Решение № 118 от 3.4.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 2191/2025 г.

Предявеният иск е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. В хода на размяната на исковата молба ищцата Я. Г. Б. е починала, поради което е заличена като страна по делото и като ищец е конституиран нейният син и наследник по закон П. С. Ц.. В исковата молба се твърди, че Я. Г. Б. е била собственик на идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 14218.504.75.1.14 и с административен адрес на имота гр. Габрово, ул. "•••••••••" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 61,90 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 14 с площ 7,99 кв. м и таванско помещение № 14 с площ 8,95 кв. м, заедно с 2,498% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята. Данъчната оценка на имота е 31 520,30 лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003415/02.09.2025 г. на Община Габрово. Единствен наследник на Я. Б. е нейният син П. С. Ц., ЕГН ••••••••••, живущ в гр. Шумен. През м. август 2021 г. ищцата се свързала с Ц. с молба да полага грижи за нея предвид напредналата й възраст и здравословното й състояние. Ц. откликнал на молбата и се преместил от гр. Шумен в гр. Габрово, където заживял заедно с ищцата в горепосочения апартамент на адрес гр. Габрово, ул. "•••••••••" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, като ежедневно полагал грижи за нея. Напредването на процесите на деменция у Б. довело до невъзможност Ц. да спи в апартамента поради силният нощен шум. Около година след пристигането си - през м. август 2022 г., той се преместил в жилище под наем в гр. Габрово. От този момент Ц. посещавал майка си ежедневно и полагал пълноценни грижи за нея. Междувременно се опитвал да ангажира различни лица, които да му помагат в полагането на грижи, но те се отказвали поради нейния сприхав нрав. През 2024 г. Ц. се свързал с Община Габрово и подал молба от името на своята майка, с цел да се ангажира в нейна полза асистентска подкрепа по реда на чл. 93 ЗСУ. Молбата е уважена и от 01.06.2024 г. с грижите за Я. Б. се ангажира Н. В. П., ЕГН: •••••••••• - асистент по смисъла на § 1, т. 22 ЗСУ. Същевременно Ц. продължавал да посещава майка си и да полага грижи за нея. Към м. септември 2024 г. Б., въпреки възрастта си и здравословното си състояние можела да се движи и нерядко напускала жилището, обичайно за да си почива пред входа на жилищния блок. На 05.09.2024 г., без знанието на ищеца Ц. и на Н. П., Я. Б. сключила с ответника процесния договор с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 82, том II, per. № 6098, дело № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев. По силата на договора, тя прехвърля на ответника една втора идеална част от недвижимия имот срещу задължение за ответника в бъдеще да поеме гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая. Б. си запазила правото на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно. Няколко дни след сключването на договора Я. Б. информирала ищеца за него. Както Ц., така и асистентът П. не познават ответника и никога не са го срещали. От момента на сключване на договора до депозиране на исковата молба ответникът не е посещавал Я. Б., не е полагал грижи за нея и не е давал издръжка. Грижите за нея през посочения период се полагат изцяло от Ц. и П., а издръжката й се осигурява от получаваната от нея пенсия и от лични средства на Ц.. В края на м. юли 2025 г. състоянието на Я. Б. рязко се влошило и тя не можела да се движи извън леглото си. Процесите на деменция били в напреднала фаза. Наложило се настаняването й в "Регионален хоспис" ЕООД в гр. Дряново, където на 13.09.2025г. починала. Ищецът счита, че по сключения договор за издръжка и гледане е налице пълно неизпълнение. Ответникът не е полагал грижи и не е давал издръжка през целия период на действие на договора. Дори да го е правил епизодично или за определен период след сключването, при този тип договори частичното изпълнение следва да се приравни на неизпълнение, доколкото, ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно, а пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация или не за целия период е основание за разваляне на договор изцяло поради неизпълнение. От момента на сключване на договора до момента на подаване на исковата молба е изминал период от близо една година, през който ответникът не е престирал по какъвто и да било начин, включително чрез трети лица. Настаняването на прехвърлителката по договора в хоспис представлява самостоятелно основание процесният договор да бъде развален. Престоят на Б. в хоспис се заплащал от нейния син, а не от ответника, а грижите за ищцата се полагали изцяло от персонала на хосписа, които обстоятелства доказват неизпълнението на ответника от 06.08.2025 г. до момента. С оглед на изложеното се прави искане съдът да развали договора между ищцата Я. Г. В. и ответника М. Б. У., сключен с Нотариален акт от 05.09.2024 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 82, том II, per. № 6098, дело № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев като обезсили посочения нотариален акт. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1818,40 лв. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че е срещнал Я. Б. в кварталната градинка през 2024г, където поради старческа немощ не можела да носи сама чантата с покупките си. Помогнал й, защото скоро загубил баба си и му станало мило. Заприказвали се. Я. споделила, че няма кой да се грижи за нея и го помолила да й помага. И така ответникът започнал да й пазарува - Я. ядяла точно определени храни от точно определен магазин и производител, приготвени по един и същи начин. Не можела сама да чисти апартамента, затова го чистел той, помагала му приятелката му. Я. се къпела сама, не искала никой да й помага. В никой случай не може да се твърди, че била абсолютно безпомощна, напротив- редовно излизала на разходка, макар и да се движела бавно като всяка баба на тази възраст. Имала си и своите особености. Я. приказвала със съседките на улицата, но не може да се каже, че била от тези, които биха поканили гости. В кратък срок след запознанството им, Я. споделила на ответника, че иска да му остави апартамента. Казала му, че синът й години наред я тормозил и другия имот били прехвърлили приживе със съпруга си на техен близък. Синът й и сега продължавал да я тормози, не я поглеждал, пропилявал парите, които имал на комар. Била категорична, че не искала нищо да му остави. Ответникът първо й казал, че не иска нищо срещу помощта си, но Я. продължила да настоява. Тя избрала нотариуса, заедно отишли в СГКК и в Общината, за да подаде молба за документите и да ги получи. Отишли при нотариуса и там баба Я. обяснила подробно на нотариуса, защо иска да прехвърли своята идеална част от жилището на ответника. Ответникът продължил да се грижи за жената до момента, в който изведнъж тя изчезнала - нямало я в дома й. Съседките казали, че синът я бил отвел някъде. Вярно е, че през това време имало и социални асистенти- различни жени, които баба Я. не изтърпявала или те не изтърпявали нея. На няколко пъти ответникът засичал и ищеца, но така и не се запознал с него, просто знаел, кой е. Токът и водата обичайно плащал самият ответник, лекарствата и храната- също. Един- два пъти Я. платила тока сама. Единствената пречка ответникът да продължи лично да полага грижи за нея било извеждането й от дома й и настаняването й в дома за социални грижи от страна на сина й. За това, колко адекватно е било това и дали й е било полезно говори срокът, в който жената е починала там. Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че той точно е изпълнявал задълженията си по договора и не е бил в неизпълнение, поради което искът се явява неоснователен и моля, да бъде отхвърлен. От представените по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка : По делото е представяно удостоверение за наследници № 4071/16.09.2025г. на Община Габрово, съгласно което ищцата по делото Я. Г. Б., ЕГН •••••••••• е починала на 13.09.2025г., като за свой наследник по закон е оставила сина си П. С. Ц., ЕГН ••••••••••, който е встъпил в делото като неин правоприемник. Видно от приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 82, том IІ, peг. № 6098, нот. д. № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев, с район на действие ГРС, с peг. № 369 на Нотариалната камара, Я. Г. Б. е прехвърлила на ответника М. Б. У. ½ ид. част от собствения си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 14218.504.75.1.14 по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със заповед РД-18- 64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,последното изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект е от 19.08.2024г. ,с административен адрес на имота гр. Габрово, ул. "•••••••••" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 61,90 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 14 с площ 7,99 кв. м и таванско помещение № 14 с площ 8,95 кв. м, заедно с 2,498% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята срещу задължението, на пиробретателя М. Б. У. за в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Я. Г. Б. лично и/или чрез трето лице като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая, като прехвърлителката си запазва право на ползване върху прехвърления имот да края на живота си безвъзмездно. По делото бяха събрани гласни доказателства, като се оформиха две групи свидетелски показания. От показанията на първата група свидетели, посочени от ищеца, а именно Н. П. и д-р А. П. се установява, че двете са имали служебни взаимоотношения с Я. Б. - първата свидетелка е била неин социален асистент за времето от 01.06.2024г. до 06.08.2025г./ писмо ОСД-04-01-82/04.03.2024г. на Община Габрово – л. 82 от делото/, а втората свидетелка– личен лекар на Б.. Свидетелката П. твърди, че за времето, в което е работила за Я. Б. работното й време започвало около 08.15 сутрин, когато отивала, за да й занесе закуска, да се разходят в близкия парк и след това да й приготви обяд в дома й до около 11.15 часа. След обяд идвал синът на Б. и оставал при нея до вечерта, както и в събота и неделя, когато П. почивала. Свидетелката твърди, че по време на работата си при Я. Б. е пазарувала, плащала ток и вода за жилището, водела възрастната жена на прегледи при личния й лекар, купувала й лекарствата. Пенсията си Я. получавала в дома си. Когато деменцията от която страдала се задълбочила и тя станала неадекватна, свидетелката ходела при д-р П. сама или със сина на Б.. По това време вече често се случвало Я. да се загуби и да не може да се прибере в дома си, както и да се заключва в апартамента. Тогава П. и П. Ц. я търсели чрез полицията или намирали ключар, за да отвори вратата на жилището. П. заявява, че се е грижила за Я. Б. до момента, когато последната постъпила в хоспис, тъй като състоянието й окончателно се влошило и вече изобщо не можела да става от леглото. През целия период, когато се е грижила за Я. Б. никой друг освен сина й не я е посещавал. През м. март или април Б. поискала свидетелката да я заведе при адвокат Балтова, за да разтрогне завещание, защото някакъв човек от квартал „Колелото“, когото срещнала в парка й бил обещал да я гледа, обаче отишъл само веднъж с три ябълки, закуска и боза като водел и някакво малко дете. Това се било случило преди свидетелката да започне работа при Б.. П. твърди, че не е виждала такова лице да посещава Я. Б. докато се е грижила за нея и не познава ответника М. У.. Тези показания кореспондират с показанията на д-р П., която потвърждава, че познава ищеца П. Ц. като син на пациентката й Я. Б., който след смъртта на съпруга й се преместил от гр. Шумен в Габрово, за да се грижи за майка си. Това било известно на д-р П., тъй като Б. при посещенията си споделяла, че не й харесва яденето, което готви синът й. След м. септември 2024г. Б. посещавала кабинета на лекарката или сама, или придружавана от сина си. Лице на име Б. У. д-р П. заявява, че не познава и Б. не е споделяла, че някой друг полага грижи за нея освен П. Ц. и социалните асистенти. С напредването на деменцията от която страдала, Я. Б. започнала да твърди, че някой й краде вещите- чаршафи, възглавници, бельо, чинии, карфичките, запалили й били обувките. Това според свидетелката е типично за заболяването, като много от пациентите даже започвали да се съмняват и да обвиняват близките си. По делото бяха допуснати и обяснения от ищеца Ц., който заяви,че е полагал ежедневни грижи за своята майка от началото на м. август 2021г., когато се прибрал в Габрово, за да я гледа до самата й смърт. Вършел домакинската работа, пазарувал, готвел. Първите две години живеел при нея, а след това се преместил на квартира, тъй като заради заболяването си Я. Б. не спяла нощем и той самият също не можел да си почива. Продължил обаче да я посещава всеки ден. За този период майка му няколко пъти постъпвала в болница, като той се грижел за нея, той ходел да я изпише, да получи епикризите, да я прибере в дома й. Майка му не била доволна от грижите му и затова търсела възможност да бъде обгрижвана повече. За това, че е прехвърлила частта си от жилището, ищецът разбрал от нея самата. Прехвърлянето станало в един 10-дневен период, когато Ц. бил болен и спрял да я посещава, за да не я зарази. Когато оздравял тя му казала какво е направила, на което Ц. отговорил, че няма нищо против, щом за нея ще се полагат грижи. Два – три месеца покъсно обаче, майка му завела дело, защото се разбрало, че човекът на когото е прехвърлила имота не се грижи за нея. Ищецът Ц. твърди, че не познава ответника М. Б. У. и никога не го е виждал, въпреки, че е бил в дома на майка си всеки следобед, както и в събота и неделя до късно вечер. В последните месеци на живота й се наложило да бъде настанена в хоспис, тъй като вече била много зле, на легло, не се движела и не ставала от леглото, а състоянието й изисквало денонощни грижи, които ищецът не можел да полага. По отношение на издръжката на Б., ищецът Ц. твърди, че тя сама я покривала с пенсията си от около 1000 лева. На него давала пари да й купува лекарства, за бельо, обувки и други подобни, а също и за разходите за жилището – ток вода, поддръжка на входа, асансьор и т.н. В подкрепа на обясненията си ищецът е приложил по делото сключен от него Договор за предоставяне на платена услуга – хоспис от 06.08.2026г. с потребител Я. Г. Б., амбулаторен лист от 04.08.2025г. издаден от д-р Сюзън Садъкова, служебна бележка от „Регионален хоспис“ ЕООД – Дряново с изх. № 31/12.12.2025г., Заявка за погребение на Я. Г. Б. със заявител П. С. Ц., фискални бонове за заплатена ел. енергия и вода за обект с адрес Габрово, ул. "•••••••••" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14. Втората група свидетели са К. П. – живуща в сградата, където се е намирал апартамента на Я. Б. и С. П. С.