Решение № 528 от 12.12.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 602/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК. С Решение №180/18.12.2024г., постановено по гр.д.№389/2023г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените активно субективно и обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.223 ЗЗД от М. П. Р., ЕГН •••••••••• и С. Д. Р., ЕГН •••••••••• и двамата от гр.••••••••••• против Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Г.С. Раковски“ №99 за признаване на установено, че М. П. Р. и С. Д. Р. са собственици на недвижим имот представляващ УПИ XIII- Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед №213 от 16.06.1997г. и Заповед №137 от 15.05.2000г., при граници и съседи на имота: УПИ ХII- За озеленяване и от две страни улица, на основание договор за замяна, обективиран в Нотариален акт №36, том I, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти на нотариус с район на действие РС- П., евентуално с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.2 ЗС за признаване на установено, че М. П. Р. и С. Д. Р. са собственици на недвижим имот представляващ УПИ XIII - Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед №213 от 16.06.1997г. и Заповед №137 от 15.05.2000г., на основание добросъвестно давностно владение в продължение на пет години, считано от 13.03.2008г. Осъдени са, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, М. П. Р., ЕГН •••••••••• и С. Д. Р., ЕГН •••••••••• и двамата от гр.•••••••••••, да заплатят на Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Г. С. Раковски“ №99 разноски по гр.д.№389/2023г. по описа на РС- П., в размер на 700лв. Решението е постановено при участието на Община С., с адрес: гр.С., пл.Дружба №2, като трето лице помагач на страната на ищците М. П. Р. и С. Д. Р.. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община С., конституиран като трето лице- помагач на страната на ищците М. и С. Р. по предявения от тях установителен иск за собственост срещу Централен кооперативен съюз- гр.София. Счита се, че решението противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, че мотивите на съда за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост могат да се резюмират в две категории: 1/ Според обжалвания съдебен акт, Решение №395/09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС, Iг.о., с което е бил уважен ревандикационен иск на ЦКС против Община С., касаещ и процесния имот (УПИ ХІІІ-112А по плана на гр.С., представляващ незастроено дворно място с площ 554кв.м.), било породило действие не само между страните по делото, но и по отношение на ищците в настоящото производство М. и С. Р., въпреки че исковата молба на ЦКС не е била вписана и въпреки че Р. не са участвали в производството по споменатия ревандикационен иск. Този мотив е извлечен от разпоредбите на чл.121 ГПК /1952, отм./ и чл.226 ГПК /2008/, като съдът е приел, че към 2000г. исковите молби по ревандикационни искове не са подлежали на вписване, поради което изключението относно недвижим имот, предвидено в съответните трети алинеи на аналогичните горецитирани разпоредби на отменения и действащия Граждански процесуален кодекс, не можело да се приложи. 2/ Според решаващия първоинстанционен състав, ищците Р. не са доказали релевираното от тях оригинерно основание- придобивна давност, тъй като от датата на нотариалния акт за замяна, по силата на който са придобили имота от Община С.- 13.03.2008г., до влизане в сила на съдебното решение по ревандикационния иск на ЦКС против Община С.- 09.01.2012г., течението на придобивната давност било прекъснато на основание чл.116, б“б“ и 115, б.”ж” от ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, а пък след 09.01.2012г. до предявяване на настоящия иск ищците не били доказали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. Твърди се, че така обобщените изводи на съда са неправилни по следните съображения. Това е така, тъй като се приема, че по делото няма категорични данни, че делото по исковата молба на ЦКС против Община С. е образувано през 2000г., както и че искът е бил ревандикационен. Визира се, че за да направи извод, че делото е образувано именно през 2000г., съдът разчита единствено на представеното към отговора на исковата молба от ЦКС съдебно решение на въззивния ОС- Пазарджик. На стр.1 от това решение е отразено, че с Решение №37/28.04.2005г. по гр.д.374/2000г. по описа на РС- П. искът на ЦКС е отхвърлен като неоснователен, впоследствие това решение е обезсилено като недопустимо с Решение №252/04.04.2008г. по в.гр.дело №1130/2007г., като след отмяната на въззивното решение с Решение №224/29.06.2010г. по гр.д.№3528/2008г. на ВКС делото е било върнато за ново разглеждане и е постановено ново въззивно решение №415/30.09.2010г. по в.гр.дело №553/2010г. на ОС-Пазарджик. Сочи се, че няма категорични данни също така, че предявеният от ЦКС иск е бил тъкмо ревандикационен (чл.108 ЗС), защото с окончателния съдебен акт- Решение от 09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС, касационната инстанция, произнесла се по съществото на спора, не е установила право на собственост в патримониума на ищеца, а единствено е осъдила ответника да предаде на ищеца изброени в диспозитива на съдебния акт имоти. Твърди се, че дори и да се приеме, че първоначално делото по иска на ЦКС е образувано през 2000г. и че към този момент исковете по чл.108 от ЗС (ако се допусне, че тъкмо такъв иск е бил предмет на разглеждане) не са подлежали на вписване, както е приел съдът, то след 01.01.2001г., когато е влязло в сила изменението на чл.112, б.“а“ от ЗС, сезираните с ревандикационния иск на ЦКС първоинстанционен и въззивен съд е следвало да оставят без движение исковата молба с оглед нейното задължително вписване. Дори съдилищата да не са изпълнили това свое процесуално задължение, самият ищец е бил длъжен да впише исковата молба, ако е искал да ползва защитно- оповестителното действие на вписването спрямо евентуални права, придобити от трети лица, които не участват в процеса. Твърди се, че безспорно е, че ищецът по ревандикационния иск ЦКС не е вписал исковата си молба през целия период, докато делото е било висящо, а именно до окончателното произнасянето на ВКС на 09.01.2012г. В този период са действали и двете аналогични разпоредби- съответно на чл.121, ал.3 от ГПК (1952, отм.) и на чл.226, ал.3 ГПК (2008), които изключват разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя на недвижим имот, ако исковата молба, предявена от трето лице против неговия праводател, не е била вписана и приобретателят не е участвал в процеса. Твърди се, че неправилен е изводът на районния съдия, че нотариалният акт (договорът) за замяна от 13.03.2008г., по силата на който ищците Р. са придобили процесния имот бил „преклудиран“ от силата на пресъдено нещо на предходния правен спор, проведен между ЦКС и техния праводател Община С., затова Р. не можели да черпят права от нотариалния акт. Правилният извод би бил, че влязлото в сила решение на ВКС от 2012г., с което Община С. е била осъдена да предаде на ЦКС владението върху процесния недвижим имот, не обвързва ищците в настоящия спор, защото: а/ исковата молба на ЦКС не е била вписана, следователно Р. не са могли да знаят за водения между ЦКС и Община С. спор; б/ Р. не са привлечени като страна в този спор; в/ с окончателното решение на ВКС от 09.01.2012г. по гр.д.137/2011г. не е прието за установено дори по отношение на Община С., че ЦКС е собственик на имота, предмет на настоящия процес, а единствено е постановено осъждане на Община С. да предаде владението на ЦКС. Сочи се, че последвалата замяна по т.7.2 от представения с исковата молба Договор за замяна от 28.06.2013г. между ЦКС и Община С. и „предаване на владение“ с Приемателно- предавателен протокол от 28.06.2013г., подписан между Община С. и ЦКС, несъмнено са актове, случили се само на хартия, но не и в действителност, сиреч това са актове, непораждащи правно действие, защото към датата, на която са съставени и договорът за замяна и протоколът- 28.06.2013г., Община С. не е била нито собственик, нито владелец на имота, придобит през 2008г. и владян към 2013г. от М. и С. Р.. При тези обстоятелства след 2008г. Община С. не може да предаде владение върху този имот на когото и да било, вкл. на ЦКС. Визира се, че съдът е пропуснал да прецени значението на договор за замяна от 28.06.2013г. и на приемателно- предавателен протокол от 28.06.2013г. и да направи правилния извод, че това са документи, подписани между трети лица (геs inter alios acta), който не обвързва ищците Р. и не може да им бъде противопоставен, особено като се има предвид, че нотариалният акт за замяна от 13.03.2008г., по силата на който те са придобили право на собственост върху процесния имот е бил вписан в Служба по вписванията- гр.П. на същата дата. Твърди се, че неправилно съдът е преценил доказателствата, що се отнася до алтернативното твърдение на ищците, че са придобили имота чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от момента на неговото придобиване- 13.03.2008г., което продължава и към момента на предявяване на иска по гр.дело №389/2023г. по описа на РС- П.- 31.05.2023г. Визира се, че не е вярно, че през периода, в който е било висящо делото по исковата молба на ЦКС против Община С., придобивна давност в полза на Р. не е текла, както е приел съдът. Срок на придобивна давност не би текъл само за страните по приключилото през 2012г. дело, т.е. за ЦКС и Община С.. За всяко трето лице, обаче, включително за М. и С. Р., които не са участвали в делото на ЦКС и Община С., придобивна давност тече на общо основание и тя не може да бъде прекъсвана с предявяването на искова молба от трето лице, ако образуваното по такава искова молба дело се гледа без участието на владелеца, позоваващ се на придобивната давност. С други думи, воденото между трети лица съдебно производство не е в съС.ие да „обезпокои“ явното и непрекъснато владение на лице, което не е привлечено да участва в спора по повод имота. Твърди се, че неправилни са също така изводите, до които е стигнал районният съдия при анализа и преценката на гласните доказателства за осъществяваното владение върху имота, и то не само през периода между 13.03.2008г., (придобиването на имота от Р. с нотариален акт) до 09.01.2012г. (постановяването на решение от ВКС по гр.д.№137/2011г.), но и след това- от 10.01.2012г. до предявяване на исковата молба от Р. против ЦКС по гр.дело №389/2023г., както и към настоящия момент. Сочи се, че макар да констатира, че ищците Р. не са знаели за воденото дело от ЦКС против праводатепя им Община С., воден от горецитираните мисловни предпоставки, съдът е счел, че и за Р. срокът на придобивна давност е бил прекъснат от това дело, проведено без тяхното знание. Що се отнася до периода след 09.01.2012г. съдът, мисловно и без законова опора е ограничил възможните действия по осъществяване на владение (своене на недвижим имот) само до постъпки за ограждане на имота, проектиране и осъществяване на строителство в него. Затова, като не е установил да има построена сграда в имота е решил, че ищците не са осъществявали владение. Твърди се, че това произволно ограничаване на действията по своене на недвижим имот не кореспондира със законовите правила. Поначало всяко действие, което сочи намерение на дадено лице да стопанисва недвижимия имот би могло да се тълкува като своене, особено когато няма доказателства за конкуриращи действия от други лица. Съдът е пропуснал да забележи, че свидетелските показания на св.Д. са основани единствено на впечатленията й към датата на съставяне на приемателно- предавателния протокол от 28.06.2013г. и не могат да бъдат ефикасно противопоставени на непротиворечивите сведения, снети от показанията на св.И. и св.Б., за това, че ищецът С. Р. е разчистил незастроеното дворно място от строителни отпадъци, засипал го с камъни и е закарал там строителни материали /камъни и пясък/ с намерение да строи. Твърдението на св.Д., че към 29.06.2013г. в огледания от нея имот не е имало строителни материали, не може да се тълкува като опровергаване на показанията на другите свидетели, а напротив- като тяхно потвърждение. Визира се, че най- вероятно разчистените от Ст.Р. строителни отпадъци, за които свидетелства св.И., наистина не са били в имота към момента, когато го е видяла св.Д., а пък закараните и складирани там от Р. нови строителни материали /камъни и пясък/, за които говори св.Б., са разположени там след 29.06.2013г., затова св.Д. не ги е видяла. Сочи се, че противоречив е предприетият от съда подход при преценка на действията на страните, що се отнася до декларирането на имота, плащането на местни данъци и такси за него и др.подобни. От една страна, съдът приема, че декларирането на имота и плащането на данъци за него представлява административно задължение на собственика, затова не може да се тълкува като действие по своене на имота, а от друга страна приема плащането на данъци, промяната в кадастралните регистри и записването /заприходяване/ на имота като дълготраен материален актив в счетоводните книги на ЦКС (до които, естествено, ищците нямат достъп, нито могат да подозират за съдържанието им) като индиция, че и ответникът е извършвал действия по своене на имота. Тези противоречия в тълкуването на действията по своене на практика обезсмисля изложените мотиви на съда, защото оставя страните в неведение за реалните действия, които съдът би квалифицирал като действия по осъществяване на фактическа власт върху недвижим имот. Искането е да се отмени обжалваното решение №180/18.12.2024г. по гражданско дело №20235230100389 по описа на РС- П., като вместо него, произнасяйки се по съществото на спора се уважи исковата претенция на М. Р. и С. Р., предявена на основание чл.124, ал.1 от ГПК против Централен кооперативен съюз- гр.София. Постъпил е в срок писмен отговор на тази въззивна жалба от М. П. Р. и С. Д. Р., чрез процесуалните им представители адв.П. К. и адв.М. П.. В нея се изразява становище в насока, че жалбата е допустима, като третото лице има право да обжалва решението. По същество се сочи, че тя е основателна, като се споделят изложените в жалбата аргументи, относно незаконосъобразността и неправилността на първоинстанционния съдебен акт. Счита се, че искането за отмяна на този акт следва да бъде уважено. В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Централен кооперативен съюз е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния му представител- юриск.Т. К.. Твърди се в същия, че постановеното по Решение №180 от 18.12.2024г. на РС- П. е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита се, че изложените от въззивника възражения във въззивната жалба са необосновани, неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Аргументите за това са следните: Въззивникът, твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като районният съд погрешно е приел, че Централен кооперативен съюз не е имал задължение да впише исковата молба по спора между Съюза и Община С., като дори посочва, че „ищецът е бил длъжен да впише исковата молба“, дори и съдилищата да не са му дали такива указания. Изложеното възражение на Община С. обаче, противоречи на действащата разпоредба към дата на образуване на делото- 2000 г. Сочи се, че правилно е отбелязал районният съд, че исковите молби, касаещи искове за собственост, подлежат на задължително вписване едва след 01.01.2001г. В настоящия случай спорът между ЦКС и Община С. за процесния имот е започнал още през 2000г. Доказателство за образуване на делото е приетото по делото и неоспорено от въззивника съдебно решение на РС- П. от 02.06.2003г. от което е видно, че същото е постановено по гражданско дело №237, образувано през 2000г., т.е., преди въвеждане на изискването за задължително вписване на искови молби касаещи искове за собственост на недвижими имоти. От решението е видно, че същото е постановено по предявен от ЦКС ревандикационен иск срещу Община С. относно правото на собственост върху терен, находят се в Община С. с площ от 39854кв.м., който имот е идентичен с изброените в решението парцели в сегашни кв.112 и 112а, сред които е и процесния терен. Видно от горното, касае се за предявен от ЦКС срещу Община С. през 2000г. ревандикационен иск, исковата молба, по който не е подлежала на вписване. Твърди се, че несъстоятелни са доводите на третото лице- помагач, че по делото няма категорични доказателства кога е образувано делото срещу Община С. и какъв е предметът на този иск. В тази връзка се сочи, че по първоинстанционното дело са представени 11 броя съдебни решения и определения, във всяко от които е посочено, че се касае за ревандикационен иск за правото на собственост на терени, в гр.С., в т.ч. и процесния и от които е видно, че първоинстанционното дело е образувано през 2000г. В последният съдебен акт, с който спорът между ЦКС и Община С. окончателно е приключил със сила на присъдено нещо в диспозитива на решението е посочено, че Община С. се осъжда да предаде на Централен кооперативен съюз владението на „собствените на ищеца недвижими имоти...“. От този съдебен акт и всички преди него е видно, че се касае за ревандикационен иск. Предвид горното се счита, че правилно РС- П. е приел, че собственик на имота е ЦКС въз основа на Съдебно решение №395/11 от 09.01.2012г., вписано в Служба по вписванията под акт №269, том I, вх.рег. №1685/27.06.2013г., с което окончателно е приключил започналия през 2000г. спор за собственост. Отделно от горното, в първоинстанционното производство, нито Община С., нито ищците са въвеждали изложените във въззивната жалба възражения относно липса на диспозитивна част на решението и липса на данни за датата на образуване и предмета на иска на ЦКС срещу Община С.. В този смисъл, това тяхно възражение е преклудирано в производството пред РС, още повече, че представените от ответника съдебни решения не са оспорени. Твърди се, че още по- несъстоятелни са и твърденията на третото лице- помагач, че сключеният между Община С. и ЦКС, Договор за замяна от 28.06.2013г. и предаването на владението на процесния имот с Приемателно- предавателен протокол от 28.06.2013г. „несъмнено са актове, случили се само на хартия, но не и в действителност“. Такова възражение не е доказано пред първоинстанционния съд. Нещо повече, фактът на предаване на владението от Община С. на ЦКС, обективиран в приемно- предавателния протокол, беше доказан и от събраните по делото гласни показания на св.Д., присъствала при предаването на владението. От друга страна се визира, че в хода на делото не е бил представен протокол или друг документ, от който да е видно, че Община С. е предала владението на ищците. Свидетелят И., който е представлявал Община С. при извършване на замяната, в своите гласни показания потвърждава, че такъв протокол не е подписвал и не е предавал владението на сем. Р.. Поради горното се приема, че ищците никога не са владели имота, тъй като владението им не им е предавано. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за замяна от 2008г., с който ищците се легитимират като собственици, не е породил вещно- транслативен ефект, тъй като въззивниците в настоящото производство не могат да придобият правото на собственост върху процесния имот от несобственик, какъвто се явява Община С.. Сочи се, че правото на собственост на ЦКС върху процесния имот е възникнало ех lеgе с приемането на Закона за кооперациите (параграф 1, ДР ЗК (1991г., отм.), считано от датата на влизането му в сила- 07.08.1991г. и именно от тази дата ЦКС отново е станал собственик на процесния имот. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и евентуалния иск на въззивниците за признаване на същите за собственици въз основа на давностно владение. Сочи се, че от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите на вьззивниците не е било установено същите да се владели имота. Показанията са непълни и противоречиви. Така например, в качеството си на кмет на Община С. в периода 2007г.- 2011г. св.И.И., посочва, че е бил наясно, че между ЦКС и Общината има спор, но е знаел, че спорният терен е „по- надолу“ от имота на Р.. По- късно обаче, св.И. заявява, че е имал информация, че „мястото, което е на Р., се намира в петното на спорното място“. От друга страна, свидетелят категорично заявява, че в качеството си на представител на Община С. не е предавал владението на ищците върху спорния имот, поради което и няма съставен приемно- предавателен протокол. Визира се, че в показанията си свидетелят посочва, че ищецът Р. е почистил имота и после е докарал камъни и е започнал да строи. По- късно обаче, свидетелят посочва, че „мястото е празно“. Сочи се, че всичко посочено по- горе създава усещане за противоречие в показанията на свидетеля И. относно действителното му познаване на имота и изнесените от него твърдения. Твърди се, че е налице противоречие и между свидетелските показания на св.И. и св.Б.. Докато първият твърди, че „сега мястото е празно“, вторият свидетел посочва, че строителните материали, които е закарал са „още там“ и „нищо от материалите не е взето“. Твърдението на св.Б. противоречи на показанията както на св.И., така и на показанията на св.Д., като последните двама посочват, че имотът е празен и в него няма строителни материали. Това се доказва и от представените по делото снимки към отговора на исковата молба. Визира се, че в показанията на св.Д. се посочва, че същата е участвала при предаването на владението от Община С. на ЦКС, като представителите на двете страни действително са посетили всеки един от имотите и тогава са подписали приемно- предавателния протокол, т.е. владението действително се е упражнявало само и единствено от Община С., която на 28.06.2013г. го е предала на ЦКС. Преди и след тази дата имотът никога не е бил използван от трети лица, като св.Д. посочва, че същият е бил празен, без складирани строителни материали. Сочи се, че във въззивната жалба на Община С. се твърди, че гласните доказателства на св.И. и Б. са „непротиворечиви“, но само няколко реда по- надолу посочва, че „най- вероятно“ видяните от св.И. отпадъци наистина не са били в имота към момента, в който св.Д. е видяла терена. Видно е, че дори Община С. открива противоречието в показанията на двамата свидетели на ищците, като не може с категоричност да се установи в кой момент, кой свидетел е посетил имота и какво точно е видял и възприел. Изрази като „най- вероятно“ предполагат съмнение и несигурност в свидетелските показания, поради което същите не могат да бъдат приети за достоверни. Визира се, че изложените по- горе обстоятелства се подкрепят и от факта, че ищците са започнали да заплащат дължимите за имота данък и ТБО едва през 2019г., т.е. повече от 10 години след като както твърдят, че са придобили същия. Ищците повече от десет години на са предприели необходимите действия да заявят своите претенции върху имота, да поискат отразяването на тяхната собственост в Техническата служба в Общината, както и да декларират и да заплащат редовно ТБО и данъка за имота. Това тяхно бездействие категорично може да се приеме и като липса на намерение за своене на имота. Противно на бездействието на ищците, ЦКС своевременно е декларирал собствеността върху процесния имот както в данъчната служба към Община С., така и в техническата. В подкрепа на това са представените по делото доказателства за системно и редовно заплащане на ДНИ и ТБО и издадените от Техническа служба скици за имота в различни периоди- 2013г., 2023 г., в които като единствен собственик е посочен само ЦКС. Твърди се, че по несъмнен начин се доказва, че за всички трети лица- Община, Техническа служба, Дирекция „МДТ“ собственик на имота е бил само ЦКС, а не е ищците. Същите не са демонстрирали своята собственост и/или намерение да владеят и своят имота. От друга страна се сочи, че правилно е изложеното от съда, че в полза на въззивниците не е текла давност в периода, в който спорът между Община С. и ЦКС не е бил приключил. Визира се, че във възззивна жалба на въззивниците се твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. В действителност обаче, в нарушение на чл.260, ал.1, т.3 ГПК в жалбата не е посочено кой точно материален закон е нарушен, както и кои съдопроизводствени правила не са спазени. Жалбата е бланкетна, като в нея единствено се преповтарят заявените с исковата молба аргументи, без действително да са посочени конкретни пороци на процесния съдебен акт. В жалбата не се сочат новооткрити факти и обстоятелства, нито пък се заявяват нови доказателствени искания. Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от страна на М. П. Р. и С. Д. Р., чрез пълномощника им адв.М. П.. Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил и двата предявени при условията на евентуалност установителни искове за собственост. Твърди се, че главният иск е за признаване на Р. за собственици на процесния имот на база на придобиването му чрез сделка, обективирана в Нотариален акт №36, том I, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти, като акта е вписан на същата дата в СВ при РС-П.. Нотариалният акт е подписан от Кмета на Община С., като представляващ Община С., като процедурата по замяната е извършена след решение на Общински съвет С. №51 взето с Протокол №5 от 28.02.2008г., за имота е имало издаден акт за общинска собственост, спазена е и формата за осъществяване на сделката. Към момента на сключването на тази сделка не е имало каквито и да било вписвания на други актове, вкл. искови молби досежно този имот, нито е имало данни конкретния имот да е бил обект на съдебни дела или претенция на други лица. В тази връзка съдът неправилно приема, че без правно значение е факта относно липсата на вписана искова молба относно претенциите на ЦКС спрямо Община С. с мотив, че след като към 2000г. исковите молби по ревандикационни искове не са подлежали на вписване, то изключението касаещо недвижим имот, предвидено в чл.121 ал.3 от ГПК/стар/ идент. с чл.226, ал.3 от действащия ГПК, не можело да се приложи. В случая самият ищец, ако е искал да ползва защитно- оповестителното действие на вписването спрямо евентуални права, придобити от трети лица, които не участват в процеса е бил длъжен да впише исковата молба, което не е сторил и това негово бездействие не следва да се приема като действие от което той да черпи права относно дадената му от закона възможност и нежеланието му да я осъществи, независимо дали след 2001г. е бил длъжен да го направи. В същото време по делото няма категорични доказателства кога точно е образувано делото на ЦКС против Община С., както и какъв е предмета на този иск и в този смисъл решението на съда се позовава на предположения, а не на събрани по делото доказателства. Твърди се, че в прието по делото доказателство въз основа на което ответника се легитимира за собственик на имота- Решение №395 от 09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС липсва установителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост като силата на пресъдено нещо на това решение е осъждането на Община С. да предаде на ЦКС изброени в диспозитива на съдебния акт имоти, като решението е вписано в службата по вписвания на 27.06.2013г. В същото време легитимиращия Р. акт е вписан още през 2008г., като съответно следва да бъде зачетено действието му, вкл. и спрямо вписаното впоследствие съдебно решение при липсата на вписана искова молба относно принадлежността на правото на процесния имот. Сочи се, че в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на доказателствата са и мотивите на съда досежно отхвърлянето на евентуалния иск за признаването на Р. за собственици на имота на основание придобивна давност, като по съществото си с изложените от съда аргументи се обезсмисля изобщо института на оригинерното придобиването на собственост по давност при добросъвестно владение. В случая съдът приема, че Р. са добросъвестни по отношение на знанието си относно собствеността на имота, но погрешно приема, че същите не са осъществявали владение, тъй като по времето по което са влезли във владение на имота е имало спор за собственост между праводателя му и ЦКС и следователно те не биха могли да осъществяват владение, като обаче е безспорно, че същите не са знаели и не са могли да знаят за това, нито пък са участвали или пък да са имали възможност да участват в процеса. Твърди се, че противоречи на логиката изразеното от съда становище, че те не са могли да осъществят собствено владение върху имота, като както в същото време съда е приел в мотивите си, че е настъпил вещно- транслативния ефект на сделката по замяната и същите са получили владението на имота, като това владение е било необезпокоявано нито от Община С., нито от ЦКС. Сочи се, че съдът неправилно е анализирал събраните доказателства относно владението осъществявано от Р. и формата под която според същия е следвало да се изразява, като мотивите в тази част са изцяло неправилни. Без каквото и да било основание последният е приел, че осъществяването на владението трябва да бъде чрез „фактически действия по ограждането му, изготвяне на инвестиционни проекти и съгласуването им с компетентните органи, снабдяване с необходимите документи за строителство, започване на строителството, извършване на строителни дейности, като в същото време изцяло се неглижират събраните по делото доказателства за извършваните от ищците дейности за които се събраха гласни и писмени доказателства, вкл. и издадената през 2019г. скица в която същите са вписани като собственици на имота. Съдът стига до там, че дори декларирането на имота като собственост на Р. пред Община С. и заплащането на данъци не представлявали индикация за владение и своене, а изпълнение на административни задължения. Това стеснително ограничаване на действията по осъществяването на владението и своенето на недвижим имот от страна на съда не почива на никакви законови правила. Всяко действие, което сочи намерение на дадено лице да стопанисва недвижимия имот, би могло да се тълкува като своене, за каквито действия от страна на ищците има събрани доказателства, като липсват каквито и да било доказателства които да обективират по някакъв начин, че някой друг освен същите ми е владял или своил имота чрез осъществяване на фактически действия в него. Твърди се, че няма никакви доказателства, а и няма такива твърдения от ответника, че са предприели действия по прекъсване на владението на Р.и. По делото е представен от ЦКС приемо- предавателен протокол за получаване на владението на имота. Този протокол, макар и автентичен е неверен и съдържанието му не може да бъде прието за вярно, като към дата на подписването му Община С. не е владяла имота, за да може да предаде владението, като в тази връзка няма и такива твърдения от която и да било от страните, че община С. е владеела имота, а и всички събрани доказателства сочат, че единствения владелец на имота са били ищците. Сочи се, че св.Д., която е подписала този протокол обяснява, че имотите в този протокол, били посочени от общината, тъй като на другите имоти, предмет на съдебните дела имало построени къщи, а само тези били без строеж и затова общината им ги предложила. „Предаването на владението” пък станало, като обиколили имотите и кмета подписал протокола. Свидетелката обаче посочи, че за тези имоти не са правили проверки в служба по вписванията в РС- П., където вече е бил вписан и нотариалния акт на Р. за придобиването на имота. Визира се, че с оглед на събраните доказателства, противно на приетото от съда, може да бъде направен извод относно осъществяваното от ищците добросъвестно владение, което не е било прекъсвано, като предвид на съдебната практика щом едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично да препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота. В случая, от свидетелските показания се установява, че ищците са владели имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода от придобиването му в продължение на повече от 5 години от придобиването му, владението им продължава и към момента, като оригинерният способ на придобиване чрез добросъвестно владение не може да бъде ограничен с мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение. Ответната страна не твърди да е прекъсвала по някакъв начин това владение, а твърди само че е придобила владението от лице, което пък изобщо не е било към този момент нито владелец, нито собственик. Така при липсата на данни други лица да са отблъсвали владението, установено от ищеца, респ. да са го отстранили от имота, по начин прекъсващ владението, следва да се приеме, че фактическата власт върху този имот е упражнявано непрекъснато от ищците за целия период /в този см. Решение №16 от 7.02.2020г. на ВКС по гр.д. №1246/2019г., Іг.о./ от момента на придобиването на имота и установяването на владението през 2008г. до момента. Не може да се приеме, че през периода, в който е било висящо делото по исковата молба на ЦКС против Община С., придобивна давност в полза на Р.и не е текла, както е приел съдът, като именно придобиването по давност е оригинерен способ за придобиване на собственост и то не зависи от действия между други лица, а единствено от осъществяването на елементите на владението. Срок на придобивна давност не би текъл само за страните по приключилото през 2012г. дело, т.е. за ЦКС и Община С., но не и за всяко трето лице, включително за М. и С. Р., които не са били страни в делото на ЦКС и Община С., нито са имали знанието за това дело. Придобивната давност тече на общо основание и тя не може да бъде прекъсвана с предявяването на искова молба от трето лице, ако образуваното по такава искова молба дело се гледа без участието на владелеца, позоваващ се на придобивката давност. Твърди се в случая, че ищците са установили самостоятелна фактическа власт върху имота на правно основание, без да знаят, че праводателят им може и да не е бил собственик на имота към датата на сключването на договора за замяна, обективиран в нотариалния акт за замяна, но те като добросъвестни владелци са придобили собствеността на имота на основание чл.79 ал.2 от ЗС с изтичането на 5г. от установяването на собственото си владение, вкл. и осъществявайки владение към момента. Твърди се, че съдът е допуснал и процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за правилното решаване на правния спор, като се е произнесъл въз основа на несъбрани по делото доказателства. Искането е да се отмени обжалваното Решение №180/18.12.2024г. постановено по гражданско дело №20235230100389 по описа на РС-П., като вместо него се постанови решение с което се уважи исковата претенция на М. Р. и С. Р. против Централен кооперативен съюз. В срок на тази жалба е постъпил писмен отговор от страна на Централен кооперативен съюз, представляван от Председателя П.И.С., чрез юриск.Т. К.. Счита се, че постановеното Решение №180 от 18.12.2024г. на РС- П. е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита се, че изложените от въззивника възражения във въззивната жалба са необосновани, неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за замяна от 2008г., с който ищците се легитимират като собственици, не е породил вещно- транслативен ефект, тъй като въззивниците в настоящото производство не могат да придобият правото на собственост върху процесния имот от несобственик, какъвто се явява Община С.. Правото на собственост на ЦКС върху процесния имот е възникнало ех lеgе с приемането на Закона за кооперациите (параграф 1, ДР ЗК (1991г., отм.), считано от датата на влизането му в сила- 07.08.1991г. и именно от тази дата ЦКС отново е станал собственик на процесния имот. Този факт е безспорно доказан в съдебното производство, приключило с влязло в сила Съдебно решение №395/11 от 09.01.2012г., вписано в Служба по вписванията под акт №269, том I, вх.рег.№1685/27.06.2013г. Твърди се, че по силата на това Решение, ЦКС е признат за собственик на 23 парцела, находящи се в землището на гр.С.. В хода да съдебния спор, продължил повече от 10 години (от 2000г. до 2012г.), Община С. се е разпоредила с част от посочените в съдебното решение имоти. Разпореждането с тези имоти от страна на Общината сериозно е затруднило предаването на владението върху посочените терени от Община С. на ЦКС, поради което между страните е сключен Договор за замяна от 28.06.2013г. С посоченият договор, ЦКС е прехвърлил на Община С. собствеността върху 21 броя имоти, с които Община С. се е била разпоредила в хода на съдебния спор, а в замяна Общината е прехвърлила на ЦКС собствеността върху 1бр. недвижим имот с обща площ от 16 820 кв.м. Останалите два имота (УПИ XII- за озеленяване и УПИ ХІІІ- Общ.- процесния имот), са останали собственост на Съюза. Тези два имота не са били предмет на замяната, тъй като за тях не е имало информация, че Общината се е разпоредила с тях, същите не са били владени и ползвани от трети лица, поради което не е имало пречка владението върху тях да бъде предадено от Общината на ЦКС. Предаването на владението върху тези два съседни имота е извършено в деня на сключване на договора за замяна. Сочи се, че несъстоятелно е възражението на въззивниците, че Съдебното решение, по силата на което ЦКС е признат за собственик, няма сила на присъдено нещо спрямо тях, тъй като исковата молба по спора не е била вписана. Както правилно е отбелязал РС- П., вписването на искови молби, касаещи искове за собственост, подлежат на задължително вписване след 01.01.2001г. В настоящия случай спорът между ЦКС и Община С. за процесния имот е започнал още през 2000г. Доказателство за образуване на делото е приетото по делото и неоспорено от въззивника съдебно решение на РС- П. от 02.06.2003г., от което е видно, че същото е постановено по гражданско дело №237, образувано през 2000г., т.е. преди въвеждане на изискването за задължително вписване на искови молби касаещи искове за собственост на недвижими имоти. От решението е видно, че същото е постановено по предявен от ЦКС ревандикационен иск срещу Община С. относно правото на собственост върху терен, находящ се в Община С. с площ от 39854кв.м., който имот е идентичен с изброените в решението парцели в сегашни кв.112 и 112а, сред които е и процесния терен. Видно от горното, касае се за предявен от ЦКС срещу Община С. през 2000г. ревандикационен иск, исковата молба, по който не е подлежала на вписване. Поради това, твърдението на въззивниците, че „бездействието“ на ЦКС „не следва да се приема като действие от което той да черпи права“ е необосновано. При липса на нормативно установено задължение за вписване на исковата молба, не може да се вменява вина при поведението на ЦКС и да се сочи бездействие от негова страна. Визира се, че несъстоятелни са и доводите на въззивниците, че по делото няма категорични доказателства кога е образувано делото срещу Община С. и какъв е предметът на този иск. По първоинстанционното дело са представени 11 броя съдебни решения и определения, във всяко от които е посочено, че се касае за ревандикационен иск за правото на собственост на терени, в гр.С., в т.ч. и процесния и от които е видно, че първоинстанционното дело е образувано през 2000г. В последния съдебен акт, с който спорът между ЦКС и Община С. окончателно е приключил със сила на присъдено нещо в диспозитива на решението е посочено, че Община С. се осъжда да предаде на Централен кооперативен съюз владението на „собствените на ищеца недвижими имоти...“. От този съдебен акт и всички преди него е видно, че се касае за ревандикационен иск. Счита се, че правилно РС- П. е приел, че собственик на имота е ЦКС въз основа на Съдебно решение №395/11 от 09.01.2012г., вписано в Служба по вписванията под акт №269, том I, вх. рег.№1685/27.06.2013г., с което окончателно е приключил започналия през 2000г. спор за собственост. Отделно от горното, в първоинстанционното производство въззивниците не са въвеждали изложените във въззивната жалба възражения относно липса на диспозитивна част на решението и липса на данни за датата на образуване и предмета на иска на ЦКС срещу Община С.. В този смисъл се приема, това тяхно възражение е преклудирано в производството пред РС, още повече, че представените от ответника съдебни решения не са оспорени. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и евентуалния иск на въззивниците за признаване на същите за собственици въз основа на давностно владение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззивниците не са владяли и не са ползвали имота. Това е така, защото владението никога не им е предавано от Община С., като такива доказателства не са били представени в хода на делото. Сочи се, че от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите на въззивниците не е било установено същите да се владели имота. Показанията са непълни и противоречиви. Така например, в качеството си на кмет на Община С. в периода 2007г.- 2011г. св.И.И., посочва, че е бил наясно, че между ЦКС и Общината има спор, но е знаел, че спорният терен е „по- надолу“ от имота на Р.. По- късно обаче, св.И. заявява, че е имал информация, че „мястото, което е на Р., се намира в петното на спорното място“. От друга страна свидетелят категорично заявява, че в качеството си на представител на Община С. не е предавал владението на ищците върху спорния имот, поради което и няма съставен приемно- предавателен протокол. В своите показания свидетелят посочва, че ищецът Р. е почистил имота и после е докарал камъни и е започнал да строи. По- късно обаче, свидетелят посочва, че „мястото е празно“. Всичко посочено по- горе създава усещане за противоречие в показанията на свидетеля И. относно действителното му познаване на имота и изнесените от него твърдения. Твърди се, че е налице противоречие и между свидетелските показания на св.И. и св.Б.. Докато първият твърди, че „сега мястото е празно“, вторият свидетел посочва, че строителните материали, които е закарал са „още там“ и „нищо от материалите не е взето“. Твърдението на св.Б. противоречи на показанията, както на св.И., така и на показанията на св.Д., като последните двама посочват, че имотът е празен и в него няма строителни материали. Това се доказва и от представените по делото снимки към отговора на исковата молба. Визира се, че в показанията си св.Д. посочва, че същата е участвала при предаването на владението от Община С. на ЦКС, като представителите на двете страни действително са посетили всеки един от имотите и тогава са подписали приемно- предавателния протокол, т.е. владението действително се е упражнявало само и единствено от Община С., която на 28.06.2013г. го е предала на ЦКС. Преди и след тази дата имотът никога не е бил използван от трети лица, като св. Д. посочва, че същият е бил празен, без складирани строителни материали. Тези обстоятелства се подкрепят и от факта, че ищците са започнали да заплащат дължимите за имота данък и ТБО едва през 2019г., т.е. повече от 10 год. след като както твърдят, че са придобили същия. Ищците повече от десет години на са предприели необходимите действия да заявят своите претенции върху имота, да поискат отразяването на тяхната собственост в Техническата служба в Общината, както и да декларират и да заплащат редовно ТБО и данъка за имота. Сочи се, че противно на бездействието на ищците, ЦКС своевременно е декларирал собствеността върху процесния имот, както в данъчната служба към Община С., така и в техническата. В подкрепа на това са представените по делото доказателства за системно и редовно заплащане на ДНИ и ТБО и издадените от Техническа служба скици за имота в различни периоди- 2013г., 2023г., в които като единствен собственик е посочен само ЦКС. Твърди се, че от изложеното по несъмнен начин се показва, че за всички трети лица- Община, Техническа служба. Дирекция „МДТ“, собственик на имота е бил само ЦКС, а не ищците. Същите не са демонстрирали своята собственост и/или намерение да владеят и своят имота. От друга страна се сочи, че правилно е изложеното от съда, че в полза на въззивниците не е текла давност в периода, в който спорът между Община С. и ЦКС не е бил приключил. В своята въззивна жалба въззивниците твърдят, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. В действителност обаче, в нарушение на чл.260, ал.1, т.3 ГПК в жалбата не е посочено кой точно материален закон е нарушен, както и кои съдопроизводствени правила не са спазени. Жалбата е бланкетна, като в нея единствено се преповтарят заявените с исковата молба аргументи, без действително да са посочени конкретни пороци на процесния съдебен акт. В жалбата не се сочат новооткрити факти и обстоятелства, нито пък се заявяват нови доказателствени искания. Искането е да се остави без уважение подадената от въззивниците жалба, като неоснователна и необоснована и се постанови съдебно решение, с което да потвърдите обжалваното решение. Моля се за присъждане на направените в настоящото производство разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 400лв. Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от М. П. Р. и С. Д. Р., чрез пълномощника им адв.П. К.. Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се поддържат изцяло съображенията изложени във въззивната жалба подадена от доверителите ми, чрез адв. М. П., а именно: Съдът неправилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил и двата предявени при условията на евентуалност установителни искове за собственост. Главният иск е за признаване на ищците за собственици на процесния имот на база на придобиването му чрез сделка, обективирана в Нотариален акт №36, том 1, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти, като акта е вписан на същата дата в СВ при РС- П.. Нотариалният акт е подписан от Кмета на Община С., като процедурата по замяната е извършена след решение на Общински съвет С. №51 взето с Протокол №5 от 28.02.2008г., за имота е имало издаден акт за общинска собственост, спазена е и формата за осъществяване на сделката. Към момента на сключването на тази сделка не е имало каквито и да било вписвания на други актове, вкл. искови молби за този имот, нито е имало данни конкретния имот да е бил обект на съдебни дела или претенция на други лица. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно се мотивира, че без значение е факта относно липсата на вписана искова молба относно претенциите на ЦКС спрямо Община С. с мотив, че след като към 2000г. исковите молби по ревандикационни искове не са подлежали на вписване, то изключението касаещо недвижим имот, предвидено в чл.121, ал.3 от ГПК/стар/ идент. с чл.226, ал.3 от действащия ГПК, не можело да се приложи. В случая самият ищец, ако е искал да ползва защитно оповестителното действие на вписването спрямо евентуални права, придобити от трети лица, които не участват в процеса е бил длъжен да впише исковата молба, което не е сторил и това негово бездействие не следва да се толерира. В същото време по делото няма категорични доказателства кога точно е образувано делото на ЦКС против Община С., както и какъв е предмета на този иск и в този смисъл решението на съда се позовава на предположения, а не на събрани по делото доказателства. В приетото по делото като доказателство въз основа на което ответника се легитимира за собственик на имота- Решение №395 от 09.01.2012г. по гр.дело №137/2011г. по описа на ВКС, липсва установителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост, като силата на пресъдено нещо на това решение е осъждането на Община С. да, предаде на ЦКС изброени в диспозитива на съдебния акт имоти, като това решение е вписано в службата по вписвания на 27.06.2013г. Едва година преди това е вписана и ИМ по делото. В същото време легитимиращия ищците акт е вписан още през 2008г., като съответно следва да бъде зачетено действието му, вкл. и спрямо вписаното в последствие решение и при липсата на вписана искова молба относно принадлежността на правото на процесния имот. Твърди се, че в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на доказателствата са и мотивите на съда досежно отхвърлянето на евентуалния иск за признаването на доверителите ми за собственици на имота на основание придобивна давност, като по съществото си с изложените аргументи се обезсмисля изобщо придобиването на собственост по давност при добросъвестно владение. В случая съдът приема, че Р.и са добросъвестни по отношение на знанието си относно собствеността на имота, но погрешно приема, че същите не са осъществявали владение, тъй като по времето по което са влезли във владение на имота е имало спор за собственост между праводателя му и ЦКС, като обаче е безспорно, че доверителите ми, не са знаели и не са могли да знаят за това, нито пък са участвали или пък да са имали възможност да участват в процеса. Противоречи на логиката изразеното от съда становище, че те не са могли да осъществят собствено владение върху имота, след като както в същото време съда е приел в мотивите си, че е настъпил вещно- транслативния ефект на сделката по замяната и същите са получили владението на имота, най- малкото това владение е било необезпокоявано нито от Община С., нито от ЦКС. Неправилно съдът е анализирал събраните доказателства относно владението осъществявано от ищците и формата, под която според съда е следвало да се изразява, като мотивите в тази част са изцяло неправилни. Без каквото и да било основание е прието, че осъществяването на владението трябва да бъде чрез „фактически действия по ограждането му, изготвяне на инвестиционни проекти и съгласуването им с компетентните органи, снабдяване с необходимите документи за строителство, започване на строителството, извършваме на строителни дейности, като в същото време изцяло се неглижират събраните по делото доказателства за извършваните от ищците дейности, вкл. и издадената през 2019г. скица в която същите са вписани като собственици на имота. Съдът стига до там, че дори декларирането на имота като собственост на Р. пред община С. и заплащането на данъци не представлявали индикация за владение и своене, а изпълнение на административни задължения. Това стеснително ограничаване на действията по осъществяването на владението и своенето на недвижим имот от страна на съда не почива на никакви законови правила. Всяко действие, което сочи намерение на дадено лице да стопанисва недвижимия имот, би могло да се тьлкува като своене, за каквито действия от страна на Р. има събрани доказателства, като липсват каквито и да било доказателства които да обективират по някакъв начин, че някой друг освен последните е владял или своил имота чрез осъществяване на фактически действия в него. Няма никакви доказателства, а и няма такива твърдения от ответника, че са предприели действия по прекъсване на владението на Р.. Твърди се, че по делото е представен от ЦКС приемо- предавателен протокол за получаване на владението на имота. Този протокол, макар и автентичен е неверен и съдържанието му не може да бъде прието за вярно, като към дата на подписването му, тъй като Община С. не е владяла имота, за да може да предаде владението. В тази връзка няма и такива твърдения от която и да било от страните, че община С. е владеела имота, а и всички събрани доказателства сочат, че единствения владелец на имота са били Р.. Сочи се, че св.Д., която е подписала този протокол обяснява, че имотите в този протокол били посочени от общината, тъй като на другите имоти, предмет на съдебните дела имало построени къщи, а само тези били без строеж и затова общината им ги предложила. „Предаването на владението” пък станало, като обиколили имотите и кмета подписал протокола. Свидетелката обаче визира, че за тези имоти не са правили проверки в служба по вписванията в РС- П., където вече е бил вписан и нотариалния акт на Р.и за придобиването на имота. Визира се, че с оглед на събраните доказателства, противно на приетото от съда, може да бъде направен извод относно осъществяваното от ищците добросъвестно владение, което не е било прекъсвано, като предвид на съдебната практика щом едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично да препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота. Приема се, че в случая, от свидетелските показания се установява, че ищците са владели имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода от придобиването му в продължение на повече от 5 години от придобиването му, владението им продължава и към момента, като оригирерният способ на придобиване чрез добросъвестно владение не може да бъде ограничен с мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение. Ответната страна не твърди да е прекъсвала по някакъв начин това владение, а твърди само че е придобила владението от трето лице, което пък изобщо не е било към този момент нито владелец, нито собственик. Така при липсата на данни други лица да са отблъсвали владението, установено от ищеца, респ. да са го отстранили от имота, по начин прекъсващ владението, следва да се приеме, че фактическата власт върху този имот е упражнявано непрекъснато от ищците за целия период от момента на придобиването на имота и установяването на владението през 2008г. до момента. Твърди се, че не може да се приеме, че през периода, в който е било висящо делото по исковата молба на ЦКС против Община С., придобивна давност в полза на Р. не е текла, както е приел съдът, като именно придобиването по давност е оригинерен способ за придобиване на собственост и то не зависи от действия между други лица, а единствено от осъществяването на елементите на владението. Срок на придобивна давност не би текъл само за страните по приключилото през 2012г. дело, т.е. за ЦКС и Община С., но не и за всяко трето лице, включително за М. и С. Р., които не са участвали в делото на ЦКС и Община С.. Придобивна давност тече на общо основание и тя не може да бъде прекъсвана с предявяването на искова молба от трето лице, ако образуваното по такава искова молба дело се гледа без участието на владелеца, позоваващ се на придобивката давност. В случая се приема, че ищците са установили самостоятелна фактическа власт върху имота на правно основание, без да знаят, че праводателят им може и да не е бил собственик на имота към датата сключването на договора за замяна, обективиран в нотариалния акт за замяна, т.е. те като добросъвестни владелци са придобили собствеността на имота, на основание чл.79, ал.2 от ЗС с изтичането на 5 години. Искането е да се отмени обжалваното решение, като вместо него, произнасяйки се по съществото на спора, да се уважи исковата/е претенция/и на М. Р. и С. Р., предявена/и, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК против Централен кооперативен съюз- гр.София. | Моли се присъждане на сторените деловодни разноски и за двете инстанции. В срок на тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от страна на Централен кооперативен съюз с Председател П.И.С., чрез процесуалния му представител юриск.Т. К.. Твърди се в същия, че постановеното по решение на РС- П. е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита се, че изложените от въззивникът възражения във въззивната жалба са необосновани, неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди се в тази насока, че правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за замяна от 2008г., с който ищците се легитимират като собственици, не е породил вещно- транслативен ефект, тъй като въззивниците в настоящото производство не могат да придобият правото на собственост върху процесния имот от несобственик, какъвто се явява Община С.. Правото на собственост на ЦКС върху процесния имот е възникнало ех lege с приемането на Закона за кооперациите (параграф 1, ДР ЗК (1991г., отм.), считано от датата на влизането му в сила- 07.08.1991г. и именно от тази дата ЦКС отново е станал собственик на процесния имот. Този факт е безспорно доказан в съдебното производство, приключило с влязло в сила Съдебно решение №395/11 от 09.01.2012г., вписано в Служба по вписванията под акт №269, том I, вх.рег.№1685/27.06.2013г. По силата на това Решение ЦКС е признат за собственик на 23 парцела, находящи се в землището на гр.С.. В хода да съдебния спор, продължил повече от 10 год. (от 2000г. до 2012г.), Община С. се е разпоредила с част от посочените в съдебното решение имоти. Разпореждането с тези имоти от страна на Общината сериозно е затруднило предаването на владението върху посочените терени от Община С. на ЦКС, поради което между страните е сключен Договор за замяна от 28.06.2023г. С посоченият договор ЦКС е прехвърлил на Община С. собствеността върху 21 броя имоти, с които Община С. се е била разпоредила в хода на съдебния спор, а в замяна Общината е прехвърлила на ЦКС собствеността върху 1бр. недвижим имот с обща площ от 16820кв.м. Останалите два имота (УПИ XII- за озеленяване и УПИ ХІІІ- Общ.- процесния имот), са останали собственост на Съюза. Тези два имота не са били предмет на замяната, тъй като за тях не е имало информация, че Общината се е разпоредила с тях, същите не са били владяни и ползвани от трети лица, поради което не е имало пречка владението върху тях да бъде предадено от Общината на ЦКС. Предаването на владението върху тези два съседни имота е извършено в деня на сключване на договора за замяна. Приема се, че е несъстоятелно възражението на въззивниците, че Съдебното решение, по силата на което ЦКС е признат за собственик, няма сила на присъдено нещо спрямо тях, тъй като исковата молба по спора не е била вписана. Както правилно е отбелязал РС- П., вписването на искови молби, касаещи искове за собственост, подлежат на задължително вписване след 01.01.2001г. В настоящия случай спорът между ЦКС и Община С. за процесния имот е започнал още през 2000г. Визира се, че доказателство за образуване на делото е приетото по делото и неоспорено от въззивника съдебно решение на РС- П. от 02.06.2003г., от което е видно, че същото е постановено по гражданско дело №237, образувано през 2000г., т.е. преди въвеждане на изискването за задължително вписване на искови молби касаещи искове за собственост на недвижими имоти. От решението е видно, че същото е постановено по предявен от ЦКС ревандикационен иск срещу Община С. относно правото на собственост върху терен, находящ се в Община С. с площ от 39854кв.м., който имот е идентичен с изброените в решението парцели в сегашни кв.112 и 112а, сред които е и процесния терен. Видно от горното се приема, че се касае за предявен от ЦКС срещу Община С. през 2000г. ревандикационен иск, исковата молба, по който не е подлежала на вписване. Поради това, твърдението на въззивниците, че „бездействието“ на ЦКС „не следва да се приема като действие от което той да черпи права“ е необосновано. При липса на нормативно установено задължение за писване на исковата молба, не може да се вменява вина при поведението на ЦКС и да се сочи бездействие от негова страна. Твърди се, че несъстоятелни са доводите на въззивниците, че по делото няма категорични доказателства кога е образувано делото срещу Община С. и какъв е предметът на този иск. По първоинстанционното дело са представени 11 броя съдебни решения и определения, във всяко от които е посочено, че се касае за ревандикационен иск за правото на собственост на терени, в гр.С., в т.ч. и процесния и от които е видно, че първоистанционното дело е образувано през 2000г. В последният съдебен акт, с който спорът между ЦКС и Община С. окончателно е приключил със сила на присъдено нещо в диспозитива на решението е посочено, че Община С. се осъжда да предаде на Централен кооперативен съюз владението на „собствените на ищеца недвижими имоти...“. От този съдебен акт и всички преди него, е видно, че се касае за ревандикационен иск. Счита се, че правилно РС- П. е приел, че собственик на имота е ЦКС въз основа на Съдебно решение №395/11 от 09.01.2012г., вписано в Служба по вписванията под акт №269, том I, вх.рег.№1685/27.06.2013г., с което окончателно е приключил започналия през 2000г. спор за собственост. Отделно от горното, в първоинстанционното производство въззивниците не са въвеждали изложените във въззивната жалба възражения относно липса на диспозитивна част на решението и липса на данни за датата на образуване и предмета на иска на ЦКС срещу Община С.. В този смисъл, това тяхно възражение е преклудирано в производството пред РС, още повече, че представените от ответника съдебни решения не са оспорени. Твърди се, че правилно пъвроинстанционният съд е отхвърлил и евентуалния иск на въззивниците за признаване на същите за собственици въз основа на давностно владение. От събраните по делото доказателства безспорно е било установено, че въззивниците не са владяли и не са ползвали имота. Това е така, защото владението никога не им е предавано от Община С., такива доказателства не бяха представени в хода на делото. От събраните по делото свидетелски показания на свидетелите на въззивниците не е било установено същите да се владели имота. Показанията са непълни и противоречиви. Така например, в качеството си на кмет на Община С. в периода 2007г.- 2011г., св.И.И., посочва, че е бил наясно, че между ЦКС и Общината има спор, но е знаел, че спорният терен е „по- надолу“ от имота на Р.. По- късно обаче, св. И. заявява, че е имал информация, че „мястото, което е на Р., се намира в петното на спорното място“. От друга страна свидетелят категорично заявява, че в качеството си на представител на Община С. не е предавал владението на ищците върху спорния имот, поради което и няма съставен приемно-предавателен протокол. В своите показания свидетелят посочва, че ищецът Р. е почистил имота и после е докарал камъни и е започнал да строи. По- късно обаче, свидетелят посочва, че „мястото е празно“. Сочи се, че всичко посочено по- горе създава усещане за противоречие в показанията на св.И. относно действителното му познаване на имота и изнесените от него твърдения. Визира се, че противоречие е налице и между свидетелските показания на св.И. и св.Б.. Докато първият твърди, че „сега мястото е празно“, вторият свидетел посочва, че строителните материали, които е закарал са „още там“ и „нищо от материалите не е взето“. Твърдението на св.Б. противоречи на показанията както на св.И., така и на показанията на св.Д., като последните двама посочват, че имотът е празен и в него няма строителни материали. Това се доказва и от представените по делото снимки към отговора на исковата молба. Твърди се, че в показанията на св.Д. се посочва, че същата е участвала при предаването на владението от Община С. на ЦКС, като представителите на двете страни действително са посетили всеки един от имотите и тогава са подписали приемно- предавателния протокол, т.е. владението действително се е упражнявало само и единствено от Община С., която на 28.06.2013г. го е предала на ЦКС. Преди и след тази дата имотът никога не е бил използван от трети лица, като св.Д. посочва, че същият е бил празен, без складирани строителни материали. Сочи се, че тези обстоятелства се подкрепят и от факта, че ищците са започнали да заплащат дължимите за имота данък и ТБО едва през 2019г., т.е. повече от 10 години след като както твърдят, че са придобили същия. Ищците повече от десет години не са предприели необходимите действия да заявят своите претенции върху имота, да поискат отразяването на тяхната собственост в Техническата служба в Общината, както и да декларират и да заплащат редовно ТБО и данъка за имота. Противно на бездействието на ищците, ЦКС своевременно е декларирал собствеността върху процесния имот както в данъчната служба към Община С., така и в техническата. В подкрепа на това са представените по делото доказателства за системно и редовно заплащане на ДНИ и ТБО и издадените от Техническа служба скици за имота в различни периоди- 2013г., 2023г., в които като единствен собственик е посочен само ЦКС. Твърди се, че изложеното по несъмнен начин показва, че за всички трети лица- Община, Техническа служба, Дирекция „МДТ“ собственик на имота е бил само ЦКС, а не и ищците. Същите не са демонстрирали своята собственост и/или намерение да владеят и своят имота. Твърди се, че правилно е изложеното от съда, че в полза на въззивниците не е текла давност в периода, в който спорът между Община С. и ЦКС не е бил приключил. В своята въззивна жалба въззивниците твърдят, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. В действителност обаче, в нарушение на чл.260, ал.1, т.3 ГПК в жалбата не е посочено кой точно материален закон е нарушен, както и кои съдопроизводствени правила не са спазени. Жалбата е бланкетна, като в нея единствено се преповтарят заявените с исковата молба аргументи, без действително да са посочени конкретни пороци на процесния съдебен акт. В жалбата не се сочат новооткрити факти и обстоятелства, нито пък се заявяват нови доказателствени искания. Счита се, че подадената от въззивниците жалба е неоснователна и необоснована, поради което се моли същата да се остави без уважение и да постановите съдебно решение, с което да се потвърди обжалваното решение. Моля се за настоящото производство да се присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 400лв. В съдебно заседание, жалбоподателите М. Р. и С. Р., редовно призовани не се явяват. Същите се представляват от процесуалните им представители- адв.К. и адв.П.. Последните поддържат подадените от тях въззивни жалби, като оспорват тази отговора на ЦКС. Искането им е да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск по съображения които се излагат подробно в представени в срок писмени бележки. Жалбоподателят Община Пазарджик- трето лице- помагач, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му такъв- адв.П. Х.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената от него въззивна жалба, като се намира за основателна жалбата на ищците М. Р. и С. Р. подадена срещу същото решение. Моли се да се отмени обжалваното решение, вместо което произнасяйки се по същество на спора се уважи исковата претенция на М. Р. и С. Р., предявена на основание чл.124, ал.1 от ГПК против Централен кооперативен съюз- гр.София. Ответникът Централен кооперативен съюз- гр.София, редовно призован, законен представител не се явява. За същия се явява процесуалния му представител юриск.Т. К.. Последната застъпва становище в насока, че подадените въззивни жалби са неоснователни. Смята, че обжалваното решение е обосновано и при неговото постановяване са взети предвид всички събрани доказателства. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Доводи са развити допълнително в представени в срок писмени бележки. Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от М. П. Р. и С. Д. Р. против Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497 за признаване на установено, че ищците са собственици на недвижим имот представляващ УПИ XIII - Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр. С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед № 213 от 16.06.1997г. и Заповед №137 от 15.05.2000г., при граници и съседи на имота: УПИ ХII-за озеленяване и от две страни улица, на основание договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 36, том I, рег.№ 540 дело № 32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти на нотариус с район на действие РС- П., евентуално с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.2 ЗС, на основание добросъвестно давностно владение в продължение на пет години, считано от 13.03.2008г. Твърди се от страна на ищците, че са съпрузи и през 2008г. са придобили от Община С., чрез договор за замяна, УПИ ХШ- общински в кв.112А по плана на гр.С., одобрен 1985г., представляващ празно дворно място с отреждане на етажно жилищно строителство, с площ от 554кв.м., находящ се в гр.С., общ.С., при съседи: УПИ ХII-озеленяване и от две страни улици. В замяна на прехвърления от Община С. недвижим имот, прехвърлили на ответника притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот- нива, с площ от 4, 959 дка, пета категория, находяща се в местността „•••••”, представляваща имот № 059071 по КВС на землището на гр.С., при граници и съседи: имот № 059086-изоставена нива- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 001260- вътрешна река на Държавата- МОСВ, имот № 059070-нива- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 059072- нива на наследници на Д.Г.М.; имот № 059073-нива на наел на Д.К.П., имот № 059074- нива на наследници на С. Г.С.; имот № 059075- нива на наследници на Т.Й.Т.; имот № 059077- нива на наследници на М. Д.Ш., идентичен с поземлен имот с идентификатор 69835.59.71 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18- 407/10.06.2019г. на ИД на АГКК. Сделката била обективирана в Нотариален акт №36, том I, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти, вписан в СВ при РС-П.. Поддържа се становище, че от 2008г. и до момента винаги са владели придобития в резултат на замяната имот и като собственици са полагали грижата на добър стопанин, грижили са се и са го поддържали. Държали в него складирани материали за предвидено строителство, което имали желание да реализират. Заплащали и всички дължими за имота данъци и такси. Сочи се, че във времето никой не им оспорвал правото на собственост върху имота, нито е предявявал претенции по отношение на него. Във връзка с реализирането на инвестиционни намерения, поискали да им бъде издадена скица за имота, при което с изненада установили, че освен тях, като собственици в кадастъра фигурира и друг собственик на същия имот, а именно ответникът централен Кооперативен съюз гр.София, съгласно Решение №395/11 от 09.01.2012г. по в.гр.д. №137/2011г. на ВКС. Твърди се, че понеже никога до момента никой не им оспорвал правата върху имота, направили проверка по случая като се счита от ищците, че е допусната грешка в кадастъра. След извършената проверка се установило, че през 2013г. Община С. и Централен Кооперативен съюз гр.София са сключили Договор за замяна на 28.06.2013г. в гр.П., вписан в СВ при PC- П. под акт № 122, с вх. peг. № 1692/28.06.2013г., том VII. С него Община С. е поела задължение да прехвърли на Централен Кооперативен съюз гр. София владението върху имота, който е прехвърлила на ищците с договора за замяна от 2008г. - УПИ XIII -Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г. Твърди се, че към момента на сключване на Договор за замяна от 28.06.2013г. и двете страни са знаели, че описаният имот е собственост на ищците, както и че Община С. им е прехвърлила този имот с нотариалният акт №36, том 1, рег.№ 540 дело №32/13.03.2008г., вписан в СВ при PC- П.. Този акт бил представен от Община С. и приет по дело, водено между Община С. и ЦКС, като ЦКС също е знаела за това обстоятелство. Въпреки това с подписания между Община С. и Централен Кооперативен съюз гр.София договор от 28.06.2013г. общината е поела задължение да предаде на ЦКС владението върху имотите, описани в договора, един от които е собственият на Р. имот. Счита се, че договорът за замяна между Община С. и ответника е сключен без да е изпълнена законовата процедура за разпореждане с недвижим имот общинска собственост. Твърди се, че Община С. не е предала владението върху собствения им имот на ответника ЦКС, тъй като само ищците са упражнявали владение върху имота, като собственици- приобретатели по Нотариален акт №36, том I, рег.№ 540 дело №32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти от момента на придобиването му, до предявяване на иска. Твърди се, че към датата, когато са придобили имота исковата молба на ЦКС срещу Община С., по която е постановено Решение №395/11 от 09.01.2012г. по гр.д.№137/2011г., на ВКС, I г.о., не е била вписана в службата по вписвания към РС- П., съответно не е имало какъвто и да е начин за ищците да узнаят за правата, които ЦКС претендира върху имота, а и никога не били уведомявани и за съдебния процес воден между тези страни за процесния имот. От момента на придобиването му никой не им оспорвал правото на собственост, нито владението, но чрез вписването и на още един собственик в кадастралния регистър, както и при наличието на друг документ, вписан като основание за придобиване на имота от друго лице, за тях възниквал правен интерес да защитят правото си на собственост спрямо това лице- ответника Централен кооперативен съюз. Визира се, че освен на основание придобивната сделка- договора за замяна, обективиран в Нотариален акт №36, том I, рег.№540 дело №32/13.03.2008г. по описа на СВ при PC- П., те са собственици евентуално на основание давностно владение. В тази насока се сочи, че са осъществявали непрекъснато владение на имота от момента на сключване на договора за замяна с праводателя Община С. до настоящия момент, което е добросъвестно, а придобиването на имота на това основание е станало още преди да бъде сключен договора между ЦКС и Община С. от 28.06.2013г. Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497, че М. П. Р. и С. Д. Р. са собственици, на основание договор за замяна, сключен с Община С., обективиран в Нотариален акт № 36, том I, рег. №540 дело № 32/13.03.2008г. за замяна на недвижими имоти, евентуално на основание добросъвестно давностно владение в продължение на пет години, считано от 13.03.2008г., на УПИ XIII - Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112а по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед №213 от 16.06.1997г. и Заповед № 137 от 15.05.2000г., при граници и съседи на имота: УПИ ХII- За озеленяване и от две страни улица. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответникът Централен кооперативен съюз, ЕИК: 000696497. В него се оспорва основателността на иска, както и се оспорват всички поддържани от ищеца съображения за наличие на право на собственост върху процесния имот. Приема се, че ищцовата претенция е напълно голословна и неподкрепяща се от приложените към исковата молба документи. Оспорват се ищцовите твърдения, че ЦКС е придобил процесния имот от Община С. чрез договор за замяна. Поддържа се становище, че правното основание, от което черпи права е влязлото в сила Решение №395/11 от 09.01.2012г. по описа на ВКС, I г.о., вписано в Служба по вписванията- гр.П. на 27.06.2013г. С него е уважен предявения от ответника против праводателя на ищците Община С. ревандикационен иск, на основание реституция по Закона за кооперациите (параграф 1, ДР ЗК (1991г., отм.). Това следвало и от самия текст на договора за замяна, където само се сочело, че се предава владението върху имота - 1.12. от договора. С посочения от ищците договор за замяна, не се прехвърляла собствеността върху процесния имот, а само се предавало владението, което можело да стане и без писмен документ. Оспорват се твърденията, че договорът за замяна, с който ищците се легитимират като собственици е породил вещно- транслативно действие. Излага се твърдение, че към 13.03.2008г. собственик на имота е ответникът, а не праводателят на ищците по него Община С.. Предвид това ищците в настоящото производство не са придобили правото на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят им не е притежавал прехвърленото право към момента на сключване на договора за замяна през 2008г. Оспорва се твърдението, че ищците са придобили имота на основание добросъвестно давностно владение, тъй като към датата на прехвърляне на имота е бил налице висящ спор за собственост между праводателя им Централен кооперативен съюз и Община С., започнал още през 2000г. С Решение №395/11 от 09.01.2012г. на ВКС по гр.д.№137/2011г., Іг.о., съдът признал ЦКС за собственик на процесния имот и е осъдил Община П. да предаде владението на същия на ЦКС. Решението влязло в сила и било вписано в Служба по вписванията. Счита, че след като имотът е придобит от ищците в хода на делото, решението има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателите по договора за замяна от 2008г. и ищци в настоящото производство. Настоява се, че ищците не са собственици на твърдяното от тях основание- Договор за замяна от 2008г., тъй като собственик на процесния имот е ЦКС, на основание настъпила реституция по реда на Закона за кооперациите. С него били възстановени правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г. Възстановяването на право на собственост ставало по силата на Закона, считано от датата на влизането му в сила- 07.08.1991г. и именно от тази дата ЦКС отново е станал собственик на процесния имот. Оспорва се, че ищците са придобили имота, на основание давностно владение, тъй като владението на ответника не било прекъсвано. Оспорват се твърденията в исковата молба, че от 2008г. до предявяване на настоящия иск ищците са владели процесния имот. Имотът бил празен, а твърденията, че там е бил складиран строителен материал, можело да бъде индиция за намерение за осъществяване на незаконно строителство, предвид че нямало издавани строителни книжа, а в общината нямало данни за строително- инвестиционни намерения в процесния имот. Счита се, че приложените от ищците квитанции за платени данъци и такси за битови отпадъци не налагат извод за осъществявано владение, тъй като същите суми били заплащани паралелно и от ЦКС, но не изведнъж и спорадично, както от ищците, а поС.но през годините с настъпването на падежа на съответното плащане. Визира се, че ЦКС владеел имота като собственик, същият бил заприходен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив, на основание решението на ВКС, представляващо неоспорим титул за собственост спрямо Община С., която се явява мним праводател. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. С Определение №579/30.11.2023г. по гр.д.№389/2023г., като трето лице- помагач на страната на ищците е конституиран праводателят им по договора за замяна Община С.. Едновременно с молбата за привличане на третото лице помагач е предявен обратен иск против него, който е отделен за самостоятелно разглеждане в отделно производство с Определение №393/08.07.2024г. по гр.д. №389/2023г. по описа на РС- П.. В срока по чл.131 ГПК от третото лице- помагач на страната на ищците- Община С. е постъпил писмен отговор. В него се застъпва становище, че предявения главен иск за признаване на М. Р. и С. Р. за собственици, на основание договор за замяна, за основателен. Излага се твърдение, че към момента на сключване на договора за замяна на недвижими имоти на 13.03.2008г., на Община С. не е било известно, че в един по- късен момент Централен кооперативен съюз гр.София ще предяви претенция за притежавани права по отношение на УПИ XIII-112А по плана на гр.С., представляващ незастроено дворно място с площ 554кв.м. Владението върху имота не било предадено на ЦКС по обективни причини, тъй като от 2008г., със сключване на договора за замяна, владението било предадено на ищците С. Р. и М. Р.. Сочи се, че Община С. договаряла добросъвестно при сключване на сделката по замяна на недвижими имоти, тъй като не е разполагала с данни към този момент ЦКС да е подавал искане в срока по ПМС №192/1991г. или в срока по §1, ал.4 от Закона за кооперациите (1999г.) за реституция на УПИ XIII-112А по плана на гр.С., представляващ незастроено дворно място с площ 554кв.м. Поради това през целия период от сключване на договора за замяна, обективиран в Нотариален акт №36, том I, рег.№ 540, нот.дело №32 от 2008г., Община С. е владяла като добросъвестен владелец придобития при замяната поземлен имот №059071 по КВС на землището на гр.С., местност „•••••”. От фактическа страна се установява следното: Не е спорно между страните, че на 13.03.2008г. между ищците С. Д. Р. и М. П. Р., от една страна и третото лице помагач- Община С., от друга е сключен договор за замяна на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот №36/13.03.2008г. по нот.дело №32/2008г. на нотариус с район на действие РС- П.. По силата на него Община С. е прехвърлила на ищците недвижим имот представляващ УПИ XIII- Общ. с площ от 554кв.м. в квартал 112А по плана на гр.С. от 1985г., одобрен със Заповед № РД 14-02-873 от 27.08.1985г., изменен със Заповед № 213 от 16.06.1997г. и Заповед № 137 от 15.05.2000г., при граници и съседи на имота: УПИ ХII - за озеленяване и от две страни улица, а ищците са прехвърлили на Община С. собствения им недвижим имот- нива, с площ от 4, 959 дка, пета категория, находяща се в местността „•••••”, представляваща имот № 059071 по КВС на землището на гр.С., при граници и съседи: с № 059071 имот № 059086-изоставена нива- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 001260 - вътрешна река на Държавата-МОСВ, имот №059070-нива-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 059072- нива на наследници на Д.Г.М.; имот № 059073- нива на наел на Д.К.П., имот № 059074- нива на наследници на С. Г.С.; имот № 059075- нива на наследници на Т.Й.Т.; имот № 059077- нива на наследници на М. Д.Ш., идентичен с поземлен имот с идентификатор 69835.59, 71 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-407/10.06.2019г. на ИД на АГКК. Договорът за замяна е сключен в хода водено производство по гр.д.№374/2000г. на РС- П. по предявен от ответника Централен кооперативен съюз против праводателя на ищците Община С. иск, с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на делото е и прехвърленият от Община С. С. Р. и М. Р. УПИ XIII в квартал 112а. по плана от 1985г. на Община С.. Тъй като искът е предявен преди 01.01.2001г., когато не е съществувало изискването за вписване на исковите молби по чл.108 ЗС, исковата молба по предявения от ЦКС против Община С. ревандикационен иск не е вписана. Производството по делото е приключило с Решение №395/09.01.2012г. по гр.д.№137/2011г. на Iг.о. на ВКС, с което искът е уважен. Централен Кооперативен съюз е признат за собственик, на осн. § 1 ДР от Закона за кооперациите от 1991 г. на УПИ XIII - общ. в кв. 112А по плана на гр. С. от 1985г., а Община С. е осъдена да предаде владението на имота. Решението е вписано в службата по вписвания при РС- П. на 27.06.2013г. На 28.06.2013г. между Централен кооперативен съюз и Община С. е сключен договор за замяна на недвижими имоти. Съгласно чл.7, т.2 от него, в деня на сключването му Община С. се задължава да предаде на ЦКС владението върху УПИ XIII в кв.112а по плана на гр.С. от 1985г., за който ответникът в настоящото производство е признат за собственик с Решение №395/09.01.2012г. по гр.д.№137/2011г. на ВКС, I г.о. На същата дата е съставен приемателно- предавателен протокол между Централен кооперативен съюз и Община С. за предаване на владението на УПИ XIII в кв.112а по плана от 1985г. на Община С.. Протоколът е подписан от заемащия длъжността кмет на Община С. към 28.06.2013г. И.Е.Е. и представляващата по пълномощие Централен кооперативен съюз Т.И.Д.. В показанията си св.И.И. сочи, че след сключване на договора за замяна между ищците и Община С., ищецът Р. разчистил имота от изхвърляните върху него строителни отпадъци, засипал го с камъни и започнал нещо да работи, без свидетелят да уточни какво точно е работел. Понастоящем там няма построена сграда, а имотът е обрасъл с трева. Св.Я. Б. визира, че няколко години, след като сключил договора за замяна, С. Р. закарал строителни материали- камъни и пясък в имота, защото мислил да строи къща, но строителство тогава така и не започнало, тъй като Р. започнал работа като шофьор и пътувал често в чужбина. В показанията си св.Т.Д. визира данни, че след влизане в сила на Решение № 395/09.01.2012г. по гр.д.№137/2011г. на ВКС на I г.о., Община С. предала на Централен кооперативен съюз владението на имота на 28.06.2013г., за което бил съставен приемателно- предавателен протокол от същата дата, подписан от кмета на общината И.Е.. Към тази дата имотът бил обрасъл с трева, неограден, незастроен, в него не е имало складирани строителни материали. При предаването на владението присъствали единствено служители на Община С. и кмета. Не присъствали трети лица, които да се легитимират като собственици. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- почеркова експертиза се установява, че положеният подпис на приемателно- предавателен протокол под текста „За Община С., предал: кмет И.Е.“ е на лицето И.Е.Е.. При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното: В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираните възззивни жалби и констатира, че същите са редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно, като последицата от това е оставяне без уважение на същите- на ищците, съответно на третото лице- помагач. В конкретният казус по същество на спора, от страна на ищците са налице претенции, че са собственици на процесния имот на две основания, а именно: последните претендират, че са собственици на този имот, на основание сключения с Община С. договор за замяна от 13.03.2008г. и съответно на упражнявано добросъвестно давностно владение в периода 13.03.2008г. до 28.06.2013г. Те са отхвърлени от страна на първоинстанционния съд, като изложените съображения в тази насока няма основание да не бъдат споделени. Това е така, тъй като безспорно е установено по делото, че въпросният имот е прехвърлен на ищците в хода на воден спор за собственост между ответника по настоящия иск ЦКС и третото лице помагач на страната на ищците и техен праводател Община С., по предявен от ЦКС против Община С. иск, с правно основание чл.108 от ЗС. Не може да има спор, че производството по това дело е образувано през 2000г. и е приключило с влязла в сила Решение № 395/09.01.2012г. по гр.д. 137/2011г. на ВКС I, г.о., с което искът е уважен. В тази насока няма основание да се приемат възраженията в насока, че по делото няма доказателства, кога е образувано делото срещу Община С. и какъв е предметът на този иск. Това е така, тъй като не може да има спор, че в хода на първоинстанционното производство са представени 11 броя съдебни решения и определения, във всяко едно от които е посочено, че се касае за ревандикационен иск за право на собственост на терени в гр.С., в т.ч. и процесния имот и от които е видно, че първоинстанционното дело е образувано именно през 2000г. Неоспорим е фактът по последното Решение №395/2011г. от 09.01.2012г. по гр.д.№137/2011г. на ВКС, Іг.о. с което е приключил спорът между ЦКС и Община С. със сила на присъдено нещо, изрично в диспозитива е посочено, че Община С. се осъжда да предаде на Централен кооперативен съюз владението на „собствените на ищеца недвижими имоти…“. Нещо повече в мотивите на това съдебно решение е посочено, че доколкото има данни, че част от парцелите са продадени от общината на трети лица, в случая намира приложение чл.121, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като видно от представените договори, разпореждането с имотите е станало по време на висящността на настоящия процес и затова следва да се приеме, че е налице прехвърляне на спорното право в течение на производството, при което делото следва своя ход между първоначалните страни, а постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателите. Няма основание да се игнорира твърдението на въззиваемата страна, че в първоинстанционното производство, нито Община С., нито ищците са въвеждали изложените във въззивната жалба възражения относно липса на диспозитивна част на решението и липса на данни относно датата за образуване и предмета на иска на ЦКС срещу Община С.. Въз основа на горното няма основание да не се сподели и основния извод даващ основание за отхвърляне на иска на ищците, че те след като са придобили имота в хода на висящ процес по иск, с правно основание по чл.108 ЗС от ответника по иска срещу Община С., са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, че собственик на имота е не техният праводател, а насрещната страна Централен кооперативен съюз. Независимо, че в решението, с което е приключил правният спор ВКС не се е произнесъл с установителен диспозитив, силата на пресъдено нещо се формира относно предмета на делото, който по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание, в случая реституция по § 1 от ДР на ЗК от 1991г. Няма основание да се сподели възражението в насока, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е прието, че ЦКС не е имал задължение да впише исковата молба по спора между последния и Община С., като се посочва, че ищецът е бил длъжен да впише исковата молба, дори и съдилищата да не са му дали указания в тази насока. В този аспект няма основание да не се възприеме заетото становище от страна на първоинстанционния съд в насока, че исковите молби, касаещи искове за собственост, подлежат на задължително вписване след 01.01.2001г. Както бе посочено по- горе налице са данни установяващи по несъмнен начин, че делото е образувано още през 2000г. и следва извод, че ЦКС действително не е имал законово задължение да впише подадената от него искова молба. Не е налице основание за възприемане на възражението в насока, че сключения между Община С. и ЦКС, Договор за замяна от 28.06.2013г. и предаването на владението от Община С. на ЦКС „несъмнено са актове, случили се само на хартия, но не и в действителност“. Факт е, че е налице приет по делото Приемо- предавателен протокол от 28.06.2013г., които е доказан с показанията на св.Д.. Дори и с извеждането на извод, че такъв протокол е съставен, то правилно първоинстанционния съд е приел, че въпросният договор за замяна от 2008г. не е породил вещно- транслативен ефект, тъй като въззивниците в настоящото производство действително не могат да придобият правото на собственост върху процесния имот от несобственик, какъвто в случая се явява Община С.. Отново в относимост са и изложените по- горе съображения с постановяване на решението на ВКС от 2012г. което и определя крайните изводи за неоснователност на предявения иск на посоченото основание. Съответно следва да се посочи относно собствеността на ЦКС върху процесния имот, че тя е възникнала с приемането на Закона за кооперациите- параграф 1, ДР ЗК /1991г. отм./, считано от датата на влизането му в сила- 07.08.1991г. и именно от тази дата същия е станал собственик на процесния имот. Ето защо при извеждане на извод за неоснователност на възраженията относими по същество на спора няма основание да се приеме, че ищците са собственици въз основа на сключения от тях с Община С. Договор за замяна касаещ процесния имот по делото, предвид на което правилно и законосъобразно е отхвърлен предявения установителен иск на това основание. Правилно е отхвърлен от страна на първата инстанция и установителния иск въз основа на давностно владение в посочения период от 13.03.2008г. до 28.06.2013г. Това е така, тъй като не може да се приеме, че са осъществени елементите на придобивната давност, касаещи- период от време с определена от закона продължителност и владение- упражняване на фактическо господство, върху имота с намерението за своене. В случая те следва да бъдат доказани, което не е реализирано в настоящия процес въз основа на приетите по делото доказателства. Това е така, тъй като от анализа обосновано извършен от пъррвоинстанционния съд, събраните доказателства обективирани в свидетелски показания и представените по делото писмени доказателства действително не налагат извод за извършвани действия от ищците, сочещи непрекъснато владение след 09.01.2012г. в продължение на пет години. Относно периода на владение, следва да се посочи, че придобивна давност не тече в полза на приобретателя на недвижим имот, придобил го по време на висящ процес срещу праводателя по иск за собственост, както правилно се обосновал районния съд и за което няма спор с оглед на гореизложеното. Отделно от това няма основание да бъде прието, че от ангажираните от страна на ищците свидетели, последните категорично установяват посочените по- горе елементи на придобивната давност. В този смисъл не може да не се приемат доводите в насока, че показанията на разпитаните свидетели ангажирани от ищеца действително са непълни и противоречиви. Основанието за това се извежда от това, че качеството си на кмет на Община С. в периода 2007г.- 2011г., св.И.И., посочва, че е бил наясно, че между ЦКС и Общината има спор, но е знаел, че спорният терен е „по- надолу“ от имота на Р.. Впоследствие този свидетел пък заявява, че е имал информация, че „мястото, което е на Р., се намира в петното на спорното място“. От друга страна няма как да се игнорира заявеното от този свидетел, че в качеството си на представител на Община С. не е предавал владението на ищците върху спорния имот, поради което и няма съставен приемно- предавателен протокол. Отделно от това, свидетелят визира, че ищецът Р. е почистил имота и после е докарал камъни и е започнал да строи. Впоследствие отново в явно противоречие със заявеното сочи, че „мястото е празно“. Отново няма как да се игнорира и установеното противоречие в свидетелските показания на св.И. и св.Б.. Както бе посочено от първия свидетел като краен резултат, че „сега мястото е празно“, вторият свидетел посочва, че строителните материали, които е закарал са „още там“ и „нищо от материалите не е взето“. Твърдението на св.Б. противоречи на показанията както на св.И., така и на показанията на св.Д., като последните двама посочват, че имотът е празен и в него няма строителни материали. Това се доказва и от представените по делото снимки към отговора на исковата молба. Следва да се отбележи и установената липса на конкретика относно времевия период от време в излаганите от тях данни за да може да се установи точно за кои период от време се отнася твърдяната от ищците придобивна давност. В показанията си св.Д. излага неоспорими данни, че същата е участвала при предаването на владението от Община С. на ЦКС, като представителите на двете страни действително са посетили всеки един от имотите и тогава са подписали приемно- предавателния протокол, което е индиция, че владението действително се е упражнявало само и единствено от Община С., която на 28.06.2013г. го е предала на ЦКС. На практика действително на база противоречивите свидетелски показания ангажирани от ищеца, не може да се даде категоричен отговор, че преди и след тази дата имотът никога не е бил използван от трети лица, в случая от ищците, като неоспорени реално са данните на св.Д. в насока, че същият е бил празен, без складирани строителни материали. Косвено тези обстоятелства се подкрепят и от факта, че ищците са започнали да заплащат дължимите за имота данък и ТБО едва през 2019г., т.е. повече от 10 години след като както твърдят, че са придобили същия. На практика същите повече от десет години не са предприели необходимите действия да заявят своите претенции върху имота, да поискат отразяването на тяхната собственост в Техническата служба в Общината, както и да декларират и да заплащат редовно ТБО и данъка за имота. Няма основание да не бъде приет довода, че противно на бездействието на ищците, ЦКС своевременно е декларирал собствеността върху процесния имот, както в данъчната служба към Община С., така и в техническата. В този аспект са и ангажираните и приложени като доказателства по делото за системно и редовно заплащане на ДНИ и ТБО и издадените от Техническа служба скици за имота в различни периоди- 2013г., 2023г., в които като единствен собственик е посочен само ЦКС. Реално въз основа на тези констатации следва да се приема, че за всички трети лица- Община, Техническа служба, Дирекция „МДТ“ собственик на имота е бил само ЦКС, а не и ищците, които не са демонстрирали явно своята собственост и/или намерение да владеят и своят въпросния имот. Ето защо, предявения установителен иск за собственост се явява неоснователен и като такъв правилно е приет, че следва да бъде отхвърлен, на наведените по- горе две основания. При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени в въззивните жалби касаещи съществото на спора и съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с въззивния съд, решението, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло, а същите, като неоснователни се оставят без уважение. При този изход на делото, в тежест на въззивниците- М. Р. и С. Р. следва да се присъдят направените от страна на въззиваемата страна- Централен кооперативен съюз- гр.София. В случая и в настоящото въззивно производство, Централен кооперативен съюз е представляван от юрисконсулт, в който случай възнаграждението следва да се определи от съда, в размерите, определени от чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно от 100 до 360лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото за всеки от обективно съединените искове. Не може да има спор, че са предявени два обективно съединени иска, с предмет право на собственост на недвижим имот. Съответно делото се отличава с фактическа и правна сложност, като представителя на ответника се е явил в проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция, като е представил и допълнително писмена защита. Ето защо на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на общо 400лв. /по 200лв. за защита срещу предявените спрямо него обективно евентуално съединените искове/. Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд