Решение № 986 от 15.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 3151/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, са осъдени дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплатят солидарно на В. С. А. сумата от 150 000 лв. на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 160 000лв., като неоснователен и недоказан. Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, са осъдени дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплатят солидарно на В. С. А. и на П. Б. А., конституирани в правата на починалия в хода на производството Б. П. А. общо сумата от 150 000 лв. на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 160 000лв., като неоснователен и недоказан. Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав е отхвърлен иска с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), предявен от П. Б. А. срещу дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД при условията на солидарност, за сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди се, че исковете са погасени по давност, предвид разп. на чл.72 ал.4 от ЗЗД, вкл. се поддържа и възражението за погасителна давност досежно увеличения размер на исковете от 100 000лв. на 160 000лв. за всеки иск, допуснато в съдебно заседание на 02.06.2023г., както и след смъртта на ищеца Б. П. А. досежно предявения от него иск. Оспорва се вината на водача на лек автомобил „Шевролет“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като се твърди, че приносът на водача на бек автомобил „БМВ“ за настъпване на процесното ПТП е основен и до размера на 99%. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил правилно и законосъобразно както разп. на чл.52 от ЗЗД, така и задължителна съдебна практика, като вкл. не е съобразил основни критерии при определяне размера на обезщетението, вкл. и обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2014г. Оспорва дължимостта на законна лихва от 09.02.2016г., предвид настъпила погасителна давност. По изложените във въззивната жалба съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, при условията на евентуалност, моли, съдът да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна по тази въззивната жалба на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД депозира писмен отговор. Оспорва жалбата досежно оспорената солидарна отговорност на двете застрахователни дружества. Постъпила е въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над по 80 000 лв. За всеки иск. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно е съобразена разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика. Излага подробни съображения в тази насока във въззивната жалба. По изложените във въззивната жалба съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав в обжалваната част и да отхвърли предявените искове за сумата над по 80 000 лв.за всеки иск Претендира разноски за въззивната инстанция. Въззиваемите В. С. А. и П. Б. А. представят писмен отговора и по двете въззивни жалби. Оспорват същите и молят да бъдат оставени без уважение. Претендират разноски. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК. Пред първоинстанционния съд са предявени от В. С. А. и от Б. П. А. искове с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син Е. Б. А., настъпила при ПТП на 09.02.2014г. В хода на производството ищецът Б. П. А. е починал, на 14.04.2022г. и в неговите права са конституирани неговите единствени законни наследници: В. С. А., съпруга и П. Б. А., син. По делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приетите по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, присъда по НОХД № 1273/2017г. по описа на СГС, и удостоверение за наследници, че на 09.02.2019г. Е. Б. А. като пътник в лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК№ •••••••• е претърпял ПТП в гр.София, предизвикано от Д. П. П. като водач на лек автомобил марка “БМВ“ с ДК № ••••••••, който нарушил правилата за движение по пътищата ( управлявал автомобила с превишена скорост от окоро116 км./ч. в градски условия) и от П. В. П. като водач на лек автомобил „Шевролет Авео“, в който е пътувал пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата (отнел предимство на движещо се по главен път МПС, при извършване на забранена маневра-завой наляво) и по непредпазливост причинили смъртта на Е. Б. А.. Спорен е между страните по делото размера на приноса на двамата водачи за настъпване на ПТП. Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ••••••••, а ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК № ••••••••. Тези обстоятелства се установяват и от справка от ИФ на ГФ. Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения. Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение. Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Пред първоинстанциония съд са предявени кумулативно субективно съединени искове с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ( отм.). Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.), е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна. За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. В тежест на ищците пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените ПОМ и осъдителна Присъда по НОХД, влязла в сила, както и от заключението на приетата по делото КСАТМЕ, неоспорени от страните по делото се установява противоправното поведение и вината на Д. П., водач на лек автомобил „БМВ “ с ДК № •••••••• за причиняване смъртта на Е. А.. От същите доказателства се установява и противоправното поведение и вината и на П. П., водач на лек автомобил „Шевролет Авео “ с ДК № •••••••• за причиняване смъртта на Е. А.. Не се спори между страните по делото, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответните дружества и водачите на процесните леки автомобили по риска „гражданска отговорност“ за процесния период. Спорен е въпросът между двете застрахователни дружества за размера на приноса на застрахованите при тях водачи за настъпване на процесното ПТП. Присъдата по НОХД е задължителна за гражданския съд, съгл. разп. на чл.300 от ГПК, поради което вината на водача на лек автомобил „БМВ“ е доказана. Предвид, заключението на приетата КСАТМЕ съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП в равна степен има и водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е игнорирал забранителен знак и е предприел забранен завой наляво, като е отнел по този начин и предимството на движещият се по главен път лек автомобил „БМВ“. Мотивите на Присъдата по НОХД не са задължителни за гражданския съд, но доколкото същите имат отношение към приетата от наказателния съд съставомерност на деянието, то и от същите е видно противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ за настъпване на процесното ПТП и то в равна степен с противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“. В този смисъл наведеното от ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД възражение във въззивната жалба за изключителен принос в размер на 99 % на водача на лек автомобил „БМВ“ за настъпване на процесното ПТП, настоящият съдебен състава намира за неоснователно и недоказано. Правилно и законосъобразно предвид разп. на чл.53 от ЗЗД, е ангажирана солидарно отговорността и на двамата водачи. Доколкото, обаче, с обжалваното решение е прието, макар и само в мотивите, които не се ползват със сила на присъдено нещо, че приносът на застрахования от ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД водач е 70 %, то настоящата съдебна инстанция не следва да изменя решението в тази му част (още повече, че и няма правомощия, доколкото мотивите на решението не подлежат на самостоятелно обжалване), предвид принципа за невлошаване положението на жалбоподателя. Представени са доказателства, от което е видно, че ищците са родители на починалия и съотв. от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния син. Съгл. ППВС-4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини- низходящи, възходящи, съпруг. По оплакванията във въззивните жалби досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение: решаващият състав намира тези оплаквания за частично основателни. И двамата жалбоподатели твърдят, че присъденото обезщетение от по 150 000 лв. на всеки от жалбоподателите е завишено. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е въпреки съобразяването с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не е отчел конкретни факти и обстоятелства, свързани с конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на ПТП, както и предвид трайната съдебна практика е определил завишен размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен характер. Съдът намира, че сумата от по 120 000 лв., представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди. Сумата от общо по 120 000 лв. за всеки от ищците, настоящата съдебна инстанция намира, че е сравнително справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на ЗАД «АРМЕЕЦ» АД, че размера на обезщетението на всеки от първоначалните ищци следва да бъде различен по размер предвид настъпилата кончина на ищеца Б. П. А. в хода на процеса. Продължителността на страданието по загубен близък човек е само един от критериите, уреден от нормата на чл.52 и задължителната съдебна практика; този критерий не игнорира останалите критерии като интензитета на страданието и невъзможността то да бъде понесено. Предвид събраните гласни доказателства (показания на свид. Г. С. и свид. В. Н.), които настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК и съдът приема, че ищците са били в изключително близки и хармонични отношения с починалия и тежко са понесли в духовен аспект неговата загуба. Съдът приема за ноторен факта, че загубата на дете, независимо от неговата възраст, винаги е най-тежко поносимата мъка, която е практически непреодолима и каквато и по размер сума да се определи за обезщетяване, тя няма да заличи преживяваното страдание. В същото време следва да се отчете обстоятелството, че за периода към 2014г. са присъждани обичайно суми от порядъка на 90 000 лв. - 120 000лв. за обезщетяване на подобни страдания, поради което и настоящата съдебна инстанция намира, че сумата от по 120 000лв. за всеки от първоначалните ищци е относително справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и съобразно задължителната съдебна практика. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани до размера на 120 000 лв. Предвид изложеното следва да бъде разгледано възражението за погасителна давност, направено своевременно и от двамата жалбоподатели и поддържано изрично във въззивната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД: това възражение е основателно за увеличения размер на иска, предявен от В. А.. Видно е от петитума на исковата молба, че и двата иска са предявени първоначално с размер от по 100 000лв. До този размер исковете не са погасени по давност, т.к. е видно че исковата молба е подадена чрез куриерска фирма, т.е. по ред приравнен от практиката на ВКС на „подаване по пощата“ на 11.02.2019г. ПТП е настъпило на 09.02.2014г. Давностният петгодишен срок, уреден с разп. на чл. 110 от ЗЗД изтича на 09.02.2019г., т.к. срокът се брои по години, а съгл. разп. на чл.60 ал.2 от ГПК, срокът който се брои по години, изтича в съответния ден на последната година. Съгл. разп. на чл.60 ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен (в случая 09.02.2019г. е събота), срокът изтича в първия следващ присъствен ден (в случая 11.02.2019г., понеделник). Тези разпоредби не са в колизия с разп. на чл.72 от ЗЗД и в частност с разп. на чл.72 ал.4 от ЗЗД, т.к.разп. на чл.60 ал.6 от ГПК, както и разп. на чл.72 ал.2 от ЗЗД уреждат частни случаи и имат специален характер досежно общите разпоредби, уреждащи течението на сроковете, а специалната разпоредба винаги дерогира общата. Или, давностният срок за предявяване на настоящите искове изтича на 11.02.2019г., на която дата е и подадена исковата молба. Искането за увеличението на размера на предявения от В. А. иск е направено устно в съдебно заседание на 02.06.2023г., т.е след изтичане на давностният срок, и съотв. е погасено по давност. Искането за увеличение размера на предявения от Б. П. А. иск също е направено устно в съдебно заседание на 02.06.2023г., след смъртта на ищеца, настъпила на 14.04.2022г., от конституираните в неговите права негови наследници, и в този смисъл възражението за недопустимост на допуснатото увеличение, направено от ЗАД“ АРМЕЕЦ“ АД е основателно. Със смъртта на ищеца се преклудира възможността за изменение на предявения от него иск, вкл. и досежно размера на същия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове следва да бъдат уважени до размера на по 100 000 лв. всеки, до който размер са допустими, основателни и съотв. непогасени по давност. В останалата му част искът, предявен от В. С. А. следва да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 120 000 лв. до сумата от 150 000лв. и за сумата над 100 000 лв. до 120 000 лв., - както погасен по давност. Решението в частта му по иска, предявен от Б. П. А. за сумата над 100 000лв. следва да бъде обезсилено, като недопустимо, постановено по недопустимо допуснато увеличение на размера на иска, след смъртта на ищеца. По възражението на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД за неправилно определяне на първоначалната дата на течение на присъдената заК.а лихва: това възражение също е основателно. Съгл. разп. на чл.111 б.В от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Началото на течението на срока се брои от датата на подаване на исковата молба, предвид разп. на чл.116 ал.2 от ЗЗД, поради което в случая лихва следва да бъде присъдена от 11.02.2016г. За останалия период от 09.02.2014г. (лихвата при непозволено увреждане тече от деня на увредата, съгл. разп. на чл.84 ал.3 от ЗЗД) до 11.02.2016г. (три години преди датата на подаване на исковата молба -11.02.2019г.) вземането за лихви е погасено по давност. Обжалваното решение и в тази му част следва да бъде изменено. Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, над размера от по 100 000 лв. ведно със следаващата се заК.а лихва върху тази сума от 11.02.2016г. Решението следва да бъде изменено и в частта за разноските. По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция разноски за въззивната инстанция следва да бъдат присъдени на: ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, съобразно представения списък, в размер на 2000 лв., заплатена държавна такса и 300 лв., юристокнсултско възнаграждение, съгл. чл.78 ал.8 от ГПК, определено по реда на НПП; на ЗАД «АРМЕЕЦ» АД съобразно представения списък, в размер на 2000 лв., заплатена държавна такса и 300 лв., юристокнсултско възнаграждение, съгл. чл.78 ал.8 от ГПК, определено по реда на НПП; На въззиваемите не следва да бъдат присъждани разноски, предвид изхода на делото във въззивната инстанция. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав