Присъда № 65 от 9.9.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 795/2026 г.

МОТИВИ ПО НОХД № 795/2026 г. по описа на Пловдивски окръжен съд С внесен в съда обвинителен акт Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против Ш. О. Ю. с ЕГН •••••••••• за това, че на 08.04.2026 г. в гр. Пловдив е предложил и дал подкуп - дар - парична сума в размер на 200 /двеста/ евро, състояща се от една банкнота с номинал 100 евро и две банкноти с номинал 50 евро, на длъжностни лица - полицейски органи: Д. Й. К. и Д. Н. Т. - ••••• в •••••• при ОД на МВР - Пловдив, за да не извършват действия по служба, а именно да не извършват проверка на търговски обект, находящ се в гр. •••••, във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 172б от НК - престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита, че то се доказва от събраните по делото доказателства. Прави се искане за налагане на подсъдимия Ю. на наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и глоба, съобразена с имотното му състояние. Моли се съдът да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок. Предлага се съдът да приложи разпоредбата на чл.307а от НК по отношение на предмета на престъплението, като отнеме в полза на държавата паричната сума. Защитникът на подсъдимия, адв. Е., моли за постановяване на оправдателна присъда, като изтъква доводи за недоказаност на обвинението. Прави се възражение относно наличието на провокация към подкуп. Подсъдимият Ю. заявява, че не се признава за виновен, дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа становището на своя защитник. В последната си дума подсъдимият заявява, че няма никаква вина и не желае нищо от съда. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Подсъдимият Ш. О. Ю. е роден на ••••• г. в гр. П., живущ в същия град, с адрес в гр. П.. Той се самоопределя като т., има българско гражданство, ••• е, живущ на семейни начала, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН ••••••••••. На 08.04.2026 г. свидетелите полицейски служители Д. К. и Д. Т. и двамата на длъжност •••• в сектор „••••“ към •••••• в ОД на МВР Пловдив били с променено работно време по заповед на ВПД Директор на ОД на МВР Пловдив от 03.04.2026 г. и изпратени от началника на •••••• свидетелят Б. като придадени полицейски сили на територията, обслужвана от •••• при ОД МВР Пловдив, за времето от 13,00 часа до 22,00 часа. Съгласно заповедта същите следвало да изпълняват задълженията си в рамките на промененото работно време за предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления от общ характер, както и за обезпечаване сигурността, опазване на обществения ред и недопускане на нарушения на изборното законодателство в период на подготовка на избори за Народно събрание на 19.04.2026 г. Във връзка с изпълнение на възложените им задачи след 13,30 часа свидетелите предприели обход с необозначен служебен автомобил в кв.“••••“, известен като „•••••“ в гр.Пловдив, където провели разговори с граждани, насочени към ненарушаване на политическите права във връзка с предстоящите парламентарни избори, посетили и извършили и проверки на различни по вид търговски обекти, за което впоследствие свидетелят К. изготвил справки, адресирани до ВПД Началник •••••• Пловдив. Около 15,30 часа, продължавайки работата си, свидетелите Т. и К. били на ул.“••••“ в посочения квартал. Там на № 15 същите забелязали търговски обект – магазин за дрехи със стъклена витрина, който работел и в който видимо били изложени за продажба дрехи със знаци на известни защитени търговски марки. С оглед на това, че била налице индиция за евентуално престъпление по чл.172б от НК свидетелите Т. и К. пристъпили към извършване на проверка, като на място установили подсъдимия Ш. Ю., който стопанисвал обекта и който заявил, че продава в него. Подсъдимият бил запитан дали е регистриран като търговец и има ли документи за магазина, респективно разрешение от маркопритежателите, на което подсъдимият отговорил, че не разполага с такива документи. В тази насока и от страна на свидетеля Т. било докладвано по телефона на свидетеля Б. за установеното на място. В хода на проверката, след като било разяснено на подсъдимия, че ще бъдат извършени действия във връзка с установено престъпление по чл.172б от НК, включващи претърсване и изземване, при което ще бъде иззети дрехите с марките, подсъдимият Ю. започнал да отправя предложения до полицейските служители, насочени към това да не му бъде извършвана предстоящата проверка, като употребявал фрази от типа „дайте да измислим нещо“, „да почерпя нещо“, „вие какво искате“. От страна на свидетелите Т. и К. било обяснено, че подобни предложения са неприемливи и нередни, но подсъдимият Ю. продължил да отправя такива. Свидетелят Т. излязъл извън обекта и сигнализирал по телефона свидетеля Б. относно поведението на подсъдимия, като получил указания, ако подсъдимият продължи да е настоятелен в предложенията си, да се обезпечат евентуални вещи или предмети, които той желае да предостави на полицейските служители с цел да спре проверката им. При влизането на свидетеля Т. в обекта на проверка подсъдимият Ш. Ю. посочил на свидетелите бяла врата, водеща до коридор и стълбище към обитаваната от подсъдимия къща и преминал през нея, като свидетелите Т. и К. го последвали, за да обезпечат присъствието му, при което подсъдимият казал, че желае да даде на двамата по 100 евро, бръкнал в джоб на дрехата си, където държал пари от оборота на магазина и извадил от там три банкноти от които две с номинал от 50 евро и една с номинал от 100 евро и в лист хартия, представляващ болничен лист на името на Р. Ю. поставил прегънати банкнотите и го подал на свидетеля Т.. Свидетелят Т. взел листа с поставените в него банкноти с ръка и разпоредил на подсъдимия да се върне в помещението на магазина, като отвори най-горното чекмедже на намиращото се там бюро. Подсъдимият отворил чекмеджето и свидетелят Т. поставил там листа с банкнотите с цел същите да бъдат запазени като веществени доказателства и подсъдимият да няма повече достъп до тях, след което чекмеджето било затворено. Отново било докладвано на свидетеля Б. по телефона, който от своя страна с оглед данните и за дадения подкуп, организирал провеждането на процесуалните действия по претърсване и изземване, свързани с престъплението по чл.172б от НК и с това по чл.304а от НК да стане от служителите на ••• Пловдив. Докато се развивали описаните събития в магазина, след като разбрал, че влезлите в него лица са полицейски служители, в обекта влязъл и свидетелят О. Ю., баща на подсъдимия, за да разбере какво се случва, като той бил приканен да напусне от полицейските служители, но въпреки това, притеснен от присъствието на полицаи, от време на време влизал и след това пак излизал от помещението. След пристигане на оперативно - следствена група на място в обекта, стопанисван от подсъдимия Ш. Ю., свидетелите Т. и К. дали информация на разследващия полицай от ••••• при ОД МВР Пловдив за чекмеджето, в което били оставени парите, които били иззети с протокол за претърсване и изземване, като в същия били записани и серийните номера на банкнотите, както следва : 1 бр. банкнота с номинал 100 евро и сериен номер ЕА93224542539; 1 бр. банкнота с номинал 50 евро със сериен номер VD0831352139; 1 бр. банкнота с номинал 50 евро със сериен номер SC••••••••••. Освен банкнотите от магазина били иззети и множество блузи, тениски, якета и други видове дрехи, шапки, сакове с лого на известни защитени търговски марки като „Луи Вюитон“, „Найк“, „Адидас“, „Пума“ и други, които били запечатани в чували. При извършеното претърсване и изземване като поемни лица били поканени и присъствали свидетелите М. и С., които наблюдавали действията и вътре в магазина и отвън през витрината. След приключване на описаните действия в магазина подсъдимият бил отведен в ••••• Пловдив и задържан със заповед по ЗМВР за 24 часа. С постановление на прокурор при ОП Пловдив Ш. Ю. бил задържан за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 09.04.2026 г. Впоследствие по постановление на ОП Пловдив за отказ да се внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и вземане на мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от 11.04.2026 г. подсъдимият Ю. бил освободен. Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. В тази насока съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимото лице, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, но само доколкото същите са съответни на останалите кредитирани от съдебния състав доказателства, като ги разглежда критично, като взема предвид и характера им на средство за защита. В тази връзка и не се възприемат като достоверни обясненията на Ш. Ю. в частта им, в която фактически се излагат твърдения, водещи до извод, че на практика полицейските служители са поискали от него предоставянето на подкуп, за да не извършат съответни действия по служба, а не че той е предложил такъв, макар в тази им част обясненията му да се подкрепят отчасти от показанията на свидетеля О. Ю.. Последният е заявил пред съда, че синът му е бил принуден от свидетеля Т. да предостави подкупа. Показанията на свидетеля О. Ю. в тази им част обаче според съда не могат да бъдат възприети като достоверни, доколкото са в противоречие