Решение № 984 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 158/2026 г.

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Офис „Обслужване“ - Ямбол при ТД на НАП - Бургас против Решение № 34 от 11.03.2026 г. по АНД № 1085/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт ЯРС е отменил Наказателно постановление (НП) № 863609-F856938 от 21.11.2025 г на Директора на Офис „Обслужване“ - Ямбол към ТД на НАП – Бургас за наложена на „В. фрукт“ ООД, [ЕИК] на основание чл. 178, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС „имуществена санкция“ от 600 лева за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. ал. 10 от ЗДДС. Със съдебния акт в тежест на ТД на НАП - Бургас са възложени разноски в размер на 204,52 евро. Претендира се отмяната на решението на Районен съд–Ямбол по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон и необоснованост. За неправилен се счита изводът на съда, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процедурата, обуславящо отмяната на санкционния акт подари опорочаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в извършване на неправомерна корекция на разпоредбата, въз основа на която е наложена имуществената санкция. Сочи се, че се касае до допусната в акта техническа грешка, която не се отразява върху правото на защита на наказаното лице поради яснота относно фактическите обстоятелства и правната квалификация на нарушението. Оспорва се и изводът на съда за недоказаност на елементите от състава на нарушението (оборот и еднородност на дейността). Излагат се подробни съображения в тази насока, като се обосновава безспорна установеност на съставомерността на вмененото нарушение. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на решение от касационната инстанция за потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от надлежно оправомощен представител - юрисконсулт Ц. И., която поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и потвърждаване на НП, ведно с присъждане на разноски в полза на касатора за юрисконсултско възнаграждение в двете проведени съдебни производства пред ЯРС и пред ЯАС. Ответникът по касацията – „В. ФРУКТ“ ООД, редовно призован, се представлява по делото от адвокат П. П., редовно упълномощен, който оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Поддържа в тази връзка изложените в писмения отговор по жалбата подробни съображения. Претендира разноски пред касационната инстанция съобразно представен списък. Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение № 34 от 11.03.2026 г. по АНД № 1085/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменено НП № 863609-F856938 от 21.11.2025 г на Директора на Офис „Обслужване“ - Ямбол към ТД на НАП – Бургас за наложена на „В. фрукт“ ООД, [ЕИК] на основание чл. 178, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС „имуществена санкция“ от 600 лева за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. ал. 10 от ЗДДС. Със съдебния акт в тежест на ТД на НАП - Бургас са възложени разноски в размер на 204,52 евро. За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че при извършена на 28.10.2025 г. проверка от служители на НАП на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение по чл. 96, ал. 1, вр. ал. 10 от ЗДДС, затова че, не е подало в законоустановения 7- дневен срок до 07.11.2024 г. заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП - Бургас, офис - Ямбол, на основание чл. 96, ал. 1, вр. ал. 10 от ЗДДС. В акта е посочено, че „В. фрукт“ ООД е реализирало облагаем оборот за периода 20.08.2023 г. - 31.10.2024 г. в размер на 104 592,72 лева, формиран по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС от следните свързани лица: „С. стар - 2015“ ООД с оборот 90 844,90 лева за период от 01.09.2023 г. до 19.08.24 (включително), реализиран в търговски обект „Магазин за плодове и зеленчуци“ в [населено място] на [улица], който се счита за оборот, реализиран от „В. фрукт“ ООД в първия ден на започване на еднородната дейност - 20.08.2024 г. (датата на първата маркирана продажба на фискалното устройство), и от „В. фрукт“ ООД за периода от 20.08.2024 г. до 31.10.2024 г в размер на 13 747,82 лева от собствена дейност. Срещу така съставения АУАН са подадени писмени възражения от „В. фрукт“ ООД, оставени без уважение от административнонаказващия орган. Въз основа на съставения АУАН при идентично юридическо и фактическо формулиране на нарушението е издадено Наказателно постановление № 863609-F856938 от 21.11.2025г на Директор на Офис „Обслужване“ - Ямбол към ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 178, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция от 600 лева за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. ал. 10 от ЗДДС. Прието е от въззивната инстанция при описанието на фактическата обстановка, че изписаната в наказателното постановление санкционна норма е чл. 170, ал.1 от ЗДДС, като в последствие нулата в числото 170 е поправена на осмица, без да е посочено кой е нанесъл корекцията и без да е поставен печат върху нея. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице по пощата с известие за доставяне на 16.12.2025 г. Съдът приел още, че в Акт за регистрация по ЗДДС № 280422504744351 от 22.10.2025 г. е посочено, че „В. фрукт“ ООД е реализирало облагаем оборот за периода 20.08.2023 г. - 31.10.2024 г. в размер на 111 362,62 лева, формиран на основание чл. 96, ал. 10 от ЗДДС от следните свързани лица – „С. стар 2015“ ООД с оборот 90 84,90 лева за периода от 01.09.2023 г. до 19.08.2024 г. и „В. фрукт“ ООД в размер на 20 517,72 лева за периода от 20.08.2024 до 31.10.2024 г. За безспорно е прието и обстоятелството, че двамата управители и съдружници в „С. стар 2015“ ООД – В. Д. и Г. Д., са управители и съдружници и на „В. Фрукт“ ООД, като двете юридически лица извършвали продажба на плодове и зеленчуци и други хранителни стоки в един и същи търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци в [населено място] на [улица]. Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неправомерна корекция на посочената в НП санкционна норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството, сочещо на нарушено право на защита на наказаното лице и обуславящо отмяната на санкционния акт на това основание. Констатирана е и материална незаконосъобразност на НП предвид позоваването в него на текстове от закона, които не са съществували в правния мир към момента на издаване му; приета е и недоказаност на вмененото нарушение от страна на АНО относно оборота и еднородността на дейността. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените такива, обосноваващо отмяната на НП предвид извършените в него не по надлежния ред корекции на ръка досежно санкционната норма, въз основа на която е реализирана отговорността на наказаното дружество, както и че позоваването на несъществуващ в правния мир към момента на постановяване на санкционния акт текст го прави незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, което е допълнително и самостоятелно основание за отмяна. Наказателното постановление е властнически акт, който трябва да бъде ясен, еднозначен и да не оставя съмнения относно правното основание за санкциониране. В случая действително в процесното НП е извършена констатираната от въззивната инстанция корекция с химикал върху печатен текст, като липсва заверка, както и яснота относно това кой е извършил тази корекция, което компрометира интегритета на документа. Както правилно е заключил ЯРС, това е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на НП. Неясната и нелегитимна корекция в санкционния акт препятства правото на защита и нарушава принципа на законност. НП е акт с тежки правни последици, при който изискванията за форма и съдържание са императивни. Корекцията на ръка върху санкционната норма, обосноваваща ангажиране на отговорността на наказания субект, без придружаващ подпис и печат, които да удостоверяват кой и кога е извършил поправката, създава абсолютна неяснота относно волята на административнонаказващия орган относно това на какво основание се реализира отговорността. В този смисъл не могат да бъдат споделени аргументите на касатора, че е допусната техническа грешка, при това подлежаща на поправка точно по описания нелегитимен начин. Нарушен е фундаменталният принцип за правна сигурност. Неяснотата относно правното основание препятства правото на защита на санкционираното лице, тъй като то не може да разбере на основанието на коя точно правна норма е ангажирана отговорността му. Това нарушение е несъмнено съществено и е самостоятелно основание за отмяната на санкционния акт. На следващо място ЯРС е констатирал, че наказващият орган е приложил разпоредба (чл. 178, ал. 1 от ЗДДС), която не е съществувала в обективното право към датата на издаване на НП - 21.11.2025 г. Действително, както правилно е приел в своя акт въззивният съд, към датата на съставянето на наказателното постановление чл. 178 от ЗДДС не е съдържал алинеи - такива са въведени едва с измененията на разпоредбата с ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г , приети и обнародвани месец след съставяне на наказателното постановление. Санкционен акт, основан на норма, която влиза в сила по-късно (ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.), е незаконосъобразно, тъй като липсва законово основание за налагане на санкцията към момента на издаване на акта. Наказанието трябва да бъде наложено въз основа на действаща към момента на извършване на нарушението и на постановяване на акта материалноправна норма. Позоваването на несъществуващ текст (преди влизането му в сила), както е в случая, прави акта незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. Това е допълнително и самостоятелно основание за отмяна. В заключение, ЯАС в настоящия си състав намира, че решението на районния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. В него не са допуснати нарушения, налагащи отмяна или изменение. По изложените съображения касационната инстанция счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенциите за разноски по производството от страна на касатора се явяват неоснователни. В полза на ответника по касация, предвид направеното от процесуалния му представител своевременно искане за присъждане на разноски, следва да се присъдят такива за адвокатско възнаграждение от 200 евро. Водим от горното, съдът