- бивша съжителка на ответника У.. От показанията на свид. П. се установява, че тя е касиер на етажната собственост в сградата и познава ищеца П. Ц. като син на съседката й Я. Б.. В последните години именно Ц. плащал дължимите такси към етажната собственост. П. твърди, че познава и ответникът М. У., който живеел в квартала и бил съученик на нейния син. Тъй като живеела на първия етаж много пъти била отключвала входа на У., за да отиде при Я. Б.. Носел сакове с храна, понякога водел и детето си. Веднъж го попитала защо ходи при бабата и той отговорил, че в парка го била помолила да й помогне с багажа и му дожаляло за нея. Започнал да й пазарува, като не й вземал пари за покупките. Освен П. Ц. и ответника У. при Я. Б. ходели и жени, които тя наемала да тя гледат. Тя често карала свидетелката да й лепи обяви, че търси жена да я гледа. Казвала, че не може да плаща на такъв човек, но ще му даде апартамента. Била споделяла, че синът й си дошъл от друг град за да се грижи за нея, но не го правел. Б. всъщност много неща казвала, но всички свързвали приказките й с това, че не е добре с акъла и ги подлагали на съмнение. Свидетелката С. С. от своя страна твърди, че до м. септември 2025г. е съжителствала с ответника У.. В този период той се грижел за баба Я.. С бабата свидетелката се запознала в парка на кв. „Колелото“ през 2024г. М. й казал, че има възрастна жена, която се нуждае от грижи и той понеже бил загубил баба си наскоро и бил доста съжалителен от човещина и добро сърце искал да й помогне с покупките. Свидетелката твърди, че е ходила в апартамента на Я. Б. заедно с У. 4-5 пъти и не е виждала други хора там. Бабата била доста особена ядяла само определени неща, които У. й купувал. Когато посещавали жилището й М. чистел, а свидетелката не смеела нищо да пипа, защото бабата била много мнителна. М. й купувал дрехи- тениска, панталон, които трябвало да са от чист памук, иначе отказвала да ги носи. Я. Б. пиела доста лекарства едно от тях Ксанакс, като твърдяла, че синът й го крие на разни странни места и настоявала лекарството да стои при У.. Вземала си само по един блистер, който държала винаги у себе си в джоб, който специално си била пришила, за да го крие. Свидетелката твърди, че не е виждала сина на Б.. За него последната говорела лошо, че я тормози, че иска за я изкара луда, за да умре и подобни неща. Харесвала М. У. и искала на него да прехвърли апартамента си, за да не остави нищо за сина си. Прехвърлянето било изцяло по нейна инициатива, тя си събрала документите. М. се грижил за бабата доста дълго време - чистел, пазарувал, извършвал й ремонти, когото поиска. В дома й ходел, когато тя му се обади, че има нужда от нещо. През лятото на 2025г. обаче споделил, че Я. Б. вече я няма в дома й и съседите били казали, че синът й я е прибрал. По- късно разбрали, че е починала. При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че по безспорен начин се установи неизпълнението от страна на ответника на поетите задължения по сключения договор с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 82, том II, per. № 6098, дело № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев. Видно е от свидетелските показания, че ответникът макар да е полагал някакви грижи за Я. Б., те не са били в необходимия обем, определен от сключения между тях договор. Оказвана й е по- скоро приятелска помощ, отколкото полагане на грижи и даване на издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, следва да се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. По делото се установи, че здравословното състояние на Я. Б. в периода след прехвърлителната сделка е изисквало постоянно полагане на грижи, тъй като същата е имала множество заболявания, включително е страдала от деменция. В действителност обаче грижи за нея са полагани основно от социалния асистент Н. П. и от сина й П. Ц.. Те ежедневно са били при нея, готвели са й, почиствали са дома й, придружавали са я при лекар или при престоите й в болницата, заплащали са режийните разходи за жилището, търсели са я, когато се изгуби. В същото време посещенията на М. У. при Б. са били спорадични, само когато тя го извика, като не се установи когато и да било той да й е давал издръжка От свидетелските показания се установи също, че когато състоянието на Б. се е влошило до степен да не може да става от леглото, именно синът й е организирал настаняването й в хоспис, а след смъртта й е заплатил и за погребението и организацията на поклонение. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск с основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважен, като бъде развален сключеният договор с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 82, том IІ, peг. № 6098, нот. д. № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев, с район на действие ГРС, с peг. № 369 на Нотариалната камара. С оглед изхода на делото и тъй като ищецът е освободен от такси и разноски по делото ответникът следва на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Габровски РС дължимата държавна такса в размер на 80.58 евро, представляващи равностойност на 157.60 лева, съобразно чл.71 ал.2 от ГПК Ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн. Д. възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 929.74 евро, представляващо равностойността на 1818.42 лева, съобразно чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от гореизложеното, съдът