Решение № 1933 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11264/2025 г.

Производството е образувано по предявени от ••• срещу Р. З. К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 евро с вкл.ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за посреднически услуги от 04.03.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 471,87 евро – лихва за забава за периода 13.10.2022г.-10.10.2025г., на осн. чл. чл. 51 от ТЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за посреднически услуги на 04.03.2021 г., по който ищецът е изпълнител, а ответникът-възложител. Ищецът е поел задължение да намери и предостави на ответника недвижими имоти, отговарящи на зададени от възложителя критерии срещу договорено възнаграждение. Излага, че клаузите на договора са уговорени индивидуално, за което сочи и направената от ищеца отстъпка в размера на възнаграждението от 6% на 3% без ДДС. В изпълнение на договора се сочи, че ищеца е организирал оглед на имоти вкл. имот с идент. •••в с. •••, който ответницата казала, че е харесала и скоро ще вземе окончателно решение, което не сторила. В края на м. март 2022г. ответницата се свързала с представляващ дружеството със запитване дали посочения имот все още е в продажба и след няколко разговора, като в кР. сметка ответницата заявила, че съпругът й се колебае. След справка в Аг. по вписванията ищецът установил, че ответницата е закупила посочения имот на 17.06.2022г. Доколкото продажната цена на този имот, според договора между страните бил 27500 евро, а уговореното възнаграждение в размер на 3% от продажната цена, но не по -малко от 1000 евро без ДДС, се претендира сума от 1200 евро с ДДС. Развива съображения, че за изпълнение на договора за посредническо по смисъла на ТЗ е било достатъчно ищецът да осъществи контакт между страните по сделката, което той сторил. Задължението за заплащане на възнаграждението е възникнало на 17.06.2022г., когато е сключен договора за продажба на имота, като от тази дата ищецът счита, че ответникът е в забава, като при приложение института на погасителната давност, претендира лихва за периода от 3 години преди подаване на исковата молба. Предвид изложеното се иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва наличието на договор между страните от 04.03.2021г. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по договора. Посочва, че ищецът й представил имот с идент. •••в с. •••на цена от 27500 евро. В последствие се указано, че една от сградите в имота попада в имот с идент. •••, който и представлява цялото лице към улица, т.е. следвало двата имота да се купят заедно, на неясно каква цена. През м. март 2022г. ответницата попаднала отново на обява от ищеца на същия имот на цена 32500 евро, нахвърляща зададения критерий от 27000 евро и поискала от ищеца да я свърже с продавачите, с оглед намаляване на цената. Излага, че ищецът не предприел действия за свързване на ответника с продавачите, поради което ответникът се свързал с тях чрез кмета на селото и постигнали уговорка за закупуване на двата имота за 31000 евро. Твърди, че за първи път е осъществила контакт с един от продавачите чрез кмета на с. •••, а не чрез ищец, с което ищецът е в неизпълнение на задълженията по договора между страните. Ищецът не изпълнил задължението и да уговори продажна цена от 27000 евро. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи, доколкото за ищеца предвижда едно единствено задължение – предоставяне на подходящи предложения за продажба на имоти, което винаги е обвързано със задължение на ответника да плати възнаграждение. Поддържа, че клаузите в договора не са индивидуално уговорени. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Правната квалификация на предявените искове е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл.86 ЗЗД По иска по чл.51 ТЗ в тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е да установи 1. наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със закупуване на имот с идент. •••в с. •••; 2. че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е осъществил контакт между ответника и продавача на имота вкл. със съдействие на ищеца е организиран и проведен оглед от ответника; 3. че ответникът е сключил окончателен договор за покупко-продажба на предложения му от ищеца имот, както и 4. размера на претендираното комисионно възнаграждение. Указано е на ищеца, че при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор, негова е доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже релевираните в отговора на исковата молба възражения– в т.ч. 1.