Решение № 23 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 832/2025 г.

Производство по чл. 59 от НПК.

Обжалвано е НП № 25 – 0239 - 001057 от 14.10.2025 година на Началник на РУ на МВР – Асеновград, при ОД на МВР – Пловдив, с което на М. З. Г., ЕГН – •••••••••• с адрес: град Пловдив, ул. •••, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лева- 102.26 евро- сто и два евро и двадесет и шест евроцента/, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.

По същество:

Жалбоподателят, представляван от адвокат Ч., пледира за отмяна на обжалваното НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, релевирани в хода по същество, както и поради незаконосъобразност – касае се за липса на извършено нарушение, което е вменено с обжалваното НП.

Пледира за присъждане на минимален размер разноски за адвокат.

Въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР – Асеновград, изпраща молба – становище, с която сочи, че обжалваното НП е постановено при спазване на административно – производствените правила и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли за намаляване на неговия размер, до минималният такъв, предвиден в Наредбата.

По процедурата:

АУАН Серия GA ) 4151670 e съставен на 07.09.2025 година за нарушение, сочено за извършено на 07.09.2025 година около 17:00 часа, а НП за него е издадено на 14.10.2025 година, с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН и НП са съставени за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП, от надлежни компетентни органи, съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели, вписани в него като очевидци, екземпляр от него е връчен на нарушителя, с разяснени права на възражения.

АУАН не съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити. На първо място следва да се посочи, че като място на извършване на вмененото с обжалваното НП нарушение е извършено на две различни и противоречащи си места, вписани като едно място на извършване на нарушението : в обл. Пловдив, общ.Асеновград, път /Пазарджик – Пловдив/ - Асеновград – Бачково – Чепеларе- Смолян – Рудозем – граница Гърция – километър 53.5.

Следва да се посочи, че път /Пазарджик – Пловдив/ , видно от СПИСЪК н а р е п убл и к а н с к и т е п ъ т ищ а в Р е п убл и к а Б ъл г а р и я .публикувани в ДВ: е път трети клас с номер : с номер 805 (Пазарджик - Пловдив) - п.в. Царацово - Бенковски - Войсил – Съединение е един път, от третокласната пътна мрежа на страната, чиято дължина е 19,6 километра.

Тоест, на този път няма посочения километър 53.5.

На следващо място, посоченото място на извършване на вмененото адм. Нарушение път / Пазарджик – Пловдив/ - Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – граница Гърция, видно от приложения към решението списък на републиканските пътища на територията на РБ, такъв път – Асеновград – граница Гърция, през Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем, не съществува.

Предвид на това, на първо място, са посочени три отделни и различни места, на което се сочи да е извършено нарушението, което се вменява на жалбоподателя, две от които са несъществуващи, което налага извода за липса на посочване на място на извършване на разрешението. Това налага извода за липса на реквизит по чл. 42 ал.1 т.3 от ЗАНН и по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН относно НП, където този порок е инкорпориран и доразвит, но вече като път като Път втори клас № 86.

Път втори клас № 86 от цитирания списък е /Пазарджик- Пловдив/ - Асеновград – Бачково – Хвойна – Чепеларе – Соколовци – Смолян – Търън – Средногорци – Рудозем – граница Гърция,

Който път е различен от този, посочен като място на извършване на нарушението в АУАН и на второ място, в НП не е посочено на кой километър се твърди то да е било извършено , като началото – нулев километър е в град Пловдив.

Видно е, че не е била проведена процедура по чл. 53 от ЗАНН, за да се вменява тепърва с НП ново място на извършване на вмененото адм. нарушение, тъй като по този начин и чрез нарушение на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН, всъщност, за жалбоподателя не става ясно, къде точно се твърди от страна на административно – наказващите органи, той да е извършил вмененото му нарушение. С това напълно е нарушено правото му на защита по начин, който налага извода за допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на обжалваното НП, на процесуално основание.

На следващо място, такова съществено процесуално нарушение е било допуснато и при липса на описание на вмененото нарушение, което е допуснато в АУАН и в НП.

Посочената пътна маркировка М 1, съгласно Правилник за прилагане на ЗДвП, М1 „Единична непрекъсната линия“ . Този тип пътна маркировка се използва, за да очертава, както пътните ленти за движение на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт (т.нар. BUS-ленти), така и границите на платното за движение. На двупосочен път с три и повече пътни ленти с М1 се разделят лентите за срещуположно движение.

Застъпването и пресичането на такъв тип пътна маркировка е

забранено.

Не е посочено обаче, посочената за започнала и извършена маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1, кое какъв вид МПС е било изпреварено и каква опасност това е създало за ПТП- с кого – с него или с други участници в движението.

Следва да се посочи, че липсата на описание на вмененото адм. Нарушение прави защитата срещу фактите невъзможна, а административното обвинение по тези факти – за ненадлежно предявено, поради това, че сочената за извършена маневра изпреварване, винаги е свързана с посочване какво точно се изпреварва – велосипед, каруца, пешеходец, тротинетка, кон, магаре или друга жива сила, трактор, самоходна машина или други.

Липсата на посочване на какво точно е изпреварено при наличие на пътна маркировка М1 налага извода за липса на описание на вмененото адм. Нарушение и прави АУАН непълен като съдържание, с което е нарушена нормата на чл. 42 ал.1т.4 от ЗАНН , а НП – чл. 57, ал.1т.5 от ЗАНН, предвид на това, е драстично нарушено правото на защита на жалбоподателя и това налага извода за допуснато и в посочения смисъл, на съществено процесуално нарушение .

Такова е допуснато и относно правната квалификация , посочена както в АУАН, така и в НП- те е такава по чл. 6 т.1 от ЗДвП, а именно:

Чл. 6. Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,

упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната

маркировка;

Тази правна норма съдържа няколко хипотези, като не е посочено като предложение кое се счита за правна квалификация на вмененото адм. Нарушение, с което всъщност, се стига да това, че реално липсва такава, тъй като не е конкретизирана и това пречи за защитата срещу правото, правейки невъзможна същата, а на следващо място, правото на защита е нарушено, тъй като тази норма има бланкетен характер, поради което винаги за изпълване на нейното съдържание по изискуемия от ЗАНН начин, следва да се посочи правната норма, която конкретизира обвинението в извършване на административно нарушение, което всъщност е довело до липса на правна квалификация е непълнота в съдържанието на АУАН по чл. 42, ал.1 т.5 от ЗАНН и по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН относно съдържанието на НП.

Това налага извода да допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила и налага отмяната на обжалваното НП на процесуално основание.

На следващо място, е налице незаконосъобразност на обжалваното НП.

Това се налага от факта, че вмененото адм. Нарушение не е доказано да е извършено по време, място и начин, описани в АУАН и конкретно – в рамките на обжалваното НП.

По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери за установени следните факти:

На телефон 112 у постъпил сигнал за лек автомобил, каращ рисково и извършващ изпреварване при забранителна пътна маркировка, движещ се посока Асеновград. На място бил изпратен полицейски патрул, с полицейски служители, между които и актосъставителя Б., който изчаквал посочения лек автомобил на кръстовището на Асенова крепост, където го спрял, установил водача - жалбоподателя М. З. Г., както и управляваният лек автомобил – „Фолксваген Тигуан“ с рег. № РВ •••• ВЕ, като след него спрели и автомобил с лица, подали сигнала на телефон 112 и вписани в АУАН като очевидци.

Същият съставил два броя АУАН на жалбоподателя, с различно съдържание.

Видно от съдържанието на същите, часа и местата, сочени за извършени адм.нарушения, същият се е движил в рамките на 25 минути, изминавайки 19,5 километра, за 20 минути, като се твърди да е управлявал рисково и да е изпреварвал при забранителна пътна маркировка два пъти – в 17:25 часа на километър 34 на път Пазарджик – Пловдив – Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – Граница Гърция – километър 34, - вписано в АУАН Серия GA ) 4461701 около 17:00 часа на път /Пазарджик – Пловдив/ - Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – граница Гърция – километър 53.5, вписано в АУАН Серия GA N 4151670 .

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на актосъставителя Б., които кредитира като обективни, логични и последователни и непротиворечиви.

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото – Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи и АУАН Серия GA № 4461701.

От правна страна:

Видно е, че обективно, изминаването с лек автомобил на 19,5 километра за 25 минути, налага управление със скорост от 0,78 километра в час, което първо, чисто технически е невъзможна скорост на МПС , освен ако не е аварирало и второ – движещо се такава скорост МПС не може да извършва маневри изпреварване.

Предвид това, вмененото с обжалваното НП не е извършено, което налага извода, че ангажирането на административно – наказателната отговорност за него е нарушение на материалния закон и налага отмяната на обжалваното НП и на това правно основание.

По разноските:

Предвид отмяната на обжалваното НП на основание чл. 63д, а л.1 от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, следва ОД на МВР – Пловдив, да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат, в размер на минималното възнаграждение, тъй като видно от договор за правна помощ, е договорен хонорар про боно за материално затруднено лице слабо лице, поради което и следва това да бъде сторено при приложение на чл. 36, ал.1т.2 от Закон за адвокатурата“, което възнаграждение следва да бъде определено при прилагане на нормата на чл. 36, ал.3 и ал.4 от ЗА във връзка с чл. 24, от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид искането на процесуалният представител на жалбоподателя за заплащане на минимално възнаграждение по административни дела, следва такова да бъде определено в диапазона от 200 до 300 лева, в размер на 200 лева – двеста лева, което следва да бъде осъдено ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя, като разноски за адвокат.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,