Решение № 6063 от 27.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8592/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 4991 от 30.03.2023 г., постановено по гр. д. № 63844/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, са отхвърлени предявените от Б. К. Б., ЕГН •••••••••• срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК •••• искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. № 79/11.10.2021г. на изпълнителния директор на ответника и за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. Ищецът Б. К. Б. е осъден да заплати на „Б.“ ЕАД на основание чл. 78 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща съдебни разноски в първоинстанционното производство. Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 112290/24.04.2023г. от ищеца Б. К. Б., в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. На първо място, въззивникът счита, че не е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ при работодателя, тъй като не е осъществявал дейност по планиране, ръководене, организиране и контролиране на трудовия процес и от неговата дейност не зависили пряко стопанските резултати на предприятието. Съдът следвало да обсъди кои трудови функции от длъжностната характеристика на служителя са свидетелствали, че лицето е изпълнявало дейност, от която зависи постигането на целите на дружеството, а не единствено да бъдат изброени основните функции, които ищецът е изпълнявал. Б. К. Б. е изложил съображения, че от длъжностната му характеристика, приложена по делото, следвало, че основната му дейност е била свързана с изготвянето на строителна документация и координация на действията на инвеститорите със строителния надзор по време на строителни работи. Посочената дейност не включвала планиране, ръководене, организиране и контролиране на трудовия процес в обем, от който да зависят резултати на дружеството. Функциите на отдел „Инвестиционен контрол“, ръководен от въззивника, както и неговите трудови функции, били изпълнителски, а не управленски. Не била извършена и необходимата съпоставка между дейността на предприятието и трудовите функции на въззивника в него, както и съпоставка с трудовите функции на останалите служители в отдела. На следващо място, въззивникът счита, че трудовото правоотношение е било прекратено от лице, което не е представлявало надлежно „Б.“ ЕАД. В този смисъл лицето твърди, че представените по делото два договора за управление и контрол от 28.05.2021г. с В.М. са с различно съдържание. С единия от тях В.М. приел да бъде неизпълнителен член на управителния съвет, като договорът бил подписан за дружеството – работодател от председателя на надзорния съвет. С другия договор за управление В.М. приел да бъде изпълнителен член на управителния съвет, като договорът бил подписан от председателя на управителния съвет. Доколкото в „Б.“ ЕАД съществувала двустепенна система на управление, въззивникът приема, че договорът за управление, с който лицето В.М. е приело да изпълнява функциите на изпълнителен член, е следвало да бъде подписан от председателя на надзорния съвет или от упълномощено от него лице на основание чл. 241, ал. 6 от ТЗ, а не както е сторено - от председателя на управителния съвет. Именно поради това договорът бил сключен от лице, което не е овластено да сключва договори за управление от името на дружеството. По този начин и трудовият договор на въззивника не бил прекратен надлежно. На последно място са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклад по чл. 146 от ГПК от районния съд. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените от него искове – уважени. Страната претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Б.“ ЕАД. Страната е изложила подробни съображения във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение. От представения по делото договор за управление се извеждали всички негови съществени уговорки и били уговорени конкретни мандатни задачи. От доказателствата по делото се установявало и приемането на бизнес програма и бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управителят следвало да постигне. Договорът за управление с изпълнителния член на управителния съвет на дружеството бил подписан в съответствие с чл. 32, ал. 4 от устава на „Б.“ ЕАД от председателя на управителния съвет. Изложени са съображения, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ. В този смисъл е посочено, че отдел „Инвестиционен контрол“ има съществена роля за дейността на дружеството, тъй като същият осъществява контрол по строителните дейности и осигурява съответствието на изпълнението с техническите спецификации на проектите, организира приемането на строителни обекти и на доставки на машини и оборудване. От отдела се организирали и предварителни проучвания и контрол на строителството на магистрални газопроводи, газопроводни отклонения, кабели и др. От щатното разписание се установявало, че ръководителят на отдел „Инвестиционен контрол“ ръководи, организира и контролира работата на осем служители. Неоснователни били твърденията в жалбата, че Б. Б. не заемал ръководна длъжност, тъй като бил пряко подчинен на Началник управление инвестиционна дейност. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се и разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 84442/09.11.2021г. на Б. К. Б., с която е предявил срещу ответника „Б.“ ЕАД обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР-изх. № 79/11.10.2021 г. на изпълнителния директор на ответника „Б.“ ЕАД и за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор № 19102001/31.05.2004 г., въз основа на който изпълнявал длъжността „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. На 01.10.2021г. получил предизвестие № БТГ-ЧР- изх. № 53/01.10.2021г., в което било посочено, че работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от изтичане на тридесетдневен срок от предизвестието. В така полученото предизвестие липсвал подпис на връчителя, което водело до формална незаконосъобразност на уволнението, тъй като това се явявало задължителен реквизит на предизвестието. Не бил посочен и трудовият договор, който се прекратява. Преди изтичане на срока по предизвестието трудовият договор бил прекратен с акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №79/11.10.2021 г., в който отново липсвало посочване на трудовия договор, който се прекратява. Освен това, прекратяването на трудовото правоотношение било незаконно, тъй като в уволнителната заповед липсвали мотиви, като единствено било посочено, че същото се прекратява на основание „връчено предизвестие за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. № 53/01.10.2021г поради сключен договор за управление“. Ищецът счита, че посоченото основание за прекратяване е неприложимо спрямо трудовото правоотношение, по което той е бил страна, тъй като не бил лице от ръководството на предприятието. Оспорва заеманата от него длъжност да е ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. От длъжностната му характеристика ставало ясно, че той няма ръководни функции. Бил пряко подчинен на началника на Управление „Инвестиционна дейност“ в „Б.“ ЕАД. Допълнително са изложени доводи, че не е бил сключен договор за управление в предприятието, като дори и такъв да съществува, той не отговарял на законовите изисквания, както и че не е бил спазен деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 от КТ. Оспорва се и наличието на бизнес план и бизнес задача към договора за управление. Ищецът моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.“ ЕАД, с който е заявил, че предявените искове са неоснователни. Не е оспорил обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 19102001/31.05.2004 г., както и че ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. Изложени са доводи, че ищецът е имал ръководни функции по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, поради сключен договор за управление. Субективното право на работодателя да прекрати трудовия договор на посоченото основание не подлежало на съдебен контрол, тъй като зависело от преценка на работодателя по целесъобразност. Счита, че бизнес задачата, която следва да бъде постигната, е допустимо да бъде поставена и формулирана и в други документи, между които да е налице връзка. Изложени са подробни съображения относно действителното съществуване на подобна бизнес задача и програма с конкретни икономически показатели, за които са взети надлежни решения на управителния и които управителят следва да постигне. Обосновал е и тезата си за наличието на сключен договор за управление, като е посочил още, че същият е бил сключен на 28.05.2021г. с изпълнителния член на дружеството В.М.. Моли за отхвърляне на исковете. По делото е приет като писмено доказателство препис от трудов договор № 19102001/31.05.2004., от който е видно, че между Б. К. Б. и „Б.“ ЕАД е възникнало трудово правоотношение, като от длъжностна характеристика, подписана от ищеца на 20.07.2009г. се установява, че същият е заемал длъжността „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. Основните функции на длъжността включват: 1) организира и ръководи работата на инвеститорите на отделните обекти и координацията на техните действия със СНПС; 2) ръководи и контролира работата на инвеститорите на отделните обекти по съставяне по предвидените в нормативните актове и договорите за строителство, протоколи, констативни актове и документи по обема и качеството на изпълнението; 3) организира назначаването и работата на приемателните комисии и всички останали документи, на база одобрени доклади и технически паспорти на СНПС от ДНСК, съгласно ЗУТ и поднормативните наредби към него; 4) участва в тръжни процедури и комисии за избор на изпълнител; 5) разпределя, координира и следи за спазване на сроковете на всички задачи в отдела. Към доказателствената съвкупност е приобщено и удостоверение от Агенция по вписванията с изх. № 20211122105123/22.11.2021г. относно всички вписвания по партидата на „Б.“ ЕАД за периода от 01.01.2008г. до 22.11.2021г. Приет е и устав на дружеството, видно от който управителните органи са надзорен съвет и управителен съвет /двустепенна система на управление/. В чл. 32, ал. 4 от устава е предвидено, че договорът за управление с изпълнителния член се подписва от председателя на управителния съвет или изрично упълномощено от него лице. От протокол на надзорния съвет с № 22/14.05.2021г. /л.68 от делото/ се установява, че по време на проведеното на същата дата заседание е взето решение за избор на В.А.М. за един от членовете на управителния съвет на дружеството, като управителният съвет е бил задължен да избере изпълнителен член. С решение от 28.05.2021г. управителният съвет е избрал единодушно за изпълнителен член В.М. /протокол № 532/28.05.2021г. – л.76 от делото/, като така направеният избор е бил одобрен от надзорния съвет с решение от 28.05.2021г. /протокол № 25/28.05.2021г. – л.77 от делото/. Ответникът е представил и два броя договори за управление от дата 28.05.2021г., сключени с В.М.. Единият от договорите /л.78 от делото/, подписан от председателя на управителния съвет, урежда отношенията между дружеството и В.М. в качеството му на неизпълнителен член. Вторият договор /л.86 от делото/, подписан от името на дружеството от председателя на управителния съвет, вече урежда отношенията на посоченото лице с „Б.“ ЕАД в качеството му на изпълнителен член на управителния съвет. В него е уговорено, че довереникът приема да осъществява оперативно ръководство, да управлява и представлява дружеството и да организира дейността му като изпълнителен директор, като има право да извършва всички действия и сделки, свързани с дейността на дружеството, въз основа на действащото законодателство, устава на дружеството, решенията на едноличния собственик на капитала, на надзорния и управителен съвет, правилата за дейността на управителния съвет и този договор. Срокът на договора е 5 години и влиза в сила от датата на решението на Надзорния съвет от 28.05.2021 г., с което се одобрява решението на УС от 28.05.2021г. за избор на довереника за изпълнителен член на Управителния съвет на дружеството. Видно от чл. 2.4. от договора, на управителя се изплащат и тантиеми в размери по чл. 56, ал. 8 от правилника при условие, че счетоводната печалба нарасне и през отчетната спрямо предходната година и при условие, че дружеството няма непокрити загуби от предходни години и просрочени задължения. Според чл. 4.2. от договора довереникът се задължава да осъществява оперативно управление и стопанисване на имуществото на дружеството добросъвестно и в защита на интересите на същото в съответствие с одобрените от надзорния съвет годишни и дългосрочни финансови планови на дружеството, а съгласно чл. 4.5 - да участва в разработването и да осигурява изпълнението на годишните и дългосрочни финансови планове за целия срок на договора, както и за всяка година по конкретни финансово-икономически показатели в съответствие с вътрешните правила на дружеството. Посочено е, че с факта на одобряване на тези планове от надзорния съвет на дружеството те стават автоматично и без подписването на каквито и да било отделни документи неразделна част от този договор. По делото е представена Бизнес програма за периода 2021 г. - 2025 г. В раздел 6 са предвидени насоки за развитие на дружеството, а в т.6.1 е уреден прогнозния финансов резултат за всяка година. В раздел 7 е предвиден план за инвестиционна дейност през периода 2021 г. - 2025 г., а в раздел 9 е предвиден финансов план. Посоченият бизнес план е бил актуализиран няколкократно, като видно от протокол № 540/02.07.2021г. по време на присъствено заседание на управителния съвет от 02.07.2021г. е била приета актуализация № 1 към 31.03.2021г. на Бизнес програма 2021г. в т.ч. актуализация № 1 на Програма за инвестиции и поддръжка за периода 2021г. – 2023г. и актуализация № 1 на Програма за прединвестиционна подготовка за 2021-2025 г. на дружеството, а на изпълнителния член В.М. е било възложено да представи пред надзорния съвет посочените актуализации за одобрение. От протокол № 36/08.07.2021г. се установява, че с решение т.1.1, взето на заседание на надзорния съвет от 08.07.2021г., посочените по-горе актуализации за били одобрени. По идентичен начин са приети от управителния съвет и одобрени от надзорния съвет и последващи актуализации както следва: актуализация № 2 към 15.06.2021г. на Бизнес програма 2021г., в т.ч. актуализация № 2 на Програма за инвестиции и поддръжка за периода 2021г. – 2023г. и актуализация № 2 на Програма за прединвестиционна подготовка за 2021-2025 г. на дружеството; както и актуализация № 3 към 15.07.2021г. на Бизнес програма 2021г. – 2025г., в т.ч. актуализация № 3 на Програма за инвестиции и поддръжка за периода 2021г. – 2023г. и актуализация № 3 на Програма за прединвестиционна подготовка за 2021-2025г. Събрани са и гласни доказателствени средства, като от разпита на свидетеля Д.Д. се установява кога ищецът е постъпил на работа при ответника и длъжността, която е заемал. Свидетелката е дала сведения и относно организацията на работата в ответното дружество и йерархическата подчиненост на заеманата от ищеца длъжност, като лицето е посочило, че Б. Б. е бил подчинен на директора на Управление „Капиталово строителство“ и на директора на дружеството. Ищецът е ръководил отделните служители от неговия отдел, като е имал само контролни правомощия по даване напътствия и приемане на отчет от инвеститорите. Не е разполагал с правомощия да назначава и освобождава служители. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно поради следните съображения: Законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 от КТ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за управление на предприятие по см. на Търговския закон; 2) ищецът да е служител от ръководството на предприятието и 3) прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението. Доказването на посочените предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение е в тежест на ответника. Не се спори пред настоящата инстанция, че между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел „Инвестиционен контрол“ при управление „Инвестиционна дейност“. Въззивникът е навел оплаквания, че трудовото правоотношение е прекратено от лице, което не представлява ответника, доколкото по делото е приет договор за управление и контрол от 28.05.2021г. /л.86 от делото/, с който В.