Решение № 801 от 8.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 851/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 260285/17.07.2023 г. по т.д.№ 2213/2020 г., СГС, ТО, VI-5 състав е осъдил „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, „Ейч би оу България“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД да заплатят солидарно на Сдружение „Музикаутор“ по предявените искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП, във вр. чл. 95а ЗАПСП сумата от 30 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, поради нарушаване правата на авторите за всяко от цитираните музикални произведения, съдържащи се във филмовите заглавия, излъчвани в платформата НВО GO в периода 01.09.2018 г. - 13.11.2020 г., а именно: 1./ филма "Отблизо" - "Смак май бич ъп", "Хау Суун ис Нау" и "Дъ блоуърс дотър"; 2./ във филма "Възвишение" - "Тракийски танци", "Бегининг", "Дрийм", "Найт Гест", "Конспиръси Пи-Ай1", "Конспиръси Пи-Ай2", "Арабаконак", "Колт", "Мишън", "Дядо Иван", "Он дъ хил", "Пасуърд", "Фрийдом", "Левски", "Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1", "Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи2", "Даутс", "Игнъранс", "Юсуф Ага", "Ди енд оф Юсуф Ага", "Кепчърд", "Мадър", "Транзишън ту аутъм", "Монолог", "Ескейп", "Сърч парти", "Батъл", "Ейкорн", "Дъ пест", "Дъ Мейджа", "Тодор фром Шумен", "Пейо дъ бийтъл", "Асенчо", "Финал"; 3./ филма "Лов. Нет" - "Вем", "Шайн", "Айл Би Йор Мен", "Тунайт", "Райт дъ скай" като е отхвърлил предявените искове за разликата до пълния претендиран размер от всеки от ответниците от 210 042 лв. Срещу решението в осъдителната му част спрямо жалбоподателя е подадена въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, което моли то да бъде отменено като съдът отхвърли предявените срещу него искове. Счита, че по делото не е установена активната легитимация на ищеца както и обема на предоставените му от авторите права. Поддържа, че по делото е установено, че авторите на музикалните произведения са отстъпили на продуцента на филма правото на предаване и излъчване на филма и в този смисъл продуцентът притежава правото да отстъпва вторично ползване като носител на сродно право върху целия филм, с включената в него музика. Поддържа, че предявените искове са неоснователни. А1 България“ ЕАД не било съорганизатор или доставчик на услугата "HBO GO". Липсвала солидарност между ответниците. Счита, че делото било с неуточнен предмет, тъй като процесните произведения не били индивидуализирани. Не било установено как са определени авторските възнаграждения и съответно размера на обезщетението. Ответникът по жалбата Сдружение „Музикаутор“ я оспорва и моли съдът да я остави без уважение като потвърди решението в обжалваната му част по подробни съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Ответниците по въззивната жалба „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и „Ейч би оу България“ ЕООД са подали отговори, в които са посочили кои от изложените в нея възражения и съображения подкрепят и срещу кои възразяват. Срещу решението в осъдителната му част спрямо жалбоподателя е подадена въззивна жалба от „Ейч би оу България“ ЕООД, което моли то да бъде обезсилено, а в случай, че съдът го прецени допустимо - отменено и исковете срещу него отхвърлени. Поддържа, че решението е недопустимо поради липса на легитимация на ищеца. Решението било и неправилно. Липсвало нарушение, във връзка с което били исковите претенции, както и останалите предпоставки за ангажиране на отговорност на ответниците. Не била обоснована приетата от съда солидарна отговорност на ответниците. Първоинстанционния съд не разбрал механизма на разпространение на услугата "HBO GO", който изключвал отговорността на въззивника. Съдът неоснователно приел единствено въз основа на заключенията на вещите лица, че идентичността на музикалните произведения е доказана. Въззивникът счита, че съдът необосновано приел присъдения размер на обезщетението като го определил без оглед обективни критерии. Ответникът по жалбата Сдружение „Музикаутор“ я оспорва и моли съда да я остави без уважение като потвърди решението в обжалваната му част по подробни съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Срещу решението в осъдителната му част спрямо жалбоподателя е подадена въззивна жалба от „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, което моли то да бъде обезсилено, а в случай, че съдът го прецени допустимо - отменено и исковете срещу него отхвърлени. Поддържа, че решението е недопустимо поради липса на легитимация на ищеца. Решението било и неправилно. Липсвало нарушение, във връзка с което били исковите претенции, както и останалите предпоставки за ангажиране на отговорност на ответниците. Не била обоснована приетата от съда солидарна отговорност на ответниците. Първоинстанционния съд не разбрал механизма на разпространение на услугата "HBO GO", който изключвал отговорността на въззивника. Съдът неоснователно приел единствено въз основа на заключенията на вещите лица, че идентичността на музикалните произведения е доказана. Въззивникът счита, че съдът необосновано приел присъдения размер на обезщетението като го определил без оглед обективни критерии. Ответникът по жалбата Сдружение „Музикаутор“ я оспорва и моли съда да я остави без уважение като потвърди решението в обжалваната му част по подробни съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Срещу решението, в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от Сдружение „Музикаутор“. Счита решението неправилно в частта му, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила като в тази част не съответствало на исковата претенция, а от друга страна приел за неустановени факти и обстоятелства, за които били събрани доказателства. Поддържа, че докладът по делото не бил прецизен и доказателствената тежест не била правилно разпределена. Не било ясно от къде произтича извода, че музиката не била използвана самостоятелно. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закоН. Счита решението неправилно и в частта за разноските. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете му в цялост. Ответниците по жалбата - „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, „Ейч би оу България“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД я оспорват и молят съда да потвърди решението в отхвърлителната му част. Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Сдружение „Музикаутор“ искове с правно основание чл.95 от ЗАПСП, с които е поискало солидарното осъждане на ответниците „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, „Ейч би оу България“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД да му заплатят в качеството му на сдружение за колективно управление на авторски права на композитори и автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели сумата от 210 042 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът „Ейч би оу Юръп“ ЕООД създава и разпространява телевизионни канали, както и интерактивната услуга с търговско наименование "HBO GO" за подбор на предлагани в интернет аудиовизуални произведения, в които са включени и музикални произведения, като извършвало и селекцията на заглавията за съответния период. Ответникът „Ейч би оу България“ ЕООД бил представител на първия ответник в страната и сключвал договори от негово име с предприятия, осъществяващи електронни съобщения, които наред с услугата кабелна телевизия предлагали и услугата "HBO GO". Ответникът „А1 България“ ЕАД осъществявал електронни съобщения и предлагал по силата на сключен с „Ейч би оу България“ ЕООД договор услугата "HBO GO" като допълнение на свои абонати, на които се осигурява идентификационен код за достъп до цялото съдържание на "HBO GO", срещу което се заплаща възнаграждение на „Ейч би оу България“ ЕООД. Действията на ответниците представлявали използване на наличното в "HBO GO" съдържание, защото осигурявали на всеки зрител – абонат на „Ейч би оу България“ ЕООД достъп до съдържанието – филмите с включената в тях музика. Ответниците осигурявали и достъп до филмови заглавия и до музикалните произведения, включени в тях, но без да са им отстъпени правата на авторите по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗАПСП. С тези действия ответниците причинявали вреди под формата на пропуснати ползи на правоносителите, тъй като липсвало съгласие на организацията за колективно управление на права. През периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. са били налични филмови заглавия, в които са включени музикални произведения – филм "Отблизо" с музикални произведения "Смак май бич ъп", "Хау Суун ис Нау" и "Дъ блоуърс дотър"; филм "Възвишение" с музикални произведения "Тракийски танци", "Бегининг", "Дрийм", "Найт Гест", "Конспиръси Пи-ай1", "Конспиръси Пи-ай2", "Арабаконак", "Колт", "Мишън", "Дядо Иван", "Он дъ хил", "Пасуърд", "Фрийдом", "Левски", "Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1", "Адрес тъ дъ бългериан пийпъл пи2", "Даутс", "Игнърънс", "Юсуф Ага", "Ди енд оф Юсуф Ага", "Кепчърд", "Мадър", "Транзишън ту аутъм", "Монолог", "Ескейп", "Сърч парти", "Батъл", "Ейкорн", "Дъ пест", "Дъ Мейджа", "Тодор фром Шумен", "Пейо дъ бийтъл", "Асенчо", "Финал"; филм "Лов. нет" с музикални произведения "Вем", "Шайн", "Айл Би Йор Мен", "Тунайт", "Райт дъ скай". Тези музикални произведения, включени във филмите, са били използвани в периода 01.09.2018 г. до 13.11.2020 г., но без да е получено предварително и писмено съгласие и разрешение. В случай, че са били изпълнили това свое задължение чрез сключване на договор с ищеца авторите биха получили възнаграждение. Авторите били членове на посочените в исковата молба чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, с които Сдружение „Музикаутор“ имало сключени договори за взаимно представителство. Вредата за всяко едно музикално произведение възлизала на 5001 лв. при минимална ставка от 0.08 лв. по тарифата на ищеца. Ищецът е поискал от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 210 042 лв., от които 170 034 лв. за произведенията във филма "Възвишение", 15 003 лв. за произведенията във филма "Отблизо" и 25 005 лв. за произведенията във филма "Лов. Нет". Ответникът „А1 България“ ЕАД оспорва предявените искове. Счита, исковата молба нередовна, тъй като с нея ищецът не установява активната си легитимация. Поддържа, че не е извършил твърдените нарушения. Твърди, че продава каналите НВО на свои абонати, които са ги заявили въз основа на договор за лиценз от 01.04.2010 г., сключен е „Ейч Би Оу България“ ЕООД, към който с анекс от м.декември 2017 г. били уредени условията за продажба и маркетиране на услугата "HBO GO" – услуга за видео по поръчка. По отношение на тази услуга „А1 България“ ЕАД не осъществявало нито препредаване, нито предлагане по безжичен път или по кабел до неограничен брой абонати. Неговата роля била на посредник при продажбата на тази услуга на абонатите. Достъпът до съдържанието се осъществявал единствено през платформата hbogo.bg на дружеството „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, което било изключителен притежател на правата върху съдържанието и услугите, без да зависи от системи или мрежи на А1. Услугата "HBO GO" давала възможност едно и също съдържание да се достъпва от съответния краен потребител едновременно от множество различни устройства – телевизионни приемници, мобилни телефони, таблети, преносими компютри. В случая нямало различен вид ползване, а само ползване на различен тип устройство за достъпа до едно и също съдържание. Съдържанието на услугата "HBO GO" не се определяло от „А1 България“ ЕАД. Доставчик на медийната услуга "HBO GO" били „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и „Ейч би оу България“ ЕООД. Функцията на „А1 България“ ЕАД при продажбата е да верифицира, че лицето, което се абонира за услугата "HBO GO" е абонат на А1 и може да плаща услугата със сметката си към А1. „А1 България“ ЕАД нямало контрол върху съдържанието на "HBO GO", както и върху самата платформа и не предоставяло достъп до услугата "HBO GO". Допълнително поддържа, че след като музикалните произведения са включени във филмите, които представлявали отделен обект на авторско право, правото на вторично ползване на филма по чл.64 ЗАПСП можело да се отстъпи от продуцента, който на основание чл.72, т.3 от ЗАПСП бил носител на сродното право върху филма. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАПСП авторите по чл.62 /в това число и авторите на музиката/, сключват с продуцента писмени договори, с които ако не е уговорено друго или законът не предвижда друго, се смята, че му предоставят, както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаване и препредаване по кабел. Тъй като по делото не било установено да е уговорено друго следвало да се приеме законовата фикция, че авторите на музикалните произведения са отстъпили на продуцента на филма правото на предаване и излъчване на филма и той имал право да отстъпва вторичното ползване. По делото липсвали доказателства за размера на вредите. Не всички от изброените в исковата молба обекти били отделни произведения. Моли съда да отхвърли предявения спрямо него иск. Ответникът „Ейч би оу България“ ЕООД с отговора си оспорва предявения иск. Оспорил е активната легитимация на ищеца да води предявените искове за защита на чужди авторски права. Оспорва собствената си пасивна легитимация. Поддържа, че „Ейч би оу България“ ЕООД не е действало и не действа като представител на „Ейч би оу Юръп“ ЕООД пред Сдружение „Музикаутор“. Ролята на „Ейч би оу България“ ЕООД за разпространението на услугата "HBO GO" била на посредник, действащ от свое име и за своя сметка. „Ейч би оу България“ ЕООД не сключвало споразумения с абонати за достъп до платформата "HBO GO". Единствено „А1 България“ ЕАД било в договорни отношения с потребителите и действало от свое име и за своя сметка, а не като посредник на „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и „Ейч би оу България“ ЕООД. Между „Ейч би оу България“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за лиценз за разпространението на "HBO GO". Кодовете за достъп за използване на услугата и уеб страницата/портала, чрез които се осъществявал достъпа до "HBO GO" се предоставяли на абонатите на „А1 България“ ЕАД от „А1 България“ ЕАД в рамките на договорите му с абонатите. В договора за лиценз „Ейч би оу България“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД предвидили освобождаване на „Ейч би оу България“ ЕООД от отговорност за изплащане на каквото и да е обезщетение на ищеца.. Претенциите на ищеца били без правно основание и размерът им бил произволно определен и недоказаН. Ответникът „Ейч би оу Юръп“ ЕООД с отговора на исковата молба е оспорва предявения срещу него иск. Поддържа, че липсват доказателства, че ищецът представлява авторите на процесните музикални произведения, както и чуждестранните сродни организации. Оспорил е посочените в исковата молба лица да са автори на музикалните произведения и правото им да претендират обезщетение, тъй като музикалните произведения се ползвали като част от филми, а не самостоятелно. Липсвали доказателства за споразумение между авторите на музиката и филмовите продуценти, както и за уговорка, че за използването следва да се плаща на организация за колективно управление на права / чл. 63, ал. 2 ЗАПСП/. Оспорил е да е ползвал заедно с друго лице процесните произведения, поради което и липсвало основание за солидарна отговорност. „Ейч би оу Юръп“ ЕООД извършвал дейност на посредник, а не на доставчик на медийни услуги по отношение на услугата "HBO GO", защото не сключвал договорите за достъп с абонати за достъп. Идентификационните данни за достъп до услугата "HBO GO" се предоставяли от „А1 България“ ЕАД на неговите абонати срещу заплащане на абонаментна такса. Позовал се е на сключен договор с ищеца, по силата на който е освободен от отговорност за плащане на обезщетение. Оспорил е формирането на претендираното обезщетение. По делото е представено Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011 г., с което Министерството на културата е удостоверило, че на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 406, ал. 8 ЗАПСП и по реда на чл. 406, ал. 1 ЗАПСП е регистрирано Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани е музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права „Музикаутор“ като организация за управление на следните категории авторски права - за възпроизвеждане на музикални и литературни произведения; за разпространение на записи, съдържащи такива произведения; за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на такива произведения; за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин този достъп да бъде осъществен по място и време, избрани от съответното лице; за преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други такива; за разпределението на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведенията от лицата за лично ползване. От представеното удостоверение № У-62/05.09.2014 г. на Министерството на културата се установява, че ищецът е вписан в „Регистъра на сдруженията по чл.40 от ЗАПСП“ като организация за колективно управление на авторски права /изброени подробно в представеното удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011 г. и удостоверение изх.