от дружеството Grayblock L. /о-в А./ по смисъла на §.1, т.64 от ДР на ЗКПО, без документ, доказващ основанието за това. Отписаното вземане е по договор за заем от 01.06.2009г. за предоставени от българското ТД на чуждестранното 9 700 000евро, за което е следвало да има лихва от 1, 1%. Посочено е, че има само копие от договора и не е ясно към момента на предоставяне на заема /чрез К./ посоченото чуждестранно дружество дали е съществувало, който обстоятелства и понастоящем са неизяснени, въпреки усилията на органите по приходите. Допълва се, че „Ем Естейт“ЕООД няма имущество, за да обезпечи задължението за начисления данък, което се установява от справка изх.№С170022-134-00003462 от 13.09.2017г., както от образуваното ИД 22150033395/2015г.. С оглед всичко изложено се релевира, че е налице хипотезата по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Т.. Подчертава се, че данъчните задължения на дружеството са установени по-късно, но това е въз основа на недекларирането на действителния финансов резултат, съответно произтичащите от него задължения по чл.195 от ЗКПО с декларация именно на управителя, поради което не се изключва умисъла. Касателно отписването –се сочи, че в счетоводното законодателство /за разлика от ЗКПО/ вземането не може да се отпише с изтичане на 5-годишен срок. Допълва се, че само ако вземането е несъбираемо и е изтекъл давностния срок-се признава счетоводен разход за отписването му. Направен е извода, че при отчитане на счетоводните разходи през 2014г. от отписването на вземането от 2009 като несъбираемо –ще бъдат признати същите, ако са изминали 5 години от датата на възникване на изискуемостта. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.69 от ЗЗД, ако задължението е без срок -кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Сочи се, че няма документи, от които да е видно кога е изискуемо задължението на чуждестранното ЮЛ. С оглед изложеното – след като няма основание за отписване се сочи, че правилно е прието в РА, че отписаните вземания приобиват характеристиката на доход и за „Ем Естейт“ЕООД е възникнало задължението да декларира данък при източника по чл.195, ал.1 от ЗКПО, което следва да стане с декларация по образуц по чл.201, ал.1 от ЗКПО до края на месеца, следващ тримесечието за начисляване на дохода. Съответно Т. като управител като не е подал декларацията по чл.201, ал.1 от ЗКПО – умишлено е укрил факти довели до несъбиране на задължението за данък. С оглед това –се моли да се отхвърли жалбата. Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София град, І отделение, 47 състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е в срок от 25.03.2022г, по отношение на лице засегнато от акта, поради което следва да се разгледа по съществото й. На първо място по процедурата се установява следното: Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22221417006967-020-001 от 12.10.2017г. издадена от В. В. В. на длъжност Началник на сектор е възложено извършването на ревизия на И. Т. Т. за установяване на отговорност за задължения за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. на „Ем Стейт“ЕООД. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221417006967-092-001 от 09.08.2021г., по отношение на който възражението на РЛ е прието за неоснователно. Ревизията приключва с Ревизионен акт /РА/ №Р-22221417006967-091-001 от 25.10.2021г., издаден от М. Й. С. на длъжност „Началник сектор“ и от Б. В. М. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК в размер на общо 1 263 180, 89лв. /760 077, 25лв. главница и 519 151, 01лв. лихви/ на Т. за задължения на „Ем Стейт“ЕООД за данъчен период от 01.10.2014г. до 31.12.2014г., установени с влязъл в сила РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Установено е, че по данни от ТР управител на „Ем Естейт“ЕООД от 18.07.2014г. с договор за продажба на дружествени дялове – е именно Т.. За ревизирания период 01.10.2014-31.12.2014г. дружеството има задължения за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ в размер на 760 077, 25лв. главница. Прието е, че има и причинно следвена връзка между неправомерното действие на РЛ и причинената на фиска щета, тъй като И. Т. в качеството си на управител на „Ем Стейт“ЕООД-в несъстоятелност, е действал недобросъвестно като е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация и за които е знаел- а именно, че не е удържан и внесен дължим данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ за периода от 01.10.2014 до 31.12.2014г. от страна на „Ем Стейн“ЕООД. Визирано е, че съгласно справка за имуществено състояние от 13.09.2017г. от дирекция „Събиране“ е установено, че задълженията на дружеството са несъбираеми. От направената справка в ПП С. към датата на РА се установява, че „Ем Стейт“ ЕООД има задължения в общ размер от 1 870 577, 60лв. вкл. главница от 760 077, 25лв.ДДЧЮЛ. В РА е посочено, че съгласно констатациите в РД –са налице всичките субективни и обективни предпоставки за установяване на отговорността на ФЛ-управител на „Ем Стейт“ЕООД –И. Т.. Видно от РД с протокол за присъединяване №Р-22221417006967 от 21.07.2021г. е приобщен РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за извършена ревизия на „Ем Стейт“ЕООД за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Посочено е, че в това ревизионно производство е установено, че към 31.12.2014г. „Ем Стейт“ЕООД-в несъстоятелност е отчело отписване на несъбираемо вземане в размер на 7 600 772, 52лв.от дружеството „Грейблок“ООД /дружество в юрисдикция с преференциален данъчен режим о-в А./А. -остров в източната част на К. море, самоуправляваща се територия на Великобритания/ по смисъла на §.1, т.64от ДР на ЗКПО, без документ, доказващ основанието за това. Вземането е по договор за заем от 01.06.2009г., съгласно който „Ем Стейт“ЕООД е предоставило на „Г.“ заемна сума от 9 700 000евро при лихва от 1, 1%, като връщането е обезпечено с издаването на запис на заповед в полза на заемателя. Посочено е, че при прегледа на търговските и счетоводните документи на дружеството е установено, че има копие от договора на английски, от който не може да се установи към датата на предоставяне на заема 01.06.2009г. /по банкова сметка в К./ дали „Г.“ изобщо е съществувало. От „Ем Стейт“ ЕООД е поискана допълнителна информация –за чуждестранното дружество вкл. и на какво основание е описан дълга- но такава не е била предоставена. Установени са и основанията по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК “до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“, както и т.4-„липсва или не е представена счетоводна отчетност по ЗСтв или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“ и т.5 „документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци- липсват“. Изпратени и са връчени уведомления по чл.32 от ДОПК, по отношение на които документи не са представени. Посочено е, че на основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК при ревизията на „Ем Стейт“ЕООД /н/ е определена данъчна основа за облагане с данък на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 7 600 772, 52лв.. Ставката на данъка е 10 на сто, при което дължимият данък е 760 077, 25лв. на основание чл.202, ал.2 от ЗКПО този данък е следвало да се удържи и внесе от „Ем Стейт“ЕООД в срок до 31.01.2015г., тъй като се отнася за тримесечието 01.10-31.12.2014г., през което са начислени доходите. Съответно на основание чл.175 от ДОПК вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва от 134 225, 54лв., изчислена за периода от 01.02.2015г. до 30.06.2016г. Посочено е, че в хода на ревизионното производство срещу И. Т. е извършена насрещна проверка на „Ем Стейт“ЕООД като с протокол №П-22220221085082-141-001 от 09.08.2021г. са направени констатации за изискани документи вкл.договора за заем, данни за лицата, които са го подписали, платежни документи за превод на сумата вкл. и писмени обяснения защо не е подадена декларация по чл.201 от ЗКПО е не е внесен данък по чл. 195 от ЗКПО, като обяснения и документи не са представени. Дружеството не е намерено и на адреса. С оглед изложеното е направен извода, че има причинно-следствена връзка между неправомерното действие на РЛи причинената щета на фиска, тъй като И. в качеството си на управителе действал недоросъвестно и е укрил факти и обстотелства, които не ги е обявил пред приходната администрация- не е удържан и внесен дължимия данък върху доходите на чужестранни ЮЛ за периода 01.10-31.12.2014г. в размер на 760 077, 25лв. от страна на „Ем Стайт“ЕООД, установени с РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г., който е връчен, не е обжалван и е влязъл в сила. Допълнено е, че РЛ не може да не знае, че от ТД не е декариран и внесен посочения данък, поради което е възникнаа субсидиарната отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК.Направен е правния извод, че са налице предпоставките за ангажира Производството е по чл.156 от ДОПК вр.с л.19 от ДОПК. Образувано е по жалба на И. Т. Т. ЕГН [ЕГН] от@@3@[жк][жилищен адрес] срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-22221417006967-091-001 от 25.10.2021г., с който РА по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Ем Стейт“ЕООД ЕИК[ЕИК] за периода от 01.10 до 31.12.2014. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ – са установени задължения за лицето в размер на 760 077, 25лв. главница и 519 151, 01лв. лихва или общо 1 279 228, 26лв.. По изложените в жалбата съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на РА се моли- жалбата да се уважи като се отмени РА. На първо място се подчертава, че се касае за особен вид отговорност на управителя на ТД по чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което се изисква поведение на управителя, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен по закон да заяви и това да е довело до невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Визира се, че това укриване следва да е умишлено и жалбоподателят да е съзнавал и допускал последиците от поведението си. В изложения конспект се подчертава, че няма причинна връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на вземането, защото самото задължение за ТД не е възникнало, доколкото неправилно ревизиращият екип е определил сумата като доход на Grayblock L., о-в А.. Това е заем, който подлежи на връщане и той не може да се дефинира като доход за заемателя. Подчертава се, че чуждестранното ЮЛ не е изпълнило задължението си за връщане на заемната сума, но това не променяу качестното на заемодателя „ЕМ Стейт“ЕООД. О. на сумата като несъбираем заем –не прави тази сума източник на доход по смисъла на чл.195, ал.1 от ЗКПО, съответно от което да възникне задължение за внасянето на данъка. Допълва се, че влезлия в сила РА по отношение на „Ем Стейт“ЕООД РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г.обвързва само за размера на данъка, но не е и относно останалите елементи от ФС на чл.19, ал.1 от ДОПК. В този смисъл е недоказан субективния елемент на пряк умисъл у оспорващия да укрие факти и обстоятелства и така да избегне плащането на данъчното задължение. Оспорва се и изложеното в РД към РА на „Ем Стейт“ ЕООД /заб.РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г./ за това, че е спорно дали към момента на слючване на договора за заем 01.06.2009г. дружеството Grayblock L., о-в А.- съществува в правния мир. В този аспект има позоваване на удостоверение от търговския регистър на о-в А., че още на 08.12.2008г. дружеството е започнало действия по преустановяването на дейността си. Въз основа на това се прави извода, че 6 години по-късно, когато е отписано вземането от „Ем Стейт“ЕООД като несъбираемо-дружеството в действителност не съществува. Визира се, че липсва всякаква житейска и правна логика от „Ем Естейт“ЕООД да се изисква да продължава да отразява счетоводно взамане, което не може да се върне. С оглед изложеното се посдчертава, че поведението както на ТД, така и на неговия управител И. Т. – не може да се третира като такова за избягване на данъчното облагане. Има и позоваване на ч.37, ал.1 т.6 от ЗКПО, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от отписване на вземанията –се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи заличаването на длъжника.На база на изложеното –се твърди, че законодателят поволява на кредитора при заличаване на длъжника –да отпише вземането. В тази връзка се твърди, че Т., след като е станал управител на „Ем Естейт“ЕООД и се е консултирал със счетоводител, е приел, че не е коректно да се води като актив в баланса този несъбираем заем, поради което липсва субективния елемент по чл.19, ал.1 от ДОПК. Допълва се, че не е наличен и един от обективните факти по чл.19, ал.1 от ДОПК- причинна връзка- а именно поведението на управителя да е такова, че да е едиствената причина да не се събере вземането. На следващо място се твърди, че приходната администрация не е събрала и данни дали „Ем Естейт“ЕООД може да покрие задълженията си –не е ясно какво е негово имуществено състояние. На последно място се визира, че дружеството е обявено в несъстоятелност /с решение №72 от 11.01.2016г. по т.д.1724/2015г. на СГС и има назначен синдик, който е следвал да оспори РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г., което не е направил. Във връзка с несъстоятелността и началната дата на неплатежоспособността 25.06.2014г. се твърди, че още преди ревизията дружеството е било във влошено финансово състояние и вписването на Т. като управитело т 18.07.2014г. не може да се приеме, че действията му имат отношение към несъбирането на дълга. С оглед на изложените доводи се моли да се уважи жалбата и да се отмени РА, който е мълчаливо потвърден. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Т., преупълномощен от адв.Ф.. Претендират се разноски. Ответната страна- чрез юрк.В. -оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрк.възнаграждение. Представя писмени бележки. Видно от същите отговорността на Т. е ангажирана за установени безспорно задължения на „Ем Естейт“ЕООД, който е управител на дружеството от 01.082014г. до 13.12.2017г., когато са прекратени правомощията му с решение №2372 от 13.12.2017г. на СГС. Подчертава се, че ревизията и задълженията за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. са установени с влязъл в сила РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Посочено е, че към 31.12.2014г. „Ем Естейт“ЕООД е отчело отписване на несъбираемото вземане в размер на 760 772, 52лв. от дружеството Grayblock L. /о-в А./ по смисъла на §.1, т.64 от ДР на ЗКПО, без документ, доказващ основанието за това. Отписаното вземане е по договор за заем от 01.06.2009г. за предоставени от българското ТД на чуждестранното 9 700 000евро, за което е следвало да има лихва от 1, 1%. Посочено е, че има само копие от договора и не е ясно към момента на предоставяне на заема /чрез К./ посоченото чуждестранно дружество дали е съществувало, който обстоятелства и понастоящем са неизяснени, въпреки усилията на органите по приходите. Допълва се, че „Ем Естейт“ЕООД няма имущество, за да обезпечи задължението за начисления данък, което се установява от справка изх.№С170022-134-00003462 от 13.09.2017г., както от образуваното ИД 22150033395/2015г.. С оглед всичко изложено се релевира, че е налице хипотезата по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Т.. Подчертава се, че данъчните задължения на дружеството са установени по-късно, но това е въз основа на недекларирането на действителния финансов резултат, съответно произтичащите от него задължения по чл.195 от ЗКПО с декларация именно на управителя, поради което не се изключва умисъла. Касателно отписването –се сочи, че в счетоводното законодателство /за разлика от ЗКПО/ вземането не може да се отпише с изтичане на 5-годишен срок. Допълва се, че само ако вземането е несъбираемо и е изтекъл давностния срок-се признава счетоводен разход за отписването му. Направен е извода, че при отчитане на счетоводните разходи през 2014г. от отписването на вземането от 2009 като несъбираемо –ще бъдат признати същите, ако са изминали 5 години от датата на възникване на изискуемостта. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.69 от ЗЗД, ако задължението е без срок -кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Сочи се, че няма документи, от които да е видно кога е изискуемо задължението на чуждестранното ЮЛ. С оглед изложеното – след като няма основание за отписване се сочи, че правилно е прието в РА, че отписаните вземания приобиват характеристиката на доход и за „Ем Естейт“ЕООД е възникнало задължението да декларира данък при източника по чл.195, ал.1 от ЗКПО, което следва да стане с декларация по образуц по чл.201, ал.1 от ЗКПО до края на месеца, следващ тримесечието за начисляване на дохода. Съответно Т. като управител като не е подал декларацията по чл.201, ал.1 от ЗКПО – умишлено е укрил факти довели до несъбиране на задължението за данък. С оглед това –се моли да се отхвърли жалбата. Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София град, І отделение, 47 състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е в срок от 25.03.2022г, по отношение на лице засегнато от акта, поради което следва да се разгледа по съществото й. На първо място по процедурата се установява следното: Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22221417006967-020-001 от 12.10.2017г. издадена от В. В. В. на длъжност Началник на сектор е възложено извършването на ревизия на И. Т. Т. за установяване на отговорност за задължения за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. на „Ем Стейт“ЕООД. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221417006967-092-001 от 09.08.2021г., по отношение на който възражението на РЛ е прието за неоснователно. Ревизията приключва с Ревизионен акт /РА/ №Р-22221417006967-091-001 от 25.10.2021г., издаден от М. Й. С. на длъжност „Началник сектор“ и от Б. В. М. на длъжност „Главен инспектор по приходите“, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК в размер на общо 1 263 180, 89лв. /760 077, 25лв. главница и 519 151, 01лв. лихви/ на Т. за задължения на „Ем Стейт“ЕООД за данъчен период от 01.10.2014г. до 31.12.2014г., установени с влязъл в сила РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Установено е, че по данни от ТР управител на „Ем Естейт“ЕООД от 18.07.2014г. с договор за продажба на дружествени дялове – е именно Т.. За ревизирания период 01.10.2014-31.12.2014г. дружеството има задължения за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ в размер на 760 077, 25лв. главница. Прието е, че има и причинно следвена връзка между неправомерното действие на РЛ и причинената на фиска щета, тъй като И. Т. в качеството си на управител на „Ем Стейт“ЕООД-в несъстоятелност, е действал недобросъвестно като е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация и за които е знаел- а именно, че не е удържан и внесен дължим данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ за периода от 01.10.2014 до 31.12.2014г. от страна на „Ем Стейн“ЕООД. Визирано е, че съгласно справка за имуществено състояние от 13.09.2017г. от дирекция „Събиране“ е установено, че задълженията на дружеството са несъбираеми. От направената справка в ПП С. към датата на РА се установява, че „Ем Стейт“ ЕООД има задължения в общ размер от 1 870 577, 60лв. вкл. главница от 760 077, 25лв.ДДЧЮЛ. В РА е посочено, че съгласно констатациите в РД –са налице всичките субективни и обективни предпоставки за установяване на отговорността на ФЛ-управител на „Ем Стейт“ЕООД –И. Т.. Видно от РД с протокол за присъединяване №Р-22221417006967 от 21.07.2021г. е приобщен РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г. за извършена ревизия на „Ем Стейт“ЕООД за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ. Посочено е, че в това ревизионно производство е установено, че към 31.12.2014г. „Ем Стейт“ЕООД-в несъстоятелност е отчело отписване на несъбираемо вземане в размер на 7 600 772, 52лв.от дружеството „Грейблок“ООД /дружество в юрисдикция с преференциален данъчен режим о-в А./А. -остров в източната част на К. море, самоуправляваща се територия на Великобритания/ по смисъла на §.1, т.64от ДР на ЗКПО, без документ, доказващ основанието за това. Вземането е по договор за заем от 01.06.2009г., съгласно който „Ем Стейт“ЕООД е предоставило на „Г.“ заемна сума от 9 700 000евро при лихва от 1, 1%, като връщането е обезпечено с издаването на запис на заповед в полза на заемателя. Посочено е, че при прегледа на търговските и счетоводните документи на дружеството е установено, че има копие от договора на английски, от който не може да се установи към датата на предоставяне на заема 01.06.2009г. /по банкова сметка в К./ дали „Г.“ изобщо е съществувало. От „Ем Стейт“ ЕООД е поискана допълнителна информация –за чуждестранното дружество вкл. и на какво основание е описан дълга- но такава не е била предоставена. Установени са и основанията по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК “до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“, както и т.4-„липсва или не е представена счетоводна отчетност по ЗСтв или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“ и т.5 „документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци- липсват“. Изпратени и са връчени уведомления по чл.32 от ДОПК, по отношение на които документи не са представени. Посочено е, че на основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК при ревизията на „Ем Стейт“ЕООД /н/ е определена данъчна основа за облагане с данък на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО за периода от 01.10.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 7 600 772, 52лв.. Ставката на данъка е 10 на сто, при което дължимият данък е 760 077, 25лв. на основание чл.202, ал.2 от ЗКПО този данък е следвало да се удържи и внесе от „Ем Стейт“ЕООД в срок до 31.01.2015г., тъй като се отнася за тримесечието 01.10-31.12.2014г., през което са начислени доходите. Съответно на основание чл.175 от ДОПК вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва от 134 225, 54лв., изчислена за периода от 01.02.2015г. до 30.06.2016г. Посочено е, че в хода на ревизионното производство срещу И. Т. е извършена насрещна проверка на „Ем Стейт“ЕООД като с протокол №П-22220221085082-141-001 от 09.08.2021г. са направени констатации за изискани документи вкл.договора за заем, данни за лицата, които са го подписали, платежни документи за превод на сумата вкл. и писмени обяснения защо не е подадена декларация по чл.201 от ЗКПО е не е внесен данък по чл. 195 от ЗКПО, като обяснения и документи не са представени. Дружеството не е намерено и на адреса. С оглед изложеното е направен извода, че има причинно-следствена връзка между неправомерното действие на РЛи причинената щета на фиска, тъй като И. в качеството си на управителе действал недоросъвестно и е укрил факти и обстотелства, които не ги е обявил пред приходната администрация- не е удържан и внесен дължимия данък върху доходите на чужестранни ЮЛ за периода 01.10-31.12.2014г. в размер на 760 077, 25лв. от страна на „Ем Стайт“ЕООД, установени с РА №Р-22220215001905-091-001 от 27.10.2016г., който е връчен, не е обжалван и е влязъл в сила. Допълнено е, че РЛ не може да не знае, че от ТД не е декариран и внесен посочения данък, поради което е възникнаа субсидиарната отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК.Направен е правния извод, че са налице предпоставките за ангажира