М. е приел да бъде изпълнителен член на управителния съвет, като договорът е подписан от председателя на управителния съвет, а не от председателя на надзорния съвет или упълномощено от него лице. Настоящият състав намира така направеното възражение за неоснователно. Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ при двустепенна система на управление акционерното дружество се представлява колективно от членовете на управителния съвет. Посоченото правило е диспозитивно и се прилага доколкото в устава на дружеството не е уговорено друго. В устава може да се предвиди, че дружеството ще се представлява от някои от членовете на съвета, в т.ч. че ще се представлява от изпълнителен член. В настоящия случай от чл.27, т.7 от приобщения по делото устав на „Б.” ЕАД се установява, че управителният съвет избира един или двама от членовете си за изпълнителни членове и ги овластява да управляват и представляват дружеството пред трети лица, а в чл.32, ал. 1 е посочено, че управителният съвет възлага на изпълнителния член да управлява и представлява дружеството. В чл.235, ал. 2 от ТЗ е уредена възможността управителният съвет с одобрение на надзорния съвет да овласти едно или няколко лица от състава му да представляват дружеството. В този случай за възникването на представителната власт се изисква да бъде осъществен допълнителен юридически факт-решение за овластяване, взето от управителния съвет. От писмените доказателства по делото се установява, че решението за подобно овластяване е взето от управителния съвет на „Б.” ЕАД по време на заседание, проведено на 28.05.2021г. /протокол № 532/28.05.2021г. – л.76 от делото/, като същото е одобрено с решение на надзорния съвет, взето по време на заседание от същата дата /протокол № 25/28.05.2021г. – л.77 от делото/. От датата на одобрението на избора – 28.05.2021г. избраният за изпълнителен член В.А.М. е придобил представителна власт в отношенията му с работниците и служителите на дружеството, като нейното възникване не е обусловено от вписването името на изпълнителния член в Търговския регистър. Предизвестието с изх. № БТГ-ЧР-Изх. 53/01.10.2021г. е получено от служителя на 01.10.2021г., а Акт за прекратяване на трудовия договор с изх. № БТГ-ЧР-Изх. 79/11.10.2021г. е получен на 11.10.2021г., като към тази дата лицето, подписало за работодателя и двата документа – В.М., вече е било избрано за изпълнителен член на управителния съвет. Вписването в ТР касае противопоставимостта по отношение на трети добросъвестни лица спрямо действия, извършени от представляващия дружеството до вписване на промяната на това обстоятелство, като чл. 235, ал. 5 от ТЗ се отнася само до "трети добросъвестни лица", които по смисъла на този текст са само тези външни за дружеството лица, с които то е имало някакви правоотношения във връзка с дейността си и които "не са знаели", преди вписването в ТР на това обстоятелство, че представляващия на дружеството е променен /Определение № 509 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2009 г., ІІІ г.о./. Не може да се сподели доводът на въззивника, че представителната власт на изпълнителния член е опорочена, тъй като сключеният договор за управление и контрол от 28.05.2021г. с В.М. в качеството му на изпълнителен член /л.86 от делото/ е подписан за дружеството от председателя на управителния съвет, а не както предвижда чл. 241, ал. 6 от ТЗ – от председателя на надзорния съвет или упълномощено от него лице. Това е така, тъй като представителната власт на член на управителния съвет, избран за изпълнителен член по реда на чл. 235, ал. 2 от ТЗ, не зависи и не произтича от сключения договор за възлагане на управлението по чл. 241, ал. 6 от ТЗ. Върховният касационен съд е имал повод да посочи в Решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011г., г. к., IV г.о, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното дружество, възниква от избора на управителя, а основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му. С договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр. Договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество и управителя, тези отношения възникват от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя, като основното им съдържание е уредено в закона (правомощията на управителя и обема на представителната му власт). Същият е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора на управителя, а сключването му не е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона. Сключването на договор за управление е правна възможност, от която страните могат да се възползват по свое желание - Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС. Дори и да се приеме, че договорът за управление с изпълнителния член В.М. е сключен от името на дружеството от лице, което не е компетентно да стори това, това е въпрос за договаряне без представителна власт, който не може да бъде повдиган от трети лица. Спор дали договор, сключен от неовластено лице, е породил действие, могат да заявяват само страните по него - Определение № 601 от 20.04.2011г. по гр. д. № 383/2011 г., г. к., IV г. о. на ВКС, а съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС на този порок може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът. Същественото, за да бъде уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ законно, е договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес-задачата управляващия е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора, като освен това и възнаграждението му следва да е обвързано от постигане на финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Като с оглед на това е предоставена възможност на управителя да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. Като бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях- решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 781/21.10.2010 г. по гр. дело № 67/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 76 от 27.03.2012 г., по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то отд. на ВКС, решение № 249/04.07.2013 г., по гр. дело № 1358/2012 г., ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32 от 25.02.2014 г., по гр. дело № 4502/2013 г., ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Оплаквания във връзка със съдържанието на сключения договор за управление, касаещо наличието на бизнес задача с икономически показатели, както и бизнес програма, не са направени пред настоящата инстанция. Второто направено от въззивника Б. К. Б. възражение, че не е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2, вр. пар. 1, т. 3 от ДР на КТ, отново е неоснователно. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ - това са ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Освен това преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се извършва конкретно при всеки отделен случай като критерия за преценка, освен задълженията по длъжностна характеристика, следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и включените в длъжността трудови функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Правилна е преценката на районния съд, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът Б. К. Б. е заемал ръководна длъжност, която е включвала правомощия да организира и планира работния процес, да разпределя задачи между подчинените служители и да следи за тяхното изпълнение. Видно е от представената длъжностна характеристика, че една от основните функции на длъжността „Ръководител Отдел „Инвестиционен контрол” е разпределяне, координиране и следене за спазване на сроковете на всички задачи в отдела, от което следва, че въззивникът е имал правомощие при условията на оперативна самостоятелност да взема решения и да упражнява контрол относно ефективното и срочно изпълнение на задачите в отдела. Приложено е и щатно разписание, от което е видно, че в ръководения от въззивника отдел са работили и трима специалисти по цени и ценообразуване в строителството и петима специалисти „инвестиционен контрол”. Последните са пряко подчинени на ръководителя на отдел „инвестиционен контрол” /видно от длъжността характеристика на л.115 от делото/. Следва да се приеме, че разпределението на задачите, тяхното координиране и следенето за срочно изпълнение касае именно лицата, пряко подчинени на Б. Б.. Освен това, длъжността се характеризира и със следните други основни функции: 1) организиране и ръководство на работата на инвеститорите на отделните обекти и координиране на техните действия със СНПС; 2) ръководство и контрол на работата на инвеститорите на отделните обекти по съставяне по предвидените в нормативните актове и договорите за строителство, протоколи, констативни актове и документи по обема и качеството на изпълнението; 3) организиране назначаването и работата на приемателните комисии и всички останали документи, на база одобрени доклади и технически паспорти на СНПС от ДНСК, съгласно ЗУТ и поднормативните наредби към него; 4) участие в тръжни процедури и комисии за избор на изпълнител. В т.9.3 от представената по делото бизнес програма е посочен общия прогнозен паричен поток за дружеството, като е видно, че част от него е и отрицателната стойност на паричния поток от инвестиционна дейност. Самата инвестиционна програма е конкретизирана в т.7 от бизнес плана, като оттам се установява, че в нея е заложено изграждане на нови обекти; реконструкция, рехабилитация и основани ремонти на ДМА; доставка на машини и оборудване; текущи инспекции, ремонти и поддръжка и доставка на материали и консумативи. Характерът на трудовите функции на въззивника, посочени по-горе, съпоставен с целите на дружеството, води до извода, че същите включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, като работата на ищеца има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление и бизнес програмата, доколкото организирането, ръководството и контролът на работата на инвеститорите на отделните обекти има пряко значение за финансовите резултати на дружеството. Независимо, че в длъжностната характеристика е посочено, че длъжността е на пряко подчинение на началника на управление „Инвестиционна дейност”, това не рефлектира върху извода, че заеманата от ищеца длъжност попада в дефинитивна правна норма на § 1, т. 3 ДР от КТ, тъй като е без правно значение обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на началника на управление „Инвестиционна дейност” или на управляващия предприятието, след като в нея са включени дейност по ръководство и контрол на трудовия процес. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че работодателят „Б.” ЕАД законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с въззивника Б. К. Б., поради което предявените от последния искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ са неоснователни. Решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски. С оглед изхода на делото, разноските следва да се поставят в тежест на въззивника Б. К. Б., който следва да бъде осъден да заплати на „Б.” ЕАД сумата от 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Водим от горното, съдът