№ У-62/05.09.2014 г./ в регистъра на Министерството на културата. Представено е извлечение от публичния регистър на СЕМ, видно от което „Ейч би оу Юръп“ ЕООД предлага нелинейната услуга видео по поръчка "HBO GO", представляваща висококачествена аудио-визуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. Отделна услуга видео по поръчка представлява – неограничен достъп на потребителите до аудио-визуални продукти /филми, сериали, програми/, съдържащи се в каталог с посочени HBO заглавия срещу заплащане на определена цена на база месечен абонамент за месечен достъп до услугата. Избраните заглавия могат да бъдат гледани от потребителите по всяко време във всеки даден момент в рамките на денонощието и многократно в рамките на месечния период. Представени са Правила за определяне на възнагражденията, дължими за използване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед и поискване в интернет. Представен е Анекс за „НВО GO“ към Договор за лиценз, сключен на 01.04.2010 г. между „Мобилтел“ ЕАД - в качеството на оператор и „Ейч Би Оу България“ ЕООД - в качеството на лицензодател, по силата на който операторът се задължава да сключва абонаментен договор с абонатите на „Ейч Би Оу“ в съответствие с клаузите на договора, като операторът е задължен да носи изключителната отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведенията. „Ейч би оу България“ ЕООД предоставиля на оператора правото да предлага услугата "HBO GO". Съгласно чл.17, ал.1 от договора, операторът /„Виваком България“ ЕАД/ носи изключителна отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведения, и за всички права при изпълнение на произведение, включително музика, доколкото е необходимо за разпространение на защитеното съдържание на HBO и съдържанието в реално време до оправомощените потребители. Във връзка с това операторът гарантира, че по време на срока за разпространение на "HBO GO" ще поддържа в сила всички необходими споразумения с организации за колективно управление на авторските права, както и че ще заплати съответните авторски и рицензионни възнаграждения, по силата на законите, отнасящи се до авторското право и сродните му права. Операторът гарантира, че споразуменията му с такива организации включват всички артистични изпълнения и творби /включително и музикални произведения/ в защитеното съдържание на "HBO GO" и съдържанието в реално време. Съгласно чл.18.1 операторът сключва абонаментен договор или изменя съществуващ такъв с абонатите на „Ейч би оу България“ ЕООД в съответствие с клаузите на този анекс за "HBO GO". Страните са заявили, че не се установяват никакви договорни отношения между оправомощените потребители и лицензодателя „Ейч би оу България“ ЕООД във връзка с разпространението на защитеното съдържание на "HBO GO" и съдържанието в реално време. В съдебно заседание на 17.03.2022 г. като свидетел е разпитана З. Ю. Ч., от чиито показания се установява, че е специалист „Авторски права, лицензиране и разпределение“ в Сдружение Музикаутор, като извършва дейност по лицензиране на ВОД услуги - услуги, които предлагат филми и аудиовизуални произведения при преглед и при поискване и каквито са предлагани от А1. В тази връзка на свидетелката й е известно, че когато съдържащите се в платформата НВО GO филми и сериали се предлагат чрез мобилна мрежа, следва да има договор между сдружението и мобилния оператор, какъвто в случая нямало. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена вещото лице Г. Р.. Съгласно заключението при осигурен достъп до международната база данни I.P.I и W.I.D. чрез платформата CIS-NET се установява, че посоченият IP номер по международната база данни е уникален номер, който служи за идентификация на всеки автор на музикално произведение. Според експертизата, регистрант на страницата www. hbogo.bg e регистрирана от „Ейч би оу България“ ЕООД, който отговаря и за хостинга на страницата като неин регистрант. Правото да заплаща за домейна и хостинга принадлежи на регистранта. Всяко едно от посочените от ищеца филмови заглавия са били налични на страницата www.hbogo.bg през процесния период, като са налични включително и към момента на изготвяне на експертизата. Музикалните произведения в началните и крайните надписи на процесните филми с изключение на филма „Възвишение“ отговарят на посочените в исковата молба. По допълнително поставени задачи към експертизата вещото лице заключава, че в надписите в края на филма „Възвишение“ се съдържа надпис е името на композитора - П. Д., като как е изглеждал даден сайт назад във времето може да се установи чрез платформата Wayback Machine. При извършена проверка от вещото лице е установено, че филмът „Възвишение“ е бил наличен в платформата НВО GO от 01.07.2018 г. и е бил публикуван през процесния период. По делото е изслушана и съдебна експертиза в областта на интелектуалната собственост, извършена от вещото лице В. П.. В заключението в табличен вид са посочени данните относно авторите на посочените в исковата молба музикални произведения, включително и към процесния период, както и коя е организацията за колективно управление на авторски права, управляваща притежавани от тях такива. За изготвяне на заключението си вещото лице си е послужило с международните бази данни за идентификация на правоносители I.P.I. и Базата данни е информация за творбите W.I.D., в която се съдържат данни за произведението, изпълнителя, композитора и автора на текста, както и управляващата правата организация. В заключението се сочи, че музикалните произведения от филма „Отблизо“ - 2004 г. са съответни на посочените в исковата молба, като композиторите на същите са членове на американската ОКУП - ASCAP, на английската ОКУП - BMI и ОКУП - IMRO. Композиторите на филма „Възвишение“ - 2017 г. са П. Г. С. и П. Р. Д., които са членове на ОКУП - Музикаутор. Композиторите на филма „Лов.Нет“ са идентични с посочените в исковата молба, като съответно са членове на ОКУП - френската SACEM, американската ASCAR, холандската BUMA, немската GEMA. В заключението на вещото лице е посочено, че авторите на музиката са членове на Организации за колективно управление на авторски права, с които Сдружение „Музикаутор“ има сключени договори за взаимно представителство и по силата на които ги представлява на територията на Р България, както към момента на периода на нарушението, така и към предявяване на иска, като сочи, че информацията в този смисъл черпи от отразеното в Регистъра към Министерството на културата. При разпита на вещото лице в съдебно заседание вещото лице е заявило, че от заключението следва да отпадне това, че авторите на музиката са членове на Организации за колективно управление на авторски права, с които Сдружение „Музикаутор“ има сключени договори за взаимно представителство и по силата на които ги представлява на територията на Р България, както към момента на периода на нарушението, така и към предявяване на иска, като сочи, че информацията в този смисъл черпи от отразеното в Регистъра към Министерството на културата. По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Д. – композитор. Съгласно заключението траковете на диска с оригиналната музика на композитора П. Д. звучат във филма „Възвишение“ и са напълно идентични с музиката на филма, като съответстват по времетраене и музикално съдържание. В допълнително заключение по експертизата след проучване на файловете, направени в Леон Студио, в които звучи само музиката на филма „Възвишение от композитора П. Д. и които са насложени на фонограмата на филма; проучване на оригиналния диск на филма с блурей качество и филма от сайта НВО макс, вещото лице е направило заключение, че е налице идентичност между файловете от студиото с музиката, филма от оригиналния диск и филма от сайта. В заключението вещото е посочило, че музикалното съдържание на музикалните файлове от студиото, филмите от диска и сайта, са едно и също. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. П.. Съгласно заключението „А1 България“ ЕАД предоставя ТВ услуги и мобилни услуги с възможност за достъп до услугата „НВО GO“‘, като това се осъществява въз основа на договор за лиценз, сключен на 01.04.2010 г. между „Ейч Би Оу България"‘ЕООД и А1, като съществува възможност за плащане и на двата вида услуги със сметката на абоната по договора за електронни съобщителни услуги. В този смисъл приходът е свързан с абонаментите за фиксирани и мобилни услуги, които А1 предоставя и за които издава фактури и по този начин може да бъде определена средната стойност на прихода от месечната такса на съответните абонати, която може да бъде два вида - такса за фиксирани ТВ пакети с НВО канали и такса за планове за мобилна услуга. При проверка е установено, че А1 не формира приходи от съдържание, предлагано чрез платформата НВО GO, поради което не може да се изчисли прихода, генериран от всяко музикално произведение, включено в процесните филмови заглавия. При проверка в счетоводството на ответника „Ейч Би Оу Юръп“ ЕООД се установява, че за периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. не е заплащало на Музикаутор възнаграждения за използването на описаните в исковата молба произведения за разпространението им до абонати на оператора, като възнаграждение е изплатено само за директно разпространение на услугата по сключен между тях договор. Аналогично е установеното и при проверка в счетоводството на ответника „Ейч Би Оу България“ ЕООД. Експертизата е отбелязала, че изобщо липсва сключен договор между дружеството и Музикаутор. Стойността на дължимото в този смисъл възнаграждение не може да бъде определена отделно. Услугата се предоставя директно на абонатите, като се заплаща като обща сума на абонат, която не е разпределена за конкретни произведения. Броят гледания от абонати на „А1 България“ ЕАД за всеки един от филмите за процесния период - 01.09.2018 г. - 13.11.2020 г. е 15 217. Възнаграждението за използваните музикални произведения при преглед в интернет според Заповед № РД-09-641/02.12.2013 г. на министъра на културата възлиза на 0.08 лв. без ДДС, като според броя гледания в случая - възнаграждението възлиза на 1 217.36 лв. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за вреди от нарушението на чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП на правото на автора да ползва и да разрешава използването на своето произведение като го предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. Претендира се сумата 5001 лева обезщетение за използването на всяко от подробно описаните 42 музикални произведения, представляващи част от филмите "Closer", "Възвишение" и "Love. net" или в общ размер 210 042 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на исковете до окончателното му изплащане. Защитата на авторското право възприета в чл. 95 от ЗАПСП урежда иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от закона /ЗАПСП/ авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Разгледани подробно елементите от сложния фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на следните предпоставки: 1./ установяване на обстоятелството, че е налице нарушение на авторско право; 2./ противоправното нарушение на процесните авторски права извършено от ответника; 3./ наличието на виновно поведение. Фактическият състав на чл. 95 от ЗАПСП разкрива някои различия сравнение с общия фактически състав на деликта. Видът на вината при осъществяване на противоправното поведение е без значение. Тя може да се реализира както при условията на умисъл, така и по непредпазливост, като по аргумент от чл. 45 от ЗЗД, наличието й се презюмира – т.е. при установяване факта на нарушението, вината се предполага до доказване на противното 4./ вреди претърпени от ищеца в резултат на противоправното поведение на ответното дружество. Вреда представлява всяка неблагоприятна последица, която търпят правата и интересите на увреденото лице от неизпълненото спрямо него задължение да не се причинява вреда /имуществена или морална/. Материалните(имуществени) вреди се тези които засягат имуществените права на увреденото лице. Те може да се изразят в едно намаляване на настоящото имуществено състояние на увредения (той обеднява с нещо – търпи загуба); Имуществената вреда може да се заключава в това, че макар да са съществували всички изгледи за това, се пропуска да увеличаване на имуществото (т. нар. пропуснати ползи). 5. наличие на причинна връзка между виновните и противоправни действия на ответника и понесените вреди. Основателността на иска на първо място предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл. 95, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Разграничението на вредите на имуществени и неимуществени не е условие за редовност на исковата молба и за надлежното сезиране на съда с иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП. За надлежното сезиране на съда е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за произлезли вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл. 94, ал. 3 от ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 от ЗАПСП, която предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи. Именно защото предмет на иска по чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП е самото обезщетение, ищецът не е ограничен във възможността до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция да изменя фактическите си твърдения за вида и обема на претърпените вреди и едновременно с това да променя размера на търсеното обезщетение, тъй като тези действия не съставляват същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК /в този смисъл е Решение № 106/11.07.2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 769/2011 г./. За да се прецени основателност на предявените искове съдът на първо място следва да установи наличието на авторско право; нарушение на закриляното от специалния ЗАПСП право, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя, както и липса на законово установена възможност за използване на авторското право независимо от волята на автора. При разглеждането на процесния правен спор съдът изхожда от следните принципни и законови постановки: Авторското право като предмет на закрила от ЗАПСП възниква от момента на създаването на определено произведение на литературата, изкуството и науката, от който момент произведението е обект на закрила /чл.3 от ЗАПСП/. Съгласно чл.3, ал.1 обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Съгласно чл.5 от ЗАПСП носител на авторското право е авторът - физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението. Съгласно чл.6 от ЗАПСП до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начиН. Със създаването на произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП за автора възникват имуществени и неимуществени права, регламентирани в чл.15 и следващите от ЗАПСП. Неимуществените права на автора включват правото да иска да бъде признат за автор и името му да се обозначи при всяко използване на създаденото от него произведение, да реши дали произведението може да бъде разгласено и по какъв начин да стане това, свободно да променя произведението си и да не допуска такава промяна от трети лица. Имущественият израз на авторското право е свързан с изключителното право на автора да използва произведението си и да разреши използването му от други лица, като чл.19 от ЗАПСП признава в негова полза право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване. Формите на използване на авторското произведение са изброени в чл.18, ал.2 от ЗАПСП сред които е правото на автора да ползва и да разрешава използването на своето произведение като го предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /т. 10/. Законът е признал на определени лица, права, които са сродни на авторските, в което число и на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис /чл.72, т.3 от ЗАПСП/. Процесните музикални произведения са включени в процесните филми, което се установява от изслушаното заключение на експертизата на вещото лице Р.. И музикалните произведения и филмите се ползват със закрила като обекти на авторско право по чл. 3, ал.1, т.2 и т.4 от ЗАПСП. Носители на авторските права върху филми и други аудио-визуални произведения са техните режисьор, сценарист и оператор /чл. 62, ал.1 от ЗАПСП/. Наред с авторите, носители на права върху аудио-визуалните произведения са и продуцентите - лицата, които организират създаването на произведението и осигуряват финансирането му /чл. 62, ал.3 от ЗАПСП/. Носители на авторските права върху музикални произведения са авторите на музиката, а при музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения - и авторите на текста /чл.3, ал.1, т.1 и т.2/. Съгласно чл.62, ал.2 от ЗАПСП авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАПСП урежда отношенията между авторите по чл.62 от ЗАПСП и продуцента на филма, като сочи, че авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Съгласно ал.2 продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права като в този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат. Разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗАПСП предоставя на режисьора, сценариста, оператора и композитора, а при анимационните филми - и на художник-постановчика, право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване. С чл.65, ал.2 ЗАПСП е предвидено, че възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Разпоредбата на чл.64 от ЗАПСП предоставя право на продуцента да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва, предава и препредава произведението и да предлага електронен достъп до него, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ. Разпоредбата на чл.90, а, ал.1, т.1-10 предоставя на продуцента на първоначалния запис на аудио-визуално произведение по отношение на оригинала и копията от него, получени в резултат на този запис, изключителното право да разрешава срещу заплащане размножаването им, публичното им прожектиране, публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел, възпроизвеждането им, разпространението им, превеждането, дублирането и субтитрирането им, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до записа или части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществяван по начин и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, вноса и износа в трети държави на копия в търговско количество, преработката и синхронизацията на записа. Продуцентът има право да изисква при използване на записа името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин / чл. 90а, ал.2 от ЗАПСП/. Разпоредбата на чл.85, ал.1 от ЗАПСП сочи, че продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му и същият съгласно чл.86, ал.1, т.4 има изключителното право да разрешава срещу заплащане предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. Съгласно чл.35 от ЗАПДП произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато ЗАПСП предвижда друго. Използването на авторското произведение или на отделни части от него от други лица в периода на закрила на авторското право по правило може и следва да стане само със съгласието на автора, освен в изрично определени случаи. Използването на авторско произведение без съгласие на автора извън тези случаи представлява нарушение на авторското право, което поражда в полза на автора право на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди. При съобразяване на тази правна уредба въззивният съд намира следното: Ищецът Сдружение „Музикаутор“ в качеството си на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана от Министъра на културата по реда на чл. 40б, ал.1 ЗАПСП /отм./ и чл.94а от ЗАПСП се явява активно процесуално – правно легитимиран да заяви за защита от свое име правата на автори, които са сключили договори за представителство със сродни на сдружението организации – чл. 40, ал.10 ЗАПСП /отм./ и глава 11 „г“ от ЗАПСП. В случаят правото на иск за защита правата на лицата явяващи се автори на текста и музиката към процесните музикални произведения се упражняват не лично от тях, а от сдружението-ищец, което действа в качеството му на процесуален субституент. Ищецът е легитимиран да предяви исковите претенции не при условията на типична процесуална легитимация, доколкото твърди, че други лица са притежателите на спорните материални авторски права, а именно - авторите на процесните музикални произведения. Ответникът обаче притежава процесуална легитимация съобразно чл. 26, ал. 2 ГПК, даваща му право от свое име да предяви настоящите искове за защита на авторски права, за които твърди, че принадлежат на други лица. Правата му на процесуален субституент произтичат от специалните разпоредби на ЗАПСП с оглед качеството му на организация за колективно управление на права, за която в чл. 40, ал. 10, изр. 2 ЗАПСП /действащ до 29.03.2018 г. / и в актуалния чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП /ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г. / е предвидено, че за защитата на поверените за управление права може и от свое име да предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по чл. 94, чл. 94а и чл. 95 и да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96 г. /с новата номерация на същите разпоредба от 29.03.2018 г. - чл. 95, 95а и 95б, чл. 95д, 95е, 96б и 96г/. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП /сегашен чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП/. Тези разпоредби предвиждат права на процесуална субституция за тези организации и то във формата на процесуална суброгация, при която в отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец - чл. 95а, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП /сегашен чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП/. Ищецът представлява такава организация за колективно управление на права по силата на регистрацията си от 13.01.1994 г. по реда на чл. 40б, ал. 1 ЗАПСП /действащ към онзи момент/ по отношение на някои категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила /музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика/, измежду които и за предаването и препредаването на произведението по кабел по чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП - видно от удостоверение № У-62/5.09.2014 г., издадено от Министерство на културата. Без правно значение за процесуалната легитимация е дали на ищеца са отстъпени индивидуални права на управление по чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП по отношение на процесните музикални произведения, т. е. дали авторите са му отстъпили такива права. От задължението да установява подобни конкретни права ищецът е освободен от специалната разпоредба на чл. 95а, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП /респ. действащата понастоящем чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП/, според която организациите, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. Ето защо ищецът притежава надлежна легитимация на процесуален субституент да предяви настоящите искове, поради което те са допустими. В регистъра по чл. 94 г, ал. 2, т. 1 ЗАПСП, поддържан от Министерството на културата и публикуван на Интернет страницата на министерството, са изброени чуждестранните организации, сред които попадат и тези, в които членуват авторите на процесните чужди музикални произведения, установени от заключението на съдебно- авторската експертиза. Доколкото не са представени доказателства за прекратяване, респ. разваляне на сключените с чуждестранните организации договори, съдът приема, че ищецът е легитимиран да води исковете за защита на правата на чуждите автори, които са членове на сродните чуждестранни организации. Ирелевантно за процесуалната легитимация на ищеца е дали са му отстъпени индивидуални права на управление по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП /решение № 1353 от 30.05.2018 г. по т. д. № 1990/2018 г. на САС/. С Определение № 550 от 12.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 802/2023 г. е отговорено на въпроса дали за да упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е необходимо организацията за колективно управление на права да представи сключените от нея договори за двустранно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, на които са предоставени за управление, съответно защита индивидуални права. В определението Върховният касационен съд се е позовал на следното: „Съгласно чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права /ОКУП/ и професионалните защитни организации на правоносителите. Според ал. 2 на чл. 95в ЗАПСП (в последната редакция - изм. ДВ бр. 47/2019 г. ), ОКУП могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ГПК не се прилага. Според чл. 94 г, ал. 1 ЗАПСП, министърът на културата или оправомощен от него заместник - министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата. Раздел първи от регистъра се води за организации за колективно управление на права, в който едно от вписваните обстоятелства са сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които регистрираната от Министерството на културата ОКУП има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора – чл. 94 г, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Видно от горните разпоредби, за да се легитимира ищецът като процесуален субституeнт по см. чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94 г, ал. 2, т. 1, вр. чл. 94б ЗАПСП, като когато предмет на исковете са индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права /ЧОКУП/, единственото условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да е вписана в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП. Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с вписванията по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето на договорите за взаимно представителство, сключени между ищеца и ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване. Целта на вписването в установен от закона регистър е осигуряването на публичност, поради което вписването винаги има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда, като в случая ЗАПСП изрично обуславя правото на иск на ОКУП по чл. 95в, ал. 1 от същия закон именно от вписванията във водения от Министъра на културата регистър.“ Като има предвид посочените мотиви Върховният касационен съд застъпва становището, че за да се упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно управление на права в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените между тези организации договори за двустранно представителство. В регистъра по чл. 94 г ал. 3, т. 7, публикуван на електронния сайт на Министерството на културата фигурират чуждестранните организации "АSCAP", "BMI", "IMRO", "SACEM", "BUMA" и "GEMA", в които членуват чуждестраннните автори, както и организацията на ищеца. По тази причина предявените от ищеца искове за защита на чужди материални /авторски/ права са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество. Въззивният съд намира, че по делото са установени авторските права на посочените в исковата молба лица по отношение на процесните музикални произведения. От заключенията на вещите лица Р., П. и Д. се установява, че автори на чуждите музикални произведения са лицата, посочени от ищеца в исковата молба, както и че тези произведения са включени във филмите "Отблизо" и "Лов. Нет", както и че автор на музикалните произведения от филма "Възвишение", които са предмет на исковете, е П. Д.. При изготвянето на експертизите е изследван видеоносителя, намиращ се в комплекта „Специално колекционерско издание. Тук съдът взема предвид, че на гърба на обложката от специалното колекционерско издание на филма, както и на вътрешната част, на която са изброени включените във филма музикални произведения, П. Д. е посочен като техен композитор, а на CD носителя е изписано това лице за композитор на оригиналната музика от филма. Следователно по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП П. Д. е автор на включените във филма "Възвишение" музикални произведения, като по делото не са представени доказателства, оборващи тази презумпция. Следващият въпрос който съдът следва да разреши е дали е налице посоченото в исковата молба нарушение на правата на авторите на музикалните произведения по чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП - на правото на автора да ползва и да разрешава използването на своето произведение като го предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че до филмите, в които са включени процесните музикални произведения, е бил предлаган достъп по безжичен път на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях – чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. Фактическите действия, които следва да се подведат под нормата на чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП, се изразявават в предоставянето от ответника „А1 България“ ЕАД на достъп на неговите абонати до съдържанието на електронната платформа "HBO GO", а от заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че броят гледания от абонати на „А1 България“ ЕАД за всеки един от филмите за процесния период - 01.09.2018 г. - 13.11.2020 г. е 15 217. Следователно филмите с включените в тях музикални произведения са били достъпни до множество абонати през процесния период. Този начин на използване на филмите с включените в тях музикални произведения e един от видовете на начина на използване на произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. При това зрителите сами избират съдържанието/филмите, които да гледат, както и кога да осъществят достъп до тяхо. Предлагането на достъпа е до неограничен кръг лица, тъй като услугата "HBO GO" е била включена в пакет от телевизионни канали, който се предоставя от „А1 България“ ЕАД, което потенциално би могло да се ползва от всички негови абонати при закупуване на "пакета". Предоставените услуги по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗРТ са нелинейни/медийни услуги по заявка - медийни услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на нелинейни медийни услуги. В случая обаче е налице особеност, изразяваща се в това, че абонатите на ответника „А1 България“ ЕАД са имали достъп до процесните филми, с включените в тях музикални произведения, които са поставени в електронната страница www.hbogo.bg. От извлечението от публичния регистър на СЕМ се установява, че „Ейч би оу Юръп“ ЕООД предлага нелинейната услуга видео по поръчка "HBO GO", представляваща висококачествена аудио- визуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. „Ейч би оу Юръп“ ЕООД е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филмовите произведения с включената в тях музика, които са достояние до неограничен кръг лица чрез електронния сайт. По тази причина отговорност за нарушаване на авторските права би възникнала и по отношение на „доставчика на съдържание“ „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, което е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филми с включените в тях музикални произведения, които са достояние до неограничен кръг лица чрез интернет. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗРТ доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка. Ответникът „Ейч би оу Юръп“ ЕООД има качеството на доставчик на медийни услуги по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗРТ. Доколкото достъпът до електронната страница www. hbogo.bg е бил осигуряван от „А1 България“ ЕАД на неговите абонати, съдът приема, че този ответник има ролята на "доставчик на услуги". По аргумент от правилото на чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗАПСП, вр. с пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП, съдът приема, че при липса на разрешение от страна на правоносителите и при констатация за нарушение на авторските права върху музикалните произведения ответникът „А1 България“ ЕАД би следвало да носи отговорност наред с първия ответник. Първият и третият ответник попадат в обхвата на пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и при констатирано нарушение на авторското право те са легитимирани да носят отговорност. В подкрепа на този извод е и клаузата на чл. 17. 1 от сключения анекс от 31.12.2014 г. към договор от 25.08.2010 г., която предвижда за оператора „А1 България“ ЕАД отговорност за получаване на разрешения и за плащане на възнаграждения за използване на произведенията. Тази клауза и клаузата на чл. 18 от анекса не могат да се противопоставят на авторите, респ. на ОКУП. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗРТ не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни. Следователно „А1 България“ ЕАД не е доставчик на медийни услуги по смисъла на ЗТР, но това не го освобождава от отговорност при нарушение на авторските права върху музикалните произведения. Филмите с включените в тях музикални произведения са били възприемани от зрителите в страната, при осигурен до тях достъп в качеството им на абонати на „А1 България“ ЕАД с контролираното от първия ответник съдържание. Налице е „довеждане на произведението“ до знанието на зрителите, които са абонати на третия ответник. По отношение на „Ейч би оу България“ ЕООД е установено, че е регистрант на страницата www. hbogo.bg, който заплаща за нейния домейн и за хостинга й. Разпоредбата на чл.16 от ЗЕТ въвежда принципната неотговорност на доставчика на услуга и специален деликтен състав, който въвежда изключение от оборимата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД, тъй като в случая вината не се презюмира, а подлежи на доказване. Съгласно чл.16, ал.1 доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако: 1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или 2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. Съгласно чл.16, ал.2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. Законът за електронна търговия транспонира в българското законодателство Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по- специално на електронната търговия на вътрешния пазар /Директива за електронната търговия/. Дейността, която извършва „Ейч би оу България“ ЕООД чрез своя сайт е предоставяне на платформа /сървър/, на която „Ейч би оу Юръп“ ЕООД съхранява базата от селектирани от него аудио-визуални произведения, предоставяни чрез аудиовизуална медийна услуга по заявка. Тази дейност е в полето на регулация на Закона за електронната търговия и съответно разпоредбата на чл.16 ЗЕТ. Обстоятелството, че на платформата, притежавана от „Ейч би оу България“ ЕООД „Ейч би оу Юръп“ ЕООД съхранява процесните филми, които са селектирани от него и че ги ползва, за да доставя висококачествената аудио-визуална медийна услуга по заявка /като предоставя достъп до тях/ като това може да е в нарушение на някоя правна норма само по себе си не представлява нарушение на задълженията на „Ейч би оу България“ ЕООД при липсата на презумпция за вина, предвидена от закона в случая. Вината на ответника за стояща на неговия сайт противоправна информация би била налице в случаите, в които същият: 1./ е имал активна роля като оператор или в случай, че не е имал такава - 2./ е знаел за противоправния характер на информацията, или са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят информацията явно противоправна, или е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията. Такива твърдения обаче няма по делото, както и не са представени доказателства в тази насока. Следователно в случай на установяване на липса на отстъпени права, отговорността при нарушение на авторските права върху музикалните произведения следва да се носи от „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и от „А1 България“ ЕАД, който е предоставял на своите абонати код за достъп за регистрация за ползване на услугата "HBO GO" и по този начин е осъществявал контрол по отношение на зрителите, до които ще се "доведе произведението". От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че „Ейч би оу България“ ЕООД е извършил през процесния период действия, които да представляват "използване" на музикалните произведения по смисъла чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. Този ответник е регистрирал електронната страница, но нейното съдържание е под контрола на първия ответник, който е и доставчик на съдържание в Интернет по смисъла на пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и е управлявал филмовата платформа. Регистрантът не е фактическият ползвател на публикуваното съдържание, част от което са филмите с включените в тях процесни музикални произведения. Твърденията на ищеца в исковата молба не са за самостоятелно използване на музикалните произведения по начина, посочен в чл.18, ал.1 вр. чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП, а за използването им като включени във музиката, включена в процесните филми. Филмите и другите аудиовизуални произведения са предвидени от закона като самостоятелни обекти на авторско-правна закрила /чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП/, като авторското право върху такъв обект принадлежи на режисьора, сценариста и оператора, а при анимационни филми и на художник-постановчика / чл. 62, ал. 1 ЗАПСП/. Същевременно, законът предвижда, че ако във филма са включени и други самостоятелни произведения, то техните автори запазват правата си върху тях – като напр. авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите и др. /чл. 62, ал. 2 ЗАПСП/. Спрямо филма като обект на авторско право могат да съществуват и сродни права – на продуцента на първоначалния запис и на артист-изпълнител. Според чл. 62, ал. 3 ЗАПСП продуцент е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му, като същият има изключителните права за използването на произведението, конкретизирани в чл. 90а ЗАПСП. Ако в съдържанието на филма е включено изпълнение на артист-изпълнител, то последният има признато от закона сродно право върху това изпълнение. За ползването на обекта на авторското право „филм“ разрешението следва да бъде дадено от неговите автори, сред които не са предвидени от закона авторите на филмовата музика, които не фигурират и сред лицата, притежаващи сродни права върху филма. В процесния случай не се спори, а твърденията и установените по делото факти са, че процесните музикални произведения не са ползвани самостоятелно, а с оглед използването на обектите на авторското право – процесните филми, в които са били включени. Въззивният съд намира, че за това им ползване не е било необходимо даването на разрешение от авторите на музикалните произведения към филмите. С използването на процесните филми чрез предлагането им по безжичен път или по кабел на достъпа на неограничен брой лица до тях или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, не са нарушавани авторските права на авторите на музикалните произведения, а евентуално тези на авторите на филмите. Това по никакъв начин не означава, че съдът счита, че авторите на музикалните произведения към филмите не са запазили своите авторски права върху тях. Техните права са гарантирани от закона с разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗАПСП. Авторите на музикалните произведения към филмите обаче нямат авторски права върху обекта на авторско право – филм, поради което и разрешението за ползването на това авторско произведение не следва да изхожда от тях. Следователно с процесното предлагане на филмите по безжичен път или по кабел не са нарушени правата на авторите на музиката, тъй като същите нямат такива върху филмите. Правата на авторите на музиката, включена във филмите, както е посочено по- горе в изложението се уреждат от закона с разпоредбите на чл.63 и следващите от ЗАПСП. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗАПСП авторите на музиката, сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП предвижда оборима презумпция, която е оспорена от ищеца със становището му на стр.199 от кориците на делото и в съдебно заседание на 07.10.2021 г. По отношение на филмите "Отблизо" и "Лов. нет" не са представени сключените писмени договори между авторите на музиката и продуцентите на филмите, поради което не е доказано страните по тях да са уговорили нещо различно от законовото правило с изключване на ползването по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. По тази причина, въззивният съд приема, че авторите на музикалните произведения са предоставили на продуцентите на тези филми изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. По отношение на филма „Възвишение“ и на музикалните произведения, включени във филма "Възвишение", е представен договор от 20.09.2017 г. за създаване на музика във филм и отстъпване на права върху нея между „Дрийм фактори“, в качеството му на филмов продуцент и музикалния продуцент „Фор Ю Арт“ ЕООД, представлявано от П. Д.. По отношение на това доказателство липсва произнасяне на съда за неговото приемане и приобщаване към доказателствения материал по делото. От друга страна с въззивните жалби не е направено възражение за това процесуално нарушение на съда. По отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип се отрича предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. По тази причина въззивният съд не може да се произнесе, както по приемането на това доказателство, така и да го обсъжда във връзка с процесния спор. По тази причина съдът приема, че по делото не е представен писмен договор между авторите на музиката и продуцента, поради което не е доказано страните по тях да са уговорили нещо различно от законовото правило и да са изключили правото на ползване по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП по отношение на филма Възвишение. Въззивният съд намира приложимо правилото на чл. 63, ал. 1, вр. с чл. 62 ЗАПСП и по отношение на чуждестранните произведения на основание чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП, по причина, че Република България е страна по Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, по която страни са и САЩ, Великобритания, Ирландия, Френска република, Кралство Нидерландия и Федерална Република Германия. Въззивният съд намира, че дори да се приеме, че независимо, че първоинстанционният съд не е постановил определение, с което да приеме договор от 20.09.2017 г. за създаване на музика във филм и отстъпване на права върху нея между „Дрийм фактори“, в качеството му на филмов продуцент и музикалния продуцент „Фор Ю Арт“ ЕООД, представлявано от П. Д., този договор е станал част от доказателствата по делото, то искът отново би бил неоснователеН. По силата на този договор продуцентът на филма „Dream factory“ е възложил на „Фор Ю Арт“ ЕООД в качеството на музикален продуцент на звукозаписи и представител на композитора на музиката П. Д. да организира цялостния процес по създаване на музикалните произведения, техните звукозаписи и изпълнения, които ще бъдат включени във филма "Възвишение". Съгласно чл.6, ал.1 филмовият продуцент има право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин за цели, съобразно уговореното в договора и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма. Съгласно чл.6, ал.2 филмовият продуцент има право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин, включително за цели, извън уговорените в този договор и несвързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма при условие, че уведомява продуцента на звукозаписа в 2-седмичен срок от предложението да го използва и го съгласува с него. С разпоредбата на чл.21, ал.1, б.“д“ в полза на продуцента на филма "Възвишение" са отстъпени правата на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. В чл. 22, ал.2, б. "г" от договора е предвидено, че правото на ползване чрез осигуряване на неограничен кръг лица достъп по начин, позволяващ да се осъществи по място и време, индивидуално избрани от тях, се отстъпва лично от композитора или чрез ОКУП. Съдът намира, че разпоредбите на чл.21 и чл.22 от договора за създаване на музиката към филма „Възвишение“ са на пръв поглед взаимно противоречиви. От една страна продуцентът на звукозаписа е отстъпил на продуцента на филма правата на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. От друга страна авторът на музикалното произведение не е предоставил такова право, а си е запазил правото да отстъпва това право на съответния ползвател. Тази привидна колизия се разрешава от обстоятелството, че правото на музикалния продуцент да разрешава използването на музикалното произведение чрез предлагането му по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, което е законово установено с разпоредбата на чл.86, ал.1, т.4 от ЗАПСП, не е поставено от закона в зависимост от правото на автора на музикалното произведение. Правото на музикалния продуцент да отстъпи това свое право изрично е предвидено в закона с разпоредбата на чл.86, ал.2, т.4 от ЗАПСП. Музикалното произведението се създава от автор или съавтори. Това са лицата, които са създали мелодията и текста на произведението, записали са я в обективна форма (нотна партитура, демо запис, писмен текст и т.Н.) и я изпълняват сами, или търсят изпълнители и продуценти и им ги предоставят, за да се запише тяхното произведените. Те са притежатели на авторски – имуществени и неимуществени права. Изпълнителят– музикант или вокален изпълнител е лице, което изпълнява на живо или за целите на звукозапис вече написано произведение. Той не притежава авторски, а сродни права. Въпреки това той трябва да получи разрешението от автора да изпълнява песента му, като лицензия. Това става чрез договор за предоставяне на права. Продуцентът е лицето, което се заема със записа и разпространението на музиката. Той има и участие в самото създаване на музиката по креативен начин, като дава съвети и взема решения по аранжимента на произведението по време на работата по него в студио. За да извърши звукозапис и неговото издаване, продуцентът трябва да притежава освен своите – сродни права, и някои от правата на автора и изпълнителя. С ангажирането на продуцент авторът на музикалното произведение дава съгласието си да се реализира произведението. При това не е необходим договор за отстъпване на авторските права, които по необходимост и съобразявайки същността на продуцентската работа законът е възложил на продуцента с разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗАПСП и които са част от авторските права, включени в нормата на чл.18 от ЗАПСП: възпроизвеждането на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; публичното представяне или изпълнение на произведението; излъчването на произведението по безжичен път; предаването и препредаването на произведението по кабел; предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество. Тези права не е необходимо да бъдат отстъпвани от автора/авторите на музика на музикалния продуцент, тъй като по силата на закона той ги притежава. Напротив, с разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗАПСП законът е дал възможност на продуцента да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в това число на автори и изпълнители на записаните произведения. Това е съществена отлика на правата на музикалния продуцент от правата на продуцента на филма, комуто авторските права върху музиката - предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, следва да бъдат отстъпвани с договор. С представения по делото договор от 20.09.2017 г. за създаване на музиката към филма „Възвишение“ музикалния продуцент е предоставил на продуцента на филма притежаваните по силата на чл.86, ал.1 от ЗАПСП права на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях и това право не е зависимо от правото на автора на музиката. Тук следва да се изтъкне допълнително, че с разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора за създаване на филмовата музика е предоставено право на филмовия продуцент да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин /което означава всички посочени в чл.18, ал.2 от ЗАПСП форми на използване включително тази по чл.18, ал.2, т.10 ЗАПСП/, за цели съобразно уговореното /което съгласно чл.1, ал.4 от договора включва и по-нататъшно използване на филма/ и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма. При изложените по-горе мотиви въззивният съд намира предявените искове неоснователни. В процесния случай на продуцентите на филмите са предоставени правата на използване по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП на музикалните произведения/техните звукозаписи. По тази причина не е налице твърдяното с исковата молба нарушение на авторските права. Независимо от този изход на спора въззивният съд следва да отбележи, че намира неоснователни са доводите на ответниците, че в случай, че се установи тяхната отговорност, не са налице условия за солидарност. Отговорността за нарушаване на авторско право не произтича от неизпълнението на договорно задължение, а от нарушаването на общия принцип neminem laedere, което ангажира деликтна, а не договорна отговорност. Отговорността по чл. 95 от ЗАПСП е предвидена в особен закон разновидност на деликтната отговорност по чл. 45 и следв. от ЗЗД и обхваща както имуществените, така и неимуществените вреди, последица от нарушението. По отношение на нея е приложима общата разпоредба на чл.53 от ЗЗД. В случай, че съдът установеше отговорността на ответниците, обезщетението следваше да бъде определено по реда на на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП като при определяне размера на дължимото обезщетение за нарушено авторско право съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението - пропуснати ползи, неимуществени вреди, приходи, реализирани от нарушителя във връзка с нарушението. Настоящият съдебен състав намира незаконосъобразно определянето на обезщетение за всеки от трите филма, тъй като това не отговаря на предмета на делото. Твърденията са за нарушени авторски права не върху филми, а върху музикални произведения. Изходът на процесния спор по никакъв начин не означава, че авторите на музикалните произведения, използвани в музиката на процесните филми нямат право на възнаграждение за всяко използване /чл.65 от ЗАПСП/. Искът за заплащане на възнаграждение обаче е различен от иска за присъждане на обезщетение за нарушаване на авторски права. Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която първоинстанционния съд е уважил частично исковете. При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от ищеца, който дължи и направените от ответниците такива по делото съответно – 13651.68 лв. на „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и 16262.02 лв. на „Ейч би оу България“ ЕООД. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, платени от „А1 България“ ЕАД, ищецът е възразил относно тяхната прекомерност. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението за адвокат в настоящото производство е 13 052.36 лв. Съдът като взе предвид фактическата и правната сложност на спора, намира, че определения и платен размер от ответника „А1 България“ ЕАД – 12 000 е съответен и не следва да бъде намаляваН. Поради което „Музикаутор“ следва да заплати на „А1 България“ ЕАД разноски в размер 12600 лева. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд