Мотиви към Решение № 620 от 19.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2911/2025 г.

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена по молба от Министерството на правосъдието за екстрадиция с изх. № 22- 908/2025 от 28.03.2025г. от министъра на правосъдието на Република Северна Македония (РСМ), с която се иска екстрадиция на гражданина на Република Северна Македония – Й. Р., роден на ••••••••••г., за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години за престъпление с правна квалификация по чл.418, ал.2, вр. чл.22 от наказателния кодекс на Република Северна Македония, наложено му с Присъда VIII КОК № 200/2023г. от 22.12.2023г. на Основния наказателен съд Скопие, влязла в сила на 09.01.2024г. Северномакедонският гражданин Й. Р.н (J.R.) дава съгласие за предаване на съдебните власти на Република Македония след изтърпяване на наложената му и влязла в сила присъда по НОХД № 864/2024г. по описа на РС-Петрич в размер на 2 (две) години лишаване от свобода, които да изтърпи ефективно на територията на Република България. В съдебно заседание представителят на СГП поддържа, че процесната ЕЗА следва да бъде допусната за изпълнение, след изтърпяване на наложеното му наказание в Р.България. Излага доводи, че македонският гражданин Й. Р. следва да бъде предаден на компетентните съдебни власти на Република Северна Македония, тъй като спрямо него е издадена по надлежния ред и форма ЕЗА, която отговаря на изискванията по чл.37, ал.1, т.1-7 от ЗЕЕЗА. Отбелязва, че във Република Северна Македония лицето се издирва за привеждане в изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда, която се отнася за тежко умишлено престъпление по чл.418, ал.2, вр. чл.22 от наказателния кодекс на Република Северна Македония, което не е включено в каталога на престъпление по чл.36, ал.3 от Закона за екстрадицията и европейска заповед за арест, но има аналог в българското законодателство, а именно чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК. Като за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години. Наложеното на Р. наказание, за което се изисква с европейската заповед за арест е „лишаване от свобода“ за срок от две години. На следващо място счита, че не са налице основания за отказ да се предаде македонският гражданин, доколкото се поддържа, че не са налице и задължителните или факултативни основания за да се откаже изпълнението на ЕЗА. Защитникът на исканото лице се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение, като моли съдът да уважи искането, като се отчете съгласието на лицето, доброволно да бъде трансфериран след изтърпяване на наказанието си, дадено му от българския съд, а именно на РС- Петрич, НО по споразумение № 17/14.03.2025г. по НОХД № 864/2024г.. Тоест, след изтърпяването на наказанието си, да бъде трансфериран за изтърпяване на наказанието си в Република Северна Македония. Исканото лице Р. поддържа изцяло заявеното от защитника си. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното. Исканото лице Й. Р. е роден на ••••••••••г. в Република Северна Македония, гр.Гостивар, гражданин на Република Северна Македония, със снета самоличност по формуляр за досие /на министерство на правосъдието ГД“изпълнение на наказанията“/ със снимков материал, служ. номер ••••••••, ЕГН /матичен брой/: ••••••••, майка Ф. Р. и баща С. Р., жив. РСМ, гр.Гостивар, ул.“••••••••“, 6-та сграда, вход 6-ти, осъждан, с основно образование, работи като таксиметров шофьор в Република северна Македония. Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), Европейска заповед за арест, издадена чрез Министерството на правосъдието за екстрадиция с изх. № 22-908/2025 от 28.03.2025г. от министъра на правосъдието на Република Северна Македония (РСМ), с която се иска екстрадиция на гражданина на Република Северна Македония – Й. Р., роден на ••••••••••г., за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години за престъпление с правна квалификация по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК вр. чл.418, ал.2, вр. чл.22 от наказателния кодекс на Република Северна Македония, наложено му с Присъда VIII КОК № 200/2023г. от 22.12.2023г. на Основния наказателен съд Скопие, влязла в сила на 09.01.2024г. В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу исканото за предаване лице, чиято самоличност е индивидуализирана с име, рождена дата и настоящ адрес в Република Северна Македония. ЕЗА е издадена въз основа на екстрадиция с изх. № 22-908/2025 от 28.03.2025г. от министъра на правосъдието на Република Северна Македония (РСМ), за превеждане в изпълнение на наложено му с Присъда VIII КОК № 200/2023г. от 22.12.2023г. на Основния наказателен съд Скопие лишаване от свобода за срок от две години, влязла в сила на 09.01.2024г. Европейската заповед за арест е издадена на 26.11.2024 г. на Председателя на Основен съд Гостивар. Посочено е в съответната част „д“ на ЕЗА, при описанието на обстоятелствата на престъплението, за което е постановена присъда, че на 13.09.202г. в района с.Фурка, община Дойран, осъдените Т.В., П.С. и Л.А. и в уговорка с подс. Й. Р. приели и транспортирали 7 нелегални мигранти от Сирия. Отбелязано е, че правната квалификация на престъпленията е чл.418-б, ал.2 във вр. с чл.22 от НК на Република Северна Македония. В ЕЗА е отразено, че престъпната дейност, за която лицето е осъдено осъществява състава на престъпления, включени в списъка на Рамковото решение 2002/584/ПВР, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече три години и не се изисква наказуемост и в изпълняващата държава. Деянието не е включено в каталога на престъпление по чл.36, ал.3 от Закона за екстрадицията и европейска заповед за арест, но има аналог в българското законодателство, а именно чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК. Като за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години. Наложеното на Р. наказание, за което се изисква с европейската заповед за арест е „лишаване от свобода“ за срок от две години. В хода на съдебното следствие е изискана актуална справка за съдимост, за исканото лице, както и данни за влизане в сила на съдебен акт, постановен по НОХД № 864/2024г. по описа на РС-Петрич. В допълнително постъпилата информация се съдържа оригинал, на писмо от Министерството на Правосъдието, Главна Дирекция Изтърпяване на наказанията за изтърпявано понастоящем от лицето наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години. В рамките на производството по отношение на лицето е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във връзка е изпълнение на Европейска заповед за арест. Съдът установи изложените факти въз основа на процесната ЕЗА, както и допълнително постъпилите посочени по-горе писмени доказателства. Всички документи с процесуално значение, изпратени от издаващата държава, са еднопосочни по отношение на предмета на наказателното преследване срещу Северномакедонския гражданин и неговото процесуално качество. Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на Северномакедонския гражданин Р., в рамките на компетентността си по същество съдът прие следното: Налице са всички предпоставки, предвидени в чл.36 и чл.37 ЗЕЕЗА за предаване на Й. Р. - (J.R.) на Северномакедонските съдебни власти по процесната ЕЗА, издадена от компетентен съдебен орган. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания и съдържа всички изискуеми данни за искано лице, за издаващия орган; за съдебния акт за задържане в издаващата държава, по силата на който се иска предаването, за характера и правна квалификация на престъплението, обстоятелствата на извършването му и участието на исканото лице. Издадената ЕЗА е постъпила чрез ГДНП в ДМОС-МВР, че след справки е установено, че Й. Р. ( J.R.) роден на 16.06.1968г. се намира в затвора, гр.София от 09.04.2025г. видно от писмо № 8712/2024г. на РП- Петрич, с приложено копие от писмо № 1625/09.04.2025г. на началника на Затвора – Бобовдол до началника на Затвора-София. От кореспонденцията със Северномакедонските съдебни власти не възниква никакво съмнение нито в автентичността на издадената ЕЗА, нито във факта, че изхожда от компетентен съдебен орган на Република Северна Македония. В настоящия случай посочената квалификация на деянията показва, че те са от кръга на престъпленията по чл.36, ал.3, т.1, т.11, т.20 ЗЕЕЗА, при които не се изследва въпросът за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното обсъждане, че за престъпленията, за което е проведено наказателно преследване срещу Р. в Република Северна Македония, съществува аналог и в Българското право. Уточнено е изрично, че за твърдяното престъпление се предвижда максимален срок на наказанието лишаване от свобода от 10 години. В разглежданата ЕЗА са посочени конкретни фактически твърдения за това, че исканото лице участва в трафик на хора. Същественото за компетентността обстоятелство обаче е, че в Република Северна Македония е налична влязла в сила присъда спрямо Р. за престъпление по чл.418, ал.2, вр. чл.22 от наказателния кодекс на Република Северна Македония. В тази насока следва да бъде подчертано и това, че е въпрос на суверенна преценка на съдебния орган на издаващата държава каква да бъде квалификацията на фактите. Достатъчно е, че съгласно чл.37, ал.1, т.6 ЗЕЕЗА е посочена влязлата в сила присъда, както и вид, и размер на наложеното наказание по законите на издаващата държава членка, като съдържанието на ЕЗА отговаря и на останалите относими към искането за предаване за провеждане на наказателно производство изисквания по чл.37, ал.1 ЗЕЕЗА. На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните основания по чл.39 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА. От съдържанието на ЕЗА е видно и това, че няма процесуални пречки за наказателното преследване, включително не е изтекла давността и не е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл.39, т.1 ЗЕЕЗА. Съдът намира, че не са налице и останалите факултативни, относими към настоящия случай, основания по чл.40 ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено исканото лице. По отношение на Р. Българската държава не провежда наказателно производство, видно от процесуалната позиция на компетентния орган - прокуратурата. Същевременно описанието на конкретната престъпна дейност и влязлата в сила присъда, за която се иска предаване, обосновава несъмнено компетентността на издаващата държава да изпълни наложеното наказание. ЕЗА съдържа изискуемите по чл.37, ал.1, т.1 до т.7 данни. За същото престъпление, не е образувано наказателно производство на територията на Република България и съответно няма прекратено наказателно производство. Деянието е извършено от 13.09.2022г., а присъдата е влязла в сила на 09.01.2024г., поради което наказателното преследване не е погасено по давност, съгласно чл.80 от Наказателния Кодекс на Република България. На следващо място следва да се отчете, че с оглед на така установените обстоятелства за приключило в Република България наказателно производство за исканото лице, за различно престъпление от това, за което е издадена ЕЗА и по което му е наложено наказание от две години „лишаване от свобода“, което същият търпи понастоящем е налице правнообоснованият извод за наличие на основания за отложено изпълнение по смисъла на чл.52, ал.1 от закона, а именно отлагане на предаването на лицето на издаващата държава до изтърпяване в Република България на наложеното му наказание по НОХД № 864/2024г. на РС-Петрич, поради което и на основание чл.44, ал.7 от закона следва да се определи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото лице, която да се счита за взета от момента на изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 864/2024г. на РС-Петрич до фактическото му предаване на компетентните македонски власти. Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу Й. Р. (J.R.) ЕЗА под условие и в този смисъл постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.