че е разбрал за имота и се е свързан с продавачите по начин различен от съдействие на ищеца, 2. недействителност на договора за посредничество, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми. По иска по чл.86 ЗЗД: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: 1. наличие на главно задължение, 2. че ответникът е изпаднал в забава, 3. размера на лихвата. Съдът намира следното от фактически и правна страна: Според чл.49, ал.1 ТЗ търговския посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Съобразно основните признаци на търговския посредник той се определя като особен търговец, който извършва посредничество по сделки с вещи от гражданския оборот по силата на възмезден договор / Коментар на търговския закон на проф. •••част първа, л.254/. Търговския посредник осъществява дейността си въз основа на посреднически договор, за сключването на който важат правилата на облигационното право. Предмет на договора е преследването на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. За сключването на договора за търговски посредничество не се изисква спазването на определена форма, поради което е достатъчно за неговото сключване и устна уговорка. Ответникът е навел възражение, че съдържанието на договора между страните не е индивидуално уговорено и съдържа неравноправни клаузи, доколкото за ищеца предвижда едно единствено задължение – предоставяне на подходящи предложения за продажба на имоти, което винаги е обвързано със задължение на ответника да плати възнаграждение. Настоящият състав намира, че действително уговорките в договора не са индивидуално уговорени. В показанията си свид. •••излага, че съществува възможност клиент да поиска отстъпка от възнаграждението, каквато обичайно се прави, ако той желае едновременно да продаде и купи имот със съдействието на ищеца, каквато не е била настоящата хипотеза. Отделно, свидетелят излага, че ищецът предлага еднотипно съдържание на договорите за подпис на клиентите си и в случая с ответницата не е договорено нищо различно от обичайните уговорки. Доколкото съдържанието на договора не е индивидуално уговорен, съдът следва да формира извод дали в него се съдържат неравноправни клаузи. Тъй като бе посочено каква е правната характеристика на договора за посредничество, съдът намира, че уговорката в договора за възнаграждение срещу осъществяване на свързване на страните и подпомагането им да сключат договор напълно съответства на неговата същност, като уговорката за дължимост на насрещно възнаграждение е същността на договора, поради което не е налице неравноправност. Противен извод би означавало, че сключването на такъв тип договори изобщо е противоправно. За основателност на иска, на първо място, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със закупуване на процесния имот. С доклада по делото за безспорно между страните е отделено, че е сключен договор за посреднически услуги на 04.03.2021 г., по който ищецът е изпълнител, а ответникътвъзложител, както и че през месец март 2021г. ищецът запознал ответника, че имот с идент. •• в с. •••се продава. С оглед на така отделения за безспорен факт, по делото е установен първия елемент на посочения по-горе фактически състав обуславящ основателност на иска. По отношение на втория елемент от очертания по-горе фактически състав, а именно изпълнението на договора от страна на ищеца съдът намира следното: Видно от съдържанието на договора за посреднически услуги се установява,че той е сключен по повод предложения за продажба на конкретно посочени два имота, един от които точно имот идент. •••в с. •••. От показанията на свид.••• се установява, че в качеството на служител на „••• и по молба на свид. •••е посрещнал ответницата в офис на ищцовото дружество, където е подписан процесният договор, след което е завел ищцата на оглед на имота в с. •••. Разяснява, че са се продавали два имота един до друг от едни и същи продавачи, като към м.03.2021г. са се продавали заедно ли поотделно, но в кР. сметка са продадени на различни лица. От показанията на свид. •••, служител при ищеца към 2021г., се установява, че ответницата се свързала с нея през м.03.2021г. по повод на публикувана обявя за продажба на имот в с. •••, като тъй като била извън града поискала от нейн колега да заведе ответницата на оглед. След огледа продължила комуникацията си с ответницата електронно като отговаряла на въпроси от г-жа •••за имота и изпращала документи, но изведнъж комуникацията спряла без ответницата да вземе решение за покупка на имота. През 2022г. ответницата отново електронно се свързала със свидетелката интересувайки се дали обявата е актуална, като свидетелската отговорила, че единият парцел е вече продаден, но другият все още се предлага, като свидетелката дала допълнителна информация за имота, изпратила бланки на договор за депозит и предварителен договор, както и провела преговори с продавачите за намаляване на цената, но ответницата казала, че мъжа й по-скоро не е съгласен да купят имота. Същевременно една от продавачките казала на свидетелката, че има желаещ да купи имота, който се свързал с нея, като се оказало, че това е ответницата. В показанията си свид. ••• – един от продавачите на имот с идент. •••в с. •••разказва, че сключила договор с ищеца да намери купувач за два имота в с. Яребична, но в кР. сметка и двамата купувачи на имотите били намерените от друг от съсобствениците ••• тъй като се свързали с нея като живуща в селото. Не знае колкото време преди продажбата ответницата се е свързала с••• , но мисли, че не е имало голям интервал между свързването и сделката. Сочи, че •••преговаряла с ответницата за цената на имота. Представена е ел. кореспонденция от м.03.2021г. и м.04.2022 г. между свид. •••и ответницата, която не е оспорена и касае имота в с. •••. Съдът съобразява всички събрани гласни доказателства в съвкупност и дава вяра на показанията на свид. •••макар неговата служебна ангажираност с ищеца. Показанията, ценени по реда на чл.172 ГПК, кореспондират с показанията •••, както и са непосредствени и ясни по отношение на проведения оглед, като фактът на провеждане на оглед от ответницата в имота през 2021г. дори не е оспорен от нея. От показанията на тримата свидетели се установява, че ищецът е ангажиран от един от собствениците на имота да намери купувач за имота, като интересът на ответника към имота вкл. след огледа се установява от показанията на свид. •••и съответстващата им ел. кореспонденция по въпроси касаещи имота вкл. дали водоснабден и електроснабден. Именно от ел. кореспонденция се установява, че ответницата е осъществила контакт със свид. •••и през 2022г., когато повторно е заявила интерес към имота и е получила съдействие от свидетеля, който е потвърдил, че имотът все имотът все още се продава. От показанията на свид. •••се установява, че тя е оказала и допълнително съдействие, като е предоставила бланка на договор за депозит и предварителен договор за продажба на имота, представляващи част от процедурата, прилагана от ищеца. При изложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил договора за посредничество, като е осъществил оглед на място на имота в присъствие на негов представител, а друг негов представител е отговарял на въпросите на ответника свързани със статута на имота, както и му е представял копие от налични документи касаещи имота. От показанията на свид. •••се установява, че ответницата е осъществила контакт с продавачите на имота и е реализирал покупката не чрез ищеца, а свързвайки се директно с едни от продавачите, с когото е преговаряла за условията на покупката. С оглед на тези факти, търговският посредник е бил възпрепятстван да укаже необходимото последващо сътрудническо за сключване на сделката / съдействие при сключване на предварителния договор и нотариалния акт/, тъй като ответникът неоснователно се е отказал от сделката и е преустановил контакта си с дружеството. При изводите за наличие на облигационно правоотношение, което е било изпълнено от посредника, за насрещната страна не съществува законово основание да не предостави необходимото последващо съдействие на кредитора, за да изпълни той в цялост задълженията си, поради което и при установява на останалите предпоставки от фактически състав на претенцията, ответникът дължи изцяло възнаграждението на посредника. Доколкото ответницата е осъществила самостоятелно контакт с продавачите, неоснователно е възражението й, че ищецът не е изпълнил договора, като не е договорил продажна цена от 27 500 евро, тъй като явно не той я е представлявал при преговорите за определяне на продажната цена. От представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 17.06.2022г. се установява, че ответницата е закупила от свид. •••и 4 други лица ПИ с идент. •••и ПИ с идент. •••г. за обща цена от 31 000 евро /.т.е. установена е третия елемент от фактическия състав, осъществяването на който е необходим за уважаване на иска/. При установяване на първите три посочени елемента, необходими за да възникне правото на ищеца на възнаграждение, съдът следва да разгледа въпроса за неговия размер. Търговския посредник има право на възнаграждение, като това право се поражда със сключването на сделката, за която е посредничил. Търговския представител има право на възнаграждение във всички случаи, стига да е осъществил резултата. Задължението за заплащане на възнаграждение тежи върху двете страни, като презумпцията на чл. 51, изр. 1 ТЗ е, че те дължат поравно, като тази норма е диспозитивна. В конкретния случай, съдът намира, че възнаграждение се дължи само от ответника, с оглед съдържанието на тяхното правоотношението и възлагането на дейността по търсене на подходящ имот само от негова страна. От представения договор се установява, че уговореното възнаграждение в размер на 3% от цената на имота по т.1, която в конкретния случай е била 27 500 евро, но не по-малко от 1000 евро без ДДС. Ищецът претендира заплащане на 1200 евро с ДДС –възнаграждение, доколкото 3% от 27 500 евро е равно на по-малко от 1000 евро. Съдът намира за доказан искът и по размер. При изложените мотиви, исковата претенция за главница следва да се уважи изцяло. По отношение на иска за 471,87 евро – лихва за забава за периода 13.10.2022г.- 10.10.2025г. съдът намира, че същият е доказан по основание. Съобразно уговорките в договора за посреднически услуги, възнаграждението се е дължало в деня на подписване на предварителния договор за продажба на имота. По делото няма данни за сключване на такъв, като ищецът е формулирал претенцията от датата на сключване на договора за продажба във формата на нотариален акт. Доколкото подписване на договора във формата на нотариален акт винаги следва хронологично след евентуалното наличие на предварителен договор в писмена форма, то към момента на закупуване на имота от ответницата на 17.06.2022г. тя вече е била в забава. За претендирания период 13.10.2022г.-10.10.2025г. съдът изчислява дължимата лихва с помощта на онлайн калкулатор, като тя възлиза на претендирания размер от 471,87 евро. Искът по чл.86 ЗЗД е изцяло основавателн. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. Същият е доказал заплащането на 73,56 евро– държавна такса по двата иска, 0,87 евро- държавна такса по чл.102з ГПК, както и сумата от 480 евро-адвокатско възнаграждение платено по банков път. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 554,43 евро. По изложените съображения съдът