Решение № 299 от 12.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение от 05.01.2023 г. по т.д. № 1165/2020 г. на СГС, VI-14 състав е осъдена „Телевизия Евроком“ ООД да заплати на Сдружение „Артистаутор“ на правно основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, сумата 5000 лева, предявена като частичен иск от пълния размер на иска 39 500 лева – за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неправомерно използване на дублажни версии на чуждестранни филми – обекти на сродни на авторските права от страна на „Телевизия Евроком“ ООД, в периода 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ответникът „Телевизия Евроком“ ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва изцяло. Поддържа, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се сочи, че в решението има несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина. Въпреки липсата на такова твърдение в исковата молба съдът приел, че в периода 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г. те са участвали в звукозаписа на дублирана версия от серии от „Пълна къща“ в програмата Екидс, излъчвана от националната кабелна телевизия „Евроком“ от Студио „Доли“. Напротив, в писмо на „Доли Медиа Студио“ ООД изрично било посочено, че артистите-изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г. през последните години 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са дублирали сериала „Пълна къща“. Невярно било и посоченото от съда, че факта на ползването се установявал от справката и огледа на компакт диск със запис на произведенията. Представената справка била частен свидетелстващ документ, създаден от ищеца, а компактдискът съдържал запис на серии от „Пълна къща“, с оглед индивидуализиране на артистите- изпълнители, които са извършили дублаж, а не на излъчени в процесния период серии, по твърдения на самия ищец. Не било вярно и приетото, че използването се установявало с изготвената от Артистаутор справка за приложение процедурата за мониторинг, която била частен свидетелстващ документ. Намира, че невярно съдът приел липсата на договор между „Телевизия Евроком“ ООД и артистите-изпълнители за отстъпване на правата им, като се позовава на представени от ответника договори. Поддържа, че договорите за извършване на звукозаписа са сключени на основание чл. 42 ЗАПСП, който е приложим спрямо артистите-изпълнители на основание чл. 84 ЗАПСП. Телевизията била продуцент на звукозаписа, който е поръчал извършването му чрез Студио Доли, като артистите- изпълнители отстъпили правата за използването му на Телевизия Евроком чрез косвения представител Доли Медия. Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗАПСП продуцентът имал право да използва създадения звукозапис без разрешение на артиста-изпълнител, за целта, за която същият бил поръчан. В процесния случай не била приложима нормата на чл. 37, ал. 2 ЗАПСП, тъй като тя се отнасяла за използването на вече създадено произведение. Като приел друго, съдът постановил решение в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът приел, че продуцентът е ползвател. Използването от страна на продуцента на звукозаписа било уредено в чл. 86 ЗАПСП и представлявало собствено, самостоятелно, оригинерно възникнало правно основание по силата на закона за срока по чл. 89, ал. 1 ЗАПСП. Продуцентът бил ползвател по смисъла на т. 6 от § 2 от ДР на ЗАПСП само когато използвал вече готово произведение, а не и такова, което сам бил поръчал да бъде създадено. Жалбоподателят поддържа още, че СГС извършил процесуално нарушение, като изобщо не се произнесъл по доказателственото искане на жалбоподателя-ответник по чл. 192 ГПК, целящо да бъде установено обичайното възнаграждение за дублаж от артисти-изпълнители, което включвало изработка и отстъпване на права. Поддържа пред въззивната инстанция това свое искане да бъдат задължени трети неучастващи по делото лица – звукозаписни студия да представят ценоразпис за заплащане на артистите изпълнители при дублаж и отстъпени права на български език на сериал („Доли Медия Студио“ ЕООД, ЕТ „Мависта – С. П.“, „Андарта“ ЕООД, „Медиа Линк“ АД). На следващо място жалбоподателят сочи, че по отношение артиста-изпълнител Д. К. ищецът не е представил договор за членство или пълномощно от него за защита на правата му от Сдружението-ищец, което доказвало липса на процесуална легитимация на ищеца по отношение защита правата на Д. К.. Излагат се и доводи за неприложимост на презумпцията за дължим размер на обезщетението в размер на 500 лева на епизод. В нарушение на процесуалния закон съдът не допуснал и събиране на доказателства за логото на телевизионната програма, поради което представя две справки от Патентното ведомство относно срока на регистрация на различните марки на телевизията. Сочи, че представеният диск и записите на него са със старото лого, чийто срок е изтекъл на 22.05.2018 г., което доказвало че записите не са излъчени през 2019 г. Ищецът Сдружение „АртистАутор“ е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат се доводи за неправилност на разсъжденията на ответника по приложението на материалния закон, както и за липса на текстове със съдържанието, сочено от ответника в представените от него договори. Намира твърденията на ответника за наличие на процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд за неверни. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът Сдружение „Артистаутор“ е твърдял в исковата си молба, че е организация за колективно управление на права, сродни на авторското, по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Артистите-изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г. били членове на Сдружението и озвучавали дублажа на серийното аудиовизуално произведение „Пълна къща“, всеки епизод от което е самостоятелен обект на сродни права. Дублажът бил осъществен в звукозаписно студио „Доли“, като били записани множество епизоди, всеки с продължителност между 20 и 24 минути. В резултат на това за артистите-изпълнители възникнали сродни права по смисъла на чл. 74 ЗАПСП. Ищецът установил, че в периода 01.02.-31.05.2019 г. дублираните серии многократно били предавани в програмата „ЕКИДС“, която се управлявала от ответника „Телевизия Евроком“ ООД, а именно 79 пъти. Ищецът сочи, че артистът-изпълнител имал изключително право да разрешава срещу възнаграждение излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването и видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение. Тези права следвало да се отстъпват с писмен договор, в който да се уговаря и съответното възнаграждение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗАПСП. Между ответника и посочените артисти-изпълнители или с АртистАутор, като техен представител, нямало такъв договор за 2019 г. Ето защо ответникът дължал да заплати обезщетение за неправомерното използване на произведенията на артистите-изпълнители. Това обезщетение било за пропуснати ползи – възнагражденията, които биха били получени от артистите-изпълнители при законосъобразно уреждане на правата им върху дублажните серии. Ищецът поддържа, че тъй като нямало как да бъде определено това възнаграждение по друг начин, то същото следва да бъде определено по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП в минималния предвиден размер, а именно по 500 лева за нарушение права върху всеки закрилян обект, като предвид общия брой излъчени епизоди справедливото обезщетение, което ответникът дължал да заплати, било 39 500 лева. Предвид изложеното е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5000 лева, представляващи частичен иск от общо дължимата се сума 39 500 лева – обезщетение, начислено по реда на чл. 95а ЗАПСП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Ответникът „Телевизия Евроком“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал иска. Поддържа, че ищецът не е процесуално легитимиран да предявява иска, тъй като не бил упълномощен от членовете си за защита на конкретните произведения, а такова изрично упълномощаване се изисквало от чл. 94а1, ал. 2 ЗАПСП вр. чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП. Принадлежността на правото на иска била абсолютна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и без нея искът бил недопустим. Оспорена е доказателствената стойност на представената от ищеца Справка за излъчванията на „Пълна къща по програмата ЕКИДС“, която била частен свидетелстващ документ за твърдените факти и като такъв не се ползвала с доказателствена стойност. На следващо място е посочено, че дружеството разпространява телевизионно съдържание чрез предаване по кабел и сателит, но не и чрез излъчване по смисъла на т. 5 от § 2 от ДР на ЗАПСП. Заявено е, че през исковия период ответникът не е излъчвал 79 пъти сочените епизоди. Не били представени и договори на посочените артисти-изпълнители за дублаж на тези серии. Оспорен е размерът на претенцията и начинът, по който е определен. Посочено е, още, че повечето звукозаписни студия имат тарифи за заплащане на дублаж на български език и въз основа на тях можело да се определи размерът на евентуално дължимото се в случая обезщетение. За установяване на твърдените факти и обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, като е приет и запис на сочените от ищеца произведения върху технически носител – компактдиск. От събраните доказателства и служебни справки, направени от съда, се установява следното: Установява се на първо място от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, че ищецът Сдружение „Артистаутор” е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, която управлява и защитава правата на артистите-изпълнители, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП с № 56-00-25 / 10.04.2013 г. От справка на електронния сайт на Сдружение „Артистаутор“ се установява, че там е публикуван списък на членовете на Сдружението, сред които са и Д. И. Г. – Ф., Д. Н. К., Р. К. П. и Т. П. Г.. Видно от представените като доказателства по делото три броя членски договори от 06.12.2012 г., 17.07.2012 г., 02.07.2019 г. между сдружението и носителите на права - негови членове Д. И. Г. – Ф., Р. К. П. и Т. П. Г., АртистАутор има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на сродни права, по начините, описани в чл. 76 от ЗАПСП, включително чрез излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел и сателит на изпълненията на артистите- изпълнители. Ищецът е представил изготвена от него справка за излъчванията на „Пълна къща“ в програмата на ЕКИДС в периода февруари 2019 г. – май 2019 г. Представени са от ищеца и негови Вътрешни правила и процедура за провеждане на мониторинг от Сдружение „Артистаутор“. Ответникът е представил Договор от 02.01.2005 г., сключен между Евроком – Национална кабелна телевизия“ ООД, наричан „Продуцент на звукозаписа“ и „Доли Медиа Студио“ ЕООД, наричано „Студиото“, с който продуцентът е възложил на Студиото да организира и участва в обработката на аудиовизуални произведения чрез превод, субтитриране, дублаж и озвучаване, и създаване на звукозапис на дублажна версия на всяко произведение срещу заплащане, като заглавията се уточняват в протоколи към договора. Договорът е сключен за срок от две години. В изпълнение на договора е уговорено, че студиото от името и за сметка на продуцента, придобива от носителите на авторски и сродни права, участващи в създаването на звукозаписа правото по чл. 42, ал. 1 ЗАПСП и го отстъпва на продуцента на звукозаписа, а именно: правото да използва обработеното аудиовизуално произведение по всички допустими от закона начини в това число излъчвано по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство. За отстъпените права продуцентът се задължава да заплаща възнаграждение съобразно тарифа. На 02.01.2007 г. е подписан идентичен по съдържание договор, който е безсрочен. По реда на чл. 95е ЗАПСП е изискана информация от „Доли Медия Студио“ ЕООД, каквато е постъпила на 13.01.2021 г. В депозираното писмо третото неучастващо по делото лице е посочило, че извършва услуги по дублиране и субтитриране на български език на аудиовизуални произведения, което е основният бизнес на студиото. Тези дейности извършва само и единствено по поръчка на клиент (продуцент на звукозапис) съгласно сключен договор. За тези дейности студиото ангажира по договори преводачи и артисти-изпълнители, чиито права придобива от името и за сметка на своите клиенти. Посочено е, че през годините 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и 2020 г. артистите-изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г. са дублирали различни аудиовизуални произведения, но не и сериала „Пълна къща“, поради което студиото не може да предостави договори с тях за такъв дублаж. Представени са договори от 05.01.2007 г. между „Доли Медиа Студио“ ЕООД и артистите изпълнители Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г., които са с идентично съдържание и с които посочените артисти-изпълнители се ангажират да участват в обработката на аудиовизуални произведения, чиито заглавия се уточняват допълнително, като озвучават роли/четат текст на български език и отстъпват на студиото изключителното право техните изпълнения да бъдат използвани по всички допустими от закона начини в това число да бъдат излъчвани по безжичен път или предавани и препредавани чрез кабел или друго техническо средство и др. От извършения оглед на компакт диск в съдебно заседание на 01.06.2021 г., по делото се установява, че отделните десет серии на „Пълна къща“, записани в него, са представени от „Евроком“, филмът е обработен от продуцентска къща „Доли Медия Студио“ ЕООД, като в екипа са включени Д. Г., Д. К., Р. П. и Т. Г., които озвучават дублажа на епизодите от серийното аудиовизуално произведение „Пълна къща“. Пред въззиввната инстанция са допуснати и приети като доказателства Справки за търговска марка ЕКИДС, заявена на 08.02.2019 г. и регистрирана на 02.01.2020 г. със заявител и притежателя ЕВРОКОМ – Национална кабелна телевизия“ ООД. Събрана е и информация от третите неучастващи по делото лица ЕТ „Мавист Студио – С. П.“, „Доли Медия Студио“ ЕООД и „Медия Линк“ АД относно тарифите, които са ползвали през 2019 г. за заплащане дублаж от артисти изпълнители, включващ и отстъпване правата на артистите-изпълнители, като посочените от трите звукозаписни студия тарифи са между 45 и 50 стотинки на минута. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Предявен е иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП от лице, което твърди, че е организация за защита на колективни права в защита на сродни на авторското право на четирима свои членове върху техни изпълнения – дублаж на филма „Пълна къща“, които са нарушени от ответника в периода 01.02.2019 г. – 31.05.2019 г. чрез излъчване на дублирани серии на посочения филм без разрешение от артистите-изпълнители, извършили дублажа и без изплащане на възнаграждение, като се претендира изплащане на обезщетение за нанесените вследствие на нарушението обезщетение. Съгласно чл. 94 ЗАПСП колективно управление на авторски или сродни на тях права (колективно управление на права) e дейност по управлението на авторски и/или сродни на тях права едновременно от името и за сметка на повече от един носител на авторски и/или сродни на тях права (носител на права) в тяхна обща полза. Ищецът АртистАутор е именно такава организация за колективно управление на права, вписана в регистъра на Министерство на културата, като от посочената по-горе служебна справка се установява, че артистите-изпълнители, посочени в исковата молба, са нейни членове. Според чл. 94а1 ЗАПСП упълномощаването за колективно управление на права се извършва писмено и изрично за всяка категория права, видове права, видове произведения или други видове обекти на закрила (видове права, произведения или други обекти на закрила). Колективното управление на права се осъществява от организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права – чл. 94а ЗАПСП. Според чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП право на иск по чл. 95, 95а и 95б освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите. По делото са събрани писмени доказателства само за това, че АртистАутор са упълномощени от трима от посочените четирима артисти-изпълнители (за Д. К. не се установява да е сключил договор за управление на сродни права от ищеца), чиито сродни на авторските права са нарушени от ответника. Активната процесуална легитимация на АртистАутор в случая обаче не се предпоставя от предварително отстъпване на индивидуални права, което следва от разпоредбата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2-ро ЗАПСП, съгласно която организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки по ЗАПСП, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП (списък на членовете, оповестен публично на интернет страницата на сдружението). При справка от интернет страницата на сдружението е видно, че е публикуван списък на членовете на организацията, между които фигурират и физическите лица, посочени в исковата молба като изпълнителите, чиито права се защитават с предявените осъдителни искове (Д. И. Г. – Ф., Д. Н. К., Р. К. П. и Т. П. Г. ). С оглед на това и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да оборват установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция, се налага извод, че АртистАутор е носител на правото да управлява съответно да търси защита на сродните на авторските права, които са възникнали в полза на тези физически лица – техни членове. Следователно, ищецът като надлежно регистрирана организация за колективно управление на права има правото да предяви иск пред съда за защита на тези чужди сродни на авторското права от свое име при условията на процесуална суброгация, при неприложимост на изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното право да участва в процеса (чл. 95, ал.2, изр. 3-то ЗАПСП), поради което предявеният иск е допустим по отношение защита правата и на четиримата артисти- изпълнители, а оплакването на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно. За да бъде основателен предявеният иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП ищецът следва да установи при условия на пълно и главно доказване следния фактически състав: 1/ че съществува обект на сродно на авторското право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП (т.е., че посочените в исковата молба четири физически лица озвучават/дублират епизодите от филма „Пълна къща“ и това тяхно изпълнение се закриля от закона посредством придобиване на сродни на авторското права); 2/ нарушението на сродното право, (че ответникът като собственик на детския телевизионен кабелен канал „ЕКИДС“ в периода от 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г. е излъчвал без разрешение на артистите-изпълнители на дублажа и без да е заплатил на последните възнаграждение за това филма „Пълна къща“ общо 79 пъти); 3/вредите настъпили в причинна връзка с нарушението и 4/техния размер. Според чл. 74 ЗАПСП артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. Артистът-изпълнител има защитени от закона неимуществени и имуществени права, сродни на авторското, посочени в чл. 75 и чл. 76 от ЗАПСП, като сред вторите е правото да разрешава срещу възнаграждение излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел – чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Съгласно чл. 72, т. 1 ЗАПСП, артистите-изпълнители имат права сродни на авторското право върху своите изпълнения. Ето защо по делото е установено наличието на защитим от ЗАПСП обект – изпълнение на произведение, осъществено чрез озвучаване на филм на български език. Доколкото твърдението е, че посочените физически лица - членове на ищцовото сдружение Д. И. Г. – Ф., Р. К. П. и Т. П. Г. са озвучавали/дублирали филма „Пълна къща“ на български език и това твърдение се установява посредством оглед на компактдиск, върху който има запис на десет серии от същия филм, то тези физически лица имат сродни на авторското права върху посочените дублажи, уредени в чл. 76 ЗАПСП. Ищецът АртистАутор твърди, че именно посочените права сродни на авторското върху изпълнение – озвучаване на български език (дублаж) на серии на филма „Пълна къща“ от артистите-изпълнители са нарушени от ответника в процесния период и търси защитата им по съдебен ред. Съгласно чл. 95 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. По делото не е спорно, че ответникът излъчва телевизионната програма ЕКИДС. Настоящият съдебен състав намира обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното нарушение чрез излъчване на серии от филма „Пълна къща“ в програмата ЕКИДС в процесния период. Ирелевантно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно приел, че артистите-изпълнители са записвали дублаж на серии от „Пълна къща“ през процесния период, тъй като не това обстоятелство е от значение за наличието на нарушение, а дали през процесния период така дублираните серии са излъчвани от ответника. В записите от филма „Пълна къща“, на които е извършен оглед, няма информация относно времето на излъчването им в програмата ЕКИДС, управлявана от ответника. Представеният Списък на излъчванията на серии от филма „Пълна къща“ през процесния период е от една страна частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, а съдът го преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства и доколкото верността му по същество е оспорена от ответника и за установяването й не са събрани никакви други доказателства, то той не е годен да установи изложените в него факти. Нещо повече, тези факти са изложени от ищеца и същите имат характер по-скоро на негови писмени твърдения, отколкото на доказателство. Ако твърденията съдържаха неизгодни за него факти, този списък би могъл да има доказателственото значение на признание, но доколкото същите са изгодни за ищеца, те нямат такова значение. Други доказателства за излъчването на дублираните от четиримата установени членове на ищцовото сдружение серии в периода от 01.02. д о31.05.2019 г. не са събрани. Ето защо не е необходимо по-нататък да бъде изследвано дали ответникът е имал правата за такова излъчване, отстъпени от артистите изпълнители. Само липсата на излъчване е достатъчно, за да не може да се приеме, че е налице твърдяното нарушение, поради което не е доказан основен елемент от фактическия състав по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, а това от своя страна е достатъчно, за да бъде предявеният иск отхвърлен като неоснователен. Безпредметно е обсъждането на останалите оплаквания на ответника-жалбоподател. Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, противоположен на извода, до който е достигнала първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен. По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има жалбоподателят. Той не е сторил такива, но е бил представляван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 540 лева. За първата инстанция жалбоподателят също има право на юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда по същия ред на 450 лева. Воден от изложеното, Апелативен съд – София