с останалите кредитирани от съда доказателства, на което съдът ще се спре и по-надолу при анализа им, както и като се вземе предвид заинтересоваността на посочения свидетел от изхода на делото поради особено близката му родствена връзка с подсъдимото лице. Отделно от това, прави впечатление, че показанията на свидетеля Ю. и обясненията на подсъдимия, макар и да съвпадат по посочения въпрос, на практика съдържат противоречия по едно от важните обстоятелства, а именно дали в деня на проверката обектът на същата – магазин е работел или не. Все пак, отчасти и то само доколкото не са в противоречие на останалия възприет доказателствен материал, съдът ползва и показанията на свидетеля О. Ю. като източник на информация за установяване на обстоятелствата около процесния случай. Като дадени добросъвестно, подробни и съответни помежду си и с останалите кредитирани доказателства по делото, съдът възприема показанията на свидетелите К. и Т.. Кредитират се и показанията на свидетелите М. и С., които съдът намира и за напълно незаинтересовани от делото, както и показанията на свидетеля Б., по отношение на които съдът не установи основания за съмнение в тяхната достоверност. При постановяване на присъдата съдът взе предвид и събраните писмени доказателства и доказателствени средства – справките до Началник •••••• при ОД МВР Пловдив, заповед за задържане на лице по ЗМВР, Справка от АИС БДС за лице, протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум от посетено местопроизшествие, заповеди на Директор ОДМВР Пловдив за преназначаване на държавни служители, ведно с актове за встъпване в длъжност, Заповед на ВПД Директор ОД МВР Пловдив за определяне на друг начален и краен час на работния ден, характеристична справка, справка съдимост за подсъдимото лице, приемо -предавателни протоколи относно веществените доказателства, както и самите веществени доказателства, събрани по делото. При наличието на посочените доказателства и съдът счете, че е бил изпълнен от обективна страна съставът на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, а именно по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. Касае се до класически случай на т.нар. активен подкуп по смисъла на чл.304, ал.1 от НК, като в случая от доказателствата по делото, а именно показанията на свидетелите Т. и К., които са били очевидци на поведението на подсъдимия, подкрепени макар и косвено от тези на свидетеля Б., както и отчасти от обясненията на самото подсъдимо лице, което не отрича предоставянето на паричната сума, както и отчасти от показанията на свидетеля Ю., а също и от установеното при претърсването и изземването, обективирано в съответния надлежен протокол с фотоалбум, за което свидетелстват и М. и С. и самите приобщени веществени доказателства, става ясно, че подсъдимият Ш. Ю. е осъществил две от изпълнителните деяния, посочени в разпоредбата на чл.304, ал.1 от НК, като е предложил и впоследствие и дал дар на длъжностни лица, а именно въпросните три банкноти от общо 200 евро, конкретно предоставени в ръката на свидетеля Т.. Според ТР № 1/2021 г. на ОСНК на ВКС при формата на изпълнителното деяние „предложи“ деецът изразява недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице с посочената в нормата на чл.304 от НК цел, а при формата „даде“ се има предвид, че деецът осъществява активна дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху съответната облага чрез предоставянето й на длъжностно лице по такъв начин, че то да може безпрепятствено да упражни фактически действия спрямо нея. В случая, както става ясно от показанията на свидетелите Т. и К., тогава, когато му било обяснено, че продажбата на стоките с поставени върху тях знаци на защитени търговски марки, без разрешението на маркопритежателите, е престъпление и това ще наложи извършване на действия, включително и изземване на стоки от обекта, подсъдимият с думи и изрази е започнал да отправя предложения нещата да не стигат до там и да се разрешат по друг начин, като е заявил включително, че желае да почерпи полицейските служители, което с оглед на обичайното разбиране у нас за употребата на подобна фраза в подобна ситуация и контекст, насочва на извод именно за желание за предоставяне на подкуп. Предаването впоследствие в лист хартия на свидетеля Т. на трите инкриминирани банкноти пък съставлява именно прекъсване на фактическата власт на подсъдимия над паричната сума и установяване на такава от свидетеля, с което е осъществено и изпълнителното деяние „даде“. Двете изпълнителни деяния са осъществени последователно, като правилно поведението на подсъдимия е било квалифицирано в обвинителния акт като едно престъпление, доколкото двете отделни форми на изпълнителното деяние са били обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление. В тази насока е именно разрешението, дадено в Решение № 47/2023 г. по н.д. № 810/2022 г. на Първо н.о. на ВКС. Престъплението е било довършено, доколкото, както се каза, е била прекъсната фактическата власт на дееца върху облагата и тя е била предоставена на длъжностните лица по начин, който им позволява безпрепятствено да изразят отношението си към нея – чрез приемането й, или чрез отказ да я приемат /съгласно т.2 от ТР №1/2021 г. на ОСНК на ВКС/. Според ППВС № 8/1981 г. парите съставляват именно дар по смисъла на НК. Категорично от доказателствата по делото се установява и длъжностното качество на лицата, на които посоченият дар е бил даден, а именно свидетелите Т. и К., като и двамата към датата на деянието са били полицейски служители, надлежно назначени на служба в държавно учреждение – Министерство на вътрешните работи. Обстоятелството, че свидетелите Т. и К. са изпълнявали длъжности на полицейски органи към датата на деянието, за което се съди от приложените писмени доказателства, определя и правната квалификация на деянието по чл.304а от НК. Тук възраженията на защитата относно това дали към датата на деянието свидетелите Т. и К. са имал правомощията да извършват започнатата проверка в обекта на подсъдимия и вадените от там заключения по същество, не могат да бъдат счетени за основателни. Касае се до полицейски служители, които са били надлежно назначени на изпълнителска длъжност в отдел, занимаващ се с разкриване и препятстване на икономически престъпления, каквото по характер е и престъплението по чл.172б от НК, доколкото същото е вид престъпление против интелектуалната собственост. Към датата и часа на появата им в обекта на подсъдимия Ю. свидетелите Т. и К. са били в рамките на работното си време, като са били изпратени в посочения квартал на гр.Пловдив по разпореждане на прекия си началник като придадени сили към полицейските сили от ••• Пловдив, обслужващо кв.“•••“. Видно е от приложената заповед относно определяне на друг начален и краен час на работния ден, че в същата освен изрично възложени задачи по недопускане на нарушения на изборното законодателство, свързани с предстоящите парламентарни избори от април 2026 г., е възложено предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления от общ характер. Доколкото от правомощията на служителите от ••••••, в който са изпълнявали служебните си функции посочените свидетели, са обхванати именно подобен тип престъпления, като това по чл.172б от НК, във връзка с което са били установени данни при проверката им на място в обекта на подсъдимия и доколкото според възложените общи правомощия по ЗМВР полицейските органи дължат намеса всякога при установяване на данни за извършено или извършващо се престъпление, то изцяло в правомощията на свидетелите Т. и К. е било извършването на проверка в търговския обект, в който видимо са били изложени дрехи със защитени търговски марки, изискване на документация във връзка с дейността по предлагането им за продажба, както и съответно докладване с цел уведомяване на компетентните да осъществят последващи действия полицейски органи. От субективна страна, съдебният състав намери, че е налице осъществяване на деянието от подсъдимия Ю. с пряк умисъл със съзнавани и целени общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид, както изречените от него реплики, за които еднопосочно свидетелстват Т. и К., така и обективните му фактически действия по даване на паричната сума, които се и признават от подсъдимото лице. Видно е, че поведението на подсъдимия Ю. е станало активно именно тогава, когато същият е разбрал, че полицейските служители имат намерение да осъществят законови действия, свързани с установените от тях данни за престъпление по чл.172б от НК, като самият подсъдим е заявил в обясненията си, че е знаел, че това, че продава дрехи със защитени марки, е забранено. В тази връзка и след като му е било и обяснено, същият е бил наясно относно процедурата, която предстои. Ето защо и поведението му, свързано и с изречените реплики, особено тази за предлагане на почерпка, които обичайно се употребяват в такъв контекст, ясно очертава намерението и целта му, а именно да бъдат игнорирани задълженията на полицейските служители в негова полза, или да не се довърши с надлежните действия започналата проверка, която изцяло е била в правомощията на свидетелите К. и Т., всеки от тях като полицейски орган, изпълняващ задължения във връзка с разкриване на икономически престъпления, каквото по характер е престъплението по чл.172б от НК. В случая подсъдимият Ю. с действията си е целял да предотврати установяването по надлежния ред на това престъпление и събирането на доказателства за същото, като е бил с ясна представа за неблагоприятните последици от установяване на последното, а именно изземване на стоките от магазина, който е стопанисвал и подвеждането му под наказателна отговорност. В показанията на свидетеля О. Ю., както и отчасти в обясненията на подсъдимия Ю. се излагат мнения и заключения относно това, че едва ли не подсъдимият е бил принуден да осъществи престъпното деяние поради конкретното поведение на полицейските служители Т. и К.. В тази насока се твърди, че свидетелят Т. бил използвал реплики, което е било отречено от последния при проведена очна ставка, а именно въпроси от типа дали подсъдимият или баща му „имат някакъв жокер“, както и че иначе в обекта „ще се напълни с полиция“, които реплики навеждали на извод, че свидетелят Т. сам бил поискал предоставянето на подкуп. На първо място, според съдебния състав не може да се приеме за достоверно твърдението на подсъдимия, както и на свидетеля Ю. изобщо за употребата на подобни реплики от страна на свидетеля Т. на фона на заявеното също от подсъдимия и свидетеля Ю., че полицейските органи са обявили, че са такива още пред обекта, че са пристъпили към проверка, като най-напред са изискали документи, каквито не са им били предоставени, че са проверили дрехите и най-вече, че именно от свидетеля Т. е било осъществено обаждане по телефона, което на фона на показанията на Т. и К. и косвено тези на Б. относно осъществения устен доклад за установеното на място и необходимата последваща организация на действията, не би било логично поведение, ако свидетелят Т. действително е принуждавал, както казва свидетелят Ю., или ако е изнудвал подсъдимия Ю. за пари. На второ място, твърдените реплики, с които се сочи да е била осъществена тази своеобразна принуда, дори и да бяха употребени, не може да се приеме, че навеждат именно на извода, който се заявява от подсъдимия, като се има предвид, че разговорът е бил свързан с изискване на документи от подсъдимия, а именно такива, които да му позволяват законно осъществяване предлагане на установените стоки за продажба и каквито документи, ако подсъдимият бе притежавал, нямаше да се стигне до организирането и осъществяването на претърсването и изземването на дрехи и други стоки в последствие. В тази връзка в контекста на разговора за документите, който е бил воден, употребата на подобна реплика би могла да има и съвсем друга конотация, а не такава, каквато се твърди от подсъдимия да е разбрал, тоест, че ако подсъдимият има надлежни документи следва да ги даде, а иначе ще започне същинското разследване за престъплението по чл.172б от НК. Действително, съгласно чл.306 от НК не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта. Общата дефиниция за изнудване включва действия, които съставляват заплаха за правата и законните интереси на изнудения и които действия, освен това, са противозаконни. Изнудването може да се осъществи и посредством заплаха, че длъжностното лице ще изпълни свои законови задължения, ако не му бъде даден подкуп, но само в случай, че от изпълнението на тези задължения за изнудваното лице могат да произтекат неблагоприятни последици, или то да претърпи значителни вреди. Когато обаче тези последици или вреди за лицето биха настъпили като резултат от реализирането на законна дейност по събиране на доказателства за извършено престъпление, не би могло да се говори за изнудване към подкуп, тъй като не се касае до действия, свързани със злоупотреба с власт, а подсъдимият е предоставил паричната сума не за да постигне правомерен за себе си резултат, а за да не бъде разследван и съответно санкциониран за извършено от него престъпление. В тази насока са т.9, т.16 от Постановление 8/1981 г. на Пленума на ВС, както и Решение № 599/1978 г. по н.д. 631/78 г. на ВС. Отделно от това, за да е налице хипотезата на чл.306 от НК следва подсъдимият да е съобщил за изнудването незабавно и доброволно на властта, каквото поведение в случая изобщо нито се твърди, нито е установено да е било осъществено. Възраженията на защитата, свързани с това, че в конкретния случай е била налице провокация към подкуп, съдът също намери за неоснователни. Посочената правна хипотеза е визирана в разпоредбата на чл.307 от НК и изисква преднамерено създаване на обстановка или условия, за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп, но с една специфична цел – да се навреди на онзи, който даде или приеме подкупа. Следва да се има предвид, че по принцип нормата на чл.307 от НК не е основание за изключване на наказателната отговорност на далия подкупа, дори да се докаже, че е бил провокиран да го извърши /Решение № 260004/2022 г. по в.н.о.х. д. 100/2021 г. на ВКС/. В тази насока според тълкуването, дадено отново в Постановление 8/1981 г. на Пленума на ВС, за да е осъществен този специфичен състав на престъпление по чл.307 от НК е необходимо наличие на склоняване, убеждаване, мотивиране на провокирания да реши да даде дар и то с цел да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Изисква се даващият подкупа да е бил поставен в такава ситуация от другиго, че иначе той не би извършил престъплението, ако не е било налице провокационното поведение на провокатора. Изисква се сиреч, първо създаване на специфична обстановка или условия, за да се предизвика даването на подкуп, което предполага на плоскостта и на конкретния казус, да е било осъществено особено активно и настоятелно поведение на полицейските служители и осъществено толкова активно въздействие по убеждаването му, че подсъдимият да не е имал различен избор, макар принципно той винаги да би могъл да избере да се въздържи от корупционно поведение. На второ място, изисква се това оказано въздействие да е с цел да се злепостави подсъдимото лице. Теорията приема, че ще липсва провокация към подкуп, тогава, когато лицето, което го е дало, е искало да получи желаните и благоприятни за него последици, а в случая, както става ясно, подсъдимият Ю. не е дал подкупа, за да се защити от заплахата от неправомерно въздействие и засягане на правата му от страна на полицията, а с цел да не бъдат изпълнени законови задължения по разкриване на извършено от него престъпление против интелектуалната собственост. Като изхожда и от съдържанието на практиката на ЕСПЧ по въпроса относно доказателства, придобити при провокация от страна на полицейски органи, обективирана в решенията Раманускас срещу Латвия, Банникова срещу Русия, Фрухт срещу Германия, съдебният състав намери, че в конкретния случай не може да се говори за преднамерено създадена от полицейските органи ситуация с цел да се злепостави подсъдимото лице, доколкото първопричината свидетелите Т. и К. да влязат в работещия магазин на подсъдимия Ю. и да пристъпят към някакви действия по проверка са именно забелязаните от тях през витрината артикули, изложени за продажба и сериозните данни и съмнения относно наличието на осъществяващо се престъпление по чл.172б от НК. Принципите, изведени в посочените решения на ЕСПЧ, са свързани с поведение на полицията, което да не предизвиква, а да се „присъедини“ към развиваща се престъпна деятелност, като действията на полицейските органи се ограничат в пасивно разглеждане и последващо разследване на престъпната дейност, без да се упражнява влияние, така че извършващият престъплението да се склонява да го осъществи. Прието е, че се излиза от посочения стандарт тогава, когато е налице настойчиво подтикване на подсъдимото лице, или подновяване на офертата при негов отказ да осъществи престъпната дейност. В случая според съдебния състав действията на свидетелите Т. и К., свързани с подкупа, могат да се определят именно като пасивен по същността си начин да разследват криминалната дейност на подсъдимия Ю., доколкото от показанията им става ясно, а това не е и в съществено противоречие със заявеното от самия подсъдим и неговия баща, че след като изрично са му посочили, че предлаганите от него неправомерни начини за разрешаване на ситуацията не са приемливи и подсъдимият е продължил активно със своите предложения, то това именно е наложило и свидетелят Т. да уведоми своя пряк началник по телефона за тази ситуация, от когото е получил и съответни инструкции в случай на проявена настоятелност и осъществяване на заявеното намерение от страна на подсъдимия, свидетелите да запазят местопроизшествието и съответно доказателствата за деятелността му. Така на практика свидетелите полицейски служители са изчакали развитието на ситуацията, като са последвали подсъдимия Ю. през посочената им врата, където са станали очевидци на предоставения дар под формата на парична сума. Не може да се извлече от доказателствата по делото, че в случая са били симулирани от полицейските служители и са се представяли привидно условия за реализиране на подкуп, като се има предвид, че те са заявили още в самото начало на подсъдимия Ю., че поведението му във връзка с предлагането на стоки със защитени търговски марки без разрешение от маркопритежателите е престъпление, което му е било и известно, както и че в тази връзка предстои задължително да се извършат действия, насочени към бъдещото реализиране на наказателната му отговорност за това престъпление. Сиреч, не е била налице привидно създадена ситуация, която да се ползва за подтикване на подсъдимия да даде подкуп, а реална ситуация на извършващо се от него престъпление, което задължително е предполагало разследване, за което още първоначално свидетелят Т. е уведомил свидетеля Б.. Отделно от това, при провокацията се изисква наличието на специална цел – да се злепостави провокираното лице. В случая, както става ясно и от показанията на свидетелите – полицейски служители, и от обясненията на подсъдимия, никой от полицейските служители не е познавал подсъдимия от по-рано, нито са имали предходни лични, или свързани със службата на Т. и К. отношения, нито Ю. е бил криминално проявен и познат по някаква линия, за да може да се извлече някакъв конкретен мотив именно той да бъде провокиран точно в този ден да извърши престъплението по чл.304а от НК. Заявеното от защитника, че по този начин свидетелите – полицейски служители биха реализирали някакъв своеобразен служебен успех, не намират опора в доказателствата, като става ясно и от показанията на свидетеля Б., че случая с разкриването на подкупа не е бил разглеждан като по-специфичен в работата на отдела, нито му е било обърнато някакво особено внимание. Отделно от това такъв предполагаем от защитата стремеж на полицейските служители да извлекат положителни дивиденти за себе си заради разкриване на подобен случай, не изпълва специалната цел по чл.307 от НК. Според възраженията на защитника на подсъдимия действията, свързани с оставянето на вещественото доказателство – банкноти на посочено точно от полицейските служители място в чекмеджето на бюрото, за което според защитника подсъдимият бил принуден, очертавали именно хипотеза на провокация към подкуп. Следва да се има предвид обаче, че тези действия са били осъществени след фактическото довършване на престъплението по чл.304а от НК и същите съставляват такива по запазване на веществени доказателства за това престъпление, като е видно, че едва тогава е проявена описаната активност на полицейските служители и това е обяснимо така, предвид необходимостта да се обезпечат доказателства за вече извършеното престъпление, на което полицейските служители са станали очевидци. Преди това поведението на полицейските служители е било пасивно, като след като е било докладвано изрично изразеното от подсъдимия намерение, за което му е било заявено, че не е съответно на закона и въпреки това подсъдимият е продължил с офертите си, те са изчакали решението на подсъдимия и развоя на ситуацията. Едва след това са проявили критикуваната от защитника активност в поведението си по осигуряването предмета на престъплението подкуп на място, на което да бъде запазен до надлежното му изземване. Установената специфика на развилата се ситуация не дава основания за сериозни упреци към поведението на свидетелите – полицейски служители. Приведеният от защитата пример с нож от убийство не е удачен, като се има предвид и характера на самото веществено доказателство - в единия случай става въпрос за средство на престъплението, а в другия - за предмет, който, освен това, подлежи и на отнемане по реда на чл.307а от НК. Предвид всичко изложено и с оглед на съвкупността от установени в хода на разследването факти, сочеща, както на действията по предлагане и по даване на подкуп, така и на съответната негова волева насоченост – да се подкупят длъжностни лица – полицейски органи - с цел да бъдат мотивирани във връзка с поведението им по служба да проявят бездействие, очертава извод за доказаност на обвинението по посочената в обвинителния акт правна квалификация по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. Ето защо и с присъдата си съдът призна подсъдимия Ш. Ю. за виновен в извършване на това престъпление. Относно определяне на наказанието, съдът, прецени, че за престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен с присъдата, се предвиждат, според последната редакция на чл.304а от НК от 2025 г., в сила от преди датата на инкриминираното деяние, кумулативни наказания лишаване от свобода до десет години и глоба от 10 000 до 30 000 лева. Съдът при определяне на наказанията взе предвид наличния превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Като такива съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, свързано с полагане на грижи за малолетни деца, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, включващо и дадените обяснения, спомогнали за изясняване на делото. Не би могъл да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство размерът на сумата, предмет на престъплението, като се изхожда от обстоятелството, че с престъплението подкуп се засягат и увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица, като този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществения апарат. В този смисъл и даването на подкуп на длъжностно лице и в случая на полицейски орган, за да не извърши действия по служба, независимо от обстоятелството колко ниска е стойността на предмета на престъплението е особено укоримо и определя обща висока степен на обществена опасност. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът определя самият механизъм на осъществяване на престъплението – посредством осъществяване на две от изпълнителните форми на същото, настоятелно и целенасочено, въпреки отправеното му предупреждение, което допълнително демонстрира и неуважително отношение на подсъдимия към полицейски органи. При това положение и съдът намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съответно под средния размер на предвидените наказания, като не намира в случая отразените смекчаващи обстоятелства да се характеризират с многобройност в сравнение с общите случаи, или да имат характеристика на изключителност. Като справедливо и съобразено с личността на извършителя съдебният състав намери, че ще е наказанието лишаване от свобода за срок от една година, а като взе предвид и данните за имотното и семейното състояние на Ю., който се грижи за три деца, намери, че кумулативното наказание глоба, което предвижда нормата на чл.304а от НК, следва да е в минималния размер от 10 000 лева. С оглед приемането на ЗВЕРБ и промяната на официалната валута на Република България съобразно с чл.4, вр. с чл.3 от ЗВЕРБ, вр. с Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г., сумата бе преизчислена в евро и така с присъдата се наложи кумулативно наказание глоба от 5112,92 евро. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдебният състав счете, че следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. В случая налице са по отношение подсъдимия Ю. формалните предпоставки за отлагане на наказанието с оглед размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и липсата на предходни осъждания, като съдебният състав прецени и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не се налага задължително той да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение. Затова и изтърпяването на наказанието му лишаване от свобода бе отложено с минималния изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, като за този си извод съдът взе предвид, че деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от посочения вид и личната обществена опасност на подсъдимия, също не следва да се определя като по-висока. Ето защо и съдът намери, че изпитателен срок в посочения размер ще е достатъчен за лична преоценка на поведението на подсъдимия и съобразяване с установения правов ред за в бъдеще. Данните за личността на подсъдимия, включващи и поведението му пред съда, от една страна и отношение към извършеното, от друга, както и тези за извършеното от него престъпление, което, както се каза, не се отличава особено от обикновените случаи на престъпления от този вид, показват, че така определените кумулативно наказания лишаване от свобода със съответен изпитателен срок и глоба, се явяват справедливи и адекватни на целите, визирани в чл.36 от НК и чрез тях ще се постигне необходимия поправителен и превъзпитателен ефект. Предвид наличието на предварително задържане от 24 часа по ЗМВР и и впоследствие по реда на НПК за 72 часа и определяне на наказание лишаване от свобода, то с присъдата си съдът постанови приспадането на предварителното задържане от наказанието лишаване от свобода от 08.04.2026 г. до 11.04.2026 г. на основание чл.59 от НК. С оглед императивността на разпоредбата на чл.307а от НК и като взе предвид, че веществените доказателства – три броя банкноти, една с номинал от 100 евро и две с номинал по 50 евро с отразени серийни номера в присъдата, които са налични и се съхраняват при Домакин на ОД МВР Пловдив /предадени в трезор/, съставляват предмет на престъплението, съгласно разрешението по т.3 от ППВС №8/1981 г. по н.д. № 10/81 г., съдът постанови с присъдата си те да бъдат отнети в полза на Държавата. Другото веществено доказателство – бял лист с напечатан болничен лист на името на лицето Р. Ю. съдът постанови да се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в сила. По делото не са били сторени разноски, поради което и съдът не е дължал произнасяне по реда на чл.189 от НПК. По изложените мотиви и съдът постанови своята присъда. Съдия при Окръжен съд Пловдив: