Решение № 3622 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 604/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Ф. С. Б., от [населено място], [улица], обл. Благоевград, депозирана чрез адв. С. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, против Уведомително писмо с изх. № 07-6500/5448 от 02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-[населено място], с което е отказано приемане на заявление № 01/110724/87775/27.06.2024 г. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. „Основно подпомагане за доходите за устойчивост“ (ОПДУ), „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ), „Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи“ (ЕКО-ПЗП) и „Направление плащания за планински райони“ НР 1 за парцели, попадащи в границите на Национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, ал. 5 от Закона за защитените територии, а именно: БЗС/парцел № 87338-1385-4-1, БЗС/парцел № 61604-576-1-1, БЗС/парцел № 61604-464-1-1, БЗС/парцел № 87338-1274-2-10 и БЗС/парцел № 87338-998-4-3, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], и е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Оспорващото лице счита, че уведомителното писмо е издадено в противоречие на постановения по адм. д. № 948/24 по описа на Административен съд – Благоевград акт, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Иска отмяна на уведомителното писмо, като се претендира присъждане на направените съдебни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК (л.90). Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], чрез проц. си представител – юрисконсулт Д. Х., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. (Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро. Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: На 27.06.2024 г. Ф. С. Б. е подала до ДФ „Земеделие” Заявление № 01/110724/87775 за подпомагане по интервенциите за директни плащания за кампания 2024 г. по образец и е регистрирана с Уникален регистрационен № (УРН) 717079 в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК). Със заявлението за регистрация оспорващият е заявил финансово подпомагане по няколко схеми и мерки – „Основно подпомагане за доходите за устойчивост“ (ОПДУ), „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ), „Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи“ (ЕКО-ПЗП) и „Направление плащания за планински райони“ НР 1 за парцели, попадащи в границите на Национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, ал. 5 от Закона за защитените територии, а именно: БЗС/парцел № 87338-1385-4-1, БЗС/парцел № 61604-576-1-1, БЗС/парцел № 61604-464-1-1, БЗС/парцел № 87338-1274-2-10 и БЗС/парцел № 87338-998-4-3, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място] (л.24), стопанисвани на основание разрешителни за паша по чл.50, т.5 от ЗЗТ (л.43 и л.44) С Уведомително писмо (УП) с изх. № 07-6500/5448 от 02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място], с което е отказано приемане на Заявление № 01/110724/87775/27.06.2024 г. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. (л.10), като мотив за отказа е посочено, че в Системата за подаване на заявления за подпомагане към м.06.2024 г. е настъпила промяна, в резултат на извършена процедура по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в периода 2023-2027 г., приключила с издаването на влязъл в сила административен акт – Становище по ЕО № 5-4/2023 на Министъра на околната среда и водите. Последното в разпоредителната си част – „Мерки и условия за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятни последствия от осъществяване на СПРЗСР върху околната среда и човешкото здраве“ били заложени мерки, една от които е тази по б. „Б“ – „Мерки и условия за изпълнение при прилагането на СПРЗСР Биоразнообразие, ЗТ и натура 2000“. В мярка се съдържала т.I „Общи мерки и условия за всички интервенции“, в която било отразено, че интервенциите, свързани с подпомагане на площ, не са прилагали в границите на защитените територии – резервати, поддържани резервати и национални паркове, съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ). В Уведомителното писмо е посочено, че в изпълнение на тази мярка е настъпила промяна в разпоредбата на чл.36, ал.3 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 10 от 27.06.2023 г), непозволяваща заявяването на площи по която и да е интервенция, включително и тези по Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм).И тъй като парцелите на Ф. Б. попадали в обхвата на тази интервенция и предвид настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл.36, ал.3 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. (в сила от 31.01.2024 г.) и техническата невъзможност за заявяване, оспорващата е уведомена, че й се отказва по същество приемането на Заявление № 01/110724/87775/27.06.2024 г. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. Писмото е връчено на жалбоподателката по електронен път на 22.04.2026 г.(л.22),срещу което на 23.04.2026 г. е депозирана жалба,въз основа на която е образувано настоящото производство. Срещу УП е депозирано възражение до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, по което няма произнасяне (л.23). От изисканото за послужване адм. д. № 948/24 по описа на Административен съд – Благоевград се установява, че то е било образувано по жалба на Ф. Б. срещу отказ на Държавен фонд „Земеделие“ да разгледа по същество подадено от жалбоподателката Заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. – Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП) и „Направление плащания за планински райони“ HP 1 за парцели, попадащи в границите на национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл.50, ал.5 от ЗЗТ, а именно: БЗС/парцел № 87338-1385-4-1; БЗС /парцел № 61604-576-1-1; БЗС/парцел № 61604-464-1-1; БЗС/парцел № 87338-1274-2-10; БЗС/парцел № 87338-998-4-3, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място]. Съдът е постановил по спора Определение № 3924/14.08.2025 г., с което е отменил отказа на Държавен фонд „Земеделие“ да разгледа по същество заявлението на Б. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г., като е върнал преписката на органа с указание, че по него дължи издаване на индивидуален административен акт – уведомително писмо за подпомагане по интервенции за директни плащания за кампания 2024 г. В мотивите си съдът изрично е посочил, че ДФЗ-РА не притежава правомощието да въвежда технически ограничения за подаване на заявленията, които не са основани в закон, а на писмо на друг административен орган. В съответствие със задължението си по чл. 31, ал.1, т.1 от ЗПЗП, РА е следвало да регистрира заявлението на оспорващата, а дали същото е допустимо/недопустимо или основателно/неоснователно е следвало да се преценява с нарочен акт. В тази връзка съдът е отбелязал, че след като Ф. Б. е била регистриран земеделски стопанин, тя е имала правото да подаде заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания, но това право на практика е било отречено в противоречие както с общите правила на АПК, така и с нормите на специалния закон (чл.41, ал.6 от ЗПЗП). Определение № 3924/14.08.2025 г. е влязло в сила 09.09.2025 г. Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на данните от административната преписка, както и изисканото за послужване адм. д. № 948/24 по описа на Административен съд – Благоевград. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на своя адресат, за който е налице правен интерес от търсената защита. При извършването на съдебна проверка, съобразно предмета по чл.168 от АПК, съдът счита, че оспореното решение е нищожно. Установява се от доказателствата по делото, че ответникът веднъж е отказал да разгледа по същество подадено от жалбоподателката Заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. Този отказ е бил отменен с влязъл в сила акт – Определение № 3924/14.08.2025 г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. д. № 948/24. След като преписката е върната на органа с указание да регистрира заявлението на оспорващата, а дали същото е допустимо/недопустимо или основателно/неоснователно, е следвало да се прецени от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] с нарочен акт, така както го задължавал законът. След като преписката е върната на органа за ново произнасяне, ответникът отново е отказал регистрация на заявлението на оспорващата с вх. № 01/110724/87775/27.06.2024 г. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г., но този път с процесното УП. При тези данни настоящият състав приема, че Уведомително писмо с изх. № 07-6500/5448 от 02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] е нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК, доколкото атакуваният отказ противоречи на съдебния акт, постановен по посоченото административно дело, с което спорът между същите страни, с предмет административен акт, издаден по същото заявление на същото лице, със същото искане, вече е решен по същество. Касае се за повторно постановен отказ от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – [населено място] със същото по съществото си съдържание, като отменения, с който е отказано регистриране на заявлението на Б. за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за кампания 2024 г. и негово разглеждане по същество. Нищожни по силата на посочената норма са всички административни актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В случая не се твърдят и не се установяват различни обстоятелства, които да обосноват различно произнасяне от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.В този смисъл е Решение № 4430 от 22.04.2026 г. на ВАС постановено по адм.д.№ 695/26 г.,Второ отд.,Решение № 4718 от 29.04.2026 г. на ВАС постановено по адм.д.№ 1343/26 г.,Пето отд. и др. С оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.143 от АПК на Държавен фонд „Земеделие“ ще следва да се възложат направените от оспорващата разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и разписка за платено адвокатско възнаграждение (л.90 и л.91), в размер на 655,11 евро (650 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 5,11 евро – държавна такса за производството), като възражението за прекомерност ще следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1-во, във вр. с чл.177, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК Административен съд – Благоевград